Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 183
гр. ВРАЦА, 11.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 05.06.2019г. в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
в присъствието на:
прокурора секретар МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр.
дело N` 286 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
56/22.01.2019г. постановено по гр.д.№1172/ 2018г. по опис на РС-Враца,състав на
съда е отхвърлил предяве-ните от „КРЕДИТ
ИНС” ООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.София бул.***,против П.Т.Р.,
ЕГН **********,***,иск с правно ос-нование чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1200 лева – главница по договор за
потребителски кредит „Екстра” №61163/26.09.2016г., 432 лева – договорна лихва
за периода 26.09.2016г. –31.05.2017г.,888 лева – договорна такса „Гарант” за
периода 26.09.2016г. – 31.05.2017г.,както и сумата от 48,61 лева,представляваща
за-конна лихва за забава за периода от27.10.2016г.до 31.05.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда /02.06.2017 г./ до окончател-ното изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2528/ 14.08.2018
г. по ч.гр.д.№ 3574/2018 г. по описа на ВрРС.
Недоволен от
решението е останало „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.София,което чрез пълномощник адв.Р.Д.,САК,го обжалва с въззивна жал-ба вх. №
2673/18.02.2019г.
В жалбата се
поддържа,че решението е неправилно и незако-носъобразно,тъй като направените
правни изводи за липса на до-казателства относимо към създадена между страните
облигационна връзка не кореспондират с представените от ищеца писмени дока-зателства.Поддържа
се,че според практиката на ВКС,електронно изявление,записано на
магнитен,оптичен или друг носител с въз-можност за възпроизвеждане,съставлява
електронен документ по смисъла на чл.3,ал.1 от Закона за електронния документ и
еле-ктронния подпис/ЗЕДЕП/.Позовава се на това,че електронното из-явление се
счита за подписано при условията на чл.13,ал.1 от ЗЕДЕП,като за електронен
подпис се счита всяка електронна ин-формация,добавена логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство.В тази връзка се
сочи,че от данните по представената заявка на ответника се установява, че се
съдържа информация,която логически е свързана само и единствено със същия,при
което е логично да е предоставена само от него.Посочва се в тази връзка,че
въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото
дружество, съгласяването му с условията на същия,потвърждаване на изда-деният
му договор предоставен на и-мейл адрес и телефонен номер е равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по
смисъла на чл.13,ал.1 ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ/.Твърди се,че са представени данни,от които
е устано-вено превеждането на заемната сума и изводите направени в об-ратен
смисъл са неправилни.Иска се отмяна на решението и ува-жаване на исковата
претенция изцяло.Не се ангажират нови
дока-зателства,като в случая,съдът счита че не са налице предпостав-ките на
чл.266,ал.2 и 3 ГПК.В проведеното от окръжния съд открито съдебно
заседание,вззивната жалба,чрез подадена писмена молба се поддържа от въззивника
чрез пълн.адв.Р.Д.,САК.
В срока за
отговор по чл.263,ал.1 ГПК въззиавемата Първо-лета Т.Р. чрез назначеният й
особен представи-тел-адв.Ц.М.,*** дава писмен отговор,с който оспор-ва
въззивната жалба и развива доводи в подкрепа на обжалваното решение.Не се
правят доказателствени искания.Пред окръжния съд, особения представител адв.Ц.М.,***,поддържа
писме-ния отговор и развива доводи за неоснователност на жалбата с представена
писмена молба.
Окръжният
съд,след като служебно провери редовността
и допустимостта на въззивната жалба счита,че същата е подадена в срока
по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на
изискванията за съдържа-ние и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произтича от
страна с небходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съ-дебен
акт от категорията на обжалваемите,което я прави проце-суално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася по слу-жебно по валидността на решението,а по
допустимостта- в обжал-ваната част,като по останалите въпроси е ограничен от
въведе-ните в жалбата въззивни основания.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустима,като постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдили-щата по граждански дела и в съответствие с основанието и пети-тума
на търсената съдебна защита.
Окръжният
съд,като съобрази доводите на страните и съб-раните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК,от фактическа и правна страна приема
следното:
Разгледана по
същество,жалбата е неоснавателна.
Производството
е образувано пред Районен съд-Враца по искова молба на „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК***
гр.София срещу П.Т.Р. с адрес ***, с която е предявен иск с правно основание
чл.79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД. Поддържа се,че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
общо 2568,61 лева, от които 1200 лева – главница по договор за потребителски
кредит „Екстра” №61163/ 26.09.2016г.,432 лева – договорна лихва за периода
26.09.2016г. – 31.05.2017г., 888 лева – договорна такса „Гарант” за периода
26.09.2016г.–31.05.2017г.,както и сумата от 48,61 лева, пред-ставляваща законна
лихва за забава за периода от 27.10.2016г. до 31.05.2017г.
Ищецът твърди,
че основната му дейност е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски
заеми,а ответницата П. Р. кандидатствала за получаване на потребителски кредит
чрез сайта на дружеството www.creditins.bg.,като подала съответно заявение.След
осъществена с нея връзка,на посочения от нея адрес на електронна поща й е бил
изпратен договорът за кредит, като същата се съгласила да получи сумата в заем
от 1200 лв.,изпратена й на каса на „Изипей”
АД. Твърди, че доку-ментите били подписани с електронен подпис, съгласно
определе-нието на ЗЕДЕП – чл.13, ал.1.Освен това, ответницата била избрала да
се възползва от услугата да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита,в резултат
на което ищецът ,който имал сключен договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити с договореното от него дружество „БИКНЕЛ КОРП” ООД,включил
и такава клауза, съгласно която същото се задължило да гарантира вземанията му.Представя
възпроизведени на хартиен носител доказателства,относимо към сключения по
електронен път потребителски кредит от разстояние.
Посочва,че тъй
като ответницата не е погасила нето една вноска по предоставеният й кредит,за
ищеца се породил правният интерес от образуване на производство по чл.410 ГПК като
за целта подал съответно заявление пред РС-Враца,по което е образувано ч.гр.д.№
3574/2018г., приложено към настоящото,и по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2528/14.08.2018г.,с която е разпоредено длъжникът
П.Т.Р. да заплати на кредитора сумата от 1200 лева–главница по договор за
потребителски кредит „Екстра” № 61163/26.09.2016г.,432 лева – договорна лихва
за периода 26.09.2016г. – 31.05.2017г., 888 лева – договорна такса „Гарант” за
периода 26.09.2016г. – 31.05.2017г., както и сумата от 48,61 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 27.10.2016г. до
31.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /02.06.2017 г./ до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 51,37 лева, представляваща платена държавна такса
и сумата от 320 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
При така
развилите се отношения в заповедното производ-ство,с разпореждане №
998/13.02.2018 г., районният съд, е ука-зал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването,което е и
последният е сто-рил, предявявайки настоящия иск.
В срока по
чл.131 ГПК от назначеният на ответницата особения представител адв.Цв.М.,*** е
постъпил пис-мен отговор.С него искът се оспорва,като се навеждат доводи за
недопустимост и алтернативно за неоснователност.Позовава,че не била установена
дължимостта на претендираната сума, както и наличието на предсрочна
изискуемост,като в тази връзка се по-зовава на приетото в ТР 4/2013г. на ВКС
като твърди, че финан-совата институция в лицето на ищеца, не е извършила действия за да уведоми
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Счита,че ответникът не е
надлежно уведомен за настъпилата пред-срочна изискуемост. Направено е
възражение за наличието на неравноправни клаузи в договора – клаузата за
заплащане на 888 лева, представляваща такса гарант. Счита, че следва да намерят
приложение разпоредбите на ЗЗП, тъй като ответницата има каче-ството на
потребител. Сочи, че не е ясен начинът за начисляване на дължимите суми, не е
посочен метод за начисляване на лихви и такси,както и предпоставките за тяхното
изменение. Моли предя-вените искове да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание,
пред районният съд, се оспорва и наличието валидно възникнало между страните на
облигационно правоотношение.
При така
заявените становища на страните и наведени дово-ди,районният съд,обсъждайки
представените на хартиен носител неподписани документи: "заявка №
61163";Договор за потребител-ски кредит "Екстра" №
61163/26.09.26.09.2016г.,с кредитодател "КРЕДИТ ИНС"ООД и
кредитополучател П.Т.Р., с предмет предоставен потребителски кредит от 1200 лв.
,при фик-сиран годишен лихвен процент 36%;Общи условия за предоставяне на
кредити от ищеца,разписка от 26.09.2016г. с наредител "КРЕ-ДИТ ИНС"ООД
и получател ответницата;Договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредит, е заключил,че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
основанието,от което произ-тича вземането му,като приема,че не е установено и
доказано,че между страните е възникнала валидна облигационна връзка произ-тичаща
от предоставен потребителски кредит по договор,сключен от разстояние в
съответствие с изискванията на ЗПФУР,като в случая са нарушени и разпоредби на
ЗЕДЕП по отношение на въз-никване на правоотношения въз основа на надлежно
съставен електронен документ,респективно електронен подпис.
Въззивната
инстанция споделя направените правни изводи, касателно непровеждане на пълно и
главно доказване на основа-нието,от което произхожда вземането на ищеца и от
тук-
липсата на установено валидно облигацинно правоотношение по договор за заем
между "КРЕДИТ ИНС"ООД и ответницата ,сключен от раз-стояние,с оглед
констатираните от отклонения на разпоредби на нормативните актове,които го
уреждат,а именно Закона на елек-тронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/,
съответно ЗПФУР, тъй като безспорно по делото,с оглед направените от
ответницата оспорвания на представените на хартиен носител документи,на които
се основава исковата претенция,същите не са били пред-ставени на технически или
електронен запис,което следвало да се извърши,за да може да се проследят
направените по електронен път волеизявления на страните по тях.Изводът в такава
насока изцяло съответства на утвърдената съдебна практика на ВКС постановена по
реда на чл.290 ГПК,според която се приема,че електронното изявление е
електронен документ по смисъла на закона, когато е записано на магнитен,оптичен
или друг носител с възможност да бъде възпроизведено-чл.3,ал.1 ЗЕДЕП.В тази
връзка не са представени доказателства,че сключеният от раз-стояние договор за
заем отговаря на изискванията на чл.2,3 и 13 от ЗЕДЕП,за да се приеме в това
производство,че представените на хартиен носител доказателства,отразяващи
сключването на до-говор за заем,представляват електронни документи,носещи елек-тронното
изявление на ответницата,респективно нейният електро-нен подпис и от тук да е
установено нейно авторство.
Извън горното,дори
да се приеме,че е установено надлежно сключено облигационно правоотношение по
договор за заем от раз-стояние,искът не може да бъде уважен,поради недействителността на договора,не поради възприетото от районния
съд за неговата частична нищожност по отношение на договорената такса гарант от
888 лв.,за която е прието,че е прикрита неустойка,а предвид наличието на неравноправни клаузи,на което
обстоятелство се позовава и защитата на ответницата,и които съображения въззив-ната
инстанция зачита като основателни.
В тази връзка
окръжният съд приема следното:
Отпуснатият на ответницата като физическо лице заем пред-ставлява
предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството потребител по
смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон,според който потребител е всяко
физическо лице,което при-добива стока или ползва услуги,които не са предназначени
за из-вършване на търговска или професионална дейност.
Като
потребител въззиваемата разполага със защита срещу не-равноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно,по който въпрос
също е налице категорично установена съдебна практика,която задължава както
първоинстан-ционния,така и въззивния съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи не-равноправност на
клауза/и в потребителския договор и да се про-изнасят,независимо дали страните
са навели такива възражения или не,като служебното начало следва да се приложи
и при пре-ценка дали клаузите на договора са нищожни.Съгласно практиката на
Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребител-ските договори, която е
транспонирана в българското законода-телство с § 13а т.9 от ДР на ЗЗП,
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този
начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и
продавача или доставчика.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е
дадено определение на понятието "неравноправ-на клауза" в договор с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвест-ност и води до значително неравноправие между
правата и задъл-женията на търговеца или доставчика и потребителя, като раз-личните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от
посочената разпоредба.Според чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,като в алинея 2-ра
от същата раз-поредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потреби-телят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Такова раз-решение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3
от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои ас-пекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата
преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
дос-тавчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално,негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е
видно, а и не се спори от ищеца, че процесният договор за потребителски кредит
е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на
ищеца договорни клаузи.Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че съ-щият
не е бил предмет на предварително договаряне между страни-те,от което следва
извод,че въззиваемата-ответница не е имала възможност да влияе върху съдържанието
му.В случая е бил из-пратен по електронен път,както се твърди, стандартизиран
блан-ков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от кредитната
институция предоставила заема.Представени са
фор-муляри на Общите условия и на Договора за предоставяне на гаранция
по потребителски кредити,върху които очевидно няма как ответницата да имала
възможност да повлияе.Видно е още от договора и приложение 1 към него,в което е
посочен начина на погасяване,че кредиторът се е задоволил единствено с посочва-нето като
абсолютни стойности на дължимата годишна лихва/432 лв./,размер на такса
гарант/74 лв. месечно/ и обща главница и лихва от 2520 лв.при липса на конкретизация,как
са формирани тези суми,както и какъв е техния месечен размер,в общата ме-сечна
погасителна вноска.Няма никакви данни по какъв начин е формирана
т.н."такса гарант" от 888 лв.,както и дали ответ-ницата и изразила
съгласието си с нейния размер.На практика липсва погасителен план.
Горното дава
основание да се приеме,че сключеният с ответ-ницата-въззиваема договор за
потребителски кредит от разстояние съдържа неравноправни клаузи по смисъла на
чл.11,ал.1,т.11, т.12 и т.20 от ЗПК, което съгласно чл.22 ЗПК го прави недей-ствителен,респективно
непораждащ валидни правни последици между страните.
При горните
съображения и поради съвпадане на правните изводи на първата и въззивната
инстанция,обжалваното решение, ще следва да се потвърди.
Водим от
горното,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 56/22.01.2019г. постановено по гр.д.№ 1172/2018г. по опис на РС-Враца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........