РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 07.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1193 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.92 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район „Оборище“, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от
управителя ***, срещу С.Н.Т. с ********** *** и при участието на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор ***, като трето лице – помагач на страната на ищеца
(конституиран с протоколно определение от 14.11.2019 г.) по чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл.92 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от
Закона за задълженията и договорите за
признаването за установена дължимостта на следните суми: 1) 875.75 лева,
представляваща дължима сума /главница/ по договор за кредит „Бяла карта”
№495018/07.02.2017 г., сключен между „Аксес Файнанс”ООД с ЕИК *********
/кредитор/ и С.Н.Т.
/кредитополучател/, вземането по който е прехвърлено от „Аксес Файнанс”ООД на
заявителя съгласно приложение №1 от 16.10.2018 г. към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г., заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на заявлението (25.01.2019 г.) до
окончателното плащане. 2) 164.86 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 10.02.2017 г. до 07.03.2018 г. 3) 70.91 лева, представляваща законна лихва
за периода от 08.03.2018 г. до 18.01.2019 г. 4) 150.78 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.03.2017 г. до
07.03.2018 г. 5) 120 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, а също и за направените разноски в заповедното и настоящото
производство. В исковата си молба ищцовото дружество е посочило, че на
07.02.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит между „АКСЕС ФАЙНАНС“ООД
и ответника, по силата на който е предоставена сума в общ размер на 900 лева, от
която дължимата сума е в размер на 875.75 лева, като е уговорено заплащането на
договорна възнаградителна лихва в размер на 164.86 лева, на неустойка за неизпълнение
на договорното задължение за представяне в тридневен срок на обезпечение чрез
поръчителство в размер на 150.78 лева и 120 лева разходи за извънсъдебно
събиране; поради трайната забава и виновното неизпълнение на задълженията на
ответника цялото му задължение е станало изискуемо на 07.03.3018 г., като за
последващия период от 08.03.2018 г. до 18.01.2019 г. се дължи законната лихва
за забава в размер на 70.91 лева; на 16.10.2018 г. вземането е било прехвърлено
от първоначалния кредитор на заявителя (впоследствие в рамките на висящото
съдебно производство на 03.05.2019 г. с договор за цесия вземането е било
прехвърлено на третото лице – помагач на страната на ищеца, но съгласно чл.226
от ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни); настоява се за
признаването за установена дължимостта на процесните суми, както и присъждането
на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея не е получен писмен
отговор от ответника.
В молбата
си от 27.01.2020 г. процесуалният представител на третото лице – помагач на
страната на ищеца е посочил, че от събраните по делото доказателства,
включително от допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, се установява
основателността на ищцовата претенция по основание и размер; настоява за
уважаването на исковете и присъждането на сторените разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са процесуално
допустими и частично основателни.
Съгласно представените по делото документи
на 07.02.2017 г. е сключен договор за кредит между „АКСЕС ФАЙНАНС“ООД и
ответника, по силата на който е предоставена сума в общ размер на 900 лева, от
която дължимата сума е в размер на 875.75 лева, като е уговорено заплащането на
договорна възнаградителна лихва в размер на 164.86 лева, на неустойка за
неизпълнение на договорното задължение за представяне в тридневен срок на обезпечение
чрез поръчителство в размер на 150.78 лева и 120 лева разходи за извънсъдебно
събиране. Според намиращите се по делото документи (включително изготвената
експертиза) на 16.10.2018 г. вземането е било прехвърлено от първоначалния
кредитор на заявителя, а в рамките на
висящото съдебно производство на 03.05.2019 г. с договор за цесия вземането е
прехвърлено на третото лице – помагач на страната на ищеца. От заключението на
вещото лице се установява, че ответникът към настоящия момент не е заплатил сумата от 875.75
лева главница; 164.86 лева договорна лихва за периода от 10.02.2017 г. до
07.03.2018 г.; неустойка по чл.21 от договора в размер на 150.78 лева; разходи
за действия по събиране на задължението съгласно чл.22 от договора в размер на
120 лева и лихва за забава за периода от 08.03.2018 г. до 18.01.2019 г. в
размер на 72.32 лева. В представения на лист 6 – 12 от делото договор от
07.02.2017 г. е уговорено заплащането на договорна лихва в размер на 43.20 %,
което е по-малко от посочения в чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит
максимален размер от 50 %. Това обстоятелство е посочено ясно в договора,
поради което клаузата за заплащането на договорна лихва не е недействителна. Безспорно
ответникът – физическо лице има качеството потребител по договора за
потребителски кредит, като клаузите за заплащането на неустойка за неизпълнение
на задължение за периода от 06.03.2017 г. до 07.03.2018 г. в размер на 150.78
лева и разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 120
лева са неравноправни клаузи по смисъла
на чл.143 т.5 от Закона за защита на потребителите и са нищожни на основание на
чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, респективно конкретно приложимия
в настоящата хипотеза чл.10а) от Закона за потребителския кредит. Уговорката за
неустойка по чл.21 от договора за непредоставяне на обезпечение в тридневен
срок след падежа при неплащане на текущото задължение в размер на 150.78 лева е
нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно т.3 от
Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело №1/2009 г. на ОСТК
на ВКС клаузата за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, е нищожна. Процесната неустойка е
предвидена за неизпълнението на задължение по договора за осигуряване на
обезпечение на заема чрез поръчител. Задължение на кредитодателя преди
сключването на договора е да извърши предварително проучване на
кредитоспособността на длъжника и при необходимост да поиска предоставянето на
обезпечение. От неизпълнението на това задължение заемодателят не може да черпи
права, изисквайки от заемателя да го обезщети за евентуални вреди от недадено
обезпечение. Освен това уговореният 3-дневен срок за предоставяне на
обезпечение е изключително кратък и на практика неизпълним. Уговорената
неустойка е в размер на 10 % за всеки месец и е необосновано висока, поради
което клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143 т.3 от Закона за защита на
потребителите. Уговорката по чл.22 от договора за заплащането на сумата 120
лева, представляваща разходи за действия по събиране на задължението поради
забава в плащането на паричните вноски, също е нищожна поради противоречие със
закона и добрите нрави. Съгласно чл.10а) ал.1 от Закона за потребителския
кредит кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит; това са
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните
относно предоставянето на паричната сума и нейното връщане; чл.10а) ал.2 от
Закона за потребителския кредит изрично забранява събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. В
настоящия случай не е посочено за какви конкретни действия се дължат посочените
разходи, както и в какво се изразява услугата, предоставяна срещу тези разходи.
Освен това става ясно, че посочените разходи за извънсъдебно събиране не са
допълнителни услуги по чл.10а) от Закона за потребителския кредит, тъй като
целта им е гарантирането на изплащането на дължимите суми по него от страна на
потребителя; доколкото претендираните разходи се начисляват за забавено
изпълнение от страна на заемателя, с уговарянето им се цели заобикаляне на
ограничението по чл.33 ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, като се
въвежда допълнително плащане, свързано със забавата на длъжника, което е
недопустимо. С оглед на изложеното исковете за признаването за установена
дължимостта на неустойката за неизпълнение на задължение за периода от
06.03.2017 г. до 07.03.2018 г. в размер на 150.78 лева и разходите за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 120 лева са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
В т.5 от изготвеното и прието в последното
съдебно заседание заключение вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза е посочило, че размерът на неплатената главница е 875.75 лева,
поради което предявеният иск за главница е изцяло основателен и трябва да бъде
уважен; размерът на неплатената договорна лихва за периода от 10.02.2017 г. до
07.03.2018 г. е 164.86 лева, поради което предявеният иск за договорна лихва е изцяло
основателен и следва да бъде уважен; размерът на дължимата законна лихва за
забава за периода от 08.03.2018 г. до 18.01.2019 г. е 72.32 лева, което е
повече от претендираната сума в размер на 70.91 лева, като предявеният иск за
законна лихва е изцяло основателен и трябва да бъде уважен.
На
основание на чл.78 от ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
заплатените и поискани по гр. дело №1193/2019 г. по описа на ДРС разноски съразмерно
на уважената част от исковете, т.е. в размер на 339.62 лева (от 122.35 лева внесена
държавна такса; 100 лева юрисконсултско възнаграждение; 150 лева първоначално
внесен и 50 лева довнесен депозит за вещото лице).
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати разноските по частно
гр. дело №265/2019 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
установителните искове, т.е. в размер на 60.31 лева (от 25 лева присъдена държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.1
и ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.92 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че С.Н.Т. с ********** *** има следните неплатени
парични задължения към „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“,
ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от управителя *** (за които е издадена
Заповед за изпълнение №111/25.01.2019 г. по частно гр. дело №265/2019 г. по
описа на ДРС): 1) 875.75 лева
(осемстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
дължима сума /главница/ по договор за кредит „Бяла карта” №495018/07.02.2017
г., сключен между „Аксес Файнанс”ООД с ЕИК ********* /кредитор/ и С.Н.Т. /кредитополучател/, вземането
по който е прехвърлено от „Аксес Файнанс”ООД на заявителя съгласно приложение
№1 от 16.10.2018 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
11.11.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението (25.01.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 164.86 лева (сто
шестдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 10.02.2017 г. до 07.03.2018 г. 3) 70.91 лева (седемдесет
лева и деветдесет и една стотинки), представляваща законна лихва за периода от
08.03.2018 г. до 18.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище“, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3,
представлявано от управителя ***, срещу С.Н.Т.
с ********** *** искове за установяването на дължимостта на следните суми (за
които е издадена Заповед за изпълнение №111/25.01.2019 г. по частно гр. дело
№265/2019 г. по описа на ДРС): 1) 150.78
лева (сто и петдесет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.03.2017 г. до
07.03.2018 г. 2) 120 (сто и двадесет) лева, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
ОСЪЖДА С.Н.Т. с **********
*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“,
ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от управителя ****, направените разноски по гр. дело №1193/2019
г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете в размер на 339.62
лева (триста тридесет и девет лева и
шестдесет и две стотинки), както и направените разноски по частно гр. дело №265/2019
г. по описа на ДРС съразмерно на установените като дължими суми, т.е. в размер
на 60.31 лева (шестдесет лева и тридесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО по гр.
дело №1193/2019 г. по описа на ДРС е постановено при участието на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор ***, като трето лице –
помагач на страната на страната на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище“, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3,
представлявано от управителя ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: