№ 48
гр. Айтос, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20222110200120 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Наказателно постановление (НП) № 11-01-853/14.02.2022 г. на Директора на АДФИ, с което
на осн. чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в размер на
200 лв., за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на
средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически преводи по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за
определи категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по
нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорт в планински и
други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите /наричана
по-надолу Наредбата/. Не оспорва, че до 21.10.19г. не е представила изискуемата от
наредбата справка за периода от 01.01.2019 г. - 30.09.2019 г. Намира, че е допуснато СПН,
считайки че следвало да намери приложение чл. 28 ЗАНН- касаело се за първо нарушение,
от временно изпълняващ длъжността „кмет“, била изпратена справка на 1.9.20г., като било
посочено, че средствата, предоставени за компенсиране на превозвачите, не били усвоени
(т.е. не настъпили вредни последици от деянието). Моли за отмяна на атакуваното НП.
Административно-наказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата, като моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът след като прецени доказателствата намира за установено следното: Била
извършена проверка от служител на АДФИ, като било констатирано, че жалбоподателя М.
1
Х. Д. – в.и.д. кмет на община Р. (изпълняващ длъжността в периода 24.09.19г.-21.10.19г.), не
представил до 21.10.2019 г. (първият присъствен ден след 20.10.2019г.) на хартиен носител и
по ел.път на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
справка по образец- приложение № 2, за компенсиране на превозвачите за извършените
безплатни и по намалени цени превози със средства от централния бюджет за периода
01.01.2019 г. - 30.09.2019 г. по реда на Наредбата. Бил съставен АУАН за нарушение на чл.
11, ал. 1 от Наредбата, връчен на жалбоподателя, срещу който в срока по чл. 44 ЗАНН
жалбоподателят депозирал възражение. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното
НП, в което по идентичен начин са отразени установените обстоятелства относно времето и
мястото на нарушението, нарушителя, както и извършеното нарушение. Описаната
фактическа обстановка (която не се оспорва от жалбоподателя) съдът възприема въз основа
на писмените доказателства, както и от събраните по делото показания на разпитания свид.
М., които съдът изцяло кредитира и които я установяват по несъмнен начин в посочения
смисъл.
При тези факти, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена
от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити,
поради което е допустима. Съдът с оглед събраните по делото доказателства намира, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено. АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от компетентни органи, съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, спазени
са сроковете по чл. 34 ЗАНН и без допуснати СПН, засягащи правото на защита на
наказаното лице. Безспорно е, че общ.Р. е юридическо лице, кметът на която е
първостепенен разпоредител с бюджетни средства по см. на чл. 11, ал. 3 ЗПФ. Съгласно чл.
11, ал. 1 от Наредбата ежегодно в срок до 20 октомври кметовете на общините предоставят
на министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията справка по
образец – приложение № 2, за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по
намалени цени пътувания със средства от централния бюджет за периода 1 януари – 30
септември, като справката се предоставя едновременно на хартиен носител и по електронен
път. Безспорно е установено, а това се признава и в жалбата, че такава справка не е подадена
за процесния период в срока по Наредбата, респ. задължението не е било изпълнено от
жалбоподателя. Твърди се, че на 1.9.20г. (почти една година след изтичане на срока) за
посочения период е била изпратена до компетентния орган такава справка, но съдът намира,
че твърдението не се доказва по несъмнен начин от доказателствата. Съгласно чл. 32, ал. 1,
т. 1 ЗДФИ при упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните
длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и
контрол, ако деянието не представлява престъпление, се наказват за нарушение на
нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако
не е предвидено наказание в съответния нормативен акт – с глоба от 200 до 2000 лв.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е формално /на
просто извършване/, изразява се в бездействие и възраженията наведени в жалбата са
неотносими към съставомерността на деянието. Съобразявайки се с ТР № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът приема, че не е налице "маловажност" на случая съгласно чл. 28 ЗАНН.
2
Случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни деяния и
не разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност или явно
незначителна такава. Фактът, че не са настъпили вредни последици (за което обаче липсват
доказателства) не може да бъде аргумент в подкрепа на твърдението за маловажност. Това е
така, защото формалните деяния нямат съставомерен вредоносен резултат, което означава,
че основанията, водещи до маловажност на деянието трябва да се търсят на друга плоскост.
Те не могат да бъдат извличани от липса на вредоносни последици. Неоснователно е
оплакването, че след като няма настъпили неблагоприятни последици, то деянието не може
да е друго, освен маловажно. По тази логика всички формални деяния, каквито са много от
административните нарушения, следва по дефиниция да са маловажни, а това е в
противоречие с целта на закона /в т.см. Р.№ 516 от 21.03.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н.
д. № 3436/2018 г., също Р.№ 1366 от 9.07.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1273/2018
г. и Р.№ 1672 от 8.10.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1575/2018 г./. В случая
административнонаказателната отговорност е ангажирана за това, че не е представена на
министъра на транспорта в регламентирания в нормата срок съответната справка. Санкцията
има дисциплиниращ ефект и цели да принуди отговорния субект да спазва
регламентираните в наредбата срокове. Касае се за спазване на финансова дисциплина и то
по отношение на предоставяне на предвидените в централния бюджет на държавата
средства за компенсиране и субсидиране на превозвачите, изпълняващи задължения за
извършване на обществени услуги за безплатни и по намалени цени пътнически превози и за
вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и други
райони в страната. Дори да се приеме, че справката е била подадена на 1.9.20г. (какъвто
извод според състава не може да се направи категорично от доказателствата), то това
действие е осъществено повече от 10 месеца след изтичане на указания срок в Наредбата.
Макар и в.и.д. „кмет“ на общината, и то за недълъг период от време (около месец), то
жалбоподателят е заемал преди това длъжността „заместник-кмет“ на общината /л.25 от
делото/. Макар същият неминуемо да е изпълнявал и други задължения по служба, това не
обуславя извод за законосъобразност на процесното неизпълнение (още повече, че се касае
за ежегодно задължение по Наредбата), поради което и съдът намира, че правилно и
законосъобразно на жалбоподателя е бил съставен АУАН, въз основа на което и НП.
Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава. Извършването на
нарушението за първи път, качеството на жалбоподателя -в.и.д. „кмет“ на общината и то за
непродължителен период от време и (евентуалното) изпълнение на задължението (макар и
доста след срока), обосновават налагане на наказание в минимален размер, каквото в случая
е сторено. Понеже наложеното наказание е в минималния размер, съдът не може да го
измени.
В случая на АНО се следват разноски с оглед изхода от спора в минимален размер на
80 лв. – юрк.възнаграждение на осн. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 63д ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 и сл. ЗАНН съдът,
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-853/14.02.2022 г. на
Директора на АДФИ, с което на осн. чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, на жалбоподателя М. Х. Д.,
ЕГН **********, е наложено наказание "глоба" в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 11,
ал. 1 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически преводи по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определи категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни
линии във вътрешноградския транспорт и транспорт в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите.
ОСЪЖДА М. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на АДФИ сумата от 80
лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4