Р
Е Ш Е
Н И Е №306
гр.Кюстендил, 13.12.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, четвърти състав, в открито заседание на тридесети ноември, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР БАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при участието на секретаря: Емилия Стойкова,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№517/2017г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. във вр. с Част “Трета”, глава “Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК
– “Бързо производство” от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Делото пред Окръжен
съд-Кюстендил е образувано след произнасяне на ВКС на РБ по гр.д.№821/2017г. с
решение с №187/24.10.2017г., с което съдът е отменил изцяло въззивно решение
№253/03.11.2016г. по гр.д.№461/2016г. по описа на Кюстендилския окръжен съд и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Предмет на
разглеждане е подадена от С.Р.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Р.Д.
от АК-София, въззивна жалба против решение №360/13.07.2016г. на Районен съд
(РС) – Дупница, постановено по гр.д.№520/2016г. по описа на този съд.
С обжалваното
решение РС-Дупница е отхвърлил като неоснователни исковите претенции на С.П., против
Обединено детско заведение (ОДЗ) №2-гр.Дупница, с филиал с.Самораново, с ЕИК*** и адрес: гр.Д., ул.„***“ №***, представлявано от
директора Д. К., за отмяна на
заповед за уволнение №103/09.03.2016г., за възстановяване на заеманата длъжност
преди уволнението „***“ и за присъждане
на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 3 398.40 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума. Със същото решение ДРС е осъдил П. да заплати
разноски на ответника в размер на 400.00 лева, както и да внесе по сметка на
бюджета на съда разноски за вещо лице в размер на 120.00 лева.
Във въззивната
жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което исковите претенции
да бъдат уважени и да се присъдят в полза на жалбоподателката сторените по
делото разноски.
В подкрепа на
оплакванията, жалбоподателката е изложила следните съображения: изводът на ДРС
за наличие на доказателства, установяващи извършване на нарушението, не
кореспондира със събраните по делото доказателства, тъй като липсвали такива,
които да установяват, че П. е изнесла от ОДЗ 4 броя бутилки с нафта, която да е
собственост на работодателя. Неправилно съдът бил приел, че в трудовите
задължения на ищцата се е включвало и такова да зарежда печките с нафта и да ги
пали. Изтъква се, че образуването на досъдебно производство по случая не е
доказателство за извършване на нарушението, като при това по делото са липсвали
данни за развитието на това производство, както и основание за кредитиране на
документи, съставляващи част от преписката и съдържащи обяснения на лица, в
това число и на ищцата, които не били годно доказателствено средство. Сочи се
липсата на доказателства за собствеността и произхода на нафтата, както и се
твърди недоказаност от страна на ответника на извършване на нарушението. Прави
се оплакване, че ДРС не е обсъдил поддържаното от ищцата нарушаване на чл.193 и
чл.195 от КТ, както и на нормата на чл.189 от КТ, при положение, че в заповедта
липсвали данни относно приложение на критерия за съответствие между тежестта на
нарушението и тежестта на наказанието.
В законоустановения
срок ответникът по жалбата Обединено детско заведение №2-гр.Дупница, чрез
пълномощника адв.З.В. ***, е депозирал отговор на жалбата, в който изразява
становище за неоснователност на същата и правилност на постановения от ДРС
резултат. Възразява се съдът при разглеждането и решаването на делото да е
допуснал нарушения на материалния или на процесуалния закон, които да
опорочават съдебното решение, което се окачествява като постановено в
съответствие със събрания доказателствен материал и произтичащата от анализа му
фактическа обстановка. Твърди се, че в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание по ясен и разбираем начин е било описано извършеното нарушение – на
21.12.2015г. около 18.30 часа П. е изнесла от двора на ОДЗ №2, в гр.Дупница,
ул.„***“ №***, четири броя
пластмасови бутилки, с обща вместимост 24 литра, пълни с дизелово гориво, които
са били натоварени в автомобил, собственост на нейния зет И. И.. Сочи се, че така
описаното нарушение е било установено от доказателствата по делото, както и, че
отнетото гориво е било предназначено за зареждане на печките в детската градина
за отопление на децата, като ежедневно по 20 литра са били предавани на ищцата,
в качеството й на помощник-възпитател, от домакина Д.
И., и се заключва, че П. е отклонявала от отоплението на
децата, за да събере количеството, с което е била заловена в момента на
кражбата от служители на МВР. Твърди се, че с тези й преднамерени действия П. е
нарушила трудовата дисциплина, уронила е престижа и доброто име на
работодателя, уредила е имущественото му състояние, демонстрирала е нелоялно
отношение, като е злоупотребила с доверието на работодателя, за да извлече
имотна облага за себе си. Като потвърждение на недобросъвестното й поведение, в
отговора се изтъква факта, че още на следващия ден, ищцата е излязла в отпуск
по болест за 78 дни. Сочи се, че работодателят е поканил ищцата да даде
обяснения, същата е отказала да стори това пред трима служители на детската
градина, но е признала деянието си пред разследващите органи. Поддържа се, че
заповедта за уволнение е мотивирана, както и, че извършеното от П. нарушение на
трудовата дисциплина е грубо такова. Възразява се срещу поддържаното в жалба,
че ищцата като „помощник-възпитател“ не е имала задължение да зарежда печките с
гориво и да ги пали, а напротив – на същата е било възложено задължението да се
грижи за отоплението на децата. Изложени са съображения за тежест на
нарушението, обуславяща наложеното наказание, като се изтъква факта, че
деянието е имало медиен отзвук, че длъжността на П. изключва толериране на
подобно поведение, че същото не е прецедент в нейното дисциплинарно минало.
Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските, направени
пред въззивната инстанция.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният състав,
след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /във
въззивното производство нови доказателства не са събрани/, на доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
Районен съд –
Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от С.Р.П. от гр.Дупница, против
Обединено детско заведение (ОДЗ) №2- гр.Дупница и филиал с.С., с адрес: гр.Д.
ул.„***“ №***, с която са били
предявени обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.344
ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, както следва: за признаване
уволнението на П. за незаконно и отмяна на заповед №103 от 09.03.2016г., с
която на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; за
възстановяване на П. на заеманата преди уволнението длъжност „помощник
възпитател“ и за осъждане на ОДЗ да заплати на ищцата обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на незаконното уволнение, поради оставането й без
работа за период от шест месеца, считано от 09.03.2016г. в размер на
3 398.40 лева (уточнени впоследствие).
Ищцата П. е
твърдяла незаконност на уволнение, поради следното: 1/ ищцата не е извършила
описаните в заповедта за уволнение нарушения; 2/ в заповедта за уволнение не е
изяснено как, според работодателя, същата е злоупотребила с доверието му; 3/
при издаване на заповедта е била нарушена нормата на чл.195 от КТ – не е
посочено ясно къде е било извършено нарушението; заповедта не е мотивирана и е
недопустимо същата да се обосновава с материали от досъдебно производство,
които са конфиденциални; 4/ при издаване на заповедта е била нарушена нормата
на чл.189 от КТ и работодателят не е съобразил тежестта на наказанието с тази
на нарушението; 5/ не е била спазена разпоредбата на чл.193 от КТ– заповедта е
била издадена преди да изтече предоставения от работодателя еднодневен срок за
обяснения, както и такива са били изискани за обстоятелства, описани по начин,
различен от този в заповедта за уволнение.
От представените от
страните документи се установява, че същите са се намирали в трудово
правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор, Правоотношението
е било такова за неопределено време и по силата на същото П. е заемала длъжността
„помощник възпитател“, с място на работа ОДЗ №2, гр.Дупница, ул.„***“ №***.
Видно от
постановление на прокурор при ДРП от 27.01.2016г., на 21.12.2015г. срещу С.Р.П.
и лицето И. В. И. е било образувано досъдебно производство №1101/2015г.
по описа на РУ на МВР Дупница, за това, че на 21.12.2015г. в гр.Дупница,
обл.Кюстендил, на ул.„***“ №***, от двор на ОДЗ №2, двамата, в съучастие, като
съизвършители, са отнели чужди движими вещи, а именно: 24 литра дизелово гориво
от владението на домакина на детската градина Д.
И., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като за извършване на кражбата е използвано МПС, собственост на И. И., на който
автомобил в багажника са били натоварени пластмасовите бутилки с дизелово
гориво.
От показанията на
разпитаната свидетелка Д. И., заемаща длъжността „домакин“ в детското заведение, се
установява, че помещенията в детската градина се отоплявали с Нафтови печки и
климатици на ток, както и, че всяка сутрин към 08.00 часа И. предоставяла на съответния помощник- възпитател, който
имал задължението да запали печките, по 20 литра нафта – в две лейки, след
което заключвала помещението, в което горивото се съхранявало. Свидетелката заявява,
че не й е известно кой е подал сигнал до полицията за кражба на нафта, но на
21.12.2015г. П. била заловена от органите на МВР, от които й станало известно,
че ищцата била следена няколко дни преди случая.
От предоставени от
прокуратурата на ОДЗ преписи от документи, съставляващи част от образуваното
досъдебно производство, се установява, че според изготвена на 21.12.2015г.
докладна записка от Й. М. К., служител в сектор
„ОП“ при РУ на МВР, на същата дата към 18.40 часа същият, заедно с още един
служител, е бил изпратен на адрес в гр.Дупница, ул.„***“,
срещу дом №***, за да окаже съдействие на колеги от сектор „КП“, като
при пристигането се установило, че в багажното отделение на автомобил марка „***“, с рег.№***, собственост на
едно от присъстващите на място лица И. И., се намират няколко пластмасови бутилки от минерална
вода, съдържащи червена на цвят течност с мирис на дизелово гориво. Установява
се още, че на същата дата С.П. е дала писмени обяснения пред полицейските
органи, в които е посочила, че на 21.12.2015г. около 18.30 часа, заедно с И.И.са отишли до
детската градина, където работи; П. е отключила вратата на двора и двамата са
взели нафта, която е била за изхвърляне и тя е събирала през седмицата, като
остатъчна, в пластмасови бутилки; количеството на тази нафта било около 20
литра и П. щяла да използва за разпалване на дървата в камината; полицията
пристигнала, когато нафтата била качена в колата. В сходен смисъл са и
писмените обяснения, дадени от И. И., за който е установено, че е роднина по сватовство на П.
– неин зет.
Според свидетелката
Д. И., „остатъчна“ нафта
от използваната такава в детското заведение не е имало. Свидетелката е посочила
още, че ищцата се е явила за кратко на работа след случая, след което е
представила болнични листове.
От представените по
делото болнични листове е видно, че за времето от 22.12.2015г. до 07.03.2016г. П.
не се е явявала на работа, ползвайки отпуск за временна неработоспособност.
На 08.03.2016г. П.
се е явила на работа и работодателят й е връчил две искания за даване на
писмени обяснения. В искане с изх.№031/08.03.2016г., директорът на ОДЗ е
поканил служителката в еднодневен срок да даде писмени обяснения във връзка със
случая от 21.12.2015г., при който около 18.40 часа е била хваната от служители
в МВР-Дупница да изнася от ОДЗ №2 пластмасови бутилки от минерална вода,
открити в изчаквалия автомобил на неин близък; за причината за изнасяне на тази
нафта от ОДЗ №2-гр.Дупница, както и за самоволното напускане на работа на
22.12.2015г., когато са й били поискани писмени обяснения по случая. Искането е
връчено на П. на 08.03.2016г. Второто искане с изх.№032/08.03.2016г. касае
представянето на конкретен болничен лист, при положение, че ищцата не е
страдала от посоченото в него заболяване.
В констативен
протокол №1 от 08.03.2016г., подписан от ВрИД директор и като свидетели от
трима служители, е посочено, че на 08.03.2016г. в 09.30 часа от С.П. са били
поискани писмени обяснения по случая от 21.12.2015г., когато е била хваната от
служители на МВР да изнася нафта от заведението, както и, че в 09.45 часа в
присъствието на Д. И.,
Т. Т. и Р. Д., лицето е отказало
да даде обяснения по случая.
На 09.03.2016г. е
издадена заповед за налагане на дисциплинарно уволнение с №103, с която
работодателят е наложил на С.П. посоченото дисциплинарно наказание. Заповедта е
връчена на ищцата на 09.03.2016г. В същата работодателят подробно е описал
фактите, послужили като основание за образуване на досъдебното производство с
№1101/2015г. по описа на РУ на МВР и е приел, че на 21.12.2015г. около 18.30
часа пред ОДЗ №2, гр.Дупница и филиал с.С.,
с адрес: гр.Дупница ул.„***“ №*** служители на сектор „Криминална полиция“ при
РПУ-Дупница, са констатирали, че С.П., на длъжност „помощник възпитател“ в
детското заведение изнася четири броя пластмасови бутилки с обща вместимост 24
литра, пълни с дизелово гориво и ги товари в автомобила на своя зет И. И.. В заповедта е
посочено, че дизелово гориво в количество от 20 литра е било предоставяно
ежедневно на помощник възпитателя от домакина на ОДЗ и е направ3ен извод, че П.
е събирала от нафтата, предоставена й за отопление на децата. Работодателят е
посочил, че това поведение на помощник възпитателя П. представлява злоупотреба
с доверието на работодателя, като същата с умишлените си и преднамерени
действия с цел извличане на лична имотна облага е нарушила трудовата
дисциплина, уронила е престижа и доброто име на ОДЗ №2, като е демонстрирала
нелоялно отношение и е увредила имущественото състояние на работодателя.
От прието от ДРС
заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза е установено, че последен
пълен отработен от ищцата месец е месец ноември 2015г., за който същата е
получила брутно трудово възнаграждение (БТВ) в размер на 566.40 лева.
В съдебно заседание, проведено на 30.06.2016г.
съдът е констатирал от трудовата книжка на ищцата, че започване на работа по
друго трудово правоотношение в същата не е било отразено.
При горната
фактическа обстановка РС-Дупница е намерил исковете за неоснователни и ги е
отхвърлил, възлагайки на ищцата направените от ответника и от съда разноски.
Съдът е приел, че работодателят е спазил процедурата по чл.193 от КТ, както и,
че в производството е било доказано, че ищцата е извършила нарушение на
трудовата дисциплина – изнасяне на дизелово гориво – 24 литра, с което е
увредила имуществото на работодателя и е злоупотребила с неговото доверие.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в
съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на
валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда,
решението на ДРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради
следното:
Тежестта на
доказване в производствата по оспорване законността на дисциплинарно уволнение,
е възложена на работодателя – ответник по делото. Последният следва да
установи, че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина,
попадащо под някоя от хипотезите, визирани в закона, че са спазени процедурните
изисквания при налагане на наказанието и, че последното е съобразено с тежестта
на извършеното нарушение. Правният спор се развива в рамките на наведените от
ищцовата страна доводи, които в случая предполагат установяване спазването на
разпоредбите на чл.193, чл.195 ал.1 и чл.189 от КТ, както и установяване
наличието или липсата на извършено от страна на П. виновно нарушение на
трудовата дисциплина.
Доказателствата по
делото сочат на извод, че преценката на районния съд за спазване на изискването
на чл.193 от КТ от страна на ОДЗ е правилна. От С..П.
са били поискани обяснения във връзка с нарушението, като искането за
представяне на такива е било формулирано по напълно разбираем начин и не може
да се постави под въпрос идентичността на нарушенията, за които е било поискано
обяснение и тези, за които е било наложено оспореното наказание. Служителката е
заявила, че отказва да дава обяснения, за което е бил съставен констативен
протокол, като при все това работодателят е издал заповедта, след като е
изтекъл предоставения срок за даване на обяснения. Във връзка със спазването на
чл.193 от КТ при конкретния казус, следва да се отбележи, че при касационната
проверка на решението на въззивната инстанция при предходното разглеждане на
спора, е даден отговор на този въпрос, а указанията на ВКС по прилагането и
тълкуването на закона, на основание чл.294 ал.1 изр.2 от ГПК, са задължителни
за настоящия съд.
Спор относно
приложението на чл.194 от КТ не е повдиган своевременно по делото.
Съдът приема за
спазена и разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ, намирайки заповедта за мотивирана,
а нарушението - описано с неговите обективни и субективни признаци. Налице е
известна непрецизност при формулиране на точното нарушение, но същата не е до
степен, затрудняваща разбирането на това в какво, според работодателя, се
изразява стореното от П. – ясно е, че се твърди, че на 21.12.2015г. около 18.30
часа същата е отнела нафта – 24 литра, собственост на детското заведение, като
за целта е събирала същата в пластмасови бутилки от количествата, предоставяни
й от домакина за отопление на децата, като този факт е бил установен от
органите на ОД на МВР, за което срещу нея е било бразувано досъдебно
производство. Правото на П. да разбере за какво й е било наложено наказание не
е било затруднено по какъвто и да било начин, каквато именно е целта на
разпоредбата. Не се споделя оплакването на ищцата, че в заповедта за уволнение
не било посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като в същата се
съдържа изрично посочване на адреса, на който е било констатирано нарушението –
гр.Дупница, ул.„Хр.Ботев“ №41.
Нарушението, за
което П. е уволнена дисциплинарно, по същество се изразява в отнемане на
имущество, принадлежащо на работодателя – 24 литра дизелово гориво,
предназначени за отопление на помещенията в детската градина.
Това фактическо
нарушение работодателят е подвел под хипотезата на няколко правни норми –
чл.190 ал.1 т.4 от КТ, кореспондираща отчасти на общата норма на чл.187 т.8 от КТ, и чл.190 ал.1 т.7 от КТ, също кореспондираща частично на чл.187 т.10 от КТ,
както и чл.187 т.9 от КТ. Чл.187 от КТ урежда неизчерпателно дисциплинарните
нарушения, за които може да бъдат налагани дисциплинарни санкции, като т.10 е
обща норма и визира неизпълнението на всякакви трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. Чл.190 от КТ е
разпоредба, която сочи за какви нарушения на трудовата дисциплина може да бъде
налагано дисциплинарно наказание “уволнение”. Доколкото, както се каза, налице
е частично припокриване между общата разпоредба на чл.187 от КТ и тази на
чл.190 от КТ, касаеща конкретното наказание, съдът, преценявайки направените от
работодателя правни квалификации ще отчита тези по чл.190 от КТ. Така,
описаното от работодателя в процесната заповед, на първо място е квалифицирано,
като нарушение по чл.190 ал.1 т.4 от КТ. Тази разпоредба сочи две нарушения, за
които може да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание и това са:
злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за
него сведения. Явно е, че работодателят е имал предвид първата възможност –
злоупотреба с доверието му, тъй като и изрично е посочил първото предложение на
разпоредбата. Чл.190 ал.1 т.7 от КТ е норма, която предвижда възможност за
налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” за извършени други тежки
нарушения на трудовата дисциплина. Юридическото квалифициране на фактическото
нарушение е от значение за преценката дали работодателят е могъл да уволни
служителя. При конкретиката на делото следва да се установи дали приписаното на
П. може да се квалифицира, като злоупотреба с доверието на работодателя,
увреждане на имуществото му или като друго тежко нарушение на трудовата
дисциплина. Доколкото работодателят се е позовал и на всички изброени, за
законосъобразността на уволнението е достатъчно установяването на което и да е
от тях.
Особено съществен
по делото е въпросът дали П. е извършила описаното в заповедта нарушение и едва
при даване на положителен отговор на този въпрос ще следва да се преценява
правилността на правната квалификация и съответствието между тежестта на
нарушението и наложеното наказание.
Въззивницата
оспорва извършването на нарушението и твърди, че то е недоказано. Настоящият
съд не споделя тази теза и счита, че изводът на ДРС за извършване на
приписаното нарушение е правилен. От представените от ОДЗ документи е видно, че
на 21.12.2015г., около 18.30 часа, служители на МВР са установили на място, че П.
е влязла в двора на детската градина, изнесла е от там пластмасовите бутилки с
нафта – 24 литра, и ги е натоварила в автомобил, собственост на неин близък.
Пред органите на досъдебното производство същата е заявила в писмени обяснения,
че е събирала тази нафта от предоставената й през седмицата от детската градина
такава. Това изявление представлява извънсъдебно признание за неизгодни за
направилата го страна факти, поради което същото следва да бъде ценено като
годно доказателствено средство. Впрочем, по делото няма нито едно
доказателство, което да опровергава верността на извода, че П. е извършила
въпросното деяние.
Извършеното от
жалбоподателката може да бъде подведено под правното основание чл.190 ал.1 т.4
пр.1 от КТ, тъй като представлява извършване на действия, които не оправдават
доверието на работодателя – очакването, че служителят съвестно и отговорно ще
се отнася към изпълнение на служебните му задължения, ще се стреми да опазва
имуществото на работодателя, респ. сам ще се въздържа от посегателства спрямо
него. Типичен пример за злоупотреба с доверието на работодателя са именно
дребните посегателства срещу имущество, които, както в настоящия случай,
представляват виновни действия.
Съдът приема, че от
обективна и от субективна страна жалбоподателката е осъществила състава на
визираното в чл.190 ал.1 т.4 пр.1 от КТ дисциплинарно нарушение. Наложеното й
наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение. Чл.189 от КТ
задължава работодателя при определяне на наказанието да вземе предвид тежестта
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. Това ще рече, че работодателят следва да прецени какво
е извършено, при какви обстоятелства, поведението и личността на нарушителя по
отношение на конкретното деяние и по принцип, настъпили ли са вредни последици,
респективно могли ли са да настъпят такива. Така индивидуализирано нарушението
следва да съответства на наложеното наказание. Според съда, преценката на
работодателя е правилна. Макар да липсват конкретни данни, вероятно стойността
на отнетите 24 литра нафта не е голяма. Тежестта на нарушението обаче,
произтича основно от характера на заеманата длъжност, от това, че служителката
е следвало да употребява горивото за отопление на децата в детската градина, а
не да икономисва от него, с цел да присвои остатъка. С извършения акт
служителката е компроментирала своите качества да изпълнява вменените й
задължения – по делото е доказано, че помощник възпитателите са били именно
лицата, натоварени със задължението да запалват печките в помещенията. Още - и
липсата на критичност към стореното. Наложеното наказание е съразмерно с
тежестта на нарушението.
По изложените
съображения, изводът на ДРС за неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ
се явява правилен. Същото важи и за останалите искове. Уважаването на
претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, се намира в
пряка зависимост от признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
тъй като последното представлява една от кумулативно изискуемите се
предпоставки за това.
3. Относно разноските:
Направените от
жалбоподателката разноски остават за нейна сметка.
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, П. на общо основание дължи заплащане на
насрещната страна на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400.00 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение
№360/13.07.2016г. на Районен съд –
Дупница, постановено по гр.д.№520/2016г. по описа на този съд.
О С Ъ Ж Д А С.Р.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Обединено детско заведение №2-гр.Дупница, с филиал с.С., с ЕИК *** и адрес:
гр.Дупница, ул.„***“ №41 сумата от 400.00 лева (четиристотин лева),
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от деня на
постановяването му –13.12.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.