РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Пловдив, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
МигЛ. Р. Маркова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300600307 по описа за 2023 година
ВНОХД № 307 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 29 от 18.10.2022г., постановена по НОХД № 303/2022г. по
описа на Районен съд гр.Асеновград подсъдимата Л. Д. Д. е призната за
виновна в извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.А пр.2 вр.ал.1 б.Б пр.2
вр.чл.342 ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК е осъдена на ЕДНА
ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за това, че на
18.06.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „***“ с рег. № **** е
нарушила правилата за движение: - чл. 20, ал.1 от Закона за движение по
пътищата – "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват"; - чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата – "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
1
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението"; -
чл. 116 от Закона за движение по пътищата – „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хора с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-
бял бастун, и към престарелите хора“; - чл. 119, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата: "При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре", и по непредпазливост причинила средна телесна повреда
на П. В. М., изразяваща се в симфизиолиза – разединяване на връзката между
двете рамена на срамната кост отпред с отваряне на тазовия пръстен и
двустранно счупване на хълбочните кости на таза, довели до трайно
затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок от около 4-6
месеца при благоприятен ход на оздравителните процеси, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Първоинстанционният съд на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
изпълнението на наложеното на подсъдимата наказание с изпитателен срок от
три години и е приспаднал задържането на подсъдимата за 24 часа по ЗМВР.
Подс.Д. с присъдата е лишена от право да управлява МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА. В нейна тежест са били възложени сторените
в производството разноски. РС се е разпоредил с вещественото доказателство,
като е възложил унищожаването му.
Въззивното производство е образувано по жалба срещу горната
присъда на адв.Х. Х. като защитник на подсъдимата. Съдебният акт се атакува
с доводи за незаконосъобразност. Прави се оплакване за погрешна
доказателствена обоснованост на приетите за установени факти от
първоинстанционния съд. Излага се твърдение за наличието на случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК, довело до непредотвратимост на пътното
произшествие, както и за съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец.
2
Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване
на нова оправдателна от въззивния съд. Алтернативно се претендира
приложението на чл.55 от НК при индивидуализация на наказанието поради
неговата несправедливост. Не се правят доказателствени искания. Пред
въззивната инстанция жалбата се поддържа изцяло от подсъдимата и
защитника й.
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив счита, че жалбата е
неоснователна. Предлага на съда да внесе корекции в правната квалификация
на деянието досежно нарушените бланкетни норми от ЗДвП.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
по отделно и в тяхната съвкупност, направените възражения в жалбата,
изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери
атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си
по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, която има
процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.
Подадена е в срока за обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Производството пред първостепенния съд е протекло по
диференцираната процедура на глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на
чл. 371 т. 1 от НПК. Пловдивският окръжен съд констатира, че при решаване
на въпроса относно възможността делото да се разгледа по посочената
диференцирана процедура са изпълнени от решаващия делото съд всички
дължими действия, спазени са всички процесуални изисквания и са обсъдени
по единствено правилния начин основанията за разглеждане на делото по
реда, пожелан от подсъдимата и защитника й, след което е изразено съгласие
и от страна на прокурора, тъй като участващите по делото страни са
постигнали единодушие, одобрено от съда, да не се извършва разпит на
свидетелите: А. Н. С., Х. Х. К. и Д. Х. К., както и непосредствено да се
използва съдържанието на протоколите от техните разпити, както и
експертните заключения на СХЕ, СМЕ, допълнителната СМЕ, АТЕ,
допълнителна АТЕ и тройна АТЕ, като събрани по реда на НПК, които да се
ползват непосредствено при постановяване на присъдата. Делото е разгледано
по посочения ред при наличието на процесуалните предпоставки за това,
3
правата на нито една от страните не са били нарушени. Пред първостепенния
съд е дала обяснения подсъдимата, разпитана е при условията на устност и
непосредственост свид. Г. Н.А У., а на пострадалата П. В. М. са били
приобщени показанията от досъдебното производство на основание чл.281
ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК – свид.В. е била редовно призована за съдебното
заседание, но не се е явила. С оглед възрастта й и факта, че живее в село в
обл.Л., страните са се съгласили да бъдат прочетени показанията й от
досъдебното производство, за да не се отлага делото. На подсъдимата е била
разяснена разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК.
Деятелността на подс. Л. Д., предмет на разследване по настоящето
дело, е несъмнено установена. Тя е следната:
Подсъдимата Л. Д. е правоспособен водач на МПС с категории „В“ и
„АМ“ с издадено свидетелство за правоуправление на МПС № ****.
Пострадалата П. М. живее в село П., община Л.. През м.юни 2019г. М.
живеела в гр.А., като пребивавала на адрес: ***
На 18.06.2019 г., около обяд, подсъдимата Л. Д. тръгнала през деня с
притежавания от нея лек автомобил марка „Фиат“, модел „***“ с peг. № ****
от дома си в с. Г., обл. П. към гр. Пловдив. Било в светлата част на
денонощието, времето било ясно и слънчево. Налице била добра техническа
видимост. Асфалтова настилка била суха. Подс.Д. навлязла в гр. Асеновград,
движейки се по ул. „Христо Ботев“ в посока изток-запад. Управлявайки лекия
автомобил по посочената улица, Д. достигнала до кръговото кръстовище
между ул. „Христо Ботев“ и ул. „Цар Иван Асен II“, навлязла в него и от
втория изход на кръстовището навлязла в западното платно за движение на
ул. „Цар Иван Асен II“, движейки се в посока юг. Подс.Д. се движила в
източната лента за движение на западното платно за движение на ул. „Цар
Иван Асен II“ със скорост от около 32,78 км./ч., навлязла в зоната на
пешеходна пътека тип „Зебра“, която се намирала на ул. „Цар Иван Асен II“,
до № 11. По същото това време по посочената пешеходна пътека била
започнала пресичане на ул. „Цар Иван Асен II“ свид.П. М.. Последната
навлязла по пешеходната пътека върху платното за движение от западния
тротоар в посока изток. Движейки се по пешеходната пътека тип „Зебра“, М.
преминала западната лента за движение и навлязла в източната лента за
движение на западното платно на ул. „Цар Иван Асен II“. В този момент,
4
въпреки, че пешеходката П. М. се намирала върху пешеходната пътека, в
източната лента за движение на западното платно на ул. „Цар Иван Асен II“,
след като вече била преминала западната лента, подсъдимата, управлявайки
автомобила с горепосочената скорост /около 32,78 км./ч./ не спряла и
навлизайки в зоната на пешеходната пътека, блъснала пешеходката П. М..
Ударът между лекият автомобил марка „Фиат“, модел „***“ с peг. № ****,
управляван от Д., и пешеходката М. бил страничен и кос. Контактните зони
при удара били: за лекия автомобил - предна дясна част, в областта на преден
десен край на предната броня, преден десен пътепоказател /мигач/, предна
дясна част на преден капак, в зоната на контакт с предна част на преден десен
калник; а за пешеходката М. - лява странична част на тялото, в областта на
горна част на левия крак /лявата бедрена кост/. След удара тялото на постр.М.
било частично възкачено върху предния капак на лекия автомобил,
управляван от подсъдимата, след което пешеходката паднала на пътната
настилка, в зоната на пешеходната пътека тип „Зебра“, в източната лента за
движение. След удара лекият автомобил Фиат *** останал в покой със
задните си автомобилни колела върху пешеходната пътека тип „Зебра“, в
източната лента за движение на западното платно за движение на ул. „Цар
Иван Асен II“ и оставил следи от триене на автомобилни гуми с дължина 6,
95 метра - следа от десните автомобилни колела и 4, 8 метра - следа от триене
на левите автомобилни колела.
В резултат на удара и от последващото падане върху пътната асфалтова
настилка на П. В. М. била причинена симфизиолиза - разединяване на
връзката между двете рамена на срамната кост, отпред, с отваряне на тазовия
пръстен и двустранно счупване на хълбочните кости на таза. За възникналото
пътно-транспортно произшествие бил подаден сигнал на тел. 112 и на място
пристигнали служители на РУ- Асеновград - свидетелите Х. К. и А. С., както
и екип на „Спешна помощ“. Свид. К. изпробвал подс. Д. с техническо
средство за наличие на алкохол в кръвта, при което не била отчетена
положителна проба. Бил издаден талон за медицинско изследване и
подсъдимата доброволно се явила в МБАЛ- Асеновград, където дала кръв.
Изследването на кръвта дало отрицатален резултат за наличие на алкохол в
кръвта на водача Д.. Постр.М. била транспортирана до МБАЛ-Асеновград,
след което до УМБАЛ „Свети Георги“-гр. Пловдив. Била й оказана
съответната медицинска помощ и било проведено лечение. Наложило се
5
обездвижване на тялото й за повече от два месеца, което можело да се
проведе и в амбулаторни условия. Подсъдимата Л. Д. била задържана във
връзка със случая по реда а ЗМВР за времето от 17:35 часа на 18.06.2019г. до
16,35 часа на 18.06.2019г.
Изложената фактическа обстановка е правилно установена от първия
съд. РС е изложил споделяеми съображения, че фактическата установеност
на извършеното се изгражда от прочетените по реда на чл. 371 т.1 вр.чл. 373
ал.1 вр. чл.283 от НПК протоколи за разпити на свидетелите А. С., Х. К. и Д.
К., полицейски служители, от които първите двама посетили ПТП и добили
лични впечатления за обстановката и участниците в ПТП, а последният
посетил пострадалата в лечебното заведение; по реда на чл.281 от НПК на
свид. П. М., по реда на чл. 371 т.1 вр.чл. 373 ал.1 вр.чл.283 от НПК от
заключенията на химическата експертиза, на съдебно медицинската
първоначална и допълнителна експертиза, на тройната авто-техническа
експертиза. Фактите от значение по делото районният съд е извел и от
показанията на свидетелката Г. У., разпитана непосредствено пред съда.
Направен е правилният извод, че всеки от горепосочените свидетели
пресъздава пред съда собствените си лични възприятия във връзка с
настъпилото ПТП и те са кредитирани от РС, тъй като не са противоречиви и
синхронизират с посочените по-горе експертни заключения и писмените
доказателства по делото - справка за нарушения по ЗДвП, справка съдимост,
справки БДС за адреси, заповед за задържане, характеристична справка,
медицинска документация, писмо на Национален институт по метеорология и
хидрология, филиал Пловдив относно метрологичната обстановка на
18.06.2019г., разпечатка в писмен вид на подадени сигнали до Спешен център
на тел.112 със съобщение за настъпилото ПТП, съдържаща се и на ел.носител
компакт диск, който е приложен като веществено доказателство по делото.
Съобщеното от свид.У. пред съда, която е била на мястото на
инцидента, съответства на огледния протокол, на който са фиксирани
спирачни следи, като същата е чула зад себе си свистенето на спирачки, след
което видяла жена да лежи на земята върху пешеходната пътека по неин
спомен. Липсата на ясни спомени и констатираните неточности от прокурора
са били удовлетворени, и със съгласието на защитата и подсъдимата са били
6
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 от
НПК. Свид.У. е потвърдила заявеното по-рано от нея в разпита й пред
разследващия орган. Там същата е посочила, че е видяла след като е чула
удара пострадалата да седи на земята на пешеходната пътека, което е в
унисон с констатациите, фиксирани в огледния протокол от
местопроизшествието.
От изготвената химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта на
подсъдимата, която е дала кръв за анализ, не се установява наличие на такъв.
Липсва и такова обвинение.
Обосновано е кредитирана от предходната съдебна инстанция
изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза и допълнителната
СМЕ. От тях се установява увреждането на пострадалата вследствие
настъпилото ПТП на 18.06.2019г. На пострадалата П. В. М. е било причинено
симфизиолиза – разединяване на връзката между двете рамена на срамната
кост отпред с отваряне на хълбочните кости на таза, двустранно счупване на
хълбочните кости на таза. За описаните травматични увреждания е назначен
постелен режим с минимална продължителност от два месеца. Описаните
травми са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет в областта на
таза и е напълно възможно и вероятно да са получени от удар от лек
автомобил и последващо падане на пътната настилка. Счупването на тазовите
кости и общата тазова травма е довело до трайно затрудняване на движенията
на двата долни крайника за срок от около 4-6 месеца при благоприятен ход на
оздравителните процеси. Експретните заключения на в.л. С. С. напълно се
подкрепят от изследваната релевантна медицинска документация, свързана с
лечението на пострадалата и направените й изследвания.
Правилно първият съд е ползвал при постановяване на съдебния си акт
тройната съдебна АТЕ, която пълно и точно отговаря на въпросите от
значение за разследването, като изводите й са ясни относно техническите
параметри на стореното и се основават на обективните данни по делото,
докато заключението на в.л. В. И. разработва единствено възможни хипотези,
без да се основава на годни доказателствени източници. Мотивите в тази
насока на първостепенния съд напълно се споделят. Законосъобразно е
направена забележката, че първоначалната и допълнителната единични авто-
технически експертизи на вещото лице И. се базират на свидетелските
7
показания на подсъдимата Л. Д., разпитана първоначално като свидетел, но
след привличането й като обвиняема, тези показания нямат процесуална
стойност. На още по-силно основание правилно е отхвърЛ. като годен
доказателствен способ от проверявания съд допълнителната единичина АТЕ
на в.л. В. И., в което същият дава отговори на правни въпроси, които следва
да се решават едва с крайния съдебен акт по делото.
Ноторно е, че експретното заключение само по себе си не е
доказателство, а способ за доказване, който подпомага процеса на изясняване
на релевантните за казуса факти. В тази връзка възражението на защитата, че
експертите боравят с термина „най-вероятно“ е несъстоятелно. Изводът на
съда относно деятелността на предаденото на съд лице следва да се основава
на доказателствата, подкрепени от изводите на екстпертното заключение,
което ги проверява. Така, несъмнено по делото е установено, че пострадалата
не е бягала, нито се е движела по диагонал. Същата е пресичала пътното
платно по пешеходната пътека, което несъмнено е установено от нейните
показания, тези на свид.У. и обективните находки фиксирани в протокола за
оглед, а въз основа на тях и на изводите по тройната АТЕ, за това те са
направили и своите изводи, за които не боравят с вероятности, а ссъс
съответните математически изчисления. Видно е, че автомобилът на
подсъдимата е преустановил движението си след удара, като задните му гуми
се намират в края на пешеходната пътека тип „зебра“, на която са оставени и
следи от спирачни ленти с фиксирана дължина по източната лента на пътното
платно. При това положение се доказва, че ударът е настъпил на място, след
като вече пострадалата е преминала през по-близката до тротоара пътна лента
/западната/ в момент, когато тя започнала да навлиза в източната лента,
обосновано прието и анализирано от експертите в тройната съдебна авто-
техническа експретиза. Аргументирано в тази връзка обясненията на
подсъдимата Л. Д. са ценени от контролирания съд като защитна позиция,
тъй като напълно са опровергани от кредитираните свидетелски показания,
както и от медицинските и тройната авто-техническа експертизи. Последните
напълно изключват твърденията за внезапно навлизане от страна на
пешеходката на платното за движение, както и за „засилване“ на
пострадалата към автомобила на подсъдимата, „приклякане“ и „скачане“
върху капака на автомобила Фиат ***, управляван от подсъдимата. Не
отговаря на истината и лансираният факт, че преди инцидента пострадалата
8
оживено е разговаряла с други хора до пътното платно. Тези обстоятелства,
изнесени в обясненията на подсъдимата пред съда са опровергани от
наличната по делото останала доказателствена маса и осезаемо противостоят
на собствените й обяснения, тъй като при внимателно наблюдаване на
обстановката около пътя, както се твърди от самата Д., същата би пропуснала
преминаващата по пешеходната пътека пред нея пострадала.
В този ред на мисли обосновано районният съд е приел за меродавно,
относимо и обективно към разследваното деяние проведеното експертно
изследване на фактите от значение за изхода на делото на вещите лица С., Д.
и Г. в назначената на досъдебното производство тройна авто-техническа
експертиза. Възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
Експертите са дали задълбочени, почиващи на познанията им в областта на
техниката и физичните процеси аргументирани отговори на поставените им
задачи от разследващия орган. Те са изследвали и са дали отговор на
въпросите относно мястото на ПТП, техническите причини за настъпилото
произшествие, опасната зона за спиране на автомобила при възникване на
опасността, скоростта на движение на МПС, управлявано от подсъдимата
преди и в момента на удара с пешеходеца, скоростта на движение на
пешеходеца, разстоянието от мястото на автомобила спрямо пешеходеца при
навлизането му на пешеходната пътека и времето за реакция на водача,
разстоянието, необходимо и достатъчно за преустановяване движението на
автомобила преди да настъпи удар с пешеходеца.
Коментираното експретно заключение установява, че скоростта на
движение на управлявания от подсъдимата Л. Д. лек автомобил преди
настъпване на произшествието е 32,78 км/ч., а в момента на настъпване на
произшествието - 27,95 км/ч. Скоростта на движение на пешеходеца П. М. е
опредеЛ. според таблица за скорости на движение на около 4,9 км/ч.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Фиат ***“, управляван от
подсъдимата Л. Д. при скорост на движение от около 32,78 км/ч. е опредеЛ.
на около 15,28 метра, а общото време за изминаване на опасната зона за
спиране на лек автомобил марка „Фиат“, модел „***“, управляван от
подсъдимата Л. Д. е определено на около 1, 68 секунди. Времето за движение
на пешеходката П. М. от момента на възникване на опасната ситуация до
момента на навлизане от тротоара върху платното за движение до момента на
9
настъпване на удара е опредеЛ. на около 2,94 секунди. Разстоянието от
мястото на удара на лек автомобил „Фиат“, модел „***“, управляван от
подсъдимата Л. Д. в момента на навлизане на пешеходеца върху платното за
движение, т.е. момента на възникване на опасната ситуация, е опредеЛ. на
26,75 метра, а опасната му зона за спиране е с около 10 метра по-къса /15,28м/
и пешеходецът П. М. при навлизането си върху пешеходната пътека тип
„Зебра“ не е попадала в опасната зона за спиране на лекия автомобил „Фиат
***“. При това положение, водачът на лек автомобил марка „Фиат“, модел
„***“ е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез
предприемане на спиране преди навлизане в зоната на пешеходната пътека
тип „Зебра“. Ударът е бил предотвратим в конкретния случай.
Тук следва да се посочи във връзка с възражението на защитника на
подсъдимата за наличие на случайно деяние по чл.15 от НК, че не всяко
установено по експертен път попадане на пешеходеца в опасната зона за
спиране на моторното превозно средство представлява случайно деяние.
Когато водачът се е поставил сам в невъзможност да спре, избирайки
несъобразена скорост на движение, несъмнено препятствието на пътя ще
попадне в опасната му зона за спиране. И това събитие няма да се дължи на
фактори, независещи от него, тъй като водачът сам не е съобразил
поведението си с разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗдВП, имащи значение
за дефиниране на съобразената скорост, която да му позволи да спре пред
предвидимото препятствие, както е в настоящия случай - пешеходец на
пешеходна пътека. Настоящият казус не може да се подведе под хипотезиса
на чл.15 от НК. Скоростта на движение на автомобила, управляван от
подсъдимата Л. Д. от около 32,78 километра в час и навлизането в зоната на
пешеходната пътека тип „Зебра“ от лекия автомобил „Фиат ***“ на
подсъдимата е опредеЛ. от вещите лица като технически несъобразена с
конкретните пътни и атмосферни условия. До същия извод е стигнал първият
съд, а и настоящият. Подсъдимата е управлявала своя автомобил през деня, на
суха настилка, при добра видимост, в оживено място в града, на булевард,
съдържащ две ленти за движение и пресечен от пешеходна пътека, като в
този участък подсъдимата е следвало да се движи с такава скорост, която да й
позволи да спре пред възниквалата опасност от пресичане на пътното платно
от пешеходци, защото именно на това място те преминават с предимство и
таза опасност е напълно предвидима. В този ред на мисли липсва основание и
10
за отчитане на съпричиняване от страна на пешеходеца, както е посочено във
въззивната жалба. Потърпевшата не е нарушила своите задължения като
участник в движението. Анализираните от вещите лица причини за
настъпване на ПТП са технически несъобразеното навлизане на лекия
автомобил, управляван от подсъдимата Л. Д. в зоната на пешеходната пътека
тип „Зебра“ и то в момент на наличие на движещ се по пътеката пешеходец.
Наред с това, водачът Л. Д. е предприела технически несъобразени действия
по не забелязване на пешеходката при наличие на добра видимост - ясно
слънчево дневно време. Същата е забавила и своята реакция, за да
предотврати удара – предприела е технически несъобразени действия по не
предприемане на спиране преди зоната на пешеходната пътека при наличие
на техническа възможност – пешеходецът не е попадала в опасната зона на
спиране. При това положение правилно й е вменено и нарушението по чл.20
ал.1 от ЗДвП, за което е била осъдена и от първостепенния съд, наред с
нарушението на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка на съдебния акт изцяло,
Пловдивският окръжен съд намира, че първостепенният съд е допуснал
нарушение на материалния закон при квалификацията на деятелността на
подсъдимата досежно вмененото й нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДвП.
Съображенията за това са следните:
Последователно и еднопосочно е становището и на правната теория, и
на съдебната практика, че за запълващите бланкетния състав на чл. 343 от НК
норми от правилата за движение по пътищата е необходимо установяването
на пряка причинно- следствена връзка между нарушението на специалния
закон, настъпилото произшествие и последиците от него. Несъмнено е
задължението на съда да обсъди кои от посочените в обвинителния акт
нарушения на правилата за движение по пътищата поставят началото на
причинно-следствения процес между неизпълнението им и настъпилия
вредоносен резултат. Споделяеми са мотивите, че като причина за настъпване
на процесното ПТП от приобщената по делото тройна съдебна
автотехническа експертиза, гласните /с изключение на обясненията на
подсъдимата/ и писмените доказателства, се установява, че подсъдимата Д.,
като водач на лекия автомобил е нарушила правилата на чл. 20, ал.1 от Закона
11
за движение по пътищата – "Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" заради
закъснялата й реакция при обективна възможност да предотврати удара и
непредприемане на такива действия своевременно, въпреки оставените
спирачни следи на пътя. Липсата на контрол се свързва с различни
субективни фактори относно личността на водача и неговото състояние,
начинът по който възприема или изобщо не възприема пътната обстановка
преди да настъпи ударът, които му пречат да има адекватно на опасността
поведение.
Посочи се, по горе, че подс.Д. е нарушила и чл. 20, ал. 2 изр.1 от Закона
за движение по пътищата – "Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие“, което се изясни по-горе - несъмнено това е
нарушение, свързано с режима на скоростта, която в случая се явява
несъобразена, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984
г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК.
Подсъдимата е била призната за виновна с атакуваната присъда и за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 изр.2 от Закона за движение по
пътищата „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".
Чл.20 ал.2 от ЗДвП в неговата цялост касае не едно, а две алтернативни
правила, които следва да се спазват при движението по пътищата – това по
изречение 1 и съответно това по изречение 2. Те са в отношение на взаимна
конкуренция и съдебната практика е установила, че те не могат да
съществуват кумулативно. В случая прокурорът се е застраховал с
вменяването им едновременно като нарушения на подсъдимата, но районният
съд незаконосъобразно не ги е диференцирал. Със своето поведение деецът
не може да наруши едновременно изр.1 и изр.2 на цитираната правна норма.
Съотношението е подобно като това между нарушаването на режима на
съобразената и режима на разрешената скорост, съответно по чл.20 ал.2 и
чл.21 от ЗДвП. Изречение 1 на чл.20 ал.2 от ЗДвП касае “предвидимата
12
опасност”, а изречение 2 от тази разпоредба – “непредвидимата опасност” /В
този смисъл - решения №№ 300-2012-II, 16-2012-II, 222-2014-II н.о. ВКС/.
Непредвидимата опасност се свързва с внезапната поява на опасност на пътя,
за разлика от първата, за която наличната обстановка на пътя е достатъчна да
предизвика възникване на опасност, изискваща внимателно поведение на
пътя, както е в случая – движение в центъра на града в района на оживено
място, пресечено от кръстовища и пешеходни пътеки, при което опасността
всякога е предвидима. Изложеното налага подс.Л. Д. да бъде призната за
невинна да е нарушила при извършване на вмененото й престъпление
разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2 от Закона за движението по пътищата.
Настоящият съд намира, във връзка с направеното възражение от
прокурора в пледоарията по същество, че подсъдимата е извършила
нарушение и на - чл. 116 от Закона за движение по пътищата – „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хора с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се
движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора“, както и на чл. 119,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата: "При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре", за което е била призната за виновна от
първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл.116 от ЗДвП е обща, но в случая
тя регулира конкретен тип отношения, макар и посочени общо и касае
задължението на водачите на МПС да бъдат внимателни именно към
опредеЛ. категория уязвими участници в движението, сред които са и
пешеходците. В настоящия случай пострадал е именно пешеходец. Подс.Д. е
нарушила и нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, защото е блъснала
пешеходката в момент, в който същата е била вече стъпила и преминавала по
пешеходната пътека пред автомобила на водача, независимо, че е
осъществила и нарушения по чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, които,
както се изясни и по-горе, касаят погазване на правилата за съобразената
скорост и вниманието на пътя, които са неизменно обективно свързани с
нарушението по чл.119 ал.1 от ЗДвП по блъскането на пешеходеца, след като
е предприел пресичане на място, на което е имала изричното право да
преминава с предимство като участник в движението на пътя. Не следва
13
подсъдимата да бъде оправдана да е нарушила чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 изр.1 от
ЗДвП, както е заявил прокурорът за прецизност, защото в хода на
производството е установено, че тя е нарушила тези правила за движение по
пътя, основани на режима на скоростта за движение по пътищата и те са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат -
настъпилото ПТП и причиненото при него увреждане на пострадалото лице,
съответстващо на средна телесна повреда по чл. 129 от НК.
Правилно е опредеЛ. формата на вината, като е прието, че
престъплението е осъществено при небрежност. Тази форма на вината е и по-
леко наказуемата при непредпазливите престъпления. Подсъдимата не е
предвиждала и не е искала настъпването на общественоопасните последици,
но е могла и е била длъжна да предвиди, че управлявайки МПС в населено
място, при интензивен трафик, в района на пешеходна пътека, в нарушение на
горепосочените изискванията на ЗДвП ще настъпи пътно- транспортно
произшествие, от което да бъдат причинени телесни увреждания другиму.
Престъплението по чл. 343, ал.3, б.“а“, предл.2, вр. ал.1, б.“б”, предл.2, вр.
чл.342, ал.1, предл.3 НК е резултатно. Причиняването на поне едно телесно
увреждане, което се съотнася към посочените в чл. 129 от НК признаци за
средна телесна повреда, е достатъчно за ангажиране на отговорността на
дееца. В случая, видно и от СМЕ, и от описанието на уврежданията в
обвинителния акт, такова по характер увреждане именно е причинено на
пострадалата / ППВС № 3/1979 г.- т. 18/.
Наведените в жалбата и пред съда оплаквания относно несправедливост
на наложеното на подс. Д. наказания са основателни.
Нормата на чл. 343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б” вр. чл.342, ал.1 от НК
предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до шест години.
Становището на контролирания съд досежно индивидуализацията на
наказанията не се споделя и съответно подлежи на корекция.
Първостепенният съд е отчел единствено смекчаващи отговорността на
подсъдимата като личност обстоятелства - чисто съдебно минало, добрите й
характеристични данни, липсата на актуални нарушения по ЗДвП /същата има
констатирани нарушения по ЗДвП в далечната 2016г./, възрастта й.
Същевременно константна е практиката на ВКС, че нарушаването на
принципа за разглеждане на делото в разумен срок е изключително
14
смекчаващо отговорността обстоятелство и наказанието на подсъдимото лице
се определя при условията на чл.55 от НК, тъй като в този случай и най-
ниското наказание за предвиденото престъпление се оказва несъразмерно
тежко. В този смисъл са Р 338-2008-ІІІ, Р 303-2009-ІІІ, Р 18-2009-ІІІ, Р 239-
2010-ІІ, Р 582-2011-І, Р 378-2011-ІІ, Р 62-2011-ІІІ н.о. В редица решения на
ВКС това се приема и като вид компенсация на осъдения заради бавното
правосъдие /напр. Р 172-2009-ІІ/. В същата насока е и практиката на ЕСПЧ,
като компенсацията на осъдения се свързва с бездействието на държавните
органи /решението по делото Г. срещу България от 2008г, решение по делото
К. срещу България от 2008г./. От момента на извършване на деянието до сега
са изтекли 4 години и наказание дори в минималния размер от една година,
което подсъдимата Л. Д. ще търпи за напред след този изтекъл период от
време се явява несъразмерно тежко. Продължителността на разследването не
се дължи на нейно недобросъвестно процесуално поведение. Настоящият съд
намира, че наказанието лишаване от свобода на подсъдимата следва да се
определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Съдът счита, че на
подсъдимата следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на
ШЕСТ МЕСЕЦА, което на свой ред ще осъществи и целите по чл.36 от НК
относно генералната и индивидуалната превенция. То ще бъде напълно
подходящо за въздействие по отношение на подсъдимата и ще я
възпрепятства към извършване на друго престъпление. В този смисъл
първоинстанционната присъда следва да се измени.
Що се касае до наказанието лишаване от право да управлява МПС,
което е определено в размер на една година и девет месеца от районния съд,
поради същите съображения то се явява несъразмерно тежко и подлежи на
коригиране чрез намаляването му с една година и се наложи с
продължителност от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което покрива за този срок
критериите за справедливост. Същото следва да е завишено от наказанието
лишаване от свобода, а не равно с него, съобразно чл.49 от НК. Завишение с
½ от /т.е. с три месеца/ според съда се явява адекватно на стореното от
подс.Д.. Същата е извършила няколко нарушения на правилата за движение
по пътищата, всяко от които, ако бе съблюдавано, би могло да предотврати
настъпване на общественоопасния резултат. ПТП е било предотвратимо при
управление на МПС със съобразена за конкретната обстановка скорост от
една страна /чл.20 ал.2 изр.1 ЗДвП/, и от друга страна - при своевременно
15
реагиране на опасността, тъй като подсъдимата е имала време да задейства
по-рано спирачната система, за да не настъпи удар, защото пешеходката е
била извън опасната зона за спиране /чл.20 ал.1 ЗДвП/. Като резултат
подсъдимата не е пропуснала пострадалата, която вече е била стъпила на
пешеходната пътека и е преминавала по нея /чл.119 ЗДвП/. Последната е
уязвим участник в движението по пътищата, към които водачите на ППС
следва да са особено осторожни /чл.116 ЗДвП/. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че причиненото на пострадалата увреждане е затруднило
движението й за срок значително надвишаващ установения от
задължителната съдебна практика /ППВС № 3/1979 г./ срок от над 30 дни,
като в случая този срок е бил почти 6 месеца. Взаимното синхронно
проявление на коментираните нарушения в случая, сочат на необходимост от
въздействие спрямо виновния деец, което с посочения по-горе срок ще
способства за поправяне и превъзпитание на Д.. Намаленият срок на
наказанието лишаване от права е съобразен и с обстоятелството, че това
наказание също ще бъде търпяно от подсъдимата след около 4 години от
извършване на престъплението.
При наличието на всички предпоставки на чл. 66 от НК правилно
изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено с
минималния изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. С така определения размер на срока по чл. 66 ал. 1 от НК
би се постигнал целения поправително-превъзпитателен ефект. В тази насока
присъдата следва да се потвърди. Липсва и протест с искане в противната
насока.
При постановената осъдителна присъда и на осн. чл.189 ал.3 от НПК
правилно в тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото
разноски. Законосъобразно е разпоредено да се унищожи вещественото
доказателство по делото като вещ без стойност.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т. 3 и т. 6, вр. с чл. 337 ал. 1 т. 1 и т.2
и чл. 338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 29/18.10.2022г., постановена по НОХД №
16
303/2022г.по описа на РС гр.Асеновград в следния смисъл:
ОПРАВДАВА подсъдимата Л. Д. Д. по възведеното й обвинение
престъплението чл. 343, ал.3, б.“а“, предл.2, вр. ал.1, б.“б”, предл.2, вр.
чл.342, ал.1 НК да е извършено при нарушение на чл. 20 ал.2 изр.2 от ЗДвП;
НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимата Л. Д. Д. лишаване от
свобода на ШЕСТ МЕСЕЦА на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК;
НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимата Л. Д. Д. лишаване от право
да управлява МПС на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17