Решение по дело №2427/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 996
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20207040702427
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 996                    Година 06.07.2021                  Град Бургас

 

В       ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, Х състав, на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Й. Банкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 2427 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.13, ал.10, т.2 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. (Наредба № 6).

Образувано е по жалба на Д. Х. Балджиев в качеството му на ЕТ „Топаз-Д. Балджиев“ с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, обл.Бургас, ул.“Стара планина“ № 101а, с адрес за призоваване гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ № 83-85, ет.3, офис 3 срещу заповед № 03-РД/1482 от 13.06.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна и прави искане да бъде отменена. Претендират разноски и възразяват за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждението от ответната страна.

Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, оспорва жалбата и прави искане да бъде отхвърлена, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

На 08.02.2019г. от ЕТ „Топаз - Д. Балджиев“ е подадено заявление до ДФ „Земеделие“ за предоставяне на финансова помощ с ИН ********** по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г. с което се кандидатства за финансиране на дейност „Промяна на местонахождението на лозята“, съгласно одобрен ППК № 63/07.02.2019г. и заявен размер на инвестиция от 1 730 406,50 лева, без ДДС (л.14-16 от д.№ 8706/2020г.) Заявлението е подадено от упълномощено лице Николай Г. Петков, с представено нотариално заверено пълномощно с peг.№1070 от 07.02.2019г. на нотариус рег.№ 053 на Нотариалната камара - Валери Манчев (л.19 от д.№8706/20).

На 07.02.2019г. в ДФ „Земеделие“ е постъпило заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023г. с ИН **********, подадено от името на ЕТ „Агрокомерс-Жозеф Фегали“, гр.София със заявена инвестиция в размер на 678 044,85 лева, без ДЦС за изпълнение дейност по „Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване“ (л.39-43 от делото, том 1).

На 07.02.2019г. е постъпило второ заявление за подпомагане с ИН **********, подадено от ЕТ „Агрокомерс-Жозеф Фегали“, със заявена инвестиция в размер на 2 217 589,46 лева, без ДДС за изпълнение на дейност по „Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване“ (л.1769-1773 от делото, том 6).

На 08.02.2019г. в ДФ „Земеделие“  е постъпило заявление за подпомагане с ИН ********** подадено от ЕТ „Грозд - Георги Няголов“, със заявена инвестиция в размер на 1 254 362,19 лева, без ДДС за изпълнение на дейност „Промяна на местонахождението на лозята“ (л.1072-1076 от делото, том 4).

На 16.04.2019г. в ДФ „Земеделие“ с вх.№ 07-0400/1396 е постъпило Постановление на Специализираната прокуратура пр.пр.№1617/2018г., досъдебно производство №161/2018г. по описа на СО-СП образувано при наличието на данни за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.2 от НК. В постановлението са изброени редица еднолични търговци, бенефициенти получавали финансиране по различни европейски програми на ДФ „Земеделие“, най-често по „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018“ – мярка „преструктуриране и конверсия на лозя“ и по „Програма развитие на селските райони“, подмярка 4.1 , за които е установено, че се явяват свързани лица, собственост на лицето Миню Стайков и се контролират от него. Указано е компетентните дирекции при ДФЗ да организират и разпоредят в  спешен порядък съвместни проверки на терен и по документи (л.30 от делото, том 1).

На 07.05.2019г. във връзка с постановлението на Специализираната прокуратура, с докладна записка вх.№07-0400/1396/07.05.2019г., подадените заявления са сведени до знанието на Изп.директор на ДФ „Земеделие“ за предприемане на действия по компетентност и извършване на проверки с цел недопускане на посочените търговци до класиране по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ (л.207 от делото, том 1).

Извършени са административни проверки на постъпилите заявления и приложените към тях документи, при които е констатирано наличие на изкуствено създадени условия между горепосочените трима кандидати - еднолични търговци, подали заявления за подпомагане в периода на прием по мярката ЕТ  „Грозд-Георги Няголов“, ЕТ „Агрокомерс-Жозеф Фегали“, ЕТ „Топаз-Д. Балджиев“ и лицето Миню Стайков въз основа на установена от административния орган персонална, правна, икономическа и географска координация помежду им. Установено е, че тези търговци и ЕТ „Миню Стайков-Комерс“ се представляват от пълномощници, които при подаване на заявленията за подпомагане са представили идентични пълномощни с нотариална заверка  на подписите от нотариус Г.Тихолов и нотариус В.Манчев, като и трите упълномощени лица подали заявленията са с един и същ адрес – гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №83-85, ет.5, който от своя страна съвпада с адреса за кореспонденция, седалището и адреса за управление на „Винитера Карнобат“ ООД и на ЕТ „Миню Стайков- Комерс“. Съответно съдружници в дружество „Винитера Карнобат” ООД фигурират лицата: ЕТ „Миню Стайков – Комерс“, ЕТ „Агрокомерс-Жозеф Фегали“, ЕТ „Рени Стайкова – Комерс“, ЕТ „С. Горинов – Комерс“, ЕТ „Десислава Пешева – Комерс“, ЕТ „Грозд - Белун Хазърбасанов“, ЕТ „Топаз - Д. Балджиев“, ЕТ „Грозд - Георги Няголов“, ЕТ „Яна Стайкова – Комерс“, ЕТ „Златен Грозд Георги Йорданов“ и „Грозд - Нася Няголова-1“ ЕООД.

Установено е още, че ЕТ „Топаз - Д. Балджиев“, има участие в дружество  „Тера Грейн“ ЕООД, заедно с ЕТ „Милена Пилева - Екофорест“, ЕТ „Танива - Таня Йорданова“, ЕТ „Агрика - Камелия Димитрова“ и ЕТ „Биоплант - Николай Т.“, съответно по справка от Търговски Регистър съдружници в „Тера Грейн“ ЕООД, са част от едноличните търговци, предмет на разследване от страна на Специализираната прокуратура, по отношение на които същата е уведомила ДФЗ че в хода на разследване по досъдебно производство № 130/2018г. по описа на СО-СП, пр. пр. №1140/2018г. девет еднолични търговци се явяват свързани лица с Мито Стайков Стайков, чрез девет на брой нотариално заверени обратни писма, в които физическите лица, представляващи тези еднолични търговци декларират, че всички дейности по създаване, засаждане, отглеждане и прибиране на реколтата от дълготрайни насаждения ще бъдат изцяло от името и за сметка на Миню Стайков Стайков. Освен това е установено, че жалбоподателят ЕТ „Топаз - Д. Балджиев“ е със същия адрес за кореспонденция, който съвпада и с този на участника ЕТ „Агрокомерс-Жозеф Фегали“, от който са подадени две заявления за предоставяне за финансова помощ с по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ (с ИН **********, със заявена инвестиция в размер на 678 044,85 лева без ДДС за изпълнение на дейност по „Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване“ и ИН **********, със заявена инвестиция в размер на 2 217 589,46 лева без ДДС за изпълнение на дейност по „Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване“) и ЕТ „Грозд - Георги Няголов“ (с подадено заявление за подпомагане с ИН ********** от 08.02.2019г., със заявена инвестиция в размер па 1 254 362,19 лева без ДДС за изпълнение на дейност „Промяна на местонахождението на лозята“), като кандидатстват за финансиране на една и съща дейност, с идентични и параметри на реализиране - плановете за преструктуриране и конверсия са издадени на една и съща дата със съвпадение на един от имотите за изпълнение на дейност „Изкореняване“ в с.Деветак.  За дейностите по „Изкореняване“ имотите съвпадат по ЕКАТТЕ, номер на масив, населено място, община и сорт, а за дейностите по „Засаждане“ и „Изграждане на подпорна конструкция“ имотите съвпадат по ЕКАТТЕ и сорт.

С докладна записка вх.№03-0416/2175 от 21.05.2020г.  (л.210-213 от делото, том 1) и докладна записка вх.№03-0416/2175/1 от 08.06.2020г. (л.215 от делото, том 1) горепосочените констатации са сведени до знанието на Зам.изп.директор на ДФ „Земеделие“ и с докладна записка вх.№03-0416/2175/3 от 12.06.2020г. до Изп.директор на ДФ „Земеделие“ (л.220-223 от делото, том 1), като на основание чл.8, ал.7 от Наредба №6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г. (Наредба № 6) е дадено становище за получаване на пълен отказ за финансиране, с мотив установяването на изкуствено създадено условие за получаване на помощта или за осигуряване на предимство в противоречие с целите на мярката, като са предоставени за съгласуване заповеди за отказ на бенефициенти ЕТ „Топаз - Д. Балджиев“ с ИН **********, ЕТ  „Грозд - Георги Няголов“ с ИН 29310101 и ЕТ „Агрокомерс - Жозеф Фегали“ с ИН ********** и ИН **********.

Въз основа на гореописаните фактически констатации и на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, чл.13, ал.10, т.2, чл.13, ал.11, т.1 и т.4 във връзка с чл.8, ал.7 от Наредба № 6 и чл.60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Изпълнителният директор на ДФЗ е издал процесната  заповед № 03-РД/1482 от 13.06.2020г., с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИН ********** от 08.02.2019г. подадено от ЕТ „Топаз – Д. Балджиев“. В мотивите на заповедта е посочено, че едновременната подготовка на документите и подаването им пред ДФЗ, при което проектите се заявяват като самостоятелни инвестиционни намерения на различни лица, представлява случай на изкуствено създадени условия за отпускане на финансова помощ в противоречие с правото на ЕС и националното право. Финансирането на тези проекти би довело до съсредоточаване на значителен финансов ресурс в определен кръг лица, което е в пряко нарушение на принципа на конкурентоспособност и в разрез с целите на мярката, в частност, в случая зад проектите, които са реализирани в следствие на подадените заявления за подпомагане и сключените договори стои трето лице, респ. реален получател на финансовото подпомагане по мярката е лицето Миню Стайков. Посочено е още, че посредством разделяне на дейностите по различни проекти, които безспорно се установява, че са свързани помежду си, се достига до надвишаване на максимално допустимия размер на финансиране по мярката, както и до концентрация на голям по размер финансов ресурс. Това противоречи на целите на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г., насочени към предоставяне на нови възможности българските производители да се възползват от финансови средства за обновяване и преструктуриране на лозята и одобряване на методите и технологиите в лозарските стопанства и подобряване на позициите им на пазарите на държави, извън Европейския съюз, като изпълнението на заложените дейности има за цел да допринесе за приспособяване на производството на винено грозде към динамиката на свободния пазар, повишаване на доходите в сектора, за предпазване на селските райони от обезлюдявано, чрез насърчаване на млади производители.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.06.2020г. (л.150 от д.№8706/2020г.) и е обжалвана с жалба вх.№ 01-6500/2456/02.07.2020г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС и по силата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на ЕС.

Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция организира и ръководи дейността на РА.

Съгласно чл.13, ал.10, т.2 от Наредба № 6, в срок до 70 работни дни от подаване на заявленията по чл.12, ал.1 и въз основа на проверките по ал.1 и 4 и на класирането по ал.6, 7 и 8 изпълнителният директор на ДФЗ със заповед мотивирано отхвърля заявлението за предоставяне на финансова помощ.

С оглед на изложеното заповед № № 03-РД/1482 от 13.06.2020г., с която е отказано на жалбоподателя финансиране по заявление за подпомагане с ИН **********/08.02.2019г. е издадена от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, съобразно правомощията му по чл.13, ал.10, т.2 от Наредба № 6.

Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, но в нея не са изложени подробни мотиви, в съответствие с изискванията на чл.59, ал.1 от АПК. Действително, съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка мотивите към административният акт да бъдат изложени отделно и в друг документ към изпратената преписка, но в случая и такива липсват, като от изложените в заповедта фактически основания, не става ясно защо административният орган е приел, че са налице основанията по чл.13, ал.11, т.1 и т.4, във връзка с чл.8, ал.7 от Наредба № 6  

За да постанови обжалваната заповед, административният е приел, че са налице основанията по чл.8 ал.7 от Наредба № 6, във връзка с чл.13, ал.10, т.2 и чл.13, ал.11, т.1 и 4 от Наредба № 6, чл.60 от регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на ЕП и на съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета.

Наличието на посочените обстоятелства не се установява от представените по делото доказателства, а именно не се установява, че са налице предпоставките за тежки последици за обществения интерес и че са налице „изкуствено създадени условия“.

Съгласно чл.8, ал.7 от Наредба № 6, финансова помощ не се предоставя на кандидат и ползвател на помощта, за който се установи наличие на изкуствено създадено условие за получаване на помощта или за осигуряване на предимство в противоречие с целите на мярката.

Съгласно § 1, т.11 от ДР на Наредба № 6, „Изкуствено създадени условия“ е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерки за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Изкуствено създадени условия се установяват, когато въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия кандидатите за подпомагане биха получили предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка.

Изложените в заповедта съображения за „изкуствено създадени условия“ по смисъла на § 1 т.11 от Наредба № 6, по същество приповтарят легалната дефиниция на това понятие, дадено в Наредбата и Регламента, но приложените в тази връзка доказателства, са недостатъчни, за да се кредитира като правилен извода за осъществяване на фактическия състав на чл.8, ал.7 от Наредба № 6.

В заповедта са изложени фактически констатации относно наличието на изкуствено създадени условия, но липсва съответния им правен анализ, изследване на обективния и субективния критерии и обосноваване на причинната връзка между установените факти и извода за наличие на индиция за координация на действията на множество бенефициенти за получаване на безвъзмездни средства.

По същество в заповедта се твърди, че общи адреси за кореспонденция, участие на едноличните търговци в дружества и сдружения, свързани с лицето Миню Стайков служат като индикатори за изкуствено създадени условия по смисъла на Наредбата. Самата заповед и предхождащите я две докладни записки буквално пресъздават фактическа обстановка, която е посочена в писмото на Специализираната прокуратура от 21.09.2018г. и в Постановлението на СпП от 12.04.2019г. Приложените към писмото от 21.09.2018г. протокол за оглед на веществени доказателства и копия на обратни писма не съдържат по никакъв начин позоваване или твърдение за наличието на обратно писмо от ЕТ „Топаз – Д. Балджиев“ към Миню Стайков - обвиняем по досъдебното производство. Действително от представените справки от Търговския регистър се установява свързаност като участие в съвместни дружества между лицето, представляващо жалбоподателя – Д. Балджиев и лицето Миню Стайков, но това само по себе си  по никакъв начин не обоснова факта, че са налице изкуствено създадени условия по смисъла на Наредбата. От друга страна постановлението от 12.04.2019г. на Специализираната прокуратура по принцип съставлява твърдение на една от страните в наказателния процес, която на фазата на досъдебното производство е ръководител на процеса, но нейните твърдения предстоят да бъдат проверени в състезателно съдебно производство, като посоченото в него правно основание – чл.196 ал.1 т.1,2 и т.6 от НПК вр. чл.199 НПК не предоставя правна възможност на прокурора да дава указания на Директора на ДФЗ, както е посочено в него. Също така, в самото постановление се съдържат единствено и само твърдения, че едноличните търговци, изготвили обратни писма (сред които не е жалбоподателя), след получаване на паричните средства по съответните европейски програми почти винаги сключват договори за конкретно изпълнение на европейския проект с „Топаз Мел“ ООД и едноличния търговец Жозеф Абдо Фегали. Тези твърдения обаче не са подкрепени с каквито и да било доказателства, съответно такива не са събрани от административния орган в хода на производството по издаване на обжалваната заповед, поради което и не би могло да се приемат за доказани.

В решение на Съда на ЕС по дело C 434/12 (“Слънчева сила“ ЕООД  срещу Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция) е посочено, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. Изложените от органа съображения са за свързаност между изброените кандидати, но липсват изложени конкретни съображения, защо това води до извод за наличие на изкуствено създадени условия и осъществено от бенефициера нарушение на договора.

В решението на Съда на Европейския съюз, относно клаузата за заобикаляне, се посочва, че злоупотребата с даден оператор може да се установи чрез комбинация от два елемента: съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и субективен елемент, състоящ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване (в този смисъл е посочено Решение от 21 юли 2005 г. по дело E. S., С 515/03, R., стр. I 7355, точка 39 и цитираната съдебна практика.). Относно обективния елемент, Съдът отбелязва, че трябва да се провери дали целта на разглежданата схема за подпомагане може да бъде постигната. По отношение на субективния елемент, Съдът е постановил, че трябва да се разгледа истинската същност и значение на спорната молба за помощ. Следователно всеки бенефициер трябва да бъде подложен на отделен и индивидуален анализ, тъй като двата елемента, въведени от Регламента, следва да бъдат разгледани по същество и според особеностите на всеки отделен случай.

В българското законодателство свързаност между отделни лица може да има по силата на няколко различни нормативни акта. Във всеки един от тях, съобразно неговата насоченост, свързаността е дефинирана по различен начин. Така например по силата на Закона за малки и средни предприятия (към който препраща Наредба № 6, в отделни случаи) свързаността е ограничена до четири хипотези, докато по смисъла на Търговския закон свързаността е много по-широко дефинирана. В случаите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за корпоративното подоходно облагане свързаността има един смисъл, а във вече посочения Търговски закон има съвсем друг смисъл.

В случая, никъде не е посочена обосновка, поради която свързаността е избрана като критерий за наличие на изкуствено създадени условия. Ако целта е била спазването на изискването на чл.11, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г., където е посочено, че „Никакви предимства, получени посредством избягване на намаляване на плащането, не се дават в полза на земеделски стопани, по отношение на които е установено, че след 18 октомври 2011г., изкуствено са създали условията за избягване на последиците от настоящия член“, като по този начин се създаде механизъм за санкциониране на изкуствено разделени земеделски стопанства, то това трябва много ясно да бъде посочено и доказано. Причината е, че в определени случаи такова разделяне може да бъде обосновано и да не попада в хипотезата на изкуствено създадени условия, като в тази насока и в самата Наредба № 6 е посочена подобна възможност - чл.8, ал.2 и ал.3. В посоченото по горе решение на Съда на ЕС по дело C-434/12г. /т.43/ е заявено, че член 4, параграф 8 от Регламент №65/2011 (изкуствено създадени условия) трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица.

В обжалваната заповед изложените фактически основания за свързаност не могат да обосноват извод за изкуствено създадени условия за получаване на предимство, доколкото същата се опира единствено и само на справките в Търговския регистър и свързаността между оспорващия и посочените два еднолични търговеца – ЕТ „Грозд-Георги Няголов“ и ЕТ „Агрокомерс-Жозеф Фегали“, но други доказателства в рамките на производството, както и правен анализ на същите, извън цитиране на легалната дефиниция за изкуствено създадени условия не са установени от административния орган. От всички изложени в заповедта факти и обстоятелства може да се направи единствено извод за наличие на връзки на жалбоподателя с другите търговци, но от тях не се следва еднозначния извод за изкуствено създадени условия за получаване на помощта. Нещо повече – такива обективни обстоятелства не са посочени в административния акт, а само са описани някои факти, без да е извършен анализ как тези факти са онези обективни обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод за изкуствено създадени условия. Така например прието е, че при подаване на заявленията за предоставяне на финансова помощ, търговците са представлявани от пълномощници, които са представили идентични пълномощни с нотариална заверка на подписите от нотариус Георги Тихолов и/или от нотариус Валери Манчева. Упълномощените лица са Ирена В. Шошова, Николай Г. Петков и Красимир Иванов Иванов, като и за тримата е посочен един и същи адрес: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 83-85, ет.5. Този адрес е и седалище и адрес на управление на „Винитера Карнобат“ ООД и ЕТ „Миню Стайков-Комерс“. Видно от представените пълномощни (л.54 и л.1087 от делото, както и л.19 от адм.д.№ 8706/2020г.), с тях лицата са упълномощени да представляват търговците единствено само във връзка с кандидатстването по НППЛВС 2019-2023г., поради което е нормално пълномощните да имат сходно по смисъл съдържание, но същите не са напълно идентични. Също така, нотариалната заверка на пълномощните е извършвана в различен период от време, като пълномощното на ЕТ „Топаз – Д. Балджиев“ е заверено на 07.02.2019г., пълномощното на ЕТ „Агрокомерс – Жозеф Фегали“ на 23.11.2018г., а пълномощното на ЕТ „Грозд – Георги Няголов“ е представено без нотариална заверка, такава не е посочена и в подаденото заявление (л.1072 от делото), като единствено в обжалваната заповед е посочено, че заверката е от 15.01.2019г., тоест макар и заверките да са при един и същи нотариус, те са извършени в период от време от около три месеца. В мотивите на заповедта е посочено и че ЕТ „Топаз –Д. Балджиев“ и ЕТ „Грозд – Георги Няголов“ използват една и съща банка, - „Банка ДСК“, получават еднакъв брой точки на ранкинга, по критерии „Получена е подкрепа от Съюза по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от НППЛВС, а именно 5 точки и Проектът ще се реализира в район с производство на вина със ЗГУ, като в нея обаче не се сочи такава идентичност с третия приет за свързан търговец - ЕТ „Агрокомерс – Жозеф Фегали“. Нормално е при извършване на класирането на отделни проекти, при еднакви условия кандидатите да получават еднакъв брой точки, още повече, че присъждането на тези 5 точки, касае регионът в който ще се реализира проекта, като видно от подадените заявления, при оценка по този критерии е предвидена възможност да се присъдят само и единствено 5 точки, тоест не е предвидена възможност за присъждане на по-малък брой точки. Ползването на една и съща банка от двамата търговци, само по себе си също не обосновава наличието на процесните обстоятелства, тъй като в хода на административни производство не е изследвано и не е установено, че това води до изкуствено създаване на условия за получаване на предимство. Също така, е посочено, че ЕТ „Топаз –Д. Балджиев“ и ЕТ „Грозд – Георги Няголов“ са вписани на една и съща дата като гроздопроизводители, без обаче в заповедта да е посочена тази дата. Съгласно представените удостоверения за право за участие в мярката (л.1106 от делото и л.42 от адм.д.№ 8706/2020г.), тази дата е 30.08.2006г., тоест те са регистрирани преди повече от 12 години, преди подаване на заявленията за участие, към който момент няма как да са били наясно, че ще бъде обявена НППЛВС 2019-2023г. и че и двамата търговци ще кандидатстват по нея. Същевременно ЕТ „Агрокомерс – Жозеф Фегали“ е регистриран като гроздопроизводител на 12.02.2013г., съгласно представеното удостоверение (л.77 от делото), поради което тези констатации не го касаят и не водят до извода за обвързаност на тримата търговци. Така изложеното се отнася и до твърдението, че са налице идентични операции в технологичните карти, като за всяка дейност единствената разлика произтича от одобрените хектари от ИАЛВ, тъй като частична идентичност има между технологичните карти на ЕТ „Топаз – Д. Балджиев“ (л.24-25 от адм.д.№ 8706/2020г.) и ЕТ „Грозд – Георги Няголов“ (л.1084-1086 от делото), но не и с тази на ЕТ „Агрокомерс – Жозеф Фегали“(л.58 от делото). Също така, двете технологични карти освен по хектарите се различават и по единичната цена на всяка от посочените дейности,  заложеното времето на изпълнение и единият от посадъчните материали като единият търговец ще ползва - сорт Юниблан, а другия сорт - Каберне Фран, тоест не е налице твърдяната пълна идентичност.    

На следващо място, няма никакви фактически констатации относно наличието на субективния елемент. В хода на административното производство не са събрани доказателства, които да позволяват да се направи изводът, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. Също така, липсват доказателства за наличието на умишлена координация между тримата търговци.

В заповедта не е обоснована и причинната връзка между установените факти и извода за наличие на индиция за координация на действията на търговците за получаване на безвъзмездни средства.  

От тълкуването на разпоредбите на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г., чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г. и чл.11, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г. следва установяване на наличие на изкуствено създадени условия, а не съмнения за такива. Няма пречка в рамките на административното производство да се представят и събират доказателства, събрани преди това и пред други органи, но тези доказателства следва да обосновават със сигурност както обективния, така и субективния елемент от създаването на изкуствените условия, а не единствено съмнения и предположения за това, както е в настоящия случай.  

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая не са били налице основанията по чл.13, ал.10, т.2, във връзка с чл.13, ал.11, т.1 и т.4 от Наредба № 6 за издаване на обжалваната заповед и същата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна, на основание чл.172, ал.2 от АПК.

На основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се върне на органа за продължаване на административното производство и ново произнасяне по заявление за подпомагане с ИН ********** от 08.02.2019г. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ подадено от ЕТ „Топаз-Д. Балджиев“.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените оп делото разноски в общ размер на 2 450,00 лева, от които 50,00 лева платена държавна такса за образуване на производството, 400,00 лева платено възнаграждение на вещото лице и 2 000,00 лева платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 03-РД/1482 от 13.06.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по заявление за подпомагане с ИН ********** от 08.02.2019г. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ подадено от ЕТ „Топаз-Д. Балджиев“.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати в полза на Д. Х. Балджиев в качеството му на ЕТ „Топаз – Д. Балджиев“ с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, обл.Бургас, ул.“Стара планина“ № 101а, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 2 450,00 лева (две хиляди четиристотин и петдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: