О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….2018 г.
Административен съд – Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година в
състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 515/2017г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С молба с. д. № 20167/21.12.2017 г. адвокат З.С. е
поискала от съда да допълни постановеното по делото решение № 2171/04.12.2017
г. като присъди на доверителя й И.Т.И. направените съдебни разноски в
производството по глава ХІІІ АПК, образувано по уважената от ВАС РБ с
определение № 9790/21.07.2017 г. по адм. дело № 5093/2017 г. частна жалба на
доверителя й срещу първоначално постановеното от първоинстанционния съд
прекратително определение № 778/29.03.2017 г.
С писмен отговор с. д. № 251/05.01.2018 г. пълномощникът
на ответника е изразил становище за неоснователност на искането.
За да се произнесе по процесуалната му допустимост и
основателност, съдът съобрази следното:
Искането е с правно основание чл. 248 ал. 1 предл.
първо ГПК вр. чл. 144 АПК. Предявено е от процесуално легитимирано лице в указания
в същата разпоредба преклузивен срок, предвид обстоятелството, че решението,
чието допълване в частта на разноските се претендира, е съобщено на
жалбоподателя на датата 07.12.2017 г., а искането е предявено на последния ден
от срока 21.12.2017 г. Тъй като с него се цели допълване, а не изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, то по смисъла на точка 8
от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК за допустимостта
му не е нужно страната да е представила списък по чл. 80 ГПК. Съвкупно,
изложеното обуславя извод за процесуалната му допустимост.
По основателността му съдът съобрази следното:
С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил
жалбата на И.Т.И. срещу обективираното в писмо рег. №
МД16000472ВН_005ВН/06.01.2017 г. волеизявление на главния инспектор в Дирекция
„Местни данъци“ при община Варна, с което по подадена от И.Т.И. декларация по
чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/07.04.2016 г. за недвижим имот в гр. Варна, ул. ***
органът по приходите е отказал да закрие действащата партида за имота и да
открие нова с промяна в записването за собствеността и начина на облагане.
Същевременно, преценяйки крайния изход на спора и своевременно заявеното искане
от пълномощника на ответника, съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на
основание чл. 143 ал. 4 АПК направените от насрещната страна разноски в размер
на 500 /петстотин/ лева.
Искането на губещата делото страна за допълване в
посочения смисъл на решението в частта за разноските е неоснователно.
Неправилно е позоваването в тази връзка на определение № 11731/05.10.2017 г. по
адм. дело № 5093/2017 г. на ВАС РБ, с което касационният съд е оставил без
уважение искането за допълване на постановеното по делото определение №
9790/21.07.2017 г. посредством осъждането на ответника да заплати сторените от
жалбоподателя в производството по глава ХІІІ АПК съдебни разноски.
Действително, в мотивите на определението по чл. 248 ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК
касационният съд е посочил, че на основание чл. 226 вр. чл. 236 АПК
касационната инстанция не следва да се произнася по претендираните от частния
жалбоподател разноски, а това трябва да направи първоинстанционният съд със
съдебния акт, с който приключва производството пред него. Произтичащото от
нормата на чл. 226 ал. 3 АПК задължение на първоинстанционния съд да се произнесе
и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд също е
подчинено на уредените с чл. 143 АПК правила за разпределянето на отговорността
за разноски съобразно с крайния изход на спора. В случая, предвид отхвърлянето
на жалбата с решението, е приложим изцяло чл. 143 ал. 4 АПК, според който
когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски на насрещната страна. Що се отнася до направените
от самия жалбоподател съдебни разноски, част от които в случая са и тези в
производството по глава ХІІІ АПК, те остават за негова сметка.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба с. д. №
20167/21.12.2017 г. искане на адвокат З.С., действаща като пълномощник на
жалбоподателя И.Т.И., за допълване в частта за разноските на постановеното по
делото решение № 2171/04.12.2017 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС РБ в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: