Р Е Ш
Е Н И
Е №......
гр.K., 07.08.2014 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Казанлъшки
районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти
юли, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА
при секретаря................Х.К.…...……......................................като
разгледа докладваното от съдията
...........................................гр.дело №915 по описа за 2014
год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените
искове са за отмяна на уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението
работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът твърди, че
е работил в системата на ПИБ от 21.04.2008г., като изпълнявал длъжността
„управител на офис К.”. На 14.03.2014год. му връчили Заповед №992 за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2,
предложение второ от КТ, поради „съкращаване на щата”, считано от 17.03.2014
год. Счита уволнението за незаконосъобразно. Твърди, че непосредствено след
връчването на заповедта, трудовите му задължения се изпълнявали от друг
служител на банката, считано 17.03.2014год., което означавало, че реално нямало
съкращаване на щата, тъй като трудовата функция се осъществявала от
новоназначено лице. Съкращение на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ
означавало премахване, считано от един определен момент на отделни бройки от
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване
на съответстващите им трудови функции, защото едва с премахването на съответната
трудова функция, съществуването на трудовия договор става невъзможно. Твърди,
че уволнението е извършено без да има ново щатно разписание, определящо броя на
щатовете, тъй като такова не било посочено в заповедта за уволнение. Твърди, че
е съветник в Общинския съвет на Община K., а съгласно разпоредбата на чл.35 от ЗМЗМА
трудовото правоотношение с общински съветник не можело да бъде прекратявано
през времето на неговия мандат, в случаите на чл.328, ал.1, т.2, 3, и 4 от КТ.
Моли съда, да постанови решение, с което да отмени уволнението със заповед
№992/14.03.2014 год. като незаконосъобразно, да бъде възстановен на длъжността
„Управител на офис K.", ответникът да бъде осъден да му изплати
обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 13320 лв.,
явяващо се 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва, считано
от подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.
В отговора на исковата
молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва основателността на
исковете. Твърди, че уволнението на ищеца е законосъобразно доколкото
извършеното съкращаване на щата било реално извършено и утвърдено ново щатно
разписание в структурата на клон К.. На 04.03.2014г. било извършено вписване в
Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на Банката на
вливане на дъщерното дружество „Юнионбанк” ЕАД в Банката. Считано от вписването
„Първа инвестиционна банка” АД като по силата на закона в качеството си на
универсален правоприемник на правата и задълженията на „Юнионбанк" ЕАД,
приела и структурите и служителите на заличеното с вписването дъщерно дружество
„Юнионбанк” ЕАД. На основание чл.123, ал.2 от КТ правата и задълженията на
работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичали от трудовите
правоотношения към датата на промяната, се прехвърляли на новия работодател. По
силата на извършеното вливане в структурата на клон К. на Банката били
прехвърлени и структурите на т.нар. в „Юнионбанк” ЕАД/заличен търговец/ ФЦ K. и
ФЦ К.. Поради извършеното вписване и вливане на Юнионбанк ЕАД в „Първа
инвестиционна банка” АД било прието и ново Длъжностно щатно разписание на клон
К., в сила от 13.03.2014г. Заявява, че заповедта е едностранен властнически акт
на работодателя, който материализирал нормативно установената му работодателска
власт спрямо работника като лице, с което е сключено индивидуален трудов
договор и което е носител на работната сила, която упражнява по действащото трудово
правоотношение. Счита, че като работодател стриктно спазил задължението си да
посочи основанието за извършеното уволнение в Заповедта от 14.03.2014г.-
посочил извършеното съкращаване в щата по чл.328, ал.1, т. 2, предложение 2 от КТ. С искова молба не били посочени конкретни лица и заеманите от тях позиции,
които според ищеца изпълнявали неговите трудови функции след извършеното
уволнение, поради което твърдението му било неоснователно и неподкрепено с
доказателства. Счита, че за ищеца настъпило объркване относно новоприетите
структури на „Юнионбанк" ЕАД и изпълняваните от съответните служители
функции. Нямало назначен нов служител след прекратяването на правоотношението
на ищеца. Заявява, че нито към датата на сключване на трудовия договор, нито в
последващ момент или при прекратяване на трудовото правоотношение бил
уведомяван от ищеца, че е избран за общински съветник, при проведените избори
на 23.10.2011г. Доколкото ищецът не бил представил изричен документ за
съответното обстоятелство и поради липсата на публичен регистър, с вписването в
който третите лица следвало да бъдат уведомени, Банката добросъвестно извършила
ськращение в щата на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ. Ищецът не е
използвал и полагащият му се за изпълнение на длъжността неплатен отпуск по
чл.34, ал.2 от КТ, който би дал индиции, че се ползвал от специална закрила на
ЗМСМА поради избора му за общински съветник в Общинския съвет K.. Неоснователно
ищецът твърдял незаконосъобразност на уволнение при условие, че сам не известил по надлежния ред своя работодател за
обстоятелство от съществено значение за изпълняваното от него трудово
правоотношение. Оспорва размера на претендираното обезщетение, доколкото не са
изтекли шест месеца от датата на уволнението. Моли съда, да отхвърли
предявената искова молба като неоснователна по основание и по размер.
Претендира съдебни разноски. В с.з. прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
Не е спорно, а и от представените заверени
копия на трудов договор №003614/21.04.2008 г. и трудова книжка №823516 е видно,
че ищецът Д.В.П. е работил по трудов договор с ответното дружество на
длъжността “управител на офис K.” в дирекция „Клонова мрежа”. Със заповед
№992/14.03.2014 г., считано от 17.03.2014 г. трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, поради
съкращаване на щата. От удостоверение №35/01.11.2011 г. на ОбИК Община K.,
неоспорено се установява, че с решение №0000820/24.10.2011 г. Д.В.П. е избран
за Общински съветник в Община K. на
изборите, проведени на 23.10.2011 г.
Не е спорно, а и от
служебна справка в ТР предвид разпоредбата на чл.23 ал.4 от ЗТР се установи, че
на 04.03.2014г. е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията по
партидата на „Първа инвестиционна банка” АД вливане на „Юнионбанк” ЕАД, като по
силата на закона, в качеството си на универсален правоприемник на правата и
задълженията на „Юнионбанк” ЕАД, „ПИБ” АД е приела структурите и служителите на
заличеното с вписването дружество- „Юнионбанк” ЕАД.
Съгласно щатно
разписание на длъжностите в дирекция „Клонова мрежа”, утвърдено с решение на УС
от 28.02.2014 г., в сила от 04.03.2014 г. средно-списъчният състав е 52 щ.бр. в
т.ч. 32 щ.бр. за длъжността „управител на банков клон/управител офис”, а видно
от щатно разписание на длъжностите в дирекция „Клонова мрежа”, утвърдено с
решение на УС от 12.03.2014 г., в сила от 13.03.2014 г. средно-списъчният
състав е 51 щ.бр. в т.ч. 31 щ.бр. за длъжността „управител на банков
клон/управител офис”. Представено е и щатно разписание на длъжностите в „Първа
инвестиционна банка” АД клон К., утвърдено с решение на УС от 12.03.2014 г., в
сила от 13.03.2014 г., съгласно което средно списъчния състав на клона е 53 бр.
в т.ч. 19 щ.бр.- офис K.- 13 бр. и ФЦ-K.-6 бр. в т.ч. 1 бр.директор. Представена е от ищеца длъжностна
характеристика на управител офис на ПИБ, като от т.5 на същата е видно, че
длъжността е ръководна, тъй като е свързана с управлението и развитието на
банковия офис и др.
От представената справка
на НОИ, регистър на трудовите договори от 10.07.2014 г. и удостоверение
№240191400161652/22.07.2014 г. на ТД на НАП-П., ведно справка актуално
състояние на всички трудови договори, неоспорени е видно, че след прекратяване
на трудовия договор с ответника, по партидата на ищеца няма вписани трудов
договор с друг работодател.
Видно от 2 бр. преписи
извлечение от разплащателни ведомости за м.02.2014 г. и м.03.2014 г. последното
получено от ищеца брутно трудово възнаграждение при отработен пълен месец преди
уволнението е в размер на 2553 лв.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Първият предявен иск за
отмяна на уволнението е с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Съдебната
практика приема, че иска с по чл.344, ал.1, т.1 от КТ ищецът отрича
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно
право и ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. С оглед диспозитивното начало, визирано в чл.6, ал.2 от ГПК съдът
не може да основе решението си на факти, опорочаващи, отлагащи или погасяващи
оспорваното потестативно право, които не са посочени от ищеца в исковата молба /
решение №149/13.06.2012 г. по гр.д.№475/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение №665/01.11.2010
г. по гр.д.№ 242/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение №555/9.02.2012 г. по гр. д.
№1224/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по чл.290 от ГПК/.
Трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 17.03.2014 г. със заповед №992/14.03.2014 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение
второ от КТ поради съкращаване на щата, Основанието на чл.328, ал.1, т.2
от КТ в хипотезата на „съкращаване на щата” означава фактическо премахване на
съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. Решението на
работодателя за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или
не от такава промяна не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен да
провери само законността на уволнението към момента на извършването му на
посочените от ищеца основания, като в проверка за законност се включва и
контролът да не се нарушават императивни правни норми. Ищецът е навел две
основания за незаконосъобразност:- че няма реално съкращаване на щата; и че
като общински съветник се ползва от специалната закрила по чл.35 от ЗМСМА.
Съдът като взе предвид доказателствата по делото намира, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, макар да е извършено намаляване на
щата в Дирекция „Клонова мреж” на ответното дружество от 32 щ.бр. на 31 щ.бр.
чрез съкращаване на 1 щатна бройка на „управител банков клон/управител офис”,
то работодателят, чиято доказателствена тежест е при условията на пълно и
главно доказване на установи законосъобразността на уволнението, не доказа, че
длъжността е реално и фактически премахната, предвид това, че във функционално
обособената структурна единица –офис K. съществува 1 щатна бройка за длъжността
„директор”, чиито трудови функции, предвид наименованието се припокриват с тези
на съкратената длъжност „управител банков клон/управител офис”, а именно: управление
дейността на офиса, контролни функции по отношение на персонала и
представителни такива т.е. налице е фиктивно съкращаване в щата, тъй като не се
премахва трудовата функция, а се промяна само нейното наименование/. При
съкращаване на щата, когато се премахват една или няколко бройки от една и съща
длъжност, подборът по чл.329 от КТ е задължителен. Тогава той се осъществява
между всички служители, заети в съответната трудова функция и се състои в
анализ и съпоставка на тяхната квалификация и нивото на работа на всички лица,
заемащи еднакви или сходни длъжности. При тази хипотеза правото на подбор става
част от правото на уволнението, което не може да бъде упражнено, без да се
извърши подборът. Ако се приеме, че е налице реално съкращаване на щата, то
подборът е задължителен предвид съкращаването на щатна бройка от длъжности с
еднородни трудови функции, независимо от организационното звено, в което се
изпълняват. Неизпълнението на задължението по чл.329 от КТ води до незаконност
на уволнението. Освен това ищецът е общински съветник в Община K., като
ответникът не е направил възражения, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение-17.03.2014 г. мандатът му е прекратен. Съгласно чл.35 от ЗМСМА
„трудовото правоотношение с общински съветник не може да бъде прекратявано през
времето на неговия мандат в случаите на чл.328, ал. 1, т.2, т.3 и т.4 от КТ.
Предвид това, че ищецът е общински съветник той се ползва със специална закрила
по чл.35 от ЗМСМА, като ирелеванто е обстоятелството дали ответникът е знаел,
че той се ползва от тази закрила. В тежест на работодателя е, при прекратяване
на трудовото правоотношение по негова инициатива, да установи дали един
работник или служител се ползва от закрила, предвидена в КТ или друг нормативен
акт. Ответникът не доказа, въпреки указаната му доказателствена тежест, че
преди уволнението на ищеца по чл.328, ал.1, т.2 от КТ е събрал данни за
наличие/липса на специална закрила при прекратяване трудовото му
правоотношение. С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че уволнението на
ищеца, поради съкращаване в щата, е извършено в нарушение на забраната,
визирана в чл.35 от ЗМСМА поради което то е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ:
Този иск е акцесорен по отношение на иска за
отмяна на уволнението. Уважаването на главния иск поражда за работника или
служителя субективно право да претендира възстановяване на прекратеното трудово
правоотношение. Признаването на уволнението за незаконно и отмяната му поражда
в полза на ищеца право на възстановяване на заеманата преди уволнението работа.
Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е основателен. Ищецът следва да бъде
възстановен на заеманата работа -“управител
банков клон/управител офис”.
По иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 от КТ:
Нормата на чл.225,
ал.1 от КТ урежда правото на работника при незаконно уволнение да получи
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца. По делото не се спори, а и от представените в последното с.з. писмени доказателства се
установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е работил
по друго такова. От датата на уволнението до датата на последното с.з. са
изминали четири месеца и пет работни дни. Брутното трудово възнаграждение, което
следва да се вземе за база при определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ по арг. на разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ е това за м.02.2014 г.-2553
лв. Предвид изложеното и с оглед на чл.235, ал.3 от ГПК ответникът дължи и
следва да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане четири
месеца и пет /работни/ дни без работа поради уволнението в размер 10767 лв.,
като в частта до претендираните 13320 лв. искът се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение:
Според разпоредбата на
чл.36 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер се
определя в договор с клиента. Размерът на адвокатското възнаграждение трябва да
бъде справедлив, обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
съответния вид работа. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба №1/2004 г. /изм.ДВ, бр.2/2009
г., изм.бр.28/2014 г./ за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела- за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, когато
искът е предявен самостоятелно-определеното адвокатско възнаграждение е не
по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по
реда на чл.2; за други неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови дела с определен
интерес - съобразно ал.2. В настоящия случай са предявени два неоценяеми иска и
един оценяем за сумата 13320 лв. като обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ, а договореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 14.05.2014 г.
е 1600 лв. Ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на
насрещната страна може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36
от ЗА -арг.чл.78, ал.5 от ГПК. Съгласно т.3 на Тълкувателно решение №6/06.11.2013
г. по тълк. д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5
от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Съдът като взе предвид изложеното, фактическата и
правна сложност на делото, броят на проведените заседания-едно и процесуалното
поведение на страните, счита че уговореният и заплатен от ищеца на процесуалния
представител адвокатски хонорар в размер на 1600 лв. е прекомерен и като такъв
следва да се намали до размер на 1400 лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на
ищеца 1221.75 лв. разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от исковете.
Ответникът следва да
заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 30 лв. държавна такса по иска за
отмяна на уволнение, 30 лв. държавна такса по иска за възстановяване на работа
и 430.68 лв. държавна такса по иска по
225, ал.1 вр. с чл.344, ал.1 т.3 от КТ.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Д.В.П.,*** от “Първа инвестиционна банка” АД, с
ЕИК: ****** , със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.”Д. Ц.” №37 със Заповед №992/14.03.2014 г. за
незаконно и го отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.В.П.,*** на заеманата преди уволнението работа- “Управител банков клон/управител офис”.
ОСЪЖДА “Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул..”Д. Ц.” №37 да заплати на Д.В.П.,***, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225, ал.1от КТ обезщетение за оставане
четири месеца и пет дни без работа поради уволнението в брутен размер 10767
лв., ведно със законната лихва, считано
от 14.05.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
до претендирания размер13320 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
“Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул..”Д. Ц.” №37 да заплати на Д.В.П.,*** съдебни разноски в размер на 1221.75 лв.
ОСЪЖДА “Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул..”Д. Ц.” №37 да заплати по сметка на РС-K. 490.68 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Стара Загора в двуседмичен срок, който тече от 07.08.2014г.- - деня обявен
в протокола от последното с.з.
Районен
съдия: