№ 888
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110216093 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. П. Ч., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 673116-F675100 от 02.11.2022 г., издадено от Директор на дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП-София, с което за нарушение на чл.109, ал.1, вр. чл.107,
т.4, б. „б“ от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл.178 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, като се твърдят допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Сочи се немотивираност и вътрешно
противоречие в издаденото НП. Претендира се и маловажност на нарушението по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата. Моли съда
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
1
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 09.09.2022 г. била извършена проверка по повод подадено на 31.08.2022 г.
заявление от К. П. Ч., в качеството му на ликвидатор на *******“, ЕИК *****, за
дерегистрация по ЗДДС. При проверката било установено, че с Удостоверение изх. №
20210629102143 от 29.06.2021 г., се вписвало прекратяване на търговската дейност и
обявяване в ликвидация на „*****“ КД с ЕИК *****. Като ликвидатор бил вписан
жалбоподателят К. П. Ч.. Датата на възникване на обстоятелството била 29.06.2021 г.
Предвид на това ликвидаторът К. П. Ч. бил длъжен да подаде заявление по чл.109, ал.1
от ЗДДС за дерегистрация на дружеството до 13.07.2021 г., но заявлението за
дерегистрация по ЗДДС било подадено едва на 31.08.2022 г. със закъснение от 413 дни.
На 09.09.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № F675100.
Нарушението описано в АУАН било квалифицирано по чл.109, ал.1, вр. чл.107, т.4, б.
„б“ от ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на
съставянето му, след което бил предявен на нарушителя, а последният го подписал без
възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал атакуваното понастоящем наказателно постановление № 673116-F675100
от 02.11.2022 г., с което за нарушение на чл.109, ал.1, вр. чл.107, т.4, б. „б“ от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 500 лева на основание чл.178 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетеля С. Д., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят Д. подробно разказа за извършената проверка и
констатациите от нея, като показанията му са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно, а от друга страна те
изцяло кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал.
От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична доказаност
на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи (видно от приложените към преписката заповеди и
пълномощни), съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за
2
съставяне на акта и издаване на НП. Понеже се касае за данъчно нарушение, то срокът
за съставяне на АУАН е две години от неговото извършване. Актът е съставен в този
двугодишен срок и в деня на откриване на нарушителя. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на
защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това
основание, без да разглежда спора по същество.
Разпоредбите на чл.109, ал.1, вр. чл.107, т.4, б. „б“ от ЗДДС гласят, че: „при
прекратяване на юридическо лице с ликвидация лицето подава заявление за
дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл.107,
освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на
заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, като основание за задължителна дерегистрация е прекратяването на
юридическото лице с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане
регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел“. По делото категорично се доказа от обективна
страна, че с Удостоверение изх. № 20210629102143 от 29.06.2021 г. е било вписано
прекратяване на търговската дейност и обявяване в ликвидация на „*****“ КД с ЕИК
*****, а като ликвидатор е бил вписан жалбоподателят К. П. Ч.. Предвид на това той е
бил длъжен да подаде заявление по чл.109, ал.1 от ЗДДС за дерегистрация на
дружеството в 14 дневен срок считано от 29.06.2021 г., а именно до 13.07.2021 г.
включително. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие, като не се
изпълни задължението за подаването на заявление за дерегистрация в
законоустановения срок, с което е завършен фактическият състав от обективна страна.
Закъснението е измерено в размер на 413 календарни дни, тъй като жалбоподателят е
изпълнил задължението си едва на 31.08.2022 г., когато е подал заявлението за
дерегистрация. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на свидетеля,
така и от приложените по делото писмени доказателства. Нарушението е било
извършено на 14.07.2021 г., а именно в деня следващ изтичането на срока за подаване
на заявлението за дерегистрация. Предвид на това е налице извършено нарушение на
цитираните по-горе законови разпоредби.
Нарушението е извършено виновно, тъй като жалбоподателят Ч., в качеството
си на ликвидатор на *******“ е знаел за вмененото му по закон задължение (ако не е
знаел за него, то това представлява незнание на закона, което не е извинително), но
въпреки това не го е изпълнил. Дори поведението му да не е умишлено, то деянието е
извършено при непредпазливост, тъй като той е бил длъжен по закон да подаде
заявлението за дерегистрация и не е имал обективна пречка да го стори, но въпреки
3
това не го е направил, а съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, като този не е такъв.
Правилно наказанието е било наложено на основание чл.178 от ЗДДС,
предвиждащ, че данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде
заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените
по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 500 до 5000 лева. Наложената глоба е в минимален размер от 500 лева, поради което
съдът не може да я намалява повече.
Във връзка с наведените доводи в жалбата за прилагането на чл.28 от ЗАНН,
съдът намира за нужно да отбележи, че не са налице законовите предпоставки за
определяне на случая като „маловажен“. В тази връзка съдът взе предвид наличието на
отчетливо отегчаващо обстоятелство – закъснението от 413 дни спрямо
законоустановения срок за дерегистрация по ЗДДС, което категорично не може да се
определи като кратък период от време, тъй като надвишаването е над една година.
Закъснението многократно надхвърля законоустановения срок от 14 дни за изпълнение
на задължението. Освен това нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, тоест то се явява
типично, обичайно.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум, а именно 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше
разпитан един единствен свидетел.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 673116-F675100 от 02.11.2022
г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-София, с което за
нарушение на чл.109, ал.1, вр. чл.107, т.4, б. „б“ от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС), на К. П. Ч., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл.178 от ЗДДС.
ОСЪЖДА жалбоподателя К. П. Ч., ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП-
София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5