РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20212000500368 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 10 от 23.04.2021 г., постановено по гр.д. 134/ 2018 г.,
Окръжен съд Сливен е осъдил „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ № *, представлявано от
С.С.П. и К.Д.К. - заедно, да заплати на ЕМ. Ц. АР. , ЕГН **********, и М.
АП. М., ЕГН **********, двамата с адрес: с. Б. община Т. област Я., ул. „Б.
№ *, суми в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях, представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие внезапната
загуба на тяхната дъщеря Е.М.А., при възникналото на 12.04.2018 г.
пътнотранспортно произшествие (ПТП), ведно със законната лихва, считано
от 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като е
отхвърлил претенциите до пълните претендирани размери от по 200 000 лв.
Със същото решение е осъдено „ЗД „Б.И.“ АД да заплати на ЕМ. Ц.
АР. и М. АП. М., суми в размер на по 60 000 лв. за всеки от тях – частична
претенция от 200 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените
1
неимуществени вреди, вследствие внезапната загуба на тяхната внучка
Е.Е.А., при възникналото на 12.04.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва
считано от 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като е
отхвърлил претенциите до пълните претендирани размери от по 80 000 лева.
Със същото решение е осъдено „ЗД „Б.И.“ АД да заплати на ЕЛ.
АТ. ИВ., ЕГН **********, и АП. М. ИВ., ЕГН **********, суми в размер на
по 60 000 лв. за всеки от тях – частична претенция от 200 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие внезапната загуба на тяхната внучка Е.М.А., при възникналото на
12.04.2018г. ПТП, ведно със законната лихва считано от 21.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, като исковете над уважения до
претендирания размер от 80 000 лв. са отхвърлени.
Със същото решение са отхвърлени предявените искове от ЕМ. Ц.
АР., М. АП. М., ЕЛ. АТ. ИВ. и АП. М. ИВ., против Р. М. СП., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., бул. „Х.Б.“ № *, вх.*, ап.*, за заплащане на лихви
за забава върху всяко от присъдените обезщетения в размер на 1000 лв.,
считано от възникване на ПТП – 12.04.2018 г. до изтичане на срока за
уреждане на претенцията от застрахователя – 21.12.2018 г.
Присъдени са разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ДЗИ
Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Т., бул. „В.“ № *, представлявано от К.Х.Ч. – главен
изпълнителен директор, Б.А.В. Е.Й.Б., И.Д.Г. – главният изпълнителен
директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори.
Постъпила е въззивна жалба от „ЗД „Б.И.“ АД, с адрес за връчване:
гр. Я., ул. „Б. № *, ет.*, офис * - адв. Г.Д., срещу постановеното решение, в
частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ЕМ. Ц.
АР. и на М. АП. М. суми над 100 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщеря им
Е.М.А.; в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати
на ЕМ. Ц. АР. и М. АП. М. суми в размер на по 60 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на
тяхната внучка Е.Е.А.; както и в частта, с която застрахователното дружество
е осъдено да заплати на ЕЛ. АТ. ИВ. и АП. М. ИВ. суми в размер на по
2
60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, вследствие смъртта на тяхната внучка Е.М.А..
Въвежда се искане за отмяна на постановеното решение и
отхвърляне на претенциите, над размера на 100 000 лв., по отношение
неимуществените вреди, претърпени от смъртта на дъщерята на ЕМ. Ц. АР. и
М. АП. М., и в цялост, по отношение на останалите искове.
Поддържа се, че обжалваното съдебно решение е необосновано и
незаконосъобразно, като присъдените обезщетения на родителите на
загиналата Е.М.А. не са съобразени с критериите за справедливост и
съразмерност, а присъдените на същите ищци, в качеството им на баба и дядо
на загиналата Е.Е.А., както и на ищците ЕЛ. АТ. ИВ. и АП. М. ИВ., в
качеството им на баба и дядо на загиналата Е.М.А., суми, са без правно
основание за това.
Сочи се, че присъдената на всеки от родителите сума за обезвреда се
равнява на средния доход за период от петнадесет години. Инвокира се
нарушение на принципа за справедливост, приложението на който изисква
преценка на обществено – икономическата конюнктура в страната, към
момента на увреждането.
Подчертава се, че от събраните по делото доказателства не се
установява изключение, обусловено от трайна и дълбока емоционална връзка
на претендиращите обезщетения баби и дядовци и починалите внучки.
Липсват, по мнение на въззивника, установени факти, които биха определили
близостта, емоционалната, фактическа и житейска връзка между ищците и
покойните им внучки като много силна, надхвърляща обичайната,
традиционно съществуваща между баби и дядовци с техните внуци,
достатъчна да обоснове извод, че вследствие внезапната загуба, ищците са
претърпели дълготрайни по продължителност и извънредно силни по
интензитет болки и страдания, подлежащи на обезщетяване.
При позоваване на свидетелските показания, ангажирани по делото,
се изтъква, че починалата Е. е пътувала многократно извън страната, през
последните години, напускайки домакинството, в което е живяла с
родителите си.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
3
ЕМ. Ц. АР. , М. АП. М., ЕЛ. АТ. ИВ. и АП. М. ИВ., с адрес за връчване: гр.
С., ул. „Т.“№ *, ет.* - адв. К.Г., в който се поддържа, че същата е
неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение.
Изразява се несъгласие с повдигнатите в жалбата оплаквания за
необосновано завишен размер на присъдените обезщетения, като се сочи, че
същите са определени в справедлив размер, при съобразяване на
установеното относно наличието на вреди от морално естество, с голям
интензитет.
Претендират се разноски, в това число адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са претенции за
неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
претендирани от въззиваемите, като следствие от пътен инцидент, при който
са загубили живота си Е.М.А. – дъщеря на ЕМ. Ц. АР. и М. АП. М., и внучка
на ЕЛ. АТ. ИВ. и АП. М. ИВ., както и Е.Е.А. - внучка на ЕМ. Ц. АР. и М. АП.
М., против застрахователя на прекия причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
4
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия
причинител на увреждането – Р. М. СП..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззиваемите са отправили до
застрахователното дружество писмени застрахователни претенции по чл.498,
ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод
настъпилото застрахователно събитие, и поради отказ на застрахователя да
изплати обезщетения, са инициирали настоящото исково производство –
чл.498, ал.3 КЗ, и исковете им са допустими за разглеждане по същество.
Видно от данните по делото, а и предвид липсата на разногласие
между страните, следва да се приеме, че на 12.04.2018 г., на АМ Тракия, км
267 в община С., при управление на МПС, лек автомобил „Пежо 406“, с
регистрационен № ***, водачът Р. М. СП. е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл.20, ал.1 ЗДвП; чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.59 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице.
С влязла в сила на 7.01.2021 г., след изменяване с Решение № 151/
9.10.2019 г. на Апелативен съд Бургас, потвърдено с Решение № 59/ 7.01.2021
г. на ВКС, Присъда № 9/ 22.04.2019 г. по НОХД № 134/ 2019 г. по описа на
Окръжен съд Сливен, прекият причинител на увреждането – Р. М. СП., е
признат за виновен за извършеното посочено по-горе, съставляващо
престъпление по чл.343, ал.3, предл.4, б.б, предл.1, вр.чл.343, ал.1, б.в,
вр.чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК.
5
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, по
смисъла на чл.300 ГПК, за гражданския съд, занимаващ се с гражданските
последици от деянието, в аспект на това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
В настоящия случай, тези реквизити от фактическия състав на
деликта следва да се приемат за доказани.
От свидетелските показания, събрани в производството пред първата
инстанция, се установява, че до смъртта на дъщерята и внучката на страните
същите са живели в едно домакинство с претендиращите обезщетение –
свидетелката М.М., като единствено за период от пет месеца Е.А. е
пребивавала в А. Свидетелката М. и свидетелката М.М. споделят, че
семейството е било задружно и сплотено, бабата и дядото са полагали грижи
за внучката си Е.; бабата и дядото на Е. също са се радвали на хармонични
отношения с внучката си, взаимна поддръжка и привързаност. Горното се
потвърждава и от разпита на свидетеля А.М., както и от показанията на
свидетелката Й.Й.. Налице са депозирани показания, че роднините са били
информирани за новата връзка на Е. и бременността й, потвърдена и с
медицински документи, приети като доказателство по делото. Всички
свидетели са единодушни и споделят последователно, безпротиворечиво и с
достоверност тежестта на преживяванията на близките, свързани с трагичния
инцидент, като описват впечатленията си от промяната в душевното
състояние на преживелите родители и прародители, които не са намирали
утеха след невъзвратимата загуба, поразила ги и с видими изяви на влошено
здравословно състояние.
Не се доказа настъпило отчуждение между родителите и починалата
им дъщеря, вследствие престоя й в чужбина, поради което следва да се
заключи, че инвокираните в тази насока възражения във въззвната жалба са
неоснователни.
Починалата Е. е рождена дъщеря на въззиваемите Е.А. и М.М.,
която, към момента на смъртта си, е била на навършени 21 години, не е
страдала от заболявания, очаквала е второто си дете.
Внезапната загуба на вече пораснало дете следва да се окачестви
като най-тежката емоционална травма, която един родител може да претърпи.
Починалата дъщеря на въззиваемите, към момента на деликта, е била в
6
отлично здравословно състояние, започнала самостоятелния си живот и дала
живот на обичаната им внучка, очакваща второто си дете, в близки и топли
отношения с родителите си, установени след анализ на свидетелските
показания. Отзвукът от преждевременната кончина на единствената си
дъщеря тези страни ще изпитват до края на живота си – лишаването им от
нейната обич, подкрепа и помощ. Горното води до извода за нанесени в
значителен обем неимуществени вреди, вследствие злополуката, които следва
да бъдат репарирани.
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед
приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав
отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на
обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни
увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление
в случая обстоятелства, измежду които, при причиняването на смърт,
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди,
посочени неизчерпателно. Преценката следва да е индивидуална във всеки
конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в
производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна
обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика
утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение на
ВКС по чл.290 ГПК № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.
В настоящия случай, при съобразяване гореизложените, относими
към конкретния случай, установявания на факти и общественото схващане за
справедлива обезвреда, към датата на увреждането, настоящата апелативна
инстанция намира, че обезщетението следва да се определи в размер на по
7
100 000 лв. за всеки от родителите. В този смисъл, лишено от основателност е
въведеното от застрахователя оплакване за несъответствие на този размер с
принципа на справедливостта.
В аспект на възражението, че присъденото не е съобразено с
икономическата конюнктура, в каквато насока се прави съпоставка между
размера на обезщетението и средния доход за период от петнадесет години,
съдът отбелязва, че приложение при определяне обезщетението намира
принципът за пълна интегрална обезвреда на претърпените увреждания от
морално естество, като нормата на чл.52 ЗЗД поставя изисквания за
съобразяване на критерия за справедливост, относим към конкретния етап от
развитие на обществото. Обвързаността на размера на обезщетението е
следователно с разбирането за справедливост на социума, а не с конкретния
жизнен стандарт и доходи на пострадалия, тъй като те нямат отношение към
търпените от последния морални вреди.
Въззиваемите Е.А. и М.М. претендират морални вреди и от смъртта
на внучката си Е. при пътния инцидент.
Към момента на смъртта си Е. е била на навършени една година и
девет месеца, първо внуче на баба си и дядо си, родено без установен
произход от баща, което от раждането си живее при тях, не е посещавало
детско заведение, а се отглежда в дома, сочат събраните свидетелски
показания.
Въззиваемите Е.И. и А.И. претендират обезщетение за вредите,
причинени им от смъртта на тяхната внучка Е., на 21 години, с която са
живели в едно домакинство до смъртта й при пътно-транспортното
произшествие.
Съгласно разбирането, утвърдено с Тълкувателно Решение № 1/
2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В
съобразителната част на тълкувателния акт се подчертава, че отричането
8
правото на обезщетение, при реално проявени и доказани неимуществени
вреди от загубата на близък в подобни случаи, е в противоречие с принципа
за справедливост по чл.52 ЗЗД и гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията
на Република България и чл.20, и чл.47 от Хартата за основните права в
Европейския съюз равенство на всички пред закона.
В тълкувателния акт е специално акцентирано на нуждата от
обезвреда във връзка с нереализираните оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие. Настоящият състав
отбелязва, че подобни оправдани очаквания са налични винаги, когато се
установи, че отношенията на трайна и дълбока привързаност не са били
накърнени към датата на деликта, и обратно, при недобри отношения и
отчужденост, няма как да съществуват оправдани очаквания, че в бъдеще
отношенията биха били подобрени и, оттам, да се заключи, че са били
понесени вреди от загубата. Горните обстоятелства, като предпоставки за
ангажиране на отговорността, подлежат на установяване във всеки конкретен
случай, като доказателствената тежест за установяването им се носи от
претендиращия обезщетение.
По разума на цитираното тълкувателно решение и създадената на
негова база съдебна практика, обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете
горепосочени постановления на Пленума на ВС, се присъжда само по
изключение, когато е създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението, и действително са претърпени
неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка.
От анализа на свидетелските показания, обсъдени по-горе, става
ясно, че за краткия си живот детето Е. е живяло съвместно с баба си и дядо
си, които са полагали с обич грижи за него. Следва да се отчете и
обстоятелството, че Е. е с един родител и за нея най-близкият семеен кръг се
е изчерпвал с майка й и родителите на майка й. Настоящата апелативна
инстанция приема, че създадените отношения покриват критерия, заложен в
тълкувателната воля по цитираното Тълкувателно решение.
По отношение на претенцията на Е.И. и А.И. за репариране на
вредите от загубата на внучката им, свидетелските показания, депозирани по
9
настоящото дело, доколкото не са ангажирани насрещни доказателства,
опровергаващи съдържащите се в свидетелствата обстоятелства, позволяват
изграждане на становище, че от смъртта на внучката им за последните са
произлезли вреди от морално естество, които справедливостта изисква да
бъдат възмездени. До датата на деликта, отношенията между прародителите и
внучката, формирани от раждането й до внезапната й смърт в толкова млада
възраст, са се отличавали с топлота и привързаност, възрастните родственици
са разчитали на помощта й.
По отношение на продължителността и интензитета на страданията,
следва да се отчете и заключението на изпълнената пред първата инстанция
съдебно – психиатрична експертиза, сочещо, че при всеки от въззиваемите е
налице остра стресова реакция, която е вероятно да персистира във времето и
да остане под формата на остатъчна симптоматика.
По отношение на въззиваемите следва да се посочи, че вместо да
реализират оправданите си очаквания да бъдат свидетели на израстването на
внучките си и да осмислят, като всеки възходящ, живота си, продължен чрез
тях, те са имали травматичното преживяване да възприемат неочакваността и
безвъзвратността на смъртта им и данните по делото убеждават, че
страданията им от нематериално естество са намерили реално проявление и
са доказани.
Преценявайки по справедливост, настоящият аперативен състав
намира, че обезщетението следва да се оразмери на 60 000 лв. за всеки от
въззиваемите.
Въведените от дружеството – въззивник доводи за липса на
основание за присъждане на обезщетения се преценяват като несъстоятелни.
Съвпадането на изводите на настоящата апелативна инстанция с тези
на първоинстанционния съд обосновава потвърждаване на атакувания
съдебен акт. Решението следва да се потвърди и в частта относно дължимата
законна лихва за забава, поради функционалната обусловеност на този иск от
основателността на главната претенция.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства, на въззиваемите ЕМ. Ц. АР. и М. АП. М. се следват разноски,
платими от въззивника, в размер на по 8460 лв., представляващи заплатен
адвокатски хонорар за защита пред настоящата инстанция.
10
На процесуалния представител на въззиваемите ЕЛ. АТ. ИВ. и АП.
М. ИВ. следва да се присъди възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр.
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на по 2330 лв. или общо 4660 лв., платимо от
дружеството – въззивник.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10 от 23.04.2021 г. на Окръжен съд
Сливен, постановено по т.д. 134/ 2018 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ № 87, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К. - заедно, с адрес за връчване: гр. Я., ул. „Б. № *, ет.*, офис * - адв. Г.Д.,
да заплати на ЕМ. Ц. АР. , ЕГН **********, с адрес: с. Б. община Т. област
Я=, ул. „Б. № *, сумата от 8460 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ № *, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К. - заедно, с адрес за връчване: гр. Я., ул. „Б. № *, ет.*, офис * - адв. Г.Д.,
да заплати на М. АП. М., ЕГН **********, с адрес: с. Б. община Т. област Я.,
ул. „Б. № *, сумата от 8460 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ № *, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К. - заедно, с адрес за връчване: гр. Я., ул. „Б. № *, ет.*, офис * - адв. Г.Д.,
да заплати на адв. К.Г., с адрес: гр. С., ул. „А.К.“ № ***, ет.*, ап.*, сумата от
4660 лв. – възнаграждение за процесуално представителство на ЕЛ. АТ. ИВ. и
АП. М. ИВ. пред настоящата инстанция.
11
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т. бул. „В.“
№ *, представлявано от К.Х.Ч. – главен изпълнителен директор, Б.А.В.
Е.Й.Б., И.Д.Г. – главният изпълнителен директор, заедно с всеки един от
изпълнителните директори.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12