РЕШЕНИЕ
№ 1145
гр. Варна , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ в публично заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110104564 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258 , с
които се претендира да бъде прието за установено по отношение на Р. Х. Я., ЕГН:
********** , с постоянен адрес: гр.В., че съществува вземането посочено в издадената по
ч.гр.д. № 15502/2020 г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 314.95
лв., представляващи главница за незаплатена ел.енергия по фактури , издадени за периода от
13.12.2018г. до 14.01.2019г., за обект с абонатен номер и адрес: Аб. № ***, адрес на
потребление гр.Варна, ж.к. Вл.Варненчик бл.307, вх.2, ап.22, клиентски № ***, сумата от
54.66 лв., представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците,
считано от падежа на всяко едно 2 вземане до 22.10.2020г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 02.12.2020г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът излага, че ответника е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с кл. №:
**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с аб. №
***, находящ се на адрес: адрес на потребление гр.В. Сочи, че облигационните отношения се
регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката
и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към
момента). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/ е задължен да заплаща
потребената ел.енергия в обекта в срок. Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ,
като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение, потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
суми.
1
Поради незаплащане на дължимите суми за консумирана ел. енергия, ищецът сочи, че
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано
ч.гр.д. 15502/20г. на ВРС. Длъжникът е подал възражение, което обосновава предявяването
на претенцията на ищеца по исков ред. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище. В производството
по чл.410 от ГПК е подал възражение, в което сочи, че е напуснал жилището на 30.11.2018г.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 15502/2020 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК длъжникът Р. Х. Я., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.В. да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК: *********, със
седалище/адрес на управление: гр. Варна 9009, район р-н „Владислав Варненчик“, Варна
Тауьрс -Г, бул. „Владислав Варненчик“ No 258, сумата от 314.95 лв. (триста и четиринадесет
лв. 95 ст.), представляващи главница за незаплатена ел.енергия по фактури , издадени за
периода от 13.12.2018г. до 14.01.2019г., за обект с абонатен номер и адрес: Аб. № ***,
гр.В.; клиентски № ***, сумата от 54.66 лв. (петдесет и четири лв. 66 ст.), представляваща
обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците, считано от падежа на
всяко едно вземане до 22.10.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за
периода от подаване на заявлението - 02.12.2020г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса, както и сумата от
50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
По делото са представени извлечение от сметка към 22.10.2020 г.; копие от Фактура
№ **********/13.12.2018 г., Фактура № **********/14.01.2019 г. , справка за потреблението
през последните 12/24/36 м. към дата 05.03.2021 г. ,извлечение за фактури и плащания за
период към дата 02.03.2021 г.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че
в базата данни на ищеца задължението на ответника по кл. номер № ***, абонатен № ***,
електромер № ***е в общ размер на 314,95 лв. Падежът на фактура № **********/13.12.2018г. е
02.01.2019г. Падежът на фактура № **********/ 14.01.2019г. е 01.02.2019г.Към датата на проверката
15.06.2021г. задължението е погасено. Дата на плащане 14.06.2021г. При изчисление на
законната лихва ССЕ е съобразила неолихвяемия период от 13.03.2020 до 08.04.2020г. във
връзка с Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Към датата
на проверката 15.0б.2021г. по счетоводни данни на „Енерго Про Продажби" АД
експертизата констатира, че ответникът е заплатил главницата и лихвите по процесиите
фактури. Задължението по процесиите фактури е начислено по цени на ел. енергията
утвърдени от ДКЕВР за процесния период с Решение № Ц-19 от 30.06.2018 г. и Решение №
Ц-11 от 01.07.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с
ответника са се намирали в договорни отношения за предоставяне ел. енергия, т.е. че
2
последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна
при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца,
той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер.
Видно от представените по делото доказателства със Заповед №311 от 31.10.2018г.
на кмета на район Вл.Варненчик, община Варна е иззето от Р. Х. Я. и членовете на
семейството му, общинско жилище, представляващо апартамент в гр.Варна, ж.к.
Вл.Варненчик бл.307, вх.2, ап.22. Същата е връчена на Р.Я. на 31.10.18г. Видно от
констативен протокол №001211 от 30.11.2018г., при проверка на адреса, Р.Я. е отворил, от
което следва, че същият все още е ползвал жилището към него момент.
Съгласно чл.17, ал.1, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби" АД, потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия. Последните са описани в чл. 26 от същите ОУ.
Общите условия са приети на осн. чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени са от
ДКЕВР, следователно отношенията между крайният потребител и доставчика се регулират
от тях, като те имат обвързващо задължително и действие и за двете страни.
По делото е безспорно установено, че ищецът е доставчик на електрическа енергия,
като доставя такава на адреса на който ответникът е бил ползвател. Не се спори, че
ответника е бил ползвател в процесния имот, находящ се на адрес гр.Варна, ж.к. Вл.
Варненчик бл.307, вх.2, ап.22, което се потвърждава и от представените по делото писмени
доказателства.
Съдът прима, че по делото е установено потребление на електрическа енергия за
процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и стойността на
електрическата енергия.
По делото от ССЕ се установи, че претендираното вземане е заплатено в цялост,
главница и обезщетение за забава.
Страните не спорят, че задължението е заплатено.
Видно от представените по делото доказателства, плащането е извършено след
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-14.06.2021г. Поради което,
исковете следва да се отхвърлят.
Доколкото към датата на завеждане на исковата молба в съда /подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 02.12.2020г./, искът е бил основателен на ищеца следва да се
присъдят разноски. Независимо, че плащането е извършено на 14.06.2021г., а исковата
молба е заведена в съда на 29.03.2021г., то разноски се дължат от ответника, тъй като
същият е станал повод за образуване на делото, подавайки възражение и заплащайки
дължимата сума в един по-късен момент не го освобождава от това негово задължение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена
държавна такса в исковото производство 75 лева, 200 лв. депозит за ССЕ, и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП
или общо 375 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
3
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в пълен размер 25 лв.
внесена д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо сумата в размер на 75 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Варна иск за приемане на установено в отношенията
между страните, че Р. Х. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.В., му дължи сумата от
314.95 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за
периода от 13.12.2018г. до 14.01.2019г., за обект с абонатен номер и адрес: Аб. № ***, адрес
на потребление гр.В., клиентски № ***, сумата от 54.66 лв., представляваща обща стойност
на мораторната лихва, върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко едно 2
вземане до 22.10.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от
подаване на заявлението - 02.12.2020г., до окончателното изплащане на задължението за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 15502/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Р. Х. Я., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна сумата от 375 лв. / триста
седемдесет и пет лева/, представляваща направените разноски в производството по чл.422
от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Х. Я., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна сумата от 75 лв.
/седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 15502/2020 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4