№ 192
гр. Оряхово, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100077
по описа за 2024 година
От „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, представлавано от управителя П.В. и
Х.М. чрез юр.к. Е. Л. против А. В. Р., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. София,
ж.к.“Лозенец“, ул.“Майор Томпсън“, бл.74, вх.А, ет.3, ап.9, е предявен иск за приемане за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1 784.54 лв.
/хиляда седемстотин осемдесет и четири лева и петдесет и четири ст./, от които сумата от
936,87 лв. - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 20.10.2018 г.,
сумата от 450,65 лв. законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 30.06.2023 г. по
договора за кредит, и сумата от 397,02 лв. законна лихва за забава по Договор за
предоставяне на поръчителство за периода от 20.10.2018 г. до 30.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
14.07.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 321/29.09.2023 г. по ч.гр.д. № 506/2023 г. на ОРС .
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето и
заповедното производство.
Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от назначения на ответника особен представител -
адв. И. Ф.-АК Враца, е постъпил писмен такъв, в който оспорва иска по основание и размер.
Особения представител сочи, че задължението на ответника е погасено по давност, тъй като
кредитът е отпуснат на 03.08.2017 г., а ЧГД № 506/2023 г. е заведено през 2023 г. и са
изминали повече от 3 години за периодични плащания и съгласно разпоредбата на чл. 111
б.“В“ от ЗЗД, задължението на ответника е погасено по давност, тъй като е погасено. Сочи,
че по договора за цесия от 02.03.2021 г., е сключен от Цедент 1 и Цедент 2 с цесионер -
ищеца. Сочи, че не е изпълнена разпоредбата на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, тъй като няма съобщение
до длъжника за прехвърлянето, а видно от ИМ, длъжникът е уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г. Прави искане съдът
да постанови решение, с което остави ИМ без уважение, ведно със законните последици.
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В съдебно заседание ответника редовно призован не се е явява и не се представлява.
В с.з. ищеца не се явява. Представлява се от особения си представител адв. И. Ф.-АК
Враца, който поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 506/2023 г. по описа на Оряховският районен съд /приложено по делото/е
издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 312/29.09.2023 г. в полза на
заявителя-настоящ ищец, против ответника за сумата от сумата от 1 784.54 лв.,/хиляда
седемстотин осемдесет и четири лева и петдесет и четири ст./, от които сумата от 936,87 лв. -
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 20.10.2018 г., сумата от
450,65 лв. законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 30.06.2023 г. по договора за
кредит, и сумата от 397,02 лв. законна лихва за забава по Договор за предоставяне на
поръчителство за периода от 20.10.2018 г. до 30.06.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.07.2023 г. до
окончателното й погасяване,както и сумата от 85.69 лева деловодни разноски.
На длъжника е изпратена Заповед за изпълнение № 312/29.09.2023 г. по ч.гр.д. №
506/2023 г. на РС Оряхово. Същият не е открит на постоянния си и настоящ адрес, като
Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал.5 ГПК на 08.01.2024 г. на
постоянния му и настоящ адрес и същият не се е явил в двуседмичен срок, за да му бъде
връчена издадената заповед. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е
посетен на три дати, не откривам никой. На оставеното съобщение на вратата на
апартамента, никой не се отзова. По сведение на Никола бакалски-касиер, лицето живее на
адреса. Залепено уведомление.От приложената по делото справка от НАП е видно, че
същият няма действащ регистриран трудов договор.
С оглед нормата на чл.415 ал.2, вр.ал.1, т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От представения по делото Договор за потребителски кредит № 917393/03.08.2017 г.,
сключен между ответника и , се установява, че на името на ответника е отпуснат паричен
кредит за потребителски цели в размер на 1 200 лв. срещу което се съгласил да върне 15
броя вноски по 103,72 лева в срок до 20.10.2018 г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за
кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 50 %. Задължението по договора се погасявало на части, в
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по
аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Договорен е падеж на всяка вноска и крайният срок
за издължаване на отпуснатия кредит.
Не е спорно по делото, а това се установява и от ангажираното от ищцовата страна
писмено доказателство - Договор за потребителски кредит № 917393/03.08.2017 г., че между
„Кредисимо“ АД от една страна и ответника от друга, е сключен валиден договор за
потребителски паричен кредит, по силата на който на ответника е отпуснат паричен кредит
за потребителски цели в размер на 1 200 лв. Ответникът поел задължението да върне заетата
сума на 15 броя месечни вноски, съгласно приложения към договора погасителен план, по
103,72 лева в срок до 20.10.2018 г., когато е падежирала последната вноска. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в
размер на 50 %.
Договор за потребителски кредит № 917393/03.08.2017 г., бил обезпечен с договор за
поръчителство, сключен на 03.08.2017 г., между ответника А. В. Р. и „Ай Тръст“ в
качеството на поръчител. По силата на договорът за поръчителство, дружеството „Ай
2
Тръст“ се задължило да отговаря пред Кредисимо солидарно с А. Р. за всички задължения по
договора за кредит с „Кредисимо“ така, както са установени в Договора за кредит и
приложенията към него. Срещу поемането на задължението за поръчителство страните се
договорили ответникът да заплати на поръчителя по 85.93 лева на месец за периода на
действие на договора за кредит.
На 03.08.2017 г. „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ сключили договор за поръчителство, по
силата на който „Ай Тръст“ се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на А.
В. Р., по Договора за кредит. Съгласно чл. 4 от Договора за предоставяне поръчителство,
дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване на
„Кредисимо“.
Ответникът А. В. Р. не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит,
поради което „Кредисимо“ поканило поръчителя „Ай Тръст“ да заплати всички изискуеми
задължения на А. В. Р. по Договора за кредит на 18.02.2021 г.
В изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство, „Ай Тръст“ е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е
посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст.Ответникът не платил
дължимите суми на кредитодателя, поради което на 23.02.2021 г. поръчителят „Ай Тръст“ е
погасил дължимите от него суми на „Кредисимо“, а именно - 936.87 лева /главница/ и 450.65
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава.
С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, на основание чл. 143, ал. 1
ЗЗД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ е
уведомил по електронна поща Длъжника за извършеното плащане и встъпването му в
правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на сумата
1784.54 лева включваща – главница по Договор за потребителски кредит №
917393/03.08.2017 г. в размер на 936.87 лева,450.65 лева обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава върху главницата и сумата от 397.02 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“
ЕООД като цедент, е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с
имейл от 30.03.2021 г.Вземането срещу ответника е посочено на ред № 925 от Приложение
№ 1.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр
с чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл.422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от
страна на длъжника. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
докаже претенцията по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед заявените фактически твърдения/ вземането си срещу
ответника, въз основа на сключен между ответника в качеството на кредитополучател и на
„Кредисимо“ ЕАД като кредитор Договор за потребителски кредит № 917393/03.08.2017 г.,
вземането по който е цедирано на ищеца. Безспорно се установи, че е налице твърдяната
договорна връзка, черпеща правното си основание в договора за заем. Безспорно се
установи, а и това релевантно обстоятелство не бе оспорено, че „Кредисимо“ ЕАД, е
изпълнило договорните си ангажименти към ответника по делото, като е дадената в заем
сума е предадена на заемателя по уговорения в договора начин, чрез предоставяне на сумата
3
по банковата сметка на продавача.При това положение заемодателят се явява изправна
страна по договора, тъй като е изпълнил поетите задължения по облигационното
правоотношение.
За да бъде уважен така предявения положителен установителен иск следва да се
установи, че между „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на продавач и ищеца в качеството му
на купувач е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземането по
процесния договор. Установи се след анализ на доказателствата, че вземането по процесния
Договор за потребителски кредит № 917393/03.08.2017 г., е измежду прехвърлените
вземания.
Особеният представител на ответникът противопоставя възражение, че по делото
липсват доказателства за уведомяването на ответника за извършената цесия. Следва да се
отбележи в тази връзка, че уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на
цесионния договор, а има отношение за момента, от който новият кредитор може да поиска
изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със
сключването на договора за цесия, тоест с постигане на съгласие, вземането преминава от
цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/.
С постигане на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права/ по аргумент на чл.99, ал.4 от
ЗЗД. Вярно е, че съгласно чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от
деня,когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на
длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. То е предвидено в интерес на
новия кредитор и третите лица, а до уведомяването длъжникът може валидно да погаси
задължението си чрез плащане и на стария кредитор. В настоящия случай уведомлението за
извършено прехвърляне на вземания, с което ищцовото дружество е отправило покана за
плащане на неизплатената сума по процесния договор за кредит, е връчено на ответника на
посочения от него имейл адрес, поради което съдът намира, че цесията е съобщена. В
конкретния случай безспорно се установи, че ответника е не е извършвал плащане на
прехвърлената с цесията сума, поради което ищецът се явява носител на цялата сума на
процесното вземане.
Възражението за изтекла погасителна давност на ответника съдът намира същото за
неоснователно. Съгласно текста на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, - прекъсва се с предприемане на
действия за принудително изпълнение; - спира се, докато трае съдебният процес за
вземането.В случая вземането по Договора за потребителски кредит № 917393/03.08.2017 г.
станало изискуемо на 20.10.2018г., и крайният срок, в който следва да се предявят
претенциите по него е спазен, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено на 14.07.2023г., те преди изтичането на
петгодишния срок на 20.10.2023г., т.е правото на иск не е погасено по давност.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест указана в доклада по делото,
е че ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно недължимост,
респективно погасяване на задължението си по договора. В случая плащането по договора
за кредит за процесния период подлежи на доказване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума. Такова
доказване от ответника не беше проведено в производството. Съгласно Общите условия към
договора за паричен кредит, при забава на една или повече месечни вноски от страна на
кредитополучателя същият дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,като с изтичане на
срока на договора вземането става изискуемо с всички определени с договора надбавки и
обезщетения за забава.
4
С оглед на горе изложените правни изводи следва да се приеме за установено
съществуване вземането на ищеца против ответника за сума в размер на 1 784.54 лв., от
които сумата от 936,87 лв. - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит
от 20.10.2018 г., сумата от 450,65 лв. законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до
30.06.2023 г. по договора за кредит, и сумата от 397,02 лв. законна лихва за забава по
Договор за предоставяне на поръчителство за периода от 20.10.2018 г. до 30.06.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
14.07.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 321/29.09.2023 г. по ч.гр.д. № 506/2023 г. на ОРС.
При така установеното, следва да се приеме, че искът на кредитодателя е основателен
за сумата в претендирания размер.
При този изход на спора следва да се приеме, че разноските, направени от ищеца в
заповедното производство – 35.69 лева внесена д.т. и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и тези, сторени в производството по общия исков ред – 35.69 лева -
д.т., 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 400.00 лева възнаграждение за особен
представител, следва да се възложат на ответника. Те възлизат общо в размер на 621.38 лв.,
от които 85.69 лв. в заповедното и 535.69 лв. пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. Р., с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. София, ж.к.“Лозенец“, ул.“Майор Томпсън“, бл.74, вх.А, ет.3, ап.9, че
дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от
управителя П.В. и Х.М. чрез юр.к. Е. Л., сумата от 1 784.54 лв.,/хиляда седемстотин
осемдесет и четири лева и петдесет и четири ст./, от които сумата от 936,87 лв. - главница по
Договор за предоставяне на потребителски кредит от 20.10.2018 г., сумата от 450,65 лв.
законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 30.06.2023 г. по договора за кредит, и
сумата от 397,02 лв. законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство за
периода от 20.10.2018 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.07.2023 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 321/29.09.2023 г. по ч.гр.д. №
506/2023 г. на ОРС .
ОСЪЖДА А. В. Р., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. София, ж.к.“Лозенец“,
ул.“Майор Томпсън“, бл.74, вх.А, ет.3, ап.9, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„България“ № 81В, представлявано от управителя П.В. и Х.М. чрез юр.к. Е. Л. направените
деловодни разноски в съдебното производство в размер общо на 621.38 лв., от които в
заповедното производство – сумата от 85.69лв./осемдесет и пет лева и шестдесет и девет
стотинки и в настоящото производство - сумата от 535.69 лв./петстотин тридесет и пет лева
и шестдесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5