№ 282
гр. гр.Несебър , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
Секретар:Диана И. Каравасилева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20202150200678 по описа за 2020
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „В.К.“ ООД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“***“ № **, представлявато от управителя И.Д.Б.,
подадена чрез процесуалния им представител – адв.П.К. от АК-София, със съдебен
адрес: гр.********** против Наказателно постановление № 472211-F506712 от
18.10.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание
чл.185, ал.2, изр.последно вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на административно производствените
правила.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови
доказателства. Моли да им бъдат присъдени заплатените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Бургас в съдебно заседание
оспорва жалбата, като неоснователна. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление,
1
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 20.08.2019г., в 12.56 часа, в търговски обект –
склад за хранителни стоки, намиращ се в КК Слънчев бряг, складова база „П.К.“,
стопанисван от „В.К.“ ООД с ЕИК ********, инспекторите по приходите при ЦУ на
НАП установили, че при сравнение на данните на фискалното устройство /ФУ/ и
наличната сума в касата на обекта има необосновано различие в касовата наличност,
както следва: Установеният дневен оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно
разпечатания дневен финансов „Х” отчет с № 011262 от 20.08.2019г. бил в размер на
542,50 лева /л.28/. Фактическата наличност в касата на обекта за 20.08.2019г.,
възлизала в размер на 0,00 лева, съгласно изготвения опис на паричните средства от
П.П.П. – оператор въвеждане на данни в обекта /л.29/. В резултат на това инспекторите
констатирали отрицателна разлика между регистрирани продажби и фактическа
наличност в касата на обекта в размер на 542,50 лева, която според контролните органи
не била регистрирана, като изведена сума във ФУ. На място било констатирано, че
процесното фискално устройство притежава функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми. Предвид гореизложеното, наказващият орган заключил, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си, извън случаите на
продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност, чрез отразяване като
реквизит „служебно изведени“ суми в паметта на фискалното устройство.
Констатираното нарушение било отразено в ПИП № 0339537 от 20.08.2019г., въз
основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство по делото. В жалбата си същият на първо място твърди, че в АУАН
липсват данни за местоположението, където с твърди да е извършено нарушението.
Отрича да е извършено констатираното от контролните органи административно
нарушение. Оспорва твърдението, че наличността във фискалното устройство е в
посочения в АУАН размер. Твърди, че дори и да е налице нарушение, отговорност за
него носят работниците и служителите, които са го извършили. Независимо от горното,
оспорва размера на наложената му санкция, като необосновано завишен и излага
доводи за маловажност на случая.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
2
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено
следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от
събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя С.Х. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, присъствала при
установяване на нарушението. Същата в съдебно заседание заявява, че проверката в
процесния обект започнала с контролна покупка. След легитимация, от намиращите се
в обекта две фискални устройства били изведени дневните финансови „Х“ отчети, след
което били предоставени и попълнени собственоръчно от служители на дружеството
описи на наличните средства в касата. Разлика в размер на 542,50 лева била установена
от фискалното устройство, намиращо се на входа на сградата. Актосъставителят
Христова сочи, че процесният обект се намира в складова база, на която имали точен
адрес, улица и номер. Заявява, че проверката била извършена по инициатива на
икономическа полиция, поради което имали точни данни за обекта. От издадения касов
бон при извършената контролна покупка и от дневния финансов отчет било установено
дружеството, стопанисващо процесния склад за хранителни стоки.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент.
Всяка разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. В конкретният случай, от приетите по делото
доказателства е установено, че монтираното и въведено в експлоатация в магазина
фискално устройство е притежавало функциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка
промяна в касовата наличност, извън случаите на продажби. Независимо от начина и
основанието на което сумата от 542,50 лева не е регистрирана като изведена във ФУ,
тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се в извеждане
на пари в касата, която не е била отразена във фискалното устройство, чрез операцията
"служебно изведени" суми, обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя.
Бездействието на жалбоподателя да отрази тази промяна в касовата наличност
осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Изводът, който се налага е, че на 20.08.2019г.,
жалбоподателят безспорно е нарушил визираните в наказателното постановление
3
разпоредби на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, поради което е бил законосъобразно санкциониран.
Неоснователни и недоказани останаха изложените в жалбата възражения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на
описание на мястото на установяване на нарушението и размера на констатираната от
контролните органи разлика. Не са налице и основания за приложение на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. От данните по делото не може да се направи извод, че деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание,
съдът намира, че същото е необосновано завишено, поради което следва да бъде
намалено до предвидения от закона минимум от 500 /петстотин/ лева, като счита, че по
този начин ще бъдат постигнати в максимална степен целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изхода по делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат сторените от ЦУ на НАП разноски за
юрисконсулт в размер на 25 лева, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. С оглед
на този резултат, в тежест на наказващият орган следва да се възложат сторените от
жалбоподателя разноски в размер на 300 лева, съразмерно на уважената част от
жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 472211-F506712 от 18.10.2019г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.последно вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
„В.К.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“***“
№ **, представлявато от управителя И.Д.Б., със съдебен адрес: гр.********** /чрез
адв.П.К. от АК-София/, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС,
като НАМАЛЯВА наказанието на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „В.К.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“***“ № **, представлявато от управителя И.Д.Б., със съдебен адрес:
гр.********** /чрез адв.П.К. от АК-София/ да заплати на Национална агенция по
приходите, сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „В.К.“ ООД с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“***“ № **,
представлявато от управителя И.Д.Б., със съдебен адрес: гр.********** /чрез адв.П.К.
4
от АК-София/, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в **-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5