Р Е Ш Е Н И Е
№5498/6.12.2019г.
гр.Варна,06.12.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито
съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11 196 по описа на ВРС за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от ищеца К.К.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен
адрес този на процесуалният му представител адвокат В.С. ***, офис *,
против ответната страна Г. Д. П. Б. З. Н. М., с адрес: *, с
която е предявен иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати
на ищеца: СУМАТА от общо 757,33 лева (седемстотин петдесет и
седем лева и тридесет и три стотинки) представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 108,68 часа за процесния
период 01.12.2017 г. - 31.03.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва
върху главницата от 757,33 лв., считано от датата на предявяване на иска – 17.07.2019 год. до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си молба на
следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства: Сочи
се от ищеца Кр.К., че в периода от 01.12.2017 г. до
31.03.2019г. полагал труд на длъжност „*“ в Регионална дирекция „П. Б. З. Н.“ /*/
- Варна. Същата била на структурно подчинение към Главна дирекция „П. Б. З. Н.“
/*/ в МВР. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът
твърди, че бил със статут на държавен служител.Пояснено е, че орган по
назначаването се явявал Директорът на * по силата на чл. 159, ал.1 ЗМВР и
Заповед № 8121з- 140/24.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, която
Заповед била обнародвана в ДВ бр. 13/2017г.За процесния
период, твърди ищецът, че полагал труд на 24 часови смени при сумирано
изчисляване на работното време Съгласно чл.176 ЗМВР - БТВ /брутното месечно
трудово възнаграждение/ на служителите на МВР се състояло от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на чл.187, ал. 3 ЗМВР
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното, според ищеца,
кореспондирало и със Закона за държавния служител. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДС - брутната заплата се състояла от основна и допълнителни възнаграждения а
извънредния труд при работещите на смени не се компенсирал с допълнителен
платен отпуск а заплащал с допълнително възнаграждение според размера на
положения труд. Твърди се още, че нормалната продължителност на работното време
била регламентира в чл. 187 ЗМВР, като съгл. ал.1 – била с продължителност от 8
часа дневно и 40 часа седмично при пет дневна работна седмица. Съгл. ал. 3 на
същия текст, работното време на държавните служители се изчислявало в работни
дни – подневно а за работещите на 8, 12 или 24 часови
смени – сумирано за 3 месечен период, като съгл. ал. 5, т. 2- работата извън
редовно работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа от отчетен период. Така например, конкретизира ищецът,
изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следвало да бъдат
изплатени на служителите до края на месец април а за второто – до края на
м.юли. Предметът на иска, сочи ищецът в сезиращата съда искова молба,
произтичал от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, като и
нормите на неговото полагане и съответните дължими изчисления, като до началото
на м.04.2015 г. имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване
на работното време, но след въвеждане в правния мир на цялата нова Наредба
относно работното време останала неуредена със специална норма, поради което
според ищца следвало да се прилага общата такава. Съгласно чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, твърди ищецът,
при сумирано изчисляване на работно време нощните часове се превръщали в дневни
с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Понятието нощен труд намирало
своето легално определение в чл.140 КТ /цитирано от ищеца буквално/.
Следователно, извежда извод ищеца, коефициентът се определял като нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд се разделяла на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд или 8 делено на 7 = 1,143. Заплащането на
нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му, сочи ищецът, били
уведени в 2 различни правни норми – в чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за структурата
на организацията на работната заплата, което ги правило различни правни
институти и двете плащания се дължали кумулативно независимо едно от друго.
Това според ищеца било пряко следствие от факта, че служителите на смени в МВР полагали
8 часа нощен труд, който бил по-дълъг от нормалния 7 часов такъв.ЗМВР изрично
разграничил заплащането за извънреден и нощен труд в чл.178 и чл.179, като
разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период
и умножаването йм с коефициент 1,143 се явявала
своеобразен извънреден труд, към който следвало да се прилага съответната
часова ставка. Изрично е доуточнил ищецът в исковата си молба, че не претендира
допълнително възнаграждение за нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на
час. Не претендира и допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд
като разлика между сбора на общо отработените часове за един отчетен период и
нормата часове за отчетен период.Подчертано е, че ищецът претендира
допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване
на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата
на посочените общи трудови норми,приложими при липсата на специален регламент
за служителите на МВР. В тази връзка на стр.предпоследна от исковата молба
ищецът излага изчисленията си за всяко отчетно тримесечие от процесния период от 1.12.2017 г. до 31.3.2019 г., като
посочва и дължимите суми .За последното
тримесечие на 2017 г., претенцията на ищеца е само за м. 12., доколкото
аналогични възнаграждения за м. 10. и м.11.2017 г. били присъдени с Решение на
ВРС по гр.дело № 19 365/2017 г. потвърдено с окончателно Решение на
ВОС.Претенцията за главница, конкретизира ищецът била формирана като разлика
между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с
коефициент 1,143, умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при
завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 178, ал.
6 ЗМВР.Положеният труд, сочи още ищецът, се отчитал на тримесечие и съгласно
чл.21, ал.2 от Наредба 8121з – 776/29.7.2015 г. на Министъра на вътрешните
работи, резултатите били както следва: м.декември 2017 г. – нощен труд 24
ч., разлика при коеф. 1,143 – 4,432 часа – дължима
сума 20,95 лв. ; Януари –март 2018 г. – нощен труд 120 ч. – разлика при коеф.1,134- 17,16 ч. –дължима сума 120,12 лв.;Април – юни 2018 г.-нощен труд 152 ч.-
разлика при коеф.1,134-21,736 часа – дължима сума
152,15 лв.;Юли –септември 2018 г. – нощен труд 160 часа- разлика при коеф.1,134- 22,88 ч.- дължима сума 160,16лв. ;Октомври –декември 1018 г.-нощен труд
176 часа - разлика при коеф.1,134-25,168 часа –
дължима сума 176,18 лева и; Януари
–март 2019 г. –нощен труд 128 часа - разлика при коеф.1,134-18,304
часа – дължима сума 128,13 лева.Или, обобщено за периода от 1.12.2017 г. до
31.03.2019 г. се твърди в исковата молба, че ищецът положил общо 760 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1,134 възлизал на 868,68часа, като
преизчисляването на нощния към дневния труд водело до извънреден труд от 108,68
часа, който следвало допълнително ответникът да заплати на ищеца. Посочено е на
последно място в исковата молба, че при изчисляване на базата основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 % съгл. чл. 187, ал. 6 ЗМВР, задължението на ответника
към ищеца за целия период възлизало на общо сумата от 757,33 лева- главница.
При така изложеното по-горе на стр. предпоследна от исковата молба е обективирано и искането по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК за
осъждане на ответника да заплати на ищеца за периода от 1.12.2017 г. до
31.3.2019 г. сумата от 757,33 лева представляваща дължимо се допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 108,68 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда
и до окончателното изплащане на вземането.Ищецът е направил и искане по делото
да бъдат присъдени в негова полза сторените разноски, вкл. и тези за адвокатско
възнаграждение а в изпълнение на нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК е посочена и
банкова сметка ***рши плащане.В подкрепа на
твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени
искания.В изпълнение на дадените от ВРС
указания, в уточнителна молба от дата 5.8.2019 г./л. 8/ ищецът
е заявил, че не е в състояние да визира размер на уговорено трудово
възнаграждение по трудово правоотношение, поради факта че ищецът имал статут на
държавен служител в МВР. По отношение на възнагражденията на тази категории
служители, подчертава ищецът, че възнагражденията не се уговорят а се
регламентирали със Закона за бюджета на страната като основа, след което доизчисляват съобразно длъжността със съответни коефициенти
съгл.ЗМВР /чл. 176 и сл./. На второ място в същата уточнителна
молба е посочено, че със Заповед № 8121з- 140/24.1.2017 г. /обн.
в ДВ бр.13/07.2.2017г./ Министърът на вътрешните работи утвърдил Класификатор
на длъжностите в МВР. Според този Класификатор ищецът бил държавен служител по
см. на ЗДС и ЗМВР като възнаграждението се договаряло между работник и работел.
Едновременно с това обаче се твърди, че държавните служители нямали
работодател, но имали орган по назначаване, който не определял и не договарял
основно месечно възнаграждение а отделно от това статутът на ищеца бил доказан
по предходното аналогично дело № 19 365/2017 г. На следващо място в уточнителната молба ищецът отново е обяснил, че исканата от
ВРС информация относно образуването на сбора от главницата се съдържа в
таблицата в исковата молба като в уточтителната молба
този сбор е пресъздаден на редове. На последно място в уточнителната
молба ищецът заявява, че с ДВ бр. 60/2017 г. основното месечно възнаграждение
на ищеца било определено на 673 лева с ДВ бр. 4/2018 г. този размер бил повишен
на 728 лева като с ДВ бр. 16/2018 г. повишен на 809 лева. При така изложеното
по-горе и с оглед воденето на аналогични дела ищецът чрез адв.
С. пояснява, че на база на експертни заключения по други дела приемат часова
ставка за извънреден труд в размер на 6,00 лева за м.12.2017 г. и 7,00 лв. за
всички останали месеци от целия исков период, което обяснява /след
математически пресмятания/ и сбора от исковата сума.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуален представител Ст.юрисконсулт С.
П., със съдебен адрес ***. 1. На първо място ответната
страна намира исковете за допустими. 2.
По отношение на исковата претенция/респ. нейната основателност или не становището по същество на ответната страна е
следното: По отношение на искането за трансформирането
на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент ответната страна
обръща внимание на съда на следните твърдени факти: Ищецът претендирал допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от него през
периода 01.12.2017г. - 31.03.2019 г., в размер на 108,68 часа, които часове той получил при умножаване на общия брой
изработени по график часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху главницата. За да обосновял претенцията си, ищецът се позовавал на
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр.
9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и
доп., бр. 11 от 05.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и
доп., бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от 2011 г.; изм. бр. 21 от 2012 г.; доп.,
бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ). Съгласно
тази разпоредба при сумирано
изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът, сочи
ответната страна, излагал аргументи, че липсвала изрична норма за
трансформирането на положеният от служителите в МВР нощен труд в дневен, което
представлявало празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, режима на дежурства на държавните служители в МВР. Според
ищеца, поради липсата на специална уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
общата НСОРЗ.Спирайки се на правните
твърдения и доводи на ищеца, ответната страна приема, че претенцията на ищеца
се явявала изцяло неоснователна, поради следното: НСОРЗ се прилагала за
работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по
смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ)
независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение
на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които
се прилагал чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът , не отрича ответната
страна че е държавен служител и неговото служебно правоотношение се уреждало в
специалния ЗМВР. Правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за
работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана
различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната
продължителност на работното време през деня била до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч.,
като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, от което ответната страна прави
извода, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и
не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Да се
извършело преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с
коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността
на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение,за ответната страна би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.
187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било
недопустимо и противоречало с принципа на йерархия на нормативните актове.В
отговора на искова молба се сочи, че видът и условията за заплащане на
възнаграждения, натурални престации и работното време
на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI
и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн. ДВ. бр.17
от 24 Февруари 2006г., отм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.) (ЗМВР-2006) и гл. VII,
раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27
Юни 2014г., последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.) (ЗМВР-2014).В чл.
199 и 200 от ЗМВР-2006 , конкретизира ответната страна, била регламентирана основната заплата: в чл. 201 -
допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1
се изплащали допълнителни възнаграждения, като следва - изброяване на 5 вида
възнаграждения. Част от тях били приложими за системата на МВР (т. 1 -
изпълнение на специфични дейности), а друга част били сред типичните по чл. 67
от Закона за държавния служител (ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден
труд, постигнати резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията
за изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждали с актове
специално за системата на МВР.Със Закона
за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г.,
посочва ответната страна, била добавена
ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 на
държавните служители се изплащали и други
възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския
съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в ал. 1 била въведена т. 5 - възнаграждение за
специфични условия на труд, а в края на ал. 5 било добавено за държавните
служители от МВР. С новия ЗМВР-2014
уредбата била реорганизирана - старите
чл. 201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения били обединени в чл. 178; обособен бил нов чл. 179, чиято ал. 1 предвиждала допълнително
възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на
разположение, а ал. 2 и 3 имали общо значение, като ал. 3 възпроизвеждала последната редакция на ал. 5 на стария чл. 202.Проследената нормативна история, според
ответника налагала два извода от правна
страна: Законотворческият разум предполагал изброяването на видовете
възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл щяло да бъде безсмислено в
ЗМВР-2006 да се включвало възнаграждение за извънреден труд - без посочен
размер, ако същото се дължало по силата на ЗДСл. Излишно било и прибавянето в
ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и
време на разположение, които също биха следвали от ЗДСл. Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаеща
характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР“ показвало
желанието на законодателя недвусмислено да
лиши служителите в МВР от допълнителни
възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не били
насочени специално към служители на МВР. Последващото,
нарочно добавяне на изричен текст не можело да бъде отдадено на нормотехническо излишество, още повече предвид синхрона
между това добавяне, едновременната отмяна
на § 1а от ЗМВР-2006, препращащ към
ЗДСл, и предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение - за
специфични условия на труд. Думите в чл. 202, ал. 5 от ЗМВР-2006 „със закон или
акт на Министерския съвет“ съществували, подчертава ответната страна и към
момента на това изменение, поради което не можело да се приеме, че добавката
касаела само подзаконовите актове. Законодателят не бил изключил възможността
допълнително възнаграждение да бъдело предвидено на друго място в ЗМВР или в
друг специален закон. Сходно за ответната страна било положението и с отчитането на работното време
и възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите правила по ЗДСл
(и съответно КТ и актовете по прилагането им) било отклонено с чл. 211, ал. 7
от ЗМВР-2006 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегирали на Министъра на
вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на
нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им,
обобщава ответника, че не били налице предпоставките за субсидиарно
прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат.Периода, за който
ищецът търсел допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане
на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 сочи
ответната страна, че е от 01.12.2017г. до 31.03.2019 г. През този
период,твърди ответника, че действала
Наредба, която уреждала въпросите за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР - Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Обн. - ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) (Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.).В
чл.3, ал.3 било регламентирано: цитат: „За държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“, което съответствало на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.В ЗМВР в чл. 187, ал. 3,
законодателят бил определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова
счита ответната страна, че не била налице празнота, а имало специфична законова
уредба, различна от общата, с която била допусната продължителност на нощния
труд от 8 часа.От изложеното дотук,според ответника, следвало, че нямало
основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на
работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и
издадената Наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР сочи ответника, че от 8
часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта от 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) било 8 часа: 8 часа, равно на коефициент 1, а не както било по КТ - 8
часа: 7 часа, равно на 1,143.За
държавните служители, чиито служебни правоотношения били уредени от ЗМВР,
какъвто бил и ищецът, когато положеният нощен труд бил в рамките на 8 часова
продължителност, този труд, възразява ответникът, че не се трансформира в
дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед № 8121 з-791/28.10.2014 г.
(приложена като доказателство) на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на
час. При така изложеното по-горе, по същество ответната страна счита,че
твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор се
явявали несъстоятелни а от там и че искът се явява неоснователен.По отношение на искането за заплащане на
нощния труд като извънреден такъв становището на ответната страна е следното: Ищецът
претендирал, че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между
броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално
отработените и заплатени часове, следвало да му бъдат заплатени като извънреден
труд. Тази претенция ответната страна намира за неоснователна, като навежда
следните правни доводи: В чл. 176 ЗМВР
изрично било посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се
състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР били посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд ,сочи
ответната страна, че е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на
същия член било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен
труд се определя със Заповед на
Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5
на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд представлява
работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите
от категорията на ищеца -служители, работещи на смени, се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното,
извежда извод ответната страна, законодателят ясно разграничавал извънреден от
нощен труд, като възнагражденията за
извънреден труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на
министъра на вътрешните работи.Заповедта на министъра на вътрешните работи,
в която бил посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период ,твърди ответната страна, че е Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.
В т. 1 на заповедта било посочено, че
цитат: „за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и
6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв.“ В своята искова молба-според ответната
страна - ищецът не правел разграничение между извънреден и нощен труд и не отчитал факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида
труд се изплащали по различен ред и размерът им бил регламентиран в различни
нормативни актове. В случая, ищецът неправилно /според ответника/
обосновавал своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търсел
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с
50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се следвало, защото по
този ред се формирал размера на допълнителното възнаграждение за извънреден
труд.Извънреден труд, възразява ответника, бил този труд, който се полагал от
служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на
работодателя и който труд попадал извън установеното за служителя работно
време. Полагането на нощен труд, когато било в рамките на установеното работно
време, според ответника ,не се явявало извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразувало в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплащало като нощен по смисъла на т.1
от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.Т.е. за
да имало извънреден труд и за да бъдело налице право на държавния служител на
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, според ответника било
необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното
работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно
време (график на дежурство) от 8 часа било по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при
каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните
щели да бъдат умножени по коефициент 1, не се явявали допълнителни часове за
заплащане. Нещо повече, възразява
ответната страна, дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) било налично разбирането,
че часовете в повече, които се получавали при преобразуването на нощен в дневен
труд не се явявали извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащали също по
реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явявали именно
тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. Съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП, приложено
като доказателство, сочи още ответната страна, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, било
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд.Ищецът,сочи още в отговора си ответната страна, че подчертавал
в исковата си молба ,че претендирал възнаграждение за положен нощен труд, а както било посочено
по-горе, размерът на последното се определял със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните
работи и бил в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. В този
смисъл,според ответната страна, следвало да се извърши преценката относно
правилността на заплатеното на ищеца. Твърди
се в отговора на искова молба, че положеният от ищеца през процесния
период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено, което се доказвало с
представените от ответника към отговора на искова молба писмени доказателства ( платежни бележки за
възнаграждението на ищеца) Следователно,
обобщава ответника - претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд била
неоснователна.
По отношение на претенцията за лихви,
ответникът сочи следното: Претенцията за лихви имала акцесорен характер и се намирала в пряка зависимост от дължимостта на главницата. В настоящия отговор,препраща към
изложеното по-горе ответната страна, били наведени основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за
положен извънреден труд), поради което и претенцията за лихви се явявала
неоснователна.На трето място, в раздел
Трети в отговора на искова молба ответната страна изразява становище по доказателствените искания.Изрично е обективирано
искане да не се присъждат поисканите разноски от страна на ищеца поради това,
че не било налице някое от условията за приложимост на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата и поради липса на доказателства за ползване на правна помощ. В
случай, че ищецът докажел, че се ползвал от правна помощ в съдебно заседание и
размерът на адвокатското възнаграждение бъдел по-висок от този, определен в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК,ответната страна още
с отговора на искова молба прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и моли то да се намали до еднократния размер,
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доводите за това искане на ответника се състоят в това, че не била налице фактическа и правна сложност
на делото и същото можело и да
приключи в едно, максимум две открити съдебни заседания. С оглед на изложеното, ответната страна
желае ВРС да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани, както и да присъди на ответника направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание от 08.11.2019
год. съдът е допуснал изменение на предявения от ищеца К.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, против ответната страна Г.
Д. П. Б. З. Н. М., с адрес: *, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, който следва да се счита предявен за
изменения размер от 811,96 лв.
(осемстотин и единадесет лева и деветдесет и шест стотинки) главница вместо
757,33
лв. – първоначално заявен, на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
В същото съдебно заседание ищецът,
представляван от адв.В.С. от ВАК желае
ВРС да уважи иска, който счита за доказан и по основание и по размер .Преди
всичко, заявява адв.С., не била налице специална
норма, както твърди ответната страна ,по отношение на претендираното
преобразуване, за да имам обща и специална норма в два нормативни акта които да
уреждат една и съща материя, каквато била примерно нормата на чл. 211 от ЗМВР-
специална спрямо АПК относно касационни обжалвания. В този смисъл,според адв.С. липсвало в ЗМВР и в приложимата за служителите на
МВР Наредба № 8121з-776/2016 г.
регламентиране относно претендираното преобразуване.
Съгласно чл. 18 от посочената Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, отработените дни за служителите при сумарно изчисляване на
работното време се установявали след преобразуване на положения нощен труд към
дневен такъв. Съответно, след като се установели по тази методика отработените дни,
те се сравнявали с нормата за всеки отчетен период, която била равна на броя на
работните дни в месеца, умножен по 8 часа. Всяко едно надхвърляне над тази
норма,твърди адв.С., че би следвало да се разглежда
като извънреден труд, което било и предметът на иска. Също така искът
произтичал и от факта, че
съгласно Кодекса на труда, нормалната продължителност на нощния труд била 7
часа съответно и представлявала нещо съвсем различно от допустима такава. В
Кодекса на труда също нямало ограничение за нощен труд до 7 часа, поради което
при липса на специална норма се прилагала общата такава. В този смисъл адв.С. представя подготвено от него допълнително изложения
в писмен вид, което моли да бъде прието по делото и да бъде взето предвид при
решаването на спора.Обективирано е искане и за
присъждане на сторените по делото разноски .
В откритото съдебно заседание ответната
страна, представлявана от юрисконсулт П.моли ВРС да отхвърли изцяло иска
като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер.
Процесуалният представител на ответника счита, че Законът за МВР е специална
норма и не следва да бъдат прилагани общите разпоредби на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, относими
към Кодекса на труда. Счита още, че не следва нощния труд, положен от ищеца, да
бъде преобразуван и изчисляван като извънреден такъв. Според ответната страна
извънреден труд бил този, който се полага от служителя по разпореждане или без,
но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд се
полагал извън установеното за служителя работно време. Включително от
представените доказателства,твърди юрисконсулт П., че по делото се е
установило, че служителят не бил полагал труд извън установеното за него
работно време. Съгласно писмо на Министерство на труда и социалната политика,
приложено по делото, тези изводи се извеждали напълно. На следващо място
ответната страна акцентира върху твърдението си ,че ищецът не отчитал факта, че
допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащали по различен ред и
размерът им бил регламентиран в различни нормативни актове. Отново , както и в
отговора на искова молба, ответната страна сочи,че ищецът не правел
разграничение между извънреден и нощен труд, като в Закона за МВР това разграничение
било направено вярно. Твърди се от ГДПБ
,че коефициент 1,143 бил неприложим
спрямо положения от ищеца труд. Ето защо се желае искът на ищеца да бъде
отхвърлен изцяло иска като неоснователен и недоказан, както и да бъде присъдено
в полза на ответника юрисконсултското възнаграждение.По
отношение на претендираното от ищеца възнаграждение
за процесуално представителство и в откритото съдебно заседание ответната
страна е направила възражение за прекомерност по реда на чл. 78 , ал.5 ГПК а в рамките на предоставения от съда срок, на
дата 11.11.2019 г. ответната страна е представила
подробни писмени бележки.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, в съвкупност и поотделно, по вътрешно убеждение, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С проекта за доклад по делото, обявен за
окончателен съдът е отделил безспорните от спорните факти и обстоятелства по
делото.Обявено е било,на осн.чл. 146, ал.1, т. 4 и т.
5 ГПК, че НЕ Е СПОРНО И НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните, че
ищецът К.К. за периода от 01.12.2017 г. до 31.03.2019
г. се е намирал в служебно правоотношение с ответника, изпълнявайки длъжността
„* “ в Регионална дирекция „ П. Б. З. Н.“ /*/ - Варна.Т.е. липсва спор относно наличието на служебно правоотношение между ищеца
и ответника.Спорът, както може да бъде установено дори и само от прочита на
исковата молба и на отговора на искова молба, има правен характер и се свежда
до въпроса : Полагал ли е исковия период от време ищецът Кр.К.
труд, който следва да му заплатен от ответника ? Отговорът на този въпрос
следва да бъде изведен на база събраните писмени доказателства по делото,анализ
на заключението по допуснатата / необходима според съда / ССчЕ
и в съответствие с приложимите за исковия период материални правни норми.
Видно
от материалите по делото, с отговора на искова молба, от ответната страна са
представени и по делото са приобщени по надлежния ред относимите
писмени доказателства : заверени за
вярност с оригинала копия на : писмо
изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно: Увеличеното заплащане на
нощния труд при сумирано изчисляване на работното време се извършва ежемесечно
– вярно с текста от правно-информационна система „Сиела”,
17.09.2019 г.; Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи; кадрова справка за заемани длъжности в
периода от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г.; платежна
бележка от І РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К.,
длъжност: *, за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г.; платежна бележка от І РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К., длъжност: *, за периода от 01.02.2019 г. до
28.02.2019 г.; платежна бележка от І
РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К.,
длъжност: *, за периода от 01.01.2019 г. до
31.01.2019 г.; платежна бележка от І
РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К.,
длъжност: *, за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г.; платежна бележка от І РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К., длъжност: *, за периода от 01.11.2018 г. до
30.11.2018 г.; платежна бележка от І
РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К.,
длъжност: *, за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г.; платежна бележка от І РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К., длъжност: *, за периода от 01.09.2018 г. до
30.09.2018 г.; платежна бележка от І РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К., длъжност: *, за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018
г.; платежна бележка от І РС *Варна
за изплатено възнаграждение на К.К.К., длъжност: *,
за периода от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г.; платежна бележка от І РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К., длъжност: *, за периода от 01.06.2018 г. до
30.06.2018 г.; платежна бележка от І
РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К.,
длъжност: *, за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г.; платежна бележка от І РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К., длъжност: *, за периода от 01.04.2018 г. до
30.04.2018 г.; платежна бележка от І
РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К.,
длъжност: *, за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г.; платежна бележка от І РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К., длъжност: *, за периода от 01.02.2018 г. до
28.02.2018 г.; платежна бележка от І РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К., длъжност: *, за периода от 01.01.2018
г. до 31.01.2018 г.; платежна бележка
от І РС *Варна за изплатено възнаграждение на К.К.К.,
длъжност: *, за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г.; протокол рег. № 547, екз. № 1 от
01.04.2019 г. за положен по заповед труд извън редовното работно време от
държавни служители, работещи на смени в Първа * – Варна към * – Варна при * –
МВР, за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г.; протокол рег. № 544, екз.
№ 1 от 01.04.2019 г. за положен труд от държавни служители, работещи на
смени в Първа РС*– Варна към * – Варна при * – МВР, за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г.; протокол рег. № 50, екз. № 1 от 09.01.2018 г.
за положен труд от държавни служители, работещи на смени в Първа РС*– Варна
към * – Варна при * – МВР, за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г.; протокол рег. № 49, екз.
№ 1 от 09.01.2018 г. за положен по заповед труд извън редовното работно време
от държавни служители, работещи на смени в Първа РС*– Варна към * – Варна при *
– МВР, за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г.; протокол рег. № 583, екз. № 1 от 10.04.2018
г. за положен труд от държавни служители, работещи на смени в Първа РС*–
Варна към * – Варна при * – МВР, за периода от 01.01.2018
г. до 31.03.2018 г.; протокол рег. №
548, екз. № 1 от 03.04.2018 г. за положен по заповед
труд извън редовното работно време от държавни служители, работещи на смени
в Първа РС*– Варна към * – Варна при * – МВР, за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г.; протокол рег. № 1173, екз. № 1 от 06.07.2018
г. за положен труд от държавни служители, работещи на смени в Първа РС*–
Варна към * – Варна при * – МВР, за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г.; протокол рег. № 1174, екз.
№ 1 от 06.07.2018 г. за положен по заповед труд извън редовното работно време
от държавни служители, работещи на смени в Първа РС*– Варна към * – Варна при *
– МВР, за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г.; протокол рег. № 23, екз. № 1 от 03.01.2019 г.
за положен по заповед труд извън редовното работно време от държавни
служители, работещи на смени в Първа РС*– Варна към * – Варна при * – МВР, за
периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г.; протокол
рег. № 22, екз. № 1 от 03.01.2019 г. за положен труд
от държавни служители, работещи на смени в Първа РС*– Варна към * – Варна
при * – МВР, за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г.; протокол рег. № 1610, екз. № 1 от 03.10.2019
г. за положен по заповед труд извън редовното работно време от държавни
служители, работещи на смени в Първа РС*– Варна към * – Варна при * – МВР, за
периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г.; протокол
рег. № 1611, екз. № 1 от 03.10.2018 г. за положен
труд от държавни служители, работещи на смени в Първа РС*– Варна към * –
Варна при * – МВР, за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г.; протокол рег. № 1515, екз.
№ 1 от 05.09.2018 г. за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00
ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални празници
в Първа РС*– Варна за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г.; протокол рег. № 835, екз.
№ 1 от 09.05.2018 г. за отчитане на
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и
положеният труд по време на официални празници в Първа РС*– Варна за
периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г.; протокол
рег. № 32, екз. № 1 от 03.01.2019 г. за отчитане на
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и
положеният труд по време на официални празници в Първа РС*– Варна за
периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г.; протокол
рег. № 48, екз. № 1 от 09.01.2018 г. за отчитане на
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и
положеният труд по време на официални празници в Първа РС*– Варна за
периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г.; протокол
рег. № 1010, екз. № 1 от 08.06.2018 г. за отчитане на
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и
положеният труд по време на официални празници в Първа РС*– Варна за
периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г.; протокол
рег. № 582, екз. № 1 от 10.04.2018 г. за отчитане на
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и
положеният труд по време на официални празници в Първа РС*– Варна за
периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г.; протокол
рег. № 1963, екз. № 1 от 04.12.2018 г. за отчитане на
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и
положеният труд по време на официални празници в Първа РС*– Варна за
периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г.; протокол
рег. № 1798, екз. № 1 от 01.11.2018 г. за отчитане на
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и
положеният труд по време на официални празници в Първа РС*– Варна за
периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г.; протокол
рег. № 1683, екз. № 1 от 10.10.2018
г. за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на
разположение и положеният труд по време на официални празници в Първа РС*–
Варна за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г.; протокол рег. № 358, екз. № 1 от 02.03.2018
г. за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положеният труд
по време на официални празници в Първа РС*– Варна за периода от 01.02.2018
г. до 28.02.2018 г.; протокол рег. №
1371, екз. № 1 от 08.08.2018
г. за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на
разположение и положеният труд по време на официални празници в Първа РС*–
Варна за периода от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г.; протокол рег. № 1171, екз. № 1 от 06.07.2018
г. за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на
разположение и положеният труд по време на официални празници в Първа РС*–
Варна за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г.; протокол рег. № 206, екз. № 1 от 06.02.2018
г. за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на
разположение и положеният труд по време на официални празници в Първа РС*–
Варна за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г.; протокол рег. № 545, екз.
№ 1 от 01.04.2019 г. за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00
ч., времето на разположение и
положеният труд по време на официални празници в Първа РС*– Варна за
периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г.; протокол
рег. № 391, екз. № 1 от 11.03.2019 г. за отчитане на
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и
положеният труд по време на официални празници в Първа РС*– Варна за
периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г.; протокол
рег. № 229, екз. № 1 от 08.02.2019 г. за отчитане на
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и
положеният труд по време на официални празници в Първа РС*– Варна за
периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г.; изменение на график за дежурствата на
служителите от група „ПГ и СД” на Първа РС*– Варна към * – Варна при * –
МВР за месец март 2019 г.; изменение на
график за дежурствата на служителите от група „ПГ и СД” на Първа РС*– Варна
към * – Варна при * – МВР за месец февруари 2019 г.; изменение на график за
дежурствата на служителите от група „ПГ и СД” на Първа РС*– Варна към * –
Варна при * – МВР за месец януари 2019 г.; изменение
на график за дежурствата на служителите от група „ПГ и СД” на Първа РС*–
Варна към * – Варна при * – МВР за месец декември 2018 г.; изменение на график за дежурствата на служителите от група „ПГ и
СД” на Първа РС*– Варна към * – Варна при * – МВР за месец ноември 2018 г.; изменение на график за дежурствата на
служителите от група „ПГ и СД” на Първа РС*– Варна към * – Варна при * – МВР за
месец октомври 2018 г.; изменение на
график за дежурствата на служителите от група „ПГ и СД” на Първа РС*– Варна
към * – Варна при * – МВР за месец септември 2018 г.; изменение на график за дежурствата на служителите от група „ПГ и
СД” на Първа РС*– Варна към * – Варна при * – МВР за месец август 2018 г.; изменение на график за дежурствата на
служителите от група „ПГ и СД” на Първа РС*– Варна към * – Варна при * – МВР за
месец юли 2018 г.; изменение на график
за дежурствата на служителите от група „ПГ и СД” на Първа РС*– Варна към *
– Варна при * – МВР за месец юни 2018 г.; изменение
на график за дежурствата на служителите от група „ПГ и СД” на Първа РС*–
Варна към * – Варна при * – МВР за месец май 2018 г.; изменение на график за дежурствата на служителите от група „ПГ и
СД” на Първа РС*– Варна към * – Варна при * – МВР за месец април 2018 г.;
изменение на график за дежурствата на служителите от група „ПГ и СД” на Първа
РС*– Варна към * – Варна при * – МВР за месец март 2018 г.; изменение на график за дежурствата на
служителите от група „ПГ и СД” на Първа РС*– Варна към * – Варна при * – МВР за
месец февруари 2018 г.; изменение на
график за дежурствата на служителите от група „ПГ и СД” на Първа РС*– Варна
към * – Варна при * – МВР за месец януари 2018 г.; изменение на график за дежурствата на служителите от група „ПГ и
СД” на Първа РС*– Варна към * – Варна при * – МВР за месец декември 2018 г.
Така
цитираните,макар и немалко писмени доказателства,неоспорени от страните, следва
да бъдат анализирани в съвкупност допуснатото и приобщено по делото заключение
на вещото лице Е.Й.Т. от дата 30.10.2019 г. по съдебно - счетоводната експертиза.Заключението на вещото лице Т. е приобщено
по делото на листи от 157 -162. Видно от констативно –съобразителната част на ССчЕ , в.л.Т. на база писмения доказателствен
материал по делото /изброен по-горе /сочи, че съгласно приложените месечни
графици за положени дежурства ищецът е положил дежурства при 24 часови смени на
следните дати:
|
Период |
отработени смени по
дати |
Брой
смени |
|
12.17 |
6 |
1 |
|
м.12.17г. |
1 |
|
|
1.18 |
23;27;31 |
3 |
|
2.18 |
12;16;20;24;28 |
5 |
|
3.18 |
4;8;12;16;20;23;28 |
7 |
|
Първо
трим. 2018 |
15 |
|
|
4.18 |
1;5;9;17;25;29 |
6 |
|
5.18 |
3;7;11;15;19;23;31 |
7 |
|
6.18 |
4;8;12;16;20;28 |
6 |
|
Второ трим. 2018 |
19 |
|
|
7.18 |
2;6;10;14;17;22;26;30 |
8 |
|
8.18 |
3;7;11;15;19;23;27;31 |
8 |
|
9.18 |
4;8;12;24;29 |
5 |
|
|
Трето
трим. 2018 |
21 |
|
10.18 |
2;6;10;14;18;22;26;30 |
8 |
|
11.18 |
3;7;11;15;19;23;27 |
7 |
|
12.18 |
1;5;13;17;21;25;29 |
7 |
|
Четвърто трим.
2018 |
22 |
|
|
1.19 |
2;6;10;14;18 |
5 |
|
2.19 |
3;7;11;15;19;23;27 |
7 |
|
3.19 |
3;7;11;15 |
4 |
|
Първо трим. 2019 |
16 |
|
Т.е.,обобщава вещото лице за м. декември
2017г. е отработена 1 смяна; за първо тримесечие на 2018г. са отработени общо
15 смени; за второ тримесечие на 2018г. са отработени общо 19 смени; за трето
тримесечие на 2018г. са отработени общо 21 смени;за четвърто тримесечие на
2018г. са отработени общо 22 смени и за първо тримесечие на 2019г. са
отработени общо 16 смени.
При положен нощен
труд по 8 часа на смяна, то ищецът, според ССчЕ е
положил нощен труд както следва, показан във
втората таблица от ССчЕ :
|
Период |
отработени смени по дати |
бр. смени |
Нощен труд в ч. по вед. |
|
12.17 |
26 |
1 |
8 |
|
м.12.17г. |
|
8 |
|
|
1.18 |
23;27;31 |
3 |
18 |
|
2.18 |
12;16;20;24;28 |
5 |
40 |
|
3.18 |
4;8;12;16;20;23;28 |
7 |
62 |
|
Първо трим.
2018 |
|
120 |
|
|
4.18 |
1;5;9;17;25;29 |
6 |
48 |
|
5.18 |
3;7;11;15;19;23;31 |
7 |
50 |
|
6.18 |
4;8;12;16;20;28 |
6 |
54 |
|
Второ трим.
2018 |
|
152 |
|
|
7.18 |
2;6;10;14;17;22;26;30 |
8 |
64 |
|
8.18 |
3;7;11;15;19;23;27;31 |
8 |
58 |
|
9.18 |
4;8;12;24;29 |
5 |
46 |
|
Т |
рето трим.
2018 |
|
168 |
|
10.18 |
2;6;10;14;18;22;26;30 |
8 |
64 |
|
11.18 |
3;7;11;15;19;23;27 |
7 |
56 |
|
12.18 |
1;5;13;17;21;25;29 |
7 |
56 |
|
Четвърто трим.
2018 |
|
176 |
|
|
1.19 |
2;6;10;14;18 |
5 |
40 |
|
2.19 |
3;7;11;15;19;23;27 |
7 |
56 |
|
3.19 |
3;7;11;15 |
4 |
32 |
|
Първо трим.
2019 |
|
128 |
|
При
така показаните в табличен вид данни, вещото лице прави следните изводи : За м. декември 2017г. е бил заплатен
нощен труд по ведомост 8 часа.За първо тримесечие на 2018г. е бил заплатен
нощен труд по ведомост общо 120 часа.За второ тримесечие на 2018г. е бил заплатен
нощен труд по ведомост общо 152 часа.За трето тримесечие на 2018г. е бил заплатен
нощен труд по ведомост общо 168 часа.За четвърто тримесечие на 2018г. е бил заплатен
нощен труд по ведомост общо 176 часа.За първо тримесечие на 2019г. е бил заплатен
нощен труд по ведомост общо 128 часа.В
т.3 от ССчЕ, на поставената задача в.л. да преизчисли положения нощен труд с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен труд и да го
посочи в часове за
всеки тримесечен отчетен период, както и общо за целия процесен
период, вещото лице констатира следното:
Положеният
нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143,заключава в.л.Т. е както следва,показан
в Таблицата на стр.4 -та от ССчЕ /л. 160-ти от делото/.
|
|
|
|
Нощен |
Прир.
Нощен |
закръгл. |
разлика
за |
|
|
отработени
смени по |
бр. |
труд
в ч. |
труд
с коеф. |
Часове
в |
допл. Като изв. |
|
Период |
дати |
смени |
по
вед. |
1.143
вч. |
дневен
труд |
Труд
х 150% |
|
12. 17 |
26 |
1 |
8 |
9.14 |
9 |
1 |
|
м.12.17г. |
|
8 |
|
9 |
1 |
|
|
1.18 |
23;27;31 |
3 |
18 |
20.57 |
21 |
3 |
|
2.18 |
12;16;20;24;28 |
5 |
40 |
45.72 |
46 |
6 |
|
3.18 |
4;8;12;16;20;3;28 |
7 |
62 |
70.87 |
71 |
9 |
|
Първо трим.
2018 |
|
120 |
|
138 |
18 |
|
|
4.18 |
1;5;9;17;25;29 |
6 |
48 |
54.86 |
55 |
7 |
|
5.18 |
3;7;11;15;19;23;31 |
7 |
50 |
57.15 |
57 |
7 |
|
6.18 |
4;8;12;16;20;28 |
6 |
54 |
61.72 |
62 |
8 |
|
Второ трим.
2018 |
|
152 |
|
174 |
22 |
|
|
7.18 |
2;6;10;14;17;22;26;30 |
8 |
64 |
73.15 |
73 |
9 |
|
8.18 |
3;7;11;15;19;23;27;31 |
8 |
58 |
66.29 |
66 |
8 |
|
9.18 |
4;8;12;24;29 |
5 |
46 |
52.58 |
53 |
7 |
|
|
трето
трим. 2018 |
|
168 |
|
192 |
24 |
|
10.18 |
2;6;10;14;18;22;26;30 |
8 |
64 |
73.15 |
73 |
9 |
|
11.18 |
3;7;11;15;19;23;27 |
7 |
56 |
64.01 |
64 |
8 |
|
12.18 |
1;5;13;17;21;25;29 |
7 |
56 |
64.01 |
64 |
8 |
|
Четвърто трим.
2018 |
|
176 |
|
201 |
25 |
|
|
1.19 |
2;6;10;14;18 |
5 |
40 |
45.72 |
46 |
6 |
|
2.19 |
3;7;11;15;19;23;27 |
7 |
56 |
64.01 |
64 |
8 |
|
3.19 |
3;7;11;15 |
4 |
32 |
36.58 |
37 |
5 |
|
Първо трим.
2019 |
|
128 |
|
147 |
19 |
|
Констатациите по
същество на вещото лице са изведени на база горните данни а именно :
За м. декември 2017г.
е бил заплатен нощен труд по ведомост
8 часа; Преизчисленият нощен труд се
равнява общо на 9 часа, за доплащане се дължи труд при 150% за 1 час.;За първо тримесечие на 2018г. е бил заплатен нощен труд по ведомост общо
120 часа; Преизчисленият нощен труд се равнява общо на 138 часа, за
доплащане се дължи труд при 150% за 18 часа.;За второ тримесечие на 2018г. е бил
заплатен нощен труд по ведомост общо 152 часа; Преизчисленият нощен труд се
равнява общо на 174 часа, за доплащане се дължи труд при 150% за 22 часа.;За трето тримесечие на 2018г. е бил заплатен нощен труд по ведомост общо
168 часа; Преизчисленият нощен труд се равнява общо на 192 часа, за
доплащане се дължи труд при 150% за 24 часа.;За четвърто тримесечие на 2018г. е бил заплатен нощен труд по ведомост общо 176 часа; Преизчисленият
нощен труд се равнява общо на 147 часа, за доплащане се дължи труд при 150% за
19 часа.;За първо тримесечие на 2019г.
е бил заплатен нощен труд по ведомост общо
128 часа; Преизчисленият нощен труд се равнява общо на 138 часа, за доплащане се дължи труд при
150% за 18 часа.
4.Относно обстоятелството: Да бъде посочен
размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца, а ако то е било
променяно-да посочи какви са конкретните размери за конкретни периоди,
констатира следното:В таблицата
по т.4 в колона „Основна заплата“ е посочена основната заплата на ищеца за
всеки отделен месец през целият процесен период от м.
12,2017г. до м. 03,2019г. включително.От таблица 4 –та ,лист 161 – ви от делото
се вижда,че в.л.е установило размера на основната заплата на ищеца за исковия
период: за м.12.2017 г. - 682 лв., за м.1 и 2.2018 г. – 737 лв., за м.3.2018 г.
- 818 лв., за м. 4,5,6,7,8,9,10,11 и 12.2018 г. – 818 лева и за последните три
месеца от исковия период 1,2 и 3 .2019 г. – 900 лева.
При тези данни в последната колона на
таблицата в.л. при пресмятане на ставка за 1 час, ставка за 1 час х 150 %,
отчитане на часове нощен труд по ведомост,закръгляне на часове приравнени на
дневен труд ,в предпоследната графа сочи
разлика за доплащане като изв.труд х 150 %и графа последна стойност на
труд за доплащане – сумарно за целия период сумата от общо 811,96 лева.Именно в
тази връзка и ищецът е пристъпил към изменение на размера на иска от 757,33
лв.на 811,96 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Безспорно е между страните,
а и от събраните доказателства се потвърждава, че ищецът К.К. К. е бил назначен на работа в ГД „П. Б.
З. Н.” на длъжност „* ” и като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал.
1, т. 1 ЗМВР.
При тези обективни факти по
делото, съдът счита ,че приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДСл –
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера
на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (22.00 – 06.00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Горният
извод се налага и от приложените по делото писмени доказателства, заключението
по ССчЕ, което съдът намира за обективно и пълно и
безпристрастно , както и от разпита на вещото лице Ел.Т. в открито съдебно
заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Разпоредбата
на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период -
за служителите, работещи на смени – чл.
187, ал. 5 от ЗМВР.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Както сочи и адв.С.
в писмената си защита, по идентични спорове както сега, така и преди е имало и други искови производства .
На съда е и служебно
известно ,че за процесния вид правоотношения от
02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текста на чл. 3, ал. 3 от
Наредбата гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г,
приложима към процесния период липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последните
наредба и предходните / е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота
и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция
за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът, за периода от м.12. 2017 год.
до м. 03.2019 г. е положил нощен труд от 8 +120+152 +168+176+128 =752 часа, който
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо
на сбора от 9+138+174+192+201 +147 = 861 часа,преизчислен с коефициент 1,143 = 1 час + 18 часа + 22 часа +24 часа +25 часа
+19 часа = 109 часа = ОБЩО 811 ,96 лева .Т.е. дължимото се възнаграждение на ищеца съобразно ССчЕ възлиза в размер на 811,96
лева. Тази сума се явява дължима от ответника, поради което съдът намира, че
предявената искова претенция за заплащането й е основателна и доказана,поради
което подлежи на уважаване по начина по който е заявена и изменена в откритото
съдебно заседание. При така установеното по делото и с оглед акцесорния характер на искането намиращо правното си
основание в разпоредбата на чл.86 ,ал. 1 ЗЗД съдът присъжда и законната лихва върху сумата от 811,86 лв. считано от
датата на подаване на исковата молла в съда и до окончателното изплащане на
вземането .
С оглед изхода на спора съдът следва
да определи дължимите се разноски и такси .
Видно от л. 168 – ми ищецът ,чрез адв.С. е представил Списък по чл. 80 ГПК в който претендира
един разход – сумата от 360 лева за адвокатско възнаграждение. На л.167 –ми по делото
е приложено банково извлечение към
6.11.2019 г. от което по несъмнен начин се доказва плащането на сумата
от общо 360 лева – 300 лева данъчна основа и 60 лева ДДС съгласно фактурата
приобщена на л.166 и договора за правна защита на л. 165. Този единствен разход
като доказан и по основание и по размер следва да се присъди на ищеца. В тази
връзка възражението на ответника с правно основание чл. 78 , ал.5 ГПК се явява
изцяло неоснователно , т.к. дори и при елементарно пресмятане съгласно
разпоредбите на Наредба 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
под 300 лева за един иск договорения адвокатски хонорар не може да се
намали.Отделно от горното ДДС е данък който
в случая се дължи към фиска а от фактурата
приложена на л. 166 –ти се констатира,че адв. С. е
включил този данък към данъчната основа .
Ето
защо и съдът намира възражението на ответника за изцяло неоснователно без да се
спира отделно на въпроса за фактическата и правна сложност на делото .
На последно място при този характер на спора
, приложимостта на нормата на чл. 83 ГПК и на чл. 78 , ал. 6 ГПК съдът следва
да възложи в тежест на ответната страна дължимата се държавна такса. При
материален интерес от 811,96 лв. държавната такса е равна на 4 % от цената на
иска но не по-малко от 50 лева . Т.е. 32,47 лв. не може да бъде определена като
дължима такса, т.к. е по –малко от 50 лева ,поради което съдът възлага таксата
за водене на исковото производство
в размер на 50 лева в тежест на ответната страна.
Т.е., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 50,00 , представляваща от дължимата държавна такса за
производството и 150,00 лева - възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д.
П. Б. З. Н. М.,
с адрес: *ДА ЗАПЛАТИ на К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от ОБЩО 811,96 лева /осемстотин и единадесет лева и деветдесет и
шест стотинки /- представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
108,68 часа за процесния период 01.12.2017 г. - 31.03.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от 811,96 лв., считано от датата на предявяване на иска – 17.07.2019 год. до окончателно
изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА Г. Д. П. Б. З. Н. М., с адрес: *ДА ЗАПЛАТИ на К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 360,00 лева с вкл. ДДС /триста и шестдесет лева /,
представляваща направените в производството от ищеца разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, пред настоящата инстанция , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д.
П. Б. З. Н. М.,
с адрес: *ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Варна СУМАТА от
50,00 лева /петдесет лева / - дължима
държавна такса и СУМАТА от 150,00 лева
/сто и петдесет лева / - депозит за ССчЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа на Решението .
ПРЕПИСЪТ от Решението да се връчи на страните
чрез процесуалните йм представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: