РЕШЕНИЕ
№ 2671
Пазарджик, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
| Членове: | ЕВА ПЕЛОВА СВЕТОМИР БАБАКОВ |
При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и с участието на прокурора СТОЯН ДИМИТРОВ ПАВЛОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ кнахд № 20237150701079 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдивска, местност Захаридево № 43А, представлявано от управителя А. И. Й., с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, бул. Марица, № 93, адв. М. К., срещу Решение № 328 от 13.07.2023 г. постановено по а.н. дело № 20235220200760 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.
3. Поддържаните възражения се субсумират в твърдение, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, тоест касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК.
Възразява се, че приложените по делото доказателства не съдържат данни за това, че процесното нарушение е осъществено с пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], като данните по преписката са относими към превозно средство с рег. № [рег. номер].
Счита се, че в случая съда е приложил неправилно правилата на чл. 34 от ЗАНН. С оглед датата на връчване( 03.05.2023 г.), може да се предположи, че фиша е издаден след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа се, че за нарушения като процесното, а именно по чл. 179, ал. 36 от ЗДвП, електронен фиш не се издава.
Сочи се, че решаващия съд не е изложил съображения във връзка с възражението относно годността на електронната система с която е установено нарушението.
Счита се за неправилен, извода от първоинстанционния съд, че индивидуализацията на нарушението, което е извършил жалбоподателят е достатъчно ясно и при проверка, същият би могъл да разбере в какво е обвинен.
Възразява се, че неправилно, процесния случай не е квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Според жалбоподателя, административно наказващия орган, не е изпълнил задължението си по чл. 2, §. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., според който доставчиците на Европейска услуга за електронно събиране на такси, информират незабавно ползвателите на услугата за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такива са предвидени в националната законодателство.
Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалният си представител юрк. В. е на становище, че жалбата е неоснователна. Иска се тя да бъде отхвърлена, като се присъдят сторените разноски по производството.
5 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и първоинстанционното съдебно решение, следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. В обстоятелствената част на процесния електронен фиш, са описани следните данни: на 30.04.2021г., в 19:36 часа, е установено нарушение № С208А7ААА7С61411Е053011F160А14F4, с ППС влекач „Мерцедес Актрос1841ЛС, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Пазарджик, за движение по път І-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-8 км 196+643.Установено е, че собственик на пътното превозно средство е „ПИМК“ ООД, ЕИК *********.
При тези данни, с процесния Електронен фиш № ********** на АПИ, , на дружеството за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева, като дружеството е задължено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното от „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, пътно превозно средство в размер на 119.00 лв.
8. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:
• справка за МПС рег. № [рег. номер] от която е видно, че същото е собственост на „ПИМК“ ООД;
• справка за полуремарке, марка „Майлер МХПС 1227“, с рег. № [рег. номер] от която е видно, че същото е собственост на „ПИМК“ ООД;
• Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 г. на и.д. Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за одобряване на образци на електронни фишове;
• Разрешение за строеж № РС-28 от 12.04.2019 г., относно монтаж на 20 бр. стационарни контролни единици на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа и Протокол за установяване на годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019 г.;
• Договор от 02.03.2020 г., сключен между „Конкорд смарт инфраструктура“, АД, гр. София и „ПИМК“ ООД, по силата на който първопосоченото дружество се е задължило да предоставят на „ПИМК“ ООД срещу заплащане, услуга за електронно събиране на пътни такси за изминато разстояние ;
• Заповед № 22 от 02.03.2020 г. на управителя на „ПИМК“ ООД за монтиране на бордови устройства на всички пътни превозни средства, които се ползват от дружеството;
• Сервизен протокол от 10.03.2020 г., за монтиране на бордово устройство на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер]
• Становище от експерт анализатор в отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално тол управление, за това, че на датата на процесното нарушение за пътното превозно средство няма получена тол декларация за сегмента на рамката от която е отчетено нарушението;
9. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, първоинстанционния съд е приел следното :
Според съда, в съкратеното производство за осъществяване на административно-наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш въведено в ЗДвП, нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, което означава че датата на установяване на нарушението и дата на издаване на електронния фиш съвпадат. В този смисъл е счетено, че сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН са спазени.
В контекста на правилото, установено в чл. 189ж, ал. 7 е прието, че налице нормативен ред за осъществяване на административно наказателна отговорност, посредством издавеното на електронен фиш от категорията на процесния такъв.
Счетено е, че електронния фиш съдържа всички данни, които следва да бъдат негово съдържание. За неоснователно е прието възражението, че не става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на дружеството, доколкото е несъмнено, че в качеството на собственик, дружеството е допуснало движението на ППС без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на дължимата такса за изминато от ППС разстояние.
Прието е, че от данните по делото, не се установява наличие на някаква неизправност в електронната система за събиране на тол такси. В контекста на чл. 10, ал. 10 от ЗП, за неоснователно е прието възражението, че електронния фиш не е издаден от снабден с правомощията за това орган.
За неспорен е приет факта, че дружеството е собственик на пътното превозно средство с което е извършено административното нарушение.
Въз основа на тези констатации и съображения е формиран извода, че процесното административно наказание е наложено законосъобразно.
Изложени са конкретни съображения за това, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Според решаващия съд, с оглед естеството на процесното административно нарушение, не може да се приеме, че с налагането на имуществената санкция на дружеството е нарушен принципа за „пропорционалност“ на наказанието с извършеното деяние. Цитирано е Решение на ЕС от 9 февруари 2012 г. по дело М. U., С210/10 и е посочено, че при преценка за спазване на принципа „пропорционалност“, следва да се съобразят и съотнесат, преследваната от нормативния ред цел и неблагоприятните за нарушителя последици от налагането на административно наказание. Според съда, в случая преследваната от закона цел е “… защита на регулираните обществени отношения, свързани с поддръжката на пътя като основен фактор за безопасността на движението по него. Ето защо съдът приема, че наложената санкция, нормативно установена в твърд размер не противоречи на принципа на пропорционалност…“. Пояснено е, че е налице нормативно установен „…достатъчно гъвкав законов механизъм...“ предвиждащ както налагането на на административно наказание, така и възможност за заплащане на компенсаторна такса.
Посочено от съда е още, че изискването на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. се прилага от 19.10.2021 г. и съдържащите се в него норми в случая са неприложими, тъй като нарушението е извършено на 30.04.2021 г.
ІV. За правото :
10. Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Според чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
11. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съобразно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
12. В чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е указано, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.
13. Според чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В този контекст, съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Това ще рече, че правилото установено в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е приложимо и по отношение на административни нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки и за които се издава електронен фиш.
Според чл. 189, ал. 10, т. 3 от ЗДвП, влизат в сила електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Казано с други думи процесният електронен фиш не е влезнал в сила.
14. Според чл. 10б, ал. 7 от Закона за пътищата( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство(курсива наш).
15. Тоест, действащата понастоящем уредба, изключва изцяло осъществяването на административно наказателната отговорност на дееца, при наличието на предпоставките възведени в хипотезата на цитираната правна норма. Сиреч, новото, действащо понастоящем правило е материално правно, а не процесуално правно.
Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.
Както се цитира в т. 11 от настоящото решение, административно наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, обявява за административно нарушение, не нещо друго, а именно неспазването на материалните правила за поведение установени в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата.
16. След като административно наказателната норма, обявява по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за административно нарушение деянието, което нарушава установения в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата ред на държавно управление, то очевидно е, че последвалото момента на извършване на деянието приемане на нормата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), която предвижда хипотеза, изключваща възможността да бъде образувано административно наказателно производство, следва да бъде определено, като нов нормативен ред, който е по благоприятен за нарушителя. В случая, този по-благоприятен ред не е бил приложен.
17. Необходимо е да се добави, че предвидената в чл. 10, ал. 2 от ЗП възможност, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице, да може да заплати компенсаторна такса не е хипотеза, която е равнозначна по своите последици на правилата предвидени в чл. 10б, ал. 7 от ЗП. Очевидно е, че с оглед размера на така наречените компенсаторни такси( виж Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа), те не съставляват равностойност на предоставената услуга по преминаване и ползване на платената пътна мрежа и освен заявения компенсаторен, тоест обезщетителен характер, несъмнено имат характер и на наказателна санкция. Именно затова, в чл. 10, ал. 2 от ЗП е предвидено, че при заплащане на компенсаторна такса, нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност, доколкото е явно, че при налагане на глоба или имуществена санкция и при заплащане на компенсаторна такса, реално би се стигнало до понасяне от нарушителя на две санкции за едно и също административно нарушение.
Обратно, в хипотезата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП, при заплащане на дължимия(а не компенсаторен или санкционен) размер на таксата в определения срока, въобще не се образува административнонаказателно производство.
V. За разноските :
18. Основателността на касационната жалба, предполага на дружеството да се присъдят всички сторени разноски. В хода на първоинстанционното производство е представен платежен документ за сумата от 420,00лв. заплатен от дружеството адвокатски хонорар. В производството образувано по частна жалба на дружеството пред Върховния административен съд е заплатена държавна такса в размер на 150,00лвд. С Определение № 4689 от 25.04.2024 г., съдът е оставил частната жалба без разглеждане, като е намерил същата за недопустима. Това ще рече, че въпросната парична сума не следва да бъде присъждана в полза на жалбоподателя. В хода на касационната производство, не са представени документи, удостоверяващи извършването на разходи от страна на жалбоподателя.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 328 от 13.07.2023 г. постановено по а.н. дело № 20235220200760 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г., като
ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, [улица], да заплати на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдивска, местност Захаридево № 43А, сумата от 420,00(четиристотин и двадесет) лева, представляваща извършени от дружеството разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
| Председател: | |
| Членове: |