Мотиви по НОХД № 256 по описа за 2018 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият С.Б.Д. *** е предаден на съд по реда на Глава ХХIV-та от НПК по обвинение за това, че „на 24.09.2018 г., около 21.00 ч., в гр. П., в южната промишлена зона, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство с НП № 17-0321- 000733/2017 г. на Началника на РУ Попово, в сила от 18.10.2017 г., управлявал МПС – л.а. „Рено 19“ с рег.№ **“ - престъпление по чл.343в,ал.2 от НК.

Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като безспорно доказано, пледира за налагане на наказание лишаване в размер към специалния минимум, което бъде ефективно изтърпяно, като на осн.чл.68,ал.1 НК бъде приведено в изпълнение и наказание в размер на  4 м. ЛОС, наложено на подсъдимия по нохд № 304/2017 г. на ПпРС.

Подсъдимият Д. се явява в с.з., дава обяснения, в които оспорва обвинението, изгражда защитна версия поддържайки, че на инкриминираната дата не е управлявал л.а., моли да бъде оправдан. Същото е становището и на защитника му адв.С. С. ***, ТАК, която алтернативно прави искане при евентуална осъдителна присъда, наказанието да бъде определено при условията на чл.55 НК, за приложението на което излага подробни съображения.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.Б.Д. ***, на семейни начала със св.С.К.М., като от съвместното им съжителство било родено детето С. /удостоверение за раждане л.55 от делото/. Бил със завършено основно образование и работел като ** по трудов договор към Община П., считано от 31.07.2018 г. /виж СОО л.48 и договор л.54 от делото/. Подсъдимият  Д. бил с интелект вероятно IQ=70 – гранична норма, отговаряща на придобития социален опит и училищни умения; можел да чете и пише, познавал парите, можел да смята; мисловният му процес е на елементарно ниво, но без наличие на психотични феномени и отговарял на всички критерии, които позволят да се направи извод, че е вменяем, както и че правилно разбира фактите, които са от значение за делото и дава достоверни обяснения за тях /виж подробни съображения и заключение по назначената комплексна СППЕ, л.39-44/.

Подсъдимият не бил правоспособен водач по смисъла на чл.150 от ЗДвП за нито една категория /справка л.11 от ДП/, но въпреки това си позволявал да управлява МПС, за което бил санкциониран неколкократно по административен ред, като е видно, че не е заплатил нито една от наложените му санкции. Бил и осъждан /справка л.14 от ДП/ само за престъпления по чл.343в,ал.2 НК, както следва: 1.С решение № 85/01.06.2017 г. по анд № 86/2017 г. на ПпРС, по което за престъпление извършено на 26.04.2017 г. в кв.Сеячи бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Решението влязло в сила на 16.06.2017 г. ; 2.С опр.№ 201/25.10.2017 г. за одобряване на споразумение по нохд № 304/2017 г. на ПпРС, за престъпление извършено на 10.10.2017 г. му било наложено наказание 4 м. ЛОС, отложено по реда на чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от 3 г. Определението. влязло в сила на 25.10.2017 г.

На 26.04.2017 г. около 20.10 ч. на ул.“С. *** подс. Д. управлявал л.а.“Опел Корса“ с рег.№ **, когато при извършена полицейска проверка се установила липсата на правоспособност. Бил съставен АУАН № 106 /приложен л.9, въз основа на който било издадено и НП № 17-0321-000733/15.08. 2017 г.  на Началника на РУП Попово  /приложено л.10/, с което бил санкциониран за нарушения по чл.100,ал.1,т.3 и чл.100,ал.3 от ЗДвП, а за извършеното нарушение по чл.150 от ЗДвП не му било наложено наказание по реда  на чл. 177, ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП. НП било връчено лично на нарушителя на 10.10.2017 г., не било обжалвано в законоустановения срок и по реда на предвиден в ЗАНН, поради което е влязло в сила на 18.10.2017 г., съгл. чл.64,б.“б“ от ЗАНН.

Административните наказания налагани на подсъдимия с цитираните по-горе НП, съдебно решение и дори влязлото в сила споразумение, очевидно не изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН и чл.36 НК, тъй нито едно от тях не оказало нужното възпитателно  въздействие, след като подсъдимият продължил и занапред да управлява МПС без да има придобита по надлежния ред правоспособност. За пореден път, този път на 24.09.2018 г. подс.Д. предприел управление на л.а.“Рено 19“ с рег.№ **, собственост на лицето И.С.И. ***, който бил го продал преди около 4 години на неустановено по делото лице /виж писмено обяснение л.38/. Подсъдимият потеглил от дома си в кв.С. в посока към гр.П., като освен него в л.а. били фактическата му съпруга св.***, малолетното им дете С. и брата на М. – св.О.К. П.

Около 21.00 ч. автопатрул от РУП Попово в състав свидетелите С.Я. и Д.С. извършвали обход в южната промишлена зона на гр.П. При движение по ул.“**“ св.Я. забелязал лично познатия му подсъдим С.Д., който вървял пеша заедно със св.М. и друго лице. Св.Я. знаел, че подс.Д. живее в кв.С., тъй неколкократно преди настоящия случай го бил спирал като неправоспособен водач на МПС и го предупреждавал да не управлява такова занапред /виж показания л.16 на гърба/. Преценил да извършат обход на района по т.нар. „околовръстен път“, за да пресрещнат подсъдимия по-късно.  Действително само няколко минути по-късно на кръстовището пред кантара на бившия говедовъден комплекс полицейските служители забелязали л.а.“Рено 19“, който се движел в посока срещу техния също движещ се автомобил. Виждайки надлежно обозначения полицейски автомобил, водачът на л.а.“Рено“ спрял срещу него, като на светлината на фаровете полицаите ясно видели, че на мястото на водача седи подс.С.Д.. В момента, в който ги забелязал и тъй като знаел, че няма право да управлява лек автомобил, подс. С.Д. направил опит да се прехвърли от шофьорската седалка на съседната седалка на пътника, където седяла св.С.М., която държала в скута си малолетното им дете. Движенията на подсъдимия били пряко наблюдавани от разстояние 2-3 м от двамата полицаи, които слезли от патрулния автомобил и отишли до л.а.“Рено 19“, осветявайки го с прожекторите си. На светлината на прожекторите св. Д.С. /показания л.17/ ясно забелязал, че водачът вече е прекрачил с единия си крак към мястото на пътника до него и даже държи чаша с кафе.  Бързата реакция на полицейските служители осуетила довършването на неуспешния му опит за размяна.  Била извършена справка в информационните масиви на МВР, при която се установило, че водачът Д. е неправоспособен и управлява л.а. в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влязло в сила НП. Св.Я. ***, който изпратил на място и друг полицейски автопатрул, след което подс.Д. се качил в л.а. при полицаите Я. и С., а другите лица се качили в по-късно пристигналия втори патрул, след което били откарани в сградата на РУП Попово. От подсъдимия Д. било снето саморъчно обяснение /л.7/, в което той потвърдил управлението на МПС и самоличността на останалите пътници. Друг полицейски служител – св.Х.А. снел обяснения от св.П. /л.8/, в които последният също потвърдил, че л.а. е бил управляван от „С.“  по маршрут от кв.С. до гр.П. Тъй като св.П. нямал документ за самоличност му бил съставен АУАН по реда на ЗБЛД /показания на св.А., л.56/. На подсъдимия също бил съставен АУАН /приложен л.6 ДП/ по чл.150 от ЗДвП касаещ именно липсата на правоспособност след което и при установеното от контролните органи, че поредното нарушение е извършено в едногодишен срок от санкциониране на обвиняемия по административен ред с визираното по-горе НП №17-0321-000733/2017 г. на Началника на РУП Попово,при което започнало и БП против него за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, което приключило с внесено в ПпРС споразумение за решаване на делото. Било образувано нохд № 249/2018 г. по описа на ПпРС и проведено съдебно заседание, в което не се явили защитниците на подсъдимия, при което съдът е прекратил производството и е върнал материалите на РП Попово за изготвяне на обвинителен акт.

Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по БП № 633/2018 г. по описа на РУП Попово писмени доказателствени средства-свидетелство за съдимост;справка за нарушител; АУАН № 106/26.04.2017 г. и издаденото въз основа на него НП № 17-0321-000733/15.08.2017 г. на Началника на РУП Попово, връчено на 10.10. 2017 г. влязло в сила на 18.10.2017 г.; АУАН серия Д, № 0291912/24.09.2018 г.; от приложените в хода на съдебното следствие свидетелство за основно образование, трудов договор, удостоверение за раждане; от заключението на вещите лице д-р Б. и кл.психолог Б.А. по изготвената комплексна СППЕ; както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели – полицейските служители С.Я., Д.С. и Х.А., за които съдът приема, че са логически издържани, последователни, свързани и непротиворечиви помежду си, като заедно и поотделно подкрепят установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. Съдът не дава вяра на показанията на изслушаните в с.з. свидетели *** /фактическа съпруга на подсъдимия/ и О. П. /неин брат/, за които е установено, че са се намирали в л.а. при извършване на проверката. Макар и обстоятелствени, техните показания грубо противоречат на правилата на формалната логика до степен на абсурдност, поради което са негодни да бъдат ценени, за което съдът изложи съображения по-долу в мотивите си.

По отношение обясненията на подсъдимия в с.з., които са насочени към пълното му оневиняване чрез изтъкване  на обстоятелства, обуславящи липсата на каквато и да било негова съпричастност към управлението на л.а. съдът приема, че те съществено противоречат и се разминават с установените по-горе безспорни фактически обстоятелства. При преценката на обясненията на подсъдимия съдът се ръководи от правилото,че обясненията на подсъдимия са както средство за защита,упражняването на което не води до задължение за поведение,насочено към разкриване на обективната истина,така и важен източник на доказателства,чиято истинност и достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква задължението да прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство в контекста на показанията на останалите свидетели,на другите обективни доказателства по делото ,на собствената логичност и вътрешна убедителност на обясненията. Отчитайки тези принципни положения, съдът намери, че обясненията на подс.Д. депозирани в хода на съдебното следствие са неубедителни, неверни, противоречащи на формалната логика и  недостоверни, поради което не им даде вяра и не ги постави в основата на присъдата. Тези негови обяснения противоречат на обясненията му дадени в хода на БП /в протокол за разпит  от 27.09.2018 г. л.17/ - съществено противоречие, което съдът констатира по реда на чл.279,ал.2,вр. с ал.1,т.3 от НПК – обяснения, които съдът именно кредитира и поставя в основата на постановената присъда.

В първоначалните си обяснения дадени в качеството на обвиняем, в присъствие на защитник, подс.Д. подробно е изяснил хронологията на събитията и собственото си участие. Посочил е, че на инкриминираната дата се е наложило да управлява л.а.“Рено“ от кв.С. до южната промишлена зона на гр.П. След това заедно с свидетелите М., П. и малолетното дете са отишли да пазаруват, след което са се върнали до л.а. Подсъдимият ясно посочва – „Качих се и подкарах по обратния път към С.. На оборите на Г. Ц. видях насреща патрулка. Спрях вдясно. Полицаите и те спряха. Дойдоха и ме провериха…“. Същите събития са пресъздадени по съвсем различен начин в хода на съдебното следствие /л.16/, където подсъдимия заявява – „…не са ме спирали никъде. Бяхме в колата на едно мое приятелче, казва се И. Колата беше плътно вдясно, на тревата…Отпред беше седнала жена ми. Аз и жена ми бяхме седнали на една седалка отпред. Седяхме и си говорехме…Не съм видял патрулката. Дойде патрулката.“Какво правите тук?“. „Седим“ казахме. Поискаха ни лични карти. Нямахме. След това ни закараха в полицията…На този разпит в присъствието на адв.Ц. не съм разбрал какво ми е казано. Не разбрах, че се признавам за виновен…“. Така посоченото от подсъдимия очертава две противоречиви, изцяло несъвместими и взаимно изключващи се версии досежно извършеното престъпление и в частност относно управлението на л.а. „Рено 19“ – от една страна обясненията на подсъдимия в с.з. (подкрепени от показанията на свидетелите М. и П.), а от друга страна–обясненията му от БП, подкрепени и кореспондиращи с безпристрастните показания на свидетелите С.Я., Д.С. и Х.А., като именно на втората група доказателства съдът изгражда осъдителната си присъда. Това е така, депозираните от подс.Д. първоначални обяснения в присъствие на защитник досежно управлението на МПС намират пълно потвърждение в показанията на свидетелите-очевидци Я. и С.. Тези двама свидетели работят в РУП Попово, лично познават подсъдимия и именно в длъжното си качество са извършили проверка на управлявания л.а. Същите не могат да бъдат упреквани в пристрастност и превратно пресъздаване на хронологията на събитията, тъй като са извършили проверката в съответствие със своите задължения. Проверили са  движещ се л.а.“Рено 19“ и са установили неправоспособността на водача му – подс. С.Д., което именно е очертаният предмет на доказване по делото.  Тези показания намират логично потвърждение в показанията и на св.Х.А., който е снел саморъчно обяснение /л.8/ от св.О. Пантов след довеждането в РУП Попово, където изцяло е потвърдено макар и по косвен ред управлението именно от страна на подсъдимия. Така соченото от тези трима  свидетели, изцяло подкрепя обясненията на подс.Д. депозирани в хода на БП и потвърждава именно установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. В подкрепа на изложеното следва да се посочи и категоричността на вещите лица при изготвената КСППЕ /л.44/ относно вменяемостта на подсъдимия и неговата способност правилно да възприема фактите, които са от значение по делото и да дава достоверни показания за тях. Съдът посочва последното най-вече предвид заявеното от защитата относно липса на субективни познания на подсъдимия за елементи от състава на престъплението.

По различен начин следва да се подходи при анализ на показанията на свидетелите  ***, нейният брат О. П., „подкрепящи“ обясненията на подс. Д. депозирани за пръв път в с.з. По делото е безспорно обстоятелството, че на инкриминираната дата 24.09.2018 г.  около 21.00 ч. тези три лица и едно малолетно лице са се намирали в л.а. „Рено 19“ в южната промишлена зона на гр.П. Основните различия са досежно движението, респ. престоя на този л.а. , както и разположението на лицата в самия л.а Св.*** отрича /показания в с.з. л.17-18/ управлението на л.а. от страна на подсъдимия заявявайки – „…едно момче ни посрещна горе с колата и ни каза да се качваме, да го чакаме. Качихме се, аз викам на С. да слезе, за да кърмя детето. В това време дойде една кола, но нямаше светлини…“, като на въпросите на адв. С. уточнява, че „… С. беше седнал вдясно до кормилото, не срещу кормилото. Двамата бяхме седнали там. Зад кормилото нямаше никой…С. не е сядал на мястото на шофьора…“. Така депозираните показания очевидно са съгласувани с изслушания в следващо с.з. свидетел О. П. /л.49/, който обаче се отклонява от тях като заявява, че „…седим вътре. Дойде колата на полицаите. На мястото на пътника отпред до шофьорското място беше седнал  С. и държеше детето. С. излезе навън, за да запали цигара. Когато дойдоха полицаите С. влезе в колата….Заявявам, че в нито един момент автомобилът се е движел…“. Пълнотата на изложението изисква повторно тук да се цитират и обясненията на подс.Д. от с.з. /л.16/, в които той заявява – „…не са ме спирали никъде. Бяхме в колата на едно мое приятелче, казва се И. Колата беше плътно вдясно, на тревата…Отпред беше седнала жена ми. Аз и жена ми бяхме седнали на една седалка отпред. Седяхме и си говорехме…Не съм видял патрулката…“. Дори елементарната съпоставка в тези показания и обяснения показва чувствителни празноти и разминавания. Така и не стана ясно кое е това лице, което им е предоставило л.а. за ползване; противоречията съществени и в частта относно влизането и излизането на св.М. от л.а.,  и най-вече не можа да бъде изяснено каква е всъщност причината св. М., подсъдимия и малолетното им дете да бъдат седнали на предната седалка на пътника, при условие, че задната седалка е била почти изцяло свободна. След като л.а. не е бил в движение според тях, то не е имало пречка някое от лицата да седне и зад волана, за да изчакат техния „приятел“. Очевидна е несъстоятелността на изградената от тези лица версия, с която правят неуспешен опит за отпадане на отговорността на подсъдимия, поради което съдът ги намери за неубедителни и недостоверни, като ги изключи от доказателствения материал като негодни да бъдат ценени.

При съвкупна оценка на събрания доказателствен материал (по реда на чл.14 и чл. 107,ал.5 НПК) съдът прие за доказано по несъмнен начин, че подс.С.Д. е автор на инкриминираното в обвинителния акт престъпно деяние по чл.343в,ал.2 НК, за което е предаден на съд и за което следва да се ангажира наказателната му отговорност. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в действията на подсъдимия.

При индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна проверка на събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36 и чл.54 НК като прие, че не са налице нито многобройни, нито смекчаващи вината обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието при условията на чл.55 НК. Предвидените в чл.343в,ал.2 от НК наказания са кумулативни – от 1 до 3 г. ЛОС и глоба в размер от 500 до 1 200 лв., при което констатирайки липсата на предпоставките по чл. 55 НК и съществуващата законова пречка за обсъждане на друго по вид наказание, съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода, което бъде ефективно изтърпяно и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. Преди до посочи конкретните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът намира за необходимо да отбележи, че не отчита поведението на подс.Д. в с.з. като отегчаващо вината обстоятелство, тъй конкретното поведение на подсъдимия в хода на съдебното следствие свързано с липса на самопризнание, следва да се приеме единствено като израз на правото му на защита по см. на чл.15 и чл.16 от НПК. Липсата на самопризнание, демонстрирано разкаяние, съжаление или критичност към извършеното деяние са факти, които не могат да отегчават наказателноправното  положение на подсъдимия /в т.см. и р.№ 580/30.12.2009 г. по н.д.№ 672/2009 г. на ВКС, ІІІ н.о./, и това е така, защото изискването на разкаяние е равносилно на задължение за признаване на престъплението, а очевидно това влиза в противоречие с основните принципи на наказателно-процесуалното право.

При определяне на конкретния размер на наказанията, съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелство съдебното минало на подсъдимия, показващо, че настоящото престъпно деяние е трето поред; липсата на каквато и да е правоспособност по ЗДвП и предприемане на управление на МПС в тъмната част на денонощието, което с превоз на други лица значително повишава обществената опасност на деянието. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете тежкото семейно и имотно състояние на подсъдимия, полагането на грижи за малолетно дете и трудовата му заетост. Ето защо, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, съдът прие, че за осъществяване на генералната и най-вече на индивидуалната превенция е достатъчно на подсъдимия да бъде наложено минималното възможно наказание в размер на 1 г. ЛОС, което бъде ефективно изтърпяно предвид законовата невъзможност за обсъждане приложението на условното осъждане, както и наказание глоба в размер на 500 лв. Съдът прие, че чрез наказания в този вид и размер ще бъдат реализирани целите по чл.36 НК, като подс.Д. ще бъде лишен възможността за един продължителен период от време да върши престъпления.

Тъй като настоящото деяние е извършено в определения по нохд № 304/2017 г. на ПпРС изпитателен срок, на осн.чл.68,ал.1 НК съдът приведе в изпълнение за отделно ефективно изтърпяване и наказанието в размер на 4 м. ЛОС наложено по това дело. На осн.чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието ЛОС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид изхода на делото постанови подсъдимият да заплати сумата 316.71 лв. за вещи лица от съдебната фаза – по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: