Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч,
14.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, гражданско отделение, в
публичното заседание на шестнайсети декември през две хиляди и деветнайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 81/2019г. по описа на съда,
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.226 от КЗ(отм.),във вр.с §22 и §96 от КЗ(нов), чл.45
и чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И.И.Ц. ***,
В.В.У. и Д.М.У.-***-чрез пълномощника им К.В.В. ***, против ЗАД”АРМЕЕЦ”с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Средец”,
ул.”Стефан Караджа”№2, представлявано от М.П.И.-Изп.директор, заедно с един от
изпълнителните директори-К.С.В., Д.Н.М.или В.П.К.-М., с посочено правно
основание чл.432,ал.1от КЗ. Определена е цена на претенцията от 80 000лв. за И.Ц.
и по 60 000лв. за В.У. и за Д.У.. Излагат,че на 11.08.2015г., около 18.50ч.,
на общински път L0-1203 при км. 1+800, в землището на с.Л., Ловешка област,
настъпва ПТП между МПС с марка ,Ауди", модел „80", с рег. № ***,
управлявано от Ф.А.М.с ЕГН **********, собственост на А.О.А.с ЕГН ********** и
група от деца пешеходци, които се движат правомерно, по банкета, до пътното
платно, с посока на движение към с. Л. и срещу движението на леките автомобили.
Като последица от това ПТП е настъпила смъртта на шестнадесетгодишната им
родственица-сестра на И.Ц. и внучка на В. и Д.У. - В.И.Ц. с ЕГН **********,
бивш жител ***. Непосредствената причина за смъртта й е съчетаната черепно
мозъчна и гръдна травма - контузия на мозъка, разкъсване на белия дроб и излив
на кръв в гръдната кухина. Причина за настъпване на ПТП са действията на водача
на лекия автомобил Ф.А.М.с ЕГН **********, постоянен адрес *** 19, който е
нарушил правилата на движение по пътищата - чл.21,ал.1 от ЗДВП, че при избиране
па скоростта на движение на л.а. на водача на превозно средство - категория
„В" е забранено да превишава скорост от
Във връзка с така
описаното ПТП в РУ„МВР"-гр.Угърчин,Ловешка област, е образувано досъдебно
производство №69/2015г., приключило с внасяне на обвинителен акт от Окръжна
прокуратура - гр.Ловеч в Ловешки окръжен съд срещу водача на л.а. Ф.А.М..
Образуваното НОХД № 367/2015г. приключва с присъда, с която поде.М. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.4,вр.ал.3,пр.4 и 5 б„б",вр.
чл.342,ал.1,пр.3,вр.ал.2 от НК, за това, че по непредпазливост е причинил
смъртта на две деца - М.Д.Ц.и В.И.Ц., както и средна телесна повреда на трето
дете - П.М.а Б.от гр. София. ОС-Ловеч му налага наказание „лишаване от
свобода" за срок от 8 години. Присъдата на ОС-Ловеч е обжалвана пред АС-Велико
Търново, където бе образувано ВНОХД №279/2016г., приключва със съдебно решение,
с което първоинстанционната присъда е изменена, а престъплението, извършено от
поде. М. е преквалифицирано от чл.343,ал.4,във вр.с ал.3,пр.4 и 5,б„б",
пр.1 от НК, в такова по чл. 343а, ал.1 б„г",пр.1, във вр.с чл.343,ал.3,пр.4
и 5,б„б", пр.1,във вр.с ал,4 от НК и размерът на наложеното наказание
намален от 8 на 5 години. Решението на ВтАС е обжалвано пред ВКС на Република
България, където е образувано наказателно дело №176/2017г., 2-ро нак.отд. С
решение №77/28.03.2017г. ВКС окончателно приема, че поде.М. е извършител на
инкриминираното му деяние и по отношение на извършеното от него е неприложим
привилигирования състав на чл. 343а от НК. Съдът връща делото на въззивната
инстанция за правилно приложение на материалния закон по отношение на
подсъдимия. Във връзка е указанията на ВКС делото е върнато за повторно
разглеждане от ВтАС, където по образуваното ВНОХД №129/2017г. с решение
постановено по делото е прието, че поде. М. е извършил деянието по чл.343, ал.4,
вр.ал.3,пр.4 и 5,б.„б",вр.чл.342,ал.1 от НК /в редакцията на закона към
датата на деянието/ и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 години
и 6 месеца. Това решение на ВтАС е обжалвано пред ВКС от страните в процеса по
отношение на размера на наложеното наказание. Образувано е н.д.№948/2017г.,
2-ро НО и с Решение №267/01.12.2017г. ВКС оставя в сила решението на
апелативната инстанция.
Обясняват,че ответникът
ЗАД„Армеец" е застрахователят на увреждащия автомобил с марка ,Ауди",
модел „80", с рег.№ ***, съгласно Застрахователна полица №11115000085961,
валидна за периода от 10.01.2015г. до 09.01.2016г
Спазвайки
разпоредбата на чл.380 от КЗ ищците предявили пред застрахователя извънсъдебни
претенции за заплащане на обезщетение, но с писма изх. №Л-6547/17.09.2018г. за И.Ц.
и с изх.№Л-6548/17.09.2018г. за В. и Д.У., ответникът ги уведомил, че счита
претенцията им за напълно неоснователна и отказа изплащането на застрахователно
обезщетение.
Ищците излагат,че стресът
от неочакваната загуба на близък човек винаги е огромен, а болката им -
неизмерима. И.Ц. твърди, че е загубил най-близкия си човек. За него В.е била не
просто сестра, а и най-близък приятел, с когото споделял всичко. Заявява,че
никога няма да преодолее тази загуба. Твърди,че търпи и ще продължава до края
на живота си да търпи неимуществени вреди във връзка с неочакваната й загуба.
В. и Д.У. излагат,че
преди смъртта си внучката им В.е била ученичка в СОУ „Васил Левски" -
гр.Троян. Винаги е била с отличен успех, занимавала се с различни извънкласни
дейности и имала много награди от конкурси. Перспективите за развитието й били
големи. За постигнатото от нея в краткия й житейски път красноречиво говори
факта, че след смъртта й традиционното общинско състезание по английски език за
ученици от училищата в Община - Троян е наречено на нейно име. Това е сторено
като признание за успехите, които е постигнала в областта на изучаване на
английския език и получените от нея награди от международни конкурси в тази
област. Твърдят,че и за тях стресът от неочакваната загуба на близък човек е
огромен,а болката им е неизмерима. Обясняват,че са имали много близка връзка с
внучката си. Тя прекарвала голяма част от ваканциите си при тях. Твърдят,че никога
няма да преодолеят страданието, че нелепата смърт я е покосила именно когато е
била при тях на гости. Никога няма да превъзмогнат и да се съвземат от тежката
загуба. Смятат, че е излишно да припомнят, че страданията от загубата на дете
или внук, са едни от най-силните и непреодолими емоционални преживявания на
човека. Твърдят,че търпят и ще продължават до края на живота си да търпят
неимуществени вреди- болки и страдания, във връзка с неочакваната й загуба.
Изложеното обосновава
и правния им интерес от предявяване на претенциите им. Молят след като съдът се
увери в основателността на изложеното да постанови решение, с което да осъди ЗАД„Армеец",
със седалище и адрес на управление:
гр.София,р-н.”Средец",ул.„Стефан Караджа"2, ЕИК *********,
представлявано от М.П.И. -Изп.директор, заедно с един от изпълнителните
директори: К.С.В., Д.Н.М.или В.П.К.-М., да заплатят на И.Ц. сумата 80 000лева, на В.У.-
60 000лв., на Д.У.- 60 000лева, представляващи обезщетение за
претърпени от всеки от тях неимуществени вреди - болки и страдания в резултат
на смъртта на родственицата им-сестра и внучка- В.И.Ц. с ЕГН **********, бивш
жител ***, починала на 11.08.2015г.,в резултат на ПТП, възникнало на общински
път L0-1203, при км. 1+800, в землището на с.Л., Ловешка област, причинено
виновно от Ф.А.М.с ЕГН ********** от с.с., управлявал застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност" - застрахователна полица
№11115000085961, лек автомобил с марка ,Ауди", модел „80" с per. № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, с начало от датата на получаване на
поканата за доброволно плащане- 25.08.2018г. до окончателното изплащане на
сумата. Молят ответникът да се осъди да им заплати и направените разноски по
делото.
В срок постъпи
отговор от ответника „ЗАД”АРМЕЕЦ” с ЕИК *********, в който оспорва исковете по основание и размер и
моли да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
Оспорва наличието на
покрит със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” риск. Развива, че застрахователният договор е абсолютна
търговска сделка и същественото й съдържание се свежда до задължението за
осигуряване на застрахователно покритие (носене на риск) и задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен
риск. В случая застрахователният договор
е сключен през 2015г. Към момента на сключване на договора застрахователят не е
носил отговорност за причиняване на вреди към разширения кръг лица, при условията
на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, поради което счита,че
не се е ангажирал да отговаря за подобен риск. Причината е, че този риск не е
съществувал към датата на сключване на договора. Дори и да е било изрично
уговорено покритие по задължителната застраховка в този смисъл, намира,че
такава уговорка би била недействителна, поради липса на застрахователен
интерес. Позовава се на §1,т.2 от КЗ(отм.), където "Застрахователен
риск" е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено
или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и
независимо от волята на застрахованото лице.”. Съгласно чл.195,ал.1 КЗ(отм.)
недействителен е застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен
интерес. Застрахователният интерес е правно призната необходимост от защита
срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Съгласно §1,т.З КЗ
(отм.) "Застрахователно събитие" е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. Заключава,че към датата на
сключване на процесната полица не е съществувала обективна вероятност
застрахованият автомобилист да носи имуществена отговорност към далечния кръг
роднини по Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС на починало
лице, чиято смърт застрахованият виновно е причинил. Липсата на подобна
вероятност води логически до липсата на риск, който да бъде покриван от
застрахователя. В контекста на изложеното и на чл.20 ЗЗД счита,че действителната
воля на страните по процесната полица не е включвала подобно застрахователно
покритие като съществена част от съдържанието на застрахователното
правоотношение. Липсата на посочения покрит риск е рефлектирало и върху размера
на заплатената от застрахования застрахователна премия. Законодателят изисква
застрахователните премии да са достатъчни и да се изчисляват на базата на
разумно актюерско допускане. Преди ТРеш. № 1/21.08.2018г. на ОСНГТК на ВКС
такова допускане не е правено от нито един отговорен актюер на застрахователно
дружество в България. При изчисленията на риска по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите актюерите, извън другите
рисковоопределящи фактори, вземат под внимание и средностатистическия брой
легитимирани лица да претендират обезщетение за смърт. Към датата на сключване
на процесната полица този прогнозен брой е бил значително по-малък от
актуалните допускания, породени от ТРеш.№1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС.
Същевременно към датата на сключване на полицата през 2015г. за отговорния актюер,
съответно застрахователя, нито е било обективно възможно да предвиди подобен
риск, нито е съществувало такова задължение. Счита, че в случая по сключения
застрахователен договор „ЗАД АРМЕЕЦ"АД не се е съгласявало и не носи риска
от възникване на имуществена отговорност на застрахования за вреди към далечния
кръг роднини по ТРеш. № 1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС на починало лице, чиято
смърт застрахованият виновно е причинил.
На следващо място
оспорва материалната легитимация на ищците да получат обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на В.И.Ц.. Излага,че за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди не е достатъчна формалната връзка на родство.
Възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и
ППВС №5/1969г. се допуска само като изключение, когато болките и страданията от
смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Твърди, че приложените към исковата
молба писмени доказателства не обосновават в достатъчна степен основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС №5/1969г. Оспорва
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалото
лице. Оспорва за ищците да са
настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания
в резултат смъртта на В.И.Ц.. Твърди, че е налице липса на проявление на
неимуществени вреди за ищците, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищците
търпят твърдените неимуществени вреди. Обяснява,че при непозволеното увреждане
вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна,
която претендира обезщетение, в случая - ищците. Съгласно чл.52,ал.2 от ЗЗД обезщетението
се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите
трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от
делинквента. Не съществува основание в закона, въз основа на което съдът да
презюмира действително претърпените неимуществени вреди, Ответникът не е
обвързван от твърденията на ищцовата страна, нито по отношение наличието на
неимуществени вреди, нито относно размера им.
При условията на евентуалност заявява,че
оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди. Твърди, че видът
и интензитетът на твърдените вреди в никакъв случай не могат да имат за паричен
еквивалент стойността на претендираните от страна на ищците размери. Позовава
се на чл.493а,ал. 4 от КЗ,в който е
предвидено,че когато по изключение друго лице, извън лицата по чл. 493а,ал. 3
от КЗ претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице,
тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща
му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени,
размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с
наредбата по ал.2. Съгласно § 98 от ПЗР на ЗИД на КЗ- обн.” ДВ”, бр.101 от 07.12.2018г.,
до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а,ал.2
от КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а,ал.
4 от КЗ се определя в размер до 5 000лв,
По изложените съображения счита,че
предявените искове за неимуществени вреди, в размер на 80 000лв. за ищеца И.Ц.
и по 60000 лв. за ищците В. и Д.У., за прекомерно завишени и
неоснователни.Счита, че размерите на претенциите не са съобразени със социално-
икономическите условия на живот в страната и са в противоречие с принципа на
справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Излага,че понятието
„справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са
специфични за всяко дело, но във всички случаи следва да се съобразят общите
критерии - степен на родствена и емоционална близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и др.
В случая, претенциите
за изплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди са предявени
от лица, попадащи извън кръга от лица, очертан от ППВС № 4/1961 г. и ППВС №
5/1969 г. Съобразно постановеното ТРеш. № 1/2018г. по т.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС, такова лице има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на близък само по изключение когато бъде доказано наличието на отношения с
починалия приживе, изразяващи се е създадена дълбока и трайна емоционална
близост, довела до продължително проявяващи се болки и страдания, обосноваващи
допускането на изключение. Твърди, че в случая не са налице предпоставките за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на ищците.
При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата В.И.Ц., с правно основание чл.51,ал.2 от ЗЗД. Твърди, че
с поведението си пострадалата е поставила здравето и живота си в опасност и е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че се е движила по
пътното платно, нарушавайки изискванията на чл.108, чл.111 и др. от ЗДвП.
По изложените
съображения, в случай,че исковете на ищците или някои от тях бъдат приети за
основателни, моли да бъде определен принос на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат, като съответно бъде намален и размерът на
застрахователното обезщетение на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Оспорва и претенциите
по акцесорните искове. Неоснователността на главния иск води и до
неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законна лихва.
По реда на чл.175 от ГПК признава наличието на
застрахователно
правоотношение, породено от Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди 80",с рег.№ ***
към датата на процесното събитие,като това обстоятелство се съобрази в доклада
по делото по реда на чл.146,т.3 от ГПК.
По изложените
съображения моли да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани
предявените срещу ЗАД„Армеец" искови претенции и се присъдят съдебните и
деловодни разноски, които евентуално ще направи, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Изразява позиция и по
доказателствените искания на ищците,като не възразява да се приемат приложените
с исковата молба документи като писмени доказателства по делото, присъединява
се към искането да бъде изискано НОХД № 367/2015 г. по описа на ОС Ловеч.
Възразява срещу искането за допускане до разпит на четирима свидетели за
установяване на едни и същи обстоятелства, като на основание чл.159.ал.2 от ГПК
моли да се допусне само един свидетел. Моли да се допусне и САТЕ във връзка с
направеното възражение за съпричиняване,като поставя и въпросите на експертизата.
В срок постъпи допълнителна искова
молба от ищците. Заявяват,че не
споделят възражения на ответника по претенцията им. Не приемат за основателно
твърдението за липса на покрит риск по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”. Излагат, че тълкувателните решения на ВКС имат действие само за в
бъдеще. Постановяват се при противоречива практика, обобщават я и уеднаквяват и
имат действие и за случаите преди постановяването им, стига да не е изтекла
предвидената в закона давност. Това важи и за ТРеш.№1/21.06.2018г.на ОСНГТК на
ВКС.
Въпросът за материалната им легитимация
да търсят обезщетение считат като такъв по съществото на спора и подлежащ на
доказване,за което са направили доказателствени искания,вкл.и ангажираните
свидетели. Държат на искането за разпит на поисканите свидетели.
Не споделят и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата В.И.Ц..
Това възражение е правено и по време на наказателното производство от защитата
на подсъдимия Ф.А.М.и не е прието от нито една от трите съдебни инстанции.
Напротив, установено е по несъмнен начин, че В.и движещите се с нея две деца,са
единствените участници в произшествието, които са спазвали изискванията на ЗДВП
и Правилника за приложението му - движели са се извън пътното платно, по
банкета отляво на посоката им на движение, за да могат да наблюдават идващите
срещу тях автомобили. Релефът на местността и начинът, по който автомобилът
причинил ПТП,е напуснал пътното платно, изключва възможността В.и другото
починало момче да могат да реагират и да предотвратят настъпването на
произшествието. Не възразяват да бъде допусната исканата от ответника
експертиза, но считат, че вещото лице следва да се произнесе по поставените въпроси
след като се запознае с всички материали събрани в наказателното производство,
както и след разпита на свидетелите, ако за изясняване механизма на
произшествието бъдат допуснати до разпит такива.
В срок постъпи и
допълнителен отговор от „ЗАД Армеец” с ЕИК *********. Поддържа заявената позиция и доказателствени
искания. Поддържа оспорването на исковите претенции по основание и размер. Оспорва
материалната легитимация на ищците да търсят и получат обезщетения за
неимуществени вреди в резултат смъртта на В.И.Ц.. Поддържа възражението,че не е
налице покрит по застрахователния договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите № 11115000085961 риск.
Излага,че в ТР № 1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС застрахователната дейност се
споменава инцидентно и в контекст, ирелевантен към кръга легитимирани лица,
търсещи обезщетение за неимуществени вреди от извършителя. Съдържателната част
на решението е насочена към обхвата и обема на отговорността на прекия
делинквент. Застрахователят не е делинквент и неговата отговорност е договорна.
Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка, чието съществено
съдържание се свежда до задължението за осигуряване на застрахователно покритие
(носене на риск) и до задължението за изплащане на застрахователно обезщетение
при настъпване на покрит застрахователен риск. В случая застрахователният
договор е сключен през 2014г. Към момента на сключване на договора
застрахованият не е носил отговорност за причиняване на вреди към разширения
кръг лица при условията на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което
и застрахователят не се е ангажирал да носи подобен риск. Причината е, че
подобен риск не е съществувал към датата на сключване на договора. Дори и да е
било изрично уговорено покритие по задължителната застраховка в този смисъл,
счита подобна уговорка за недействителна, поради липса на застрахователен
интерес. Съгласно §1,т.2 КЗ (отм) "Застрахователен риск” е обективно
съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо,
осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застрахованото лице. Съгласно чл.195,ал.1 КЗ(отм.) недействителен е
застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес. Застрахователният
интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно
застрахователно събитие. Съгласно §1,т.З КЗ (отм.) „Застрахователно събитие* е
настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното
покритие. Заключава,че към датата на сключване на процесния застрахователен
договор (полица № 11115000085961) не е съществувала обективна вероятност
застрахованият автомобилист да носи имуществена отговорност към далечния кръг
роднини по ТР № 1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС на починало лице, чиято смърт
застрахованият виновно е причинил. Липсата на подобна вероятност води логически
до липсата на риск, който да бъде покриван от застрахователя. В контекста на
изложеното и на чл.20 ЗЗД твърди, че действителната воля на страните по процесната
полица не е включвала подобно застрахователно покритие, като съществена част от
съдържанието на застрахователното правоотношение. Твърди,че по Полица №
11115000085961 застрахователят не се е съгласявал и не носи риска от възникване
на имуществена отговорност на застрахования за вреди към далечния кръг роднини
по цитираното ТРеш.
Поддържа и оспорването
за липсата на „изключение" по смисъла на ТР №1/21.06.2018г., което да дава
основание да бъде определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди на
всеки от ищците по настоящото дело. Твърди, че не са налице предпоставките,
очертани в ТР за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по
изключение.
Поддържа оспорването
на исковете по размер. Твърди, че ищците не попадат в кръга от лица, които имат
право да търсят и получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат смъртта
на В.Ц.. Дори да се приеме,че са налице предпоставките за присъждане на
обезщетения, размерите им не може да
надвишават 5 000лв., съгласно действащия КЗ- §96, ал.1 от ПЗР. В тази норма се въвежда
правилото, че обезщетението на неимуществените им вреди на лицата по чл.
493а,ап.4 (лица с трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща
му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени,
различни от лицата по ап. 3) до влизането в сила на методиката по ал.2 на
чл.493а, се определя в размер до 5 000 лева. Според § 96,ал.2 до този размер е
задължено и лицето, което отговаря за причинените неимуществени вреди. Счита,че
с тези две алинеи се установява временно приложим максимален лимит за
обезщетяване на лицата в случай на смърт на техен близък, получили такова право
с ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, но само и единствено, ако смъртта е следствие
от използването на моторно превозно средство. Развива,че доколкото § 96, ал.1 и
ал. 2 ПЗР КЗ са преходни спрямо чл. 493а КЗ, а той от своя страна е специален
спрямо чл.51 и чл. 52 ЗЗД, то и уредбата на §96,ал.1 и 2 КЗ също е проявление
на аспекти от деликтната отговорност. Последната алинея на § 96 ПЗР КЗ придава
действие спрямо висящи спорове на въведената горна граница на деликтната
отговорност с ал.1 и 2 на същия параграф. Обезщетението за имуществени и/или
неимуществени вреди при пътно-транспортно произшествие с лимит е познато в други
държави-членки на ЕС, напр. Естония, Латвия, Люксембург, Словения.
Твърди, че
претендираните размери на обезщетения не кореспондират с търпените неимуществени
вреди и са силно и необосновано завишени и в този смисъл несправедливи. Вярно
е, че понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства,
които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на
обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи
следва да се съобразят общите критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание
на съществувалите между тях житейски отношения. При причиняване на смърт за
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, от значение е
най-вече и личната и емоционална връзка между починалия от деликт и
претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата по
настъпване на смъртта на увредения, възрастта на лицата, обществено положение
на починалия и на ищеца, отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са
живели в общо домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са
конфликти или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства.
Поддържа и направеното
в отговора на исковата молба възражение за наличие на принос от страна на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Счита,че то подлежи на
разглеждане в настоящото производство. Задължителна сила за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици на деянието, съгласно императивната разпоредба
на чл.300 от ГПК, има само на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то
единствено относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици на деянието, следва да бъдат установени със съответните,
допустими от ГПК доказателствени средства, непосредствено в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело.
Поддържа и становището си по
доказателствените искания на ищците.
В съдебно заседание от
ищците не се явяват,представляват се от пълномощник
адв.Константинов-АК-Ловеч,който поддържа исковете. Уточнява, че претенцията за мораторна лихва е с начало от
датата,на която е изтекъл 3-месечният срок от поканата до застрахователното дружество.
Представя подробна писмена защита.
Ответникът се
представлява от юрисконсулт Маркова,която оспорва претенциите и поддържа
подадените отговори. Представя подробна писмена защита.
От представените
по делото писмени доказателства: Присъда
№11/01.07.2016г. по НОХД №367/2015г. на ОС-Ловеч, Препис-извлечение от Акт за
смърт на Община Ловеч, Удостоверение за наследници №02-04-1425/28.11.2017г. на Община Троян,
Удостоверение за родствени връзки изх. № 02-03-600/19.07.2018г. на Община-Троян,
Писмо с изх. № Л-6547/17.09.2018г. на ЗАД”АРМЕЕЦ"АД-гр.Ловеч, Пълномощно,
НОХД №367/2015г.по описа на ОС-Ловеч, т.д.№82/2019г.по описана ОС-Ловеч,копие
от страница от дневник на В.Ц., заключението на съдебна авто-техническа
експертиза на в.л. инж.Н.К., показанията на разпитаните свидетели- И.И.Ц., Ц.П.С.,
В.А.Ц., преценени по отделно и в съвкупност,съдът приема за установено
следното:
По допустимостта.
Съдът
намира,че исковете са допустими,тъй като
са предявени от и срещу легитимирани лица, при представеното удостоверение за наследници
и удостоверение за родствени връзки, легитимиращи ищеца И.Ц. като брат, а В.У.
и Д.У.-като дядо и баба на починалата в ПТП на 11.08.2015г. В.И.Ц..
Отговорността на ответника е ангажирана
с оглед данните и признанието за наличие на сключена и валидна към момента на
ПТП застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, покриваща
отговорността на водача Ф.А.М., признат за виновен в причиняване на 11.08.2015г.
на ПТП, при управление на МПС-л.а.с марка „Ауди", с рег.№ ***, собственост
на А.О.А., което се сочи за причина за претърпените от ищците неимуществени
вреди. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение,
възникнало по силата на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, обективирана с Полица № 11115000085961,
валидна за периода от 10.01.2015г. до 09.01.2016г.
При действието на КЗ(отм.) тези факти
са достатъчни,за да обосноват допустимостта на претенцията.
Не се спори, доказва се и от
представените документи,че ищците са предявил претенциите си и пред
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. На И.Ц. е отговорено с писмо с
изх.№Л-6547/17.09.2018г.,като застрахователят е отказал да изплати
обезщетение,с мотив,че представените по
претенцията документи не обосновават в достатъчна степен основание за
присъждане на такова. На В.У. и Д.У. е отговорено с писмо с
изх.№Л-6548/17.09.2018г., отново с отказ за изплащане на обезщетение,поради
липса на основание за това.
При тези констатации съдът намира,че
искът е допустим.
По същество.
Не се спори,че ищецът И.И.Ц.
е брат починалата В.И.Ц.,а Д. и В. и У. са нейни баба и дядо.
По реда на
чл.146,ал.1,т.3 от ГПК не се оспорва,че е налице ангажираща съда и страните Присъда
№11/01.07.2016г.,пост.по НОХД № 367/2015г.,с която ОС-Ловеч е признал
подсъдимия Ф.А.М.за виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.4,вр.ал.3,пр.4
и 5, б.„б", във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 и вр.чл.2,ал.2 от ПК, за това, че
по непредпазливост е причинил смъртта на две деца - М.Д.Ц.и В.И.Ц., както и
средна телесна повреда на трето дете- П.М.а Б.от гр. София. ОС-Ловеч е наложил наказание
„лишаване от свобода" за срок от 8 години. Присъдата е обжалвана пред
АС-Велико Търново,където по образуваното ВНОХД №279/2016г. е постановено решение,
с което първоинстанционната присъда е изменена, като престъплението извършено
от поде. М. е преквалифицирано от чл.343,ал.4, във вр.с ал.3,пр.4 и 5, б
„б" пр. 1 от НК в такова по чл. 343а,ал.1,б „г", пр.1 във вр. с
чл.343,ал.3,пр.4 и 5 б „б" пр.1, във вр. с ал.4 от НК и е намален размерът
на наложеното му наказание от 8 на 5 години. Решението на АС-Велико Търново е
обжалвано пред ВКС, където по образувано н.д.№176/2017г.,ІІ-ро НО и с Решение
№77/28.03.2017г., ВКС окончателно приема, че поде. М. е извършител на
инкриминираното му деяние и по отношение на извършеното от него е неприложим
привилигирования състав на чл. 343а от НК. Делото е върнато на АС-Велико
Търново, където по образуваното ВНОХД №129/2017г.,по което съдът е приел, че
поде.М. е извършил деянието по 343,ал.4,вр.ал.3,пр.4 и 5,б.„б", вр.чл.342,ал.1 НК и му налага наказание лишаване от свобода за срок от 6 години и 6 месеца. С Решение
№267/01.12.2017г.,пост.по н.д.№ 948/ 2017г., 2-ро НО ВКС оставя в сила
решението на апелативната инстанция. Присъдата е влязла в сила на 01.12.2017г.
Тази присъда има
задължителна сила за гражданския съд и страните на основание чл.300 от ГПК,в
частта установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Ответникът изрично призна
наличието на валидна към момента на ПТП-11.08.2015г., сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,по отношение на лекия
автомобил с марка „Ауди
Ищците ангажират свидетели за
обосноваване на претенциите им.
Свидетелят И.И.Ц. е баща на починалото
момиче и на ищеца И.Ц.,съотв. зет на Д. и В.У.. Сподели,че между децата е имало
много силна връзка,изградена и поддържана през целия им живот- „..Винаги са
били заедно,във всеки момент,когато са имали възможност. Помагали са си по
всякакви въпроси-в училище и в живота,дори с цената на компромиси и лишения.”. Обясни,че
с оглед близката им възраст (разликата им е 3 години и 8 месеца) двамата са си
помагали повече отколкото родителите им. По примера и с помощта на брат си В.завършила
езиков курс, постигнала призови места в олимпиади по математика, български
език, астрономия. Децата са били винаги заедно,с изключение на лятото на инцидента,
когато И. е имал вече ангажименти като студент в гр.София. И. е споделил на
баща си,че изпитва вина за отсъствието си тогава. Връзката между брат и сестра
продължила и след като ищецът отишъл да учи в София- „..дъщеря ми
поддържаше контакти с брат си,ходеше при
него в София. През почивните дни,когато го няма съквартиранта му и е бил сам, е
оставала при него в общежитието..”. Заяви, че семейството им не е имало
проблеми, винаги са били заедно. Потвърди,че всяка ваканция децата са изкарвали
в с.Л. при баба и дядо (ищците У.). Твърди,че децата са били привързани към
баба си и дядо си, при тях се чувствали на спокойствие, харесвала им обстановката.
Категоричен е, че „..обичаха се с баба и дядо и те се грижеха за тях….един от
основните им приоритети беше ваканциите да си отидат заедно при баба и дядо…”.
Свидетелят твърди,че след смъртта на
сестра си И. се променил много- психически не е добре, при споменаване на
сестра му се усамотява и изолира от околните, избягва да говори за нея.
Съобразяват се с това и не засягат тази тема,тъй като „..виждаме,че все още му
е рано..”. Присъствал е на част от траурните ритуали,но го изживява много тежко,поради
което не го насилват. След смъртта на сестра си избягва да си ходи сам в с.Л.,тъй
като му навява трагични спомени. Ходят
си заедно,тъй като с тях се чувства по-спокоен. Не желае да присъства и на
съдебните производства, защото се разстройва.
Свидетелят обяснява,че смъртта на
внучката е приета изключително тежко и от бабата и дядото. Те се грижели много
за децата- „..баба Динка беше по следите им да се стане беля,но явно
стана,много трагично го приеха.Не говореха известно време по този въпрос.Ужасно
беше..”.
При анализа на показанията на свидетеля
съдът отчита близката родствена връзка и съпричастност към загубата, но също и
факта,че показанията му са за непосредствени негови впечатления, последователни
са, логични и единни с останалия събран доказателствен материал. Не се откриват
противоречия между тях за относимите за спора факти и обстоятелства. Затова
съдът приема, че показанията му са обективни и може да се позове на тях изцяло.
Свидетелката Ц.П.С.е близка на
семейството. Приятелството с родителите датира от раждането на В.и е прераснало
в такова между децата им. Дъщерите на свидетелката и В.са отраснали заедно,
учили в една детска градина, в едно училище, били изключително добри приятелки.
С тях често е бил и братът И., когото определя като „..един много добър брат и
приятел..почти винаги беше с тях. Помагаше им,както на Вили, така и на моите
деца. Занимавал се е с тях. Гледаше Вили, като
по-голям я вземаше от детската градина. Събирали са се в къщи или в тях
и той им помагаше по математика..”. С.потвърждава,че отношенията между брат и
сестра били много близки,много се уважавали и обичали. Като по-голям И. винаги
е помагал на сестра си,а и на приятелките й. По примера на брат си В.се
изградила като амбициозно и отговорно дете- „..и тази амбиция към учене и
извънкласни дейности беше породена от това,че брат й беше един добър пример,тя
го следваше,той много й помагаше….Първо Иво издържа тези сертификати и
съответно Вили,както и моите момичета…”. Потвърждава,че връзката между брат и
сестра не е прекъсната и след като станал студент- „..С Вили двамата не си
прекъснаха контактите,тъй като тя му ходеше на гости и той си идваше. И. като
по-голям ги е извеждал с моите момичета да им разкаже за университета..”.
Свидетелката потвърждава,че децата изкарвали всичките си ваканции в с.Л.. Двамата
обичали да ходят там, защото били много привързани към при баба и дядо,помагали
си- „..имали са силна връзка,за да искат
децата да бъдат там..”. В.споделяла на приятелите си с вълнение за времето, изкарано
на село,с баба и дядо- „..после разказваше с патос на моите деца за прекараната
страхотна лятна ваканция,с децата,тъй като там имало много деца на възрастта й,
компания,с които изкарва лятото.
Свидетелката споделя,че след смъртта на
сестра си И. се променил - „..не е това момче,което беше-не е така
жизнерадостен..С моите дъщери се виждат в София,но рядко. След инцидента,като
близки приятелки, имам чувството,че всички някак си се затвориха..”.
Обяснява,че го е виждала два пъти след инцидента,но не говори за това,тъй като
счита,че темата все още е болезнена за него и не я е преодолял. Вече по-рядко
се връща в Троян, посещава родителите си главно на вилата, където в последствие
са се установили.
Свидетелката В.А.Ц.също е близка на
семейството и познава децата от малки. Потвърждава,че отношенията между брат и
сестра били изключително близки, помагали си за всичко,постоянно били заедно
двамата. Определя ги като обичайни за българското семейство отношения. Всяка
ваканция и често през почивните дни децата с желание ходели в с.Л.. Изключение
е последната година, когато В.заминала сама, тъй като брат й учел за изпити. Обяснява,че
И. приема смъртта на сестра си много тежко, затворил се, потиснат е,
депресиран,не говори за случката, докато преди постоянно говорел за сестра си. Не
искал да идва на заседанията, тъй като болезнено изживявал възстановяването на
инцидента със сестра му. Вече се прибира по-рядко и при срещите им говорят за
„неговите неща,а не сестра му,тъй като
тази тема е много болезнена за него..”.
Свидетелката поддържа близки отношения
и с ищците У. и потвърждава, че връзката им с внуците е била много силна. След
смъртта на В.възрастните „..те рухнаха психически и здравословно..”. Като
приятел на дъщеря им К. е помагала да ги водят на лекар, купувала им е
лекарства, от каквато помощ не са се нуждаели
преди трагичния инцидент.
Съдът
кредитира показанията и на тези свидетели като обективни,тъй като се основават на непосредствените им
впечатления, ясни са и логични и не
противоречат на останалите доказателства.
По инициатива на ответника и за обосноваване
на възражението му за наличие на съпричиняване от страна на В.Ц., се допусна
САТЕ, изготвена от в.л.инж.Н.К.. Експертът дава заключение, че
местопроизшествието е на участък от път 35 409 при километър 1.800- между
с.Л. и разклона за гр.Троян. Пътното платно е асфалтирано,но е без хоризонтална
маркировка и обособени тротоари. Има затревени банкети с ширина 1.10м. в ляво и
в дясно след края на асфалта. Тревата е висока и след нея има храсти, които не
позволяват нормално движение на пешеходци или превозни средства. В близост няма
терен, предназначен за движение на пешеходци. По отношение местонахождението на
В.непосредствено преди настъпване на произшествието,въз основа на събраните в
наказателното производство доказателства,експертът заключава,че се е намирала
на тревата в ляво извън пътното платно,по посока и с лице към с.Л.. Пред нея в
същата позиция е било и другото починало дете-М.,а зад нея св.П.Б.. По въпроса
имала ли е възможност да възприеме движението на лекия автомобил преди
настъпване на ПТП, вещото лице е съобразило както характера на пътя-прав
участъкът, преди десен завой, с добра видимост и в завоя, така и
местонахождението на починалата и заключава, че е имала видимост към пътното
платно и идващите два автомобила. При заставане на тримата крайно в дясно (съгласно
показанията на св.Б.-очевидец) върху тревата един зад друг,е ясно,че са имали
видимост и възможност да възприемат опасността, а именно приближаващият ги с
висока скорост л.а.с марка „Ауди-
Съдът приема заключението на съдебната
експертиза като компетентно и обективно и гради изводите си на него.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран със субективно съединени искове
с правно основание чл.226 КЗ(отм.), във връзка с §22 и §96 от КЗ нов, чл.45
и чл.52 от ЗЗД. При съобразяване,че към момента на осъществяване на
деликта- 11.08.2015г., в сила е бил КЗ-2005г. /отменен/ то той се явява
материалният закон, регламентиращ отношенията между страните. В приетия КЗ-нов,
в нормите, уреждащи приложението му към заварените случаи- §22 от ПЗР, е
предвидено,че за застрахователни договори,сключени преди влизане в сила на този
кодекс,се прилага част ІV от отменения КЗ,освен ако страните договорят друго
след влизане в сила на този кодекс. Данни за допълнителни уговорки в посочения
смисъл-няма, а и с оглед момента на осъществяване на застрахователното събитие-преди влизането в
сила на КЗ нов (01.01.2016г.), е невъзможно.
Предявена е претенция за присъждане на обезщетение за
претърпени от ищците неимуществени вреди, в следствие на смъртта на В.И.Ц.-
тяхна сестра,съответно внучка, настъпила при ПТП на 11.08.2015г.
Искът е предявен срещу ответника „ЗАД „Армеец”, тъй
като към ПТП /11.08.2015г./ отговорността на водача, управлявал автомобила, е
била обезпечена със сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с този застраховател. Ищците са предявили претенциите си и
пред застрахователя, но по образуваната Щета с №10017100104344Н са получили
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение,с мотив за липса на
доказателства и основание за присъждане на такова.
Налице е и следващата предпоставка за ангажиране отговорността на
застрахователя - наличие на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащ
отговорността на прекия причинител Филип М.. Както се посочи по-горе и тази
предпоставка е категорично установена със силата на присъдено нещо, постановена
и ангажираща гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, с постановените в хода
на наказателното производство съдебни актове и окончателният Решение
№267/01.12.2017г.,пост.по н.д.№ 948/ 2017г., ІІ-ро НО на ВКС,с което се оставя
в сила решението на апелативната инстанция. Присъдата е влязла в сила на 01.12.2017г.
По правилото на чл.300 от ГПК е налице ангажиращо произнасяне на наказателен
съд по отношение извършеното деяние-престъпление по чл.343,ал.4,вр.ал.3,пр.4 и
5,б.„б", вр.чл.342,ал.1 НК, неговата противоправност и виновността на
дееца Ф.А.М.. По този начин се обоснована пряката причинно-следствена връзка
между допуснатите от признатия за виновен Филип М. нарушения на ЗДП и
причинената смърт на В.И.Ц..
Спорът е дали ищците попадат ли в категорията на лицата,на които се
дължи обезщетение и евентуално в какъв размер следва да е.
Както е известно с ТРеш.№1/2016г. от 21.06.2018г.,пост.по т.д.№1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС, се конкретизира кръгът на лицата, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По
отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено и
прилагано от години, въз основа на Постановление №4/1961г. и Постановление
№5/1969г.на Пленума на ВС, за обхващане на лицата, за които житейски е логично
да се предполага,че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят
болки и страдания от загубата му. В този кръг са деца-включително и отглеждани,
родители, съпруг-включително и фактическият. Възприе се подход за необходимост
от синхронизиране на българското законодателство с европейското,като се установи възможността по изключение право
да търси обезщетение да има и „..всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени..” (т.1 от ТРеш.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС). Предпоставките да се
присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият в тази
хипотеза обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка и
надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка, поради която
със смъртта търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Изхождайки от мотивите на тълкувателното
решение,следва че в тази хипотеза попадат само тези отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на
близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции,
поради липсата на изключително значим за него близък.
В този смисъл съдът приема за неоснователно възражението на ответника за
неприложимост на това тълкуване на Закона към процесния казус. Настъпването на застрахователното събитие
преди приемане на тълкувателното решение не изключва приложението му. Този
извод се основава на характеристиката на тълкувателните решения,които не са
нормативен акт (чл.46 от ЗНА). Макар теорията да им придава ролята на източник
на правото,то следва да се отчита,че с тях единствено се дава тълкувание на
съществуващи и действащи правни норми, те не се създават, не се изменят, не се
отменят. С ТРеш.№1/21.06.2018г.,пост.по т.д.№ 1/2016г.на ОСНГТК на ВКС не се
въвеждат нови материално-правни норми,а единствено се разширява кръгът на
легитимираните да търсят обезщетение трети лица. Това, видно от мотивите, е
наложено както от развитието на обществените отношения, така и от новите
изисквания към България,като държава членка на ЕСъюз. Насоките в европейското
законодателство са за разширяване в обхвата на пострадалите лица-
квалификацията „жертва” (съгл.Директива 2012/29/ЕС) на престъпление, което в
националното законодателство намира отражение в изоставянето на ограничителния
подход на Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС и приетата
възможност по изключение обезщетение за претърпените вреди да търси и всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. В основата на този подход е
изискването за справедливост, залегнал като основополагащ в тези
отношения,съгласно чл.52 от ЗЗД.
Възражението не може да се сподели дори и в развитата от застрахователя
насока на тълкуване от гл.т.на покритите застрахователни рискове с процесния
застрахователен договор. На първо място-видно от съдържанието на нормата на
чл.223 от КЗ(отм.), при чието действие е сключен застрахователният договор,
„застрахователният риск” е дефиниран общо- причинените от застрахования
имуществени и неимуществени вреди на трети лица. Няма изрично определяне на
третите лица. Критерият,по който се регламентират като такива, е да са претърпели
вреди в резултат на деятелността на застрахования. Затова и не може да се
сподели и твърдението,че с тълкувателното решение се създава „нов
застрахователен риск”- за покриване на вредите и на трети лица,извън
кръга,определен с цитираните постановления. Както се посочи
по-горе-предназначението на тълкувателните решения не е да създават нови правни
норми, а единствено да дават насоки при дефинирането им. С процесното
тълкувателно решение не се изоставя даденото тълкуване с Постановление №4/1961г.,
№5/1969г. и №2/1984г., а се разширява приложното му поле.
Не може да се сподели и изразената в допълнителния отговор
позиция за приложимост на тълкувателното решение само към отговорността на
деликвента,тъй като е известно,че отговорността на застрахователя и прекия
причинител са функционално обусловени, като основаващи се на един и същи
факт-настъпилия в резултат на действията/бездействията на застрахования деликт.
По изложените съображения и при данните за родството на
ищците с починалото лице, са налице формалните предпоставки и те са материално
легитимирани да предявят настоящите претенции.
Основателността на исковете
им е подчинено на критерия наличие на „трайна и дълбока емоционална връзка с
починалата..”, заради която от смъртта й търпят продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките
да се присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият
обезщетение е изградил с починалия приживе особено близка и надхвърляща
общоприетите представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта
търпи болки и страдания, сравними по интензитет с тези на лицата от най-тесния
кръг. Обективните проявления на тази близост могат да бъдат различни- очаквания
за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, анализирани през
персоналните разбирания и изживявания на ищците.
Съдът намира,че тези предпоставки са доказани по отношение на ищеца И.Ц..
От показанията на разпитаните свидетели се
установи,че връзката между него и сестра му е била силна, трайна, изграждана и
поддържана през цялото им съвместно съществуване. Още от малки децата са били изключително
привързани един към друг и отношенията им са надхвърляли традиционните
и общоприети добри взаимоотношения между тази категория роднини. Свидетелите споделиха,че
освен чисто роднинската близост, те са били много добри приятели. Неразделни са
били както в учението,така и в свободното време. Всяка ваканция са изкарвали
заедно и са споделяли моментите на
порастването и осъзнаването им като личности. Градили са общи планове и са
споделяли общи интереси. Ищецът е имал решаваща роля в развитието на сестра
си,а в последствие дори и на приятелките й (св.Ц.С.). Макар да не са били
лишени от родителската грижа, между тях е имало изградено доверие и взаимопомощ(св.И.Ц.).
Братът е бил добрият пример, който В.е следвала и мотив за постигане на отлични
резултати в училище. Свидетелите подробно разказват за всестранните интереси на
момичето, за завидните резултати по български и английски език, по математика,
астрономия. Посочиха,че съществена роля за създаване на отговорното й отношение
към учението има ищецът, който й е помагал в уроците, с примера си я е
мотивирал да бъде амбициозна и целеустремена. Връзката им не е прекъсната и след
установяването на Ц. в София и макар под друга форма е продължила да бъде
определяща в живота им. Братът отново е бил значима фигура,носещ нов опит и
впечатления от университета, от новия град. Тези споделени от свидетелите факти
обосновават извод,че отношенията между брат и сестра са издържали „проверката”
на трудните етапи на съзряване на всеки от тях и са имали съществена роля,
определяща живота и на двама им. При изградена връзка с толкова
интензивно присъствие смъртта на сестра му е била с изключително тежко
отражение върху ищеца. Всички свидетели са категорични, че И. се е изолирал, ограничил
е контактите, особено тези които напомнят за В.. В психоемоционален
план още не е преодолял липсата й, все още не може да говори спокойно за нея, отсъствието
й е реално и още определя
ежедневието му. Трудно превъзмогва мъката си и дори се обвинява за
отсъствието си в деня на инцидента. Промяната у него е съществена и негативна и
е подчинена на загубата на значимия за него близък човек-сестра му В..
По изложените съображения съдът
приема,че отношенията между ищеца и сестра му приживе и последиците от смъртта
й носят признаците на „особено близка привързаност” по см.на ТР № 1/2016г.на
ОСГТК, тъй като надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
тази родствена връзка морални болки и страдания.
При преценката на обективния размер
следва да се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди. Обективният
критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от
увреждането. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от
причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето
случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия
размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и
това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите
целия живот на пострадалите /в т.см.Реш.№95829.09.2009г.пост.по
т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС,пост.по
т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване на историята
на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете,че претърпените
болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни както на
емоционално ниво, така и от гледна точка
на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание. В случая
съдът отчита,че за ищеца загубата е не само на най-близък сродник-сестра, но и
на близък приятел в процеса на съзряване и формиране на личността му.
Критерий при определяне
на размера на обезщетението е принципът на справедливостта, заложен в нормата
на чл.52 ЗЗД. Като показател не следва да се възприема като абстрактен, а
обусловен от общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от
развитието му и от съществуващата икономическа конюнктура. Затова при
определяне размера на полагащото се обезщетение освен посочените по-горе
морални измерения на болката на пострадалия, следва да се отчитат и конкретните
икономически условия към настъпването на катастрофата. Стойностният израз на тази
фактори са актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на
застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. В този смисъл е и константната съдебната практика,която
съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д.№916/2011г., I
т.о.,ТК, Реш.№83/06.07.2009г.по
т.д.№795/2008г.,II ТО на ВКС, Реш.№1/26.03.2012г.по т.д.№299/2011г.,II ТО на
ВКС, Реш.№65/03.07.2012г. по т.д.№211/2011г.,I ТО на ВКС, Реш.№233/20.12.2016г., т.д.№3586/2015г.,II
ТО на ВКС, Реш.№749/05.12.2008г.,по т.д.№387/2008г,ІІ ТО на ВКС, Опр.№756/19.11.2013г.
по т.д.№1235/2013г.,II ТО на ВКС и др. В тях се приема, че застрахователните
лимити следва да са ориентир и за размерите на
обезщетенията, които се определят за пострадалите. Това е и функцията им на
договорно или нормативно определена граница на отговорността на застрахователя,
а не само да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски,
които всеки застрахован дължи. В случая по правилото на §26 от КЗ нов и с оглед
момента на осъществяване на деликта, приложими са отново застрахователните
лимити на чл.266 от КЗ(отм.).
При така установените обстоятелства
съдът приема,че обезщетението за претърпените от ищеца И.Ц. неимуществените
вреди от загубата на сестра му в катастрофата на 11.08.2015г., следва да е в
размер на 40 000лв.
При определяне на размера на
обезщетението съдът приема,че не следва да прилагат въведените с на § 96 от ПЗР на КЗ и във вр.с чл.493а,ал.4 от КЗ лимити
на обезщетение.
Съдът
намира,че подобен подход противоречи на първо място на основополагащия принцип
за определяне размера на обезщетение-този на справедливостта,съгласно чл.52 от ЗЗД. С така въведения лимит се изключва приложението на обективността и
съотнасянето на обема и интензитета на преките и непосредствени вреди към дължимото
обезщетение, като еквивалент в пари. Противоречи на изискването за адекватност
на застрахователното обезщетение към обема на претърпените вреди и лишава от
смисъл сключването на застрахователен договор.
На следващо
място съдът намира,че въведена по този начин нормата на §96 от ПЗР на КЗ
противоречи на европейското право. Видно от §7 от ДР на КЗ,с последния в
националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви, между
които и специалната, касаеща застраховката „Гражданска отговорност”- Директива
2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.,относно
застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни
средства и контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.
Директивата кодифицира съществувалите преди норми и главно Директива 72/166/ЕИО
на Съвета от 24 април1972г. и т.н. Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30
декември 1983г. Относими към казуса са нормите, регламентиращи обхвата на лицата,на
които се дължи обезщетение и подходът при определяне на размерите му в
националното законодателство. Така съгласно Директива 2009/103 задължение на
държавите-членки е да гарантират минимални суми на застрахователно
покритие,които да обезщетят напълно и справедливо всички пострадали. Следва да се предвиди
минимално покритие на пострадал или за претенция (т.12 от преамбюла) В чл.9,ал.1
е посочено,че "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение
на следните минимални суми: а) в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди—1 000 000
EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. "
Във връзка с приложението на тази норма е
налице и отговор на Съвета на ЕС на отправено преюдициално запитване - Решение
на СЕС от 24.10.2013г.по село С-277/12,(с докладчик съдия А.Арабаджиев), в
което Съдът е отговорил,че „ държавите-членки трябва да упражняват своята
компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и че разпоредбите
на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при
използването на моторни превозни средства, не могат да лишат посочени по-горе
директиви от тяхното полезно действие..” Също е прието,че „
Ако националните законодатели бяха свободни, когато счетат за нужно да
определят в националното право за всяка отделна категория установени вреди
максимални гарантирани суми, по-малки от минималните гарантирани суми по член
1, параграф 2 от Втора директива посочените минимални гарантирани суми, и
следователно този член, биха били лишени от тяхното полезно действие..”. Тълкуването,което
съдът дава е,че ”Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,параграфи 1 и
2 от Втора директива 84/5 , трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност" при използването на
моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само
до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,параграф
2 от Втора директива 84/5.
В случая с
нормата на §96 от ПЗР на КЗ реално се въвежда на лимит на максималното
обезщетение,което може да се получи при застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” и то е в пъти по-ниско от установените стандарти, описани
по-горе и поставящи минимален праг за репариране. На практика се дерогират
предварително уговорените застрахователни лимити, при и с оглед на които
страните са сключили застраховката. Въведена в този й вид нормата противоречи
на европейското законодателство, поради което националният съд е задължен да
зачете директното му действие
(т.н.директен ефект) и приложи общностното право. Това е наложително и при
наличието на изрично произнасяне на Съда на
Европейските общности по преюдициалното запитване, касаещо тези
разпоредби, съгласно чл.633 от ГПК.
(Следва да се
отбележи,че опасността от злоупотреба и необосновано предявяване на множество
претенции на лица,от категорията на чл.493а,ал.4 от КЗ, се преодолява с
въведения критерий за доказване на „особено близка връзка” между пострадалия и
увреденото лице, преценката на които се извършва от съда на база на
ангажираните доказателства.)
По изложените
съображения съдът приема,че не следва да е обвързан с въведения в §96 от ПЗР на
КЗ максимален размер на възможно обезщетение, а е нужно съгласно принципа на
справедливостта и европейските норми да определи обезщетението в съответствие с
действителните вреди, претърпени от ищеца.
Затова определя
размера на дължимото на И.Ц. обезщетение в размер на 40 000лв.,а иска до
пълния претендиран размер от
80 000лв., като неоснователен и недоказан намира,че следва да се отхвърли.
По правилото на
чл.223,ал.12,във вр.с чл.227 от КЗ(отм.) и чл.84,ал.3 от ЗЗД върху тази сума следва да се присъди лихва за забава
от дата,от която е поискана от ищеца- 25.08.2018г.до окончателното изплащане на
сумата.
По претенцията на Д.
и В.У..
Както се посочи по-горе материално-правната
легитимация на лицата, на които следва да се признае право на обезщетение по
реда на чл.493а,ал.4 от КЗ, се определя от обосноваването и доказване на
създадена с починалия „трайна и дълбока емоционална връзка..”, заради която от
смъртта му търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките да се присъди обезщетение са да
е доказано по несъмнен начин,че търсещият обезщетение е изградил с починалия приживе
особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост,
връзка, поради която със смъртта търпи болки и страдания, сравними по
интензитет с тези на лицата от най-тесния кръг (тези по ал.3). Степента на
родство в тази хипотеза не е определяща за преценката и не обуславя
основателността на иска. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, като
отсъствието й изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
При произнасянето си съдът отчита
спецификите на българската патриархална традиция за съществената роля в
отглеждането на децата на бабата и дядото. В повечето семейства присъствието
на прародителите е значимо и търсено. Няма основание за
съмнение,че така е било и в семейството на ищците и показателен за това е
фактът,че и двете деца са предпочитали през почивното си време да бъдат в Л.,
при баба и дядо. От ангажираните от ищците доказателства се доказа,че като баба
и дядо на В., ищците У. са били привързани, грижили са се за нея и брат й от
малки, имали са авторитет и се били търсени. Свидетелски показания,обаче не
обосновават отношенията им да са се отличавали от традиционните представи за
разширеното семейство. От тях не се установиха факти и обстоятелства, които да обосноват
по категоричен и убедителен начин,че връзката им е била „специална” до степен
да се е приближава по интензитет до отношенията с родителите. Съдът не поставя
под съмнение изградената близост между баба, дядо и внучка, но в случая, за да
се обоснове наличие на изключение и съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка, е нужно да се ангажират категорични и убедителни
доказателства за проявленията на тази близост. Свидетелите говорят единствено
за присъствието на прародителите по време на ваканциите,с типичните за тази
родствена връзка загриженост, отговорност и споделеност. Установи се,че децата са отглеждани преимуществено от родителите
си, в семейството, а ролята на баба и дядо е била подпомагаща. Сам по себе си
фактът,че произшествието се е случило по времето,когато внучката им е била при
тях на гости, разбираемо засилва болките и страданията на ищците,но сам по себе
си, без наличието на доказателства за посочените по-горе обстоятелства, не е
достатъчен да обоснове наличие на изключение по см.на т.1 от ТРеш.№1/20-16г.на
ОСНГТК на ВКС. Не се представиха конкретни доказателства за
влошаване на здравословното им състояние,за провокирани от инцидента нови
проблеми, хоспитализации и т.н. Затова съдът,без да поставя под съмнение преживените
от ищците морални болки и страдания от загубата на внучката им, непреодолимостта
им и негативния отпечатък върху целия им живот, намира,че не са доказали при
условията на пълно и главно доказване интензивно присъствие на всеки от тях в
живота на другия, до степен за определяне на връзката им като изключение от
типичните отношения между прародители и внуче, от внезапното прекъсване на която
да са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по реда на
чл.493а,ал.4 от КЗ.
По изложените съображения претенцията на Д. и В.У. следва да се
отхвърли,като неоснователна и недоказана. Като последица следва да се отхвърли и акцесорния иск за
присъждане на лихва за забава.
По възражението на ответника за наличие
на съпричиняване от страна на починалата, за настъпване на вредоносния
резултат.
Съдът намира възражението за
недоказано. Ангажираната за обосноваването му САТЕ категорично установи,че при
съществувалата възможност да възприеме автомобила, В.е положила усилия в
рамките на обективните й възможности да предотврати удара. Не е налице
твърдяното от ответника нарушение на чл.108 от ЗДвП,а напротив със завидно за
възрастта на пострадалите отговорно отношение към правилата за движение. Категорично
е установено,че В.се е движела в ляво на пътното платно, и трите деца са били
извън пътя за движение, в тревата, били са един зад друг и са положили усилия
да се отстранят максимално по-далече, забелязвайки идващия автомобил. За жалост
всички тези техни усилия не са били достатъчни да предотвратят удара на
връхлитащия ги автомобил. На мястото на удара не е имало и препятствие или
височина, където децата да се установят или да ги запази. Експертът е
категоричен,че при така създалата се пътна ситуация В.Ц. не е могла да
предотврати произшествието. При тези данни и установения механизъм на
причиняване на ПТП,съдът приема,че не е налице съпричиняване от страна на
починалата за настъпване на вредоносния резултат.
По изложените съображения ОС-Ловеч
намира,че „ЗАД”Армеец” следва да се осъди да заплати на основание чл.226 от КЗ/отм./,във връзка с §22, § 96 от КЗ-нов и чл.45 и чл.52 от ЗЗД, на И.И.Ц.
обезщетение за претърпените от смъртта на сестра му В.И.Ц.-поч.на 11.08.2015г.,
в ПТП, причинено при управление от Ф.А.М.на автомобил с
марка „Ауди” модел „80”, с ДК № ***, при наличие на валидно сключена към
момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с това застрахователно дружество, сумата 40 000лв., ведно
със законната лихва върху тази сума с начало от 25.08.2018г. до окончателното й
изплащане. Иска на И.Ц. до пълния претендиран размер от 80 000лв.,като
неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
Следва да се отхвърлят исковете на Д.М.У.
и В.В.У. срещу „ЗАД”Армеец” за присъждане на обезщетение на основание чл.226 от КЗ/отм./,във връзка с § 22, § 96 от КЗ-нов и чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за
присъждане на обезщетение за претърпените от смъртта на внучката им В.И.Ц.-поч.на
11.08.2015г., в ПТП, причинено при управление от Ф.А.М.на автомобил с
марка „Ауди” модел „80”, с ДК № ***, при наличие на валидно сключена към
момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с това застрахователно дружество, в размер от по
60 000лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху тези суми с
начало от 25.08.2018г. до окончателното им изплащане, като неоснователни и
недоказани.
По
разноските.
При този изход на спора и
обстоятелството,че ищците са освободени от заплащане на държавна такса и
разноски,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на
претенциите следва да се заплати от осъдения ответник. Така при уважения размер
от 40 000 лв. дължимата държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които съдилищата събират по ГПК, от 1600лв. следва да се възложи на
„ЗАД”Армеец”. Сумата следва да се внесе по сметката на Окръжен съд Ловеч след
влизане на решението в сила.
Разноските на страните следва да се
определят по съразмерност с уважената/отхвърлена част от иска.
Разноските на И.Ц., съгласно
представения договор за правна защита и съдействие и пълномощно,с отбелязване,че
са реално платени, са 1200лв. Съразмерно с уважената част от иска има право на
възстановяване на разноски до размера на 600лв.
С оглед пълното отхвърляне на исковете
на Д. и В.У. за това представителство не следва да се присъжда възстановяване
на изплатения адвокатски хонорар.
С оглед изхода на спора и ответникът
има право на възстановяване на направените разноски,съразмерно с отхвърлената
част от иска. Представен е списък,с който се претендират направени разходи за съдебна
експертиза-200лв. и юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78,ал.8 от ГПК.
Съдът намира,че искането е основателно при съобразяване на чл.25,ал.1 от
Наредба за правната помощ и чл.78,ал.8 от ГПК, възнаграждението следва да се
определи в размер на 200лв. Или общо се
признават разноски на ответника в размер на 400лв. От тях при съобразяване
размера на отхвърлената претенция, на възстановяване подлежи сумата 320лв.
Сумата следва да се разпредели между ищците- от И.Ц.- 120лв.,а от Д. и В.У.-по
100лв.от всеки.
По изложените съображения Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗАД ”АРМЕЕЦ” с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Средец”, ул.”Стефан Караджа”№2,
представлявано от М.П.И. и В.П.К.-М.-изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Л.М.-М,
ДА ЗАПЛАТИ НА И.И.Ц. с ЕГН **********,***,
на основание чл.226 КЗ(отм.),във вр.с §22, §96 от КЗ-нов и чл.45 от ЗЗД, сумата
40 000 (четирийсет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума
с начало от 28.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за претърпените от смъртта на сестра му В.И.Ц.-поч.на 11.08.2015г., в ПТП,
причинено при управление от Ф.А.М.на автомобил с
марка „Ауди” модел „80”, с ДК № ***, при наличие на валидно сключена към
момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с това застрахователно дружество, а иска до пълния претендиран размер от 80 000лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Д.М.У. с ЕГН **********,*** и на В.В.У. с ЕГН **********,***, срещу „ЗАД ”АРМЕЕЦ” с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Средец”, ул.”Стефан Караджа”№2,
представлявано от М.П.И. и В.П.К.-М.-изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Л.М.-М,
за заплащане на основание чл.226 КЗ(отм.),във вр.с §22, §96 от КЗ-нов и чл.45
от ЗЗД на обезщетение от по 60 000 (шейсет хиляди лева) на всеки, ведно
със законната лихва от 28.05.2018г. до окончателното изплащане, за претърпените
от всяка неимуществени вреди от смъртта на внучката им В.И.Ц.-поч.на
11.08.2015г., в ПТП, причинено при управление от Ф.А.М.на автомобил с
марка „Ауди” модел „80”, с ДК № ***, при наличие на валидно сключена към
момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с това застрахователно дружество, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
„ЗАД ”АРМЕЕЦ” с ЕИК *********,с
горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ държавната такса в
размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева на основание на чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ЗАД ”АРМЕЕЦ” с ЕИК *********,с
горните данни, да ЗАПЛАТИ на И.И.Ц. с
ЕГН **********,с горните данни, сумата 600 (шестстотин) лева,представляваща
разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА
И.И.Ц. с ЕГН **********,с горните
данни, да заплати на „ЗАД”АРМЕЕЦ” с ЕИК
*********,с горните данни, разноски по съразмерност в размер на 120 (сто
и двайсет)лева.
ОСЪЖДА
Д.М.У. с ЕГН *********,с горните
данни и В.В.У. с ЕГН **********, с
горните данни, да заплатят на „ЗАД”АРМЕЕЦ”
с ЕИК *********,с горните данни, разноски по съразмерност в размер на 100
(сто)лева от всеки от тях.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: