МОТИВИ към
присъда №13/23.02.2017 г. по НОХД №145/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив
Срещу подсъдимите К.И.С. и О.Д.Р. са внесени
обвинения за извършено престъпление по чл.199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198,
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК за това, че на 26.11.2016 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен
рецидив – всеки от тях е извършил престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК, в съучастие помежду си, като извършители, са отнели чужди движими
вещи на обща стойност 611 лв. от владението на К.Р.Х.,***, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила.
За съвместно разглеждане с
наказателния процес граждански иск не бе предявен. Не е конституиран и частен
обвинител.
По делото се проведе
съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив поддържа обвиненията спрямо подсъдимите, с изключение на
това, деянието да е извършено от Р. и във връзка с чл.29, ал.1, б.Б от НК, при
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Счита, че по несъмнен и
категоричен начин е доказано авторството на подсъдимите в извършеното в
съучастие престъпление, което е и при условията на опасен рецидив за всеки от
тях. Моли съда да признае подсъдимите за виновни по поддържаното обвинение и им
наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства – утежнено
съдебно минало и кратък период от време след освобождаването им от изтърпяване
на наказание лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета. На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС да се определи първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанията, като се приспадне времето, през което са
били задържани – Р. – от 28.11.2016 г., а С. – от 21.12.2016 г. Да не се налага
кумулативно предвиденото наказание конфискация, тъй като подсъдимите не притежават
имущество. Разноските да се възложат в тежест на подсъдимите.
Адв. М. – служебен защитник
на подс. Р., не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка,
призната изцяло от подсъдимия, както и, че същият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението грабеж при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.А от НК, в извършване на което е обвинен.
Моли наказанието да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства
– съдействие за разкриване на обективната истина, признание на вината, ниска
стойност на вещите, като липсват отегчаващи, а именно в размер на пет години
лишаване от свобода, което да се редуцира до три години и четири месеца
лишаване от свобода, и да не се налага наказание конфискация. Да се приспадне
времето, през което подсъдимият е бил задържан, като, ако бъде признат за
виновен, да заплати и разноските по делото.
Подс. Р. поддържа изложеното
от защитника си и моли за по – леко наказание.
Адв. Щ. – служебен защитник
на подс. С., също не оспорва фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт, и правната квалификация на извършеното. Моли наказанието да се определи
при превес на смекчаващите вината обстоятелства – съдействие за разкриване на
обективната истина, признание на фактите, семейно положение, употребената сила
е минимална, отнемането е осъществено от другия подсъдим, и липса на отегчаващи
– в минималния размер от пет години лишаване от свобода, което да се намали на
три години и четири месеца лишаване от свобода на основание чл.58а НК. Да не се
налага наказанието конфискация, тъй като не притежава имущество. Подсъдимият да
заплати направените по делото разноски.
Подс. С. се солидаризира с
изложеното от защитника си и моли за по – леко наказание.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, в съответствие с
разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият К.И.С.
е роден на *** *** и живее в същия град. Той е българин, български гражданин.
Твърди, че е женен и има деца, но не са ангажирани доказателства. Неграмотен е
и е безработен. ЕГН **********. Многократно е осъждан, като значение за
правната квалификация според прокуратурата имат следните съдебни актове:
С определение №127/08.02.2011
г. по НОХД №8388 от 2010 г., РС Пловдив, 8 н.с., е одобрил
споразумение, като подсъдимият се е признал за виновен в извършване на
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.а и б.б, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, и е наложено наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – една година и шест месеца лишаване от
свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е
изтърпяно на 07.03.2012 г.
С присъда №43/05.02.2013 г.
по НОХД №128/2013 г. на РС Пловдив, 8 н.с., е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а и б.б, вр. чл.26, ал.1 НК, като е наложено наказание
при условията на чл.54 от НК – четири години лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 25.04.2016 г.
Подсъдимият О.Д.Р. е роден на
*** *** и живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Не е женен, с
начално образование е и е безработен. ЕГН **********. Многократно е осъждан,
като според изложеното в обвинителния акт, значение за правната квалификация на
деянието – предмет на настоящето производство, имат осъжданията със следните
съдебни актове:
С присъда №234/28.11.2007 г.
по НОХД №1096/2004 г. на РС Пловдив, 10 н.с., е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.2, ал.2 от НК, като е наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК – една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ
режим.
С
протоколно определение от 18.04.2008 г. по ЧНД №219/2008 г. на РС Пловдив на
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК са кумулирани
наложените на Р. наказания по НОХД №51/2004 г. на ПОС и по НОХД №1096/2004 г.
на ПРС, като е определено едно общо най – тежко наказание от пет години
лишаване от свобода. Наказанието е изтърпяно на 28.08.2009 г.
С определение №32/07.06.2013
г. по НОХД №770/2013 г., ОС Пловдив е одобрил споразумение, според което
подсъдимият се е признал за виновен за извършено престъпление по чл.199, ал.1,
т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а от НК, като е наложено наказание
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – три години и шест месеца лишаване от
свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Същото е изтърпяно
на 12.08.2016 г.
Св. К.Х. често хранела бездомните котки
в района на пощата, находяща се на ул. Л. в град Пловдив. На 26.11.2016 г.
следобед отново отишла там, за да ги нахрани. На рамото си носела дамска чанта,
а в ръцете – найлонова торба с храна за животните. В дамската чанта имало
мобилен телефон „Самсунг Джей 5“, черен на цвят, със зарядно устройство,
портфейл със сумата от 50 лв., козметика на „Лореал“ – 3 бр. моливи за очи,
молив за устни, палитра със сенки, 2 бр. червила, спирала за мигли, огледалце,
крем за лице и фон дьо тен; медикаменти – оспамокс, ципрофлоксацин, валидол,
лексотан и капки за нос; диоптрични очила; сгъваем чадър; ключове; дебитни
карти, лични и медицински документи.
Св. Х. спряла на тротоара, западно от
пощата, навела се, оставила найлоновата торба на земята, а дамската чанта
задържала на рамото си, и започнала да храни животните.
Внезапно подс. Р. издърпал чантата от
рамото ú. Пострадалата веднага се изправила и го видяла, като го
възприела като непознато лице от мъжки пол, високо на ръст, както и намиращия
се с него подс. С. - непознат, облечен с тъмно горнище и панталон, с нормално
телосложение, доста по – нисък от подс. Р. – около 160 см. Подс. С. взел от
подс. Р. дамската чанта и двамата побягнали, а св. Х. се развикала за помощ и
хукнала да ги гони.
Видимо уплашена, спряла пред пощата,
където срещнала св. А.Т.. Разказала му за случилото се и помолила за помощ.
Свидетелят решил да ú помогне, тъй като я познавал по физиономия.
Предположил, че двамата извършители употребяват наркотици, и решили да ги
потърсят в изоставена къща, находяща се на ул. Л., до бензиностанция „Х.“,
където се приютявали бездомни хора и наркомани. Влезли вътре, но не ги открили,
след което се разделили.
Св. Х. отишла в 6 РУ при ОД на МВР
Пловдив, където разказала за случилото се на св. С.С.
и на П. М. – полицейски служители. Уточнила, че извършителите са лица от мъжки
пол, единият доста висок на ръст, а другият – значително по – нисък, облечен с
тъмни горнище и панталон. Св. С. не успял да издири подсъдимите до приключване
на смяната му на 26.11.2016 г.
Междувременно С. и Р. отишли в магазина
на св. Х.В.,***, за да продадат телефона „Самсунг Джей 5“, който намерили в
дамската чанта на пострадалата, и зарядното устройство към него. Свидетелят
познавал подсъдимите по физиономия, тъй като ги срещал понякога в квартала –
единият бил висок около 180 см, а другият – значително по – нисък – около 160
см. Св. В. помислил, че телефона е техен, тъй като го предлагали със зарядно
устройство, и го закупил.
В резултат от проведените оперативно
издирвателни мероприятия подсъдимите били задържани.
На 28.11.2016
г. св. В. предал с протокол за доброволно предаване закупените от него вещи на
М. М. – служител в сектор „КП“ към 6 РУ при ОД на МВР Пловдив, а на 03.01.2017
г. същите били върнати на св. Х., за което е съставена разписка.
В хода на разследването е извършено
разпознаване на лица от св. Х. и св. В., които категорично разпознали
подсъдимите като лицата, извършили грабежа, респективно – от които е закупен
телефона със зарядното устройство.
В показанията си пострадалата е
посочила, че подсъдимите са извършители на деянието, както и, че по – високият
/разпознат като Р./ е дръпнал чантата, а по – ниският /разпознат като С./ е
бягал с нея.
Според заключението на изготвената
стоково оценъчна експертиза, стойността на вещите, отнети от св. Х. на
26.11.2016 г., е както следва: дамската чанта, черна на цвят, на стойност 28
лв.; портфейл, бял на цвят – 12 лв.; сумата от 50 лв.; 2 секретни ключа – 3
лв.; ключ – 8 лв.; 3 бр. моливи за очи марка „Лореал“ – всеки по 4 лв. – 12
лв.; розов молив за устни марка „Лореал“ – 5 лв.; сенки за очи на „Лореал“ – 15
лв.; фон дьо тен на „Лореал“ – 10 лв.; 2 бр. розови червила на „Лореал“ всяко
по 12 лв. – 24 лв.; спирала за мигли – 15 лв.; огледалце на „Лореал“ – 3 лв.; крем
за лице „Лореал“ – 10 лв.; опаковка антибиотик „Оспамокс“ 1000 мг – 6 лв.; опаковка
„Ципрофлоксацин“ 1000 мг – 5 лв.; капки за нос – 6 лв.; опаковка „Валидол“ – 2
лв.; опаковка „Лексотан“ – 5 лв.; чифт диоптрични очила – 35 лв.; сгъваем чадър
– 7 лв.; мобилен телефон „Самсунг Джей 5“ със зарядно устройство – 350 лв., или
вещи на обща стойност 611 лева.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от обясненията на подсъдимите Р. и С., които признаха фактите и
обстоятелствата, описани в обвинителния акт. Признанието им се подкрепя от
приобщените по реда на чл. 373, ал.1 от НПК показания на свидетелите Х., В., Т.
и С., от заключението на стоково – оценъчната експертиза /л.70/, от приложените
по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за
разпознаване на лица /л.60, 62,66, 68/, протокол за доброволно предаване /л.27/,
характеристични справки /л.83, 84/, справки за съдимост /л.75 и сл. и л.80 и
сл. от досъдебното производство и актуални – л.26 и сл. и л.44 и сл. от
съдебното дело, с приложени бюлетини за съдимост и протоколи за извършени
групирания на наказания и относно приложение на чл.68, ал.1 от НК/, разписка
/л.85/, писма, постъпили в хода на съдебното производство от: НАП ТД - Пловдив
/л.82/, АВ ТЗ СВ Пловдив /л.76,77/, ОД МВР Пловдив, Сектор „ПП” /л.79/, Затвора
Пловдив /л.72/.
Признанието
от подсъдимите на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, се
подкрепя от всички посочени доказателства и доказателствени средства, събрани
по реда на НПК. Свидетелските показания са обективни, логични, последователно
пресъздаващи фактите от значение за предмета на доказване, кореспондират както
помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени
доказателства и доказателствени средства и със заключението на експертизата.
На
досъдебното производство подс. Р. се е възползвал от правото си да не дава
обяснения, а подс. С. е категоричен, че чантата, която е била оставена от
пострадалата на земята, е взета от съпроцесника му, като само е бягал с него.
Тези обяснения обаче противоречат на показанията на пострадалата, а и на тези
на св. В.. Нелогично е защо подс. С. е последвал другия подсъдим при бягството
му, а и какво е наложило да се поделят парите, след като не е участвал според
твърденията му в противоправната проява. В този случай се дава вяра на
показанията на свидетелите, а не на противоречащите им обяснения, дадени в хода
на досъдебното производство.
По
делото по безспорен и категоричен начин се установява авторството и на двамата подсъдими
в извършването на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, а именно
от показанията на пострадалата, която категорично ги разпознава – подс. Р. е
издърпал чантата, като я е предоставил на подс. С., който я е носил при
бягството от местопрестъплението, а и св. В. е категоричен, че именно това са
лицата, които са му продали телефона със зарядното /а не само един от тях/.
Заключението
на назначената по делото стоково – оценъчна експертиза не бе оспорено от
страните, като съдът го възприе като обективно, безпристрастно и професионално
изготвено.
Видно
от справката за съдимост на Р. /л.44 и сл. от делото/, същият е осъждан четири
пъти /въпреки че са налице седем влезли в сила съдебни акта/, тъй като наказанията
са групирани както следва: наложените по НОХД №1004/2000 г. и по НОХД №1104/2000 г. – с протоколно определение
по второто дело, като е определено едно общо най – тежко от една година и шест
месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи реално при първоначален общ
режим; с протоколно определение по ЧНД №2189/2005
г. на ПОС – наложените по НОХД 77/2000 г. и по НОХД №497/2001 г., като е
определено едно общо най – тежко от три години лишаване от свобода; с
протоколно определение по ЧНД №219/2008
г. на ПРС – по НОХД №51/2004 г. на ПОС и по НОХД №1096/2004 г. на ПРС, като е
определено едно общо най – тежко от пет години лишаване от свобода. Извън тези
общо три осъждания остава още едно – по НОХД №770/2013 г. на ПОС, като е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.
Наказанията са изтърпени както следва: по ЧНД №219/2008 г. – на 28.08.2009 г.;
по НОХД №770/2013 г. – на 12.08.2016 г., а останалите – на 02.04.2005 г. На
практика единственото осъждане, което обуславя наличието на опасен рецидив за
този подсъдим, е това по НОХД №770/2013 г., тъй като единствено от изтърпяване
на това наложено наказание не са изминали повече от пет години. Именно за това
подс. Р. бе признат за невинен в това, да е извършил деянието и при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.б от НК - деянието да е
извършено, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, и на
основание чл.304 от НПК бе оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в
този смисъл.
Ето защо настоящият състав прие, че
подс. О.Д.Р. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с
чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А”, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 26.11.2016 г. в гр. Пловдив, при условията на
опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, в съучастие като
извършител с К.И.С., ЕГН **********,***, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 611 лв. от владението на К.Р.Х.,***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила, а подс. К.И.С. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл.
29, ал. 1, б. А и б. Б, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК - за
това, че на 26.11.2016 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил
е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, в съучастие с О.Д.Р.,
като извършител, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 611 лв. от владението
на К.Р.Х.,***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за
това сила.
Безспорно
е установено извършителството от двамата подсъдими на деянието – отнемането на
вещите – издърпване на чантата от рамото на св. Х. от подс. Р., като е
предадена на подс. С., който я е носил при бягството, като относно авторството
се изложиха съображения.
От
обективна страна: засегнати са обществените отношения, осигуряващи нормални
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Накърнени са
и обществените отношения, свързани с възможността на човек свободно да формира
воля и да избира поведение. Засягането на личността на лицето е начин за
сломяване на съпротивата му срещу отнемане на вещта, независимо дали тази
съпротива е действително оказана или само е възможна.
Подсъдимият Р.
е предприел пряко физическо насилие за отнемане на вещите на пострадалата – издърпал
е чантата, която е била на рамото ú, като е предполагал, че в нея има
ценни предмети, за да установи своя фактическа власт върху вещта. Използвана е принуда
в една от формите ú – сила - физическо въздействие от страна на дееца
върху друго лице, насочено към преодоляване на реална или възможна съпротива на
това лице. Физическото въздействие от страна на подсъдимия Р. е употребено за
отнемане на вещите - за издърпване на чантата, и за установяване на своя
фактическа власт върху вещта – предмет на престъплението. Макар и да не е
упражнил насилие, подс. С. е наблюдавал действията на съпроцесника си и не само
се е съгласил с тях, но и е държал вещта при отдалечаване от мястото на
инцидента.
Предмет на
престъплението са отнетите движими вещи – чанта със съдържащите се в нея
документи, мобилен телефон, портмоне, пари, ключове и други лични вещи. Налице
е и резултат – вещите са преминали във владение на подсъдимите. Същите са се
отдалечили от мястото на престъплението, като с мобилния телефон и зарядното са
се разпоредили, а част от вещите и до момента не са върнати на собственика.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено - опасни последици. Същите са съзнавали, че
вещите са чужди, че се намират във владение на другиго, че владелецът не е
съгласен да бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез използваната сила.
Самото престъпление грабеж, за което е повдигнато обвинение, може да се извърши
само при пряк умисъл.
Налице
е и съучастие под формата на съизвършителство – всеки от подсъдимите е
съзнавал, че и друго лице действа заедно с него за установяване и запазване на
фактическата власт върху вещта, като целта на двамата подсъдими е била еднаква
– набавяне на средства.
Деянието е
извършено при квалифициран състав на грабежа - наличие на опасен рецидив и за
двамата подсъдими.
Както вече се
посочи, единствено от изпълнение на наложеното по НОХД №770/2013 г. на ПОС
наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода не са изтекли пет
години, като деянието е извършено от подс. Р. при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б.а от НК, като бе и оправдан по обвинението по б.б
на същия текст.
Налице са обаче
условията чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК за подс. С., тъй като е осъждан пет пъти
/наказанията по първите четири влезли в сила съдебни акта, отбелязани в
справката за съдимост – от общо осем – могат да се групират, макар и това да не
е направено/. Както правилно е прието и от прокурора, последните две осъждания
– по НОХД №8388/2010 г. /с наложено наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода, изтърпяно на 07.03.2012 г./ и по НОХД №128/2013 г. /с
наложено наказание от четири години лишаване от свобода, изтърпяно на
25.04.2016 г./ обуславят квалификация по чл.29, ал.1, б.Б от НК, тъй като не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по тези присъди, което се
установява и от постъпилото писмо от Затвора Пловдив. Освен това, с оглед
размера на всяко наказание – съответно една година и шест месеца и четири
години лишаване от свобода, са налице условията и на чл. 29, ал.1, б.А от НК.
Относно
наказанието:
С оглед императивната разпоредба на чл.
373, ал.2 от НПК, при провеждане на съкратено съдебно следствие, каквото е производството
по делото, съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съдът отчете, че престъплението е
типично за този вид и не се характеризира с по – висока обществена опасност.
Прие се и, че подсъдимите са личности със завишена обществена опасност.
При определяне размера на наказанието за
престъплението по чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.1 от НК се отчете и
интензитета на използваната сила, както и това, че е употребена само за
издърпване на чантата, като не е насочена агресия към личността на
пострадалата.
Отчете се, че силата е упражнена само от
Р., същевременно обаче по отношение на С. са налице два квалифициращи признака.
Налице са отегчаващи вината
обстоятелства и за двамата – множество предходни осъждания извън тези,
обуславящи правната квалификация; всички престъпления, за които Р. е осъждан /с
изключение на едно/, са от същия вид – грабежи, а всички, извършени от С. –
срещу собствеността на гражданите. Освен това престъплението е осъществено в
изключително кратък срок след изтърпяване на наложени на подсъдимите наказания
лишаване от свобода, които, очевидно, не са въздействали предупредително –
възпиращо и възпитателно върху тях. Липсват смекчаващи вината обстоятелства,
доколкото съдействие за разкриване на обективната истина не е оказано в хода на
досъдебното производство. Не са ангажирани доказателства и за твърдяното
семейно положение на С..
С оглед установената правна квалификация
на деянието, извършено от подсъдимите, степента на обществена опасност на деянието
и дейците, наличните отегчаващи вината обстоятелства, липсата на смекчаващи, и
за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът счита, че
същото следва да се определи в размер на по девет години лишаване от свобода за
всеки от тях.
Предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание се намали с 1/3, като на всеки от подсъдимите Р.
и С. се наложи наказание от по шест години лишаване от свобода.
Съдът счита, че по отношение
на всеки от тях не е необходимо да се наложи допълнително предвиденото в
нормата на чл. 199, ал.1 от НК наказание конфискация. Същото не е кумулативно
предвидено - дадена е възможност за преценка на съда дали да го наложи.
Настоящият състав счита, че постановяване на конфискация по никакъв начин не би
съдействало за реализиране на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Същевременно от изисканите справки се установи, че подсъдимите не притежават
имущество, като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от НК в този случай
конфискация не се постановява.
По отношение начина на
изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода съдът счита, че
същото следва да се изтърпи реално от всеки от подсъдимите при първоначален
строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС.
На
основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК се приспадна при изпълнение на наложеното
на подсъдимите наказание лишаване от свобода времето, през което са били
задържани – със заповед по реда на ЗМВР, с постановление на прокурора и с мярка
за неотклонение задържане под стража, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода, като периодите са съответно за подс. Р. - от
28.11.2016 г. до влизане на присъдата в сила, а за С. - от 21.12.2016 г. до
влизане на присъдата в сила.
Причините за
извършване на престъплението са незачитане на законовите разпоредби и
установения в страната правов ред, както и стремежът на подсъдимите за
облагодетелстване по престъпен начин, незачитане правото на собственост и на
човешката личност за свободно формиране на воля.
С
оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимите да заплатят по равно направените в хода на досъдебното и на
съдебното производство разноски – съответно 48.30 лв. и 20 лв., или всеки от
тях бе осъден да заплати по
сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от 24.15 лв., както и по сметка на ОС –
Пловдив – сумата от 10 лв.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: