Р Е Ш Е Н И
Е №41
гр.Силистра, 28.04.2022 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет
и втора година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, като
разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело
№37 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Н.С.И. ***, подадена срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №ФК-37/21.02.2022г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,издадена
на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“б“ от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС),с която е наложена ПАМ, по вид „запечатване на търговски обект“ и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
С
жалбата се твърди, че в обекта, в който е установено нарушение на чл.7 ал.1,
във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата,които извършват продажби чрез електронен магазин (Обн.ДВ,бр.106/06г,посл.изм.ДВ,бр.110/21г)-занапред
Наредба №Н-18/06г.,предстояло монтиране на касов апарат,защото оспорващият вече
бил регистрирал ООД“Климатизация и автоконтрол“ и бил
подал декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице.Формулираното
искане (в лаконичната жалба) е за отпадане на административната мярка за
запечатване на обекта.
Ответникът по жалбата - Началникът на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД„Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП гр.София,чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт Н.О.,
в писмено становище (л.31-л.33), поддържа неоснователност на жалбата. Твърди, че
процесната заповед е издадена от компетентен орган,в изискуемата форма,при
спазване на административнопроизводствените правила и надлежно мотивиране,вкл.
в частта за срока на ПАМ,когато упражнява дискреционна
власт. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт поддържа,че
при безспорно установеното нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/06г., органът
е действал в условията на обвързана компетентност, по аргумент от чл.186 ал.1
т.1 б.“б“ЗДДС,т.е. той е нямал право на избор да приложи или не нормативно
установената административна принуда, поради което счита, че оспорената заповед
е материално законосъобразна, доколкото е безспорно установена липсата на
фискално устройство за регистриране и отчитане на оборотите от извършваните
продажби от датата на започване на дейността в обекта. Ето защо настоява за отхвърляне
на жалбата.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък
върху добавената стойност.Съдът,като
обсъди изложените в жалбата възражения и прецени доказателствата по делото,извършвайки
проверката, регламентирана с чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното:
Предмет на съдебния контрол е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-37/21.02.22г.,издадена
от Началник отдел„Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ НАП,
на основание чл.186 ал.1 т.1 б. “б“ ЗДДС, с която е наложена ПАМ от процесния вид
и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, съгласно регламентацията от
чл.187 ал.1 ЗДДС.
Ответният орган, посредством извършена проверка от инспектори по
приходите на 17.02.2022г. в 16:05 часа на търговски обект (арг.§1
т.41 ДР ЗДДС)-автосервиз за ремонт и обслужване на автомобили, находящ се в
с.Айдемир,ул.“Ч.“ и представляващ гараж, с площ от 24 кв.м.,разположен в двор
между жилищни къщи, установил, че в същия се извършва техническо обслужване,
ремонт и поддръжка на автомобили и няма въведено в експлоатация, съответно
регистрирано в НАП, фискално устройство за отчитане на оборотите от
извършваните продажби от датата на започване на дейността в обекта (от около 6
месеца,според писмените обяснения на жалбоподателя).Квалифицирал горните факти
като нарушение на разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18/06г. приемайки,че
оспорващият действа като лице по чл.3 ал.1 от същата наредба, издадена по
законовата делегация от чл.118 ал.4 ЗДДС, и е нарушил правилото от нейната
ал.1, задължаващо всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС да отчита
извършваните от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ.За така установеното нарушение е съставен АУАН №F644581/02.03.22г. (л.3-л.5),видно от който е,че на
17.02. 2022г., при коментираната по-горе проверка в търговския обект, стопанисван
от Н.И.,се извършват автотехнически услуги срещу
заплащане,без да е монтирано и въведено в експлоатация, регистрирано в
НАП,фискално устройство от дата-та на започване на дейността.Горните факти са обективирани в Протокол за извършена проверка в обект (сер.АА №0058044- л.6-л.7),съставен на място, видно от който
е, че същата е извършена в присъствието и с личното участие на жалбоподателя,
както и, че е била осъществена т.нар.“контролна покупка“- ревизия на ниво на
двигателно масло и доливане на такова на стойност от 5.00 лева, заплатени лично
в брой от инспектор В.К.К.на жалбоподателя, който ги
приел. Последният е извършил и услугата като лице в обекта осъществяващо
техническото обслужване и ремонт на автомобили.
За
покупката не е била издадена касова бележка от ФУ,нито от кочан с ръчни касови
бележки, като в обекта е нямало монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство. Проверени са били наличните парични
средства към момента на проверката и е установена сума от 5.00 лева (л.7-гръб).Жалбоподателят
е дал писмени обяснения за така установената обстановка в стопанисвания от него
автосервиз,видно от които е, че бил започнал процесната дейност от около 6
месеца с идеята да се регистрира като търговец (ако работата потръгне), но не е
закупил касов апарат, което предстояло.
Приложената в случая ПАМ е законоустановена (арг.чл.186
ал.1 т.1 б.“б“ ЗДДС) и главният съставомерен факт -
лицето по чл.3 от Наредба №Н-18/06г. (каквото без съмнение е оспорващият) не е
въвело в експлоатация, регистрирано в НАП, фискално устройство за отчитане на
извършваните продажби, изрично се признава и с жалбата (освен с писменото обяснение
на л.8).Твърдението,че в обекта,в който е установено нарушение на чл.7 ал.1, във
връзка с чл.3 ал.1 Наредба №Н-18/06г.,предстояло монтиране на касов апарат, защото
жалбоподателят вече бил регистрирал ООД“Климатизация и автоконтрол“,с
ЕИК:********* и бил подал декларация за регистрация като самоосигуряващо се
лице, не променя горния извод. След справка в публичния Търговски регистър се
установява, че ограничено отговорно дружество с такова наименование е вписано
по Заявление от 24.02.2022г. със съдружници Н.С.И. и Б.С.Б.,
като двамата са и управители на същото, с правомощия да го представляват
поотделно. Констатираното нарушение обаче, от длъжностните лица на НАП,е
установено на 17.02.2022г.,което е наложило да бъде указано на оспорващия да
посочи конкретните си оплаквания срещу обжалваната ЗНПАМ,предвид действието на
правилото от чл.142 ал.1 АПК,каквото уточнение не е последвало в процеса.
С оглед на горните фактически
установявания съдът от правна страна намира следното:Съгласно чл.186 ал.3 ЗДДС утежняваща
мярка от процесния вид,се прилага от орган по приходите,какъвто е началникът на
отдел „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“,съгласно регламентацията от
чл.7 ал.1 т.3 от Закона за НАП и Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.20г. (л.14) на
изпълнителния директор на НАП.Следователно,оспореният акт е издаден от
компетентен административен орган,което сочи на липса на порок по чл.146 т.1 АПК.Формата
на оспорения акт е уредена също в чл.186 ал.3 ЗДДС, изискващ мотивирана писмена
заповед, каквато несъмнено е обжалваната по делото. В хода на административното
производство не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, напротив-
проверката е извършена в присъствието и с личното участие на оспорващия,като са
му били гарантирани всички възможности за упражняване на правото на възражение,
жалба и изобщо на ефективна защита.
Видно от съдържанието на
обжалваната Заповед,същата е издадена по повод констатирано нарушение на
ЗДДС,свързано с реда на отчитане на продажбите, а именно - за нарушение на чл.7
ал.1,във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/06г. Фискалният бон по дефиниция (чл.118
ал.3 изр.1 ЗДДС) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или
услуга в търговски обект,по която се плаща в брой,с чек,с ваучер,с банкова карта
или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в
експлоатация фискално устройство от одобрен тип. Според чл.3 ал.1 от с.н. всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във/от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, а
лицата по същия чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП фискални устройства от датата на за- почване на дейността в
обекта.Последната, по изричните обяснения на жалбоподателя, е от около шест
месеца преди процесната проверка на 17.02.2022 година.
Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС, на който
изрично се е позовал ответният орган, ПАМ се прилага за обекта,където е
установено нарушението.Последното е регламентирано да става с Акт за
установяване на административно нарушение, какъвто в случая е приложеният АУАН серия
AN; №F644581 (л.3)
Видно от същия е, че на 17. 02.2022г. в 16:05 часа е извършена проверка на
търговски обект по смисъла на §1 т. 41 ДР ЗДДС- автосервиз за ремонт и
обслужване на автомобили, находящ се в с.Айдемир, ул.“Ч.“, стопанисван от Н.С.И.,
който при извършена контролна покупка е получил цената за същата в размер на
5.00 лева, за което не е издал фискална
касова бележка, нито такава от кочан с ръчни касови бележки, за-щото в обекта
не е налично фискално устройство. Щом в същия е извършвана търговска дейност -
предоставена е услуга за която е прието плащане, то за стопанисващото обекта
лице е било абсолютно задължително да разполага с монтирано,въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство.Самото нарушение е констатирано
с Протокол за извършена проверка серия АА №0058044 от 17.02.22г. (л.6-л.7) и
съпътстващите го документи.
Административната
принуда,съгласно регулацията от чл.187 ал.1 ЗДДС,е приложена по отношение на
търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР ЗДДС, представляващ автосервиз за
ремонт и обслужване на автомобили, намиращ с в с.Айдемир, ул.“Ч.“, стопанисван
от жалбоподателя, в който не е налично и работещо фискално устройство.С
оспорената заповед е прието, че установеното нарушение е едно от съществените
данъчни нарушения,защото накърнява фискалната дисциплина, изискваща надлежно
деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.Изложени са
самостоятелни мотиви относно срока на ПАМ,който нормативно е предвиден до 30
дни. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите, в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно
чл.50 ал.1 ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно
условие приходният орган да наложи ПАМ. Важно е да се посочи, че в нито един
момент от производството не е съществувал спор относно главния факт -
отсъствието на ФУ в процесния автосервиз, съгласно задължителното изискване от
чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18/06г. и чл.118 ал.1 ЗДДС.
При горната безспорна
установеност на фактите,на които правилно с обжалваната заповед, е дадена
квалификация по чл.186 ал.1 т.1 б.“б“ ЗДДС,следва да се приеме без колебания, че
е изпълнено материалноправното основание за налагане
на ПАМ „запечатване на търговския обект“ - не е въведено в експлоатация и не е
регистрирано в НАП фискално устройство или интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност.И това е така независимо дали процесното
нарушение води или не до неотразяване на приходи (предвид на липсата на данни
за други обороти в деня на проверката), което би имало значение в автономното,
различно от настоящото, административнонаказателно
производство, по аргумент от чл.185 ал.2 изр.2 ЗДДС.В процеса по оспорване на
ЗНПАМ същото няма правно значение,защото в съгласие с трайната практика на ВАС,
при налагане на административната принуда по чл.186 ал.1 ЗДДС,органът по
приходите действа при обвързана компетентност. (Вж.Решение №2216/11.02.20г.,адм.д.№9059/19г.
на VIIIО; Решение №4676/28.03.19г.,адм.д.№14061/18г. на IО и мн.др. от практиката на ВАС). Разбира се, следва
да се държи сметка, че принудителната административна мярка е израз на твърде
интензивна държавна принуда,поради което за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната законова цел, съгласно
принципа за съразмерност от чл.6 АПК. В настоящия случай не може да се приеме, че
с налагането на процесната ПАМ, нормативната цел е накърнена. Видът на
административната принуда е определен от закона, а нейното налагане е поставено
при условията на обвързана компетентност,т.е. ответният орган,при установените
факти, е нямал възможност да преценява да наложи или не оспорената ПАМ.В дискреционната му власт е оставена преценката за нейния
срок, но при съдебния контрол, регламентиран с чл.169 АПК, не се установява
нарушение на законовата граница на оперативната самостоятелност (срокът на ПАМ
е нормиран до 30 дни,а определеният със заповедта е от 14 дни). Съдът споделя
аргументите на ответния приходен орган, че процесната по делото ПАМ е наложена
с превантивна цел (арг.чл.22 ЗАНН)- преустановяване
на поведение, водещо до отклонение от стриктен данъчен контрол и съответно
облагане.Предвид характера на нарушението, вида, местоположението и капацитета
на търговския обект, както и обстоятелството,че възведеното нарушение не
представлява изолиран случай, а установена практика, трайно поддържано
състояние в продължение на 6 месеца, следва да се приеме, че конкретната мярка
е пропорционална. ПАМ е наложена за срок около средния размер на предвидения в
закона, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразната практика в обекта,както и с необходимото
време за създаване на съответна на закона организация за отчитане на деловата
дейност на жалбоподателя.
Щом в ЗДДС не е посочена специална
цел за мерките по чл.186 ал.1,то следва да бъде обсъдена регулацията от Раздел III ЗАНН.Съгласно
чл.22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения,както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях,могат да се прилагат принудителни административни мерки,които по дефиниция (чл.23 ЗАНН) са само законоустановени, с точен нормативен
регламент относно техния вид, органите, които ги прилагат, начина на прилагане
и реда за тяхното обжалване.Такава е и процесната по делото ПАМ,наложена на основание
чл.186 ал.1 т.1 б.“б“ ЗДДС. Същата е съобразена с целта на закона,вкл. в дискреционната преценка за срока,който е определен в
регистъра около средния размер от чл.186 ал.1 ЗДДС,като необходим за привеждане
на отчетността на жалбоподателя в съответствие с нарушените изисквания. Без
значение за настоящия процес е изходът от административнонаказателното
производство, тъй като материалноправната предпоставка на чл.186 ал.1 т.1 б.“б“ ЗДДС не изисква влязъл в сила юрисдикционен акт,с
който се санкционира релевираното нарушение. Не следва друг извод и от чл.187
ал.4 ЗДДС, защото същият е приложим само когато е ангажирана
административнонаказателната отговорност на оспорващия, а погасяването й чрез
изпълнение (плащане на глобата), не води до отпадане на ПАМ, наложена с
процесната по делото заповед,а до прекратяване на действието ѝ.
Воден
от горните съображения настоящият състав приема,че обжалваната Заповед е
издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма (чл.186 ал.3 ЗДДС,вр.с чл.59 ал.2 т.4 АПК) и при отсъствие на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Доколкото е
установена предпоставката от чл.186 ал.1 т.1 б. “б“ ЗДДС за налагане на точно
такава по вид ПАМ, следва, че правилно е приложен и материалният закон,при
съобразяване с неговата цел. Предвид изложеното,се налага крайният
извод,формиран при проверката по чл.168 АПК, че оспореният акт, като съответен на закона, неговата
цел и фактите по делото, под-лежи на потвърждаване, воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.“посл.“АПК, Административният съд Силистра
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.И. ***, с ЕГН:**********,
срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-37/21.02.2022г.,издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГДФК при ЦУ НАП,с която на основание чл.186 ал.1
т.1 б.“б“ ЗДДС е наложена ПАМ по вид „запечатване на търговски обект“, представляващ
автосервиз за ремонт и обслужване на автомобили, находящ се в с.Айдемир, ул.“Чумерна“
и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 дни.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: