Определение по дело №75/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 152
Дата: 10 март 2020 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20203000500075
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

152/10.03.2020 г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                      РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д. Джамбазова в.ч.гр.д. № 75 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н.Д.К., чрез адв. Б. Б. срещу определение № 3264/12.11.2019 г. по гр.д. № 739/2019 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението. Посочва, че още в о. с. з. от 31.10.2019 г. е взето становище по наличието на двата нотариални акта. Излага доводи за несъответствие на почерка на жалбоподателя по втория нотариален акт. Счита, че поради заплащането на дължимата държавна такса в производството е следвало да се даде повторна възможност за изпълнение на дадените указания. Моли за отмяна на определението.

В законоустановения срок е депозиран отговор единствено от насрещната страна – нотариус Людмила Гонова, чрез адв Д. П., в който се излагат доводи за правилност на обжалвания съдебен акт поради неизпълнение на указанията в предоставения срок.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Пред Окръжен съд – Варна е предявен иск от Н.К. срещу нотариус Л. Г. за заплащане на сумата в размер на 31 763 лева /левова равностойност от 14 400 евро/-заплатена продажна цена по неосъществена сделка по покупко-продажба на недвижим имот, сумата от 3 596 лева-разноски в нотариалното производство, всички представляващи претърпени имуществени вреди от виновно неизпълнение на задълженията на ответника, ведно със законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане, на основание чл. 76, вр. с чл. 25 от ЗННД, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени доводи за постановяване на отказ на съдията по вписванията № 86/13.04.2017 г. за вписване на нотариален акт № 41, том 1, рег. № 2737, дело № 33 от 2017 г. на нотариус Людмила Гонова, рег. № 116 на НК, с район на действие Районен съд – Варна, поради липсата на представени декларации по чл. 264, ал. 4 от ДОПК. Същият е потвърден с определение по ч.гр.д. № 927/2017 г. Окръжен съд – Варна.

В о.с.з. от 31.10.2019 г. от страна на ответника са наведени доводи за наличие само на един нотариален акт за покупко-продажба, с различна дата и регистрационен номер от посочения в исковата молба, а именно: нотариален акт № 41, том 1, рег. № 2695, дело № 33/2017 г. на нотариус Л. Г., рег. № 116 на НК, с район на действие Районен съд – Варна.

Съобразно изричното искане на ищеца за вземане на становище, с оглед вероятността за изменение на иска, съдът е предоставил възможност на същия в едноседмичен срок с писмена молба да уточни исковата си претенция, в частта на изложената фактическа обстановка по повод констатираното наличие на два нотариални акта с един и същи номер от различни дати, като формулира своя петитум в съответствие с фактическата обстановка. В същото изрично са указани последиците от неизпълнение на указанията, а именно: връщане на исковата молба и прекратяване на производството на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Предвид горното, не могат да бъдат ценени твърденията на жалбоподателя за вземане на становище по двата нотариални акта още в самото о.с.з..

Предоставеният едноседмичен срок е започнал да тече от датата на самото о.с.з. – 31.10.2019 г. и е изтекъл на 07.11.2019 г. /присъствен ден/. В същия срок не са изпълнение дадените указания, поради което правилно с обжалваното определение от 12.11.2019 г. е върната исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3, вр. с ал. 4 от ГПК.

Горният извод не може да бъде променен от изложените доводи в частната жалба за необходимостта от даване на повторни указания поради заплащането на дължимата държавна такса в производството.

Вън от горното, следва да се посочи, че изразеното становище с молба с вх. № 34465/20.11.2019 г. е след изтичането на едноседмичния срок, като за страната е съществувала възможността да поиска продължаване на предоставения срок по реда на чл. 63 от ГПК, респ. възстановяването му по реда на чл. 64 от ГПК.

Предвид горното, определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3264/12.11.2019 г. по гр.д. № 739/2019 г. на Окръжен съд – гр. Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:         1.      

 

 

 

                                                                                  2.