Р
Е Ш Е
Н И Е №
260112
26.01.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД -
VII граждански състав
На 14.01.2021г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина
Костадинова
като разгледа докладваното от
съдия Ст.Михова в.гр.дело №2953 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е от „ЕВН България Топлофикация”ЕАД,гр. Пловдив,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, чрез пълномощника
юрисконсулт И.Д., изцяло Решение
№ 260702/05.10.2020 г.,постановено по гр.д. № 451/2020г. на РС Пловдив, с
което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя искове, за признаване за
установено , че С.В.Д., ЕГН **********, му дължи сумата 1 501, 35 лева - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2015 г.
- 28.02.2018 г. по партида на ответника за обект на потребление с ИТН: 1954030,
находящ се в ***, заедно с обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода 02.09.2016 г. - 13.10.2019 г. в размер на
388, 53 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда - 14.10.2019 г. до пълното й изплащане, които
суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 9049/16.10.2019 г. по ч. гр. дело № 16520/2019 г. по описа
на ПРС.
В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е
незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се, че първостепенният съд неправилно
е приложил материалния закон, като е отхвърлил предявения иск изцяло , поради
недоказаност от ищеца на размера на
непогасената по давност част от вземането.Жалбоподателят поддържа,че погасено по давност е само вземането му
за неплатена топлинна енергия за периода
01.10.2015г.-31.08.2016г., като за
останалия период от 01.09.2016г. до 28.02.2018г. исковата претенция е основателна, тъй като
вземането не е погасено по давност и е установено по размер от събраните по делото доказателства. Моли се
първостепенното решение да бъде отменено изцяло, а така предявените искови
претенции- уважени. Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия С.В.Д.,чрез
назначения му по делото особен представител адв.И.Ч., в който се оспорва основателността на
въззивната жалба с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.С отговора на
въззивната жалба от въззиваемия се оспорват
изводите на първоинстанционния съд, че
има качеството на клиент на топлофикационното дружество, както и че било
установено по делото количеството и
стойността на доставената в имота му ТЕ.
Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на
валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за
валидно и допустимо. По правилността на контролирания акт, съдът е ограничен от
посоченото в жалбата и отговора.
Окръжен съд- Пловдив, като взе предвид доводите и
съображенията на страните, и приобщените по делото доказателства, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна и фактическа
страна следното:
Производството
пред Пловдивския районен съд е
инициирано от „ЕВН България Топлофикация”ЕАД,гр. Пловдив, като доставчик на
топлинна енергия, което е сезирало съда с установителен иск с правно основание чл. 422,
вр. с чл. 415, ал.1,
вр. с чл. 410 ГПК,
с който моли съда да признае за установено, че ответникът
С.В.Д., ЕГН **********, му дължи сумата
1 501, 35 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода 01.10.2015 г. - 28.02.2018 г. по партида на ответника за
обект на потребление с ИТН: 1954030, находящ се в ***, заедно с обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
02.09.2016 г. - 13.10.2019 г. в размер на 388, 53 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда -
14.10.2019 г. до пълното й изплащане, които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
9049/16.10.2019 г. по ч. гр. дело №
16520/2019 г. по описа на ПРС.
С отговора на исковата молба претенциите са оспорени по основание и размер, както и че
ответникът е абонат на ищцовото дружество. Релевирано е и възражение за
погасяване на исковите претенции по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК
във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 90, том I, рег.№704 от
23-02.2018г. и справка от Службата по
вписвания при Агенция по вписвания се установява, че ответникът е бил собственик на обекта
на потребление, по отношение на който се претендира от ищеца заплащане на доставена
топлинна енергия през процесния период.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия, а възражението му в хода на производството по делото, с което се
отрича това му качество, са неоснователни. В случаите, когато
се осъществява продажба
на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие
директно на клиенти
за битови нужди,
какъвто е настоящия
случай, се прилага
разпоредбата на чл.150
от ЗЕ и
отношенията между тях
се осъществяват базата
приети по съответния
ред общи условия,
като ал.2 на
същата предвижда че
общите условия влизат
в сила след
съответното им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмени
приемане от клиентите. Ето защо спрямо ищеца потребител на топлинна
енергия за процесния период и имот се явява именно ответникът и като такъв има задължение да
заплаща дължимите месечни суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен
срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Във връзка със спора между
страните по делото са изслушани
съдебно-техническа експертиза с в.л. В.Ш.
и съдебно-счетоводна с в.л. К.И..
От заключението на вещото лице В.Ш.,
което като обективно и компетентно
изготвено съда кредитира се установява,че през
процесния период абонатната станция , обслужваща жилищен блок в ****, е работила
и е подавала ТЕ за отопление и ТЕ за БГВ .Отопляемият обем на имота на
ответника е 131 куб.м. , като има монтирани 2 бр. отоплителни тела с ИРУ за
сезонен визуален отчет на изразходваното
количество ТЕ за отопление , 1 бр. водомерно устройство за ТЕ за БГВ , като през имота на ответника преминава и
щранг лира с мощност 728 W.За процесния период
количеството ТЕ разпределено в имота на ответника е общо 19,54422 МWh, в това число2,85401 МWh за отдадената от сградната инсталация и 16,6902 МWh за отопление. Според
вещото лице начинът на
разпределение и начисляване
на доставената на
ответника топлинна енергия
съответства на специалната
методика на нормативните
актове, уреждащи разпределението и
начисляването на топлинната
енергия през процесния период,като няма разлика между разпределеното
от топлинния счетоводител количество ТЕ
и начисленото от ищеца.
От заключението на вещото
лице К.И. по допуснатата от съда
ССЕ,което като обосновано и компетентно изготвено съда възприема изцяло се
установява, че стойността на топлинната енергия, посочена
за потребена от ответника от
съдебно- техническата
експертиза за периода
01.10.2015 г. - 28.02.2018 г. възлиза в размер на 1501,35
лева,а лихвата за забава за периода от 02.09.2016 г. - 13.10.2019 г. възлиза на 388,53 лв.
Доколкото от така събраните по делото доказателства не
се откриват нарушения на чл.153 и чл.154 от Закона за енергетиката,то и на
основание чл.34, ал.1 и 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ЕВН Топлофикация
Пловдив ЕАД на потребители в гр.Пловдив, ответникът дължи заплащане на ищеца
начислената за имота топлинна енергия и възражението за недължимост на сумите е
неоснователно.
Ето защо искът се явява основателен и доказан в размерите
заявени с исковата молба , поради това ще следва да се разгледа направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца.
Съгласно разрешението, дадено с ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т.д.№3/2011г. на ОСГК вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна погасителна
давност.Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б.
"в" ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо- чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В заключението на вещото К.И. и в представения в
заповедното производство препис-извлечение от сметки, подробно е посочено как е
формирана претендираната по делото главница
от 1501,35 лв., като е посочен размерът
на задължението за всеки отделен отчетен период. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ
на ищцовото дружество , купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение за топлинна енергия
в 30 (тридесет) дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат в 30 (тридесет) дневен
срок, след датата на издаване на дебитни известия - чл. 34, ал. 2 ОУ.
Тъй като исковата претенция е за периода 01.10.2015г.-28.02.2018г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено пред ПРС на 14.10.2019
г. и съответно от тогава е прекъсната давността, това означава, че по давност е
погасено вземането за главница, чиято изискуемост е настъпила до 14.10.2016г. Имайки
предвид падежните дати на всяка от
фактурите, то погасени по давност са
вземанията на ищеца за неплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2015г.-31.08.2016г., тъй като техният падеж е настъпил
преди 14.10.2016г. На основание чл. 119 от ЗЗД
с погасяване на главното вземане са погасени и вземанията за лихви , макар и давността за тях да не е изтекла. Ето
защо възражението на ответника за
изтекла погасителна давност за тази част
от вземането се явява основателно.
Към датата на подаване на заявлението в съда по
давност не са погасени вземанията на ищцовото дружество за неплатена топлинна
енергия за останалата част от периода, чиито
падеж е настъпил след 14.10.2016г. и съответно за периода 01.09.2016г.-28.02.2018г. в общ размер от 1089,05 лева и на лихвата за забава за
периода 01.11.2016г.-13.10.2019г. в общ
размер от 258,30 лева, до който размер и период исковите
претенции като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени, след
отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и в тази му част.В
останалата част , с която исковите претенции са отхвърлени, поради изтекла в
полза на ответника погасителна давност, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата
от настоящото производство следва да се присъдят на ищеца разноски в
заповедното , исковото и въззивно производство, като за база се
вземе предвид това, че искът е основателен за сумата от 1347,35 лева. В заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от общо
87,80 лева. В първоинстанционното производство
направените разноски са
в общ размер от 754,54
лева- за заплатена държавна такса, за възнаграждение на назначения на ответника особен
представител , за СТЕ и ССЕ.За въззивното производство страната е направила
разноски в общ размер от 417,32 лева- за заплатена държавна такса и за възнаграждение
на назначения на ответника особен представител. Съразмерно с уважената част от
исковете
ищецът има право на разноски съответно:
за
заповедното производство в размер на 62,60
лева, за исковото производство – в размер на 537,93 лева и за въззивното производство
в размер на 297,52 лева. На основание
чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, от по 100 лева за двете
съдебни инстанции.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260702/05.10.2020 г.,постановено по гр.д. № 451/2020г. на РС Пловдив, в частта му, в
която съдът е отхвърлил предявения иск от „ЕВН България Топлофикация”ЕАД,гр. Пловдив, ЕИК: *********, да бъде
прието за установено, че С.В.Д., ЕГН **********, му дължи сумата в размер на 1089,05 лева – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена през периода
01.09.2016г.-28.02.2018г. в обект на
потребление с ИТН: 1954030, находящ се в ***, сумата от 258,30 лева,
съставляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.11.2016г.-13.10.2019г. , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
- 14.10.2019 г. до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 9049/16.10.2019 г. по ч. гр. дело № 16520/2019 г. по описа на ПРС,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.В.Д., ЕГН
**********, дължи на „ЕВН
България Топлофикация”ЕАД,гр. Пловдив, ЕИК: *********, сумата в размер
на 1089,05 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена през периода 01.09.2016г.-28.02.2018г. в обект на потребление с ИТН: 1954030,
находящ се в ***, сумата от 258,30 лева, съставляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода
01.11.2016г.-13.10.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата
от датата на постъпване на заявлението в съда - 14.10.2019 г. до пълното й
изплащане, които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9049/16.10.2019 г. по ч. гр. дело № 16520/2019 г. по описа
на .
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260702/05.10.2020 г.,постановено по гр.д. №
451/2020г. на РС Пловдив, в останалата му част.
ОСЪЖДА С.В.Д., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация”ЕАД,гр. Пловдив, ЕИК: ********* , сумата от 62,60 лева - разноски за заповедното производство, сумата от 537,93
лева- разноски за първоинстанционото производство, сумата от 297,52
лева - разноски за въззивното
производство, както и сумата от 200 лева- разноски
за юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и
не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./