№ 19534
гр. С..., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110103412 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „С“ АД, „ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С..., представлявано от В.Т., с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника Г. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. С..., че същия дължи на ищеца сумата от
1243,37 лв., представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода от
01.02.2012 г. до 12.12.2019 г., за имот, находящ се в гр. С..., ж.к. “О ..., отчитан с клиентски
№ ..., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 24.06.2020 г. до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облгационно
правоотношение, възникнало на основание чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Съдържанието на облигационното правоотношение е установено в
Общите условия, одобрени от ДКЕВР. В тази връзка се поддържа, че правоотношението
между страните е възникнало с присъединяването на ответника към вдоснабдителната и
канализационната мрежа и с откриването на партида с абонатен номер.
В срока за отговор, ответника, чрез назначения по делото особен предствител е
депозирал такъв, който съдържа доводи за неоснователност на предявените искове. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, както и че ответника е
използвал ВиК услугите на ищцовото дружество. В тази насока се навежда, че липсват
каквито и да е счетоводни документи за това. На самостоятелно основание искът се оспорва
и поради изтекла погасителна давност на част от предявените вземания.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не изпраща представител.
Ответника се представлява от назначения по делото особен представител адв. П.,
която поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете.
1
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 26569/2020 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 1243,37лева - 1/ 2 от сумата от 2486,74 лв.,
представляваща потребена вода от длъжника за периода от 01.02.2012 г. до 12.12.2019 г., за
имота находящ се в гр. С..., ж.к. “О ..., отчитан с клиентски № ..., ведно със законна лихва от
24.06.2020 г. до изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, подари което и с Разпореждане от 28.12.2023г. съдът е указал на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е представена справка от Служба по вписванията – С..., за периода от
01.01.1998 г. до 11.01.2024 г., по партидата на трето лице за спора- Б.Б.. Предствено е и
подадено до ищеца завление за промяна титуляр на партида от 31.12.19г. от Б.Б.
Ищеца е предствил дебитно известие и фактури.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, с която се установява размера на начислените за процесния период
суми за ВиК услуги общо и по отделни компоненти.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял и отвеждал вода от имота на ответника през исковия период, по количество и цени,
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползван на водоснобдителни и канализационни
системи ползватели на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост, и те са длъжни, съгласно чл.40 от Наредбата, да заплащат цена за ВиК услугите
при условията и по реда, определени в общите условия и договорите. В настоящия случай
не се установи по безспорен начин, че ответника е бил собственик или носител на вещно
право на строеж или ползване върху имот в сграда – етажна собственост, поради което не
може да се ангажира отговорността му за плащане на сумите за доставена питейна вода.
С отговора на исковата молба е направено изрично възражение за наличието на
облигационно правоотношение между страните. С оглед на това ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи фактите, от които се пораждат
претендираните от него права, а именно наличието на право на собственост или ограничено
вещно право на ползване в патримониума на ответника през исковия период досежно
процесния имот. Единственото доказателство ангажирано от ищеца в тази връзка е справка
чрез отдалечен достъп по данни на физическо лице за вписванията в Служба по вписванията
– С..., която е по партидата на трето за спорта лице и която не представлява документ,
установяващ наличие на право на собственост на ответника. С проекта за доклад по делото,
съдът изрично е указал на ищцовото дружество, че не сочи доказателства за наличието на
качеството потребител по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004г. по отношение на
ответника. Въпреки това ищеца не е предприел процесуални действия в изпълнение на
дадените му указания. Ответникът навежда конкретно възражение срещу твърдението на
ищеца, че има качеството на потребител на ВиК услуги за имота. Предвид това, съдът
намира, че по делото не се установи, че между ищеца и ответника е било налице твърдяното
2
облигационно правоотношение за процесния период.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявените искове за неоснователени и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „С“ АД , „ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С..., представлявано от В.Т., за признаване за установено по отношение на ответника Г. П.
М., ЕГН **********, с адрес гр. С..., че последния дължи на ищеца сумата от 1243,37 лв.,
представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 01.02.2012 г. до
12.12.2019 г., за имот, находящ се в гр. С..., ж.к. “О ..., отчитан с клиентски № ..., ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 24.06.2020 г. до окончателното плащане на дължимото,
за която сума на 30.06.2020г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 26569/2020 г. на СРС, 159 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 26569/2020 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3