Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

07.06.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

10.05

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

30

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Д.Ф.Д. от ***, действащ чрез адв. М.С., против Решение № 18/30.01.2023 г., постановено по АНД № 1106/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-1300-001937/04.10.2022 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Д.Ф.Д. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 26.09.2022 г. в гр.Кърджали.

Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Излага съображения, че по делото не е било доказано и установено по несъмнен начин извършването на процесното административно нарушение. Обстоятелствата, при които последното е било извършено, не почивали на факти, за които има безспорни доказателства, а на предположения, което по никакъв начин не обосновавало ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора.

Релевира доводи, че районният съд неправилно е дал вяра на показанията на другия участник в ПТП - св. С. В., които от една страна се отличавали с липса на безпристрастност, а от друга били в противоречие с показанията полицейските служители, които пък били погрешно интерпретирани от съда в неговото решение.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 18/30.01.2023 г., постановено по АНД № 1106/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени процесното наказателно постановление. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание се представлява от адв. М.С., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. 

Ответникът по касация – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кързджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че административното нарушение е установено по безспорен начин, като липсвали допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, респ. визираните в жалбата касационни основания не били налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която постановеното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 22-1300-001937/04.10.2022 г., издаден от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Д.Ф.Д. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 26.09.2022 г. в *** на ул. „***“. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е извършил преценка на представените и събраните в хода на делото доказателства, след която е приел, че същите безспорно установяват, че санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Посочил е, че кредитира показанията на св. С. В., тъй като същия е очевидец на случилото се, а и показанията му кореспондирали с останалите гласни и писмени доказателства. Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Д.Ф.Д. от *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност и във връзка с релевираните касационни основания, следва да се отбележи следното:

Касационният състав счита, че правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел, че вмененото на Д.Ф.Д. административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, респ. въведените в жалбата възражения за недоказаност на нарушението, аргументирани с доводите за неправилно извършена от районния съд преценка на събраните по делото доказателства, се явяват неоснователни.

По делото е установено, че на посочените в АУАН и НП дата и място, Д.Ф.Д. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, при което движейки се по ул.„***“ в посока към ***, поради недостатъчно разстояние при разминаване, блъснал насрещно движещия се товарен автомобил „Фолксваген ЛТ35“ с рег. № *** с лявото си странично огледало, причинявайки ПТП с материални щети. Нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Горепосоченото административно нарушение е установено с релевантния по делото АУАН серия GA № ***/26.09.2022 г., като същият е подписан от нарушителя без възражения. В този смисъл въведени в жалбата твърдения, че касаторът е имал възражения срещу съставения срещу него АУАН, но бланката била изначално подготвена, съдът намира за неоснователни, тъй като от приложение към административно-наказателната преписка доказателствата не се установява жалбоподателят да е депозирал възражения пред контролния орган и в нормативно установения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

По силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумпция, процесният АУАН се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред районния съд, в каквато насока са част от въведените в жалбата твърдения, но и са потвърдени изцяло в хода на първоинстнционното съдебното производство . Посоченият в АУАН и НП механизъм на ПТП е описан и в съставения Протокол за пътно транспортно произшествие № 1555875/26.09.2022 г., подписан без възражение от участниците, в това число и от Д.Д.. Така приетият като доказателство от районния съд протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда до оборването й от страната, за която същият е неблагоприятен, че удостоверените факти са се осъществили, така както са описани. В процеса пред районния съд не е въведено надлежно възражение от страна на жалбоподателя/касатор в настоящето производство/ относно удостоверените в цитирания протокол факти, респ. документът не е оспорен по надлежния ред и установява приетият от първоинстанционния съд механизъм на ПТП.

С оглед изложеното, касационният съд намира, че районният съд е извършил преценка в пълнота на всички събрани  по делото доказателства, въз основа на които е извел обоснован извод за неосигуряване от страна на Д.Д. на достатъчно странично разстояния между насрещно движещото се пътно превозно средство, респ. нарушил е задължението по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.

От посочените писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че касаторът като водач на МПС, поради недостатъчно странично разстояние, е причинил ПТП с материални щети.

Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ППЗДвП въвежда легалната дефиниция на маневрата „разминаване“ – минаване покрай друг участник в движението, който се движи в противоположна посока. В показанията си св. М. и св. П. сочат, че улицата, на която е станала произшествието не е тясна и не е имало паркирани автомобили на пътя. Свидетелите също така отбелязват, че при проведения разговор с водачите на автомобилите, участвали в ПТП, същите заявили, че малко след случилото се по тази улица преминал тежкотоварен автомобил – влекач, който безпроблемно се разминал с друг автомобил. Всичко това навежда на извода, че в конкретния случай, участниците в процесното ПТП, в т.ч. и касатора Д.Д., са били длъжни да предвидят достатъчно място за разминаване между ППС управлявани от тях. С оглед изложеното и доколкото по делото липсва спор за наличието на пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ЗДвП, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай са налице всички съставомерни признаци за ангажиране на административно наказателната отговорност на касатора по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 200 лв. за лице, което поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В конкретния случай АНО е посочил нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, която хипотеза касае именно неспазване на правилата за разминаване. Без значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Д.Ф. е обстоятелството, че на другия водач – С. В., също е бил съставен АУАН за нарушение на ЗДвП. В случая липсват доказателства, които да установяват, че настъпилото ПТП е поради неправомерно поведение на св.В.

Наложеното административно наказание „глоба“ е в законоустановения размер от 200 лева, който не би могъл да бъде намален, предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен предвидените в закона случаи.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. НП съдържа изискуемите по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН реквизити, респ. налице е подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

 В конкретния случай не са налице и предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Д.Ф.Д. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден Д.Ф.Д. от ***, да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/30.01.2023 г., постановено по АНД № 1106/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Д.Ф.Д. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Кърджали, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.