Мотиви
към присъда №19/14.12.2013г. по НОХД №386/2013г. по описа на ДОС
Срещу подсъдимия В.Д.Х.
е повдигнато обвинение за това, че на 06.07.2013г. в с.**, община **ка в
съучастие с И.И.Р. като извършител отнел
чужди движими вещи – парична сума в размер на 14.70лв. и един брой мобилен
телефон марка „Самсунг”, модел „SGH-B 130” с IMEI **/2 ведно със СИМ-карта на
„Глобул” №**, всичко на обща стойност
29.70лв. от владението на М.К.Б. от с.**, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, вследствие на която причинил на М.К.Б. от
с.**, средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на ІІІ до Х ребрени дъги
в ляво и на VІІІ, ІХ и Х ребра в дясно, обусловили трайно затруднение
движението на снагата за период от около 2-4 месеца; кръвоизлив в левия бял
дроб с кръв и въздух в лявата плеврална кухина, обусловили разстройство на
здравето временно опасно за живота и двустранна гнойна бронхопневмония,
обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, както и тежки
телесни повреди – руптура на слезката, съпроводено с активно кървене и излив на
значително количество кръв в корема, обусловило постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота и загуба на слезката /оперативно отстраняване/, от
които повреди е последвала на 19.07.2013г. смъртта на М.К.Б. от с.**, с ЕГН **********-престъпление
по чл.199 ал.2 т.1 предл.първо и второ
във връзка с ал.1 т.3 във
връзка с чл.198
ал.1 във връзка с чл.20 от НК.
Срещу подсъдимия И.И.Р.
е повдигнато обвинение за това, че на 06.07.2013г. в с.**, общ.**, в съучастие
с В.Д.Х. ***, като извършител е
отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 14.70лв. и един брой
мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „SGH-B 130” с IMEI **/2 ведно със
СИМ-карта на „Глобул” №**, всичко на обща
стойност 29.70лв. от владението на М.К.Б. от с.**, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, вследствие на която
причинил на М.К.Б. от с.**, средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на
ІІІ до Х ребрени дъги в ляво и на VІІІ, ІХ и Х ребра в дясно, обусловили трайно
затруднение движението на снагата за период от около 2-4 месеца; кръвоизлив в
левия бял дроб с кръв и въздух в лявата плеврална кухина, обусловили
разстройство на здравето временно опасно за живота и двустранна гнойна
бронхопневмония, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота,
както и тежки телесни повреди – руптура на слезката, съпроводено с активно
кървене и излив на значително количество кръв в корема, обусловило постоянно
общо разстройство на здравето опасно за живота и загуба на слезката /оперативно
отстраняване/, от които повреди е последвала на 19.07.2013г. смъртта на М.К.Б.
от с.**, с ЕГН **********-престъпление по чл.199 ал.2 т.1 предл.първо и второ
във връзка с ал.1 т.3 във
връзка с чл.198
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК
В насроченото
заседание за предварително изслушване на страните всеки от подсъдимите заяви, че желае съкратено съдебно следствие. След
разясняване на правата и последиците по
чл.372 ал.1 от НПК подсъдимите заявиха, че желаят предварително изслушване по
чл.371 т.2 от НПК, като всеки от подсъдимите заяви, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът като
намери, че са налице предпоставките за това допусна провеждането на съкратено
съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на подсъдимите , като
констатира, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Преди даване
ход на съдебното следствие от пострадалия К.М.Б. бе направено искане за
конституиране като частен обвинител процеса и същия предяви граждански искове
срещу подсъдимите за неимуществени вреди солидарно в размер на 100 000лв. ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието до изплащане на сумата, При
наличие на предпоставките за това предявения граждански иск бе допуснат за
съвместно разглеждане в процеса и пострадалия бе конституиран като граждански
ищец и частен обвинител. Във връзка с възражението за допустимостта на
гражданския иск в наказателното производство, доколкото се сочи, че съгласно
правилата на ГПК следвало да се даде едномесечен срок за отговор на ответника,
поради което и се оспорва приемането за съвместно разглеждане на гражданския
иск, то съдът намери възражението за неоснователно, доколкото по НПК няма
такова изискване, а е допустимо и. и устното предявяване на граждански иск в
самото съдебно заседание до даване ход на съдебното следствие. Доколкото
съгласно чл.88 ал.1 от НПК гражданския иск в съдебното производство се
разглежда по реда на НПК и само доколкото няма съответни правила се прилага
ГПК, то съдът намери възражението за неоснователно.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на **ка окръжна прокуратура, като се пледира на подсъдимия В.Д.Х. наказанието да е доживотен затвор без
замяна, като с приложението на чл.58а ал.2 от НК това наказание да бъде
заменено с наказание лишаване от свобода за срок от 28 години , търпяно при
специален режим. Пледира се наказанието на подсъдимия И.И.Р. да е в размер на
18 години лишаване от свобода и с приложението на чл.58а ал.1 от НК наказанието
да се редуцира на 12 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в
затвор. Прокурорът изразява становище за уважаване на гражданския иск в пълния
му размер.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец пледира за налагане на наказание на всеки от двамата подсъдими
доживотен затвор без замяна, както и за изцяло уважаване на гражданския иск
Гражданския ищец и частен обвинител
К.Б. се придържа към казаното от адвоката си.
Подсъдимите се признават за виновни.
Защитниците на подсъдимия В.Х. пледират
при определяне на наказанието на подсъдимия да се вземе предвид съдействието на
подсъдимия за разкриване на обективната истина , критичното му отношение към
извършеното, възрастта и това ,че е реабилитиран по право.. По отношение на гражданския
иск предоставят на съда.
Защитникът на подсъдимия И.Р. пледира
за преквалификация на деянието на подсъдимия в по-леко наказуемо престъпление,
като сочи, че е налице „екцес” от страна на другия подсъдим-подс.Х.. Пледира за
налагане на минимално наказания на подсъдимия Р..
На дадената последна дума
подсъдимия Х. заяви, че съжалява за случилото се.
На дадената последна дума
подсъдимия Р. заяви, че много съжалява за стореното, не искал така да стане и
ако може да му бъде даден минимума.
След като обсъди и прецени събрания
доказателствен материал съдът намира за установена
от фактическа страна следното:
На 06.07.2013г. около обяд в с.**
на центъра в кафе –аперитив „Наздраве” отишли подсъдимия И.Р. и св.И. Н.,
двамата първи братовчеди. Подсъдимият Р. изпил една 50мл. чаша водка и купил една
двулитрова бутилка „Каменица” и двамата се отправили към дома на св.М.И., където по-късно пристигнал и
подсъдимия В.Х.. Двамата подсъдими изпили двулитровата бутилка бира и заедно
със св.Н. около 14:00ч.се върнали отново в кафе –аперитив „Наздраве”. Там
тримата седнали на отделна маса и консумирали около 4-5 двулитрови бутилки
„Каменица”. Около 17:30ч. след като подсъдимите тръгнали да искат цигари от
клиенти на заведението св.А.Б. ги изгонил, като според него се били напили.
Като тръгнали от заведението подсъдимия В.Х. предложил да отидат до съседното
село **. Тримата –подсъдимия Х., подсъдимия Р. и св.Н. ***. На излизане от с.**
подсъдимия Х. решил да влезе в последната къща вляво, която вече били
подминали. Подсъдимия Х. казал на св.Н. да изчака малко, а на подсъдимия И.Р.
/след като се отдалечили от св.Н./ предложил да влязат за пари в къщата.
Подсъдимия Х. познавал собственика на къщата –М.К.Б. , който живеел сам в
къщата.
С намерението да осъществят
намисленото двамата подсъдими навлезли в нива, засята с царевица, минали през
нея и през лозе и се озовали в двора на пострадалия Б.. Заобиколили стопанска
постройка и стигнали до къщата. И двамата подсъдими били облечени с тениски и
по съвет на подсъдимия Х. прикрили лицата си с тениските, за да не бъдат
разпознати. В този момент се чул гласа на пострадалия който питал „Кой е ,има
ли някой там?”. Когато пострадалия Б. излязъл от къщата подсъдимият Х. го
ударил по лицето с юмрук, след това отново в областта на лицето, при което
пострадалия паднал, а подсъдимият Х. продължил да му нанася удари с крака по
тялото – в областта на корема, гърдите, горните и долните крайници. Пострадалия
Б. се молел да не го бият, питал какво искат , а подсъдимия Х. му отговарял да
дава парите, продължавайки да му нанася удари с крака по тялото. Междувременно
подсъдимия Р. заобиколил падналия Б. и удрящия го –подс.Х. и влязъл в една от
стаите на къщата, където започнал да търси пари, надигал завивки на леглото,
като под възглавницата намерил портмоне, от което взел общо 14,70лв. – 5
банкноти по 2 лева, две монети по 1 лев, четири монети по 50 стотинки и др.
дребни монети. До телевизора в стаята подс.Р. видял мобилен телефон „Самсунг” с
фенерче и го взел След като взел парите и телефона подсъдимия Р. излязъл от
стаята и видял в коридора пострадалия Б. лежащ на земята, а до него изправен
подс.Х., дръпнал подс.Х. и му казал да се махат, след което двамата напуснали
двора и отишли на мястото, където ги чакал св.Н.. Двамата подсъдими не
споделили нищо със св.Н. и продължили пеша към с.**, като по пътя подс.Р. казал
на подс.Х., че е взел около 15 лева и един мобилен телефон от къщата. Мобилния
телефон дал на подс.Х., а тримата в с.** отишли в питейно заведение,
стопанисвано от св.М.С. и продължили да употребяват алкохол до около 21:30ч.,
когато били задържани от органите на полицията.
След нанесения му жесток побой
пострадалия Б. успял да се изправи и потърси помощ у съседите си около 18:30ч.,
като на св.М.Е. разказал какво се случило и направил кратко описание на подсъдимите.
Свидетелката се обадила на сина на М.Б. – К.Б., който отвел баща си в болницата
в гр.**. Пострадалия М.Б. се оплаквал от силни болки в лявата страна на гръдния
кош, по лицето му имало кръв, в дясната част на главата над слепоочието му
личал оток, очите му били подути. След прегледа в МБАЛ-** и установяване на
фрактури –осем ребра вдясно и две вляво пострадалия бил преместен на лечение в
„Гръдна хирургия” в МБАЛ „Св.Анна” гр.**.
Съгласно заключението на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза на живо лице при прегледа на
пострадалия на 08.07.2013г. са установени следните травматични увреждания:
счупване на ІV до ХІ ребрени дъги вляво и на VІІІ, ІХ и Х вдясно, руптура на
слезката; оперативно отстраняване на слезката; оток и кръвонасядане на лицето,
дясната ушна мида, дясно рамо и дясно коляно. Установените увреждания са
резултат на множество силни удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли
да се получат по време и начин както сочат данните по делото. Съгласно
заключението счупването на множество ребра двустранно е довело до затруднение
движението на снагата за период от около 3-4 месеца, наличието на кръв в
коремната кухина и формирания гръден капак представляват разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като тази опасност към момента на прегледа
е съвсем реална, а оперативното премахване на слезката представлява загуба на
слезка. /л.108-110 от д.п./
Въпреки проведеното лечение на
19.07.2013г. пострадалия Б. починал в МБАЛ „Св.Анна” гр.**. Съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на
трупа на пострадалия при пострадалия са установени : тежка гръдна травма
–счупване на ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ и Х леви ребра, счупване на VІІІ, ІХ
и Х десни ребра, кръвонасядане в средния лоб на левия бял дроб, двустранна гнойна
бронхопневмония, състояние след оперативно лечение и отстраняване на слезката,
кръвонасядания по лицето, меките черепни обвивки, гръдния кош, корема, горни и
долни крайници, облитерираща коронаросклероза, стар миокарден инфаркт,
миокардиосклероза, хипертрофия и дилатация на сърцето, атеросклероза на
мозъчните съдове, оток на мозъка, лимфоцитарна инфилтрация в перипортални
пространства, контузия на бъбрек, хиалинизация на артериоли и глумерули.
Съгласно заключението причина за смъртта на пострадалия е травмата в областта
на гръдния кош –счупване на леви и десни ребра, кръвонасядане в областта на ляв
бял дроб, развилата се във връзка с продължителното залежаване бронхопневмония,
като облагоприятстващо значение за настъпване на смъртния изход е имала и
травмата в областта на корема – разкъсването на слезката, наложило оперативното
й отстраняване, тежките хронични болестни изменения в областта на сърцето.
Съгласно заключението травматичните увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани
в областта на главата, гръдния кош, корема, долни и горни крайници, респективно
удари с юмруци, ритници и др./л.124-128 от д.п./
Съгласно заключението на вещото лице
по СМЕ по писмени данни №106/2013г. установеното при пострадалия разкъсване на
слезката, съпроводено с активно кървене и по време на операцията, излив на
значително кръв в корема е създала от самото си начало реална опасност за
живота на Б., която опасност е била постоянна и без адекватно хирургично
лечение би довела до смъртен изход, като това увреждане е обусловило постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота. Увреждането от своя страна е
наложило оперативно остраняване на слезката и в този смисъл е обусловило и
загуба на слезка. Счупването на ребрата вдясно е обусловило трайно затруднение
в движението на снагата за период от около 2 месеца, а счупването на ребрата
вляво – за период от около 3-4 месеца. Установените кръв и въздух в лявата плеврална
кухина, както и кръвоизлив в левия бял дроб са обусловили разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като такова разстройство на здравето е
обусловила и развилата се в причинно-следствена връзка с травмата двустранна
гнойна бронхопневмония. Установените кръвонасядания са обусловили разстройство
на здравето ,неопасно за живота. Съгласно заключението на вещото лице описаните
травматични увреждания са резултат от множество удари с или върху твърди ,тъпи
предмети, реализирани със значителна сила и в различни анатомични области на
човешкото тяло – главата, гръдния кош, корема, горни и долни крайници, като
посоката на направление на ударите е от ляво надясно, от дясно наляво, отпред
назад за главата, тялото и крайниците на пострадалия. Съгласно заключението
установените травматични увреждания –множество счупвания на ребра двустранно,
последвалия хемопневмоторакс и разкъсване на слезката биха могли да доведат и
пряко до настъпване на смъртта, ако не бе положена специализирана медицинска
помощ –оперативна хирургична и реанимационна. Съгласно същото заключение между
установените тежки трамватични увреждания в областта на гръдния кош, корема,
развилата се като усложнение двустранна гнойна бронхопневмония и настъпилия смъртен
изход е налице пряка причинно-следствена връзка./л.137-144 от д.п./
Съгласно заключението на СМЕ по
писмени данни №109/2013г. към момента на деянието концентрацията на етилов
алкохол в кръвта на подс.Х. е била около 2,2 промила, отговаряща на горна
граница на средна степен на алкохолно опиване, а концентрацията на етилов
алкохол в кръвта на подс.Р. е била около 1,7 промила, отговаряща на долна
граница на средна степен на алкохолно опиване. Съгласно заключението при тези
стойности на концентрация на етилов алкохол в кръвта на подсъдимите, попадащи в
средна степен на алкохолно опиване двамата подсъдими са разбирали свойството и
значението на извършваното и са могли да ръководят постъпките си. /л.116-118 от
д.п./
Съгласно заключението на вещото лице
по оценъчната експертиза стойността на отнетия мобилен телефон „Самсунг”, модел
„SGH-B 130”
с IMEI **/2 ведно със СИМ-карта на „Глобул” №** е 15 лв. /л.102-103 от д.п./
Описаната фактическа
обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимите, които самопризнания
се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, които
съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК – в
подкрепа на самопризнанията на подсъдимите са показанията на св.М.Е., св.К.Б.,
св.М.И., св.А.Б., св.М.С., св.С.С., св.И. Н.,
протоколът за оглед на местопроизшествие , протоколите за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, протокол за
доброволно предаване, заключенията на
вещите лица по съдебномедицинските експертизи и оценъчната експертиза, справки
за съдимост, характеристики, удостоверение за наследници, справка за изтърпяно
наказание пробация.
Изложената
фактическа обстановка води до следните правни изводи:
От правна страна, като на 06.07.2013г. в с.**, община **ка в съучастие с И.И.Р. като извършител отнел чужди движими вещи –
парична сума в размер на 14.70лв. и един брой мобилен телефон марка „Самсунг”,
модел „SGH-B 130”
с IMEI **/2 ведно със СИМ-карта на „Глобул” №**, всичко на обща стойност 29.70лв. от владението на М.К.Б. от
с.**, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила,
вследствие на която причинил на М.К.Б. от с.**, средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на ІІІ до Х ребрени дъги в ляво и на VІІІ, ІХ и Х
ребра в дясно, обусловили трайно затруднение движението на снагата за период от
около 2-4 месеца; кръвоизлив в левия бял дроб с кръв и въздух в лявата
плеврална кухина, обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота
и двустранна гнойна бронхопневмония, обусловила разстройство на здравето
временно опасно за живота, както и тежки телесни повреди – руптура на слезката,
съпроводено с активно кървене и излив на значително количество кръв в корема,
обусловило постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота и загуба на
слезката /оперативно отстраняване/, от които повреди е последвала на
19.07.2013г. смъртта на М.К.Б. от с.**, с ЕГН ********** подсъдимият В.Д.Х. е
осъществи от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.199 ал.2 т.1
предл.първо и второ
във връзка с ал.1 т.3 във
връзка с чл.198
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
От субективна страна
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл –същия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му
последици и е искал настъпването им.
От правна страна, като
на 06.07.2013г.
в с.**, общ.**, в съучастие с В.Д.Х. ***, като извършител е
отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 14.70лв. и един брой
мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „SGH-B 130” с IMEI **/2 ведно със
СИМ-карта на „Глобул” №**, всичко на обща
стойност 29.70лв. от владението на М.К.Б. от с.**, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, вследствие на която
причинил на М.К.Б. от с.**, средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на
ІІІ до Х ребрени дъги в ляво и на VІІІ, ІХ и Х ребра в дясно, обусловили трайно
затруднение движението на снагата за период от около 2-4 месеца; кръвоизлив в
левия бял дроб с кръв и въздух в лявата плеврална кухина, обусловили
разстройство на здравето временно опасно за живота и двустранна гнойна
бронхопневмония, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота,
както и тежки телесни повреди – руптура на слезката, съпроводено с активно
кървене и излив на значително количество кръв в корема, обусловило постоянно
общо разстройство на здравето опасно за живота и загуба на слезката /оперативно
отстраняване/, от които повреди е последвала на 19.07.2013г. смъртта на М.К.Б.
от с.**, с ЕГН ********** подсъдимият И.И.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.199 ал.2 т.1 предл.първо и второ
във връзка с ал.1 т.3 във
връзка с чл.198
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК. От субективна страна подсъдимият е действал
при форма на вината пряк умисъл –същия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването
им.
Двамата подсъдими са действали при общност на
умисъла като съизвършители. Съизвършителството представлява съвместно съвместно
участие на няколко лица в самото изпълнение на престъплението, като при съставните
престъпления, каквото е грабежът е възможно отделния съизвършител да осъществи
само едното в включените в съставното
престъпление деяние, като с участието с в него да е съдействал за осъществяване на другото
деяние. Конкретния случай е именно такъв – двамата подсъдими по предложение на
подс.Х. са решили да влязат и в къщата на пострадалия, за да му вземат парите,
като съответно и надигнали тениските си, като по този начин прикрили лицата си,
за да не бъдат разпознати. Виждайки пострадалия ,който излязъл от къщата,
питайки кой е там, подсъдимият Х. го ударил с юмрук два пъти и след падането на
пострадалия на земята продължил да му нанася удари с крака по различни части на
тялото. Нанасяйки ударите подс.Х. викал на пострадалия да дава парите. Или
подсъдимия Х. е сломил съпротивата на пострадалия, причинявайки му множество
телесни повреди, а през това време подс.Р. съзнавайки, че съпротивата на
пострадалия е сломена / същия бил на земята, обсипван с удари от другия
подсъдим/ заобиколил пострадалия и удрящия го подс.Х. и пристъпил към отнемане
на вещи от владението на пострадалия, каквито след като потърсил в къщата открил- парична
сума в размер на 14.70лв. и един брой мобилен телефон марка „Самсунг”. След като отнел вещите подс.Р. отново при
другия подсъдим и падналия пострадал и двамата подсъдими напуснали
местопрестъплението с отнетото имущество.
При така описаните факти съдът намира, че по отношение на двамата
подсъдими е бил налице общ умисъл за извършване на престъплението, тъй като
всеки от подсъдимите при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва
в изпълнението на престъплението, в постигане на общата цел. Действително подс.Р.
не е нанасял удари на пострадалия, но е присъствал в изпълнение на общата цел
при нанасяне на жестокия побой над пострадалия от подс.Х., не е направил нищо
за да спре подс.Х., не е повикал помощ и мълчаливо се е съгласил с всички
действия на подс.Х. по осъщественото насилие над пострадалия с нанасяне на
множество телесни повреди. От обективна страна подсъдимия Р. е взел участие в
едното от двете престъпления включени в съставното престъпление, действайки при
общност на умисъла с подс.Х. – подс.Х. е осъществил принудата / нанесъл побоя
над пострадалия/, а подс.Р. е отнел противозаконно от владението на пострадалия
процесните движими вещи. Двамата подсъдими като съизвършители умишлено са причинили на пострадалия телесни повреди, за да
го сломят съпротивата му и отнемат вещите, като са предвиждали конкретните
увреждания на телесната неприкосновеност, съзнавали са общественоопасния
характер на своето деяние, като са искали настъпването на съставомерния
резултат - нанасянето на телесна повреда на пострадалия и отнемането на
движимите вещи. Факта, че на пострадалия е нанесен жесток побой / с юмруци,
ритници/ по различни части на тялото обосновава извода, че подсъдимия Х. /
който е нанасял ударите/ и подс.Р. / който не го е спрял и се е съгласявал с
действията му/ са съзнавали, че неизбежно при така нанесените множество удари
по различни части на тялото ще се стигне до нанасяне на телесни повреди. И
двамата подсъдими са съзнавали и искали този резултат / телесните повреди/
стремейки се към осъществяване на крайната си цел –противозаконното отнемане на
чуждите движими вещи. От така нанесените телесни
повреди / описани по-горе средни и тежки/ и развилата се вследствие на същите
бронхопневмония впоследствие е настъпила и смъртта на пострадалия, като
съгласно СМЕ е налице пряка причинна връзка между нанесените увреждания на
пострадалия и настъпилата впоследствие негова смърт. С действията си,
изразяващи се в отнемането на чуждите движими вещи от владението на
пострадалия, употребявайки сила и нанесените многократни удари върху
пострадалия, причинявайки му средни и тежка телесни повреди, от която е
последвала смъртта на пострадалия подсъдимите са осъществил състава на
престъплението от обективна страна. От субективна страна подсъдимите са
действали при форма на вината пряк умисъл –съзнавали са общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са обществено опасните му последици и са
искали настъпването им, действайки при общност на умисъла.
По
отношение определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното престъпление,
съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.373 ал.2 от НПК тъй като е проведено съкратено съдебно следствие съдът следва да определи
наказанието на всеки от подсъдимите при условията на чл.58а от НК
По отношение на
подсъдимия В.Д.Х.:
За извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.199 ал.2 т.1 предл.първо и второ
във връзка с ал.1 т.3 във
връзка с чл.198
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК предвиденото
наказание е лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от
имуществото на виновния. При определяне наказанието на подсъдимия съдът отчете
,че престъплението е извършено от подсъдимия при превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства – подсъдимият е с лоши характеристични данни,
извършеното престъплението, предмет на настоящото наказателно производство е
изключително тежко , като следва да се отчете жестокостта при нанасянето на
ударите над безпомощния възрастен мъж, пред смекчаващите такива – неосъждан
/реабилитиран по право за предходни осъждания/ .При всички тези данни съдът
намери, че най-подходящо и справедливо е определянето на наказание доживотен
затвор за подсъдимия, което с оглед разпоредбата на чл.58а ал.2 от НК във
връзка с проведеното съкратено съдебно следствие следва да бъде заменено с
наказание лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, определено
съобразно разпоредбата на чл.58а ал.2 от НК в пределите от петнадесет до
тридесет години лишаване от свобода. В тези предели съобразявайки отегчаващите
отговорността обстоятелства от една страна, обстоятелството, че именно този
подсъдим е бил инициатор за извършване на грабежа и той е осъществил жестокия
побой над пострадалия и от друга смекчаващите – неосъждан /реабилитиран по
право/, съжаление за извършеното съдът
му наложи наказание лишаване от свобода в размер на двадесет и пет години.Наказанието
следва да се търпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. При изтърпяване на наказанието съдът приспадна времето
на задържане на подсъдимия под стража, считано от 07.07.2013г. до влизане в
сила на присъдата. Липсват данни за наличие на имущество у подсъдимия, поради
което и съдът не наложи наказание конфискация.
По отношение на подсъдимия И.И.Р.
За извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.199
ал.2 т.1 предл.първо и второ
във връзка с ал.1 т.3 във
връзка с чл.198
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и
конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. При определяне
наказанието на подсъдимия съдът отчете ,че престъплението е извършено от
подсъдимия при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства – подсъдимият е
с лоши характеристични данни, извършеното престъплението, предмет на настоящото
наказателно производство е изключително тежко , като следва да се отчете
жестокостта при нанасянето на ударите над безпомощния възрастен мъж, пред
смекчаващите такива – неосъждан .При всички тези данни съдът намери, че
най-подходящо и справедливо е определянето на наказание доживотен затвор за
подсъдимия, което с оглед разпоредбата на чл.58а ал.2 от НК във връзка с
проведеното съкратено съдебно следствие следва да бъде заменено с наказание
лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, определено съобразно
разпоредбата на чл.58а ал.2 от НК в пределите от петнадесет до тридесет години
лишаване от свобода. В тези предели съобразявайки отегчаващите отговорността
обстоятелства от една страна, обстоятелството, досежно конкретното участие /
принос/ на този подсъдим в сравнение с това на другия подсъдим и от друга
смекчаващите – неосъждан /реабилитиран по право/, съжаление за извършеното съдът му наложи
наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години.Наказанието следва да
се търпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. При изтърпяване на наказанието съдът приспадна времето на задържане
на подсъдимия под стража, считано от 07.07.2013г. до влизане в сила на
присъдата. Липсват данни за наличие на имущество у подсъдимия, поради което и
съдът не наложи наказание конфискация.
По гражданския иск:
Гражданския ищец К. Б. е син на пострадалия.
Несъмнено, с оглед данните по делото за близките им отношения гражданския ищец
е изпитал големи болки и страдания от смъртта на баща си, и то причинена по
такъв начин. Видно от данните по делото
отношенията между баща и син са били много близки, гражданския ищец се е грижел
за баща си, като около месец преди деянието е починала и майката на гражданския
ищец.Предявения граждански иск в размер на 100 000лв. солидарно срещу
подсъдимите съдът намери за основателен и го уважи изцяло, като осъди подсъдимите
да заплатят солидарно на гражданския ищец посочената сума ,ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието до окончателно изплащане на сумата.
Вещественото доказателство по делото –иззетия от
подсъдимия Х. телефон „Самсунг” съдът постанови да бъде върнат на гражданския
ищец след влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК с присъдата съдът
възложи на подсъдимия сторените по делото разноски в размер на по 418 лв. всеки
по сметка на ІІ-ро РУП при ОД на МВР-** и 4000 лв. /ДТ върху уважения граждански иск/ по сметка
на ДОС.
Що се касае до искането за заплащане на разноските
на гражданския ищец / за адвокатско възнаграждение/ съдът не присъди такива
поради липса на доказателства за наличие на заплатено такова възнаграждение,
което е условие за присъждането им съгласно тълкувателно решение
№6/06.11.2012г. по т.д.№6/2012г. на ВКС –т.1 от решението.
По горните съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател:
Член: