Присъда по дело №153/2021 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към решение по НОХД № 153/2021 г. по описа на РС- Несебър

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура- гр.Несебър против А.Е.Й., ЕГН **********, за това, че на 17.07.2020г., около 09:00 часа, в гр.Несебър, общ.Несебър, по ул."Г.Д.“, срещу №3, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат“, с peг. № ***, нарушил правилата за движение, визирани в чл.40, ал.2 от Закона за движение по пътищата, като при движение на л.а. на заден ход, при ограничена видимост на водача от задната дясна колонка и насочено внимание наляво към паркираните автомобили, не осигурил лице за сигнализация, и допуснал настъпването на пътно транспортно произшествие с движещата се по пътното платно пешеходка, в следствие на което, по непредпазливост, причинил средна телесна повреда на пешеходката Е.Б.Б., ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на лява раменна кост в проксимална и дистална части, довела до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 12-16 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес- престъпление по чл. 343, ал.1, б. Б, предл. второ, вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл. 40, ал.2 от ЗДвП.

Предвид наличието не предпоставките на чл.78а от НК, в разпоредително заседание бе постановено и на съдебното следствие бе даден ход по реда на Глава 28 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура- гр.Бургас, ТО- Несебър, в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против Й.. Излага аргументи относно правната квалификация на деянието. Пледира за реализация на наказателната отговорност по реда на чл.78а от НК чрез налагане на административно наказание на обвиняемия, а именно „Глоба“ в размер на 1000 лв., както и кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Защитникът на обвиняемият пледира за освобождаване на последния от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание „Глоба“ по реда на чл.78а от НК. Заявява наличие на предпоставки за преквалификация на деянието по чл.343а, ал.1 от НК, като сочи, че Й. е направил всичко, зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалата.

Обвиняемият моли да му бъде наложено минимално наказание при условията на чл.78а от НК.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият А.Е.Й. е със средно образование, неосъждан, трудово ангажиран.

На 16.07.2020 г. обвиняемият пристигнал в гр.Несебър с лек автомобил марка „Фолксваген“, с peг. № ***, с цел посещение на сватбено тържество. На 17.07.2020 г., около 09.00 ч., Й. заедно с майка си- св.г.Иванова, излезли от хотела, качили се на автомобила и потеглили. Спрели на ул. „Г.Д.“, която била без изход, като в лявата й част имало паркирани автомобили. Закупили си закуски и потеглили отново, като водач бил обвиняемият, а майка му седнала на предна дясна седалка. Й. потеглил на заден ход към ул."К.М.“.

По това време св.Е.Б. се намирала в магазин за хранителни стоки, находящ се на ул."Г.Д.". Същата излязла от магазина, като първоначално тръгнала по тротоара в посока към ул."К.М.", но след това слязла на пътното платно и продължила към дома си. Когато слязла на пътното платно, управляваният от Й. лек автомобил се намирал на около 35 метра от мястото на последвалия удар. Св.Б. се движела с 3,2 км./час, а обвиняемият- с 15 км./час.

По същото време св. Кулева, която се намирала пред кафе автомата до хранителния магазин, видяла, че управлявания от обвиняемия автомобил се движи на заден ход към св. Б. /която била на пътното платно/, както и че автомобила не дава признаци, че ще спре. Св.Кулева започнала да вика, че има човек на пътното платно, но не била чута от Й., който продължавал движението на автомобила към св. Б.. В момента, в който автомобила се изравнил със св. Кулева, тя започнала да удря по задния капак на багажника, при което Й. спрял. В момента на спирането обаче последвал слаб удар на задната дясна половина на лекия автомобил в задната част на тялото на св.Б., в резултат на което последната паднала на земята на лявата си страна. Едва тогава свидетелката Б. възприела автомобила. Обвиняемият и майка му излезли от колата и св.г.И.помогнала на св.Б. да се изправи, а после я сложили да седне на стол. Й. й предложил да я закарат в болницата в Бургас, но св.Б. била в неадекватно състояние и не му отговорила. Оплакала се, че я боли ръката. В това време на местопроизшествието пристигнал и сина на св.Б.- св.Н.Б., който се обадил на тел. 112. Обв.Й. и св.И.обяснили, че бързат за сватба и смятат да тръгват, като оставили телефония си номер на св.Б., след което заминали. На местопроизшествието пристигнал екип на Спешна помощ, който отвел св.Б. ***, където била установена фрактура на горен ляв крайник. Пристигнал и екип на КАТ при РУ на МВР- Несебър в състав св. И.и св. П.. Св.И.провел беседа с намиращите се на място свидетели, които заявили, че св.Б. се е движела по средата на пътното платно, а автомобилът се движел на заден ход. Св.И.се обадил на обв.Й. на оставения от последния телефон за връзка и му разпоредил да се върне на местопроизшествието. Св. Кулева на място посочила Й. като водач на автомобила, който ударил св. Б.. На място пристигнал и обвиняемият, който заявил, че не е видял пешеходката.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението по която се установява, че вследствие на настъпилото ПТП, падането на лакът или права ръка на неравен терен, св. Б. е получила фрактура на лява рамена кост в проксимална и дистална части, което се квалифицира като трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 12-16 седмици при обичаен ход на оздравителния процес- средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Била е назначена и автотехническа експертиза, от заключението по която  се установява, че причините за настъпилото ПТП се изразяват в движение на пешеходката по пътното платно при наличие на тротоар с ширина два метра, и движение на лекия автомобил на заден ход при ограничена видимост на водача от задна дясна колонка, и насочено внимание наляво към паркираните автомобили. Видимостта на заден ход на лекия автомобил се осъществявала чрез двете външни странични огледала и огледалото в купето. Въпреки регулирането им от водача, оставали невидими зони от конструкцията на автомобила, а именно в задната част от задната страна на багажника, рамката на задното стъкло и странично от задните колони, като от последните невидимостта достигала до 8- 10 метра. Вещото лице е заявило, че произшествието е било предотвратимо, тъй като когато пешеходката слязла на пътното платно, лекият автомобил бил в покой или на около 35 метра преди мястото на удара, което разстояние е много по- голямо от опасната зона- около 6,14 метра. При конкретните условия водачът е трябвало да възприеме пострадалата на 7-8 метра преди мястото на удара, когато е вървяла по пътното платно.

Изложеното се подкрепя от материалите по ДП № 304-ЗМ-396/2020 г. по описа на РУ- Несебър, а именно показанията на св. Б., Б., Кулева, Иванова, Ибрям, П., заключенията по съдебно- медицинската и автотехническата експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие.

Изготвените по ДП експертизи не са оспорени и се кредитират изцяло от съда като обективни, компетентни и безпристрастни. От тях се установяват релевантни за спора факти- уврежданията, получени от пострадалото лице, механизмът на самото произшествие, причините за настъпването му. От извършеният оглед на местопроизшествие се потвърждават установените по делото факти. Писмените доказателства по делото потвърждават установената фактическа обстановка.

С оглед на така изложеното се налага краен извод, че събраните писмени доказателства и експертни заключения, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, буква „б”, предложение „второ”, вр.чл. 342, ал.1 от НК.

От обективната страна деянието е извършено в нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на обвиняемия. В конкретният случай прокуратурата е повдигнала обвинение за това обвиняемият да е нарушил правилата на чл.40, ал.2 от Закона за движението по пътищата, съгласно който по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Безспорно е по делото, че въпреки невидимата част от пътя, вследствие конструкцията на колата, движейки се назад обвиняемият не е осигурил лице, което да му сигнализира за пешеходката, вследствие на което нарушение на сочената норма, е допуснал произшествието.

Безспорно се установява от обективна страна, че на св. Б. е нанесена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява раменна кост в проксимална и дистална части, довели до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за срок от около 12- 16 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес.

Нарушенията на правилата за движение са съставомерни и от субективна страна, тъй като Й. е съзнавал, че управлява автомобила на заден ход без пълна видимост. Независимо от това обаче не е предвиждал движението на пешеходката по уличното платно, настъпването на процесното ПТП, ведно с настъпилите вследствие от него увреждания на здравето на св. Б., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същият, като водач на МПС, е бил длъжен, преди да предприеме движение на заден ход, да се увери, че има пълна видимост или да осигури лице, което да му сигнализира при наличие на хора на пътното платно, както и да предвиди, че като не стори това, може да настъпи ПТП между управляваното от него МПС и пешеходец. Бил е длъжен и е могъл да предвиди, че от това ПТП могат да настъпят телесни увреждания за участниците в него, в частност на св. Б.. В този смисъл деянието е извършено при форма на вината „непредпазливост“ по смисъла на чл.11, ал.3 от НК.

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че Й. е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.

Налице са и предпоставките за приложение на чл.78А от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвидените в чл.343, ал. 1, буква „Б”, предложение „второ” НК наказания са лишаване от свобода до три години или пробация, като видно от справката за съдимост Й. има наложено само едно административно наказание по реда на чл.78а от НК по НАХД № 332/2015 г. по описа на РС- Добрич, за което е било образувано изпълнително дело. От изпратените от ТД на НАП- Добрич писмени доказателства се установява, че единственото действие по събирането на вземането е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 11.05.2015 г. В този смисъл и съобразно т.7 от ТР № 2/2018 г. на ОСНК на ВКС, към настоящия момент обвиняемия следва да се счита за реабилитиран, предвид на това, че в продължение на три години от момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, не са извършвани нови действия по събирането.

От престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, тъй като елемент от състава му е причиняването на средна телесна повреда. Ето защо съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в размер на1000 лв.

Настоящата инстанция счита, че наказанието следва да бъде наложено при превес на смекчаващи вината обстоятелства. При определяне на размера съдът съобрази изразеното съжаление от страна на обвиняемият, чистото му съдебно минало, обстоятелството, че от допуснатото ПТП е настъпила само една телесна повреда, както и обстоятелството, че вина за настъпилото произшествие, респективно за причинената телесна повреда, има и пострадалата, движейки се по пътното платно, а не по тротоара, като дори не се е огледала дали по платното не се движат автомобили /този извод следва от обстоятелството, че същата е заявила, че е възприела автомобила едва след удара/. В този смисъл съдът намери, че глоба в размер на 1000 лв. ще постигне в максимална степен целите на генералната и индивидуалната превенция. По тези съображения съдът наложи на Й. наказание „Лишаване от право за управлява МПС“ за срок от 4 месеца.

Настоящата инстанция не възприе доводите на защитата за преквалификация на деянието, като такова по чл.343а, ал.1 от НК. По делото, както в досъдебната, така и в съдебната фаза, не се събраха доказателства, от които да се следва извода, че обвиняемия е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ. По скоро св. И.е оказала помощ на пострадалата, вдигайки я от земята и поставяйки я да седне. Не без значение е и обстоятелството, че Й. е напуснал местопроизшествието още преди да пристигне екип на Спешна помощ, като причината за това е без значение, след като се касае за пострадал човек.

Накрая съдът се занима с направените в хода на досъдебното производство разноски, които, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, с оглед признаването на обвиняемия за виновен, ги възложи в негова тежест.

Мотивиран от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав постанови решението си. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: