№ 18931
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20221110121612 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал .1 ГПК от П. Н. С.,
уточнен с молба, вх. № 160338/07.06.2023 г., срещу Б. Г. П. за признаване за установено
съществуването на парично вземане в размер на 1 180,00 лева, представляващ незаплатен
остатък от дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие
от 04.03.2020 г. във връзка с предоставена адвокатска защита по гр.д. № 75246/2019 г. по
описа на СРС, 68 състав, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -17.01.2022
г., до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 2142/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав.
Ищецът излага твърдения, че с ответника са сключили договор за правна защита и
съдействие във връзка с образувано гр.д. № 75246/2019 г., по описа на СРС, 68 състав, като
договорили адвокатско възнаграждение в размер на 3 180,00 лева. Посочва се, че в деня на
сключване на договора ответникът платил част от адвокатския хонорар в размер на 2 000,00
лева. Твърди, че на 17.11.2021 г., чрез имейл ответникът е заявил, че желае да оттегли
пълномощията на ищеца като адвокат по горепосоченото дело и по още три дела, като
отказал да заплати остатъка от 1180,00 лева с доводи, че е финансово затруднен, обема на
свършена от ищцата работа не отговаря на уговореното възнаграждение и хонорарът е
прекомерен. На 08.12.2021 г. ответникът изпратил писмено уведомление до ищцата, с което
поискал да му бъде възстановена сумата от 1000,00 лева, в отговор на което ищцата
възстановила последната.
В настоящото производство се претендира незаплатената част от уговореното
1
адвокатско възнаграждение по сключения на 04.03.2020 г. договор за правна защита и
съдействие в размер на 1180,00 лева, ведно със законната лихва и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който е оспорва
предявения иск по основание и размер, като счита претенцията за недопустима и
недоказана. Твърди се, че уговореното с договора възнаграждение е прекомерно с оглед
осъществените от ищцата правни услуги. Признава факта, че е оттеглил представителната
власт на ищеца, в качеството му на процесуален представител. Прави признание на факта, че
е платил на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, по
силата на сключения между страните договор за правна защита и съдействие. Счита, че е
неоснователно да се претендират суми за неосъществени действия. Признава факта, че
ищецът доброволно е превел на ответника сумата в размер на 1000,00 лева и твърди, че не
са налице други дължими суми. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца субективно материално притезателно
право с правна квалификация чл. 288, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1 180,00 лева, представляващ
незаплатен остатък от дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 04.03.2020 г. във връзка с предоставена адвокатска защита по гр.д. №
75246/2019 г. по описа на СРС, 68 състав.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното от ищеца право включва 1)
сключването на валидно облигационно правоотношение, договор за правна защита и
съдействие, по което страните изрично са уговорили възнаграждение в полза на довереника,
2) както и волеизявление на доверителя за оттегляне на поръчката, водещо до прекратяване
на процесния договор, арг. чл. 287, ал.1 ЗЗД.
С доклада по делото е отделено за безспорно, но и от събрания доказателствен
материал се установява, че между страните е сключен договор за правна защита и
съдействие, по силата на който довереникът е поел задължението да представлява
доверителя по гр.д. № 75246/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав, срещу
насрещната престация на доверителя за заплащане на уговорено възнаграждение в размер на
3 180 лева.
Процесният договор за правна защита и съдействие е разновидност на договора за
поръчка. Довереникът се задължава да извърши възложените му от доверителя правни
действия с грижата на добър стопанин, а възнаграждение се дължи, само ако е уговорено,
арг. чл. 286 ЗЗД. От представеният договор се установява, че уговореното възнаграждение е
в размер на 3 180 лева. Съдът приема за установено, доколкото страните не спорят за факта,
че сумата от 2 000 лева е платена при сключването на договора. Не се спори, но и от
приетото по делото преводно нареждане, се установява, че на 15.12.2021 г. ищецът е
възстановил на ответника сумата от 1 000 лева, като основание е посочено възстановяване
на адвокатския хонорар, което може да бъде тълкувано като постигната между страните
2
спогодба (чл. 365 ЗЗД) единствено за тази част от дължимото възнаграждение.
Настоящият състав приема за установено от представеното и неоспорено копие на
имейл кореспонденцията между страните, че на 17.11.2021г. ответникът/доверителят
едностранно е прекратил облигационното правоотношение, оттегляйки поръчката, арг.
чл. 287, ал. 1 ЗЗД. Обективното право предвижда, че при оттегляне на поръчката не се
погасява правото на довереника да иска заплащане на уговорено възнаграждение, арг.
чл. 288, ал. 1 ЗЗД, именно с оглед на начина на прекратяване на облигационната връзка, т. е.
с едностранно волеизявление. Установява се от събрания доказателствен материал, че сумата
от 1 180 лева, представляваща остатък от уговореното адвокатско възнаграждение, не е
погасена към момента на прекратяването на сключения между страните договор, поради
което претенцията на ищеца е основателна. Не се установява страните да са сключили
последващи споразумения, касаещи размера на дължимото адвокатско възнаграждение,
поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Следователно, на
основание чл. 288, ал. 1 ЗЗД, остатъка от уговорения в договора между страните адвокатски
хонорар следва да бъде заплатен от доверителя.
Възраженията във връзка с качеството и обема на извършените от ищеца
процесуални действия, като адвокат на ответника по гр.д. № 75246/2019 г. по описа на СРС,
68 състав, са ирелевантни и неотносими към предмета на доказване, поради което не следва
да бъдат разглеждане. Процесното правоотношение е прекратено поради оттегляне на
поръчката, чл. 287, ал. 1 ЗЗД, а не поради виновно неизпълнение на насрещно задължение по
двустранен договор, т.е. разваляне чл. 87, ал. 1 ЗЗД, в която хипотеза тези обстоятелства биха
подлежали на изследване и преценка.
След анализ на събрания доказателствен материал настоящата инстанция приема за
установено, че процесното притезание на ищеца съществува и е в размер на от 1 180,00 лева,
представляващ незаплатен остатък от дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 04.03.2020 г. във връзка с предоставена адвокатска защита по
гр.д. № 75246/2019 г. по описа на СРС, 68 състав.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в
размер на 50 лева, от които 25 лева държавна такса за заповедното производство и 25 лева
за държавна такса в производството пред първа инстанция.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 288, ал. 1 ЗЗД, че Б. Г. П., ЕГН
********** дължи на П. Н. С., ЕГН **********, сумата в размер на 1 180,00 лева,
представляваща незаплатен остатък от дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 04.03.2020 г. във връзка с предоставена адвокатска защита по
3
гр.д. № 75246/2019 г. по описа на СРС, 68 състав, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -17.01.2022 г., до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 2142/2022 г. по описа на
СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Г. П., ЕГН ********** да заплати на П.
Н. С., ЕГН **********, сумата от 50 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4