№ 17283
гр. София, 14.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С. Гражданско дело №
20231110125208 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от ответника „Т.С.“ ЕАД за изменение
на решение № 1643 от 30.01.2024 г. по гр. д. № 25208/2023 г. по описа на СРС, 48 състав в
частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която молителят е осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата адв. В. С. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата от 415 лв. – разноски за предоставена безплатна правна помощ на ищцата Б. С.
Г.. Молителят оспорва, че ищцата е материално затруднено лице, съответно, че в полза на
процесуалния й представител се дължи адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., евентуално счита присъденото възнаграждение за прекомерно и моли
същото да бъде намалено като бъде съобразена фактическата и правната сложност на
делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от адв. В. С., като процесуален
представител на ищцата Б. С. Гав.а, с който оспорва молбата като счита, че по делото не са
представени доказателства, опровергаващи факта, че ищцата е материално затруднено лице,
както и че определеното възнаграждение следва да е съобразено с минималните размери по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли
молбата да се остави без уважение като неоснователна.
Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира
следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима. Доколкото ответникът е навел оплаквания за
неправилност на решението в частта относно присъдените в полза на процесуалния
представител на ищцата разноски, то и допустимостта на искането не е обусловена от
представяне на списък по чл. 80 ГПК.
1
Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда
в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на
отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор
за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., без да е
необходимо страната да доказва съответното основание за предоставянето на безплатна
правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което
не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Също така
съдът не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума (определение №
319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
В случая ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което е представила в последното съдебно заседание списък
по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. В. С.
от 12.04.2023 г. на посоченото основание – поради това, че ищцата е материално затруднено
лице (л. 8 от делото). Съдът намира, че представянето на договора за правна защита и
съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента
безплатно, както и основанието за това – доверителят е материално затруднено лице, е
достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като
изрично доказване, че лицето, на което е предоставена правната защита
е материално затруднено, не е необходимо да се провежда (определение № 515 от 02.10.2015
г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. по описа на ВКС, I т. о., определение № 97 от 12.02.2021 г. по ч. т.
д. № 2895/2019 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 162 от 28.04.2022 г. по ч. гр. д. №
5096/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., определение № 337 от 18.10.2018 г. по т. д. №
2221/2017 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 27 от 14.02.2020 г. по гр. д. №
4735/2019 г. по описа на ВКС, II г. о., определение № 395 от 9.07.2018 г. по т. д. № 1314/2018
г. по описа на ВКС, II т. о. и др.). За уважаване на претенцията за присъждането на
адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно в договора за
правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската
помощ е оказана безплатно – определение № 480 от 12.11.2019 г. по ч. гр. д. № 122/2019 г.
по описа на ВКС, IV г. о., както е в случая. Противната страна в производството, която
по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с
процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване
на безплатна правна помощ, като носи тежестта да установи, че предпоставките за
предоставяне на безплатна правна помощ не са налице.
2
В настоящата хипотеза по делото не са представени доказателства, опровергаващи
наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ответникът е оспорил, че ищцата
е материално затруднено лице с отговора на исковата молба, но до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция не е направил искания, нито е представил
доказателства, опровергаващи основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което
направените за първи път с молбата по чл. 248 ГПК искания: по преценка на съда да бъде
изискана справка за имуществено състояние, трудови договори, обезщетения, получавани от
държавното обществено осигуряване за ищцата, съдът приема за преклудирани. Затова СРС
не следва да преценява валидността на сключения между ищцата и посочения адвокат
договор за правна защита и съдействие. По делото не са налични данни, изрично и
категорично опровергаващи посоченото основание за присъждане на разноски за безплатна
правна помощ, поради което в полза на адв. В. С. се дължи адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в размер, определен от съда.
За определяне размера на адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ
настоящият състав съобразява разрешенията, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22 и с решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16,
задължителни за прилагане от националните съдилища, както и релевантната съдебна
практика при определянето на възнагражденията за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. (напр. определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на
ВКС, IV г. о., определение № 2797 от 29.10.2024 г. по ч. т. д. № 2297/2024 г. по описа на ВКС,
II т. о., определение № 3450 от 18.12.2024 г. по ч. т. д. № 2450/2024 г. по описа на ВКС, II т. о.
и др.), че разписаното в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е задължително за прилагане от съда при произнасянето по
отговорността за разноските. Въпреки това приема, че не са налице основания за промяна на
присъдените с решението разноски – присъденото адвокатско възнаграждение в размер на
415 лв. е съобразено с цената на иска, фактическата и правната сложност на делото,
извършените от процесуалния представител на ищцата действия в хода на производството –
подаване на молба в уточнение на правния интерес от иска, молба по хода на делото,
подробно обоснована по възраженията на ответника, както и осъществяване на процесуално
представителство в проведеното открито съдебно заседание. Според настоящия състав на
съда определеното възнаграждение удовлетворява критериите справедливост и разумност на
разноските и присъждането на възнаграждение в по-нисък размер не би преследвало
легитимни цели.
По изложените съображения молбата на ответника по чл. 248 ГПК е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от 14.02.2024 г., подадена от
3
ответника „Т.С.“ ЕАД за изменение на решение № 1643 от 30.01.2024 г. по гр. д. №
25208/2023 г. по описа на СРС, 48 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4