РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900258 по описа за 2021 година
Г.А.С. от гр. Б., ул. „Любен Каравелов“ № 34, вх.Д, ет.2, с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. Я.Д. от САК, е предявил срещу "ЗД Б.И." АД, ЕИК обективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева, предявен като частичен иск
при пълен размер на претенцията от 50 000 лева, за причинени на ищеца неимуществени
вреди – физически болки и страдания, продължително главоболие, затруднения при
придвижване, затруднения на дихателния процес, нарушена концентрация и лесна
уморяемост, нарушения на съня, тревожност, напрегнатост и раздразнителност, вследствие
нанесени му телесни увреждания – фрактура на тялото на гръдната кост на ниво 3-та
костостернална става с дислокация на фрагментите, фрактура в основата на 4-та
метатарзална кост на лявото ходило, полифрагментна фрактура с луксация на кубовидна
кост на лявото ходило, фрактура на ладиевидна кост в областта на левия глезен, фрактура на
латералната и средната клиновидна кост в областта на левия глезен, мозъчно сътресение,
контузия на шията с цервикален синдром, травма на интраабдоминални органи, контузия на
таза вляво, ляв лакът и дясно коляно с разкъсно-контузни рани и охлузвания, контузия на
двете слабинни области с охлузвания и хематоми, причинени в резултат на ПТП, настъпило
на 23.07.2021 год. около 16.50 часа на главен път I – 1 /път Е 79/, км 174+600 /гр. М. – гр. Б./,
по вина на Б.Л.М. с ЕГН – водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206 СВ“, с ДК №
СВ 7262 РН, със застрахователна полица № BG/02/121002028596 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
1
17.07.2021 год. до 16.07.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска, 17.12.2021 год., до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 350.18 лева за причинени му
имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причинените му при
горното ПТП телесни увреждания и възстановяване от същите, изразили се в закупуване на
лекарствени средства, следоперативна обувка, патерица и постоперативна ортеза, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 17.12.2021 год., до
окончателното й заплащане.
Претендират се направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА
на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Производството по делото, образувано по предявения от втория ищец С.А.С. срещу
"ЗД Б.И." АД, ЕИК, частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, е отделен на осн.
чл.210, ал.2 от ГПК от производството по т.д. № 258/2021 год. на СОС и с влязло в сила на
03.06.2022 год. определение е изпратено по подсъдност на Районен съд – М.
С исковата молба се твърди, че на 23.07.2021 год. около 16.50 часа на главен път I – 1
/път Е 79/, км 174+600 /гр. М. – гр. Б./, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ“,
модел „520 И” с ДК № CO 2580 АХ, управляван от ищеца Г.А.С. и собственост на ищеца
С.А.С. и лек автомобил марка „Пежо“, модел „206 СВ“, с ДК № СВ 7262 РН, с водач Б.Л.М.
с ЕГН **********. Твърди се, че водачът на лекия автомобил „Пежо” при движение в
посока от гр. Б. към гр. М. е загубил контрол над управляваното от него МПС, пресякъл е
непрекъснатата осева линия на пътното платно и е навлязъл в лентата за насрещно
движение, в резултат на което се е сблъскал с насрещно движещия се лек автомобил „БМВ“.
Вследствие на инцидента водачът на л.а. „Пежо” е починал, а ищецът Г. С. е получил
множество тежки травматични увреждания, констатирани след транспортирането му от екип
на ЦСМП и приема му по спешност в СО, а впоследствие и в хирургично отделение в
"МБАЛ Х.Б." АД - гр. В. –
- фрактура на тялото на гръдната кост (стернума) на ниво 3-та костостернална става с
дислокация на фрагментите,
- фрактура в основата на 4-та метатарзална кост на лявото ходило,
- полифрагментна фрактура с луксация на кубовидна кост на лявото ходило,
- фрактура на ладиевидна кост в областта на левия глезен,
- фрактура на латералната и средната клиновидна кост в областта на левия глезен,
- мозъчно сътресение,
- контузия на шията с цервикален синдром,
- травма на интраабдоминални органи,
- контузия на таза вляво, ляв лакът и дясно коляно с разкъсно-контузни рани и
охлузвания,
2
- контузия на двете слабинни области с охлузвания и хематоми.
Твърди се, че ищецът Г. С. бил приет по спешност в болничното заведение в гр. В. с
оплаквания от силна палпаторна болка в гръдната кост и в лявата гръдна половина, дифузно
изразена палпаторна болка в долен коремен етаж и ляво подребрие, както и оток и силна
болка на левия долен крайник в областта на подбедрицата и ходилото със силно болезнен
обем на движение в лявата талоклорална (глезенна) става, видно от приложената към и.м.
епикриза от ИЗ № 7453/2021. Предвид обективното състояние на пострадалия били
направени комплексни изследвания – ПКК, рентгенографии на стернум, таз, бял дроб, череп,
стъпало и пръсти; КТ на гръден кош и корем; КТ на черен дроб, жлъчен мехур, слезка,
панкреас, надбъбречни жлези, бъбреци, пикочен мехури, и проведени консултации с лекари
специалисти. Назначена била комплексна медикаментозна терапия, като ищецът бил
изписан на 27.07.2021 год. за продължаващо домашно лечение и медикаментозна терапия.
Поради продължаващите комплексни оплаквания от оток, болка и ограниченост в
обема на движенията в областта на левия глезен и ходило, два дни след дехоспитализацията
се наложило ищецът да бъде прегледан от лекар специалист, видно от амбулаторен лист №
000104/29.07.2021 год., при което са установени и хипестезии (състояние на намалена или
липсваща способност за усещане на допир и натиск) на 4-ти пръст. Предвид обективното
състояние на пострадалия били проведени рентгенографски изследвания и КТ на ляво
стъпало и пръсти, въз основа на резултатите от които били констатирани гореописаните
множество фрактури в областта на левия глезен и ходилото. С оглед на последните се
наложило пострадалият да носи обездвижваща ортопедична обувка на левия крак за да се
избегне разместване на костни фрагменти и правилното зарастване на костната повърхност
в тази област.
Твърди се, че посттравматичните оплаквания от силно главоболие и скованост в
областта на шията при пострадалия продължавали и това наложило извършване на
последващи прегледи от лекари специалисти, видно от амбулаторен лист №
000070/02.08.2021 год. и амбулаторен лист № 000068/03.08.2021 год. Предвид обективното
състояние на пациента било проведено МДКТ изследване на шиен отдел на гръбначния
стълб и гръдна клетка, въз основа на резултатите от което били констатирани дегенеративни
заболявания в шийния сегмент на гръбнака.
Твърди се, че и към настоящия момент възстановителният процес при пострадалия
продължава и все още не е приключил, продължават и болките в областта на левия глезен.
С оглед на увреденото посттравматично обективно състояние на Г. С. се наложило
ищецът да ползва отпуск по болест за временна неработоспособност, видно от болничен
лист № Е20211796512/27.07.2021 год., № Е20211501991/01.09.2021 год., №
Е20212413016/28.09.2021 год. и от 26.10.2021 год., с общ период от 125 календарни дни.
Твърди се, че вследствие на преживяното ПТП Г. С. е изпитал интензивни и
негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално
и физиологическо сътресение и смущение. С оглед характера на получените травми водещ
3
симптом бил главоболието, както и силната болка в различни части на тялото, най-силно
изразена в областта на шията, гърдите и левия крак. С оглед характера и степента на
получената фрактура на гръдната кост пострадалият е изпитвал интензивен болков синдром
в гръдната област, усилващ се при незначителни ротационни движения на тялото. Изпитвал
нетърпима болка при палпация на гръдната кост. Вследствие на получената фрактура на
стернума се появил и допълнителен болков синдром при вдишване и издишване, което
създало значителни затруднения на дихателния процес. Болката се усилвала както при
дишане, така и при издишване, при кашлица, при кихане, при промяна на положението на
тялото. В настоящия случай с оглед характера на увреждането тялото на пострадалия
абсолютно рефлекторно се привеждало към страната на травмата за да се щади пострадалата
зона. Допълнително неблагоприятно въздействие върху състоянието и подвижността на
пострадалия оказвала и получената шийна травма и породените от нея оплаквания от болки
и скованост с възможност да усложнят и ускорят развитието на констатираните
дегенеративни изменения в този отдел на гръбначния стълб.
В резултат на полученото мозъчно сътресение се проявили временна замаяност и
силно главоболие и гадене, които продължили няколко седмици, през който период се
наложил системен прием на медикаменти. Последните оплаквания били симптоматично
съчетани и с характерните за комоциото сънливост, отпадналост, нарушена концентрация и
лесна уморяемост при психическо натоварване, както и дразнене от различни източници на
светлина. За овладяване на това състояние се изисквало и спазването на подходящ
хранителен режим, изключващ приема на съдържащи кофеин храни и напитки, както и
прием на специфични медикаменти.
Предвид получените множество фрактури на кости в областта на лявото ходило на
ищеца болковият синдром в левия му глезен се усилвал дори и при най-малкия опит за
движение на травмирания крайник, като в определени моменти ставал нетърпим. Поради
горното се налагал системен прием на обезболяващи медикаменти, които обаче само
временно овладявали силно изразения болков синдром. Наред с интензивната болка, макар и
напълно имобилизиран, засегнатият глезен бил оточен и с проявена неспособност за
извършване на активни и пасивни движения. В резултат на получените фрактури ищецът
бил изправен пред невъзможност за функционално и пълноценно използване на долния ляв
крайник по време на продължителния възстановителен период. Последното му създавало
затруднения от двигателен характер, включително и при задоволяване на някои ежедневни
битово-хигиенни нужди и потребности, понякога се налагало и чуждо съдействие. С оглед
на горното придвижването на пострадалия, вкл. и към момента, се осъществявало, макар и
затруднено, с помощни средства – подмишечна патерица и специална обувка, за да се
избегне натоварване на левия крак, понякога било необходимо и спазването на постелен
режим.
Предвид обективното състояние на пострадалия напълно изключена била каквато и
да е физическа активност от негова страна за дълъг период от време, което в съчетание с
проявяващите се нарушения на съня неминуемо се отразило негативно върху цялостния му
4
жизнения тонус и добра кондиция. Допълнителни неудобство и дискомфорт предизвикали и
множеството контузии с охлузвания и разкъсно-контузни рани в различни части на тялото.
Твърди се, че събитието се отразило негативно и върху психиката на ищеца и
породило посттравматично притеснение у него за последващо управление на МПС,
тревожност, напрегнатост и раздразнителност.
Твърди се, че за лечение на причинените му при горното ПТП телесни увреждания и
възстановяването от същите ищецът извършил разходи, изразили се в заплащане на
потребителски такси и закупуване на лекарствени средства, следоперативна обувка,
патерица и постоперативна ортеза „walker boot short” на обща стойност от 350.18 лева,
видно от приложените към и.м. фактура № **********/28.07.2021 год., издадена от „Д.”
ЕООД, фактура № **********/27.07.2021 год., издадена от МБАЛ „ Х.Б.” АД – В., ведно с
фискален бон, фактура № **********/29.07.2021 год., издадена от „В.Р. – А.2001” ЕООД,
фактура № **********/02.08.2021 год., издадена от „К.и.“ ЕООД, фактура №
**********/29.07.2021 год., издадена от „О.“ ООД, фактура № **********/02.08.2021 год.,
издадена от „О.“ ООД и фактура № **********/02.08.2021 год., издадена от „О.“ ООД.
Сочи се, че във връзка с горното ПТП било образувано досъдебно производство №
220/2021 год. по описа на РУ – М., пр. пр. № 1493/2021 год. по описа на ОП – В.,
прекратено с постановление от 25.11.2021 год. на ОП – Враца на осн. чл.24, ал.1, т.4 от НПК
поради смъртта на дееца – водачът на лекия автомобил „Пежо” Б.Л.М..
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Пежо“, модел „206 СВ“, с ДК № СВ 7262
РН, управляван при ПТП от деликвента Б.Л.М., била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/121002028596, валидна от 17.07.2021 год. до 16.07.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
23.07.2021 год.
Твърди се, че ищецът депозирал по пощата писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ до „ЗД Б.И.” АД, получена на 13.09.2021 год., въз основа на която била
образувана преписка по щета № **********, по която застрахователят изискал
допълнителни доказателства, а до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ с писмо изх. №
НЩ – 8240/09.12.2021 год. отказал изплащане на обезщетение, което обуславя интереса от
предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м., че е налице деликт, причинен от водача
на лекия автомобил марка „Пежо“, модел „206 СВ“, с ДК № СВ 7262 РН – Б.Л.М.. Твърди се,
че събитието е случайно за водача този автомобил, като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Сочи се, че представеният с и.м. констативен протокол за ПТП не се ползва материална
5
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен
механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл.45, ал. 2 ЗЗД.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като обезщетение за
неимуществени вреди от ищеца Г. С., е прекомерно завишена, като не отговоря
установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен
род вреди.
Прави се евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищеца Г.С. като
водач на МПС, като се сочи, че е управлявал лекия автомобил без поставен предпазен колан,
който би намалил риска за него и тежестта и броя на нараняванията му.
С отговора се оспорва претенцията за имуществени вреди от Г. С., изразяващи се в
разходи за лечение, като се сочи, че пряката причинна връзка с травмите от ПТП подлежи на
пълно доказване, каквото не е проведено.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от
ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият чрез пълномощника си е депозирал
допълнителна искова молба, с която е допълнил първоначалната. С ДИМ се сочи, че по
повод полученото от ищеца Г. С. в резултат на процесното ПТП тежко травматично
увреждане в областта на левия глезен с множество фрактури и на продължаващите
посттравматични оплаквания в засегнатата зона на крака, на пострадалия е извършен
последващ преглед от ортопед-травматолог (половин година след инцидента), при който
обективно са констатирани болки в лявото стъпало с плоскостъпна деформация и
предписани ортопедични стелки, видно от представения с ДИМ амбулаторен лист №
000011/13.01.2022 год.
Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК,
като до изтичане на срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият не е подал допълнителен отговор.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от изисканото и приложено към настоящото дело досъдебно производство №
220/2021 год. по описа на РУ – М., пр.пр. № 1493/2021 год. по описа на ОП – В., прекратено
с постановление от 25.11.2021 год., същото е било образувано за извършено престъпление
по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 23.07.2021 год. около 16.50
часа на главен път I – 1 /Е – 79/ на км 169+700, между с. Л.д. и с. Р., общ. Мездра, при
управление на МПС при нарушаване на правилата за движение по пътищата по
непредпазливост е била причинена смъртта на Б.Л.М. Прието е, че на 23.07.2021 год. около
6
16.50 часа Г.А.С. се движил с автомобила си по път Е – 79 в посока В. – Б. между селата Р. и
Л.д., като зад него е имало колона от автомобили. Управляваният от Б.Л.М. лек автомобил
марка „Пежо“, модел „206 СВ“, с ДК № СВ 7262 РН се движил в обратната посока и когато
двата насрещно движещи се автомобила са били в района на км 169+700 на главен път Е –
79, автомобилът на Митов е напуснал безпричинно лентата си за движение, навлязъл е в
насрещната лента и се е ударил челно с автомобила на С., след което се е запалил. Пожарът
бил изгасен бързо в резултат на намесата на други водачи на МПС. На място са пристигнали
екипи на МВР и ЦСМП – В., които са транспортирали двамата водачи в МБАЛ „Христо
Ботев“ Враца, където по-късно същия ден Митов е починал.
С постановлението е прието, че сблъсъкът между двата автомобила е бил причинен
единствено по вина на починалия водач Б.Л.М., поради което наказателното производство е
било прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК – поради смъртта
на дееца.
От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с
материалите по делото, включително констативния протокол за процесното ПТП и протокол
от 23.02.2021 год. за оглед на местопроизшествие, се установява следното:
За механизма на възникване на ПТП между двата автомобила може да се съди по
разположението им в мястото на окончателното им установяване след удара, един спрямо
друг и спрямо параметрите на платното за движение, както и по описаните в протокола за
оглед на местопроизшествие следи и веществените доказателства и деформации по купетата
им – ударът между двата автомобила е бил челен, прав и е осъществен изцяло в лента за
движение на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „520 И” с ДК № CO 2580 АХ,
управляван от ищеца Г.А.С.. Платното за движение в тази зона е било двупосочно,
съставено с по една пътна лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина
по 3.60 метра. Лекият автомобил „Пежо” плавно се е отклонил вляво по отношение
първоначалната си посока на движене, пресякъл е непрекъснатата линия, разделяща двете
пътни ленти и е навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в насрещна посока се е
движил лекият автомобил „БМВ“. Водачът на последния С. е забелязал това навлизане в
лентата му за движение и е задействал спирачната уредба на автомобила за аварийно
спиране. Спирачната система е сработила и е реализирала спирачен път около 1 – 2 метра,
при което е настъпил челен, прав удар между челните части на двата автомобила, вследствие
на който кинетичната енергия на двата автомобила е преобразувана за еластични и
пластични деформации по купетата и автомобилите са се установили в мястото на удара.
От същото заключение, както и от заключението по назначената СМЕ, също
неоспорено от страните, се установява, че вследствие на ПТП на ищеца са били причинени
следните травматични увреждания – контузия на коремните органи, без открита рана на
корема, охлузвания в областта на дясна колянна става, малка контузна рана в областта на
лявата лакетна става, охлузвания на кожата в двете слабинни областта с недобре
отграничени хематоми, счупване на тялото на гръдната кост на ниво 3-та косто-стернална
става с малко разместване. Първоначално е било проведено консервативно лечение с
7
вливане на инфузионни разтвори, противооточни и обезболяващи медикаменти, а на
29.07.2021 год. ищецът бил на преглед при неврохирург, гръден хирург и ортопед-
травматолог, където били назначени допълнителни образни изследвания – скенер на шиен
отдел на гръбначен стълб, гръден кош и ляво ходило. При същите били установени
счупвания на ладиевидната, клиновидната и кубовидна кост на ляво стъпало, както и на 4-та
предноходилна кост на ляво стъпало. Поставена му била ортеза за обездвижване на лява
глезенна става и ходило.
При извършения личен преглед на ищеца от в.л. по назначената СМЕ се установява
спадане на напречния свод на лявото ходило и разширяване на предната част на ходилото,
запазен обем движение в лява глезенна става и ходило и наличие на малък белег с размер
около 1 см от порезна рана в областта от вътрешната страна на лява лакетна става.
По отношение на фрактурата на тялото на гръдната кост на ищеца с дислокация на
фрагментите в.л. сочи, че същата е част от гръдния кош и при счупването й има болки,
засилващи се при по-дълбоко дишане и движения на ръцете в раменните стави. Контузията
на шията е довела до болки по хода на шийните прешлени и шийната мускулатура,
засилващи се при движение на главата. При направения скенер на шийна област на ищеца
на 03.08.2021 год. е установено наличието на дегенеративни промени в шийни прешлени,
което може да доведе до по-висок интензитет на болката. В конкретния случай контузията
на коремните органи е довела до малко количество свободно подвижна течност около
десния бъбрек, което е позволило консервативно лечение, без да се налага операция.
Лечението на счупването на костите на ляво ходило е било консервативно с поставяне на
имобилизация на лявата глезенна става и ходило за 50 дни, като за този период ищецът не е
трябвало да натоварва ляв крак и се е придвижвал с помощни средства – патерици.
В.л. сочи, че при нормално протичане на лечебния процес без усложнения
възстановителният период при такъв вид увреждания е около 3-4 месеца, което
кореспондира със срока на временна нетрудоспособност при ищеца. Корекцията на плоското
ходило при ищеца налага постоянно да се носят ортопедични стелки.
В.л. сочи, че всички извършени от ищеца разходи, удостоверени с представените с
и.м. фактура № **********/28.07.2021 год., издадена от „Д.” ЕООД, фактура №
**********/27.07.2021 год., издадена от МБАЛ „ Х.Б.” АД – В., ведно с фискален бон,
фактура № **********/29.07.2021 год., издадена от „В.Р. – А.2001” ЕООД, фактура №
**********/02.08.2021 год., издадена от „К. и.“ ЕООД, фактура № **********/29.07.2021
год., издадена от „О.“ ООД, фактура № **********/02.08.2021 год., издадена от „О.“ ООД и
фактура № **********/02.08.2021 год., издадена от „О.“ ООД – за заплащане на
потребителски такси за болнично лечение, закупуване на лекарствени средства,
следоперативна обувка, патерица и постоперативна ортеза „walker boot short” на обща
стойност от 350.18 лева, са във връзка с проведеното му лечение.
От заключението по назначената КСМАТЕ се установява, че констатираните
травматични увреждания при ищеца са причинени от удари с или върху твърди тъпи
предмети, като предвид тежестта и анатомична локализация на уврежданията, локализирани
8
в гръдната област и долния коремен етаж, същите добре отговарят да са причинени от
действието на поставен обезопасителен колан в момента на удара. Уврежданията на
крайниците на ищеца са причинени от контакт /удари/ с части от интериора на
автомобилното купе и могат да бъдат причинени и при поставен обезопасителен колан.
Видно от представените с и.м. болнични листове № Е20211796512/27.07.2021 год., №
Е20211501991/01.09.2021 год., № Е20212413016/28.09.2021 год. и от 26.10.2021 год., ищецът
е ползвал вследствие на травмите при ПТП отпуск по болест с общ период от 125
календарни дни.
От показанията на свидетелката Н.Т.С., съпруга на Г.С., се установява, че ищецът й
се обадил след ПТП по телефона, казал й, че го е блъснала друга кола, че го болят гърдите и
че не може да диша, бил много уплашен докато чакал линейката. Свидетелката го видяла,
когато бил настанен в спешното отделение в болницата във В. – бил с наранявания по
ръцете и по краката, болели го гърдите и трудно дишал. В болницата престоял около пет
дни, но когато го изписали, кракът му бил с много голям оток. След престоя си във Враца
потърсил второ мнение в софийска болница, направили му повторна рентгенова снимка и се
установило, че има счупени костици на стъпалото на крака. Предписали му да носи
специална обувка, която да му обездвижи стъпалото, за да може да стъпва само на петата;
впоследствие му изписали и шина за да обездвижи крака. Обувката и шината ги носил два
месеца, през което време се нуждаел от помощта на съпругата си – помагала му за тоалета,
тъй като не можел да си вдига ръцете заради болките в гърдите, а и се придвижвал с
помощта на патерици. Около месец провеждал физиотерапия, но и към настоящия момент
има болки в стъпалото, когато го натоварва и при промяна на времето. И сега продължава да
носи ортопедични стелки. След инцидента ищецът се променил, сънувал кошмари, било го
страх да се качва в автомобил или да шофира.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Г.ф. се установява, че за лекия автомобил марка „Пежо“, модел
„206 СВ“, с ДК № СВ 7262 РН, управляван при ПТП от деликвента Б.Л.М., е била сключена
с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна
полица № BG/02/121002028596, валидна от 17.07.2021 год. до 16.07.2022 год., т.е. към датата
на ПТП, 23.07.2021 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на Г.А.С., подадена по пощата до ЗД Б.И.” АД и получена на 13.09.2021 год., при
ответника е била образувана преписка по щета № **********, по която застрахователят
изискал допълнителни доказателства, а до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ с писмо
изх. № НЩ – 8240/09.12.2021 год. отказал изплащане на обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
9
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на Г.А.С. до „ЗД Б.И.” АД, по която при ответника е била образувана
преписка по щета № ********** и по която с писмо изх. № НЩ – 8240/09.12.2021 год.
същият отказал изплащане на обезщетение.
По основателността на предявения иск съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Пежо“, модел „206 СВ“, с ДК
№ СВ 7262 РН – Б.Л.М., който в зоната на ПТП се е отклонил вляво по отношение
първоначалната си посока на движене, пресякъл е непрекъснатата линия, разделяща двете
пътни ленти и е навлязъл в лентата за насрещно движение, по която се е движил лекия
автомобил „БМВ“ и се е сблъскал челно с него.
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищеца –
фрактура на тялото на гръдната кост (стернума) на ниво 3-та костостернална става с
10
дислокация на фрагментите, фрактура в основата на 4-та метатарзална кост на лявото
ходило, полифрагментна фрактура с луксация на кубовидна кост на лявото ходило,
фрактура на ладиевидна кост в областта на левия глезен, фрактура на латералната и
средната клиновидна кост в областта на левия глезен, мозъчно сътресение, контузия на
шията с цервикален синдром, травма на интраабдоминални органи, контузия на таза вляво,
ляв лакът и дясно коляно с разкъсно-контузни рани и охлузвания, контузия на двете
слабинни области с охлузвания и хематоми, са в причинна връзка с противоправните
действия на деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство
не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по
несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по
пътищата от този водач, регламентирани в чл.44, ал.1 и чл.58а, т.3 от ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки, продължително главоболие, затруднения
при придвижване, затруднения на дихателния процес, нарушена концентрация и лесна
уморяемост, нарушения на съня, тревожност, напрегнатост и раздразнителност.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Пежо“, модел „206 СВ“, с ДК № СВ 7262 РН,
управляван при ПТП от деликвента Б.Л.М., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/121002028596, валидна от 17.07.2021 год. до 16.07.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
23.07.2021 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан до размера,
до който е предявен като частичен.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, продължително главоболие, затруднения при придвижване, затруднения на
дихателния процес, нарушения на съня, тревожност, напрегнатост и раздразнителност,
търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП
травматични увреждания, както и трайни последици за здравословното му състояние,
налагащи ограничения в нормалния му начин на живот.
От заключението на обсъдената горе съдебно-медицинска експертиза бяха
установени както интензитета и продължителността във времето на физическите болки и
страдания, понесени от ищеца, така и последиците за здравето му от нанесените му при
ПТП травматични увреждания. Установено бе, че непосредствено след изписването му от
11
болничното заведение ищецът е бил със оток, болка и ограниченост в обема на движенията
в областта на левия глезен и ходило, като при последващ преглед са били установени и
хипестезии (състояние на намалена или липсваща способност за усещане на допир и натиск)
на 4-ти пръст. Отново при последващ преглед половин година след инцидента са били
констатирани болки в лявото стъпало с плоскостъпна деформация и на ищеца са били
предписани ортопедични стелки. При извършения личен преглед на ищеца от в.л. по
назначената СМЕ по настоящото дело се установява спадане на напречния свод на лявото
му ходило и разширяване на предната част на ходилото, като корекцията на плоското
ходило налага постоянно да се носят ортопедични стелки.
Успоредно с горното травматично увреждане на ходилото ищецът е търпял силни
болки и страдания и от останалите причинени му при ПТП увреждания – вследствие на
получената фрактура на стернума се е появил и болков синдром при вдишване и издишване,
което му е създало значителни затруднения на дихателния процес. Контузията на шията е
довела до болки по хода на шийните прешлени и шийната мускулатура, засилващи се при
движение на главата, а при направения скенер на шийна област на ищеца на 03.08.2021 год.
е установено наличието на дегенеративни промени в шийните прешлени, довело до
посттравматични оплаквания от силно главоболие и скованост в областта на шията.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди,
предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът – млад мъж в работоспособна
възраст към момента на ПТП – на 26 години, е бил сериозно физически увреден, което
препятства за продължителен период от време връщането му към нормален и пълноценен
начин на живот и упражняването на професия, свързана с физическо натоварване. Ищецът е
ползвал отпуск по болест за временна неработоспособност поради получените при ПТП
травми за значителен период от време – 125 календарни дни. От друга страна, съдът
кредитира и показанията на свидетелката Николета Тодорова С.а, която сочи за настъпили
промени в психичното състояние на съпруга й след инцидента – сънувал кошмари, било го
страх да се качва в автомобил или да шофира.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на Г.А.С. физически увреждания и психически стрес налагат определяне на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер
на 40 000 лева, която сума ответника следва да се осъди да му заплати на осн. чл.432, ал.1 от
КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска, 17.12.2021 год. до
окончателното му изплащане.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
обезщетение на ищеца поради негови действия или бездействия, довели до съпричиняване
на вредоносния резултат. По делото ответникът не установи с оглед възложената му
доказателствена тежест твърдяното с отговора обстоятелство, че към момента на ПТП
ищецът е пътувал в автомобила с непоставен предпазен колан. От друга страна,
заключението на КСМАТЕ е категорично, че предвид тежестта и анатомична локализация
12
на уврежданията, локализирани в гръдната област и долния коремен етаж, същите добре
отговарят да са причинени от действието на поставен обезопасителен колан, а уврежданията
на крайниците на ищеца са причинени от контакт с части от интериора на автомобилното
купе и могат да бъдат причинени и при поставен обезопасителен колан.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищеца
разходи за лечение на причинените му телесни увреждания, е доказан изцяло по основание и
размер. От представените с и.м. фактури и касови бонове бе установено, че ищецът е
извършил разходи в посочения в исковата молба размер от 350.18 лева за закупуване на
лекарствени средства, следоперативна обувка, патерица и постоперативна ортеза и
заплатена потребителска такса за болнично лечение, а от заключението на СМЕ бе
установено, че всички тези разходи са били наложителни с оглед проведеното лечение и
възстановяване от травмите.
Поради изложеното и на осн. осн. чл.432, ал.1 от КЗ съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 350.18 лева – обезщетение за причинените му имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2021 год. до окончателното й заплащане.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищеца в цялост направените по делото разноски в размер на 2 300 лева –
заплатена ДТ от 1 650 лева и внесени депозити за възнаграждение на в.л. по назначените
СМЕ и КСМАТЕ в общ размер на 650 лева.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 22.11.2022 год. договор за правна помощ
от 14.11.2021 год., сключен между ищеца и адв. Я.Д. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.88 от
04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год./ – в размер на 4 000 лева, като осъди ответника да
заплати тази сума на пълномощника. Размерът на възнаграждението за процесуално
представителство бе определено около минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата
при интерес от 40 350.18 лева /3 878.01 лева/ с оглед неголямата фактическа и правна
сложност на делото, броят на проведените заседания /две/ и извършените процесуални
действия /разпити на един свидетел и изслушани заключения по две експертизи/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на Г.А.С. от гр.
Б., ул. „Любен Каравелов“ № 34, вх.Д, ет.2, с ЕГН, сумата от 40 000 лева /четиридесет
хиляди лв./ по предявения като частичен иск при пълен размер на претенцията от 50 000
лева, съставляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически
13
болки и страдания, продължително главоболие, затруднения при придвижване, затруднения
на дихателния процес, нарушена концентрация и лесна уморяемост, нарушения на съня,
тревожност, напрегнатост и раздразнителност, вследствие нанесени му телесни увреждания
– фрактура на тялото на гръдната кост на ниво 3-та костостернална става с дислокация на
фрагментите, фрактура в основата на 4-та метатарзална кост на лявото ходило,
полифрагментна фрактура с луксация на кубовидна кост на лявото ходило, фрактура на
ладиевидна кост в областта на левия глезен, фрактура на латералната и средната клиновидна
кост в областта на левия глезен, мозъчно сътресение, контузия на шията с цервикален
синдром, травма на интраабдоминални органи, контузия на таза вляво, ляв лакът и дясно
коляно с разкъсно-контузни рани и охлузвания, контузия на двете слабинни области с
охлузвания и хематоми, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 23.07.2021 год. около
16.50 часа на главен път I – 1 /път Е 79/, км 174+600 /гр. М. – гр. Б./, по вина на Б.Л.М. с
ЕГН – водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206 СВ“, с ДК № СВ 7262 РН, със
застрахователна полица № BG/02/121002028596 за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 17.07.2021 год. до 16.07.2022 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.12.2021 год. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на Г.А.С. от гр.
Б., ул. „Любен Каравелов“ № 34, вх.Д, ет.2, с ЕГН, сумата от 350.18 лева /триста и петдесет
лв. и осемнадесет ст./, съставляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди –
направени от ищеца разходи за лечение на причинените му при горното ПТП телесни
увреждания и възстановяване от същите, изразили се в закупуване на лекарствени средства,
следоперативна обувка, патерица и постоперативна ортеза, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 17.12.2021 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на Г.А.С. от гр.
Б., ул. „Любен Каравелов“ № 34, вх.Д, ет.2, с ЕГН, направените по делото разноски в размер
на 2 300 лева /две хиляди и триста лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на адвокат Я. Д. Д.
от САК, с ЛН ********** и код по БУЛСТАТ *********, със служебен адрес гр. С., пл.
„Позитано“ № 3, ет.2, офис 10, сумата от 4 000 лева /четири хиляди лв./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14