№ 906
гр. Перник, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720100151 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. С. М. срещу „Електроразпределителни мрежи
запад“ АД.
Ищцата твърди, че спри справка в интернет установиля, че има издадена фактура №
****/**** г. на стойност 1047,76 лева за корекция на сметката за потребена ел.енергия.
Поддържа се, че ответникът не е материално легитимиран да извърши корекцията, нито
разполага с лицензия да продава ел. енергия. Изложени са подробни съображения, че сумата
е начислена без основание, определена в произволен размер, по неправилен начин и
методика, при опорочена процедура по проверка на СТИ, а ищецът точно е заплатил всички
сметки за реално потребена енергия за периода 02.11.2021 г. до **** г. Отделно, изцяло се
оспорва качеството „потребител“ на ел.енергия.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните недължимостта на сумата 1047,76 лева, представляваща корекция по сметка за
потребена ел.енергия за периода от 02.11.2021 г. до **** г., извършена въз основа на
констативен протокол за партида с кл. № ************* и адрес на обекта – къща, находяща
се в с. Д., ****, Община К., за което е издадена фактура № ****/**** г. Претендират се
разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, изразява становище за неоснователност на иска, със съображения, че при извършване
на проверката на електроснабдения обект и корекцията по сметка е спазена относимата
нормативна уред, а ищцата е потребител на ел.енергия. Изложени са фактически твърдения
относно времето, мястото, начинът и редът, при който е извършена конкретната проверка на
електроснабден обект – на **** г. от служители на дружеството, за което уведомили МВР
на телефон 112, доколкото била установена намеса в измервателната система. Проверката
била извършена в присъствието на независим свидетел, тъй като абонатът не бил открит на
адреса, за което бил съставен КП № ****/**** г. и били предприети действия по подмяна на
неизправния електромер и изпращането му в БИМ. Твърди се, че на потребителя били
1
изпращани писма за извършената проверка, за резултатите от експертизата и
преизчислението на сметка на база констативния протокол. Изложени са подробни
съображения досежно материалната легитимация на ответника. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В производство по предявен отрицателен установителен иск за недължимост на
парична сума ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес,
както и релевираните възражения за недължимост на вземането, а в тежест на ответника е да
докаже при условията на пълно и главно доказване възникването и съществуването на
оспореното вземане. В този смисъл е и константната практика на ВКС – напр. Решение №
22/27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № ****/**** г. В процесния случай съществуването на
оспореното вземане се обосновава от ответника с извършената едностранна корекция на
количеството потребена електроенергия за имота, чийто собственик е ищцата. С оглед
твърденията и данните, че ответното дружество претендира от ищцата заплащане на сумата
по фактурата, издадена след извършена корекция по сметка за процесния имот и период, за
нея е налице правен интерес да оспорва корекции на сметки, като предяви отрицателен
установителен иск за недължимост на вземането по корекцията.
В хипотезата на отрицателен установителен иск ответникът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване възникването и съществуването на оспореното от
ищеца материално право. В процесния случай възникването му се обуславя от наличие на
валидна облигационна връзка и че ищецът има качество „потребител“ на ел. енергия конк-
ретно за имота в с. Д., общ. К., при публично известни общи условия, че ответникът е
изпълнил своето задължение точно и с грижата на добрия търговец – че е дос-тавил, а
ищецът е потребил количеството електроенергия, левово остойностена в процесната фактура
или е приложил легално установен начин за начисляване/коригиране на оспорената сума в
контекста на поддържаното становище, че е било осъществено неправомерно
присъединяване към измервателната система, както и че начисленото до датата на исковата
молба спорно вземане е възникнало и съществувало в посочения размер.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на
чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично
известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане
– арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца "ЧЕЗ Електро България" АД е
предвидено, че потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за
извод, че облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за
битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден
недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото
приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи
условия.
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е извършеното
нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото
2
вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя
на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Спорното правоотношение по
настоящото дело също намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по
който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен
с този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди
като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената
електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а
купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на
понятието "битов клиент", както се посочи, е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на
ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); ; на ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на
цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване
върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови
нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл.
9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови
нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.
В процесния случай за установяване твърдяната облигационна връзка е представено
уведомително писмо от „Електрохолд Продажби“ АД – л. 122, видно от което ищцата е
регистрирана в клиентската система на дружеството за процесния обект към **** г.
Соченият частен удостоверителен документ, изходящ от трето лице, установява единствено
отбелязванията в клиенската система на третото лице – дружество, но не и пълно и главно
съществуващо в полза на ищцата право на собственост или друго вещно право върху имота.
Други доказателства във връзка с твърдяното качество „потребител на топлинна енергия“ по
отношение на ответника не са ангажирани, въпреки разпределената доказателствена тежест
и изрични указания по чл. 146, ал. 2 ГПК до ответната страна, че не сочи ищцата да има
качество „потребител“ на ел.енергия конкретно за процесния имот за процесния период.
Доколкото соченото обстоятелство не се установява пълно и главно и същото
изрично е оспорено от ищеца и същевременно са налице индиции, които допълнително го
разколебават – събрани чрез свидетелските показания, че имотът се обитава от трето лице,
същото не може да се приеме за доказано в изискуемата от закона степен.
В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно
материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези
последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед
така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този
смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/**** г.). При прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания от ответника факт – качеството на ищцата на „потребител на ел.енергия“, за
неосъществил се.
Ето защо, съдът приема, че по делото не е установено съществуването на твърдяното
правоотношение между страните за времето от 02.11.2021 г. до **** г., поради което
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен, без да се анализира
доставката на електрическа енергия и нейната стойност, като следваща предпоставка за
възникване на вземанията, респ. спазването на легално установен начин за
начисляване/коригиране на оспорената сума в контекста на поддържаното становище, че е
3
било осъществено неправомерно присъединяване към измервателната система.
Още повече, че от показанията на разпитаните свидетели се установяват нарушения
в процедурата при съставянето на констативния протокол, доколкото не са били налице
предпоставките на бл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ същият да бъде подписан от свидетели, вместо от
потребителя. От гласните доказателства се установява, че към момента на проверката
обитателят на къщата се е намирал на адреса, но умишлено не е бил потърсе. В този смисъл
свид. Д. Д. – л. 145, изрично сочи, че на адреса имало много възрастна жена и служителите
преценили да не я търсят, като съседът свид. Д. Ш., която наблюдавала отстрани на улицата
течащата проверка, заявява, че живущата в имота възрастна жена – М., е била на адреса, но
не е излизала и никой от служителите не е ходил до входната врата да я търси и да разговаря
с нея.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски в размер на 382,85 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. С. М., ЕГН ********** срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, ЕИК ********* отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД че в полза на
„Електроразпределителни мрежи запад“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо А.
С. М. за сумата в размер на 1047,76 лева, представляваща корекция по сметка за потребена
ел.енергия за периода от 02.11.2021 г. до **** г., извършена въз основа на констативен
протокол за партида с кл. № ************* и адрес на обекта – къща, находяща се в с. Д.,
****, Община К., за което е издадена фактура № ****/**** г.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, ЕИК *********
да заплати на А. С. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 382,85
лева – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4