РЕШЕНИЕ
№ 236
Велико Търново, 11.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми
административен състав, в открито съдебно
заседание на седми юли две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
в
присъствието на прокурора ………………………………………………..............
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 142/2022г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, вр. с чл.69б, ал.2 от
с.к.
Образувано по жалба,
вх.№ 1523/01.04.2022г. в АСВТ, подадена от Т.С.Т. ***.
Оспорва се Решение № Ц 1012-04-52#8/09.03.2022г.
на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на
същото лице срещу Разпореждане № 2113-04-1085#32/14.01.2022г. на Ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при същото териториално поделение на НОИ, с което
на Т. е отказано отпускането на лична
пенсия за ОСВ.
Жалбоподателят
намира Решението на ТП на НОИ за неправилно. Настоява, че стажът му като: „АТЦ: кабелен муфаджия”, положен в периода
20.09.1984г.-17.03.1986г. в РУ Северен централен район следва да бъде зачетен
като такъв от втора категория. На основание т.26 от раздел втори на ПКТП/отм./, т.к. е част от дейността по
строителство и монтаж на съобщителни мрежи и съоръжения. Освен това, според ТК,
на основание т.56 от ПКТП/приет с ПМС № 054/31.12.1981г.-секретно/ е зачетен от
втора категория трудът му за периода 20.09.1984г.-24.02.2000г., в който следва
да е включен и горния период. По изложените съображения за неправилно
определената категория труд, жалбоподателят иска от съда да отмени Решението на
ТП на НОИ и да върне преписката на АО за ново разглеждане със задължителни
указания.
В о.с.з. жалбоподателят се представлява от
упълномощения ***, който пледира за уважаване на жалбата и претендира присъждане
на сторените разноски.
Ответникът по оспорването
- директорът на ТП на НОИ - гр.Велико Търново, действащ чрез упълномощения
процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Подробни мотиви излага в представена писмена защита, в която обсъжда събраните в
хода на съдебното производство доказателства. ПП счита, че норматана т.26 от
ПТКП/отм./ е неприложима, т.к. видът дейност на РСС-В. Търново е пещенски,
телефонни и телеграфни услуги, а не част от строителство и монтаж на
съобщителни мрежи и съоръжения в специализирани строителни, монтажни и ремонтин
фирми и организации. Посочената в т.42 от Правилника длъжност „кабелен
муфаджия” се отнася за химическата промишленост. Обръща вниманието на съда, че
за спорния период 20.09.1984г.-17.03.1986г не е доказано жалбоподателят да е
изпълнявал същата длъжност, при което за други периоди на основание т.56 от
ПКТП/отм./, въвъ вр. с ПМС№ 54/31.12.1981г.-секретно, трудът му е зачетен като
такъв от втора категория. Идводите на ВЛ в тази връзка не кореспондирали с
писмените доказателства по делото. При това няма доказателства за сравнение на
дейностите и задачите на различните длъжности. Освен това, свидетелските
показания опровергавали твърдението, че полаганият труд е бил такъв от втора
категория. Поради това защитата на
ответника счита, че не са налице
материално правните предпоставки за отпускане на ПОСВ на лицето. Претендира за ***ско
възнаграждение.
Съдът установи, че жалбата, поставила началото на
съдебното производството е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок
по чл. 118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 15.03.2022 г., видно от
ИД на л.100-гръб, а жалбата е подадена на 28.03.2022г., чрез ТП на НОИ, къдео е
входирана с № 2103-04-12/28.03.2022г. Оспорващият е надлежна страна, притежаваща
правен интерес от обжалването, т.к. е адресат на акта, който засяга неблагоприятно правната му сфера, т.к. е
отказано отпускането на пенсия за ОСВ.
Издаденият
индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен
контрол, съгласно изричната разпоредба на специалния закон - чл. 118, ал.1
от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал.1
от АПК, извън посочените в чл. 117, ал.3
от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на
практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос,
предложено с оспореното пред него Разпореждане. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането. Специалната норма
на чл. 118, ал.1
от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в
предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган.
Делото е подсъдно на АСВТ
по правилата на родовата и местна подсъдност.
Разгледана по същество жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически
и правни съображения.
С
Разпореждане от 04.04.2022г. съдът направи предварителен доклад и предвид
постановения отказ на АО, указа на жалбоподателя, че на основание чл.170, ал.2
от АПК, вр. с чл.118, ал.3 от КСО, следва да докаже, че са били налице условията
за издаване на акт с положително за него съдържание, т.е. да установи кумулативното
наличие на всички необходими предпоставки по смисъла на чл.69б, ал.2 от КСО, в
т.ч., че е работил 15г. при условията на втора категория труд.
Делото е основано преимуществено на писмени
доказателства. Представено е з.к. от административната преписка като
съдържащите се в нея писмени доказателства не са оспорени от страните.
В хода на съдебното
следствие жалбоподателят и ответника ангажираха нови писмени доказателства, изискани от трети за делото лица. Изслушани
бяха и показанията на двама свидетели относно условията, вредностите и
тежестите на полагания от жалбоподателя труд.
Спорно между страните е
обстоятелството дали жалбоподателят има 15г. осигурителен стаж от втора
категория труд, а в частност дали положеният
за периода 20.09.1984г.-17.03.1986г. труд
на длъжнаст „кабелен муфаджия” в РСС-Велико Търново следва да се зачете като
такъв от II категория.
Съдът разгледа
оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани по делото доказателства.
Прецени последните поотделно и в тяхната съвкупност, воден от своето вътрешно
убеждение, според правилото на чл. 12 от ГПК. На основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.3 от КСО, служебно провери законосъобразността на
обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК.
При това, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1. На 13.07.2021г. жалбоподателят подава Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, с
вх.№ 2113-04-1085.
1.1.Към същото са приложени документи за
трудов и осигурителен стаж, съгласно опис на л.10 от делото.
2. В пенсионното производство на
жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж от II-ра
категория труд - 13 г. 09 м. 14 дни и от III-та
категория труд - 20г. 04 м. 12 дни. Общ осигурителен стаж, превърнат към III
категория труд на основание чл. 104 от КСО - 37 г. 07 м. 07 дни. Сбор от
осигурителен стаж и възраст - 97 г. 04 м. 05 дни.
2.1.Горестоящият административен орган е
зачел осигурителен стаж от II-ра
категория труд - 13 г. 09 м. 14 дни и от III-та категория труд - 22 г. 10 м. 12
дни. Общ
осигурителен стаж, превърнат към III категория труд на основание чл. 104 от КСО-40 г. 01 м. 07 дни. Сбор от осигурителен стаж и възраст - 99 г. 10 м. 05
дни
3. С Разпореждане №
2113-04-1085#32/14.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване" в ТП
на НОИ - Велико Търново на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО на Т. Тангьлов е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради
липсата на осигурителен стаж от втора категория труд - 15 години, съответно
сбор от осигурителен стаж и възраст - 100.
4. Недоволен Т. обжалва Разпореждането
за отказ пред директора на
НОИ, който отхвърлил жалбата.
5. В хода на съдебното
производство бе направен опит по реда на чл.192 от ГПК да се съберат
доказателства от трети лица/МС-т, Български пощи, БТК и СЦР на БП/ относно ПМС
№ 54/1981г.-секретно, ведомости за заплати, длъжностна характеристика за
„кабелен муфаджия” и др.
5.1. С вх. №
2553/25.05.2022г. в АСВТ от Български пощи, чрез РУ4СЦР4Плевен е постъпил
списък на предадените ведомости от ОПС-В. Търново и копие от същите, в които
фигурира жалбоподателя. На длъжност „кабелен муфаджия” с отбелязване чл.27б на реда. ВЛ посочва, че това е
трудов договор за определено време, но не повече от 3 години, на основание
чл.27 буква „б” от КТ от 1951г.
5.2. От Министерски
съвет е постъпило, чрез ДА „Архиви” з.к. от декласифицираното вече ПМС № 54/31.12.1981г./секретно/
и ПКТП към него/вж. л.149 и сл. от делото/. От съдържанието му е видно, че в
т.56 от ПКТП/отм./ е добавена категория работници, а именно, цитирам: „...:
работещите в подземните/защитени/ станции, оборудвани с телефони, телеграфни,
радио или други свързачни средства. Тези станции се определят със заповед на
съответния министър, съгласувана с министъра на народното здраве.” – край на
цитата.
5.3. Ведно с горно ПМС
е представено и Разпореждане от
06.08.1965г. на МС, с което са създадени специални подземни обекти/станции
на съобщенията, които са засекретени, а работещите в тях са с привилегии
предвид тежките условия на труд – допълнително възнаграждение, доп. отпуск,
безплатни витамини и др. ободряващи средства. Изрично е посочено в т.7, че при
пенсиониране трудът се отчита със специално удостоверение и следва да се
категоризира съгласно т.36 от ПКТП/отм./, т.е. попада в раздела втора категория
труд.
5.4. От БТК се получи
отговор, че след разделянето на държавното предприятие „Български пощи и
далекосъобщения”ЕАД през 1992г. на „Български пощи”ЕАД и „Българска
телекомуникационна компания ”ЕАД, всички документи касаещи трудовите досиета до
1992г. вклч., са предадени на БП.
5.5. При Български пощи
не бе открита длъжностна характеристика
за „кабелен муфаджия” или др. документи от трудовото досие, както впрочем и
Заповед № 314/01.02.1982г. за определяне на подземните /защитени станиции,
във вр. с ПМС№54/31.12.1981г.
6. По делото бе прието заключението на ВЛ
по ССч.Е, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, под страх
от наказателна отговорност. Цени го в съвкупност с всички други доказателствени
средства, приети по делото.
6.1. ВЛ не установи други документи,
извън тези събрани по делото. Въз основа на тяхната задълбочена преценка
експертът посочва, че въз основа на осигуровките не може да се прецени каква е
била категорията на труда, т.к. съгласно ПМС №56/22.12.1979г., действащо през
процесния период, размерът на осигурителните вноски за всички категории труд е
бил 30%.
6.1.1. Едва с ПМС № 43/18.03.1991г./ДВ
бр. 23 от 1991г., в сила от първи март с.г./, размерът на вноските за ДОО се
диференцират според по-ранния момент на пенсиониране, свързан с категорията на
полагания труд/вж. л.177/.
6.2. Вл предполага въз основа на
записите в ТК, че Т. е бил зает в една и
съща дейност, макар да е променена длъжнастта му от 17.03.1986г. от „кабелен
муфаджия” на „механик ст. 89”, съответно „технис станция 589”.
6.3. ВЛ уточнява, че работодателят е
приключил трудовата книжка според действащите при това разпоредби, като е
положен печат на преобразуваното дружество БТК. Отрамено е, че общият стаж е
15г., 5м. и 4 дни. В забележка е записано, че за втора категория се зачита
времето от 17.03.1986г. до 31.12.1999г.
6.4. По възражениятан на ПП на ответника
при разпита в о.с.з. ВЛ уточнява, че върху записа в ТК „преназначен ” прави
предположението, че дейността от началото до края не се променя. Но за втора
категория е зачетен само часто от този период въз основа на забележка в ТК, която обаче не е
оформена по пердвидения ред с необх.
подписи на дл. лица и печат. При това не са налични други документи, които да я
подкрепят. Поради това ВЛ допуска и да е грешка при техническото оформяне на
ТК. /вж. л.211 от делото/.
7. При разпита на двама свидетили в
о.с.з. на 07.07.2022г. се установи следното относно условията на труда,
неговата вредност и тежест:
7.1. Свидетелят П. – пряк ръководител на
жалбоподателя, т.к. работил в Градска
мрежа от 1976г. и през 1990 г. се пенсионирал. Градска
телефонна мрежа имала три отдела - отдел „Поддръжка“, отдел „Строителство“ и
отдел „Кабелно строителство“, където били кабелните муфаджии. Задачите на
кабелния муфаджия включвали това да се монтират телефонните кабели в шахтите в
телефонната мрежа на Велико Търново. Работели при много тежки условия. Вътре в
шахтата муфаджията трябва с бензинова лампа да прави 300 муфи, 600 жички да
върже, да запои и всички това вътре в шахтата, където понякога има и отпадъчни.
За да се свържат тези кабели, се нагряват с бензинова лампа, с парцалче замазва
муфаджията, това изпарение е вътре в шахтата и той го диша Нямало възможност за
климатични инсталации и проветрение. Предпазни средства няма как да ползват.
Според П. каб. Муфаджии работели подобно
на миньорите в много тежки условия и това са над 260 шахти в мрежата. При
повреди се работело извънредно. Компенсирали ги с почивка и получавали
максималния допълнителен отпуск от 8 дни за тежки условия на работа. Освен кабелен муфаджия, когато имали бригади и те участвали в общата работа, но важната
работа на муфите те я извършваха в шахтите. Извършвали и монтажни дейности,
когато не са оправяли аварии. Съществена част от телефонната мрежа била
изградена по стопански начин от същите тези служители. Като съзнавал, че подчинените
му работели при по-тежки условия, той ги компенсирал доколкото може с почивки и
отпуски. Изразява съжаление, че министерството не е направило необходимото за
категорията труд на тези работници, въпреки че
поставял този въпрос на съвещание.
7.2. Свидетелят и., който е работил на
същата позиция като жалбоподателя, споделя, че го познава от 1984г. от Градска
кабелна мрежа. Бил там на работа, напуснал
и т. започнал на същото работно място като кабелен муфаджия. Работата на Т. и
като цяло кабелният муфаджия работели при много тежки и трудни условия, в
канална мрежа, в шахти с много вода, с маломерни размери, което допринася
допълнителни трудности при монтажа, поставяне на армирани кабели, там, където
са някъде повече, оставя се резерва, надене на муфите, когато има свободно
време по нареждане на ръководството той развива тези кабелни чифтове,
отстраняване на повреда към АТЦ - Велико Търново и т.н.
Разяснява относно работата в шахтата -
най-напред шахтата се отваря, предимно работели по двойки, защото при
самостоятелна работа има голям риск. Работело се с по-чист бензин за бензинова
лампа, по-късно с газ. Работели с много видове кабели: оловни, пластмасови,
алуминиеви, коаксиални и т. н. Те отделят отровни газове при обработка им.
Преди да започнат да работят, отваряли капака на кабелната шахта, за да се
проветри, т.к. газовете са наситени. Те са канални мрежи, има друга шахта и
тези шахти са свързани с тръби. Подменят се кабели или се слагат нови кабели.
Оловните кабели трябва да се монтират и да се запечатат херметически, а също и
пластмасовите и алуминиевите. Оловните - с олово и калай, а за алуминиевите се
прави една основа, която се прави с кадмий, след това с олово и калай, тъй като
кадмият много уврежда човешките кости. Условията били много трудни. За тези
трудности и вредности никога не са имали компенсация. Ако останели извън
работно време ги компенсирали с два часа, а като направят един ден им го даваи
като отпуск. Компенсирали ги само с почивка и отпуск. Ползвали сме допълнителни
отпуски. Точно не мога да кажа колко дни. В поддръжката на градските мрежи не
са им давали допълнителни придобивки за лошите условия на труд. В
строителството ни даваха по половин литър прясно мляко, в Градска мрежа не са
ни давали.
Спомня си, че са обсъждали с ръководството
категорията труд. Когато вече бил в София колегите муфаджии опитвали да
постигнат привилегията да бъдат втора категория, обаче не успели. На въпрос на
съда изрично признава, че в трудовата му книжка
времето на работа като кабелен муфаджия стажът му е отразен като трета
категория. Не разполага с други документи, свързани с категорията труд по това
време. На практика показанията му подкрепят тези на св. П. относно вредност и тежест на труда, полаган от кабелните
муфаджии.
7.3. Съдът кредитира с доверие показанията
на двамата свидетели, т.к. същите са резултат на непосредствените им възприятия
за нещата и събитията. Разказът им е последователен, логично непротиворечив и
съответства на доказателствената съвкупност.
Изнесените в жалбата
твърдения за факти и тези, посочени в акта на администрацията, разкриват правен
спор с административно естество, който
има за свой централен предмет въпроса има ли жалбоподателя право да получи лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условиятана чл.69б, ал.2 от КСО. Поради
това, приложим материален закон при разглеждане на жалбата е Кодекса за
социално осигуряване/КСО/, а процесуален АПК.
При дължимата
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК
съдът следва да прецени дали при издаването на административните актове са
спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на
органа, постановил съответния акт, изискването за писмена форма и реквизити –
мотивиране на акта, спазване на процесуалните правила при издаването им,
съответствието им с материалния закон и съобразено ли е с целта на закона.
Съгласно специалната
разпоредба на чл. 118, ал.
1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
по чл. 117, ал.
3 от КСО, поради което същото е предмет на съдебното оспорване. При
това, настоящият състав на съда намира, че обжалваното Решение на директора на
ТП на НОИ – гр. Велико Търново е валиден акт, издаден от компетентен
административен орган и в пределите на неговата власт, съобразно установеното в
чл. 117, ал.
1, т. 2, б.“а”,
вр. ал. 3 от КСО.
Спазени са изискванията
за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК.
Не се наблюдават пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение.
Изложени са фактическите основания – фактите, поради които е счетено от
административния орган, че не е налице основание за отпускане на заявената
пенсия ОСВ. Не се установи да са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на
оспореното Решение на това основание.
Настоящият съдебен състав намери, че административният
орган е приложил правилно материалния
закон. Аргументите за този извод са следните:
Актът на
администрацията е основан от фактическа страна на обстоятелството, че
жалбоподателя не е работил 15г. при условията на втора категория труд, поради
което не отговаря на едно от кумулативните условия по чл.69б, ал.2 от КСО.
Спорно по делото е
обстоятелството дали трудът
положен от жалбоподателя в периода 20.09.1984г.-17.03.1986г.
на длъжност „кабелен муфаджия“ в РСС-В. Търново е втора категория и може да
допълни липсващия стаж от тази категория. Спорът е от правен характер и касае
преценката на представените документи за трудов и осигурителен стаж. След
съвкупната преценка на всички представени по делото доказателства, както
поотделно така и в тяхната взаимна връзка, съдът сподели извода на
административния орган. Аргументите за този извод са следните:
В ТК на жалбоподателя №
3824/вж. л.86-гръб/ има запис, че на 20.09.1984г. е назначен на длъжност „кабелен
муфаджия“ в РССтанция В.Търново със заплата от 162лв. до 01.09.1985г. След
което има запис преназначен от 01.09.1985г. до 17.03.1986г. на същата длъжност,
но с по-висок разряд и заплата. И при двата записа е отразено вид дейност/на
предприятието/, в която е заето лицето сл. съкращение „пттр услуги“, т.е.
пощенски, телефонни и телеграфни услуги. На третия ред има запис, че от 17.03.1986г.
лицето е преназначено на длъжност „механик станция 89“. Този момент е разделът.
Трудовият стаж след тази дата е зачетен от втора категория, за което има запис
както в ТК, така и в УП, издадено от ДА „Електронно управление“/вж. л.32/. От 17.03.1986г. до 31.12.1999г. са зачетени
13г.,9м. и 14 дни при условията на втора категория труд, на основание т.56 от
ПКТП/отм./, във вр. с ПМС № 54/31.12.1981г., Разпореждане № 176/08.06.1965г. Приключването
на трудовия стаж при този работодател е оформено през 2000г. с два
подписа/ръководител и гл. счетоводител/ и печат на правоприемника на
предприятието РСС-ВТ /БТК ЕАД/. Записът в ТК съдържа на страницата в ляво от
печата забележка с изричното
позоваване на т.56 от ПКТП/отм./ и на посоченото ПМС№54/1981г./секретно/, че
трудът за периода 17.03.1986г. до 31.12.1999г. е втора категория. Има
подпис/различен от горните два/ и печат на „БТК“ЕАД, но не е отразено кога и от
кого е направено това вписване. В резултата от общо 15г., 5м. и 4 дни при този
работодател за втора категория са зачетени само 13г.,9м. и 14 дни, които не са
достатъчни да възникне правото на пенсия на Т. понастоящем.
При
разглеждането на заявлението за отпускане на пенсия действа Наредба за пенсиите
и осигурителния стаж/НПОС/. Според чл.40, ал.1 от същата Наредба,
осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Същите
документи според ал.3 на същата разпоредба се издават въз основа на ведомостите
за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на
труд. Тоест, че първичният документ, в
който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните
ведомости, а трудовите и служебни книжки, и други документи по утвърден
образец, включително УП-та, са вторични документи, които следва да отразяват
вече направените записвания в изплащателните ведомости. При наличие на
противоречиви данни следва да се даде приоритет на отразеното в изплащателните
ведомости. В случая те не внесоха повече информация по делото. Допълнително
събраните доказателства не опровергават записа в ТК, вклч. забележката в нея за
периода на втора категория труд. Макар забележката да не е съвсем стриктно
оформена, то съдържанието й кореспондира с другите писмени доказателства/ПМС№54/1981г.
и Разпореждане на МС/. Трудова книжка се ползва с придадената й от чл. 347 от КТ официална удостоверителна сила относно вписванията в нея. Поради това
правилно осигурителните органи са зачели спорния период като трета категория
при пенсиониране. Защото по делото не се събраха доказателства/указания по
доказателствената тежест бяха дадени на жалбоподателя/, че трудът в спорния
период следва да бъде зачетен от втора категория. Според изричната забрана на
чл.104, ал.10 от КСО не е допустимо да се слушат свидетелски показания за
установяване на условията на труд и на заеманата длъжност, когато не са
представени писмени доказателства, които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е положен трудът. В случая не се твърди да
са изгубени или унищожени документи за трудовия стаж, но не могат да бъдат
открити. Поради това, съгласно чл.165, ал.1 от ГПК, съдът допусна свидетели за
условията на труда, неговата вредност и тежест. Всъщност от техните показания,
макар и косвено, се потвърждава верността на записа в ТК, че само времето след
17.03.1986г. се признава за втора категория труд. Трудовата книжка
е официален удостоверителен документ за вписаните
в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
Невписаното в нея няма доказателствена стойност поради употребения израз
„преназначен“. Съдът приема това отразяване като указание, че не променян
работодателя и видът дейност, но очевидно длъжността, която е заемана е
променяна. Както впрочем и нормативната уредба.
В тази връзка съдът
приема, че нормата на т.26 от ПТКП/отм./ е неприложима, т.к. видът дейност на
РСС-В. Търново е пещенски, телефонни и телеграфни услуги, а не част от
строителство и монтаж на съобщителни мрежи и съоръжения в специализирани
строителни, монтажни и ремонтин фирми и организации. Посочената в т.42 от
ПКТП/отм./ длъжност „кабелен муфаджия” се отнася за химическата промишленост.
Освен това, за спорния период 20.09.1984г.-17.03.1986г. не е доказано жалбоподателят да е изпълнявал същата
длъжност, за която в последващия период, на основание т.56 от ПКТП/отм./, във
вр. с ПМС№ 54/31.12.1981г.-секретно, трудът му е зачетен като такъв от втора
категория.
Декласифицираното вече ПМС №
54/31.12.1981г./секретно/ променя т.56 от ПКТП/отм./ като добавя категория
работници, а именно, цитирам: „...: работещите в подземните/защитени/ станции,
оборудвани с телефони, телеграфни, радио или други свързочни средства. Според
Постановлението, тези станции се определят със заповед на съответния министър,
съгласувана с министъра на народното здраве. Такава заповед жалбоподателят не
представи, нито бе установено да е ползвал привилегиите, посочени в Разпореждане
от 06.08.1965г. на МС заради тежките условия на труд – допълнително
възнаграждение, доп. отпуск, безплатни витамини и др. ободряващи средства. Не е
представено и специалното удостоверение при пенсиониране. В подкрепа на този извод е и
признанието на свидетелите, че за спорния период не е бил налице нормативна основа
за признаване на труда, спрямо действителната му тежест и вредност, за втора
категория при пенсиониране.
Според практиката на Върховният
административен съд, причисляването на даден труд към първа или втора категория
за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности:
Първата е лицето да е заемало длъжност и
да е било на място на работа, които са изрично /изчерпателно/ нормативно
установени като такива от съответната категория в ПКТП /отм./. Това в настоящия
случай не бе доказано.
Втората възможност е законодателно
установена в общите разпоредби на т.67 от ПКТП /отм./ и се изразява в правото
да се докаже по съответния ред, че трудът на работниците и служителите,
посочени в раздел I и II на правилника се причислява към съответната категория,
независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом е със същата вредност
и тежест на труда. В тази връзка тезата на жалбоподателя, че тежестите и
вредностите на труда на кабелния
муфаджия и механик станция 89 са идентични също не бе подкрепена с
доказателства. В
тази връзка следва да се посочи, че разпоредбите на ПКТП /отм./ не могат да се
тълкуват разширително.
Като е постановил акт с така посоченото
съдържание за отказ да отпусне пенсия на лицето, АО е приложили материалния
закон според точния му смисъл.
С оглед изложеното
съдът стигна до решаващ правен извод, че оспореното Решение на директора на ТП
на НОИ – гр. Велико Търново и потвърденото
с него Разпореждане на ръководител "ПО" се явяват валидни и материално законосъобразни
актове, а жалбата е неоснователна. Следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора разноски се присъждат на ответинка, на основание
чл.143, ал.3 от АПК. Като прецени фактическата и правна сложност на делото и
положените процесуални усилия, съдът на основание чл.24 от НЗПП определя
размера на ЮКВ на 150,00лв.
Воден от горните
мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение последно, VII-ми адм. състав на
АСВТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по жалба на Т.С.Т., срещу се Решение
№ Ц 1012-04-52#8/09.03.2022г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Разпореждане №
2113-04-1085#32/14.01.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, с
което на Т. е отказано отпускането на
лична пенсия за ОСВ.
ОСЪЖДА Т.С.Т. с ЕГН ********** да заплати
на ТП –Велико Търново на Национален осигурителен институт разноски за
производството в размер на 150,00лв./сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на Република България, в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено като касационната жалба се подава чрез АСВТ.
За постановеното
решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: