Решение по дело №4974/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е №172

 

                               Гр.Сливен, 11.02.2020 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на седми февруари, през две хиляди  двадесета година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 4974  по описа за 2019 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

В исковата молба ищеца твърди, че работи като държавен служител на длъжност в ОД на МВР Сливен с местоизпълнение на служебните си задължения на територията обслужвана от РУ Сливен.Сочи се, че ищецът осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден месечен график на смените.Твърди се, че  работното му време се изчислява  сумирано в часове за отчетен период, който е бил едномесечен за периода 1.08.2016г. до 30.09.2016г., а от 1.10.2016г. до края на исковия период е бил тримесечен, съгласно актуалната редакция на чл.187,ал.3 от ЗМВР.Сочи се, че ищецът е положил извънреден труд, който не  му е заплатен от работодателя и до настоящия момент.Твърди се, че ответника неправилно е  изчислявал през исковия период работното време, като не е включвал  към работните часове при сумирането им за отчетния период, онези от тях, който се получават от превръщането на нощните часове в дневни такива, с коефицента, изразяващ съотношението  между нормалната продължителност на дневното работно време към нощното такова 1.143.Твърди се, че по този начин ищецът е ощетен, т.к тези неотчетени работни часове  се явяват извънреден труд, който не е бил отчетен и заплатен от работодателя му.Твърди се, че по този начин ищецът има общо 200часа  за исковия период , за които счита че има право на допълнително възнаграждение в размер на 1200лв.Ищецът твърди, че има право и на обезщетение за забава по отношение на претендираните вземания за извънреден труд

            Поискано е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд  в размер на 1200лв  за периода от 1.08.2016г. до 30.06.2019г., лихва за забава в размер на 120лв върху главницата, начислена към 1.07.2019г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.

Съдът е квалифицирал предявения главен иск за заплащане на ответника на сумата от 1200лв за  положен, но незаплатен извънреден труд, като такъв с правно основание чл.187, ал.5 т.2,вр.ал.6 от ЗМВР  .

Съдът е квалифицирал акцесорния иск за мораторна лихва в размер 120 лв като такъв с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на законната лихва за забава, считано от датата на падежа на й и до предявяване на исковата молба.

            Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, работи като държавен служител в ОД на МВР Сливен с местоизпълнение на служебните си задължения на територията на ответника РУ Сливен, че е положил извънреден труд в размер на 200часа за периода 1.08.2016г. до 30.06.2019г., е негова.

            В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника  е постъпил.Оспорени са изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Направено е възражение, че ищецът неправилно иска превръщането на положения нощен труд в дневен с коефицент 1.143 и зачитането му за извънреден труд.Сочи се, че правилото за превръщане на нощните часове в дневни е с цел да се определи така възнаграждението на работника или служителя и в тези случаи работника или служителя не работи извънредно.Твърди се, че разпоредбата на чл.9,ал.2  на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложима в настоящия случай, тъй като по отношение на държавните служители в МВР подобна разпоредба не е съществувала за процесния период.Твърди се, че уредбата се съдържа  в разпоредбите на ЗМВР, като приложението на КТ и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение е изключено с чл.187,ал.9 от ЗМВР.Посочено е, че специалния закон не предвижда за исковия период възможност за преизчисляване на часовете полаган нощен труд в дневен  с даден коефициент  за установяване на размера на полагания от служителите извънреден труд.Твърди се, че не се полага  допълнително възнаграждение за положения нощен труд.Сочи се, че в чл.178 и чл.179 изчерпателно са изброени видовете  допълнителни възнаграждения за държавните служители в МВР, като има изрично препращане към наредби, издавани от министъра на МВР.Сочи се, ч в ЗМВР има изрични препратки, но няма препратка към КТ и когато законодателя е искал да препраща към други закони, той го посочва изрично.Сочи се, че разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР предвижда заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд за нощта от 22.00часа до 6.00 часа и разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е непригодна за прилагането й за държавни служители в МВР, тъй като не са налице две от четирите й кумулативно предвидени предпоставки продължителност на нощното  работно време по-малка  от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.Твърди се, че в чл.187,ал.1 и ал.3 дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8часа и не е налице  работа по трудови норми за определяне на възнаграждението по чл.247 и чл.250 от КТ.Сочи се, че за служители на МВР коефицентът е 1 / единица/ т.к съгласно чл.187,ал.3 изр.последно от ЗМВР за служителите на МВР при полагането на труд през нощта между 22 и 06часа работните часове не следва да надвишават 8часа за всеки 24часов период.Твърди се, че получената разлика в часовете дори да се приеме да се преобразува с  коефицент 1.143 не представлява извънреден труд, тъй като такъв реално не е положен.Оспорен е и акцесорния иск за мораторна лихва.

Поискано е да бъде отхвърлени предявените осъдителни искове за заплащане на извънреден труд  и мораторна лихва като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.     

Указано е  на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че не дължи заплащането на ищеца на извънреден труд, че положения извънреден труд от ищеца е правилно изчисляван и заплащан, че положения нощен труд е правилно изчисляван и заплащан на ищеца от ответника, е негова.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. В писмено становище адвокат пълномощника му Н.П. моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

В съдебно заседание ОД на МВР Сливен, редовно призовани, явява се юриск.Б., която моли  да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани и да й бъдат присъдени направените по делото разноски –юрисконсулстко възнаграждение по НЗПП.Подробни съображения развива в писмена защита.

С протоколно определение от 7.02.2020г. е допуснато изменение на предявения осъдителен иск за възнаграждение за положен извънреден труд, да се счита предявен за сумата от 580.38лв за 82 часа положен, но незаплатен извънреден труд , а иска за мораторна лихва да се счита предявен за сумата от 50лв.

Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК  след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени  доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

         От кадрова справка на И.П.Б.,***, се установява, че е работил като младши авто-контрольор ІІ степен в  ОДПКПД, сектор ПП, отдел ОП, ОДМВР Сливен от 1.01.2014 г. до 1.01.2018г. и от 1.01.2018г. до  датата на издаване на справката работи като младши авто-контрольор І степен в  ОДПКПД, сектор ПП, отдел ОП, ОДМВР Сливен.

            Със заповед №  8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено за всеки отработен нощен час или част от него между 22 и 6.00 часа на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.

Със заповед №8121 з-1429/23.11.2017г. за определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 и 6.00часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР в чл.1 е предвидено, че за всеки отработен час през нощта или част от него между 22.00часа и 6.00часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв

От справка на ОД на МВР Сливен се установява, че на И.П.Б. са изплатени часове нощен труд за м.08.2016 г. - 48 часа, за м.09.2016 г. - 14часа, за м.12.2016 г. - 64 часа, за м.03.2017 г. - 128 часа, за м.06.2017 г. - 120 часа, за м.09.2017 г. - 104 часа, за м.12.2017 г. - 104 часа, за м.03.2018г. – 112часа, за м.06.2018 г. - 136 часа, за м.09.2018 г. - 144часа,  за м.12.2018г.-136часа, за м.03.2019г. - 112 часа, за м.06.2019г.-112часа.

От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза се установява, че  незаплатените часове положен извънреден труд са 82 часа. В заключението е посочено, че за положените 82 часа извънреден труд работодателя дължи 580.38лв брутно възнаграждение, без ДОД. От заключението се установява, че на ищеца е изплатен 750 часа извънреден труд и не са изплатени 82часа извънреден труд. Мораторната лихва  за 149 часа извънреден труд е в размер на 58.97лв

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

            Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.

 Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По предявения главен осъдителен иск с правно основание чл.187, ал.5 т.2,вр.ал.6 от ЗМВР  за осъждане на ОДМВР Сливен да заплати на И.П.Б. сумата от 580.38 лева за 82часа положен, но незаплатен извънреден труд за периода 1.08.2016г. до 30.06.2019г.В разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР  в сила от 27.06.2014 г., в която е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени и  ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.Пряко и непосредствено задължение на работодателя е да заплати положения извънреден труд от работника или да го компенсира с отпуск.

     Спорния по делото въпрос е дали при определянето на възнаграждението на ищеца  на нощния труд, през процесния период, са приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се определя с просто пресмятане, като нормална продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

В чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., с което се разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият спорен въпрос по делото е дали процесният нощен труд е извънреден.Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22,00 до 6,00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., визирано в чл. 140, ал. 2 от КТ. С нормата на чл. 179, ал. 4 от ЗМВР е предвидено, че извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, в която хипотеза попада и заплащането на процесното допълнително възнаграждение за нощен труд.

Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с които е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това означава, че за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1(8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд). Размерът на възнаграждението е бил определен с издадените от министъра на вътрешните работи заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., като за целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители, включително ищеца  е било изплащано допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0,25 лева на час.

Нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на тези държавни служители, които работят на смени или дежурства, се изчислява сумирано за тримесечен период. Допълнителното възнаграждение е било начислявано и изплащано помесечно, в размер на 0,25 лева на час, а не при сумирано отчитане за тримесечните периоди.

Разпоредбата на  чл. 179, ал. 2 от ЗМВР  противоречи на разпоредбата на  чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда/КТ/. Специалната закрила сама по себе си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен труд, предвидени в КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В конкретния случай, горепосочената наредба и заповед на министъра на вътрешните работи, за определянето на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност от КТ, респективно наредбата, която е предвидил с действието си, при сумарно отчитане на работното време, поради което процесното допълнително възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/, именно КТ.Поради липсата на изрична норма в специалния закон ЗМВР, както и в подзаконовия нормативен акт Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.  и с оглед на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи че сумирано изчисляване на работното време нощните  часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефицент 1.143.Неприлагането на коефицент 1.143 спрямо държавните служители, работещи в МВР на смени би ги поставило в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, които работят на смени и чиито правоотношения се регулират от КТ.Специалния закон ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба могат да предвидят същия коефицент или по-висок, но не следва да се приема, че със заповед на министъра на вътрешните работи може да се определи по-ниска сума за изплащане за положените часове нощен труд.

 От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период от 1.08.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е положил 948часа извънреден труд след приравняването на нощните часове в дневни. За доплащане са 82часа възлизащи на сумата от 580.38лв. Съгласно разпоредбата на чл.187,ал.5 от ЗМВР извънредния труд не може да надвишава 70часа на тримесечен периода и 280 часа  годишно.От заключението се установява, че на ищеца е изплатен 750 часа извънреден труд и не са изплатени 82часа извънреден труд.С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде уважен за брутно трудово възнаграждение в размер на 580.38лв за 82 часа  положен, но незаплатен извънреден труд.

По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд, съдът приема така предявеният иск за основателен. Иска е предявен за сумата от 50 лв., а от заключението на вещото лице се установява, че дължимата мораторна лихва за забава върху незаплатеното допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд възлиза на 58.97 лв. Предявения иск ще следва да бъде уважен за сумата, за която е предявен, а именно за 50лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по направеното искане от страна на адвокат пълномощника на ищеца да му бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., съразмерно на уважената част от исковете и предвид направеното възражение за прекомерност.

            На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на СлРС държавна такса по предявените двата иска в размер на 100 лв., както и депозита за  назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, в частта заплатена от бюджета на СлРС в размер на 200 лв.

Така мотивиран,СлРС

                                                                            Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Сливен, гр.Сливен, бул.Генерал Скобелев №5 да заплати на И.П.Б., ЕГН ********** *** на основание чл.187, ал.5 т.2,вр.ал.6 от ЗМВР  сумата от 580.35лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за тримесечие, в размер на 82часа за периода 1.08.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 16.09.2019 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Сливен, гр.Сливен, бул.Генерал Скобелев №5 да заплати на И.П.Б., ЕГН ********** *** на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД сумата от 100лв, представляваща мораторна лихва за забава за неизплатеното трудово възнаграждение за положен извънреден труд, като мораторната лихва е начислена за периода от изискуемостта на всяко вземане за неизплатено трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Сливен, гр.Сливен, бул.Генерал Скобелев №5 да заплати на И.П.Б., ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Областна дирекция на МВР Сливен, гр.Сливен, бул.Генерал Скобелев №5  да заплати по сметка на СлРС сумата от 300 лв., представляваща държавна такса по предявените два иска и разноски за назначената експертиза.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: