МОТИВИ ПО НОХД № 2793/2008г.
по описа на СГС, НК, 18 с-в
Обвинението
е повдигнато против Т.М.Ж. за това, че на 19.01.2008г. като неправоспособен водач,
непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, около 05.00
ч. в гр. София, на ул. "Мара Бунева" в района на № 29 с посока на
движение от ул."Кирил Пърличев" към
бул."Първа българска армия" при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Пежо", модел "306" с рег.№
ВН **** ВН, нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в ЗДП, а именно: чл.5, ал. 2, т.3
(нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.): „да не управлява пътно превозно средство под въздействие
на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.", чл.20, ал. 1 от ЗДвП: "Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", чл.20, ал.2 : "Водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя ... и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.", чл. 150:
„Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач" и по непредпазливост причинил смъртта на пътника Н.
Ю.Р. ЕГН **********,
като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в
кръвта 1.1 на хиляда - установено по надлежния ред -Протокол за химическа експертиза № 165/21.01.2008 год., издаден от
УМБАЛ "Света Анна" гр.София - престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр.1, б. Б, пр. 1, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Пред първоинстанционният съд е проведено съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението против подсъдимия.Счита, че от събраните доказателства се установява, че
подс.Ж. е извършил престъплението, за което е обвинен.Предлага подсъдимият да
бъде наказан с лишаване от свобода, тъй като
деянието е изключително тежко. Предвид императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК поради това, че е
проведено съкратено съдебно следствие,
наказанието следва да бъде определено
при условията на чл.55 от НК, като лишаването от свобода бъде заменено с
пробация.Пробационните мерки
задължителна регистрация по
настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване
в курсове за професионална квалификация
и програми за обществено въздействие да бъдат определени в максимално
предвидения от закона размер.
Подсъдимият Ж. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти от съда.В последната си дума изразява съжаление за произшествието, което е направил.
Защитата
на подсъдимия пледира относно индивидуализацията на наказанието. Поддържа, че обстоятелствата,
при които подсъдимият е предприел
управлението на автомобила са били инициирани от пострадалия, който
е отклонил вниманието му и е станал причина за произшествието, за
чиято смърт, поради механична асфикция,
се съдържат данни в обвинителния акт. Наказанието при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б.”б” от НК да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства,
като се вземат предвид добрите данни за личността на подсъдимия и младата му
възраст. Извън съставомерните обстоятелства липсват такива, които да завишават
степента на обществена опасност.
Съдът
като взе предвид доводите и възраженията на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.13 и 14 от НПК, намери за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.М.Ж. е роден на 22.12.1990 год. в гр.София, живее в гр.София, кв. „Орландовци”, ул.
"Тайга" бл. 1, вх. Г, ет. 1, ап. 53. Българин, български гражданин, със завършено основно образование, ученик е в 12-ти клас в ПГВАД, специалност „Тапицерство и декораторство”. Не е женен. Не е осъждан. ЕГН **********. Има много добра
характеристика от училището, в което
учи.
Подсъдимият Т.М.Ж.
е неправоспособен водач, не притежава свидетелство за управление на МПС.
На
19.01.2008г. около 04.30 ч. в гр. София, Ж. и приятелят му Николай Р. били в дома на подсъдимия в кв. „Орландовци”, където
консумирали алкохол, след което решили
да отидат до автогарата. Тръгнали с лек автомобил марка
"Пежо", модел "306" с рег.№ ВН **** ВН, собственост на
майката на подс. Ж. - М. Ж..
Около 05,00 часа автомобилът,
управляван от подс.Ж. *** с посока на движение от ул."Кирил
Пърличев" към бул. "Първа българска армия". В района на № 29
водачът Ж. загубил контрол над автомобила, напуснал пътното платно вдясно и
катастрофирал, блъскайки с него предпазните колове и метална врата на магазин
„Румик" на посочения адрес. В резултат на удара пострадал возещия се на предната дясна
седалка пътник в автомобила Николай Р. с
ЕГН **********. На мястото на произшествието пристигнала дежурна група и екип
на Бърза помощ, който констатирал смъртта на Р..Бил извършен оглед на
местопроизшествието и съставени съответния протокол и скица.
От протокол за химическа
експертиза № 165/21.01.2008 год., издаден от УМБАЛ "Света Анна"
гр.София се установява, че водачът Ж. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1.1 на хиляда.
Според заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза Т. Ж. е психично здрав. По време на инкриминираното
деяние е бил в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване - лека степен. Същият е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
От заключенията на назначените на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп, както и от КМАТЕ се установява, че причината за смъртта на Н.
Ю.Р. е задушаване /механична
асфиксия/ вследствие на запушване дихателните пътища от вдишано повърнато
стомашно съдържимо, довело до остра дихателна недостатъчност. Непосредствено преди
смъртта си, Р. се е намирал в средна степен /към горната граница/ на алкохолно
опиване, във фаза на резорбация /всмукване/ на алкохола в организма му.
Доказано е наличие на етилов алкохол в кръвта му в концентрация 2,40 промила и в
урината - 2,30 промила. Експертизата заключава, че е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка
между ПТП и смъртта на пострадалия Р..
От
заключението на допълнителната автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара
по широчина е извън пътното платно на 0,90 м вдясно - върху тротоара, там, където
са 5 броя предпазни колчета /намерени изкъртени/, считано по посока за движение
на автомобила, и по дължина - на 41,0 -50, 0 м след линията на ориентира,
считано в същата посока. Скоростта на
автомобила в района на произшествието е била от порядъка и не по-малко от 50 км/ч.
Експертизата заключава, че от техническа и
професионална гледна точка, причина за
отклонението на автомобила вдясно и последвалите удари в колчетата и вратата
на магазина се дължи на загубване контрола над автомобила при управлението му, т.е. причина за произшествието
са непрофесионалните действия на водача Ж. с органите за управление и
алкохолното му повлияване. При едно професионално управление на автомобила от
страна на Ж. в посоката за движение, то автомобилът би се движел по
пътното платно, без да го напуска, следователно и произшествие не би настъпило.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка
се установява от самопризнанието на подсъдимия Ж., дадено на основание чл.371, т.2 от НПК, за
което съдът прие и обяви с определение
по реда на чл.372, ал.4 от НПК, че се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а именно: констативен протокол/л.2/, протокол за оглед
на местопроизшествие /л.3-4/, скица /л.5/, съдебно-медицинската експертиза на
труп / л.7-10/, 2 броя съдебнохимически
експертизи и съдебнохимическо изследване /л.11-13/, фиш за СМП /л.18/, протокол за допълнителен оглед
на л.а.”Пежо”/л.23-24/, акт за смърт и удостоверение
за наследници / л.26-27/, свидетелство за съдимост /л.35/, протоколи за химическа и медицинска експертиза /л.39-40/, автотехническа
експертиза и албум / л.46-47, 48-59/, допълнителна автотехническа експертиза / л.61-64/, комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза/л.79-82/, комплексна медико автотехническа експертиза / л.84-87/, характеристика на
подсъдимия/л.89/.
Събраните на досъдебното
производство и цитирани по-горе доказателства
са приобщени по реда и начина
предвиден в НПК.Същите са годна доказателствена основа за обосноваване изводите
на съда относно подлежащите на доказване факти и обстоятелства.В тях се
съдържат данни относно времето и мястото на настъпилото произшествие, механизма
на удара и причината за смъртта на пострадалия. Въз основа на експертните
заключения, които съдът прие като пълни и компетентно изготвени, по делото се
установи по безспорен начин скоростта на движение на автомобила на подсъдимия,
употребата на алкохол и съответната му
концентрация в кръвта, както при подсъдимия, така и при спътника му пострадалия
Р.. Установи се още, че автомобилът, управляван от подсъдимия, е бил технически
изправен, както и че причината за произшествието са непрофесионалните действия на водача с органите за
управление. Следва да се отбележи, че събраните доказателства от една страна са
непротиворечиви и кореспондиращи си, а
от друга – подкрепят напълно направеното
от подсъдимия самопризнание относно всички подлежащи на доказване факти.Ето
защо съдът не намири за необходимо да ги подлага на по-обстоен анализ поотделно
и в тяхната съвкупност, а ги прие и
кредитира напълно.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка
съдът прие от правна страна, че подс.Ж. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление
по чл. 343, ал. 3, пр.1, б. Б, пр. 1, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
От обективна страна съдът прие, че подс.Ж. при управление на МПС е нарушил следните
правила за движение по пътищата:
Чл.20, ал.1 от ЗДвП, според който "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват". По делото се установи, че
непосредствената причина за напускане посоката за движение и излизане на автомобила от пътното платно е непрофесионалното
му управление от подсъдимия.
Чл.150 от ЗДвП, според който „Всяко пътно
превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач". По делото се установи, че подс.Ж. не е притежавал
свидетелство за правоуправление.
Чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.,
изм., бр. 51 от 2007 г.), забраняващ да се управлява пътно превозно средство
под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. По делото се
установи, че подсъдимият към момента на
произшествието е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1.1 на хиляда, установено по надлежния ред - Протокол за химическа експертиза №
165/21.01.2008 год., издаден от УМБАЛ "Света Анна" гр.София. Според
заключението на комплексната СППЕ подсъдимият е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване – лека степен. С оглед на това, съдът прие за установен от обективна страна и тежкоквалифицирания
състав по ал.3 на чл.343 от НК –
деянието е извършено в
„пияно състояние”.
Вследствие на нарушаването на всяка от посочените норми на ЗДвП, подс.Ж. причинил
смъртта на пътника Н. Ю.Р..Съдът прие, че
обсъдените по-горе нарушения - липсата на правоспособност и управлението на
автомобила под въздействието на алкохол,
което от
своя страна изпълва и състава на пияното състояние, в своята съвкупност са довели до третото инкриминирано нарушение - изгубването
на контрол върху управлението на автомобила, станал непосредствената причина за
настъпването на произшествието. От
обективна страна се установи, че смъртта
на Р. се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
Съдът призна подс.Ж. за невиновен и го оправда по обвинението да
е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба "Водачите на пътните превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя ... и с всички
други обстоятелства, които имат значение за безопасността на
движението".За да се приеме, че едно нарушение на правилата за движение по
пътищата изпълва бланкетната норма на чл.342 от НК, същото следва да е в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие, довело до някоя от
предвидените в закона последици. В
конкретния случай по делото е установено, че подс.Ж. е управлявал автомобила с
разрешената скорост от 50 км/ч. Въпросът дали същата е била съобразена с
конкретните условия и дали именно тази скорост е причина за настъпилото
произшествие, може да бъде поставен в основата на обвинението в случай, че не
бе установена действителната причина за настъпването му, а това е такова
поведение на водачът което изпълва
състава на ал.1 на чл.20 от ЗДвП.Според
автотехническата експертиза от техническа и професионална гледна точка
причина за отклонението на
автомобила вдясно и последвалите
удари в колчетата и вратата на магазина,
се дължи на изгубване контрола над автомобила при управлението му. Освен това, според експерта
подсъдимият е бил в състояние да предотврати произшествието
при едно професионално управление на
автомобила. Следователно не управлението на автомобила с установената скорост
от 50 км/ч е причина за произшествието. Не се явяват такава причина и
изброените в чл.20, ал.2 от ЗДвП обстоятелства като атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, с които да не се е съобразил
подс.Ж. при избирането на скоростта и така да се е поставил в невъзможност да
предотврати удара.По делото липсват данни
причина за произшествието да са други обстоятелства, имащи значение за
безопасността на движението, в какъвто
смисъл са наведени доводи от защитата,
твърдейки, че подсъдимият е отклонил вниманието си, тъй като спътникът
му е започнал да повръща. Действително причина за смъртта на Р. е механична асфиксия от запушване на дихателните пътища с хранителни материи. Освен, че липсват доказателства, че повръщането е започнало преди удара на автомобила, според допълнителната
СМАТЕ е установено тъкмо обратното - резките промени в положението на тялото и главата на Р., както и полученият удар в главата му,
са предизвикали рефлекс за повръщане, след настъпването на който той е
аспирирал стомашно съдържимо в белите
дробове.
По изложените съображения
съдът прие за недоказаното обвинението за
извършено от подс.Ж. нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вина непредпазливост.Подс.Ж., макар да не е искал настъпването на
общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предотврати.Този
извод се налага, на базата на установените по делото чрез АТЕ параметри
на скоростта му на движение и възможността за избягване на
удара при професионално управление на автомобила. Към момента на деянието подс.Ж.
е бил непълнолетен, но според заключението на КСППЕ той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Алкохолното му повлияване
в лека степен, също не е ограничавало способностите му на вменяемо лице.
Причина
за извършване на престъплението от подс.Ж. е пълното незачитане на правилата за
движение по пътищата.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне и индивидуализация
на наказанието на подс.Ж. съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства увеличаващият се през
последните години ръст на престъпления по транспорта с тежки последици, както и
извършените от подсъдимия три
отделни нарушения на правилата за движение по пътищата.Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, изразеното искрено
съжаление за случилото се, младостта на
подсъдимия, който към момента на
деянието е бил непълнолетен, както и обстоятелството, че починалият Р. е бил
негов приятел.
Предвид изложеното и като съобрази
императивната разпоредба на чл.373, ал.2
от НПК, налагаща определяне на наказанието
при условията на чл.55 от НК и без да са налице предпоставките за това,
какъвто е настоящия случай и след извършване на редукцията по чл.63, ал.1 т.3
от НК, съдът определи на подсъдимия Ж. наказание „пробация”.
Съдът не отчете като смекчаващо обстоятелство самопризнанието на
подсъдимия, което обуславя приложението на разпоредбата на чл.373, ал.2 и чл.55
от НК, още повече, че в случая липсват данни на досъдебното производство подсъдимият да е
съдействал за разкриване на обективната истина. Съдът определи на подс.Ж.
следните пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес,
2.задължителни периодични срещи с
пробационен служител,
3.включване в курсове за професионална квалификация и програми за
обществено въздействие. Всяка от посочените
мерки съдът определи за срок от една година и осем месеца. Чрез така
определеното наказание по вид и размер, съдебният състав счете, че ще могат успешно по отношение на Ж. да бъдат постигнати
целите, визирани в
чл.36 от НК от една страна за поправяне и превъзпитание на осъдения, а от друга
– да въздейства превантивно върху останалите членове на обществото.
Съдът не
приложи разпоредбата на чл.343г от НК, тъй като Ж. не е правоспособен водач на
МПС.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс.Ж. да заплати направените по делото разноски в
размер на 825,40 лева, както и 5 лева за служебно издаден
изпълнителен лист, платими по сметка на СГС.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: