Решение по дело №224/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП).

 

Образувано е по жалба подадена от Д. А. Д., с адрес ***, [улица], *** против Заповед № ЗСП/Д-ВТ/11749/22.12.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, потвърдена по административен ред с Решение № 04-РД06-0005/13.02.2024 г. на директора на РДСП – Велико Търново, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Жалбоподателят сочи, че е инвалид 98 % и е претърпял два инцидента, на 03.10.2022 г. и на 03.03.2023 г., които са влошили съществено здравословното му състояние, което налага продължаващо лечение със смесен характер. По тези съображения моли заповедта да бъде отменена и да му бъде отпусната претендираната еднократна помощ. В съдебно заседание се явява лично.

Ответната страна по жалбата, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велико Търново се представлява от юриск. Деев, който моли съда да потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна, по съображенията в решението на горестоящия административен орган.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

 

Началото на административното производство е положено с подаване на заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ/11749 от 13.12.2023 г. от Д. А. Д., до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Горна Оряховица за отпускането на помощ за лечение и лекарства за период 2022 г./2023 г. – инцидент тежка мозъчна травма. Към молбата са приложени: Експертно решение на ТЕЛК от 30.05.2023 г., с оценка на неработоспособността 98 %, според което лицето страда от органично емоционално лабилно /астенично/ разстройство, двустранна невросензорна загуба на слуха, неинсулиново зависим захарен диабет с неврологични усложнения, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност и миопия; етапна епикриза от 07.06.2022 г., според която лицето е лекувано от мозъчно сътресение; електроенцефалограма от същата дата; изследване от 17.05.2023 г. от д-р Ц. с диагноза диабетна ретинопатия; лабораторни изследвания; амбулаторни листи от 18.04.2023 г., 04.10.2023 г., 24.10.2023 г., 09.11.2023 г.; епикриза от УНГ отделение при МБАЛ „Св. Иван Рилски“; фактури за закупени лекарства от 2022 г. и 2023 г.

Във връзка с подадената молба е изготвен социален доклад от 22.12.2023 г. В него е отразено, че Д. Д. е [възраст], пенсионер по болест, семеен, съпругата му е трудово заета. Лицето обитава собствено жилище, което е в лошо хигиенно битово състояние, с оскъдно обзавеждане, като в апартамента живеят около 8 котки. При посещението Д. Д. съобщил, че синът му не живее с него, и от известно време насам съпругата му също. Не знае къде се намират, какво работят и къде живеят. Има баща, за когото полага грижи и брат, който е семеен и живее на друг адрес. Дохода на семейството се формира от лична пенсия за инвалидност в размер на 601,50 лв., месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ в размер на 126 лв. и брутно трудово възнаграждение на съпругата в размер на около 850 лв. месечно, общо около 1580 лв. На апартамента има наложена възбрана от „ВиК Йовковци“ и има образувано изпълнително дело срещу жалбоподателя поради натрупани задължения. Д. Д. притежава 2 бр. леки автомобила и 1/6 ид. част от жилище и гараж на ул. И. М., а съпругата му също притежава 2 автомобила. Проведен е разговор с личния лекар, който съобщава, че Д. Д. има здравословни проблеми, има издадена здравна книжка, но не изисква от нея изписването на предписаните лекарства. Предвид това социалните работници са предложили да бъде отказано отпускането на еднократна помощ на основание чл. 16 от ППЗСП, тъй като към настоящия момент няма доказана инцидентно възникнала потребност, не е настъпила внезапна, непредвидима неочаквана или извънредна потребност. Няма внезапен здравословен проблем, природно бедствие, битово произшествие.

В резултат на това е издаден и обжалваният административен акт – Заповед № ЗСП/Д-ВТ/11749/22.12.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, с който е отказано отпускането на еднократна социална помощ, като мотивите за това са идентични с изложените в социалния доклад.

Заповедта е оспорена по административен ред пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново от Д. Д., който е приложил към жалбата следните документи: страница от прокурорско постановление, според което на 02.10.2022 г. пано се е откопчало и ударило автомобила му в предна дясна част; удостоверение от Център за спешна медицинска помощ гр. В. Търново, според което на 03.03.2023 г. в 01,15ч. е регистрирано повикване за „мъж паднал в шахта“ с диагноза „контузия на глава. Съмнение за счупване на глезен“. Същият е обслужен и транспортиран до Спешно отделение; фактура за извършен ортопедичен преглед на десен крак-глезен.

Горестоящият административен орган се е произнесъл с Решение № 04-РД06-0005/13.02.2024 г., с което е потвърдил оспорената пред него заповед, като е посочил, че заболяванията на жалбоподателя имат хроничен, а не инцидентен характер, поради което се нуждаят от постоянна терапия. Претърпяното от лицето произшествие се е случило през 2022 г., т.е. до подаването на заявлението-декларация е изминал немалък период от време, поради което същото не може да се счита за проява на спешна необходимост към настоящия момент. Не се доказвало наличието на инцидентно възникнала жизненоважна потребност по чл. 16 от ППЗСП, доколкото нуждата от лечение няма случаен и ненадеен, а постоянен характер.

Решението е връчено на жалбоподателя на 05.03.2024 г. Жалбата до Административен съд гр. Велико Търново е подадена чрез ответника на 14.03.2024 г.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата административна преписка, както и представените от жалбоподателя писмо от Омбудсмана на Република България, амбулаторни листи и 3 бр. фактури за закупени лекарства и извършен преглед.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. Същата обаче не е надлежно мотивирана, издадена е при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Съобразно чл. 16 от ППЗСП „За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно“. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени и се отнасят до наличието на жизненоважни потребности. Според ответника, в случая не е налице основание за подпомагане на жалбоподателя с еднократна целева социална помощ по чл.16 от ППЗСП, доколкото не е налице инцидентно възникнала жизненоважна потребност от финансови средства, тъй като заболяванията на жалбоподателя са хронични и изискват постоянно лечение.

Настоящият състав споделя становището на ответника, че заболяванията на жалбоподателя не са инцидентно възникнали, но съгласно константната практика на ВАС всяко неочаквано обостряне на съществуващо хронично заболяване или влошаване на здравословното състояние обуславя инцидентно възникнала здравна потребност /така напр. Решение № 15369 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2009 г., VI о., Решение № 4120 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2016 г., VI о. Решение № 4832 от 16.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2007 г., VI о. и др./. Предвид това не е основателен единственият мотив на ответника и на горестоящия адм. орган, че хроничният характер на заболяването априори изключва възможността за еднократно подпомагане на лечението на жалбоподателя.

Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай компетентната администрация не е изяснила дали са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на Д. Д. (лице с призната от органите на медицинската експертиза 98 % трайно намалена работоспособност), и в частност дали е налице инцидентно възникнала потребност (инцидентно възникнала жизненоважна здравна нужда) в резултат на непредвидени обстоятелства, която е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че налага отпускането на еднократна социална помощ в размер на необходимите му средства за заплащане на купените от лицето лекарства за назначената му медикаментозна терапия. В случая от лицето са представени доказателства за преживени инциденти, вкл. през 2023 г., за които адм. орган не е изяснил как са повлияли на здравословното състояние на лицето. Административният орган не е събрал достатъчно информация за разрешаване на въпроса дали Д. внезапно е изпаднал в трудна житейска ситуация и не е подложил на преценка здравословното състояние на лицето с оглед на представените медицински и счетоводни документи, а се е ограничил с извода, че „към момента на подаването на молбата-декларация няма инцидентно възникнала жизненоважна потребност“, поради което не са налице предпоставките на чл. 16 от ППЗСП за отпускане на търсената еднократна помощ. Така изложените мотиви сочат неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Преценката за наличието на потребност от здравен характер, която е възникнала инцидентно, т.е. неочаквано и е наложила непредвидени допълнителни разходи за задоволяването ѝ, е изцяло извън мотивите на оспорения административен акт. В случай, че се установи инцидентно възникнала потребност (инцидентно възникнала жизненоважна здравна нужда), и че заболялото или хронично болно лице поради здравни, възрастови, социални и други независещи от него причини не може само чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяване на тази внезапно възникнала жизненоважна потребност (чл. 2, ал. 3 от ЗСП), то има право на еднократна социална помощ в размер, определен от съответния директор на ДСП.

Предвид горното, оспорената заповед не е съобразена и с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2, т. 1 от Закона за социално подпомагане (подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности).

По изложените съображения настоящият състав на АСВТ счита, че жалбата е основателна. Оспорената с нея заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото да се изпрати като преписка на директора на ДСП за издаване на нов акт по подаденото от жалбоподателя заявление, при което да се бъдат съобразени и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите към настоящото решение.

Неоснователна е молбата на жалбоподателя съдът с решението си да определи базата и размера за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, тъй като това е изцяло в правомощията и преценката на адм. орган.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ВТ/11749/22.12.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, потвърдена по административен ред с Решение № 04-РД06-0005/13.02.2024 г. на директора на РДСП – Велико Търново.

 

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велико Търново, за ново произнасяне по подаденото от Д. А. Д. заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ/11749 от 13.12.2023 г., при съобразяване на дадените в настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 13, ал. 6, изр. 2 от ЗСП.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.