№ 1740
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100500221 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.09.2021 г. по гр.д. № 15593/2021 г., СРС, І ГО, 43 с-в е
признал за установено по искове е правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“**** срещу СВ. ЕМ. Ч.,
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 180,55 лв. -
главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 11.12.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, бул.“****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда - 11.12.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 180,55 лева до
пълния предявен размер от 204,64 лева и за периода от 01.07.2017 г. до
10.12.2020 г., поради настъпила погасителна давност. Отхвърлил е
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София. ул. „**** срещу СВ. ЕМ. Ч., ЕГН ********** установителни
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1
32,53 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г.; сумата от 12,70
лева. представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.12.2020 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 2,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разп ределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020
г. Отхвърлил е предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „**** срещу М.Е.Ч., ЕГН **********
установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 204,64 лв. - главница, представляваща стойността за
доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, бул.“****; сумата
от 32,53 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г.; сумата от 12,70
лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 2,73 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 11.12.2020 г. до окончателното
изплащане. Осъдил е СВ. ЕМ. Ч., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** на
основание чл.78. ал.1 ГПК сумата от 596,85 лева. представляваща направените
разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете
и сумата от 26,80 лева, представляваща разноски в заповедното производство
по ч.гр.дело № 62255/2020г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника СВ. ЕМ. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул.“**** в частта, в която признал за
установено по искове е правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
44
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец № ** срещу СВ. ЕМ. Ч., ЕГН
**********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 180,55 лв. - главница,
представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 11.12.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ
2
се в гр.София, бул.“****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -
11.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта на присъдените
разноски
с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че ответницата не е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, че не е налице сключен писмен договор по
чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ между ЕС и „Т.С.“ ЕАД, че няма искане за
присъединяване на ЕС на процесния имот към топлопреносната мрежа по
реда на чл.133 от ЗЕ, че няма доказателства ТЕ да е доставяна до ЕС и
процесния имот, като в този случай е налице непоискана услуга по смисъла на
чл.62 във връзка с пар.1 от ДНР на ЗЗП. Неоснователни са съображенията, че
ответницата не е упражнила правата по чл.150, ал.3 от ЗЕ и по този начин
спрямо нея са влезли в сила ОУ за продажба на ТЕ от „Т.С.“ ЕАД и то при
липса на валидно договорно отношение между страните, при условие, че
ответницата няма партида, абонатен номер на нейно име, в имота няма
отоплителни тела, не се ползва топла вода и сградната инсталация е
вътрешна/зазидана/. Неправилно съдът е кредитирал оспорената СТЕ. Вещото
лице не е посещавало процесния имот, не е приложило правилно процента
сградна инсталация, не е извършило проверка на средствата за дялово
разпределение и е изготвило експертизата единствено по документи,
представени от ищеца. На вещото лице по ССЕ не е поставян въпрос дали
снчетоводството на ищеца е водено редовно. По отношение на представените
извлечения от фактури, то същите не представляват валиден документ
съгласно изискванията на ЗС. Искът е оспорен и по размер. Неправилно са
преценени представените от ищеца доказателства. По делото липсва списък
на живущите лица/собственици в сградата. В представената „Справка за
абонатите на адреса“ липсва името на ответницата и това на М.Ч., а като
собственик на имот е посочен Е.Ч., който не е собственик на процесния имот
от 1984 г. Представеният протокол от 06.03.2002г., за който се твърди, че е от
ОС на ЕС за вземане на решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД не
отговаря на реквизитите за протокол на ОС. Представеният договор №
2241/17.05.2002 г. между ЕС и „Т.С.“ ЕООД, е сключен за срок от 5 години,
същият може да се подновява автоматично с още една година, като
действието на договора е отдавна прекратено и към процесиня период не е
3
налице валиден писмен договор/писмено съгласие на собствениците на ЕС с
лице, регистирано по чл.139 а от ЗЕ. Сочи се още, че съдът неправилно не е
спрял производството до окончателното постановяване на решение по
обжалваното Решение № 11603 от 31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г.
на ВАС-Шесто отделение, с което са прогласени за нищожни редица
разпоредби на Наредба № 16-334 от 20027 г. за
топлоснабдяването/Наредбата/. Отказът за спиране се явява неправилен, тъй
като евентуалната нищожност на ключови разпоредби на Наредбата е от
съществено значение за настоящето дело, поради което се счита, че
настоящето производство следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4
от ГПК до постановяване на окончателното решение на преюдициалния спор.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни
недоказани.
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, представлявано от Изпълнителния директор
А.А., чрез пълномощника по делото юрискосулт Ибрямова оспорва
въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
4
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК, с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Т.С."’
ЕАД срещу СВ. ЕМ. Ч. и М.Е.Ч. за установяване съществуването на вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 62255/2020г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу двамата длъжници за разделно
заплащане /по 1/2 част от всеки от тях двамата/ на следните суми: 409,28 лв. -
главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, бул.“****; 65,06 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
30.11.2020 г.; 25,39 лева, представляваща главница за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019
г., както и сумата от 5,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане. Тъй като
издадената заповед е оспорена, на ищеца са дадени указания, че може да
предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в
настоящото производство искове. Твърди се, че ответниците, в качеството им
на собственици на процесния топлоснабден имот, са клиенти на ищцовото
дружество по смисъла на чл.153 , ал.1 ЗЕ, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на
4
топлинна енергия от „Т.С.' АД на клиенти за битови нужди в гр.София, че
през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти за битови нужди
в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от
14.01.2008 г. и Решение №ОУ - 02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. Ищецът е изпълнил задължението си да предостави ТЕ на
ответниците, които не са заплатили същата.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
5
всеки от двамата ответници дължи на ищцовото дружество по ½ част от
претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори на
исковата молба от ответниците СВ. ЕМ. Ч. и М.Е.Ч., в който исковете са
оспорени като недопустими, а по същество неоснователни.
Третото лице помагач не взема становище по исковете.
От правна страна:
Въззивната инстанция намира за неоснователно твърдението за липса
валидна облигационна връзка между страните.
От приетото по делото писмено доказателство нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 197, дело № 3170/84 г. се установява, че
ответникът СВ. ЕМ. Ч. се лигитимира като собственик на процесния
недвижим имот. От него и от събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност може да се направи извод, че
този ответник се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, съгласно който (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е
облигационно отношение между страните по спора.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично
6
волеизяление в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото ответникът да се е възползвал от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото лице-
помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове, поради което, съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта/ СТЕ/ начин в съответствие с
нормативната уредба. Освен това, няма данни ответникът да е заявил
надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32,
ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен
срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет
на уредите и разпределението по чл. 70, ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от
7
индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от
сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки,
приетата по делото СТЕ. От това експертно заключение се установява, че
през процесния период за имота е разпределяна топлинна енергия само за
сградна инсталация, в апартамента радиаторите са демонтирани и не е и не е
потребявана топла вода от сградната топлопроводна инсталация, че срещу
изготвяните изравнителни сметки не са депозирани възражения, че сумите за
потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период. Действително,
заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника, но
въззивната инстанция също го кредитира, предвид обстоятелството, че
вещото лице изготвя заключението си на база на своите знания и опит, както
и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на
предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение №
356/30.03.1955г. по гр.д. № 4267/56г., IIг.о. на ВКС/. В случая експертът е спазил това
изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху предположения.
В този смисъл възражението за недоказаност от страна на
възивника/ответник за извършване на реална доставка на топлинна енергия от
ищеца, се явява неоснователно.
По делото е изслушано и прието заключение и на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че за процесния период ищцовото
дружество е издавало кредитни известия към фактурите за прогнозно
начислена топлинна енергия, които са сторнирани и са издадени две общи
фактури на стойност 411,24 лева. Съгласно заключението обезщетението за
забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 70,51 лева, в т.ч. 5,45 лева
върху главницата за дялово разпределение. Няма извършени плащания.
Доводите, че представените извлечения от фактури не представляват
валиден документ съгласно изискванията на ЗС, са без значение за
дължимостта на сумите. След като е установена доставката на топлоенергия,
ответникът/ците дължи заплащането й, без значение дали ищцовото
дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца
не са доказани само чрез счетоводните му записвания; без значение е дали
ответната страна е получавала издаваните от ищеца фактури. Задължението
8
за плащане на топлинната енергия произтича от доставката й до
топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.
Относно развитите доводи във въззивна жалба на ответника за
приложение на чл.62 от ЗЗП, настоящата инстанция излага следните мотиви:
Разпоредбата на чл.62, ал.2 ЗЗП, забраняваща доставката на централно
отопление без искане на потребителя, е приета с цел транспониране в
националното законодателство на разпоредбите на Директива 2011/83/ ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата
на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета. В тази връзка е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по
т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което разпоредбите на ЗЕ не
противоречат на чл.62 вр. пар.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните
указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява "искане" на
услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие. Съгласно мотивите на ВКС, различен е само
субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в
сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено
от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива
сгради. В конкретния казус, по делото липсват доказателства за нежеланието
на ответника за преустановяване на доставената от ищеца услуга по смисъла
на чл.153, ал.2 ЗЕ, което представлява на практика „искане“ на услугата по
чл.62, ал.1 ЗЗП. Ето защо доводите на въззивника/ответник че е налице
хипотезата на т.н. „непоискана доставка“, са неоснователни.
Относно твърдението, че съдът неправилно не е спрял производството
до окончателното постановяване на решение по обжалваното Решение №
11603 от 31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС-Шесто
отделение, с което са прогласени за нищожни редица разпоредби на Наредба
№ 16-334 от 20027 г. за топлоснабдяването/Наредбата/, тъй като евентуалната
нищожност на ключови разпоредби на Наредбата е от съществено значение за
настоящето дело, поради което се счита, че настоящето производство следва
9
да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до постановяване на
окончателното решение на преюдициалния спор, въззивната инстанция
намира следното:
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че цитираното решение на
ВАС няма обратно действие по силата на чл.195, ал.1 от АПК, поради което
до отмяната му подзаконовият нормативен акт поражда правни последици и
следва да бъде прилаган. Освен това, с решение № 2187/11.02.2020 г. по
адм.д.№ 1318/2019 г. на петчленен състав на ВАС, е оставено без уважение
искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския
съюз, а решение № 4777/13.04.2018г., постановено по адм.д.№ 1372/2016г. на
тричленен състав на ВАС, касаещо формулата за дялово разпределение на
топлоенергия в сгради етажна собственост, е обезсилено.
На основание чл.271, ал.1 изр. 1 ГПК първоинстанцинното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.09.2021 г. по гр.дело № 15593/21г. на
СРС, І ГО, 43 състав.
Решението постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
„Т.С. ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10