Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Добрич, 14.06.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 434/ 2021 г. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от Н.Ч.С.,***, подадена чрез адв. К.И., ДАК, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21 – 0851 – 000376/
15.08.2021 г., издадена от Началник Група към ОДМВР Добрич, Сектор „Пътна
полиция“ Добрич, по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Жалбоподателят
твърди, че не е бил съгласен с показанията на техническото средство, че първия
път то е дало отрицателен резултат, но бил изследван втори път и тогава
техническото средство е дало положителен резултат. Поискал е изследване трети
път, но такова не било извършено. Настоява, че бил възпрепятстван да даде
кръвна проба, тъй като табелите на автомобила му били снети, а нямало свободни
таксита. Паднала му батерията на телефона и не могъл повече да повика такси, а
освен това видял, че в талона е записан по – ранен час и времето, за което е
трябвало да даде кръвна проба, е изтекло. Прави възражение, че записаните в
АУАН и в талона за медицинско изследване часове си противоречат. Допълва, че
номерът на техническото средство в АУАН е записан като 7510, а в талона за
медицинско изследване – 7310. Сочи, че предоставеният му за изследване талон е
без съпътстващите го стикери съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Като нарушение счита липсата на посочено място на нарушението в талона за
медицинско изследване, както и че в ЗППАМ не било конкретизирано ППС, на което
се прекратява регистрацията и кой е собственик на същото. Претендира, че липсва
обосновка на срока, за който се прекратява регистрацията. Като цяло оспорва наличието
на доказателства за нарушение, за което да му бъде наложена ПАМ. С оглед на
това възразява срещу наложената ПАМ и иска нейната отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Кр. И., който поддържа жалбата.
Ответникът
по жалбата — Началник Група към ОД МВР Добрич, Сектор „Пътна полиция“ Добрич, прилага
преписката по издаване на оспорения акт. Иска от съда да бъде потвърдена
наложената ПАМ, ако се присъждат разноски на жалбоподателя, те да бъдат в
минимален размер.
В
съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
15.08.2021 г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“,
В.Б.С., е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 447438 против Н.Ч.С. за това, че на 15.08.2021 г., в 18:51 часа, в гр.
Добрич, по бул. Русия в посока Автогара, като водач на лек автомобил – Пежо 206,
с рег. № ..., му е извършена проверка с техническо средство Алкотест 7510
Дрегер с инвентарен № ARВА-0100, цифровата индикация на което отчита 0.88
промила алкохол в кръвта, измерено в издишания от водача въздух. Издаден е
талон за медицинско изследване № 072415 (л. 6). Като доказателство са иззети СУМПС
№ ... и контролен талон № 6686402, СРМПС № ... и два броя регистрационни табели
със съответния рег. номер.
Със
Заповед № 22 – 0851 - 000376/ 15.08.2021 г., издадена от ..., на длъжност
Началник Група към ОДМВР - Добрич, Сектор „Пътна полиция“, въз основа на цитирания
по – горе АУАН, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по
пътищата, на Н.Ч.С., ЕГН **********,***, е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6
месеца до 1 година, а именно за 190 дни.(л. 17)
В
ЗППАМ е отразен издаденият талон за медицинско изследване, както и че е отнето
СРМПС № .... Деянието е подведено под нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1
от ЗДвП, а именно, че водачът управлява МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
Със
Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з –
1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 16), на основание чл.
172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4,
т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани
заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т.1.3 от Заповедта – Началниците
на групи в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, с правомощия за
територията, обслужвана ОДМВР – Добрич.(л. 16)
В
Талона за медицинско изследване не е отразено какъв вид изследване е поискал
водачът.(л. 6)
Приложена
е Справка за нарушител по ЗДвП.(л. 20)
От
жалбоподателя е направено искане за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на актосъставителя и свидетеля по АУАН. Последните са разпитани в
съдебно заседание, като потвърждават отразеното в АУАН. Актосъставителят дава
разяснения във връзка с възраженията относно отразените времена за проверка и
връчване на талон за медицинско изследване.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Водачът
е уведомен за издадената ЗППАМ на 25.08.2021 г. Жалбата е регистрирана на 07.09.2021
г. в Административен съд - Добрич, с оглед на което се явява подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, чиито законни права и интереси са засегнати от
Заповедта, поради което се явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т.
2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед №
357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе,
процесната Заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което
е издадена ПАМ, е извършено на територията на ОД МВР - Добрич.
Заповедта
съдържа необходимите реквизити и при издаването ѝ не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочени са
фактическите основания за издаване на Заповедта – управление на МПС след
употреба на алкохол, начинът на установяване на концентрацията на алкохол,
номерът на издадения талон за медицинско изследване, регистрационният номер на
управляваното МПС, данните за водача, както и АУАН, с който е констатирано
нарушението, във връзка с което е издадена процесната Заповед.
Неоснователно
е възражението в жалбата, което впоследствие и не се поддържа в съдебно
заседание, че в ЗППАМ не е отразено кой е собственикът на автомобила, но за
пълнота съдът счита, че следва да се произнесе и по него. В АУАН и в ЗППАМ е
посочен номерът на СРМПС, поради което това е достатъчно да се установи кой е
собственикът на автомобила. Освен това жалбоподателят и не оспорва, че към
момента на нарушението той е бил собственик на процесното МПС. Служебна справка
в регистъра на сектор „Пътна полиция“ потвърждава този факт.
Заповедта
е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Това е така, защото:
В
мотивите на Заповедта е прието от фактическа страна, че на съответната дата и
място при извършена проверка на водача е установено, че управлява автомобила
след употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване. В ЗППАМ е
отразено, че водачът 1) управлява МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 до 1.2 на хиляда, с което виновно
нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Отразеното е според показанията на
техническото средство към момента на констатиране на нарушението, а именно 0.88
промила.
В
АУАН е отразено, че водачът не е имал възражения, под което същият се е
подписал. В жалбата пред съда се оспорва това отразяване, като се твърди, че
затова е поискал медицинско изследване, защото е имал възражения, но в самия
талон за конкретното негово желание отразяване няма. Освен това, така или
иначе, му е издаден талон за медицинско изследване, но същият не е отишъл в
ЦСМП и не е дал кръвна проба. Твърди, че обективно не е имал възможност за
това, но пасивното му поведение не обосновава обективна невъзможност. Липсата
на кръвна проба налага извода, че следва да се зачете резултатът от
техническото средство.
Неоснователни
са възраженията, свързани с номера на техническото средство. В АУАН и ЗППАМ
този номер е изписан с печатни цифри, а в талона за медицинско изследване – с
ръкописни, поради което заради начина на изписване да се твърди, че се касае за
различно техническо средство, е само защитна теза на жалбоподателя.
По
отношение разликата в минутите, отразени в АУАН и в талона за медицинско
изследване, възражението е също неоснователно, тъй като тази разлика по никакъв
начин не се отразява на резултата. Няма спор, че на съответната дата и място,
на съответното лице е извършена проверка за алкохол, а тази проверка поради
липса на резултат от кръвна проба, е с резултат 0.88 промила от техническото
средство. Ако водачът считаше, че може да обори този резултат, то той щеше да
намери начин да се яви навреме и да даде кръвна проба.
При така събраните доказателства, преценени
съобразно нормата на чл. 142 АПК, се налагат следните правни изводи:
Мярката
е наложена по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП, в актуалната ѝ към датата на нарушението редакция, се
налага прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една
година. В случая признаците на състава са налице.
Към
момента на издаване на оспорения акт са налице доказателства за употреба на
алкохол, като цифровият индикатор на техническото средство е отчел 0.88 промила
алкохол в кръвта, измерено в издишания от водача въздух, а жалбоподателят е бил
собственик на МПС, като за това сочи отнетото СРМПС.
Според
чл. 3а от посочената по – горе Наредба, когато лицето откаже извършване на проверка
с техническо средство или не приема показанията на техническото средство,
както е в случая, то установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. Видно от данните по делото, водачът не се е възползвал от издадения
талон за медицинско изследване, поради което установените стойности от
техническото средство са определящи.
В
случая следва да се съобрази специалният установен процесуален ред за доказване
на употребата на алкохол от водачите на МПС. Основополагащ правен принцип е
този, че специалният закон изключва приложението на общия. В конкретната
хипотеза законодателят е създал нарочна уредба за установяване на алкохол в
кръвта на водачите на МПС. Посочената по - горе Наредба определя кои са
средствата за това и кои резултати са определящи, как се действа при съмнение в
резултата, отчетен от полевия уред и т.н.
В
този смисъл правилно в Заповедта е отразено, че към момента на издаването
ѝ лицето е управлявало МПС с концентрация на алкохол над 0.5 промила, а
именно 0.88 промила. Целта на принудителната мярка е да предотврати последващи
нарушения по ЗДвП, поради което тя се налага незабавно след установяване на
нарушението, съобразно наличните към момента на издаването на Заповедта, с
която се налага, доказателства. Изискването на приложимата норма е количеството
да е над 0.5 на хиляда, което изискване е изпълнено в случая. С оглед на това
актът, с който е наложена ПАМ, съответства на материалния закон.
Съгласно
нормата, на основание на която е наложена ПАМ, ограничението за срока е от 6
месеца до 1 година. Определеният срок от 190 дни е съобразен с броя на дните в отделните
месеци и е към минимално предвидения, с оглед на което и в това отношение актът
е правилен и законосъобразен, съответен на целта на закона.
В
заключение прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и правно обосновано и
съответства на предвидената в закона цел да се осигури безопасността на
движението по пътищата.
Предвид
изложеното жалбата се явява неоснователна. Заповедта е издадена в съответствие
с материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което следва да
бъде потвърдена.
С
оглед липсата на искане за присъждане на разноски от ответника, независимо от
изхода на спора, съдът не се произнася по такива.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, І състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба от Н.Ч.С.,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21 – 0851 – 000376/ 15.08.2021 г., издадена от Началник
Група към ОДМВР Добрич, Сектор „Пътна полиция“ Добрич, по чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от Закона за движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: