РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХсъстав
На девети
юли Година две хиляди
и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №2567 по описа на
съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Е.с.“ ЕООД, против
НП № 03-011100/02.05.2019 год. издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Е.с.“ ЕООД е наложено
административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в
размер на 5000 лв. за административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и
чл.61 ал.1 от КТ.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на процесното постановление и е
формулирано искане за отмяната му.
Алтернативно се иска намаляване на
размера на наложената санкция.
В съдебно
заседание жалбоподателя не се явява но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Процесуалният
представител на АНО оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на
извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
17.04.2019 г., служители на ДИТ –
Варна извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в строителен обект жилищна сграда находящ се в
гр.Варна ул.“Овчо поле“№27 , стопанисван от „Е.с.“ ЕООД. Било установено, че
лицето Съби Иванов престира труд в полза на „Е.с.“ ЕООД изпълнявайки функциите
на строителен работник. Същият нямал сключен писмен трудов договор с „Е.с.“ ЕООД.
Съставен бил
констативен протокол, и декларация, в която С. Иванов декларирал, че работи за Стефан
Филипов-управител на „Е.с.“ ЕООД при
определено работно време от 9 до 16 часа, с определено трудово възнаграждание в
размер на 50 лева на ден без да е
сключен трудов договор между страните в писмена форма.
Впоследствие,
въз основа на проверените трудови договори служителите на Д“ИТ“ установили, че
със Съби Иванов не е сключен трудов договор към датата на проверката. При това
положение бил формиран извод, че е осъществен състав на административно
нарушение по КТ и бил съставен АУАН срещу дружеството за това, че като
работодател е допуснал до работа лицето С.
Иванов да престира труд в полза на „Е.с.“
ЕООД без да е сключен трудов договор. Приел, че по този начин е нарушена
нормата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и
чл.61 ал.1 от КТ. Акта за установяване
на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ
дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.
Въз основа
на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал в което възприел изцяло установената от служителите
на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна квалификация на извършеното
нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно
наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – Имуществена санкция над минималния
размер.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните
такива-показанията на св.Драгнева. Последните съдът кредитира изцяло като
обективни и последователни.
При така
установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:
По
приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл.
416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на
нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита.
Издавайки НП административно наказващият орган явно е счел, че е налице
нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези възражения.
Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява
задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за
редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.
По
приложението на материалния закон:
Нормата на
чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се сключва трудов договор –
писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа. В
настоящия случай лицето С. Иванов е бил установена да работи в обект,
където жалбоподателят е извършвал строителна дейност. Освен това безспорно
се установи наличието на
характеристики и елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от
събраните доказателства Иванов е извършвала дейност, свързана с периодично
престиране на работна сила, свързана с осъществяването на конкретна трудова
функция.
Жалбоподателят навежда доводи, че лицето С.
Иванов е имало сключен граждански договор за изработка с дружеството на
жалбоподателят. Договорът е бил сключен на 16.04.2019г. В договорът е било
предвидено Иванов да изработи мозайка-50 кв.м.
при цена 8 лева на кв.м. в подземен паркинг на сградата, за срок от три
дни, като било предвидено възнаграждение
в размер на 400 лева за извършената работа. Видно от приложените по АНП
доказателства на лицето Иванов –общ работник бил проведен начален инструктаж на
15.04.2019г. Лицето е имало и определено работно време. Характерно за
договора за изработка е, че изпълнителят на свой риск приема да извърши
определена работа и да представи на възложителя определен резултат. При извършване
на договорения резултат изпълнителят не зависи от възложителя по отношение на
начин на извършване на работата, работно време, трудова дисциплина. От значение
е да представи в определения срок и съгласно изискванията, на които трябва да
отговаря, уговорения резултат, а именно възложената работа. От тези
характеристики на договора за изработка следва, че не може да се приеме, че
съществува такъв договор между жалбоподателят и лицето, което инспекторите в
ДИТ - Варна са заварили на строителния обект да престира труд.
В конкретния случай при
изпълнението на работата - предмет на сключения договор, изпълнителят не е действал
самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана
на място, в самия обект, лицето получава нареждания и указания от работодателя
в процеса на работа, проведен му е и инструктаж по безопасност на труда, т. е.
упражнява труд и престира работната си сила при спазване на специфичните
изисквания за охрана и безопасност на труда. Изхождайки от клаузите на самия
договор, последният дава основание да се приеме, че действителната воля на
страните е престирането на работна сила, а не конкретен резултат.
За това
съдът прие, че въззивното дружество като работодател е нарушило императивната
разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ и не е
налице основание за отмяна на НП, поради
материална незаконосъобразност.
В случая
административно наказващия орган не е индивидуализирал санкцията по реда на
чл.27 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че
констатираното нарушение на трудовото законодателество от въззивното
дружество е извършено за първи път и налагането на санкция над минималния
размер се явява прекомерна. За това
съдът намира, че следва да редуцира „Имуществената санкция” до минималния
размер предвиден в чл.414 ал.3 от КТ, а
именно - 1500 лева. В този размер наложеното наказание би било по-справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и
ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
АНО е
посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като
се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото
законодателство на Република България, защитаващ трудовите и социалните права
на работниците и служителите, които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения.
В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не може да бъде
квалифицирано като „маловажно“.
Произнасяйки
се с изменителен диспозитив, съдът не възложи разноски на страните, доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено
в хипотезата на отмяна на обжалваното НП.
По
изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 03-011100/02.05.2019 год.
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с
което на „Е.с.“ ЕООД е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3
от КТ „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за административно нарушение
по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от
КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „Имуществената санкция“ от 5000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: