Определение по дело №51/2020 на Районен съд - Малко Търново

Номер на акта: 260000
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20202140200051
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

гр. Малко Търново, 02.10.2020 год.

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито публично съдебно заседание  на  втори октомври,  две хиляди и двадесета   година   в  състав:

 

                                                               Председател: ПЛАМЕН  ДОЙКОВ

                                                               Съдебни заседатели: 1. Д.Т.

                                                                                                    2. Ж.С.

 

при участие на секретар   М.Димова    и     прокурор   Веселина Гайдажиева

сложи за разглеждане НОХ дело  № 51   по описа за 2020год.

докладваното от съдия   Дойков ……………………………………………….

На именното повикване в 10:20  часа се явиха:

За Териториално отделение Малко Търново към Районна прокуратура – Бургас, прокурор Гайдажиева.

Подсъдимият К.Р.П., редовно призован,  се явява лично и с адв. Д.В..

Пострадалият З.М.Х., редовно призован, се явява лично.

СЪДЪТ докладва актуална справка за съдимост рег. № 82/01.10.2020г. за подсъдимия П..

По хода на делото.

Прокурора: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Подсъдимият: Да се даде ход на делото.

Пострадалият: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

 

            СНЕМА самоличността на подсъдимия:

К.Р.П. роден на ***г***, българин, български гражданин със средно образование, разведен, безработен, осъждан, с адрес гр.Малко Търново, ул.”Тодор Бояджиев”№5, понастоящем Затвора Бургас, затворническо общежитие Дебелт, ЕГН:**********.

 

Разясниха се правата по чл.274 НПК. Не се направиха отводи на съда, съдебния секретар и прокурора.

 

            Съдът констатира, че редовно са връчени съдебните книжа.

Прокурорът: Запознати сме с разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание.

Подсъдимият: Получих препис от разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание.

Адвокат В.: Получих препис от разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание.

Пострадалото лице Х.: Получих препис от разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание.

 

Прокурорът: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели. Считам , че делото е подсъдно на този съд. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалия. Не са налице основания за разглеждане на делото по деференцираните процедури, поради липсата на самопризнания на подсъдимия. Не считам, че делото следва да се разглежда при закрити врати. Не намирам основание за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Не са налице предпоставки за взимане МНО , няма взета такава, но предвид това, че към настоящият момент подсъдимият изтърпява наказание ЛОС, не е необходима за вземане такава. Нямам искания за събиране на нови доказателства, като считам, че делото трябва да бъде насрочено по общия ред за нова дата.

Адвокат.В.: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели. По въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, ще взема становище само по ал.1, т.3. По останалите въпроси се присъединявам към казаното от прокуратурата. Ще направя искания за допълнителни доказателства, ако производството протече по общия ред. Считам, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като предвид формулировката на обвинителния акт, нито аз, нито подзащитния ми разбираме същността на обвинението. В обвинителния акт, по- точно в диспозитива е записано, че на 23.01.2019г., в м. „Манастирчето“, в околностите на М.Търново, в интервала 00,04 – 00,09ч., от вилна постройка, тип „бунгало“, подсъдимият е отнел чужди движими вещи, а именно: една газова горелка с флакон за газ, една овощарска ножица, два дървени сандъка за пренасяне на пчелни пити, 30бр рамки с питите, меда и пчелите и три табли за горните части на кошерите на обща стойност 890лв. На първо място, налице е съществено противоречие между изложената в обстоятелствената част в обвинителния акт фактическа обстановка и диспозитива, като първоначално държавното обвинение описва механизма на извършеното престъпление чрез проникване с взлом, отваряне на кошери и отнемане на вещи от пчелина на З.Х.,  а в последствие тази формулировка на обвинението приема, че всички вещи са отнети от вилна постройка, тип „бунгало“. Това е от съществено значение, предвид факта, че описаното в обвинителния акт разминаване е крайно объркващо за защитата. За нас не става ясна конкретната воля на прокуратурата, което от своя страна накърнява правото на защита на подсъдимия и ограничава възможността му да разбере в какво точно е обвинен. Също така моля да се обърне внимание, че в обвинителния акт е повдигнато обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3  от НК, като е пропуснато да се направи привръзка с чл.194,ал. 1 от НК,  което налага необходимост от прецизиране на обвинението в тази му част. На следващо място, по отношение на част от вещите, същите не само не са коректно индивидуализирани, но изобщо не става ясно какво представляват. Относно отнемането на 30 бр. пчелни рамки с питите, меда и пчелите, аз лично, а и подзащитния ми, изобщо не разбираме тази част на обвинението. От никъде не може да се изведе какво е точно количеството мед, което държавното обвинение твърди, че е отнето. Считам, че това е съществен пропуск, тъй като да не е посочено в цифрово изражение, твърдяното за отнето количество мед  е равносилно на това прокуратурата да твърди, че подсъдимият е откраднал нещо, незнайно точно какво, но в хода на съдебното следствие тепърва ще се установи. Абсурдно е на съдебната фаза на процеса тепърва да бъде изследвано както от съда, така и от обвинението, какво точно е откраднато, тъй като именно в обвинителният акт се дават рамките на процеса, които той следва да се води. В този смисъл, ако бяха отнети пари, то би било недопустимо в диспозитива на обвинението да се впише, отнел портмоне с пари, без да е посочено каква е конкретната сума. В този ред на мисли, моля съда да има предвид, че при предходното разглеждане на делото пред първата инстанция, едва след допускане и изготвяне на допълнителна експертиза, за първи път съдът разбра, какво точно се твърди от обвинението, че е отнето. Тогава за първи път защитата разбра, какво се твърди от обвинението. Още по- абсурдното е, че тогава за първи път обвиненото разбра какво е отнето и тогава за първи път пострадалият разбра, какво той твърди, че му е отнето. Това ограничава правото на защита на подсъдимия и ограничават и мен в качеството на негов защитник ефективно да браня правата му. Също в тази връзка считам, че държавното обвинение държи да конкретизира и какъв вид мед се твърди, че е отнет, тъй като всеки вид, независимо от характеристиките, които притежава, е на различна стойност. По отношение на пчелите, които се твърди, че са отнети, никъде не става ясно, какво точно е имало предвид прокуратурата и ако следва аз да формулирам обвинението вместо нея, то най-малкото бих посочил колко пчелни семейства се твърди, че са отнети, а може би и вида на пчелите. Считам, че неяснотите в обвинителния акт са плод на едно непълно, невсестранно и трайно необективно разследване във фазата на ДП, ведно с повърхностен и нетактичен анализ на събраните доказателства при изготвяне и внасяне на обвинителния акт. В тази връзка мисля, че тези нарушения са отстраними, наред с това съществени, като обвинителната теза следва да претърпи коректно прецезиране, след като делото бъде върнато на прокурора от настоящия състав. В случай, че съдът счете поради някаква причинна, че делото следва да продължи, то моля да бъдат допуснати събиране на допълнителни доказателства, а именно да бъдат призовани и разпитани лицата Илия Кукурджаков и Атанас Попов, които са присъствали на място в дома на подзащитния ми в процесната вечер. Моля да бъде призован и разпитан също и бащата на пострадалия, както и да бъде допусната нова експертиза и ни бъде дадена възможност писмено да поставя въпроси по нея. Считам категорично делото да бъде върнато на прокурора.

Подсъдимият: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели, Присъединявам се към казаното от адвоката ми. В допълнение искам да се извърши съдебно следствен експеримент, с който да се установи мога ли за 5 минути  да открадна всички тези неща по обвинението,  да ги скрия някъде, да се върна и те да ме видят. Искам също така да се предоставят снимките. Твърди се, че има снимки, от които да се установи, че не съм аз този, който е влязъл първи в имота. Искам и разпит на полицай Димов, който видя, че половината кошери са празни.

Пострадалият: Присъединявам се към казаното от прокуратурата. Няма да предявявам граждански иск и няма да се конституирам като частен обвинител.

Прокурора: Възразявам срещу твърденията на защитата за допуснати на ДП съществени нарушения. Изготвеният от прокурор Луков обвинителен  акт съдържа всички реквизити. Обстоятелството, че не е индивидуализирана всяка една от вещите и е посочена тяхната  обща стойност, не може съгласно утвърдената съдебна практика, да е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правата на обвиняемия. Съдебната фаза е основната фаза на процеса, в която по искане на защитата, могат да бъдат конкретизирани и остойностени, предвид възражението относно стойността. При евентуално назначаване на допълнителна оценъчна експертиза, чрез същата да бъде променено и от страна на прокурора да се подходи с изменение на обвинението, каквато процедура съществува в НПК. В обвинителния акт е посочено конкретното място, време и начин на извършване на престъпление. В случай, че приемете, че не е дописана привръзката по чл.194 от НК, то от материалите на ДП е видно, че е съществувало коректно обвинение, предявено на обвиняемия и приемете, че е техническа грешка, която се отстранява по реда на чл.248а от НПК, чрез отстраняване на техническа грешка, а не чрез връщане на прокурора. Предвид обстоятелството, че се касае за остойностяване на вида на отнетите вещи и е въпрос на събиране на доказателства, не е основание за връщане на делото. Що се касае за събиране на доказателства, не възразявам за разпит на свидетели и следствен експеримент, възразявам за приобщаване на въпросните снимки към доказателствата. Видно е , че се касае за фотографиране извършено, не по надлежния ред по закона, което прави невъзможно приобщаване на снимките към материалите, което е и причина да не са приобщени. В този смисъл да бъде вашето решение. Налице са предпоставки за насрочване на делото по общия ред и призоваване на свидетелите по обвинителния акт и ако адв. В. посочи адресите на другите свидетели, призоваване и на тях.

Адв.В.: Първо, връзка със становището на прокуратурата, че е недопустимо назначаване на следствен експеримент, то считам, че предвид заявените от мен и по- рано обстоятелства, е на практика невъзможно такава експертиза да е изготвена, защото не ни е известен предмета на нейното изследване. От събраните материали по ДП няма как да установим, какво точно следва вещото лице да установи, дали подзащитният ми може, или не може да отнеме, пренесе и скрие и пак обръщам внимание, конкретно на твърдението на отнетия мед, защото има огромна разлика, дали обвинението твърди, че са отнети 5, 10, 100 или 1000 кг мед. По отношение на становището, че снимките не следва да бъдат приобщавани, тъй като се касае за фотографиране не по надлежния ред, то първо не ми е известно откъде колегата вади извода, че именно това е причината те да не бъдат приобщени. Никъде в материалите по делото няма нито едно свидетелство пострадалият да е направил какъвто и да е опит да предостави тези материали на разследването. Тези снимки бяха широко тиражирани в предходното разглеждане, твърдят се на фазата на ДП от пострадалия и неговия брат, посочени са в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора. На база на тези снимки е изведено твърдения от държавното обвинение за инкриминиран интервал от 5мин.  Въпреки това те не фигурират по делото, като дали са годни или негодни, за да основава на тях вътрешното си убеждение съда е негова лична преценка, а предвид, че това по- скоро и нарушило нашите права, отколкото тези на обвинението и предвид това, че искането е направено от защитата и то лично от подсъдимия, то мисля, че те следва да бъдат изискани и приложени по делото. По отношение на това, че в обвинителния акт е посочен вида, стойността на отнетите вещи, то мисля, че не по- малко съществено е услужливо пропуснатото от обвинението количество на отнетите вещи. Тъй както е посочено колко са сандъците, рамките, таблите и др. вещи, по същият начин това следва да обхваща и останалите предмети на престъплението. Държавното обвинение взе позиция, че от материалите е видно коректното обвинение, но както вече отбелязах, обвинителния акт дава рамките на процеса и нито съда, нито защитата, следва да рови материалите от ДП и да гадае ролята на прокурора. Относно стойността на вещите, не съм възразявал срещу стойността описана в обвинителния акт. Това, с което започна колегата. Действително съдебната фаза е основната фаза на процеса и се събират доказателства, които обаче следва да доказват обвинението или защитната теза, а не тепърва да установяват какво прокуратурата е имала предвид, като е внесла този обвинителен акт. Трябва в пълна степен да се гарантира правото на подсъдимия от самото начало на съдебната фаза, да знае какво конкретно се твърди, че той е извършил.

Подсъдимият: Няма какво да допълним.

Прокурора:Няма какво да допълним.

Пострадалият: Няма какво да допълня.

 

След изслушване на страните съдът постанови, че се оттегля на тайно съвещание за постановяване на съдебния акт.

Съдебното заседание продължи в 12.10часа. , като съдът обяви на присъстващите страни определението си.

 

След изслушване на прокурора В. Гайдажиева, подсъдимия К.П., адвокат Д. В. и пострадалия З.Х., настоящият състав констатира следното. Налице са основания за прекратяване на съдебното производство, по следните съображения. Съгласно разпоредбите на чл. 249, ал. 4 , т. 1 и т. 2 от НПК във вр. чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК , съдебното производство се прекратява , а делото се връща на прокурора , когато на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. За такива , по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК се смятат онези действия , с които са нарушени правата на обвиняемия - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3, когато не владее български език или на пострадалия или на неговите наследници – да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство; да бъде уведомен за правата си и да участва в производството; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език. В настоящия случай, се установи следното.

Делото е подсъдно на РС Малко Търново. Не са налице предпоставки за спиране и прекратяване на наказателното производство. Според настоящия състав са налице допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Изводите на настоящия състав са свързани със следното. На първо място е редно да се отбележи,  без това да е основание за връщане на делото на прокурора за ново произнасяне, че липсата на привръзка между квалифицирания състав на чл. 195, ал.1 , т. 3 от НК и основания на чл. 194, ал. 1 от НК, представлява непълнота на обвинителния акт. Тази непълнота следва да се отстрани. От привръзката се извличат относимите към квалифицирания състав и обвинението разпоредби, чрез които се извличат и обективните и субективните признаци на обвинението. Това е изискване и на чл. 246, ал. 3 от НПК- да се посочи правната квалификация на деянието, която следва да е коректно сторена. На следващо място, съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК, в обвинителния акт се посочва начинът на извършване на деянието. В обвинителния акт няма реално посочени обстоятелства, които да сочат на начина на извършване на деянието. В абз. четвърти на стр. 1 от обвинителния акт се сочи, че пострадалия Х. посочил, че за разбиване на бравата на бунгалото бил ползван лост. След това се сочи, че бил разбит и катинара задния навес с инструменти. След това се сочат липсите – описаните в обстоятелствената част на акта от бунгалото, както и липсите от кошерите. Липсва, в тази част на обвинителния акт, начина на извършване на деянието от подсъдимия, а се сочат само липсите на вещи от имота. Начинът на извършване на деянието не  става ясен и с изложението на дадените от св. Пламен Тонев свидетелски показания. В конкретика, в обвинителния акт са пресъздадени само свидетелските показания на двамата Х. и Тонев, без да е ясно посочен механизма, начина на извършване на кражбата. Наред с това има разминаване в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. В обстоятелствената част се сочи, че деянието е извършено с отнемане на вещи от бунгалото и кошерите навън, а в диспозитива се претендира, че деянието е извършено само от бунгалото в имота. Безспорно състава на квалифицираната кражба, за която е привлечен към наказателна отговорност К.П. по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, „поглъща“ всичко извършено в посоченото време и място, но следва да има яснота в тази част на обвинението. В тази връзка, квалификацията е построена и върху твърдението, че това е станало чрез „разбиване“ на преграда – входна врата на бунгало, здраво направена за защита на имота. В разпоредбата на чл. 195, ал.1, т. 3 от НК има три хипотези – чрез разрушаване, чрез повреждане и чрез подкопаване на преграда, здраво направена за защита на лица или имот. Няма състав за „разбиване“ на преграда, здраво направена за защита на лица или имот. Това също води до неяснота на обвинението, доколкото не е категорично дали става дума за някое от трите понятия. Всяко от тях има отношение към квалификацията и начина на извършване на деянието, но в случая не е ясно с какво действие се е стигнало до реализиране на кражбата и въздействието на подсъдимия върху преградата – входна врата на бунгало. Това е и във връзка със соченото за ползвано средство „лост“ и неяснотата в начина на извършване на деянието. С „разбиването“ може да се е стигнало до „разрушаване“ или до „повреждане“, която неяснота следва да се отстрани. Липсва пълно описание на вещите. Посочени са само сборно, без да са индивидуализирани в максимална степен, съобразно установените данни, което е било засегнато и в мотивите на Решение № 102/ 24.07.2020г. на БОС. Практиката на тази горна инстанция /Определение  № 43/ 03.02.2016г. по вчнд № 80/ 2016г. на БОС/ сочи, че вещите следва да са прецизно описани, за да се индивидуализират, така че да е ясно какви са техните характеристики. Последното е валидно и доколкото в хода на ДП и при разглеждането на НОХД № 50/ 2019г. на РС Малко Търново се е стигнало до индивидуализация и конкретизация на тези вещи.  

        По така изложените по - горе съображения, настоящия състав счита, че следва да се произнесе единствено по мярката за неотклонение взета спрямо подсъдимия К.Р.П. в хода на досъдебното производство. С постановлението за привличане на обвиняем е взета марка за неотклонение „подписка“, която следва да се потвърди. Няма основания за налагане на по – тежка МНО, подсъдимият е изпълнявал процесуалните си ангажименти, като същата следва да остане в сила.  

Поради това и на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 51/2020г. по описа на РС Малко Търново.

ВРЪЩАМ делото на ТО Малко Търново при Районна прокуратура, гр. Бургас за отстраняване на нарушенията, констатирани в мотивите на настоящото определение.

ПОТВЪРЖДАВАМ мярката за неотклонение „подписка“ взета на подсъдимия К.Р.П. на 22.02.2019г. 

Разпореждането подлежи на обжалване и протест в 7- дневен срок считано от днес по реда на Глава XXII от НПК пред ОС Бургас.

 

Протокола изготвен в с.з., което приключи в 12.17 ч.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      Съдебни заседатели: 1/

 

 

                                                                                                           2/

 

                                                                      Секретар: