Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 24,02,2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №6682 по
описа на съда за 2020 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз
основа на депозирана искова молба от А.Д.Д., ЕГН **********,***, ***, чрез адв.И.П.
от САК, против Г.П.Г., ЕГН **********,***. В молбата се тръди, че на 08,01,2013
г. Г.П.Г. подписал договор за арендуване на ***. Сочи се, че договорът е
подписан от отв.Г. като Арендатор от една страна, и пак от него като
Арендодател – по силата на дадено от ищеца пьлномощно. Сочи се, че уговореното
плащане е в размер на 30,00 лева на декар, платими в срок до 31 декември на
всяка стопанска година. Твърди се, че общия размер на дължимата рента е 4136,55
лева, като за стопанската 2017/2018 г. арендно плащане няма, поради което се
претендира и лихва за забава в размер на 815,82 лева за периода 31,12,2018 г. –
09,12,2020 г. Твърди се, че по АНД №675/2020 г. на ПлРС ответникът е признат за
виновен за преправяне на частни документи – РКО за изплатени суми по арендния
договор. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 4136,55 лева главница, представляваща
неплатено арендно плащане за стопанската 2017/2018 г. по договор за аренда от
08,01,2013 г., както и лихва за забава в размер на 815,82 лева за периода
31,12,2018 г. – 09,12,2020 г. Претендират се и деловодни разноски. В последно
с.з. е поискано и допуснато изменение в размера на претенциите, като се
претендира главница в размер на 1570,01 лева и лихва за забава в размер на
309,64 лева. В с.з. ищецът моли съда да уважи исковете. Представя писмено
становище. Не представя писмени бележки в дадения му от съда срок.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Й.Я., в който оспорва изцяло предявеният
иск. Не се оспорва сключването на договор на 08,01,2013 г. Оспорва се
твърдението, че за стопанската 2017/2018 г. дължимата рента не е заплатена.
Сочи се, че за стопанската 2017/2018 г. не се дължи пълния размер на рентата,
тъй като ответникът е станал собственик на 2/48 ид.ч. от процесните имоти.
Твърди се, че по в.гр.д.№629/2018 г. на ПлОС е прието, че на ищеца е изплатена
в повече за предходни стопански години сума в размер на 303,80 лева, и същата подлежи
на приспадане от размера на задължението за 2017/2018 стопанска година. Освен
това се сочи, че с цитираното решение на ПлОС ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски за две инстанции в размер на 1124,52 лева, които могат да
бъдат прихванати със задължението на ответника към ищеца. Твърди се, че е
разговарял с ищеца по телефона и му е предложил да се видят да уточнят размера
на плащанията, но ищецът е заявил да се направят изчисленията и да му бъдат
платени сумите по банков път. Твърди се, че в средата на м.януари 2019 г.
получил банкова сметка ***та вноска платените в повече 303,80 лева, полагащата
му се за собствените 2/48 ид.ч. сума в размер на 172,32 лева и извършил
прихващане с дължимите от ищеца разноски в размер на 1124,52 лева, му заплатил
сумата от 2527,35 лева, като таксата за банковия превод в размер на 8,56 лева
била за сметка на ищеца. Твърди се, че с оглед изложеното предявените искове се
явяват неоснователни. Сочи се, че лихва за забава не се дължи, тъй като ищецът
е закъснял с представяне на банковата си сметка. В последното с.з.
проц.представител на ответника моли съда да отхвърли претенцията, тъй като за
предходни стопански години – 2013/2014 и 2014/2015, ищецът е получил вместо
дължими му се по 4136,55 лева на година, по 6350,00 лева, или за всяка от двете
стопански години е получил по 2213,45 лева в повече от дължимите и уговорени.
Твърди се, че получената в повече сума от ищеца от 4426,90 лева е получена без
основание, поради което се прави възражение за прихващане между дължимите по
настоящото дело суми и сумата, получена без основание от ищеца. Представя се и
писмено възражение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и
закона, намира за установено следното:
Видно от представеният
с ИМ договор за аренда на земеделска земя, от 08,01,2013 г., с нотариална
заверка на подписите, рег.№105/08,01,2013 г. на Нотариус ***, вписан в Служба
по вписванията гр.Плевен, рег.№134/09,01,2013 г., том 1, акт №30, се установява,
че ищецът А.Д., като арендодател, чрез пълномощника Г.П.Г., е предоставил на
ответника Г.П.Г. - като арендатор, за временно и възмездно ползване, за 5
стопански години - от стопанската 2013/2014 г., следните недвижими имоти,
находящи се в землището на гр.Долни Дъбник: 1/нива от 30,001 дка. с №093018;
2/нива от 26,523 дка. с №2050441; 3/нива от 17,062 дка. с №233013; 4/нива от
5,507 дка. с №283005; 5/нива от 5,496 дка. с №283006; 6/нива от 1,001 дка. с
№092037; 7/нива от 52,295 дка. с №041006, при уговорена цена в размер на 30,00
лева/декар годишно. В договора е посочено, че паричния наем се плаща в срок до
31,12 – след реализация на продукцията еднократно и в брой срещу подписан от
арендодателя РКО.
От представеното
удостоверение за наследници на ***се установяват наследниците на същия, между
които и ищеца.
От представеното копие
от решение №СР01 от 27,09,2000 г. ОСЗ долни Дъбник се установяват
възстановените земеделски земи на наследниците на ***.
От представеното от
ответника копие на писмо от 07,01,2019 г. се установява, че ищецът е уведомил
ответника за банковата си сметка, по която да бъде преведена арендната вноска
за 2017/2018 г.
От представеното копие от
ответника от разписка от Изипей от 18,01,2019 г. се установява плащането от
ответника на ищеца на сумата от 2527,35 лева с основание – аренда 2017/2018
след прихващане.
От представеното от
ответника копие от нот.акт за дарение на недвижим имот от 09,07,2018 г. се
установява, че *** е дарил на ответника 1/32 ид.ч. от следните имоти - 1/ нива
от 52,295 дка. с №041006, 2/нива от 30,001 дка. с №093018; 3/нива от 26,523
дка. с №205044; 4/нива от 17,062 дка. с №233013; 5/нива от 5,507 дка. с
№283005; 6/нива от 5,496 дка. с №283006; 7/нива от 1,001 дка. с №092037.
От представеното от
ответника копие от нот.акт за поправка на нот.акт за дарение на недвижим имот
от 27,09,2018 г. се установява, че ***е дарил на ответника 1/48 ид.ч. от
имотите, посочени в нот.акт, който се поправя.
От представеното от
ответника копие от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от 09,07,2018
г. се установява, че **** е продала на ответника 1/32 ид.ч. от следните имоти -
1/ нива от 52,295 дка. с №041006, 2/нива от 30,001 дка. с №093018; 3/нива от
26,523 дка. с №205044; 4/нива от 17,062 дка. с №233013; 5/нива от 5,507 дка. с
№283005; 6/нива от 5,496 дка. с №283006; 7/нива от 1,001 дка. с №092037.
От представеното от
ответника копие от нот.акт за поправка на нот.акт за за покупко-продажба на
недвижим имот от 27,09,2018 г. се установява, че ****е продала на ответника
1/48 ид.ч. от имотите, посочени в нот.акт, който се поправя.
Установява се от
приложените удостоверения за наследници, че
*** и *** са наследници на ***.
В приложеното към
настоящото дело гр.д.№423/2018 г. на ПлРС се намират - РКО от 27,12,2014 г., от
който е видно, че ищецът е получил от ответника сумата от 6350,00 лева с
посочено основание „пар.рента 2013/14 и аванс 2014/15 г.“, както и РКО от
01,12,2015 г., от който е видно, че ищецът е получил от ответника сумата от
6350,00 лева с посочено основание „пар.рента 2014/15 допл. + аванс“.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът е наследник на ***, и
в качеството си на такъв е сключил валиден договор за аренда на възстановените
на **** земеделски земи.
По делото, съобразно на
разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да докаже плащане на
претендираната сума и правопогасяващите/правоизключващи възражения.
При наличието на
валиден аренден договор и при установено изпълнение на задължението на
арендодателя да предаде имотите, за
арендатора остава задължението да плати наемната цена, каквито доказателства в
хода на съдебното дирене ответникът не е ангажирал, а именно върху него лежи
тежестта на доказване на това обстоятелство. Видно от договора, земеделската
земя е с обща площ 137,885 дка. Съобразявайки договорената наемна цена в размер
на 30,00 лева, на основание чл.162 от ГПК съдът изчисли, че дължимата наемна
цена за стопанската 2017/2018 г. е в размер на 4136,55 лева, поради което
претенцията се явява основателна и доказана в тази й част. Исковата претенция с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено
плащане на главницата е акцесорна по отношение на главния иск. За да възникне
отговорността за заплащане на обезщетение за забава, следва да е налице изискуемост
на главното вземане. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ако
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора - чл.84, ал.2 от ЗЗД. Процесният договор съдържа разпоредба,
уреждаща срока на изплащане на дължимия наем – до 31-ви декември на изтеклата
стопанска година, или след 31,12,2018 г.
наемателят е изпаднал в забава по отношение на наемодателя. Съдът, използвайки
общодостъпен в интернет калкулатор за изчисляване на законна лихва, пресметна,
че лихвата за забава върху сумата от 4136,55 лева за периода от 31,12,2018 г.
до подаване на ИМ – 11,12,2020 г. възлиза на сумата от 818,12 лева.
С оглед изводите на
съда за основателност на предявения иск, следва да се обсъди основателно ли е и
до какъв размер възражението за прихващане, направено от ответника.
За да отговори на този
въпрос, съдът съобрази следното:
Възражението за
прихващане е допустимо, тъй като е направено по висящ процес, изхожда от
легитимирано лице - носителя на вземането, налице са изискванията за
компенсация /наличие на два дълга, две насрещни задължения, идентичност на
субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения/. В тази връзка
следва да се има предвид, че съдебната компенсация е допустима и основателна и
когато насрещните вземания или едното от тях са неликвидни. Това е така, защото
съдебната компенсация /прихващане/ погасява насрещните вземания занапред, като
вземането на ответника в първоинстанционното производство се установява със
сила на пресъдено нещо и тогава, когато бъде предявено с възражение.
Прихващането на вземането на ответника със спорното вземане е процесуално
действие на защита срещу предявения иск.
Ответникът основава
възражението си за прихващане на установеното получаване в повече от ищеца на
рента за предходни стопански години, а именно - при дължима рента за стопански
години 2013/2014 и 2014/2015 в размер на 4136,55 лева за година, ответникът е
заплащал по 6350,00 лева на година, или за всяка от двете стопански години е
платил по 2213,45 лева без основание на ищеца, с която сума същият се е
обогатил неоснователно и дължи връщането й.
Ответникът оспорва
направеното възражение като счита, че съгласно решението на ПлОС се приема, че
устната уговорката е била за заплащане на 50,00 лева на декар. По същество не
оспорва получаването на сумите по РКО от 27,12,2014 г. и РКО от 01,12,2015 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗАЗ, размерът на арендното плащане се договаря
въз основа на пазарната поземлена рента, като арендното плащане може да се
договори в пари и/или в земеделски продукти. В случая се установи, че арендното
плащане е било уговорено в размер на 30,00 лева на декар за година.
Съгласно
чл.20а, ал.1 от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили, като могат да бъдат изменяни само по взаимно съгласие на страните или
на основания, предвидени в закона /ал.2/. От събраните по делото доказателства
по никакъв начин не се доказа да е имало постигнато взаимно съгласие между тях
за увеличаване паричния размер на арендното плащане за целия период на действие
на договора. Следва да бъде отбелязано, че съгласно константната съдебна
практика /макар и незадължителна/, обективирана например в Решение
№118/27.07.2015 г. по дело №2137/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., актуализация на
размера на арендната вноска е допустима, когато страните по арендния договор са
предвидили такава клауза при подписването му и тя не представлява изменение на
арендния договор по смисъла на чл.16 от ЗАЗ в частта за арендната вноска. В
случая безспорно в процесния аренден договор не е предвидена такава клауза при
подписването му, нито е уговаряна допълнително чрез сключен анекс към тях. В
глава III от ЗАЗ /чл.16-18/ е предвидена и конкретна процедура по
изменение на арендния договор. Според чл.16, ал.1 от ЗАЗ, ако след сключване на
договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при
уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно
несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да
поиска изменение на договора. Изменението не може да засяга уговорения срок.
Увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие
стопанисването му не е основание за изменение на арендното плащане. Съгласно
чл.16, ал.4 от ЗАЗ, насрещната страна е длъжна да отговори писмено в
едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен
ако с него не е определен друг срок и едва ако страните не постигнат
споразумение, по иск на страната, която е направила предложението, решение
взема районният съд /чл.16, ал.5 от ЗАЗ/. В
настоящия случай обаче не се доказа да е спазена описаната по-горе процедура от
страна на арендодателя, а именно същият да е отправил писмено предложение в
тази връзка до насрещната страна, по което да не е постигнато споразумение,
нито пък е постановено изменение на арендното плащане със съдебно решение.
Ето защо, след като не се събраха доказателства за постигнато взаимно съгласие
между страните за изменение в размера на арендното плащане, следва да се
приеме, че същото е останало непроменено още от сключване на договора за аренда.
Обстоятелството, че в годините арендаторът е
повишавал размера на платената сума, не може да се тълкува като
постигнато взаимно съгласие за повишаване размера на плащането чрез
актуализация на арендната вноска.
Доколкото
страните по договора не са обективирали съгласие за
актуализиране на размера на арендното плащане, то
дължими от арендатора са били по 4136,55 лева за всяка от стопанските години. Имайки
в предвид, че с РКО от 27,12,2014 г. и РКО от 01,12,2015 г. на ищеца са изплатени
общо 12700,00 лева при дължими по договор 8273,10 лева, и с оглед изложените
по-горе мотиви както за липса на изменение на уговореното арендно плащане, така и за липса на друго
основание, на което да е получена в повече сумата от 4426,90 лева, съдът
приема, че получената от ищеца сума в размер на 4426,90 лева е получена без
основание, и ответникът има вземане срещу ищеца в размер на получената без
основание сума.
С
оглед всичко изложено съдът счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез прихващане.
С оглед изхода на
делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по
делото разноски, които са в размер на 580,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.Д., ЕГН **********,***, ***, против Г.П.Г., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1571,01 лева, представляваща остатък от арендно
плащане по Договор за аренда на ЗЗ от 08,01,2013 г., вписан в Служба по
вписванията-Плевен под №134/09,01,2013 г., том I, акт №30, за стопанската
2017/2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и иск
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 69,34 лева, представляваща лихва за забава за периода
31,12,2018 г. – 09,12,2020 г., КАТО
ПОГАСЕНИ чрез ПРИХВАЩАНЕ с дължимата от ищеца на ответника сума в размер на
4426,90 лева, получена без правно основание по РКО от 27,12,2014 г. и РКО от
01,12,2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл.8,
ал.1 от ЗАЗ А.Д.Д., ЕГН **********,***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Г., ЕГН **********,***, сторените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580,00 лева.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: