Решение по дело №42920/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11792
Дата: 6 юли 2023 г.
Съдия: Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова
Дело: 20221110142920
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11792
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110142920 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „..........................” АД против
И. З. З. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. /за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1554,11 лева - главница за потребена вода от
длъжника за имота му на адрес: гр. София, ЖК ....................................., бл.329А, вх.Б,
ет.4, ап................. за период от 18.03.2019 г. до 14.11.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 28.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 296,21 лева - мораторна
лихва за период от 18.04.2019 г. до 14.11.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение от 24.03.2022 г. по гр. д. № 10 333/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника. Същият
оспорва да е собственик или ползвател на имота в исковия период; да е клиент на В и
К услуги. Сочи, че в процесната главница са включени стари задължения, по
преиздадени фактури, които са погасени по давност. Позовава се на давност.
С молба от 11.04.2023 г. ответникът прилага платежни нареждания за
заплатени суми за В и К услуги преди входиране на заявлението. С молба от 24.04.2023
г. ищецът сочи, че с така заплатените суми са покрити задължения съгласно
посоченото като основание в платежните нареждания.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
1
С приетия при липса на възражения доклад в тежест на ищеца е възложено да
докаже, че до имота с адрес: гр. София, ЖК .....................................,
***********************, по силата на съществуващото между ищеца и ответника
облигационно отношение в сочения исков период ищецът е доставял В и К услуги с
уговореното качество, количество и цена; че ответникът има качеството на потребител
на услугите в процесния период; размера на исковете; че ответникът е поставен в
забава.
Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4/ потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища или нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
Видно от справка от СлВп по партидата на ответника са налични единствено
записи за наложена ипотека върху процесния имот.
За да достигне до извода, че ответникът е потребител на В и К услуги относно
процесния имот съдът отчита неоспореното от ответника заявление от 02.07.2020 г.
Със същото ответникът като потребител на услуги заявява пред ищеца като доставчик
на услуги, че желае считано от подаване на заявлението да му се начисляват суми за 1
потребител, а не за три. Видно от неоспорения подписан за потребител талон за
пломбиране № 3027428 в имота няма монтиран водомер. Следователно ответникът
потребява В и К услуги в процесния имот. Ответникът е страна по облигационно
отношение с ищеца относно доставяните до имота услуги за процесния период.
Според приетата като неоспорена от ответника комплексна счетоводно –
техническа експертиза, то за исковия период до 15.06.2020 г. доставените до имота
услуги са таксувани на база за 3 потребители. След подаване на заявлението от
ответника за периода 16.06.2020 г. – 15.07.2020 г. са начислявани количества на база за
1 бр. потребител. За периода 16.07.2020 г. – 11.01.2021 г. са снемани показанията на 2
водомера, а за периода 12.01.2021 г. – 08.10.2021 г. – на 4 бр. водомера. В.л. дава
заключение, че стойността на предоставените услуги в исковия период съответства на
начислените такива.
Другото в.л. е анализирало счетоводните записвания, фактурите за периода,
които са 34 на брой, както и представените от ответника платежни нареждания. Дава
заключение, че действително с една от фактурите – тази от 18.03.2019 г. на л. 10, и
впоследствие с фактурата от 15.04.2019 г. и 15.10.2021 г., са начислени наред с част от
процесната главница и суми от стар предходен период. Това е сумата от 679,86 лв. в
първата фактура, която представлява сума за потребление на 55 куб. вода за периода
11.12.2018 г. – 15.02.2019 г. Тази сума обаче не е включена в процесната главница, а
само във фактурата. В.л. сочи, че в исковия период ответникът е заплатил по
процесната партида за имота общо 956,25 лв. Ответникът е съобразил посочените
основания в платежните нареждания. С тях са погасени част от вземанията за
процесния период, както и стари вземания, надлежно описани. Така дължими са
2
останали именно процесните суми – 1 554,11 лева – главница, и 296,21 лева -
мораторна лихва за период от 18.04.2019 г. до 14.11.2021 г.
Те не са погасени по давност - заявлението е входирано на 28.02.2022 г.
Исковете са напълно основателни.
По разноските. Ищецът е сторил разноски в размер на 75,16 лв. дт, 500 лв. за
експертиза, дължат се и 150 лв. юрк възнаграждение в минимален размер. Съгласно т.
12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422
ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. В хода на заповедното
производство ищецът е заплатил дт в размер на 37,01 лв. дт, дължи се и юрк
възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „..........................” АД ЕИК
******************** със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес парк
София №1, сграда 2а, против И. З. З. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖК
....................................., *************, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 554,11 лева - главница за потребена
вода от длъжника за имота му на адрес: гр. София, ЖК ....................................., бл.329А,
вх.Б, ет.4, ап................. за период от 18.03.2019 г. до 14.11.2021 г. , ведно със законна
лихва за период от 28.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 296,21 лева -
мораторна лихва за период от 18.04.2019 г. до 14.11.2021 г., за които е издадена заповед
за изпълнение от 24.03.2022 г. по гр. д. № 10 333/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА И. З. З. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖК .....................................,
*************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „..........................” АД
ЕИК ******************** със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес
парк София №1, сграда 2а, сумата от 812,17 лв. – разноски по гр. д. № 10 333/2022 г.
по описа на СРС, 66 състав и настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3