Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…/………....2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд-
Варна ІV касационен състав, в публичното заседание на шестнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
Даниела Станева
Членове:
Марияна Ширванян
Ромео
Симеонов
при секретаря Светлана
Стоянова и в присъствието на прокурора Светослав Стойнов като разгледа
докладваното от съдия Симеонов КАНД №1043/2020 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл. 63
ал.1 от ЗАНН и е образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Варна, подадена чрез старши юрисконсулт Д. О., срещу Решение № 426 от 10.03.2020 г.
по АНД № 210/2020 г. на Районен
съд - Варна
(ВРС), с което е отменено Наказателно постановление
№ 03-011451 от
26.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна, с което на „Адоро Холидейс“ ЕООД, с БУЛСТАТ ********* за нарушение
по чл.128 т.2 във вр. чл. 270 ал.2 и ал.3 от кодекса на труда и на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.415в ал.1 от кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 1900/ хиляда и деветстотин/ лева.
С касационната жалба се настоява, че
решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът- Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна счита, че съдът
неправилно е тълкувал приложимия материален закон по съображения
изложени в жалбата; събраните доказателства са достатъчно, за да установят
наличието на твърдяното нарушение; счита, че неправилно съдът е тълкувал
разпоредбата на закона и наличието на нарушение от страна на актосъставителя
при приложението на чл.416 ал.3 от КТ. Поради изложените съображения моли съда
да отмени обжалваното решение и потвърди НП. В съдебно заседание, и по
съществото на спора, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли
съда да я уважи. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение за двете
инстанции.
Ответната страна, редовно призована не се явява, не се
представлява.
Представителят на Варненската окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано
лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл.348 ал.1
от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно
несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. От което по
аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни
основания.
От фактическа страна, районният
съд е приел, че на 06.06.2019г. служители на Дирекция ИТ – Варна извършили проверка
на „ Адоро Холидейс“ ЕООД. Дружеството към момента на проверката било представлявано от А. Г., Д.Б. и И. И. То стопанисвало хотел „Орхидея“,
намиращ се в к.к. „Чайка“. На вратата на обекта имало табела, с указание, че
обекта е затворен и ще отвори през м. май 2019 г., а направените опити да се
осъществи контакт по телефон с управителите на дружеството били неуспешнии. В хода на проверката за работодателя била
връчена призовка № 472/13.03.2019г., с
която за 27.03.2019г. била насрочена документална проверка. Тази покана била
връчена на служител на дружеството. Тази покана била изпратена и получена на адресите на Д. Б.
и И. И. съответно на 19.03.2019г. и на 03.04.2019г. На 27.03.2019г. били
представени изисканите от Д „ИТ“ документи .
От тях се установило , че на Р.
Х., назначена на длъжност „технически сътрудник” в хотела, не е било
изплатено в уговорения срок договореното трудово възнаграждение. Съгласно
трудовия договор възнаграждение следвало да се изплаща ежемесечно. Това за
м.12.2018г. било начислено и било в размер на 503,60лв., но не било изплатено.
Поради това и въз основа на
събраните в хода на проверката доказателства
било прието, че срещу „ Адоро Холизейс” ЕООД следва да бъде съставен акт
за установяване на нарушение. На 09.04.2019г. до дружеството била изпратена покана за явяване
на представител в Д”ИТ”-Варна на 24.04.2019г. за съставяне и връчване на акт.
Поканата не била получена на адресите на Д.Б. и И. И., като пратката била
върната като непотърсена. На 03.05.2019г. до управителите на дружеството отново
била изпратена покана за явяване за съставяне на актове на 15.05.2019г.Тази
покана била поставена на таблото със съобщения на Д „ИТ“-Варна на 03.05.2019г.
и свалена на 13.05.2019г.
На посочената дата представител на
дружеството не се явил, за което била изготвена докладна записка. Поради това на 16.05.2019г. , в условията на
чл.40 ал.2 от ЗАНН против „ Адоро Холидейс” ЕООД бил съставен акт за извършено
на 31.01.2019г. нарушение, квалифицирано като
такова по чл.128 ал.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ. Той не бил предявен на
управителите на дружеството, като била предприета процедура по чл.416 ал.3 от КТ.
На 10.06.2019г. съставеният акт бил
публикуван на интернет страницата на ГД“ИТ“ и бил счетен за връчен след
изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.
Въз основа на констатациите в
акта административно – наказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление,
в което посочил, че „ Адоро Холидейс” ЕООД
в качеството на работодател , не е изплатил в уговорения срок договореното
трудово възнаграждение на Ралица Холандер на длъжност „технически сътрудник“ в
хотел „Орхидея“. Било прието ,
че нарушението е извършено на 31.01.2019г. Била възприета и правната
квалификация на нарушението-по чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ. За
него, на основание чл.416 ал.5 и чл.414
ал.1 от КТ, на „ Адоро Холидейс” ЕООД
била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 900лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана св.Мариана Димова-актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като обективни, компетенти и пълни.От тях се установи, че нарушението
е било установено по представени документи, че до управителите на дружеството
са били изпратени покани, но те не са се явили за съставяне на акта. В
последствие изпратените покани са били връщани като непотърсени, поради което и
акта е бил обявен на таблото и интернет-страницата на Д „ИТ“.
За да отмени обжалваното НП, ВРС е
приел, че е
налице незаконосъобразна процедура по връчването на АУАН. Изложил е мотиви, че
липсват доказателства относно положени усилия от актосъставителя, преди да
започне процедурата по чл.416 ал.3 от КТ. Допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на
санкционираното дружество. Районният съд е изложил и подробни мотиви, относно
нарушенията на процедурата по чл.416 ал.3 от КТ.
Така постановеното решение е правилно.
Разпоредбата на чл. 43 ал.1 от ЗАНН урежда предявяването на акта, като в нея е разписано, че актът се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. Ал.4
на същия чл. 43 също урежда предявяването и подписването на АУАН, но когато е
съставен в отсъствие на нарушителя. Редът за извършването на тези две действия
- предявяване и връчване, при условията на ал.4 е чрез изпращане на съответната
служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя. С ал.5 се урежда подписването на акта и връчването на препис от
него на нарушителя срещу разписка, като в акта се отбелязва датата на неговото
подписване. В конкретния
случай реално актът не е бил предявен на нарушителя, с което
административно - наказващият орган е допуснал нарушение и на чл. 52, ал.2 ЗАНН, т. е. ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя,
наказващият орган го връща веднага на актосъставителя. Това основание само по
себе си е достатъчно за отмяна на наказателното постановление. При това положение АУАН е следвало да се предяви на А. Г., Д.Б. и И. И., в качеството им на управител и
представляващ дружеството. Като не е направил това административнонаказващият орган е нарушил
принципа за личната отговорност и е нарушил правото на защита на санкционираното дружество, което съставлява съществено процесуално нарушение на нормите на ЗАНН и
води до отмяна на НП.
Предявяването и подписването на АУАН е не само формален акт, тъй като от
този момент нарушителят има правото да организира защитата си, но след като се
запознае със съдържанието на акта, като има право на обяснения и възражения.
Въпросните права нарушителят не би могъл да упражни без да е запознат с
обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация.
Действително с разпоредбата на чл.
416, ал.3 от КТ е регламентирано връчването на АУАН, съставен за нарушения на
трудовото законодателство, но както в ЗАНН, така и в посочения текст правилото
е, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис. Едва при невъзможност да
му се връчи лично, актът се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка, което всъщност е изключение от общото правило за личното връчване на
нарушителя срещу подпис
т.е. съставения АУАН от контролния орган, не е връчен редовно от последния
дори и по специалния ред, уреден в чл.
416, ал.3 от КТ.
Следва да се има предвид, че предявяването на АУАН и връчването му са две
различни действия, като в ал.3 на чл. 416 от КТ е уредено връчването, но не и
предявяването на АУАН. Съответно и редът за предявяването /запознаване със
съдържанието му/ на АУАН, доколкото не е уреден в КТ, се прилага съобразно ЗАНН
/арг. от ал.6 на чл. 416 от КТ./ Както бе посочено и по – горе АУАН не е
редовно предявен на нарушителя, като липсата на предявяване на акта безспорно е
съществен порок, който води до отмяна на наложеното административно наказание.
Това е така предвид императивните разпоредби на чл. 43, ал.1 и ал.4 от ЗАНН във
връзка с предявяването на акта и чл. 52, ал.2 от ЗАНН, според която при
непредявяване на АУАН на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на
актосъставителя, както бе посочено.Касационната инстанция напълно споделя и изводите на
районният съд относно приложението на материлания закон, като не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице
сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното
решение.
При извършената служебна
проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с
материалния закон, съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани нарушения. По изложените съображения настоящия състав на Административен съд – гр.Варна, намира, че следва да
бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 426/10.03.2020г., постановено по АНД № 210/2020г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.