№ 260
гр. П., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500302 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд № 260005 от 01.03.2022г.
постановено по гр.д.№1314/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен
предявения от К. АС. Г., ЕГН ********** и Р. АТ. Г., ЕГН: **********, и
двамата с поС.ен адрес: гр. П., ул. "К.А.Б."' № 12, чрез адв. С.С. А.,
съдружник в адвокатско дружество „А. и У.”, със съдебен адрес: гр. П., ул.
”Фр. Ж.К.” № 28. ет. 2 срещу СТ. Г. Б., ЕГН ********** и С. М. Б., с ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. П., ул. "К.А.Б." № 10, иск с правно
основание чл.109 ЗС, с който се иска осъждане ответниците да преустановят
действията си, с които пречат на ищците да осъществяват в пълен обем
правото си на собственост върху съсобствения поземлен имот с
идентификатор 55155.504.542, по кадастрални карти и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК. последно изменен със Заповед № КД-14-13-21/25.01.2012 г. на
Началник на СГКК - П., с адрес на поземления имот: гр. П., ул. “К.А.Б.” № 10-
12, с площ: 414 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
1
начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., със стар
идентификатор 55155.504.120, 55155.504.121, с номер по предходен план:
2769, УПИ XVII - 120, 121, кв. 348, парцел IX, чрез незаконосъобразно
изграждане, както и чрез ремонтиране, поддържане и ползване от
ответниците на строеж - масивен гараж, застроен на площ от 21,78 (двадесет
и едно цяло и седемдесет и осем стотни) кв.м., с административен адрес: гр.
П., ул. “К.А.Б." № 10, застроен в съсобствения поземлен имот с
идентификатор 55155.504.542, по кадастрални карти и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18- 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменен със Заповед № КД-14-13-21/25.01.2012 г. на
Началник на СГКК - П., с адрес на поземления имот: гр. П., ул. “К.А.Б.” N°
10-12, с площ: 414 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., със стар
идентификатор 55155.504.120, 55155.504.121, с номер по предходен план:
2769, УПИ XVII - 120, 121, кв. 348, парцел IX, и да осъди ответниците да го
премахнат в срок до 3 месеца, считано от влизането на решението по делото в
законна сила като неоснователен и недоказан. Със същото решение са
осъдени К. АС. Г., ЕГН ********** и Р. АТ. Г., ЕГН: **********, и двамата с
поС.ен адрес: гр.П., ул. "К.А.Б."’ № 12, ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл.78,
ал.З ГПК на СТ. Г. Б., ЕГН **********. и С. М. Б., с ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. П., ул. "К.А.Б." № 10 сумата в размер на 2000 лева /две
хиляди лева/, представляващи сторените в производството разноски.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№260890 от
04.04.2022г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищците в
производството пред първата инстанция К. и Р.Г.и чрез адв. С.С. А. от
Адв.Д.“ А. и У.“ гр.П., с доводи за порочност като необосновано при хаотична
и неясна преценка на доказателствения материал и в противоречие с
правилата на логиката и погрешни изводи. Акцентира се на неправилно
некредитиране на свидетелските показания на Д. и Д. за констатираните
повреди върху бетоновата настилка на имота на ищците, които показания
били подкрепени и от САТЕ относно маневрирането на МПС и засягането на
настилката чрез което същата се напуква и разрушава от тежестта на
автомобила, както и оспорената от ищците експертиза на инж. Б..
Оспорва се кредитирането от съда на свидетелските показания на С.Т. и
Г.Т., като противоречащи на твърденията на ответниците в отговора на
2
исковата молба и на САТЕ и на останалите свидетели водени от ищците.
Твърди се лаконичността и непълнотата с която съдът разгледал и обсъдил
САТЕ за липсата на технически начин за ползване на гаража по
предназначение без автомобила в тази връзка да не навлиза в частта ползвана
от ищците, с което се пречи на последните за пълно и спокойно ползване на
собствеността им и че от страна на ищците няма такова пречене спрямо
ответниците. Неправилно била възприета без критично заключението на инж.
Б. по назначена СТЕ въпреки възраженията на ищците по отношение на
нейната правилност, непълнота и необоснованост, довело до назначаване на
повторна тройна съдебно-техническа експертиза. Неправилен бил извода на
съда основаващ се на заключението на инж.Б., че строителството на гаража е
конструктивно свързано с новопостроената от С.Б. жилищна сграда поради
това, че източната преградна стена на жилищната сграда и гаража била обща,
доколкото експертът заявил в съдебно заседание, че няма съответната
компетентност за да отговори дали гаражът конструктивно свързан или не с
жилищната сграда. И предвид пояснението на експерта, че по проект частта,
където е ситуиран гаражът била предвидена за тераса. Неправилно съдът
възприел и назначената тройна СТЕ поради неизясняване на въпроса дали
документално гаражът е построен едновременно със сградата на ответниците
и как е приета сградата при наличие на този гараж и дали къщата има
строителни изменения и какви при построяване на непредвидения гараж при
съществено отклонение от строителството. Излага се и тезата за възможно
последващо построяване/след къщата/ на гаража, като двата строежа да не са
конструктивно свързани. Поставя се въпроса за плочата на предвидената
тераса, конструктивното изграждането на горната армировка, долно армиране
и ивично натоварване, като в тази връзка се оспорват изводите на вещите
лица като голословни, несъответни на данните на инженерно-
конструктивната наука, без направено изчисление със съответните
технически средства с т.н. “рентген в строителството“ за преглед на
армировката и конструктивно жилищната сграда и да не може да се премахне
процесния гараж поради конструктивното му свързване с жилищната
постройка на ответниците. Твърди се, че експертите не са посочили какви
укрепителни мероприятия следва да се предвидят от строителна гледна точка
за премахване на гаража както и дали може да се направи проект за
премахване и от лица с каква строителна компетентност. Вещите лица не
3
отчели и липсата на съгласие от съседите за строителство на гаража на
южната граница или при намалени отС.ия. Неправилен бил извода на вещите
лица от тройната СТЕ в частта за допустимостта на строежа на гаража
предвид калканните стени, като експертизата била вътрешно противоречива.
Цитират се норми от Наредба №5 ПНТСУ и на ЗУТ при наличието на които
гаражът би бил допустим в хипотеза на застроен с жилищни сгради парцел,
на самата регулационна линия към съседите и калканна стена на гаража
покриваща напълно калканна стена на заварена сграда или от съществуваща
плътна ограда, съответно подпорен зид с необходимата височина. В този
смисъл се оспорват и изводите на тройната СТЕ като неправилни и
необосновани. Оспорва се отказа на съда да допусне поискана от ищците
петорна СТЕ и че съдът не е следвало да кредитира и заключението на
тройната СТЕ при неизвършен пълен и всестранен оглед и без разкъртване
както и квалифицирането на плочата като под на първия етаж и изградена
свързано и представлява едно цяло и е таван на гаража. Счита, че изводите на
експертите не отговарят на достиженията на техническата наука, нито на
утвърдени методи, а представляват голословни твърдения, че за да има
свързано единно цяло застрояване и плочата да представлява едно, и за това
същата следва да се види и конструктивно-като армировка как е изпълнено
при липсата на документация за строежа на гаража, а са резултат единствено
на техните строителни познания и при неяснота относно свързаността на
гаража, способите и средствата за неговото премахване. Счита, че съдът
толерира недобросъвестното поведение на ответниците, изградили свързан с
къщата незаконен гараж, пречещ на ищците които следва да търпят пречките
и смущенията които им създава. Оспорват се изводите на съда, че
незаконният гараж не може да бъде премахнат заради свързаността си с
къщата, както и неправилното позоваване на съда на вещите лица, че
премахването на гаража отделно от съществуващата сграда ще доведе до
компрометиране на целостта на жилищната сграда доколкото тази жилищна
сграда на ответниците била проектирана и изградена без наличие на
процесния гараж, като основите на къщата и ограждащите стени са
предвидени за тежестта на самата основна сграда и че допълнително
изградения гараж нарушава конструкцията и пречи за устойчивостта на
сградата, като премахването му ще доведе до спокойно упражняване на
правото на собственост на ищците и допълнително ще укрепи устойчивостта
4
на жилищната сграда. Оспорва се извода на съда, че само по себе си
незаконното строителство не означава непременно ,че се пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост защото самото изграждане на гаража в
съсобствения поземлен имот от ответниците е неоснователно и
противоправно действие и създаденото от тях съС.ие пречи на ищците да
упражняват в пълен обем на правото си на собственост, така както изисква
чл.109 от ЗС което представлявало съществено нарушаване на правото на
собственост на ищците, предвид и на доказаното навлизане на ответниците в
частта, определена за ползване от ищците всеки път при ползване на
незаконния гараж по предназначение. Оспорва се извода на съда за липсата на
пречене на ищците от незаконната постройка, като се признава, че се касае за
навлизане от 10-15см. от лекия автомобил и то само в двора на ищците при
процесния гараж, като според жалбоподателите районният съд превратно и
пристрастно е обсъдил заключението на САТЕ и останалите доказателства.
За противоречието на обжалваното решение на правилата на логиката и
неправилност от процесуално и материално естество , се подържа, че съдът
не е взел в предвид възражението, че при пререшаване въпроса за
ползването на съсобствения имот ще се вземе в предвид единствено
свободната площ от земята, тъй като с незаконно изградения строеж на
практика се смущава и ограничава правото на собственост на ищците,
доколкото преразпределението на ползване не взема в предвид незаконно
застроената площ или се намалява свободната площ от общото дворно
място. Твърди се, че са налице и настъпили факти и обстоятелства след
постановяване на обжалваното съдебно решение, които са във връзка с
отправени устни забележки от ответника Б. към ищцата К. Г. за пречене на
ищцата на ответника да прибира автомобила в процесния гараж.
Като нарушения на процесуалния закон жалбоподателите сочат
недопуснати от първоинстанционния съд доказателствени искания, относими
към предмета на спора, във връзка с наличието или липсата на конструктивна
свързаност на процесия гараж с жилищната сграда и дали същият може да
бъде премахнат без особени затруднения и за установяване на начина по
който се пречи както и конструкцията на гаража. Счита, че в тази част делото
е останало неизяснено от фактическа страна и е необосновано, като исканите
доказателства са във връзка с императивното прилагане на чл.109 от ЗС.
Съдът не направил анализ на всички събрани по делото доказателства, в
5
частност на свидетелските показания, като необосновано е игнорирал част от
тях и избирателно посочване на свидетелските показания, както и на
писмените и други доказателства. Поддържа, че съдът е формирал
вътрешното си убеждение при обсъждане на събраните по делото свидетелски
показания като считат, че решението противоречи на практика на ВКС, която
се цитира, без да отчете дали свидетелите дали са заинтересовани от изхода на
делото, а не механично и голословно и неаргументирано да игнорира
показанията им като недостоверни. Твърдят жалбоподателите, за
противоречие на решението на практиката на ВКС /цитира се такава/ при
преценката на доказателствения материал, направена неясно, хаотично и в
противоречие с правилата на логиката при което изводите на съда били
погрешни, без в мотивите да са изложени мотиви по съществени въпроси, а
само свои констатации при неяснота как и защо стига от тези свои изводи.
Поддържа, че мотивите съгласно съдебната практика са отправна точка за
преценка законосъобразността и правилността на констатациите и изводите
на съда. Счита, че преценката на доказателствения материал е направена
неясно, хаотично и в противоречие с правилата на логиката. Счита, че
липсват мотиви или на обхватни, конкретни и ясни мотиви на всички
съществени въпроси от които зависи решението на спора, липса на цялостен
и задълбочен анализ на доказателства представлявало и процесуално
нарушение. Не ставало ясно защо съдът без обосновка е упоменал
единствено и само част от доводите на страните и част от събраните по
делото доказателства. Считат жалбоподателите, че бил нарушен от съда и
принципа на чл.12 от ГПК тъй кат съдържанието на решението на решението
не сочело на спазване на процесуалния ред на изграждане на вътрешното
убеждение на съда въз основа на всички доказателства по делото и доводите
на страните; нарушени принципите записани в чл.10, в чл.8 и в чл.9 от ГПК;
че съдът следва да се произнесе въз основа на кои доказателства приема за
доказан или недоказан предявения иск. Излага се и доводи за липса на
безпристрастност на исковия съд и решение постановено в противоречие с
изискването на чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧОС и без да съобрази твърденията и
доводите на ищците и игнориране на част от доказателствата и че е налице
пристрастно тълкуване на доказателствата в полза на другата страна.
Посочва се и нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК по излагането на ясни,
убедителни и безпротиворечиви мотиви с посочване на исканията и
6
възраженията на страните, което следва да бъде посочено от съдът, като
липсата на правни и мотивирани доводи, а само на декларативни мотиви
водещи до нарушаване на посочената процесуална норма. Искането е да се
отмени решението и се уважи заявената искова претенция така както е
формулирана от ищците. Направени са доказателствени искания за допускане
на повторна съдебно-техническа експертиза от 5/пет/ вещи лица които да
отговорят на 11въпроса посочени във въззивната жалба, като се твърди, че
такава експертиза е поискана и отказана от първоинстанционния съд.
Поискано е и назначаване на съдебно-техническа експертиза с други 11
/единадесет/ въпроса с довод, поради непълен доклад на исковия съд по 146
от ГПК. Поискан е разпит и на 1свидетел за фактите съобщен в жалбата за
затрудняване на маневра на лекия автомобил -влизане и излизане от гаража
при поставен автомобил от ищците в ползването от тях дворно място.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите С. и С. Б. чрез адв. Е.
Б. в който жалбата се квалифицира като неоснователна, а обжалваното
решение като правилно молят да бъде потвърдено. Твърди се, че съдът е
обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства както и че
изводите му по фактите и обстоятелствата съответстват изцяло на данните по
делото, като съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждането
на спора и е допуснал и приел поисканите от страните доказателства.
Оспорват се направените от жалбоподателите доказателствени искания-
повторна и петорна СТЕ. Коментират се заключенията по единичната СТЕ
изготвена от инж.Б. разширена на тройна по искане на ищците придружена с
разкъртване на част от мазилката за наличие на конструктивно свързване на
бетоновата плоча на жилищната сграда с гаража, заключението по която е
прието от исковия съд, отказал да назначи петорна повторна експертиза.
Поддържат, че с отказа си да назначи исканата петорна експертиза съдът не е
нарушил чл.266 ал.3 от ГПК за да се събира недопуснато доказателство от
въззивния съд. Оспорват се като неоснователни и противоречащи на данните
по делото твърденията на жалбоподателите за допуснати процесуални
нарушения от съда. Тезата се аргументира с твърдението, че в случая с
направеното искане не се касае за допускане на повторна експертиза, която
първоинстанционния съд е отказал да допусне, а до допусната втора
експертиза в състав от 3 /три/ вещи лица, чиито изводи и констатации в
заключението им изцяло съвпадат с приетите заключения на единичната СТЕ;
7
че въпросите посочени във въззивната жалба към исканата петорна
експертиза са въпроси на които вещите лица са дали подробен, компетентен и
обоснован отговор, включително и чрез отговорите на въпросите поставени в
тях в откритото съдебно заседание. Като неоснователен се квалифицира
извода на жалбоподателите, че след като същите не са присъствали на огледа,
извършен от трите вещи лица, то е нарушен принципа на равенството на
страните в процеса. В отговора се излага и довод за разликата между огледа
като доказателствен средство по чл.204 и следващите от ГПК и оглед,
извършван от вещите лица в изпълнение на предмета и задачата на
експертизата по поставените въпроси, за което последните притежават
необходимите специални знания и изготвят заключение. Поддържа, че
изготвеното от вещото лице заключение в отсъствие на някоя от страните
може да е процесуално нарушение само ако за изясняването на поставените
от съда въпроси е необходимо пряко участие на неприсъствалата страна с
оглед извършване на конкретно действие, за да дадат вещите лица отговор на
поставените въпроси, какъвто не бил настоящия случай. Оспорва се искането
за разпит на свидетел за настъпили нови факти и обстоятелства след
решаване на делото по повод отправена бележка от ответниците към ищцата
К.Г. да премести автомобила си, да не го паркира в ползваното от
ответниците дворно място за да не пречи на Б. да направи маневра и заход с
неговия автомобил в гаража и че искането е за разпит на свидетел дали Б.
могат да приберат лекия автомобил в гаража ако ищците са спрели техния
автомобил в ползваното от тях дворно място. В тази връзка се твърди, че това
не представлява нововъзникнало обстоятелство тъй като по делото било
установено, че ищците също паркират лекия си автомобил в дворното място
като влизането и излизането на лекия автомобил в гаража е въпрос на
конкретно умение на водача му да управлява и да паркира автомобил, а не
преценка на трето лице. Коментира се допълнителното заключение на в.л.
инж. Ф. изготвено именно в тази връзка –заход за гариране на автомобила в
гаража и измереното минимално навлизане от порядъка на сантиметри в
частта на дворното място за ползване от ищците. Считат ответниците, че
първоинстанционния съд е изпълнил задължението си по чл.236 ал.2 от ГПК
и е изложил мотиви с посочени и обсъдени исканията и възраженията на
страните, направил е обективна преценка на събраните по делото
доказателства въз основа на които е формирал своите фактически
8
констатации и изградил правните си изводи. Аргументира се тезата си защо и
кои свидетелски показания съдът кредитира и кои не, като е направен извод
за неустановеност наличие на конкретни действия извършвани от
ответниците Б. които да надхвърлят ограниченията на съсобствеността, да
противоречат на установения режим на ползване на съсобствения недвижим
имот и да накърняват правата на ищците, което съответствало на данните по
делото.Като неоснователни се квалифицират доводите в жалбата за неясна,
хаотична и противоречие с правилата на логиката мотивировка на
постановеното съдебно решение доколкото съдът последователно, обективно
и в съответствие с формалната житейска логика е направил изводите си. По
същия начин били обсъдени от съда и експертните заключения на вещите
лица, които се квалифицират като голословни от ответниците. Поддържа, че
решението е изцяло мотивирано и аргументирано, мотивите са
последователни и логични, като доказателствата са преценени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка при обсъждане на доводите и възраженията на
страните по свое вътрешно убеждение и при проявено от съда завидно
процесуално търпение по отношение на процесуалните действия на ищците.
Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските.
Съдът след съвещание във връзка с направените доказателствени искания
във въззивната жалба намира, че ще следва същите да остави без уважение.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на К. и
Р.Г.и , както и отговора на насрещната по спора страна и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.109 от Закона за
собствеността.
В исковата си молба против СТ. Г. Б. с ЕГН-********** и С. М. Б., ЕГН-
**********, двамата от гр.П., ул.“К.А.Б.“ №10, ищците Р. АТ. Г. с ЕГН-
********** и К. АС. Г., с ЕГН-**********, двамата с поС.ен адрес гр.П.,
ул.“А.Б.“ №12 чрез процесуалния си представител адв. С.С. А., твърдят, че са
съсобственици на недвижим имот съгласно н.а.№70,том V,дело №1767 от
11.06.1992г. на РС-П., н.а. №55,том III,дело №974 от 25.06.1985г. на РС-П.;
н.а. №43, том VIII, рег.№3042, дело №4036 от 20.10.1998г. и н.а. №72, том 23,
9
рег.№6986, дело №3475 от 27.07.2016г., издаден от СВ -П., представляващ
поземлен имот с идентификатор №55155.504.542 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-97 от 28.10.2008г. на Изпълнителния директор /ИД/ на
АГКК, последно изменен със заповед №КД-14-13-21 от 25.01. 2012г. на
началника на СГКК-П., с адрес на ПИ гр.П., ул.“К.А.Б.“№10-12 с площ от
414кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на
трайно ползване-ниско застрояване до 10м., със стар идентификатор
№55155.504.120.,55155.504.121 с номер по предходен план-2679, УПИ XVII-
120,121, кв.348, парцел IX. Ответниците се легитимирали като
съсобственици на имот придобит по давност съгласно н.а. №106,том 4,рег.
№8246, н.д.№591 от 29.11.2004г., издаден от СВ-П., по описа на нотариус
А.И. с рег.№423 на НК, с район на действие-РС-П. и представляващ масивен
гараж, застроен на площ от 21.78кв.м., с административен адрес гр.П.,
ул.“К.А.Б.“ №10,застроен в ПИ имот на ищците, описан по-горе. Твърди се,
че през 1992г. ищците заверили нотариална декларация с която дават
съгласието си като съсобственици на процесния ПИ 55155.504.542 за
учредяване право на строеж единствено за изграждане на масивна жилищна
сграда в полза на ответниците-съпрузи към онзи момент. Твърди се, че
последните изградили масивната сграда съгласно даденото им от ищците
разрешение. В последствие ответниците изградили и масивен гараж при
действието на разпоредбите на ЗУТ, в общия на страните поземлен имот, като
гаражът бил направен без знанието и без да е искано и давано съгласието на
ищците, разположен в съсобствения на страните поземлен имот. Не било
давано нито писмено нито устно съгласие нито било учредявано от ищците
право на строеж в подобен обем и за строеж на такъв имот. Не било давано
каквото и да било друго съгласие и учредяване на друго право за приемане,
че изграждането на гаража е извършено със знанието и съгласието и дадени
права от ищците. Такова разрешение не било давано и от прародителите на
ищците. Твърди се, че гаражът в съсобствения имот не е построен
законосъобразно с оглед на дадени от ищците права. Ищците не били
уведомявани и не знаели гаражът да има одобрен проект и какви други
строителни книжа има, поради което считат, че гаражът е построен и без
нужните строителни книжа .Бил построен по начин, по който се пречи на
ищците да като смущава правото им на собственост доколкото при промяна
на обстоятелствата и на ползването на съсобствения имот, ще бъде накърнено
10
съществено правото на ползване на ищците, като при евентуален съдебен
спор за разпределение ползването върху имота, така изградения незаконен
гараж също ще следва да се вземе предвид спрямо свободния терен при
даване на заключение дали и как имотът може да се подели и ползва, което
би довело до допълнителни негативи за ищците. Твърди се, че страните по
делото са сключили договор за реално ползване на съсобствен недвижим
имот от 10.06.1992г.,което в правен смисъл касаело само това кой от
съсобствениците какви части да ползва от съсобствения имот, но не дава
правен титул и не е основание за извършване на строителство на постройка в
съсобствен имот. Разпределението не представлявало нито даване на съгласие
от ищците нито учредяване на право на строеж на ответниците за
построяването на гаража към момента на построяването му или сега, както и
че разпределението на ползването може да бъде изменяно при изменение на
обстоятелствата, което не се ползва със сила на присъдено нещо и
представлява спорна съдебна администрация, като разпределението не давало
право за строеж дори на огради по очертанията на частта, предоставена им за
ползване, още повече на процесния масивен гараж. Всичко това пречело на
правото на собственост на ищците. Твърди се, че през 2011г. от ищците била
подадена жалба пред Община П. и до началника на РДНСК-Южен централен
район-сектор П. и до ДНСК при МРРБ, против другия съсобственик-отв.С.Б.,
по повод на извършеното от последния страна “гараж“ в южната част на
съсобствения им имот, с искане да бъде установено дали има издадено
необходимото разрешение за строеж и останалите необходими строителни
книжа и дали е давано съгласие от ищците като съсобственици, като при
констатиране на незаконно реализирано строителство да се издаде заповед за
премахване на незаконно построеното. Била образувана преписка в РДНСК-
ЮЦР, като правният интерес на ищците да сигнализират посочените органи
било, че имотът е съсобствен и че наличието на незаконно изградена
постройка в посочения имот възпрепятства упражняването на правото им на
собственост. Констатацията на Община П. в писмо до ищците с изх.№17-00-
49-11.03.2011г.е, че в ПИ №120,участващ в УПИXII-120,121 в кв.348 има
построена жилищна сграда и масивен гараж, които са законно построени за
което от С.Б. е представен нотариален акт №51, т.III. н.д.№3948 от
29.11.2004г.Била подадена от ищците и друга жалба до РДНСК-ЮЦР-с-р П.
с копие до ДНСК при МРРБ № ПЗ-52-01-123 от 23.06. 2011г. и ПД -2162-05-
11
916 от 21.06.2016г. по които било дадено указание на ответника С.Б. да
представи строителни книжа и документи за строеж на процесния гараж,
съгласно нормите на ЗУТ, като било установено ,че за гаража няма открити в
архива на общината строителни книжа, нито данни за отстъпено право на
строеж на гаража от съсобствениците-ищци, като по отношение валидността
на издадения нотариален акт и законността на вписания в него масивен гараж
било отговорено от началника на РДНСК-П., че не е компетентен да се
произнася по валидността му. Била подадена нова молба за проверка до
ДНСК-гр.София към МРРБ, който дал указания със свое писмо № ПЗ-966-07-
016 от 30.07.2012г., в срок до 31.08. 2012г. на Главния архитект на Община П.
да представи данни на Началника на РДНСК-П. за наличието на подадено
заявление по реда на §184 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗУТ както и да се изследва
възможността за приложимостта на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Твърди се, че
след проверка в Община П., последната уведомява ДНСК-П., че в общината
няма представени данни за наличие на подадено заявление по §184 ал.1 и ал.2
от ПЗР на ЗУТ от заинтересованата страна в указания й срок. По отношение
процедурата по §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ е посочено, че С.Б. е уведомен да
подаде заявление и да представи неоспорими доказателства за годината на
построяването на гаража и ако отговаря на изискванията за търпим строеж,
може да бъде издадено удостоверение за търпимост на името на всички
собственици, като при непредставяне на документите ще бъде издадено
становище за неприложимост на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ и ще бъдат
предприети действия по премахването на строежа. Твърди се още, че С.Б.
вместо посочените документи представил данни в Общината за висящо
делбено дело /гр.д.№390/2012г. в РС-П./ за делба на дворното място УПИ
XVII-121 в кв.348, в който бил построен гаража, като предвид висящността на
делбеното дело началникът на РДНСК-П. при РДНСК-ЮЦР уведомил
ищците, че ще бъдат предприети следващи действия след приключване на
делбеното дело. Недоволни от развитието на преписката ищците подали
молба до ДНСК при МРРБ, с №ПЗ-966-19-296 от 08.10.2012г., като предвид
влизането в сила на ЗИД на ЗУТ, считано от 26.11.2012г. съгласно което
проверявания строеж “масивен гараж“ е строеж от 5-та категория,
Регионалният отдел на „НСК“-П. прекратява преписката за компетенция, при
съставени към този момент два протокола от 15. и от 21.11.2012г. за
безрезултатни проверки поради неоказано необходим съдействие, неосигурен
12
достъп за физическа проверка. Твърди се, че от Общината ответникът С.Б.
отново бил поканен да представи доказателства за строежа на гаража в срок
до 01.03. 2013г. за изследване възможността за издаване на удостоверение за
търпимост, като едва през 2015г. и по повод извършена проверка от
23.01.2015г. и съставен констативен протокол №44-С-55 на Община П., от
С.Б. постъпило възражение и клетвена декларация подписана от петима
свидетели, удостоверяващи, че гаражът е строен в периода 1992-1993г., което
обстоятелство се оспорва от ищците. В резултата на представени от С.Б.
данни за годината на строежа на гаража, Общината приела, че за гаража са
приложими разпоредбите на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и същият е
търпим строеж, въпреки че няма изискващите се строителни книжа и
съгласието на съсобственика и че този строеж е допустим по разпоредбите
които са действали по времето, когато е извършен, относно неговото
местоположение, както и съгласно времето на неговото изграждане. Тези
изводи се оспорват от ищците като незаконосъобразни и неправилни. Като
допълнение към мотивите изложени от общината в писмо изх.№17-00-149
от 14.08.2015г. , на 10.07.2017г. в писмо изх.№44-К-190 допълнително било
посочено, че изпълненият обект няма характеристиката на строеж/не
представлява строеж/ по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и затова нямало
основание за образуване на производство по чл.225 от ЗУТ за премахване.
Стичат ищците, че тези констатации на общината са погрешни-относно дали
обекта е строеж и дали е търпим, дали е построен към определена година.
Ищците твърдят, че подали нова молба за проверка през 2018г., вх.№44-К-244
от 05.07.2018г. за премахване на незаконен масивен строеж, като резултата
от проверката бил, че Община П. приема, че са налице условията за търпим
строеж и не следва да се издава заповед за премахване на масивния гараж.
Коментират се извършените до момента проверки за законността на гаража,
като ищците акцентират, че същите не са всестранно извършени, непълни са,
не са извършени при спазване на принципите посочени в чл.6 ал.1 и чл.7 и
чл.8 от АПК, на изискванията в чл.1 ал.1 и чл.12 ал.2 от ЗУТ. Ищците
твърдят, че процесния масивен гараж е построен без тяхното съгласието
като съсобственици на УПИ, в нарушение на нормативно установените
правила за извършване на строителството. Твърди се, че по административен
ред от административен орган е установено, че масивният гараж е изграден
без разрешение за строеж, като ищците считат, че изградените в ПИ №120
13
участващ в УПИ-XII кв.348 по плана на гр.П., постройки не попадат в
приложението на §184 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което е
следвало строежът да се премахне като незаконен. Коментира се хипотезата
на §16 от ПР на ЗУТ приложима при наличието на две предпоставки-година
на построяване на изпълнен без строителни книжа строеж и същият да е
допустим по разпоредбите действали по време на извършването на строеж
или съгласно ЗУТ. Считат, че в случая не са налице съществени предпоставки
за квалифициране на строежа като търпим. Цитират се последователно
разпоредбите на чл.56 ал1 от ЗТСУ;чл.183 от ЗУТ и чл.225 ал.1 т.1 от
ППЗТСУ относно условията на които трябва един строеж да отговаря за да се
квалифицира като законно изграден и какви са законовите изключенията
приравняващи незаконния строеж на търпим и допустим, значението на
нотариално завереното съгласие за строеж, договорът с нотариална форма
между съсобствениците за извършване на строеж и че в случая на нито едно
от нормативните изисквания посочени по-горе процесният масивен гараж не
отговаря. Твърди се, че незаконно построения от ответниците масивен гараж
в ПИ с идентификатор №55155.504.542 по КККР на гр.П. от 28.10.2008г,
пречи за пълноценното ползване на същия /ПИ/ от страна на ищците; че в
случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издадено
разрешение и/или на други строителни книжа, заинтересованият
съсобственик не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които
произтичат за неговото право на собственост от създаденото съС.ие, когато е
нетърпимо според закона, като всяко едно отклонение от строителните
норми е съществено когато се нарушават техническите, технологическите,
санитарно хигиенните, противопожарните и архитектурно-
градоустройствените изисквания на строежа, действащите застроителни
планове и техническите нормативи. Следвало да се приравни на липсата на
разрешение за строеж липсата на изразено съгласие от страна на другите
съсобственици сградата да бъде построена в имота. Поддържат, че
негаторният иск за отричане и премахване на всяко неоснователно действие
, въздействие или съС.ие, което пречи на собственика, смущава и ограничава
по друг начин неговото право и правомощия или ги застрашава, е допустим
като средство за защита на правото на собственост включително и при
извършване на строеж в съсобствен или съседен имот. Твърди се, че искът
има правното си основание по чл.109 от ЗС, като функцията на иска е да
14
отрече правомерността и да предотврати неоснователните действия,
поведение и съС.ия, както и да премахне последиците от тях. Посочва, че
построяването на обект в отклонение на определени параметри със
строителни книжа или при нарушение на строителни норми и при липса на
одобрени книжа, представлявало достатъчно основание за уважаването на
иска за премахването изцяло или отчасти на построеното в отклонение на
определените норми. Твърди се, че гаражът се явява в отклонение и
нарушение на строителните правила, като създава пречки на ищците
спокойно и нормално да ползва собствеността си, защото построяването на
гаража върху съсобствения имот на ищците без за което да е давано от
последните съгласие или учредено право на строеж и без да са спазени
строителните правила и норми, поради което считат, че постройката не би
могла да представлява търпим строеж като всичко това пречело на ищците да
ползват спокойно правата си в съсобствеността в съответствие с чл.31 от ЗС
без да им се пречи от останалите съсобственици. Считат, че ответниците са
извършили строеж, направен в нарушение на изискванията, сами и еднолично
ползват пристройката като нейното незаконно построяване пречи на ищците
да ползват в пълнота своите идеални части от имота. Че е създадено едно
продължаващо съС.ие на пречене което ако не бъде преустановено чрез
премахване на постройката, то тя би била съобразена и при евентуално
разпределение правото на ползване, което било допълнително основание, че
това представлява пречка за правото на собственост на ищците. Твърдят
ищците, че неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС може да е
налице и тогава когато един строеж е съобразен с одобрен архитектурен
проект и дадено строително разрешение, но въпреки това пречи на
собственика да упражнява своето право. Излагат се принципни постановки за
пречене на построеното на свободното ползване на поземления имот, както
когато е в отклонение на териториално-устройствените норми и правила така
когато е и в съответствие с тях. Извежда се извода , че уважаването на
негаторния иск не е обусловено единствено от незаконното строителство, а и
от обективното смущаване на правото на ищците и че в случая такава
обусловеност е налице с незаконността на постройката, така и преченето на
ищците. Цитира се ТР №31/84г. от 06.02.1985г. по гр.д.№10/84 на ОСГК като
счита, че същото е запазило валидността си и приложимостта си в
конкретния случай и при действието на ЗУТ като се навежда извода, че
15
удостоверението за търпимост по §16 от ПЗР на ЗУТ установява само
благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледна
точна на обществения интерес и че когато такъв търпим строеж засяга
правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по
реда на чл.109 от ЗС доколкото дори и търпим строеж, начинът по който е
изграден представлява пречене на ищците да упражняват пълноценно правото
си на собственост. Твърди се, че и двамата ответници като собственици на
процесната постройка-гаража ,пречат на правото на собственост на ищците
предвид на факта, че по времето на строежа на гаража ответниците са били
съпрузи. Твърди се, че към момента ответниците продължават да поддържа
гаража и да го ползват по предназначение, въпреки знанието им, че той се
намира в съсобствен имот и че за построяването му ищците не са дали
съгласие, не са учредили право на строеж, с което им се пречи на нормалното
ползване на собствеността. Преченето да ползват в пълен обем собствеността
си съобразно правата им според ищците се заключава в невъзможността да
осъществяват това тъй като без тяхно съгласие, разрешение или учредено
право в съсобствения имот, включая и върху идеалните части на ищците, е
изграден строеж, поради което ползването от тях на имота според правата
им, като част от правото на собственост, е нарушено поради
незаконосъобразно поведение на ответниците, тъй като при наличие на
постройката при това положение не дава възможност на ищците да се ползват
от поземления имот и че това може да бъде преустановено чрез премахването
на построеното. Молят ищците след установяване, че ответниците им пречат
да осъществяват в пълен обем правото си на собственост върху съсобствения
ПИ с идентификатор 55155.504.542 по КККР на гр.П. от 2008г. и 2012г. чрез
незаконосъобразното изграждане, както и чрез ремонтиране, поддържане и
ползване от ответниците на гараж-масивен гараж застроен на 21.78кв.м. с
административен адрес гр.П., ул.“К.А.Б.“№10, застроен в съсобствения ПИ с
идентификатор 55155.504.542 по същите КККР на гр.П., с площ от 414кв.м.,
ответниците да бъдат осъдени да премахват масивния гараж в срок от
3месеца, считано от влизане на съдебното решение в законна сила , с
присъждане на разноските по делото.
В първото по делото заседание, проведено на 28.10.2020г. -л.252-255, под
формата на пояснение и допълнение на исковата молба по реда на чл.143 ал.2
от ГПК, ищците в същност излагат нови факти и обстоятелства от
16
категорията на тези посочени в обстоятелствената част на исковата молба на
които се основава иска съгласно чл.127 ал.1 т.4 от ГПК, което е процесуално
недопустимо и не следва да бъдат обсъждани, доколкото страната не е
направила процесуално искане за изменение на иска си при условията на
чл.214 ал.1 от ГПК, а по този начин се нарушават правата на ответниците да
подадат допълнителен отговор по чл.131 от ГПК. Съгласно изложените под
формата на изменение и допълнение на исковата молба по чл.143 ал.2 от ГПК
обстоятелства, пълномощникът на ищците адв.А. допълва, че и към
настоящия момент се смущава правота на собственост на ищците доколкото
независимо от извършеното разпределение на ползването на ПИ всеки от
съсобствениците има право да ползва съсобствената вещ съобразно своя дял
в съсобствеността без да пречи на другите на другите собственици и да
упражнява правото си на собственост, като разпределението не означава
изгубване правото на ползване и собствеността върху частта от имота която е
предоставена на ответниците. Допълнено е още, че поради извършеното
строителство на гаража без необходимите строителни книжа и поради това че
според ищците не представлява търпим строеж, се пречи на спокойното,
нормалното и в пълен обем упражняване на правото на собственост на
ищците тъй като гаражът е изпълнен по такъв начин, че да се осъществи
влизане, паркиране и излизане в и от него на МПС от категорията на лек
автомобил, необходимите движения, тяхната траектория и начинът по който
се извършват винаги води до навлизане от страна на ответниците с лекия
автомобил в частта разпределена за ползване от ищците и че технически
според начина на изпълнение на гаража е невъзможно в него да влезе или
излезе лек автомобил от гаража към улицата без да извърши такъв заход и да
навлезе в частта разпределена за ползване от съсобствения ПИ, която е дадена
на ищците. Като следващо пояснение и допълнение на ИМ е посочено, че в
резултат на поС.ното и ежедневно влизане и излизане на ответниците с лек
автомобил в гаража, се разрушава и изградената инфраструктура в частта на
предоставеното за ползване по договора и се разрушава изградената бетонна
настилка, която не била предвидена за преминаване на МПС, а за пешеходна
такава и се разрушава, изградена от ищците с цел преминаване от улицата
до входа на жилищната сграда на ищците, и разположена в северната част на
двора, използвана от ищците .Допълва се, че при непрекъснато движение
върху нея на МПС последната се е пропукала, непрекъснато била
17
разрушавана от ответниците и че от строителна гледна точка не били
изготвяни и одобрявани строителни книжа за изграждането и разположението
на гарата по този начин, който бил изграден през 2004г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по
иска С. и С. Б. чрез процесуалния си представител адв. Е.Б., с вх.№260223 от
26.08.2020г., в който предявеният иск по същество се квалифицира като
неоснователен. Твърди се, че съгласно представения договор за
разпределение на реалното ползване на съсобствен недвижим имот и скица,
неразделна част към него, с нотариална заверка на подписите под рег.№7518
от 15.06.1992г. и вписан с вх.рег.№1691 от 15.06.1992г. вписан под № 79,тов
2, на парт. книга том 71, ищците К. АС. Г. и А.А. Г. /праводател на двамата
ищци/ са собственици на 1/2 ид.част от дворното място, цялото от
431кв.м.,представялващо имот пл.№2769 в кв.348 по плана на гр.П. , а СТ. Г.
Б. е собственик на останалата 1/2 ид.ч. от същия имот. Ответниците твърдят,
че съсобствениците са се съгласили К. и А. Г.и да ползват северната половина
от имота незастроена част от 150кв.м., а С.Б. да ползва южната половина от
незастроеното дворното място възлизащо на 150кв.м. и е договорено ползване
на първия жилищен етаж и избения етаж. Признава се факта, че ответниците
Б. са построили в ползваната от тях южна половина на съсобствения
недвижим имот, съблюдавайки подписания договор за реално разпределение
на съсобствения недвижим имот масивна двуетажна жилищна сграда,
застроена върху 66.83кв.м.,като строителството е извършено в периода
1992г.-1993г. Твърди се, че едновременно със строителството на жилищната
сграда е построен и процесния гараж, като покривната му плоча е излята
едновременно с плочата на първия жилищен етаж и че гаража е
функционално свързан с жилищната сграда. Посочва се, че строителството е
извършен при действието на ЗТСУ/отм. на 31.03.2001г. и Наредба №5/1977г.,
отм.1995г. и че съгласно разпоредбата на чл.97 т.3 от процесната Наредба за
Правила и норми по териториално и селищно устройство, на самите
регулационни линии към съседните имот могат да се разполагат гаражи ако
калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварената
сграда или от съществуващата плътна ограда. В тази връзка ответниците
поддържат, че процесният гараж е построен по вътрешната регулационна
граница на УПИ и покрива изцяло калканната стена на заварените към
момента на строителството постройки в съседния към момента на
18
построяването имот пл.№5203, а сега ПИ с идентификатор 55155.504.119.
Твърди се още, че гаражът е построен в съответствие с правила и норми по
ТСУ към момента на извършването му и по сега действащата разпоредба на
чл.42 ал.2 от ЗУТ според която постройките на допълващо застрояване могат
да се извършват на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот ако
калканните им стени покриват калканните стени на заварени сгради или
плътни огради. Твърди се още, че съсобствениците са монтирали входни
гаражни врати чрез които осъществяват достъпа си до реално разпределената
им част за ползване на съсобственото дворно място и че чрез така
монтираните врати се осъществява и достъпът с автомобили. Акцентират, че
защитата по чл.109 от ЗС е с цел да бъде преустановено неправомерно
поведение на ответника, но само в рамките, до които чрез него се уврежда
правната сфера на ищците. Допълват, че ограничаването възможността на
съсобственика да използва в пълен обем притежаваното право на собственост
не е хипотетично, а конкретно. Изхождайки от това ответниците твърдят, че в
исковата молба не са въведени твърдения в какво конкретно се изразява
препятствието по отношение на ищците да упражняват в пълен обем правото
си на собственост. Излага се и се признава факта, че процесният гараж е
построен в частта, която е разпределена за ползване от ответника С.Б. без
необходимото строително разрешение, но в съответствие с действащите
строителни правила и норми към момента на построяването и сега
действащите правила и не препятства по никакъв начин ищците да ползват в
пределите на определената за тях съответна част от дворното място.
Поддържат, че гаражът не пречи на достъпа до частта от дворното място,
разпределено за ползване на ищците откъм улица “К.А.Б.“, не препятства
възможността да ползват собствената си жилищна сграда или пък достъпа до
нея, нито пък е изграден по недопустим начин на недопустимо отС.ие от
жилищната сграда. Допълнено е, че по своето предназначение, реализираният
строеж не е източник на повишена опасност при ползването му ,тъй като
предназначението му е единствено и се ползва като гараж. Поддържат
неоснователност на твърдението в исковата молба, че при евентуален спор
за разпределение на ползването на имота, застроената площ на гаража ще се
отрази на свободната площ от дворното място предвид трайната практика за
законосъобразния начин по който съдът определя на всеки съсобственик
каква част от незастроеното дворно място ще ползва. Моли да се отхвърли
19
заявената искова претенция.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Ищцата К. АС. Г. се легитимира като собственик на 1/4 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор №55155.504.542 по КККР на гр. П.
одобрени със заповед /последно изменение/ №КД -14-13-21 от 25.01.2012г. на
Началника на СГКК-П., с площ от 414кв.м и с административен адрес-гр.П.,
ул.“А.Б.“ №10-12-урбанизирана територия, с ниско застрояване/ н.а. №26 том
I рег.№409,дело №25 от 30.01.2018г. Ищецът Р. АТ. Г. е признат за
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.504.542.1.1 на първи етаж представляващ жилище, апартамент на
91.43кв.м. и на избен етаж разположена в ПИ с идентификатор
55155.504.542/н.а.№26,том I,рег.№409, дело №25 от 30.01.2018г.Същият по
дарение е придобил собствеността върху ¼ ид.част от парцел IX 2769 целия
с площ от 431кв.м. в кв.348 ведно с ½ ид.ч. от първи жилищен етаж от
построена в парцела двуетажна жилищна сграда и ¼ от избения етаж,, като
дарението е извършено от брата на надарения А.А. Г. /н.а. за дарение
№103,том I, рег.№3308, н.д.№124 от 20.10. 1998г. А. и Р.Г.и са дарили на
майка си К. АС. Г. собствените си 2/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор
55155.504.542 с н.а. №69, том I, рег.№798,дело №66 от 27.07.2016г. От своя
страна ответникът СТ. Г. Б. по дарение е станал собственик на ¼ ид.ч. от
първи жилищен етаж, от избения етаж и припадащата се идеална част от
общите части на двуетажна жилищна сграда, построена върху 100кв.м в имот
пл.№2769 в кв.348 по плана на гр.П., с площ от 341кв.м. и на ¼ ид.ч от
мястото в което построена къщата -н.а. за дарение №55 том III ,дело №974 от
25.06.1985г. На 11.06.1992г. С.Б. придобива по покупко-продажба още ¼ ид.ч.
от същия имот/н.а.№70,том V дело №1767/1992г./. Ответниците са признати
за собственици по давност на масивна двуетажна жилищна сграда на площ
66.83 кв.м. и на масивен гараж на 21.78кв.м.в имот №120 за който е отреден
УПИ 2739, кадастрален район 504 по плана на гр.П., с адрес гр.П.,
ул.К.А.Б.“№10,, с н.а №126,том IV, рег. №8246, нот.д. №591 от 29.11.2004г.
на нотариус А.И..
Съгласно писмен договор с нотариална заверка на подписите, за
разпределение на реалното ползване на съсобствен недвижим имот -дворно
20
място от 431кв.м. съставляващо имот пл.№2769 в кв.348 по плана на гр.П.,
както и първия и избения етажи от двуетажна жилищна сграда на 100кв.м.,
от дата 10.06.1992г. с вх.№1691 от 15.06.1992г., вписан в партида под №79,
том II , и партидна книга №71,според който К. А.ова Г. и А.А. Г. ползват
северната половина от дворното място-незастроени 150кв.м, като също
толкова квадратни метра/150кв.м./ незастроено дворно място остава да ползва
и СТ. Г. Б.-представляващо южната половина на дворното място по
приложена скица /л.100/. Разпределено е и ползването между
съсобствениците и на останалите етажи от сградата, което няма отношение
към предмета на спора.
По делото са назначени и изслушани няколко съдебни експертизи.
Според единичната съдебно-техническа експертиза по която е изготвено
заключение от експерта инж. С. Б./ вх.№264849 от 01.06.2021г.-л.370-л.385/
се установява, че поземленият имот с идентификатор 55155.504.542, в който
се намира процесния масивен гараж с идентификатор 55155.504.542.4,
отговаря на УПИ XVII-121,120 в кв.348 по действащия регулационен план на
града; че в урегулирания имот е предвидено ниско и средно жилищно
застрояване, като ниското застрояване е реализирано от ответниците, а за
сградата на ищците е предвидено застрояване на още два етажа. Отчетено е от
експерта, че построените в имота сгради на основното застрояване са две
масивни жилищни сгради, едната двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 55155.504.542.1 със застроена площ от 126кв.м.- на ищците,
разположена на северната граница на имота, на калкан с жилищната сграда в
съседния имот от север и триетажна жилищна сграда с идентификатор
55155.504.542.3 със застроена площ от 67кв.м.-на ответниците, разположена
на южната граница на имота ,на калкан с жилищната сграда в съседния от юг
имот. Установено е, че третата сграда в имота е допълващо застрояване и това
представлява процесния гараж. След извършена от вещото лице
документална проверка по всички административни преписки и книжа
описани в исковата молба на ищците, приложени част от тях по делото, както
и тези съдържащи се в РДНСК и Община П., и след извършен от експерта
оглед и измервания на място е установено, че процесният гараж е построен
без строителни книжа и документи и без съгласие на съсобствениците на
имота. За момента на построяването му експертът приема за достоверна
датата, посочена в нотариално заверената декларация на пет лица от
21
20.01.2015г.,в която декларират, че строежа на гаража е извършен през
1992/1993г./л.164/ Експертът се позовава и на друг източник на информация
за годината на строителството на гаража-писмо на кмета на Община П. до С. и
Х.М. изх.№94-Х-38 от 06.07.1993г. в което е констатирано, че С.Б. е построил
без строителни книжа и документи масивен гараж, покрит с железобетонна
плоча до жилищната си сграда и до съществуващата сграда на Х. М., като
според писмото строителството на гаража е извършено през 1993г.
Установено е, че имотът в който е построен гаража е съсобствен на ищците и
ответниците, които са сключили на 10.06.1992г. договор за разпределение на
ползването на имота/приложен по делото/ и съгласно който К.Г. и А. Г. /брат
на ищеца Р.Г. и в последствие извършил в негова полза дарение на
притежаваната от него част от имота / ще ползват северната половина от
имота-незастроената част с площ от 150кв.м., а С.Б. ще ползва южната
половина от имота незастроена със същата площ, като реалното ползване е
показано на приложена скица с №304 от 06.03.1992г.. При огледа на гаража и
дворното място от експерта е установено, че на място няма поставена ограда
между частите от реалното ползване, но че то е разграничено от бетонова
настилка в двора, която откъм страната на ответниците е малко по-висока с
между 5 и 10см. Констатирано е, че това различие се заличава към външния
край /към лицето на имота/. Установено е, че разС.ието от входната врата на
гаража до края на реалното ползване на ответниците е от 2.70-2.76м., като
върху скица от кадастралната карта /КК/ приложена по делото, границата
между ползването на ищците и ответниците е обозначена със зелена
пунктирана линия. Изводът на експерта е че гаражът е построен в
определеното за реално ползване от имота за ответниците Б.. Констатирано е
още, че на уличнорегулационната линия на процесния имот по ул.“ К.А.Б.“ са
поставени две двойни метални врати за ищците и за ответниците, съответно
всяка в определеното за тях реално ползване, като ширината на входната
врата на ответниците е от 2.70м., а на входната врата на ищците -3.00м. По
отношение на процесни гараж експертът е установил още, че същият е
изграден свързано с жилищната сграда на ответниците, с която са свързани
конструктивно като западната преградна стена на гаража е преградна стена и
за жилищната сграда, а част от кухнята на втори етаж е върху покривната
плоча на гаража, което навежда експерта на извод, че гаражът е построен
съвместно с жилищната сграда, архитектурният проект за която е одобрен на
22
10.03.1993г.,както и че гаражът е свързан конструктивно с нея. Експертът
инж.Б. установява, че проектът не включва процесния гараж. За гаража е
установено, че е с размери 4.75м/5.20м. и с височина 2.20м., като на северната
фасада на гаража е поставена двойна входна врата, обърната към дворното
място. Според експерта за да се паркира МПС в гаража трябва да се влезе
през двойната входна врата, разположена на уличната регулация; да се
премине покрай жилищната сграда на ответниците и да се влезе в гаража. Не
може да отговори дали при влизането на МПС в гаража ще се навлезе в
реалното ползване от двора разпределено на ищците поради липса на
компетентност. Установено е, че гаражът е изграден на вътрешната южна
имотна граница на имота със съседния имот с идентификатор 55155.504.119,
като граница от страната на съседния имот е изцяло застроена с две сгради с
идентификатори 55155.04.119.1 и 55155.504.119.2, като на калкана на
жилищната сграда е построена жилищната сграда на ответниците, а на
калкана на втората-процесния гараж, който не покрива изцяло калкана на
съседната града. За съседния имот с идентификатор 55155.504.119 е
установено, че е ъглов, няма дъно, а имотната граница с процесния имот е
вътрешна странична граница за него. Констатирано е, че двете сгради на
границата са съществували и към декларирания момент на изграждане на
гаража-1993г. съгласно и скица №590/1993г. Посочено е още от експерта , че
вътрешната сграда, на калкан с която е построен процесния гараж, е
разположена едновременно на две вътрешни странични граници-на тази с
процесния имот от север и с другия съседен имот от изток. По отношение на
съседния от изток имот, разположението на гаража е свободно-във вътрешния
си край той отстои от тази граница на 2.60м. включително и дебелината на
частта от оградата в имота, а във вътрешния-на 3м. Експертът е установил, че
към момента на изграждане на процесния гараж са в сила ЗТСУ, ППЗТСУ и
Наредба №5 за правила и норми по ТСУ от 1977г. Цитира се нормата на чл.92
т.2 от Наредбата според която гаражи могат да се изграждат свързано с
жилищните сгради. А за разположението на гаражите в парцели съгласно
разпоредбите на чл.97 от същата наредба е предвидено, че гаражите свързани
с жилищните сгради и свободно разположени отстоят най-малко на 3м. от
регулационните линии със съседите /т.1/ ; че гаражите могат да се разполагат
на самите регулационни линии към съседите, ако с квартално-застроителна
разработка се предвиди застрояване на гаражи или на второстепенни
23
постройки и в съседния парцел, така че калканните стени да се покрият
напълно или да не се покриват напълно във височина /т.5/; и че при свободно
разполагане в имота сервитутните отС.ия могат да бъдат намалявани най-
много с 1/5/чл.100 ал.1 т.2 от ППЗТСУ/. Посочени са от експерта и
действащите в момента нормативи относими към строежи на гаражи-ЗУТ и
Наредба №7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове
територии и устройствени зони, според които допълващо застрояване се
разрешава по реда и съгласно изискванията на чл.41-47 от ЗУТ. Според
нормите постройките на допълващото застрояване какъвто е процесния
гараж могат да се разполагат свободно в имота или допрени до основното
застрояване в имота или свързано с допълващо застрояване в съседен имот-
чл.42 ал.1, а съгласно ал.2 могат да се изграждат на вътрешната граница на
имота ако калканните им стени покриват калканните стени на заварените
постройки в съседен имот. Посочено е от експерта, че според нормативите
при свободно разполагане сградите на допълващото застрояване са с
височина до 3.6м. и на разС.ие най-малко 3м. от вътрешните граници на
урегулиран имот ал.3 на чл.42 от ЗУТ, като това разС.ие може да бъде
намалявано най-много с 1/3-чл.36. ал.1 от ЗУТ. Според данните от за ПУП
включващи гаража, през 1989г е одобрен застроителен план за тази част на
града като градоустройственото предвиждане досежно процесния имот е за
четириетажно жилищно блоково строителство, ситуирано върху процесния
и съседните му имоти в парцел VII-жилищен комплекс в кв.348 или според
експерта процесният имот не е бил урегулиран, тоест няма предвиден парцел
за него. Посочено е още, че застроителният план предвижда само основното
застрояване, а за допълващо застрояване както и за процесния гараж няма
предвиждане. Установено е, че предвиденото с плана блоково жилищно
строителство не е реализирано като в засегнатите имоти е останало
съществуващото строителство. Въз основа на скица №590 от 09.04. 1993г.
експертът заключава, че регулацията е променена, отреждането за жилищен
комплекс е заличено и за процесния имот е отреден парцел IX-2769 в кв.348.
Установено е от експерта ,че процесният имот към онзи момент е бил с пл.
№2769 и в него за заснети и нанесени-съществуващата и понастоящем
жилищна сграда на ищците на северната граница, а на южната граница двете
сгради на допълващото застрояване-масивна и паянтова, които в момента не
съществуват и на тяхно място е изградена жилищна сграда на ответника.
24
Установено е че от Главния архитект на Общината е одобрена на 05.03.1993г.
квартална разработка за гаражи в процесни имот предвиждаща строителство
на гараж в североизточния край на имота или за гараж различен от процесния
гараж. По сега действащите ПУП от 2008г. е предвидено по регулационния
план за процесния имот-парцел № XVII-121,120, а застроителния план
предвижда жилищно строителство със средна височина-до стреха от 15м за
сградата на ищците и жилищно строителство с малка височина-за сградата на
ответниците. Установено е че за процесния имот са запазени съществуващите
жилищни сгради; като сгради на допълващо застрояване, включително и
процесния гараж не са предвидени със застроителния план. Въз основа на
констатациите вещото лице заключава, че е реализирано застрояване на
масивен гараж в ПИ с идентификатор 55155.504.542 по КККР на гр.П. на
посочения административен адрес, за което няма съставени и одобрени
строителни книжа за всеки етап от строителния процес, както и разрешение
за строеж; че този гараж не е предвиден с ПУП-план за застрояване нито по
плана от 1989г. нито по действащия от 2008г. След заличаване на
предвиденото блоково жилищно застрояване с план от 1989г., за процесния
имот е отреден парцел IX-2769 в кв.348. Процесният гараж е свързано
застрояване с жилищната сграда на ответника и със сградата на съседния от
юг имот-на страничната регулационна линия. Спрямо дъното на имота
гаражът е свободно застрояване с посочените по-горе отС.ия. Предвид
цитираните правила и нормативи изводът който експерта извежда е, че
разположението и височината на гаража в имота е допустимо както
съобразно нормите към момента на построяването му така и съобразно сега
действащите разпоредби. Допълва, че построеният от С.Б. гараж е
разположен в южната част на имота, източно от жилищната му сграда и на
южната граница със съседни имоти, попада в частта от дворното място,
ползвано от ответниците съобразно определения начин на реално ползване по
цитирания договор, като гаражът е разположен изцяло в частта от дворното
място, определено за ползване от Б. съгласно договор и скицата към него; при
построяването на гаража калканната му стена покрива частично калканната
стена на постройката в съседния имот от юг, построена на имотната граница.
Експертът е категоричен, че при построяването на гаража са спазени
изискванията на чл.97 т.3 от Наредба №5/1977 за ПНТСУ за построяване на
гаража на калкан със сграда в съседния от юг имот и че процесният гараж
25
съответства на аналогичната разпоредба на чл.42 ал.2 от ЗУГ за изграждане
на калкан със сграда в съседния имот като местоположението и височината на
гаража е допустимо по отменените и сега действащите строителни правила и
норми. Експертът е категоричен, че строителството на гаража е свързано
конструктивно с новопостроената от С.Б. жилищна сграда по южната граница
на съсобствения имот-източната преградна стена на жилищната сграда и
гаража е обща, а част от първия етаж преминава върху покривната плоча на
гаража и може да се предположи, че са излети едновременно или по едно и
също време; достъпът до частите от имота разпределен за реално ползване
съгласно договора се осъществява чрез монтирани две входни врати откъм
улица „А.Б.“ в съответствие с договорения начин на реално ползване.
С допълнително заключение №265576 от 06.07.2021г. /л.383-л.384/,
експертът инж.Б. посочва, че процесният гараж е изграден свързано с
жилищната сграда, с която са свързани конструктивно, като предвид
установеното при огледа, че западната преградна стена на гаража е преградна
стена и за жилищната сграда, а част от кухнята на втори етаж е върху
покривната плоча на гараж, то следва да се приеме, че гаражът е строен
съвместно с жилищната сграда, свързан е конструктивно с нея и част от
ограждащите стени на етажите на жилищната сграда са върху покривната
плоча на гаража. За конструкцията на гаража е установено от експерта, че тя е
монолитна, състои се от взаимно свързани стоманобетонови елементи -
фундаменти, колони, греди и покривна плоча и че при премахване на части от
конструкцията, което се явява неизбежно при събаряне на гаража, ще се
наруши целостта и устойчивостта на конструкцията, в това число и на
покривната плоча върху южния край на която се намира част от жилищната
сграда, конструкцията на която ще бъде засегната, а от там ще се засегне и
жилищната сграда. И че това засягане не зависи от начина по който ще се
подходи при премахването на гаража. Заключава, че нарушаването на
монолитната конструкция с премахване на части от нея не е в зависимост от
избрания способ за премахване, защото както и да бъде премахната част от
нея това ще доведе до компрометиране на целостта на жилищната сграда,
устойчивостта и товароносимостта й. Изводът на експерта е, че не е възможно
премахването на процесния гараж отделно от съществуващата жилищна
сграда на ответниците така че съществуването на къщата да се запази,
защото гаража и къщата са конструктивно свързани и това ще доведе до
26
компрометиране на целостта, устойчивостта и товароносимостта на
жилищната сграда независимо от начина на премахване.
Изслушана е и комплексна тройна съдебно-техническа експертиза със
същите задачи, която констатира същите факти и обстоятелства както и
единичната експертиза- процесният гараж е записан с идентификатор
55155.504.542.4-гараж по КККР на гр.П., построен в ПИ с идентификатор
55155.504.542.; гаражът не отразен по ПУП-ПЗ, не е предвиден по плана от
1989г. и по плана от 2008г. Планът от 2008г. не предвижда за имота запазване
или изграждане на нови сгради на допълващо застрояване, включително и
гаражи; гаражът е свързано застрояване с жилищната сграда на ответника и
със сградата от съседния от юг имот-на страничната регулационна линия.
Допустимо съгласно строителните правила и нормативите действали към
момента на строежа на гаража, същият да се разполага свободно или
свързано с парцела, включително и на вътрешната регулационна линия към
съседните при покриване на калканите стени. Същият допустим режим за
разполагане на гаража е и по сега действащите норми и нормативи. Не са
спазени изискванията за строителство в съсобствен имот. Повтаря се извода
и на единичната експертиза, че гаражът е изграден до жилищната сграда и са
свързани с конкретни строителни елементи-западна преградна стена на
гаража е преградна стена и за жилищната сграда; част от кухнята на втори
етаж попада върху предвидената по проект тераса на втория етаж, каквато
има и на третия етаж и която е удължена като покривна плоча на гаража; от
кухнята се излиза върху част от покривната плоча над гаража, която ес
използва за тераса;при извършено разкъртване на част от мазилката по тавана
и хоризонталната греда е установено от вещите лица, че по плочата няма
фуги, пукнатини и разделителни ивици и същата е изпълнена в цялост с
плочата на жилищната сграда; че строителството на гаража е свързано
конструктивно с новопостроената от С.Б. жилищна сграда по южната граница
на съсобствения имот като източната преградна стена на жилищната сграда и
гаража е обща, а покривната плоча на гаража е изпълнена в цялост с подовата
плоча на първия надземен етаж от жилищната сграда; няма материализирана
на място ограда определяща реалното ползване, като гаража попада в частта
от имота определено за ползване от ответниците. При премахване на гаража
отделно от съществуващата къща на ответниците ще доведе до
компрометиране на целостта на жилищната сграда, устойчивостта и
27
товароносимостта, тъй като същите са свързани конструктивно. Последният
извод на експертите е, че калканната стена на сградата в съседния имот няма
да бъде засегната при премахването на гаража , тъй като същата има
собствена носеща конструкция и не е свързана със сградата на гаража.
Съгласно допусната съдебно-автотехническа експертиза с изготвени
основно и допълнително заключения от инж.Васил Ф. основно при вариант
втори от допълнителното заключение, на заход за гариране в гаража
влизането на автомобила в гаража е с десен завой и извършени 2-3 корекции-
влизане с десен и излизане с ляв докато се изправи автомобила почни
перпендикулярно на входа за да се вкара нормално в гаража като при така
посоченото маневриране напред назад “задната лява ъглова част на
автомобила“ „Санг Йонг-Корандо“ и „Тойота Авенсис“ навлиза минимално с
няколкото сантиметра зад границата на имота. Точният размер на навлизането
в частта от имота ползвана от ищците е минимално-10-15см. в северната част
на дворното пространство. Така определения от експерта ЗАХОД за
паркиране в процесния гараж и посоченото минимално /в сантиметри/
навлизане в северната част на дворното място на ищците е практически
допустим и реално изпълним при индивидуално управление на посочените
МПС. Този извод категорично се поддържа от експерта инж.Ф..
В съдебно заседание експертите поддържат заключенията си. Вещото
лице инж.Б. допълва, че съгласно архитектурната част на проекта за
жилищната сграда ,над процесния гараж са били предвидени тераси и на
втория етаж е изпълнено разширение на етажа над гараж като е разширена
кухнята, тоест предвиденото за тераса разширение в посока към гаража е
приобщено към жилищната сграда. Няма изпълнение на тераса, като
пространството е усвоено като част от етажа. Експертът не може да отговори
дали натоварва допълнително къщата строежът на гаража поради липса на
компетентност и че това може да се установи след изчисления от инженер-
конструктор. Допълва, че при изготвяне на заключението си не е използвала
уред за конструктивна свързаност и че видимо част от жилищната сграда е
върху покривната плоча на гаража, както и не може да отговори на въпроса за
последователността при отливането на терасата и удължената плоча за
гаража, но е категорична, че не е възможно премахването на гараж и че част
от жилищната сграда е стъпила на част от покривното пространство на
гаража. Допълва още, че освен обща стена, част от покривната плоча на
28
гаража е свързана с кухнята като част от кухнята преминава върху
покривната плоча на гаража и че разрушаването на покривната плоча ще се
отрази на жилищната сграда. Допълва, че гаража и къщата са едно цяло, а не
два отделни елемента като на място видимо част от кухнята е върху
покривната плоча на гаража. Повтаря, че местоположението и височината на
гаража са допустими по строителните правила и норми и последните
допускат гаражите да се изграждат свързано с жилищните сгради, както и
изграждането им на калкан със сгради в съседни имоти на вътрешната имотна
граница. Посочва, че нормите допускат намален сервитут с 1/3 по отношение
на част от гаража спрямо дъното на имота, без за което да се издава
допълнителен акт-разрешение, съгласие или акт. Експертът не е установил
при огледа наличен автомобил в определеното за реално ползване място на
ищците. Принципно сочи, че една настилка получава частични пукнатини
като резултат от метеорологичните условия и че не може да се приеме, че
пукнатините са в резултата от преминаване на МПС. Допълва, че
изграденият гараж не води до зА.чване на определеното за ищците дворно
място защото височината на гаража е по-малка от разС.ието на гаража до
реалното ползване на ищците-тя е 2.20м., а разС.ието-гараж до дворното им
място е 2.70м-2.76м. Уточнява, че параметрите на гаража са-4.75м. ширина на
гаража заедно със стените и 5.20м. дълбочина на гаража заедно със стените.
Експертът Ф. поддържа изцяло заключението си-основно и
допълнително, като същото е изготвено и на база ползваните от ответниците
МПС влизащи и излизащи от процесния гараж. Според заключението
автомобилите имат два варианта на заход за гариране в гаража чрез
извършване на няколко последователни маневри , като при първия
навлизането на МПС в дворното място ползвано от ищците е осезаемо и
значително, като целия автомобил с габаритите си фактически навлиза
перпендикулярно в това дворно място за да застане в позиция на заден вход
да влезе в гаража /вариант 1/, а при вариант втори автомобилът прави десен
заход към гаража изнасяйки се най-вляво до границата между двете части на
дворното място и без да навлиза съществено в частта ползвана от ищците
/вариант 2/, като видно от скицата-границата се застъпва от задната лява гума
на МПС еднократно и при размери между 10-15см. точно в момента на
завиване на автомобила на дясно към гаража. Застъпването на мястото на
ищците е минимално като дълбочина и също толкова като дължина. Ищците
29
не установяват каква точно площ от имота им се застъпва при захода на
автомобила към гаража при вариант втори. Инж.Ф. посочва механизма на
заход съгласно първоначалното си заключение, като обяснява, че в рамките
на изградената входна врата към общия имот с обща ширина от 2.65м. има
изградена бетонова пътечка по която влизайки автомобилите на ответника в
двора достигат до съответните места отбелязани от експерта; движат се
направо, без да изменят посоката на движение, като когато автомобила трябва
да влезе и да ползва гаража, навлизането следва да се осъществи
маневрирайки в частта на имота ползван от ищците и която част е от
2.65м.,като навлизането в частта на ищците ще има дори заходът да се
извършва с чрез така нареченото „френско паркиране“ Експертът посочва ,че
и технически е възможно и по друг начин да се извърши захода. В тази връзка
е допусната изслушване на допълнително заключение /л.361-л.367/ при което
експертът Ф. е посочил вариант на заход към гаража при който навлизането
на автомобила в частта от двора на ищците е минимална, сведено е до
минимум и само в рамките между 10-15см. и то за минимална по размер
площ на застъпвания участък от имота на ищците. В съдебно заседание
експертът допълва, че при този вариант 2 на заход на автомобила към гаража
навлизането в частта от двора на ищците е минимално, като при многократна
повтаряемост на този начин на заход ще се формира „тренинг“ на вкарване и
изкарване на автомобила при който да се достигне до границата и без да се
навлиза в чуждия имот. Посочва, този вариант на заход /виж скица на л.365/ е
бил изпълнен успешно от ответника на място и пред експерта.
В съдебно заседание експертите от комплексната тройната съдебно-
техническа експертиза, в състав архитект Б.П.Б., инж.Георги К.К. и Б.З.Г.,
поддържат категорично заключението си и допълват, че при огледа на място
въпросната конструкция на сградата включва първия етаж, подът на който
представлява една непрекъсната плоча от гаража, като че началото на изток,
посока запад, до края на уличната регулация и представлява една плоча, от
което се навежда извода, че това е тавана на гаража и пода на първия етаж на
жилищната сграда; че се касае за една обща монолитна конструкция, свързана
с арматура. Допълват, че тази конструкция представлява монолитен елемент
и че вътре има арматура по протежението на цялата плоча и представлява
скелета на основата, който се армира като плоча, като за този извод
експертите считат, че не е необходимо да се разкрива арматурата и че това се
30
подразбира от само себе си. Повтарят извода си, че гаража и сградата са
свързани, като по цялата плоча категорично има армировка. По въпроса дали
има прекъсване на плочата/-дали същата е непрекъснато отлята или е
прекъсвано/ експертите сочат, че са посочили на ответника местата в които да
се разкърти част от мазилката за да се установи има или няма монолитност и
непрекъснатост на отливането и дали представлява едно цяло плочата без
прекъсване. Уточняват, че експертите са търсели по този начин да открият
дали има фуга и че такава не се е появила никъде, поради което еднозначно
приемат, че при отливането на плочата същата не е прекъсвана. Няма
установена от експертите работна фуга между гаража и плочата на
жилищната сграда въз основа на което, експертите заключават, че се това
представлява една обща плоча. Допълват, че покривната плоча на гаража е
тавана на гаража ,като от тавана на гаража тя е непрекъсната и за първия етаж
на жилищната сграда ,като всичко това е една обща конструкция от колони
,фундаменти и греди, представлява обща конструктивна схема и е монолитно
без прекъсване. Според експертите гаражът и жилищната сграда не
представляват две отделни сгради. Експертите сочат, че използването на
технически приспособления като сканиране или детектори същите имат
приложение за изследване якостта на бетона и дали е достатъчна и че
армировката не може да се обследва ,защото е скрита в бетона и няма
технически начин да се открие. Относно извършването разкъртване
експертите акцентират, че същото е извършено от ответника Б. на местата
посочени изрично от експертите и където е възможно да се появят фуги за да
се установи, че гаража и жилищната сграда са отделни сгради, като след
разкъртването са установили монолитност и непрекъснатост на плочата, че
тя представлява една обща плоча армирана и изпълнена като монолитна.
Експертите са категорични, „че ако няма армировка в бетона той ще се
напука защото има такова свойство“. Такова напукване не е констатирана от
тях. Експертите сочат че съществуват специални ъглошлайфи и дискове за
рязане на бетон и армировка, като в случая се касае за разрушаване на гараж,
който е част от конструкцията на жилищната сграда. Допълват, че съгласно
одобрения проект на къщата, гаражът не предвиден в него. Посочва се още,
че на място няма стъпало за преминаване от кухнята към плочата на гаража, а
в същност представлява праг- покривната плоча на гаража и пода на
жилищната сграда за да се предпазна от атмосферни процеси и че нивото на
31
пода на жилищната сграда и нивото на покривната плоча на гаража е едно и
също. Заключението на тройната експертиза е оспорена от ищците с доводи,
че е необосновано и будещо съмнение в неговата справедливост, като на
огледа от вещите лица не е присъствал техен представител, че разкъртването
е извършено на неподходящи места, твърдяната свързаност на гаража и
жилищната сграда в посочената част, като основно въпросите които се
поставят касаят липсата на строителни книжа за гаража, свързаността му с
жилищната сграда, изпълнението на армировката на плочата, извършване на
дейностите чрез специална техника за търсене на фуги и налична армировка,
поради което е поискано за същите въпроси да се назначи повторна петчленна
експертиза, което е отказано от съда с доводи за обоснованост и липса на
съмнение в правилността на изслушаната и приета по делото тройна
комплексна съдебно техническа експертиза.
По делото са разпитани свидетелите С. К. Д. на 40г.,без родство със
страните; Е.К. Д. на 35г.,без родство със страните; С. Д.Т. на 51г., първи
братовчед на ответника С.Б., и Г.И.Т. на 54г.,без родство със страните.
Първата свидетелка С. Д. установява, че е семейна приятелка на ищците,
знае за процесния имот, за разделението на двора за ползване между страните
с бордюр като граница. Знае, че в двора няма гараж ползван от ищците. Знае
за гаража на ответниците и че се ползва от последните и е виждала влизането
и излизането на автомобил управляван от Б. в от гаража. Установява
свидетелката, че за да влезе в гаража Б. прави маневра с автомобила като
навлиза в частта от дворното място ползвана от ищците, като всеки път при
захода на автомобила към гаража се навлиза в мястото на Г.и. Свидетелката
установява, че в част от дворното място на ищците Г.и има повреди
причинени от дъждовна вода идваща откъм гаража. Свидетелката сочи, че
цялата настилка е напукана при преминаването на лекия автомобил на Б. като
не аргументира този свой извод на каква база, въз основа на кои факти и
обстоятелства го формира. Знае, че Б. паркира автомобила си и извън гаража.
Свидетелят Е. Д. твърди, че е бил на гости на ищците и има непосредствени
впечатления за процесния гараж. Установява, че дворът в който са
разположени жилищните сгради на страните и гаража представлява настилка
с бетон, като гаражът на ответниците е в дъното на двора. Свидетелят посочва
пречки на ищците да могат да паркират автомобила си създавани от
ответниците чрез паркиране на автомобила им в двора. Свидетелят сочи, че
32
при захода на автомобила на Б. към и от гаража автомобила навлиза в имота
на ищците. От ищците свидетелят знае, че колата поС.но влиза и излиза от
гаража на Б.. Не твърди, че има преки впечатления за този сочен от него факт.
Сочи, че има повреди по цимента през който автомобила преминавал поС.но
и се пука, като също не обяснява как точно свързва повредите по цимента с
преминаването на автомобила и въз основа на какво прави този извод за
причинно-следствената връзка на движението на автомобила на Б. с
причинените повреди по цимента, както и в какво точно се изразяват тези
повреди и какво точно представляват. Свидетелят освен това не
конкретизира характера, вида, обема и площта на цимента засегната от
твърдените повредите върху него. Посочва наличието на бордюр в дворното
място без да уточнява предназначението му. Обяснява свидетелят, че като
навлезе автомобила в имота на Г.и се кърти бетона, без да съобщава никакви
подробности за това, защо и от къде прави извода, че причината за повредите
по цимента са именно пряка и непосредствена последица от движението и
маневрите с автомобила на ответниците. Същият не твърди да е пряк
очевидец на настъпването на повреди по цимента при непосредствено
преминаване на автомобил, управляван на Б. през дворното място на ищците
при заход към и от гаража. Предишната свидетелка също не установява
наличието на пряка причинна връзка между преминаването на автомобила на
Б. пред дворното място на Г.и с неговото /на цимента/ непосредствено
напукване като резултат именно от преминаването на автомобила. Св. С. Д.Т.
установява, че строителството на жилищната сграда и на гаража от
ответниците Б. е било изпълнено едновременно, като строежът е започнал
през 1991г. като към онзи момент свидетелят е държал колата си в това
място. Подробно описва точното местоположение и последователността на
разположение на сградите в имота, входните врати, разделителната линия в
дворното място очертаваща разпределение на ползването на имота, както и че
настилката на Б. е леко по-висока като стъпка от другата част на двора
ползвана от Г.и. Свидетелят не е виждал автомобил в гаража на Б. нито е
очевидец на конкретен заход на автомобил към и от гаража. Знае, че гаражът
е долепен на калкан до стара сграда. Уточнява, че гаражът не е с лице към
улицата, като за паркирането в гаража автомобилът трябва да извърши
маневра на дясно за да влезе. За притежавания от Б. служебен автомобил
свидетелят сочи, че го паркира в двора. Според свидетеля заходът към гаража
33
с МПС може да се извърши без да се навлиза в частта на ищците. Знае, че
плочата на гаража е отлята заедно с къщата и се използва за тераса. Не знае
да е имало спорове между страните във връзка с паркирането на МПС в
гаража на Б. както и да са пускани жалби за този гараж. Последният свидетел
Г.И.Т. съсед на страните, установява, че С.Б. е започнал строителството на
жилищната сграда през 1991г.-1994г.Твърди, че има непосредствени
впечатления от строителството защото е минавал и наблюдавал строежа.
Знае, че освен жилищната сграда, Б. е построил и гаража и навес. Счита, че е
извършено едновременно строителството им, което знае, от участието си в
строежа. Строежът бил на калкан и там имало една сграда. Знае, че Б. вкарва
автомобила си в двора, който е циментиран, че съС.ието на мазилката било
добро и че не е забелязъл да е напукана като сочи, че същата в момента е
нормална. Не знае и не е видял в двора да има локви вода или събиране на
вода, не знае какво е отводнението на гаража. Не може да каже кое семейство
коя част от разделения двор ползва, знае, че няма поставена преграда в двора.
Свидетелят не може да каже как автомобила извършва маневрата за да влезе
или излезе от гаража на Б.. Свидетелят не знае за спорове между страните във
връзка със захода на автомобилите към гаража на ответниците. Разпитана по
реда на чл.176 от ГПК ответницата С.Б. установява, че съпругът й С.Б.
управлява два автомобила Тойота и Санг Йонг, като вторият автомобил
,който е служебен се паркира в двора, а първият, собственост на фирмата на
сина им се ползва от тях само през почивните дни и тогава се изкарва от
гаража.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес да установи извършени
неправомерни действия от ответниците изразяващи се в построен незаконен
гараж в съсобствено дворно място в частта предоставена за ползване на
ответниците с които им се пречи реално да упражнява в пълнота и
необезпокоявано правото си на собственост и да искат премахването на
гаража на това основание.
По същество исковата претенция е изцяло неоснователна.
Няма спор по делото, че страните са съсобственици на процесния ПИ с
34
идентификатор №55155.504.542 по КККР на гр.П. с площ от 414кв.м. с
посочен административен адрес, както и че незастроеното дворно място е
разпределено за реално ползване между страните при равни права чрез
договор за разпределение на ползването от 1992г. с нотариална заверка на
подписите, и че така определения начин на ползване не е променян или
изменян и до момента, като в частта от незастроеното дворно място ползвана
от ответниците Б. е построен и процесния гараж, предмет на заявената от
ищците исковата претенция по чл.109 от ЗС. Установява се и от събраните
доказателства, че процесният масивен гараж с настоящ идентификатор
55155.504.542.4 по същите КККР на гр.П. е изграден без за това да са
издадени каквито и да било строителни книжа, без отстъпено право на строеж
от страна на ищците като съсобственици на дворното място, без дадено
съгласие или разрешение за изграждането му в съсобствен имот. По спорният
въпрос досежно годината на строежа на гаража, съдът намира ,че същият е
сторен заедно със жилищната сграда през периода 1991г.-1994г.В тази връзка
съдът кредитира показанията на свидетеля Г.И.Т. без родство със страните,
който пряко и непосредствено е участвал и помагал в строежа именно на
къщата и на гаража, който е и съсед на имота и има непосредствени
впечатления за строителството му. В такава насока са и свидетелските
показания на другия свидетел С. Д.Т., който в известна стенен е
заинтересован от изхода на делото като роднина на ответника С.Б., като съдът
цени неговите показания в съответствие с чл.172 от ГПК и напълно ги
възприема, тъй като същите са логични, обективни, взаимно се допълват от
показанията на св.Т., не са оборени или не е въведено съмнение в тяхната
достоверност от страна на другите двама разпитани свидетели, посочени от
ищците, както и че и същите се потвърждават и от изслушаните по делото
технически експертизи. Нещо повече, по делото е безспорно установено и от
единичната и от тройната комплексна съдебно-технически експертизи, че
този гараж по начина на изпълнението му и конфигурацията която
представлява като конструкция едно единно цяло заедно с жилищната
сграда. Този начин на изпълнение на строителството категорично изключва
хипотезата строежът на гаража да е извършен в друг период от време и след
строежа на къщата доколкото същият е сторен на калкан и има обща стена с
жилищната сграда -западната преградна стена на гаража е преградна стена и
за жилищната сграда, а част от кухнята на втори етаж е върху покривната
35
плоча на гаража, застъпването на гаража със жилищната сграда е явно и
конструктивно видимо, липсата на каквито и да било фуги в плочата на втори
жилищен етаж представляваща и покривната плоча на гаража, както и
предвид установената конструкция на процесния гараж, тоест не може да се
приеме за достоверно твърдението на ищците, че се касае за две отделни
самостоятелни сгради, строени по различно време и без конструктивна
свързаност помежду си. Свидетелите посочени от ищците не установяват
друг момент за построяването на гаража различен от момента на строежа на
жилищната сграда.
И четиримата експерти по назначената единична и тройна комплексна
техническа експертизи са категорични, че гаражът отговаря на строителните
правила и норми действали както към момента на изграждането му към 1991-
1994г. така и сега от гледна точка допустимост на месторазположението на
гаража като допълващо застрояване, което може да бъде свободно или
допряно до основното застрояване в имота или свързано с допълващо
застрояване в съседен имот по нормите на ЗУТ, така и по нормите на ЗТСУ,
ППЗТСУ и Наредба №5. При построяването на гаража са спазени както
изискванията на чл.97 т.3 от Наредба №5/1977г. за правила и норми по ТСУ
за построяване на процесния гараж на калкан със сградата на съседния от юг
имот така и налице е съответствие с нормата на чл.42 ал.2 от ЗУТ за
изграждане на калкан със сграда в съседни имот, при допустимо по
нормативи местоположението и височината на гаража по отменението и по
действащите строителни правила и норми. Изводът е, че строителството на
гаража е свързано конструктивно с новопостроената от С.Б. жилищна сграда
по южната граница на съсобствения имот, защото както се посочи-източната
преградна стена на жилищната сграда и гаража е обща, а част от първи етаж
преминава върху покривната плоча на гаража. Във връзка с твърдяното в
исковата молба пречене и ограничаване на правото на собственост на ищците
да използват пълноценно процесния имот поради незаконност на изградения
гараж и построяването му в частта от съсобствения двор, предоставена и
разпределена за ползване на ответниците, с което при едно бъдещо ново
разпределение на ползването ще ги ощети от гледна точка намалената
незастроена площ на двора с площта на построения незаконен гараж, следва
да се отбележи, че тези доводи са несъстоятелни. Доводите на ищците нямат
характеристиката и не представляват конкретни факти и обстоятелства
36
нарушаващи или смущаващи собствеността им, а са само изводи формирани
без посочени някакви обективни данни. Не става ясно както точно, с какво и
защо се пречи на ищците с построяването на гаража без строителни книжа.
Гаражът не е построен в частта от дворното място предоставена за ползване
по извършеното разпределение от 1992г., дадена на ищците. Незаконността на
гаража сама по себе си не представлява безусловно пречене на съсобственика
да реализира правата си. СъС.ието на незаконност на гаража както и съС.ието
на законност на гаража има технически измерения за съответствията или
несъответствия на строежа с конкретната нормативна база действала при
изграждането им или отнесени към актуалните настоящи правила и
строителни норми, които сами по себе си не водят на извод за такова
нарушаване на правото на собственост. Само когато тези съС.ия са пряко
свързани с нарушаване или ограничаване на собственическите права би могло
да се приеме, че е налице неправомерно въздействие върху правото на
собственост. СъС.ието на законност или незаконност на обекта не
представлява действие, което да е от категорията на тези посочени в чл.109 от
ЗС-неоснователно действие пречещо на собственика да упражнява
собствеността си. По друг начин биха стояли нещата ако гаражът беше
построен от ответниците в частта на дворното място ползвана от ищците или
при установен нов начин на реално ползване в полза на ищците върху част от
имота в който попада гаража, в който случай преченето да се упражнява
правото на собственост и ползването на имота по разпределението, е пряко,
явно и недвусмислено.
Неоснователни са твърденията, че в резултат на маневрите на МПС по
захода към гаража част от бетоновата настилка е повредена или разрушена.
Този довод не е надлежно въведен от ищците като обстоятелство по предмета
на иска още с исковата молба или чрез изменение на иска по реда на чл.214
ал.1 от ГПК като въвеждането му не може да стане по реда на чл.143 ал.2 от
ГПК чрез пояснение и допълване на исковата молба. Независимо от това,
Изслушаните експертизи не установяват такива повреди които да са в пряка и
непосредствена връзка и следствие от преминаването през нея на МПС.
Свидетелите също не установяват такива повреди и никой от тях не е
очевидец на причинена такава повреда в резултат и като следствие на
движението на МСП в частта от дворното място на ищците. В тази част
въззивният съд категорично не възприема показанията на свидетелите,
37
посочени от ищците поради тяхната заинтересованост, непълнота,
неубедителност и липса на логично обяснение на причинно-следствената
връзка между движението на МПС с увреждането на настилката. Експертът
инж.Б. сочи, че принципно всяка настилка получава частични пукнатини, но
че това е в резултат на метеорологичните условия, но в случая това не е в
резултат от преминаване на МПС. По делото не е доказано от ищците, че
процесната бетонова настилка разположена в частта от дворното място
ползвано по разпределение от ищците, е с такива характеристики, че същата
реално не може да издържи каквото и да било натоварване, осъществено от
МПС и че при всяко преминаване на автомобили тя безусловно би се
напукала. В този смисъл не е налице връзка между твърдяното повреждане на
настилка с поведението на ответниците при извършване на захода към гаража
с автомобил. Факт е, че в най-добрия лошия за ищците случай при
извършване на заход към гаража с МПС, съгласно вариант втори от
допълнителното заключение на експерта инж. Ф., /л.365/ навлизането в
имота на ищците е с минимални характеристики -10-15см и при минимално
засягана площ, видно от скицата, като същата е разположена и обхваща
частта от момента на завиването на лявата задна ъглова част на автомобила
на дясно при което същата се изнася наляво с 10-15см. и с толкова засяга
максимално частта от дворното място на ищците. Застъпването на тази част
от двора е само в една точка и то е минимално и незначително като площ. Не
се установяват конкретни разрушения на настилката като пукнатини,
откъртване на части от бетоновата основа, които да са резултат от пряко
въздействие върху твърдяната от ищците компрометираната част от
настилката от страна на МПС захождащо към или от гаража. Не се и
установява наличието на такива повреди да са довели и до действия от
ищците по поправянето и отстраняването им по съответния ред. За такива
действия не съобщават и свидетелите. Такива повреди не са констатирани и
от експертите при извършените огледи както и на приложения снимков
материал към заключението по САТЕ.
Предвид изложеното обжалваното решение е правилно по същество.
Не се установява от доказателствата по делото да е налице осъществено
от ответниците спрямо ищците каквото и да било пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на
правото на собственост, което без да накърнява владението, ограничава,
38
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според
нейното предназначение.
Строежът на процесния гараж от ответниците без съответните
строителни книжа и разрешения в съсобствения на страните поземлен имот
само по себе си няма характеристиките на такова накърняване, ограничаване,
смущаване и пречене на пълноценното ползване на вещта. В случая е налице
определен по взаимно съгласие чрез договор с нотариална заверка на
подписите от 10.06.1992г. от съсобствениците начин на реално ползване на
процесното съсобствено дворно място от 431кв.м. съставляващо имот пл.
№2769 в кв.348 по плана на гр.П., понастоящем ПИ с идентификатор
55155.504.542 по КККР на гр.П. от 2008г. и от 2012г. ведно с първия и с
избения етажи от двуетажна жилищна сграда-етажна собственост строена
върху 100кв.м., като разпределението по отношение на дворното място е
северната незастроена половина от 150кв.м. да се ползва от ищците и
източната част от избения етаж, а ответника С. Г. Б. да ползва южната
незастроена половина от дворното място с площ от 150кв.м. и южната част от
първия жилищен етаж от същата двуетажна жилищна сграда и западната
половина от избения етаж.
Така определеното разпределение на дворното място не е променено и е
запазено в същия си вид и към настоящия момент. Факт е, че на дворното
място към момента е поставена бетонова настилка като има ясно поставена
видима граница разделяща ползваната част от всеки един от съсобствениците.
С начина на разпределение на реалното ползване на съсобствен имот не се
променя обема на правото на собственост, а само се дава възможност всеки
един от съсобствениците според притежавания обем права да ползва реална
част от съсобствения имот. Ищците ползват северната половина от дворното
място в която няма построен гараж от ответниците. Процесният гараж е
построен и заема само и единствено половината от дворното място ползвана
от ответниците. Фактът на строежа на такъв гараж без необходимите
строителни книжа, без да е отстъпено право на строеж от ищците в полза на
ответниците или без да изразено съгласие за построяването му, не
представлява по своя характер и естество пречене на ищците да упражняват в
пълен обем правото си на собственост. Предвид разпределението на дворното
място и след като този гараж не се намира в тяхната /на ищците/ ползвана
част с нищо не се нарушава или ограничава правото на собственост. Чрез
39
разпределение на ползването на съсобственото дворното място е редуцирано
фактическото ползване на съсобствения имот до границите на една точно
определена реална част предоставяна на ищците и друга такава реална част,
предоставяна на ответниците, кат всеки от тях ползва само онази реална част,
която му е определена съгласно клаузите и условията залегнали в посочения
договор за разпределение от 1992г. Принципно извършването на строеж на
сграда в ползваната от страната част от съсобственото дворно място без
съгласието на останалите съсобственици е незаконно, което обаче само по
себе си не може да доведе до извод, че по този начин се пречи на другите
съсобственици да упражняват в пълнота правото си на собственост. В случая
преченето ищците свързват с евентуално бъдещо ново преразпределение на
ползването на дворното място при което би се намалила незастроената площ
подлежаща на ново преразпределение. Доводите са несъстоятелни доколкото
се касае за бъдещо несигурно събитие от една страна, а от друга, че във
всички случаи на ново преразпределение се отчита актуалното съС.ие на
имота ползването на което ще бъде извършвано, както и извършените
междувременно строежи и подобрения и титуляра им и съответно се извърши
приспадане на застроената площ за съсобственика от площта която му се
следва като незастроена, тоест ищците няма как да бъдат ощетени с
редуциране за тях на площта на незастроеното дворно място.
От друга страна от събраните по делото доказателства се установява, че
засягането на частта от дворното място разпределена за ползване от ищците е
минимално и несъществено. Това засягане не е и трайно и поС.но, а само се
проявява епизодично и то при извършване на захода на лекия автомобил към
и от гаража. Засягането е само в рамките на 10-15см., то не продължава по
цялата дължина на границата разделяща частите на дворното място, а
засягането е само в една незначителна по площ част и в една точка /виж
скицата на експерта инж.Ф. към вариант втори от допълнителното си
заключение /л.365/, като при усъвършенстване на маневрата би се достигнало
и до изобщо ненавлизане в частта на ищците. Твърдението за трайно, поС.но
и непрекъснато маневриране за и от гаража не се доказа. Начинът за
извършване на маневрата е достатъчно труден, но не и неизпълним, което
предполага висока степен на съсредоточеност при изпълнението на захода,
който следва да се осъществи не с една, а с няколко маневри-2-3 корекции,
тоест, изпълнението предполага такава точно и прецизност която да се
40
използва като необходимо правило. Никой от свидетелите не е пряк очевидец
и не установява наличие на множество ежедневно или ежечасно извършване
за заходи от и за процесния гараж от страна на ответниците Б., като по-скоро
заходите се правят епизодично и преобладаващо през почивните дни. Тоест
ако има някакво смущаване на правото на собственост на ищците то е само и
единствено по отношение на онези 10-15см. от двора им засягани от захода на
МПС към и от гаража, като тези засягания са несъществени по своя характер
и обем, същите са епизодични и в този си вид и обем изобщо не създават
каквито и да било пряко или косвено неоснователно въздействие върху
правото на собственост на ищците. Липсва елементът трайност и
продължителност на засягането. Нещо повече, преминаването на част от
автомобил при захода с 10-15см. през имота на ищците и то при извършване
на маневрата завиване на дясно и след изнасянето на задната ъглова част на
автомобила наляво, не е довело по никакъв начин като въздействие, като
посегателство или вредно отражение над обекта на ищците, смущаващо и
пречещо ползването му. Не се установява да са причинени вреди в тази
контактна част на дворното място на ищците с автомобила настъпили в
резултат именно на преминаването му през нея, а не на нещо друго. Никой от
свидетелите не установява да е очевидец за такива вреди-напукване на
настилката като неподходяща за преминаване през нея на МПС или да е
настъпило пълно или частично разрушаване на бетоновата настилка в тази
допирна част-бетонова настилка -лек автомобил. Такива данни не се
установяват от извършения оглед от вещите лица, като инж.Б. предвид
съС.ието на настилката посочва, че в случая настилката би се повредила не
от МПС а от въздействие на външни фактори-метеорологични условия, тоест
по делото не е установено несъмнено наличие на причинно-следствена връзка
между извършваните заходи от и към процесни гараж с МПС и настъпили
повреди по настилката. Но дори да се установи наличието на такава причинно
следствена връзка, то това не може да бъде основание за премахване на
гаража доколкото не гаражът пряко или косвено причинява такива
увреждания и пречене, а съответните МПС които захождат към и от него.
Незаконното строителство на гаража не е в причинно-следствена пряка или
косвена връзка с твърдените от ищците вреди, смущаващи правото им на
собственост, доколкото реален причинител на същите е друг обект различен
от гаража. Освен това както се посочи навлизането на МПС при захода към
41
гаража в частта от дворното място на ищците е незначително до обем, по
времева продължителност и по негативни последици за ищците, поради което
може да се приеме, че практически няма установено смущаване на правото им
на собственост, а ако има такова, то не е причинено от гаража като незаконен
строеж и основание да се иска изцяло неговото премахване. По въпроса за
строежа и конструктивното съС.ие на гаража като едно цяло с построената
жилищна сграда следва да се отбележи, че този факт е установен по несъмнен
начин от изслушаните експертизи, но в случая той не е съществен за изхода
на делото доколкото предвид установеното не се касае за нарушаване или
ограничаване правото на собственост на ищците именно от построяването на
гаража, а по-скоро ако има някакво нарушаване или смущаване, то е
несъществено по обем ,по степен на засягане , не е трайно и поС.но и е
резултат не от построяването на гаража, а от евентуални действия на други
обекти.
В този смисъл обжалваното решение ще следва да се потвърди изцяло.
Съдът възприема и мотивите на първоинстанционния съд по въпроса за
основателността респективно неоснователността на исковата претенция.
Съдът не споделя доводите изложени във въззивната жалба на ищците и
в представената писмена защита от пълномощника им пред въззивната
инстанция. Обжалваното решение е напълно обосновано, ясно, логически
подредено и съответно на правилата за логическо мислене и на формалната
логика. Засягането на настилката при захода на МПС към и от гаража е
несъществено, не са констатирани от експертите разрушавания на същата.
Гаражът е построен за да се използва по предназначени и той се ползва за
такива цели, като от доказателства се налага извода, че в същият се
съхранява лек автомобил който рядко излиза от него. Ползването на гаража
по предназначение е установено еднозначно от съдебната авто-техническа
експертиза и по начина посочен от експерта в хипотеза на заход на
автомобила при възможното минимално засягане на имота на ищците само
10-15см и в една единствена допирна точка с двора на ищците и само в
момента на извършване на маневрата завой на дясно, с изнасяне на задната
ъглова част на автомобила на ляво и засягане на процесните минимални
сантиметри от двора на ищците. Свързването на гаража с жилищната сграда и
строителството му по начин, че конструктивно свързано с новопостроената
от С.Б. жилищна сграда е категорично установено. Заключенията на експерта
42
инж.Б. както и на тройната комплексна техническа са обективни,
компетентно изготвени, взаимно се допълват и навеждат на безспорен извод
за конструктивна свързаност на гаража със жилищната сграда. Изводите на
експертите се базират на задълбочен документален анализ както и на данните
от фактическия оглед на гаража, неговите параметри и установена несъмнена
свързаност с къщата. Няма никакво основание за каквото и да било съмнение
и компрометиране на изводите на вещите лица по нито един от поставените
им въпроси. Оспорването на заключенията от ищците не е доказано, като
основно се акцентира върху възможността за премахването на гаража, а не по
въпроса с какво точно и как той пречи на ищците да реализират в пълен обем
правото си на собственост или по една или друга причина пряко или косвено
това право им е смутено. Въпросите за допустимостта на строежа, евентуално
за строителството му без съответните строителни книжа и разрешения нямат
пряко и съществено отношение към предмета на спора доколкото предмет на
изследване е начина по който гаражът пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост. Не се установява наличие на пречене на ищците от
незаконния гараж. Както се посочи навлизането в имота на ищците е в
резултат на маневра на друг обект-МПС, но не и резултат на действия от
ответниците по изграждането и ползването на гаража. Освен това дори да
има такива действия те могат да се квалифицират в случая като са
малозначителни или незначителни и в никакъв случай не могат да доведат то
твърдяното в исковата молба пречене на ищците в пълнота да упражняват
правото си на собственост до степен сградата /гаражът/ да бъде премахната.
Евентуално бъдещото пререшаване на въпроса относно ползването на
съсобственото дворно място също не може да бъде извършено по начин по
който да бъдат застрашени или увредени правата на ищците доколкото ще се
изхожда от една страна и от предходния начин на разпределение,
настъпилите в последствие промени и извършени строежи законни или
незаконни и кой от съсобствениците ги е извършил и съответно се извърши
приспадане на застроените площи от претендираните незастроени за страната,
която ги е извършила като се съобразят и правата на всички съсобственици. В
този смисъл правата на ищците по отношение на незастроената част от имота
са гарантирани в пълен обем, независимо от извършеното строителство в
дворното място от останалите съсобственици и ответници по иска.
Въззивната инстанция е изложила подробни мотиви защо отказва да
43
уважи поисканите от жалбоподателите за събиране доказателства, като
въззивният съд препраща към мотивите на протоколното си определение
четено в откритото съдебно заседание, като основният мотив, че делото е
изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства
по реда на чл.266 ал.2 и ал.3 от ГПК.
Настоящото дело е изяснено от обективна страна, събрани са всички
необходими, допустими и относими доказателства за изясняване на спора от
фактическа страна, заключенията са компетентно изготвени от назначените
по делото експерти и тяхната компетентност не е оспорена, няма основание за
ревизиране на изводите на експертите тъй като същите съответстват на
приложените по делото доказателства и ги допълват, строителството на
гаража е извършено едновременно с жилищната сграда независимо ,че в
архитектурния проект, както и по план няма предвидено строителство на
гараж, двата обекта са конструктивно свързани по начин, че във всички
случаи са строени по едно и също време, което не променя изводите на съда,
че в същност смущаване на правото на собственост на ищците чрез
построения гараж липсва или ако има то е в нищожно и несъществена малка
степен на засягане, недостатъчна да обоснове на извод за неговото изцяло или
частично премахване, още повече, че засягането на правото на собственост
не е в резултата на действие или съС.ие на гаража, а от фактически действия
на други обекти за които няма направено искане за тяхното премахване или
ограничаване на достъп или други подобни, още повече, че както се посочи
практически няма съществено засягане на имота на ищците при такова
навлизане в имота на ищците с между 10-15см и то почти само в една точка
при заход на МПС надясно към гаража и изместване на лявата ъглова част на
автомобила наляво
Предвид изложеното предявения иск следва да се отхвърли изцяло. В
полза на ответниците по въззивната жалба ще следва да се присъдят разноски
за въззивната инстанция в размер на 1500лв заплатени като адвокатско
възнаграждение заплатени в брой съгласно договор за правна защита и
съдействие №004756 от18.05.2022г.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
44
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд № 260005 от
01.03.2022г. постановено по гр.д.№1314/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА К. АС. Г., ЕГН ********** и Р. АТ. Г., ЕГН: **********, и
двамата с поС.ен адрес: гр. П., ул. "К.А.Б."' № 12, ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА
на СТ. Г. Б., ЕГН ********** и С. М. Б., с ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. П., ул. "К.А.Б." № 10, разноски за въззивното производство в общ размер
на 1500лв /хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
45