№ 271
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100515254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.07.2021г. по гр.д. № 51985/2018г. на СРС, III ГО, 180 с-
в, „Т.Е.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на Ц. Х. Ц. на основание чл. 200, ал. 1
КТ, сумата 7 650 лв. - обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на
22.05.2018г., около 10:30 ч., в гр. София, на временен обект - при поддръжка
на градината и тревните площи на хотел „Ш.“, находящ се в кв. „*******;
сумата 531 лв. - обезщетение за имуществени вреди - разходи за закупуване
на остеосинтезен пакет, направени в резултат на трудовата злополука, ведно
със законна лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба -
07.08.2018г. до окончателно им изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД - сумата 163. 63 лв. - мораторна лихва върху уважената част на
претенцията за неимуществени вреди за периода от 22.05.2018г. до
07.08.2018г. С решението е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата 7 650 лв. до пълния предявен
размер от 40 000 лв.
Решението е обжалвано от ответника „Т.Е.К.“ ЕООД в частта за
уважаване на исковете, с оплаквания за неговата неправилност. Въззивникът
навежда доводи, че от страна на първоинстанционния съд са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила при извършване на
преценка на събрания доказателствен материал. Твърди, че от наличните по
делото доказателства се установява, че увреждането е причинено умишлено
1
от ищеца, респ. че е настъпило при допусната от него груба небрежност.
Сочи, че по делото се установява наличието на предходна травма, идентична
с процесната, по отношение на която не е било проведено адекватно лечение.
Поддържа, че заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза в частта, с която се приема, че предходното увреждане не е дало
отражение върху здравословното състояние на работника в периода преди
злополуката, не следва да бъде кредитирано. Излага, че изводите на вещото
лице се опровергават както от събраната по делото медицинска
документация, така и от разпитаните свидетели, които дават показания, че
ищецът изпитвал слабост и болка в крака си в резултат на предходното
счупване, вкл. непосредствено преди настъпване на процесната травма. Счита
определения от първоинстанционния съд размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 3500 лв. за прекомерен и в
противоречие с принципа за справедливост, тъй като в хода на
производството не се установяват търпени интензивни болки и страдания,
надхвърлящи обичайните такива при установения тип наранявания.
Поддържа, че поведението на ищеца разкрива признаците на груба
небрежност и следва да бъде определено съпричиняване в размер на 95 %, на
основание чл. 201, ал. 2 от КТ. Твърди, че работникът съзнателно е
пренебрегнал инструкциите за безопасност и забрана за работа с определени
технически средства, явил се на работа в увредено здравословно състояние,
като е работил неправилно с уред, който не му е бил зачислен съгласно
длъжностната характеристика. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част, като отхвърли предявените искове, евентуално
да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди, с присъждане
на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият – ищец не е подал отговор на
въззивната жалба. В хода на устните прения излага доводи за
неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди решението в
атакуваната част. Претендира разноски.
Решението в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв.
е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по предявени от Ц. Х. Ц. искове с правно
основание, чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника „Т.Е.К.“ ЕООД да
заплати сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сумата 531
лв. - обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби за
сторени разходи за лечение, възникнали вследствие на трудова злополука от
2
22.05.2018г., ведно със законната лихва върху двете главници от 07.08.2018г.
до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за заплащане на сумата 866 лв. - мораторна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 22.05.2018г. до 07.08.2018г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове с
доводи, че преди процесната злополука ищецът е бил диагностициран със
счупване на капачката на левия крак, без да е било проведено адекватно
лечение. Изложил е твърдения, че ищецът е знаел за увреждането в левия му
крак, не е провел лечение за него и въпреки това се върнал на работа, като не
информирал работодателя си за това. Наведени са доводи за нарушение на
нормите на чл. 33 и чл. 34 от ЗЗБУТ работникът да се грижи за здравето и
безопасността си и да уведоми работодателя си относно несъответствието на
здравословното си състояние с изискванията на длъжността. Според
ответника тези обстоятелства обосновават извод, че ищецът причинил
умишлено увреждането, което изключва отговорността на работодателя на
основание чл. 201, ал. 1 от КТ. Отделно се поддържа, че ищецът не е спазил
инструкциите за използване на работното оборудване – като работил с
отдадения му тример чрез придвижване на заден ход и предприемане на резки
движения в страни, което представлявало допусната от него груба
небрежност – основание за намаляване на отговорността на работодателя по
реда на чл. 201, ал. 2 от КТ, като размерът на съпричиняването на работника
възлиза на 95 %.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Фактическият състав за възникване на обективната
отговорност на работодателя включва следните кумулативни предпоставки:
наличие на трудово правоотношение между ищеца ответника,
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника
или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над
50 на сто или смърт, вреда – имуществена или неимуществена и причинна
връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и
вредата.
В настоящия случай горепосоченият фактически състав е налице. По
делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между страните е възникнало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„озеленител“ при ответника.
С влязло в сила Разпореждане № 22183/12.06.2018г. на НОИ ТП —
София, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната с декларация от
07.06.2018г. злополука, настъпила с участието на ищеца на 22.05.2018г., е
приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КС. В декларацията е посочено, че
ищецът се е подхлъзнал и паднал при тремирането на тревни площи с ръчен
3
тример.
Спорните въпроси между страните, повдигнати с въззивната жалба, са
свързани с механизма и условията при настъпване на злополуката, респ.
възникване на твърдените от ищеца неимуществени вреди в причинно-
следствена връзка с трудовата злополука, както и с размера на дължимото
обезщетение за тяхното репариране.
По възражението на въззивника – ответник по чл. 201, ал. 1 и ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 1 от КТ, работодателят не отговаря ако
пострадалият е причинил умишлено увреждането. В конкретния случай не се
установява умишлено поведение от ищеца, с което да е предизвикано
процесното увреждане. На първо място следва да се посочи, че съгласно
заключението на приетата от първоинстанционния съд СМЕ, предхождащата
фрактура на левия крак на ищеца – счупване на върха на капачката, настъпила
на 22.11.2017г., не е налагала оперативно лечение и не са възникнали
негативни последици от неприлагането на такова. В открито съдебно
заседание вещото лице изрично заявява, че не съществува причинна връзка
между двете увреждания. Към 22.05.2018г. предходната фрактура е била
напълно възстановена. Вещото лице дава констатации, че са налице разлики в
механизма на настъпване и естеството на двете фрактури, като травмата от
22.11.2017г. не е създала предпоставки за възникване на процесното
увреждане. Изводите на вещото лице не са опровергани от събраните по
делото доказателства. Няма данни ищецът да е неглижирал лечението на
левия крак, още повече съзнателно. Не се установява друго последващо
увреждане в областта на коляното да е допринесло за процесния инцидент.
Доводите на въззивника, че ищецът е споделял пред свои колеги, че допуска
влошаването на състоянието на крака му в работно време, но се е съгласявал с
това, с оглед получаване на обезщетение от работодателя, са изцяло
недоказани - свидетелите К. и И. не дават показания в тази насока. За това не
може да се съди и от обстоятелството, че ищецът е изпитвал болки в периода
след връщане на работа и в деня на инцидента. Не се установяват и
твърденията, че той целенасочено е използвал неправилно работното
оборудване и е предприемал определени движения – рязко извъртане на
тялото, за да увреди левия си крак, доколкото по делото не са разпитани
преки очевидци на инцидента, нито са събрани други доказателства за
неговия механизъм. С оглед изложеното, не може да се приеме, че ищецът
умишлено е неглижирал здравословното състояние на левия си крак, респ. че
целеносочено е влошил същото, с което е предизвикал процесното увреждане,
поради което възражението на ответника по чл. 201, ал. 1 от КТ се явява
неоснователно.
По делото не се установява и че ищецът е допуснал груба небрежност и
с поведението си е допринесъл за настъпване на инцидента. Груба небрежност
е налице, когато работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят
вредоносните последици, предвиждал е не конкретната, а абстрактната
възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги
предотврати. В това се изразява неговата груба небрежност, самонадеяното
му поведение, неговата нереална субективна представа за обективната
4
действителност. В настоящия казус не е установено подобно поведение от
ищеца. Предходната контузия от 22.11.2017г. няма връзка и не е допринесла
за настъпване на процесното увреждане, като не са налице данни и други
увреждания в областта на левия крак да са причина за увреждането. Не се
доказва от страна на ищеца да е проведено недостатъчно или неправилно
лечение. Обстоятелството, че ищецът е изпитвал болки и слабост в областта
на лявото коляно, за което е споделил на колегите си непосредствено преди
процесния инцидент, не води непременно до извод, че той е съзнавал или
допускал в достатъчна степен опасността от настъпване на процесната
контузия. Не се установява причината, давността и интензитета на тези болки,
връзката им с процесното увреждане, нито че те са предвещавали
настъпването му. По делото не се доказват твърденията на ответника, че
ищецът е използвал неправилно отдаденото му работно оборудване – тример
в противоречие с инструкциите и правилата за безопасност. Разпитаните по
делото свидетели на ответното дружество К. и И. не са преки очевидци на
злополуката. Показанията на свидетеля И., че по данни на негови колеги
ищецът се е движил назад по наклонен терен, подхлъзнал се и паднал, не
могат да бъдат кредитирани, доколкото са производни и неконкретни.
Предишни случаи на неправила експлоатация на работното оборудване, за
което съобщава свидетелят И., е ирелевантно, при липса на доказателства за
механизма на увреждането. Неоснователни са и доводите, че в деня на
инцидента ищецът не е следвало да работи с определеното оборудване –
тример за трева, тъй като съгласно показанията на свидетеля И., този уред му
е бил зачислен. Ето защо не е налице основание за намаляване на
отговорността на ответника-работодател по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ.
По размера на обезщетението: Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението ППВС № 4/23.12.1968г./. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които са
извършени, интензитетът и продължителността на търпените болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване състоянието на
здравето, осакатявания, загрозявания и пр. Неимуществените вреди включват
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи
физически и социален дискомфорт за определен период от време.
При определяне размера на обезщетението следва да бъдат съобразени
следните обстоятелства, релевантни в конкретиката на процесния случай и
установени със заключенията на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза и събраните гласни доказателства /показанията на свидетелите
И.А. и К.А. – приятели на ищеца, които са имали преки наблюдения за
5
търпените от него болки и страдания/: характера и тежестта на получените от
ищеца травматични увреждания – фрактура на лява капачка на коляното;
претърпяната хирургична интервенция; възстановителният период за такъв
тип травма от 2-3 месеца, през който ищецът е изпитвал болки, които са били
с по-интензивен характер през първите 15 дни, както и нуждата от използване
на специални помощни средства – патерици; битовите смущения при ищеца
свързани с болките и трудностите при придвижване; изпитваното от него
притеснение във връзка с възможността да си намери работа след травма от
такъв характер; последващото влошаването на състояние на левия крак на
ищеца, довело до ново хоспитализиране на 31.07.2019г., което съгласно
заключението на вещото лице следва да се счита за усложнение на
първоначалното увреждане от 22.05.2018 г.
При съобразяване на всички горепосочени обстоятелства, на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и обществено-икономическите отношения в
страната към процесния период, съдът намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер от 7 650 лв. обезщетява ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди, без да доведе до неоснователно
обогатяване.
Въззивникът – ответник е обжалвал решението в цялост, т.е. и в частта,
с която е осъден да заплати на ищеца сумата 531 лева - обезщетение за
имуществени вреди под формата на претърпени загуби за сторени разходи за
лечение вследствие на трудовата злополука. Предвид бланкетния характер на
жалбата в тази част, съдът следва да се ограничи до посочване, че решението
в тази част е допустимо, като не се установява нарушаването на императивни
норми на материалния закон. Отделно искът е доказан по основание и размер
от представените писмени доказателства и заключение на СМЕ.
По същите съображения жалбата е неоснователна жалбата и в частта за
уважаване на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Във въззивната жалба не са изложени
доводи срещу началния момент на начисляването , както и определения от
районния съд размер.
Поради съвпадението на изводите на въззивния и първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС-потвърдено, като
правилно и законосъобразно
С оглед изхода на спора, на адвокат М. Н.-Т. следва да се присъди
претендираното на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от
ДР на НМРАВ адвокатско възнаграждение с включен ДДС, в размер на
сумата 896. 68 лв.
След влизане в сила на решението, делото следва да се върне на СРС за
отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, тъй
като не е налице постановен отхвърлителен диспозитив относно иска по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, при формирани мотиви на СРС в тази част.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.07.2021г. по гр.д. № 51985/2018г. на
СРС, III ГО, 180 с-в в обжалваната част за уважаване на исковете.
ОСЪЖДА „Т.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на адвокат М. Н. –
Т., ЕГН **********, САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата 896. 68 лв.
– адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в 1-месечен срок от съобщенията до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7