Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
20.03.2023 година, град
София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети ноември през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 3796 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С Решение № 20010509 от 13.01.2021 г., постановено по
гражданско дело № 7713 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 91 състав, бил прекратен бракът, сключен между И.Г.К. и Х.П. К.като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; постановено било
занапред съпругата да носи предбрачното си фамилно име Б.; упражняването на
родителските права по отношение на детето М.И.К., роден на *** г.. било
възложено на бащата И.Г.К., при който било определено местоживеенето им, с
право на майката Х.П. К.да вижда и взема детето всяка първа седмица от месеца
за времето от предходната неделя в 17 часа до неделя в 17 часа, всяка трета
седмица за времето от 17 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване, както и
по пет дни по време на зимната и пролетната ваканции; осъдил Х.П. К.да заплаща
месечна издръжка за детето М.размер на 162,50
лева месечно, считано от влизане в сила на решението до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума, като осъдил всеки от съпрузите
да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а Х. К.и
държавна такса върху определената в полза на детето издръжка в размер на 234
лева.
Недоволна от постановеното по спора решение останала Х.П.Б.
(преди развода К.), ответник по първоначалния иск и насрещен
ищец в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която обжалва
същото в частите му относно своята вина за разстройството на брака, упражняването
на родителските права, местоживеенето на детето, а в тази връзка и в частите
относно издръжката на детето от бащата и режимът на контактите му с бащата, с
оплаквания за неправилност и необоснованост. Излага подробни съображения. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части,
като обяви, че вина за разстройството на брака има само мъжът, както и да й
предостави упражняването на родителските права по отношение на детето М., като
определи местоживеенето му при нея, като осъди бащата да му заплаща месечна
издръжка в размер на 600 лева, считано от датата на подаване на първоначалната
искова молба и му се определи режим на лични отношения с детето, като предлага
примерен такъв. Претендира сторените деловодни разноски.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й.
Претендира разноски, за които не представя списък, но уточнява, че се касае
единствено до адвокатско възнаграждение и държавна такса, като не прави
възражения по разноските на другата страна. Окончателното си становище въззивницата
излага в писмени бележки, представени в последното съдебно заседание по делото,
където отново акцентира върху лоши практики на бащата в отглеждането на детето,
като твърди, че същият го стимулира да я лъже, като не е толкова загрижен за
емоционалното състояние на детето като нея, приоритетът му е физическото, а не
духовното развитие и спокойствие на детето, като представлява достоен за
подражание пример, тъй като подривал достойнството й на родител, което
пораждало у детето чувство за вина и то постоянно й се извинявало за
поведението си във връзка с делото.
В писмения си отговор на подадената от първоначалния
ответник и насрещен ищец въззивна жалба, насрещната
страна-И.Г.К., първоначален ищец и ответник по насрещния иск в
първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото производство, оспорва същата
като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да остави жалбата на ответника по първоначалния иск и насрещен
ищец без уважение, като неоснователна.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа заявеното в отговора си на въззивната жалба и пледира за
оставянето й без уважение. Претендира сторените разноски по представен списък.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата
е допустима, поради което следва да бъдат разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата,
въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в
сила като необжалвано в частите относно прекратяването на брака, вината на
съпруга за разстройството на брачната връзка и фамилното име на съпругата.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Производството пред Първоинстанционният
съд било образувано по предявен от И.Г.К. срещу Х.П. К.брачен иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК - за прекратяване на брака на
страните като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на съпругата, обективно
съединен с небрачни искове за упражняване на родителските права по отношение на
детето М.и определяне на местоживеенето му при бащата, определяне на режим на
лични отношения с майката и осъждането й за издръжката му в минимален размер,
като претендирал разноски. Не претендирал ползване на семейното жилище. Като
брачни провинения на съпругата сочел недостатъчно участие в грижите за общото
домакинство, децата и издръжката на семейството, като за дълъг период не
работела и само той осигурявал средствата за финансовата им издръжка,
безпричинно предизвиквала скандали, включително в присъствието на децата, при
които проявявала физическа агресия към него – удряла го, деряла, замеряла го с
предмети; не участвала в общите занимания с децата – не ги придружавала за
разходка или когато ходели на почивка, не общувала със семейните им приятели, а
когато това все пак станело, тя била негативно настроена, правела скандали,
включително пред трети лица и разваляла настроението на всички. Случвало се
физически да посяга на децата, като сочи случай, при който пътували към Севлиево
за полагане на 40 дни от смъртта на дядо й, и след като й заявил, че ще посети
тежко болния си баща, тя започнала да вика, обвинявала го, че се грижел само за
своето семейство, започнала да го дере и щипе, докато шофирал и се наложило да
отбие, за да не стане пътен инцидент. Това не бил единствен случай на агресивно
поведение към него, като с течение на времето той развил непоносимост към нея и
поведението й, поради което напуснал семейното жилище през август 2019 г.,
считайки, че така ще осигури спокойствие за детето М..
Ответницата Х.П. К.оспорвала съединените с брачния иск
искове, предявявайки насрещни такива. Претендирала предоставянето на
родителските права спрямо роденото от брака дете на нея, както и определяне на
местоживеенето им при майката, като на бащата се определи режим на лични
отношения и се осъди за издръжката на детето в размер на 600 лева. Желаела да
носи предбрачното си фамилно име Б.. Претендирала присъждането на деловодни
разноски.
В хода на производството исковете били поддържани,
като всеки от ищците оспорвал претенциите на другия като неоснователни.
За да постанови съдебния си акт в обжалваните части,
Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :
Страните по спора са съпрузи и родители на вече
пълнолетната Х., родена през ****г., и на детето М., роден през ****г.
Видно от трудов договор (листове 12-21 от делото) И.К.
работел по трудово правоотношение с К.И.Б. ЕООД от 2017 г. насам, като
съобщавал за трудово възнаграждение в размер на 2500 лева. Живеел в наето
жилище (за което по делото не били ангажирани доказателства) в гр. София, в
същия квартал, където се намирало и бившето семейно жилище.
По данни на Х. К.в периода 2016 г. до 01.09.2020 г. тя
не работела по трудово правоотношение, като на посочената дата сключила трудов
договор с „МИГ И.“ ООД-дружество със седалище в гр. Габрово, с който й било
възложено да изпълнява длъжността на „счетоводител в гр. София“ (без посочен
адрес на дейността, респективно на поделението), с месечно възнаграждение 1000
лева, като същите обстоятелства се установяват и от удостоверение (лист 60 от
делото), издадено на 28.09.2020 г. от офис на същото дружество в гр. Варна,
според което Х. К.била назначена на 01.09.2020 г. по безсрочен трудов договор с
основна заплата 1000 лева.
При преглед на детето М.И.К., когато то било на
възраст от две години и един месец, е установено „Генерализирано разстройство
на психичното развитие – детски аутизъм“, което се установява от Епикриза, издадена от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника
по детска психиатрия „Свети Наум“ (лист 40 от делото). Понастоящем малолетният
е ученик в 25 ОУ „*****“, гр. София, без да е със специален режим на обучение,
като редовно посещава учебни занятия. През 2018 г. - 2019 г. докато детето
посещавало Детска градина № **„Л.“ в гр. София, му била предоставена
краткосрочна допълнителна образователна подкрепа до завършване на подготвителна
група. За него били представени план за подкрепа и оценка на индивидуалните
способности (л. 76-79), от които се установява, че спрямо детето са извършвани
редица възпитателни и образователни задачи, като диагнозата му не е променена и
детето има затруднения с изпълнението на задачи, не умее да започне дадена
задача сам, чака напътствия от възрастен, има ниско ниво на развитие по
направления Изобразително изкуство, Конструиране и технологии, средно ниво на
развитие в направления Математика и Околен свят, има затруднения при
самообслужването си, демонстрира пасивност при двигателни игри. Въпреки това М.е
записан в общообразователно училище. Съгласно последната представена за него
епикриза от 04.11.2020 г. при детето М.се наблюдават особености в социо-комуникативните
умения и стереотипни характеристики в поведението и интересите, характерни за
генерализирано разстройство на развитието. Препоръчва се продължаване на
специализираната работа с детето, уместна е психодрама терапия и да се обмисли
статут на детето като такова със специални образователни потребности.
По делото била призована ДСП „Красно село“, която в
представените социални доклади изложила събраните при проучването данни. Според
тях, след раздялата на родителите, то живеело при майката, като по-голямото
дете Х. не съжителствало с тях. В дома на майката били осигурени необходимите
условия за отглеждане на детето М., то имало личен лекар и било в добро общо
състояние. Бащата живеел в самостоятелно жилище от месец август 2019 г., където
също били констатирани подходящи условия за детето. Двамата родители не били в
състояние да водят конструктивен диалог по отношение грижите за малолетния си
син, като излагали различни версии за разстройството на брака им и по отношение
на случки с детето и не били в състояние да постигнат споразумение. При
проведен разговор с класния ръководител на детето е установено, че при детето
нещата се подобрявали, но той продължавал да е разсеян и трябвало да се работи
непрекъснато с него и да му се дават указания. В разговор със самото дете, то
хаотично изложило случки от различни периоди от живота си. В заключение се
сочело, че между родителите имало конфликти, на някои от които детето е било
свидетел, като то все пак имало желание да контактува и с двамата си родители.
Детето се отглеждало от майката, която диктувала кога и за колко време ще се
вижда с бащата. В доклада се съдържало предложение до съда да разпореди с
решението си ползването на социална услуга от родителите и детето по реда на
чл. 138а от СК.
Между страните не е спорно, че от лятото на 2019 г. са
във фактическа раздяла, която продължава и понастоящем.
По делото били събрани гласни доказателства с разпита
на свидетелите Х. И.К., пълнолетна дъщеря на страните, и Р.Панталеева Б., майка
на ответницата и насрещна ищца, чиито показания първоинстанционният съд
кредитирал в обсъдените части.
Според свидетелката К.между двамата й родители имало
много скандали, като майка й посягала физически и такива посегателства имало по
всяко време на деня. Когато брат й М.бил малък свидетелката често се грижела за
него, макар през това време майка й да не работела. В същото време баща й ходел
на работа, пазарувал и готвел. Когато брат й бил около майка им, той бил
стресиран и като цяло се страхувал от нея. За всяко нещо се искало одобрение от
майка им, ако трябвало да се направи нещо, М.първо търсел одобрение от майка си
и след това го правел. Споделила, че дори при леко повишаване на тон от майка,
брат й започвал да плаче. К.имала впечатления от грижи на баща им за брат й,
като разказала, че докато бил малък М.имал проблеми с храненето, при което
майка им изпадала в истерия, започвала да го бие и удря-това се случвало когато
брат й бил на по-малко от годинка. Когато М.бил при
баща им, той бил малко по-отпуснат, докато при майка им винаги имало
напрежение.
Свидетелката Р.Б. установила, че внукът й има аутизъм
от раждането си. Б. живеела в Габрово, но от време на време идвала в София да
помага. Страните й оставяли детето през лятото за един месец да го гледа, като
според нея дъщеря й се държала перфектно с детето. Б. също така знаела, че
между дъщеря й и внучката й имало пререкания, но Х. вече искала да общува с майка
си.
При тази фактическа установеност, съдът постановил
обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя в цялост установената от
Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този
начин част от своя съдебен акт.
Въззивният съд, като прецени показанията на
свидетелите Х. И.К., пълнолетна дъщеря на страните, и Р.Пантелеева Б., майка на
въззивницата, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в частите им,
кореспондиращи с наведените от страните твърдения и дадени в резултат на лични
възприятия на същите свидетели за изнесените пред съда факти, попадащи в
предмета на въззивна проверка.
Във въззивното производство, като писмени доказателства
по делото са приети следните документи – служебна бележка за доходи от трудови
правоотношения, издадена на въззиваемия от „В.Е.У.Б.“
ЕООД и удостоверение за доходите му; удостоверения за доходите на въззивницата,
издадени от СО Район „Овча купел“ и „МИГ И.“ ЕООД и служебна бележка за доходи
от друга стопанска дейност и/или наем или от друго възмездно предоставяне за
ползване на права или имущество, издадена на въззивницата от СО Район „Овча
купел“. От анализа на тези документи се установява, следното :
В периода месец 01.09.2020 г. – месец 04.07.2021 г.
въззивницата получила брутен доход от трудово правоотношение с „МИГ И.“ ЕООД в
размерна общо 8260,25 лева, респективно на което за същият период разполагала
със средно месечно брутно възнаграждение в размер на приблизително 751 лева. От
месец юли 2021 г. същата заела длъжността счетоводител в отдел Финансово
счетоводен при СО Район „Овча купел“, като за периода до 15.03.2022 г. тя
реализирала брутни доходи в размер на общо 14758,03 лева или средномесечни такива в размер на 1736 лева. През 2021 г. тя
допълнително реализирала облагаеми доходи от упражняване на свободна професия
или от възнаграждения по извънтрудово правоотношение
в размер на 700 лева, а за периода месец ноември 2021 г. - месец февруари 2022
г. заемала и длъжността младши експерт в Отдел ПАИО, ГР и ЧР при СО Район „Овча
купел“, като за този период получила брутно възнаграждение в размер на 1431,89
лева, или респективно за същият период установените за нея средномесечни
брутни доходи следва да се увеличат със сумата от 358 лева.
На свой ред въззиваемия за периода месец ноември 2021
г. – месец февруари 2022 г., получил брутни доходи от трудово правоотношение с
„В.Е.У.Б.“ ЕООД в размер на общо 17486,54 лева, или респективно разполагал със средномесечни брутни доходи в размер на приблизително 4372
лева. За 2021 г. той реализирал облагаем доход от правоотношения с „К.С.Б.“
ЕООД и „В.Е.У.Б.“ ЕООД в размер на общо 38504,82 лева или за същият период
разполагал със средномесечен облагаем доход в размер на около 3209 лева.
По делото е приет доклад за резултатите от
предоставяне на социална услуга „Оценка на родителския капацитет и
психологическа подкрепа“ на Х.П. К.(след развода Б.) и на детето М.И.К.,
изготвен от Г.К., медицински психолог и психотерапевт при Фондация
„Психологическа подкрепа“, съгласно който били предприети дейности по : 1.
Консултиране на майката относно проблемите в развитието на детето във връзка с
адаптацията към училищен живот предвид неговата диагноза – детски аутизъм,
както и във връзка с неговото емоционално състояние, свързано с развода и
трудните и напрегнати отношения между двамата родители; 2. Диагностична сесия с
детето относно развитието на учебни и социални умения, както и сесия по игрова
терапия; 3. Консултиране на майката относно възможности за конструктивен диалог
и кооперативни отношения с бащата и дъщеря им; и 4. Оценка на родителския
капацитет на майката. По време на срещите въззивницата споделила, че с бащата
се разделили август 2019 г. , като тя го помолила да я остави за известно
време, тъй като искала да си почине две седмици от него. Впоследствие посочила,
че се разделили по негова инициатива, той напуснал къщата. Описала ситуация на
пътуване към Габрово за погребението на дядо й, при което той й заявил, че
трябва да види баща си, станало й тежко, почувствала се пренебрегната, крещяла
му, нащипала го и после той й казал, че си е извадил медицинско. Тогава тя го
изключила от социалните мрежи за да не я притеснява и през месец август 2019 г.
той се изнесъл-без разговор, без предупреждение, без обяснение. Не казал – „Аз
те напускам“. Съчетал завеждането на детето М.при майка й, не се върнал и от
тогава са разделени. В заключение в доклада се сочи, че майката е силно
ангажирана и прави всичко възможно да осигури на сина си спокойствие и
увереност в семейна среда. Тя притежавала необходимите качества да бъде
отговорен и надежден родител, който съблюдава правилния подход при отглеждане
на сина си и е посветена изцяло на неговото пълноценно развитие предвид
диагнозата „Детски аутизъм“ поставена му в Детска психиатрична клиника „Свети
Наум“, когато той е бил на 2 години и 1 месец. Тя приемала важността на ролята
на бащата в живота на детето, но счита, че на бащата на М.не му достига
разбиране за психичните особености на детето им, като той отричал диагнозата и
се надявал с времето детето да „израсте“ проблема. Посочено е, че детския
аутизъм е генерализирано разстройство на развитието, при което има нарушения
във функционирането основно в три области – социални взаимоотношения,
комуникация и поведение. При детето М.се наблюдавали тези нарушения, както и
често срещания при аутизма когнитивен дефицит, който
при него бил в лека степен. Предвид състоянието на детето, предстояло през
следващата учебна година (2020/2021) то да бъде оценено от комисия, за да влезе
в групата на децата със специални образователни потребности, което щяло да му
донесе определени ползи. Една от тях са индивидуалните занятия с ресурсен
учител в училище. Детето посещавало масово училище и към момента на изготвяне
на доклада било в първи клас. Майката постигнала договореност с учителката М.да
бъде обгрижван, наблюдаван и съветван съответно на
състоянието му-слабо развити социални умения и често неразбиране на социалния
контекст на учебните ситуации. В хода на работата с М.и майка му е изработена
програма за педагогическа рехабилитация, която ще се изпълнява последователно и
периодично ще се проверяват постигнатите резултати. Програмата целяла развитие
на емоционална компетентност-разпознаване на емоциите на другите хора, както и
на собствените му емоционални състояния, като детето се обучава да ги назовава.
Друг аспект в програмата е развитието на въображението и социалните умения чрез
ролеви игри, а трети –трениране на възможностите на когнитивния апарат чрез стимулен материал – откриване на причинно-следствени връзки
и категориално мислене. Посочено е, че майката имала
възможност да прилага програмата, тъй като тя от години се самообразовала, в
контакт е с други родители на деца с аутизъм и е получила специализирано
консултиране при две срещи с д-р Р.М., водещ американски специалист, пребивавал
известно време в България. Последният изготвил и първата програма за развитието
на М.чрез съответни упражнения от областта на корекционната педагогика за деца
с аутизъм. Предвид състоянието на М.за него е стресово да има чести промени в
ежедневния му ритъм на живот, като е посочено, че децата с аутизъм не са
склонни да понасят промени в рутината, с която са свикнали и могат да изпаднат
в емоционални кризи, които да са съпроводени с нарушения в поведението. Предвид
това е препоръчано двамата родители да съгласуват усилията си и да постигнат
коопериране на родителските функции в посока подпомагане развитието на детето
съобразно диагнозата му. Посочено е
също, че при деца като него са необходими много и упорити усилия за прилагане
на корекционна педагогика, консултации със специалисти, допълни грижи в училище
и т. н. за да може да развие комуникативност, социални умения и когнитивен
капацитет, доколкото индивидуалното му състояние позволява. Счита се за
подходящо бащата също да бъде консултиран от социален работник относно
възможността за обучение и развитие на децата със СОП и помощта, която им се
осигурява в училище.
По реда на чл. 176 от ГПК въззивницата признава, че от
началото на учебната година, до датата на съдебното заседание на 17.11.2022 г.,
през времето, когато М.е бил при нея, тя не е водила детето на занятия по
приложна математика в събота за час и половина, въпреки, че благодарение на
това резултатите му по математика в училище са се подобрили. Заявява, че се
касае за два случая, единият от които съвпаднал с провежданите парламентарни
избори, за чието провеждане тя била служебно ангажирана, а във втория случай с М.имали
уговорка да посетят баба му в гр. Габрово, били купили вече билети и
въззиваемият в последният момент й заявил, че детето има такъв ангажимент. До
тогава тя не знаела, че детето е записано да посещава такива занимания, с нея
не се комуникирало.
По делото е допусната съдебно
психологическа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните, а съдът
приема същото като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, като го
кредитира в цялост. От същото се установява, че М., който до 7-годишната си
възраст е бил отглеждан от двамата си родители, е формирал по естествен начин
нормална привързаност към двамата си родители, която е съхранена и понастоящем.
Вещото лице пояснява, че привързаността на всяко дете към неговите родители се
формира през първите години от живота му като естествен резултат от ежедневните
грижи, общуване, игри и занимания с всеки от родителите. През следващите години
тази привързаност се развива и задълбочава, при условие, че родителите
продължават да общуват с детето си и го подкрепят в процеса на неговото
израстване. Формирането и поддържането на сигурна привързаност на детето към
родителите му е в основата на чувството за принадлежност и произход, а всичко
това е от съществено значение за неговата емоционална стабилност през целия му
живот. Сочи се обаче, че в отношението на детето към родителите му има
различия, като това се виждало от изказванията му по време на изследването и се
потвърждавало от методиката на Рене Жил - положително отношение към майката –
5%, а към бащата 40 %. Според вещото лице причините за тази разлика могат да се
търсят в досегашния опит на М.при съвместните дейности с всеки от родителите
му, както и в преживяванията му от времето преди раздялата на родителите и
сега. Към момента на изследването детето М.е навършил 10 години и седем месеца,
като според вещото лице при него се наблюдава известна инфантилност в
емоционалната сфера и в поведението му, но благодарение на сравнително добрите
му умения да общува с възрастни, той успявал постепенно да се ориентира и
усвоява нормите за поведение в различни социални ситуации. Показател за това
според вещото лица е оценката от методиката на Рене Жил за социална адекватност
на поведението, която при малолетния била 50 %. Пак там се виждал сравнително
висок процент на личностна характеристика дистанцираност – 26 %, която се
проявявала главно в ситуации на общуване с връстници, като такива данни са
дадени от родителите при проведените с тях разговори, а и в социалния доклад се
съдържали данни за трудности в установяването и поддържане на приятелски връзки
с връстници. В обобщение вещото лице сочи, че при майка си М.е спокоен, но
по-скован, леко притеснен и сдържан, а при баща си бил по-активен, свободен и
уверен, поради което с голяма степен на вероятност може да се предположи, че
при успокояване на семейната ситуация и установяване на подходящ ритъм на живот
и отношения с всеки от родителите, М.също ще се успокои, ще повиши
самочувствието си и постепенно би могъл да стане по-самостоятелен. Вещото лице
е категорично, че при малолетния няма данни за наличие на конфликт на лоялност
по отношение на някой от родителите. М.спокойно отговарял на поставените
въпроси, като дори изразеното от него притеснение да не чуе майка му какво
казва не е свързано с конфликт на лоялност, а по-скоро с желание да избегне
нежелани от него разговори на база минал опит в това отношение. По отношение на
родителския капацитет, вещото лице пояснява, че същият най-общо следва да се
разглежда като способност на родителите да разбират, разпознават и отговарят по
достатъчно подходящ начин на потребностите на детето, като всеки човек се учи
да бъде родител в процеса на грижите за детето си, които се променят съобразно
възрастовите етапи. Отчита като важно умение на родителите, способността им да
индивидуализират грижите и
възпитателните подходи съобразно индивидуалните потребности и особености на
своето дете. Също така, отчита като важно умението на двамата родители, при
грешки и неудачи в подхода си към детето, да разговарят и съвместно да търсят
решение, вместо да търсят вина у другия. Сочи, че при разделени родители
добрият родителски капацитет основно е свързан с това те да продължават да
изпълняват родителската си роля по отношение на детето и след раздялата и
въпреки нея. Вещото лице пояснява, че когато родителите не успеят да се справят
с това, съществува сериозен риск от прехвърляне на отчуждението помежду им
върху детето, от включването му в безкрайни съдебни дела и спорове, при което
най-важните потребности на самото дете остават на заден план. Вещото лице
подчертава, че всяко дете има нужда от двама родители, макар и разделени.
Счита, че страните са полагали и продължават да полагат добри грижи за детето
си, като всеки изхожда от своите виждания за неговото състояние и особености в
развитието му. И двамата споделяли поотделно приемливи схващания за грижите и
възпитанието му, като полаганите от тях до сега усилия давали резултат в
сравнително доброто развитие на М.и справянето му в учебната дейност. Като
основен негатив в родителския капацитет на двамата родители вещото лице сочи
неразбирателството помежду им, липсата на единство във възпитателните подходи,
както и липсата на подкрепа помежду им, което според вещото лице е от
съществено значение за доброто развитие на детето. Понастоящем страните са
показали, че са в състояние да се грижат сами за детето и да задоволяват
потребностите му в достатъчна степен съобразно разбиранията си. Също така,
вещото лице счита, че режимът на лични отношения на детето с неотглеждащия го
родител следва да бъде М.ално разширен, за да му се
даде възможност да поддържа пълноценни контакти с двамата си родители. Предлага
като подходящ режим на контакти следният такъв – същият да има право да вижда и
взема при себе си детето с преспиване, всяка първа пълна седмица от месеца от
18 часа на предходната неделя до 18 часа в неделя; всяка трета седмица от
месеца от 17 часа в петък до 19 часа в
неделя; 30 дни през лятната ваканция, които да бъдат разделени на два пъти по
15 дни, за да не бъде откъснато детето от другия родител за дълъг период. Сочи,
че ваканциите през учебната година се определят ежегодно от МОН, като за
учебната 2022/2023 г. същите са – есенна ваканция - 4 дни, коледна ваканция –
10 дни, междусрочна – 5 дни, пролетна – 10 дни,
включително Великденски празници, като счита, че при тази продължителност на
ваканциите е по-добре те да се редуват, вместо да се разделят между двамата
родители, като по този начин всеки от тях ще разполага с повече време с детето,
което ще му позволи да организира почивка с детето,като при желание Коледните и
Новогодишните празници можели да се разделят между родителите, като през
нечетна година първите пет дни от тази ваканция (Коледните празници) прекара с
майката, а вторите пет дни (Новогодишните празници) – с бащата, а през четни
години – първите пет дни от Коледната ваканция прекара с баща си , а вторите
пет – майка си. Празнуването на рождения ден на детето също можело да се редува
през година, а своите рождени дни родителите можели да празнуват с детето с
преспиване до следващия ден.
В съдебно заседание, вещото лице
поддържа даденото заключение, като уточнява, че работило със страните при равни
условия, като обикновено започна с този родител, който е подал въззивната жалба
или с този, при когото живее детето. В случая, вещото лице започнало
изследването с този, който е подал въззивната жалба, въпреки, че детето живеело
по равно при двамата родители, това обаче нямало значение за изводите, тъй като
винаги единият родител бил първи, а другият – втори при изследването. Също
така, сита, че е без значение фактът, че част от отговорите на бащата са дадени
по имейл, като уточнява, че с този родител е проведена лична среща, по време на
която детето трябвало да попълни въпросник и това отнело повече време от
предвиденото, поради което по негова молба бащата изпратил част от отговорите
си по имейл. Вещото лице потвърждава също, че това не е изключение в практиката
му и имало и други случаи, когато родителите давали отговори по имейл. По
отношение на използваната от детето дума „настойник“ (описана в заключението на
лист 7, 10 ред от горе на долу) звучи така, сякаш детето е повлияно, тъй като
тази не е в речника му, вещото лице сочи, че и при двете им срещи с детето, то
използвало думи, чието значение не знае (например хазарт), като в случая на
настойник не питала детето знае ли какво означава тази дума. Все пак
изказването на детето пред вещото лице напълно съответствало на заявеното от
него пред съда, като желанието му било да бъде три седмици при бащата и една
при – майката, като това било усещането на самото дете. Според вещото лице на
детето е говорено, обсъждано е с него, но детето говорело директно и трудно
можело да бъде манипулирано, защото говорело това, което чувства, мисли и
вижда, без да се преструва. Това, че на детето е говорено съответствало и на
констатациите, които вещото лице направило при разговорите си с детето, когато
го питало дали помни това, че майка му го е драскала и той е ревал, на което то
отговорило – „Не, тате ми каза“. То споделило и други спомени, които не
фигурирали по делото, нито в разказите на родителите, основно за това как се
държи майка му, когато учи и нещо не разбира. Детето възпроизвеждало нещата
едно към едно и било некритично към чутото от други хора, независимо от това
дали то съвпада с неговото мнение и отношение. Въпреки разказването на
негативни спомени от детето и директното повтаряне на думи, вещото лице не
счита, че тези действия са част от първоначалния състав на едно зараждащо се
отчуждение, тъй като практически нямало действия, насочени към това, детето да
не общува с единия си родител. По отношение на теста, направен от детето,
вещото лице заявява, че първо проверило как то чете в дома на майката, където
то четяло от предварително подготвени листчета, но не било сигурно, тъй като то
можело да ги е научило наизуст. Въпросите от теста детето виждало за първи път,
било в дома на бащата, като ги чело на глас в присъствие на вещото лице и като
цяло ги разбирало, само за едно-две неща попитало, иначе се справило много
добре и самостоятелно. Детето внимателно оглеждало картинките и успяло да се
справи с теста. Уточнява, че когато говори за неотглеждания родител, има
предвид точно това, а не конкретно майката или бащата. Пояснява също, че детето
повтаря чужди думи и неговата емоционална и обща зрялост не отговарят на
календарната му възраст, наблюдавала се лека инфантилност, като според вещото
лице М.е лоялен към себе си. На този етап за М.било трудно да се постави на
мястото на някой друг, в бъдеще вероятно ще се научи. Пояснява също, че когато
детето е поставено в ситуация да защитава или запазва връзката си с единия
родител- това е конфликт, като за момента темата за лоялност към единия или
другия родител е над неговите възможности. М.обичал и двамата си родители, но
се чувствал по-добре при бащата и това било видимо, той бил по-разкрепостен при
баща си.
С оглед установяване интересите на детето и
родителския капацитет на неговите родители, по делото са призовани ДСП „Красно
село“, която в приетия по делото социален доклад заявява становище, че за
детето се полагат всички необходими грижи и от двамата родители, детето е
записано в подходящо учебно заведение и показва прогрес в развитието си, също
така общуването между родителите е значително подобрено и двамата успявали да
постигнат съгласие по въпросите, касаещи
детето. В интерес на детето било да общува активно с двамата си родители, като
контактите му с неотглеждащия родител следвало да бъде съобразени с режима на
отглеждане на детето и учебната му ангажираност. Предлагат съдът да разпореди
ползване на социална услуга за семейството по чл. 138а, ал. 3 от СК.
В присъствие на социален работник от ДСП „Красно
село“, при закрити врати, в отсъствие на страните и пълномощниците им, съдът
изслуша малолетния М., който заяви, че се казва М.И.К. и е почти на 10 години,
като на 29.03.2022 г. ще навърши десет години. Заявява, че най-много живее при
баща си и с него се разбира добре. С майка си не се разбирал добре, защото тя
се държала невъзпитано със сестра му и на него това не му харесало. Сега кака
му учела в университет в Холандия, но му била много близка и се държала с него
много добре. За себе си казва, че е в трети клас и учи в 25 училище, където има
приятели. Предпочита да е три седмици при баща си и една при майка си, като
пояснява, че при него се чувства спокоен и му е добре там. За майка си казва,
че през миналата година, когато отивал при баща си, майка му не му давала
учебниците. Знаела, че той отива при баща си, изпращала го, но не му давала
учебниците. Когато излезели навън казвала, че учебниците са останали вкъщи.
Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, родителите поотделно
заявяват следното :
Въззивницата Х.П.Б. заявява убеждението си, че трябва тя да
упражнява родителските права, защото детето било със специфични нужди, което тя
забелязала още когато то било на две години. Тя полагала основните грижи за
намирането, търсеното и занимаването на детето със специалистите, които са му
нужни. Детето било свиквало с нея, тя само с поглед разбирала състоянието и
нуждите му и го карала да се чувства сигурен, щастлив и уверен. С нея М.знаел,
че може и бил щастлив. Самата тя работела в държавна институция, имала сигурни
доходи, а при необходимост винаги можела да разчита на помощ от своята майка.
Споделя, че досега животът на сина й не е бил лек, но през всичко те преминали
заедно и продължавали напред. Заедно преодолявали трудностите, М.знаел, че не
трябва да плаче, а когато има проблеми двамата търсили и намирали решения.
Знаел, че когато тя е с него, той ще успее, като той сам много пъти й казвал
това. Сочи като факт, че единствено тя е търсила, намирала и работила с детето
за неговите специфични нужди.
На свой ред въззиваемият
И.Г.К. се определя като по-пригодния да отглежда детето М.. Споделя, че
историята е дълга, проблемът е от много отдавна, като той не намерил решение за
него по време на съжителството си с въззивницата и се задълбочил след раздялата
им. Въззивницата била майка на детето, но тя създавала напрежение в отношенията
им и това накрая се отразявало на детето. Затова той решил да се разделят като
нормални хора, но тя започнала да го изнудва. Сочи, че той от раждането на М.участвал
в грижите за него, за него се грижела и кака му, като дейностите по отглеждане
на децата и всичко свързано с хигиената било негова грижа. Поради това той можел
да се грижи за детето по всякакъв начин, включително като мотивира детето,
насочва в правилната посока, като му служи като модел за поведение. Убеден е,
че детето е много изнервено, притеснено, много чувствително и умно дете, без да
има някакъв друг сериозен проблем. Също така счита, че за детето не е добре да
„ходи“ по институции, че всичко това му идва твърде много. Сега детето се
развивало добре, като едно нормално дете и това било отразено и в приетия по
делото социален доклад. Нямало проблеми или отклонения, а това било от
преекспонирането на проблема от едната страна. Счита, че средата на детето
трябва да е друга, за да може да се изгради като характер. Сочи, че при него
детето се чувства добре, като в дома му разполагало със самостоятелно място. Признава,
че той не работи в държавна институция, но не счита, че това го прави лош
родител. Твърди, че като доходи и стабилност може да му предложи повече, а също
да му осигури спокойствие, среда, приятелски кръг, общуване с други хора. Преди
той четял приказки на детето за лека нощ, а сега освен непосредствените грижи
за него, двамата гледали заедно филми, заедно карали колелета, ходили на море,
на планина, водел го на плуване и му осигурявал много други неща.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
По жалбата
в частта относно вината и разноските :
Жалбата е неоснователна в тази си част.
В първоинстанционното производство всяка от страните валидно
е заявила искане за произнасяне по вината на съпрузите за разстройството на
брака, като всяка от страните надлежно навела съответни брачни провинения на
другия съпруг, представляващи основанията на брачния иск. По исканията на
страните и в обхвата на заявените от тях брачни провинения първоинстанционният
съд се произнесъл по вината на съпрузите, като е приел, че същата е взаимна.
Първоинстанционния съд стигнал до този извод, след анализ на доказателствената
съвкупност, приемайки, че налице трайна фактическа раздяла между съпрузите и
влошени отношения между тях, което закономерно довело до необратимо разкъсване
на брачната им връзка.
Приел, че съпругът не е реагирал адекватно на
агресивното поведение на съпругата, като нито й помогнал, нито я спрял, което
било достатъчно да ангажира брачната вина и на двамата съпрузи. По този начин и
в рамките на наведените от страните брачни провинения, първоинстанционния съд
правилно е приел, че и двамата съпрузи не са положи необходимата грижа за
запазване и заздравяване на брачната си връзка, което при натрупаните помежду
им недоразумения, довело до разкъсването й. Това състояние на брака, настъпило
в резултат от поведението на страните, правилно преценено от първоинстанционния
съд като дълбоко и непоправимо разстройство, като ангажиращо брачната вина и на
двамата съпрузи.
Същевременно в жалбата липсват конкретни доводи за
неправилността на първоинстанционното решение в тази част, а общо се излагат
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката
на доказателствата по делото, както и за
неизпълнение на процедурата по чл. 59, ал. 6 от СК и не разглеждането на
относими доказателства по делото, касаещи родителския капацитет на бащата. В
голямата си част тези доводи, касаят жалбата в частта й относно родителските
права и местоживеенето на детето, но не и вината на съпрузите за разстройството
на брачната връзка, като следва да бъдат обсъдени единствено оплакванията,
касаещи оценката на свидетелските показания. В първоинстанционното производство
са разпитани двама свидетели – по един доведен от всяка от страните, а именно
дъщерята на страните и майката на въззивницата. Първата свидетелка установила с
показанията си случаи на влошени отношения между родителите си, които често се
карали, както и на агресивно поведение на майка си към всички членове на
домакинството им, а също така и собствените си грижи за детето М., макар, че по
това време майка й не работела, а работел само баща й, пак той пазарувал след работа,
грижел се за М.и готвел. Показанията на тази свидетелка, която живеела в едно
домакинство със страните до 2018 г., когато отишла да учи в Холандия, не се
опровергават от показанията на доведената от въззивницата свидетелка, която
само инцидентно пребивавала в дома им и има по-откъслечни впечатления за
отношенията между съпрузите и грижите им за децата и домакинството. Предвид
това, въззивният съд също не намира основание да не цени показанията на
свидетелката Х., която е в еднаква родствена връзка със страните (като тяхна низходяща),
показанията й са дадени под страх от наказателна отговорност, като се основават
на личните й впечатления, явяват се последователни, подробни и безпристрастни. Показанията
на тази свидетелка, както и продължителната и продължаваща фактическа раздяла
са достатъчни за извод, че и двамата съпрузи са отговорни за разпада на брака
им. Освен това, налице е извънсъдебно признание на самата въззивницата за нейни
действия, ангажиращи брачната й вина, като в рамките на предоставената й
социална услуга оценка на родителски капацитет и психологическа подкрепа сама описва
пред психотерапевта ситуация, при която при пътуване към провинцията, когато
съпругът й заявил, че трябва да види баща си, тя му крещяла и го нащипала, а впоследствие,
когато й съобщил, че се е снабдил с медицинско го изключила от социалните
мрежи, за да не я притеснява. Също така дава противоречиви обяснения за
раздялата им – „…с бащата се разделихме през август 2019 г. Помолих го да ме
остави за известно време. Исках да си почина две седмици от него… Разделихме се
по негова инициатива. Той напусна къщата…И той в края на месец август се
изнесе-без разговор, без предупреждение, без обяснение. Не каза „Аз те
напускам“…М.отиваше при майка ми в това време. Той го съчета-да заведе детето
при майка ми, но не и да се върне…“ Изложеното обуславя извод, че макар
съпругът да е напуснал семейното жилище, което несъмнено ангажира брачната му
вина, въззивницата също е желаела това, което заедно с останалите доказателства
за противобрачното й поведение ( предизвикване на
скандали, включително с прояви на физическа агресия, недостатъчно участие в
грижите за децата и общото домакинство на страните, включително за издръжката
на семейството) са достатъчни да ангажират брачната й вина.
Неоснователността на жалбата на въззивника в частта
относно вината, предпоставя неоснователност на претенциите й за присъждане на
деловодни разноски.
С оглед изложеното и поради съвпадението на правните
изводи на въззивния съд с тези изложени от първоинстанционния съд в обжалвания
съдебен акт, решението в обжалваната част относно вината на въззивницата за
разстройството на брака и разноските по делото не страда от сочените в жалбата
пороци, същото е допустимо, валидно, правилно и обосновано и като такова следва
да се потвърди.
По жалбата
на въззивника в частта относно родителските права, режима на лични отношения и
местоживеенето на детето М.и издръжката му :
Жалбата на е неоснователна по изложените в нея доводи
в частите й относно родителските права и местоживеенето на детето.
Въззивният съд споделя правните изводи за по-голяма
пригодност на бащата да полага грижи за детето, макар да не споделя направените
от първоинстанционният съд констатации, касаещи личността на въззивницата и
процесуалното й поведение. В тази връзка, въззивният съд също приема за
недопустимо използването на подобни оценъчни средства в съдебен акт, касаещи
едната страна, като изложените в обжалваното решение и подробно описани в
жалбата, а що се касае до оплакванията за пропуска на първоинстанционния съд да
изслуша родителите по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, в хода на въззивното
производство този пропуск е отстранен. Също така въззивният съд не приема за
съществено нарушение на процесуалните правила твърдяния
отказ на първоинстанционния съд да приеме сигнал на въззивницата до съда,
касаещ поведението на бащата или поради това, че не анализирал подробно доклад
за резултатите от предоставена на въззивницата и детето социална услуга. По
отношение на посочения сигнал следва да се отбележи, че същият представлява
твърдения на въззивницата в писмена форма, които подлежат на доказване с
допустимите доказателствени средства по ГПК, без посочения документ сам по себе
си да представлява годно доказателствено средство за установяването им. Що се
касае до посочения доклад, същият е повторно представен пред въззивния съд с
въззивната жалба и е анализиран в настоящото производство. Предвид това
въззивният съд не счита за необходимо да коментира подробно тези доводи, като
по същество следва да разгледа пригодността на двамата родители да упражняват
родителските права по отношение на малолетния им син М.и установените интереси
на самото дете във връзка с това.
В случая и двамата родители имат съизмерим родителски
капацитет, като в тази насока са изводите на вещото лице в приетото и
неоспорено заключение на допуснатата във въззивното производство съдебно
психологическа експертиза. Двамата родители са способни да полагат
самостоятелни и добри грижи за малолетния си син, като поотделно имат приемливи
схващания за необходимите грижи и за развитието на сина си. И при двамата
родители като основен дефицит на родителския им капацитет се сочи
неспособността им да постигнат разбирателство за единен възпитателен подход
спрямо детето и липсата на подкрепа помежду им, чието наличие вещото лице сочи
като обстоятелство, имащо съществено значение за доброто развитие на детето.
Налице е обаче по-голяма привързаност на самото дете към бащата, в чието
присъствие то се чувства по-активен, спокоен и уверен. Тази нагласа на
малолетния въззивният съд приема за изключително важна за неговото израстване и
успешна бъдеща социална реализация, поради което също приема бащата да
по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо детето М., като
отчита също отделяното от бащата време за съвместни дейности с детето, касаещи
не само неговото обучение, но и цялостното му хармонично развитие, както и полът
и възрастта на детето, при които нуждата от вниманието, присъствието и примерът
на бащата нараства все повече.
В производството пред настоящата инстанция майката не
сочи и не мотивира по-добри свои родителски качества, а заявява категорично
желание да упражнява родителските права и оспорва родителския капацитет и
изводите на първоинстанционния съд относно това, че бащата в случая се е
явявала по-пригодният родител. Същата излага различни твърдения в подкрепа на
убеждението си за лошо родителстване от страна на бащата,
които обаче не се подкрепят от доказателствената съвкупност, а са изолирани и
не се установяват от събраните в производството писмени и гласни доказателства.
Едновременно с това, по делото липсват такива доказателства за лошо отношение
на бащата, обуславящи основателност на въззивната жалба, а както се посочи и
по-горе родителския капацитет на двамата родители е съизмерим. В хода на
проведените социални проучвания пред двете съдебни инстанции, както и от
заключението на допуснатата съдебно психологическа експертиза, не е установен
какъвто и да е риск за малолетното дете в семейната среда на неговия баща. От
доказателствата по делото е несъмнено, че бащата разполага с необходимия
родителски капацитет, както и с необходимите възможности и желание да полага
адекватни грижи за детето. По отношение на въззивницата, с приетото заключение
на допуснатата в настоящото производство съдебно психологическа експертиза се
установява, че същата разполага с необходимия родителски капацитет да се грижи
за детето, като такъв притежава и бащата. Детето е от мъжки пол, на възраст,
близка до тинейджърската, адаптирано в семейната
среда на двамата си родители и с изграден стереотип на живот, социален и
роднински кръг, като е с изразено предпочитание да живее преимуществено при
бащата. Установено е също, че детето има регулярни контакти с майката. Изложеното
е достатъчно за извод за по-голямата пригодност на бащата да отглежда детето.
Всичко това подкрепя крайния извод, направен в
обжалвания съдебен акт, че основателно при произнасянето си по родителските
права, първоинстанционния съд е дал приоритет на бащата, като е определил
местоживеенето на детето при него и е осъдил майката за издръжката му. Горния
извод се споделя и настоящия съд, който намира решението за правилно в тези му
части, като същото следва да се потвърди.
Същевременно решението в частта относно определения режим
на лични отношения на детето с майката, не отчита в цялост всички обстоятелства
относно всестранният интерес на детето да има пълноценни и достатъчни контакти
със своята майка. В случая, детето и майката обитават едно и също населено
място и налице е близка и напълно съхранена емоционална връзка помежду им, като
в семейната среда на майката също липсват установени рискове за малолетния.
Горното налага определянето на режим на лични контакти, съобразно посоченото в
диспозитива на решението, съобразен с препоръките на вещото лице и отчитащ горните
обстоятелства. Понастоящем, определеният с обжалвания съдебен акт режим на
лични отношения, не кореспондира с конкретните обстоятелства по делото и
интересите на детето, тъй като не съдържа определяне на периоди или дни на
контакти на майката с детето през лятната ваканция на детето, есенната и междусрочната му ваканция, и е неясен относно периодите от
по пет дни през които тя може да вижда и взема детето при себе си през зимната
и пролетната ваканция. Също така следва да се отбележи, че макар да е придобило
гражданственост понятие „зимна“ ваканция не съществува, а ежегодно МОН определя
дните, през които учениците ще ползват есенна, коледна, междусрочна,
пролетна и лятна ваканция. Предвид това, първоинстанционното решение като
следва да се отмени в тази си част, както и да се потвърди в частите му относно
родителските права, местоживеенето на детето и за определената в тежест на
майката издръжка.
Също така, въззивният съд приема за основателно
предложението, съдържащо се в приетия по делото социален доклад за предоставяне
на социална услуга на страните и на детето по реда на чл. 138а, ал. 3 от СК,
като намира, че на същите следва да се предостави такава за психологическата им
подкрепа, преодоляване на различията във възпитателния подход на родителите
спрямо детето и повишаване на родителския им капацитет.
По
разноските :
Претенции за присъждане на разноски в производството
има и от двете страни, като с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК,
независимо от изхода на спора, същите се явяват неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне.
Така мотивиран, и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 20010509 от 13.01.2021 г., постановено
по гражданско дело № 7713 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 91 състав, в обжалваните части относно режима на лични
отношения на майката с детето, като
вместо тях ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката Х. К.Б., с ЕГН **********, с малолетното
дете М.И.К., с ЕГН **********, като
същата има право да вижда и взема детето при себе си, с преспиване, както
следва :
- пред време на
учебната година, извън определените ваканции, официални и лични празници на
децата и страните, всяка пълна първа седмица от месеца (седмицата в началото на
месеца, в която всички дати са от този месец) за времето от 18.00 часа в неделята,
която предхожда тази седмица до 18.00 часа в неделя, както и всяка трета
седмица от месеца за времето от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с
изключение на времето през училищните ваканции на детето, така както същите са
определени от МОН за съответната учебна година;
- всяка четна
година – за междусрочната ваканция на детето за
времето от 18 часа на последния учебен ден преди тази ваканция до 18 часа на
последния ден от нея; за Новогодишните празници за времето от 10 часа на 28
декември до 18 часа на последния ден от Коледната ваканция, както и за втората
половина от пролетната ваканция на детето за времето от 10 часа на първия ден
от тази половина на ваканцията до 18 часа на последния ден от тази половина,
така както тези ваканции са определени от МОН за съответната учебна година, за
3 март, в случаите когато тази дата не попада в първата пълна седмица от месеца
за времето от 10 часа на 3 март до 18 часа на следващата я неделя; за 6 май -
от 10 часа до 20 часа, за 6 септември - от 10 часа до 20 часа, както и да за
рождения ден на детето на 29 март за времето от 18 часа на 29 март до 18 часа
на 30 март;
- всяка нечетна
година - за Коледните празници,
считано от 10 часа от първия ден на Коледната ваканция на детето до 10 часа на
28 декември; за първата половина на пролетната ваканция за времето от 18 часа
на последния учебен ден преди тази ваканция до 10 часа на първия ден от втората
половина от същата ваканция, така както същите са определени за съответната учебна
година от МОН, за 1 май - от 10 часа до 20 часа, за 24 май - от 10 часа до 20
часа и за 22 септември от 10 до 20 часа, както и за рождения ден на детето на
29 март за времето от 18 до 20 часа;
- ежегодно -
за два пъти по 15 дни през лятната ваканция на детето, през месеци юли и август,
през време, през което бащата И.Г.К.,
с ЕГН **********, не ползва платен годишен отпуск, както и за рождения си ден
за времето от 18 часа на 10 декември до 18 часа на 11 декември.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20010509 от 13.01.2021 г., постановено по
гражданско дело № 7713 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 91 състав, в останалите обжалвани части относно вината,
родителските права, местоживеенето на М.и издръжката му от майката, както и в
частите му относно дължимите за първоинстанционното производство държавни такси.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 138а, ал. 3 от СК и по предложение
на ДСП „Красно село“ ползването на задължителни социални услуги от родителите Х. К.Б., с ЕГН **********, и и детето М.И.К., с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните за присъждане на сторените в настоящето
производство разноски като неоснователни.
НЕЗАВЕРЕНИ
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се
връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, в частта относно родителските права, местоживеенето и
режимът на лични отношения на малолетния М.с неотглеждащия го родител, с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването на преписите на страните, а
в останалите си части (вината и разноските) е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………