№ 143
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110105468 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата М. Л. Х. твърди, че на 12.07.2021 г. около 12:30 часа в с. Белчински бани
управлявала л.а. „Рено Каптюр“, с ДК № СВ **РТ, когато ** като водач на л.а. „Ситроен“,
ДК № **, собственост на Г. Г. Г., виновно нарушава правилото на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като
отнема предимство на кръстовище и предизвиква ПТП. След удара ищцата била замаяна и
имала световъртеж, но предпочела да се прибере у дома, за да се поускопои. Впоследствие се
появили силни болки в областта на врата и ограничена подвижност на главата, които до
вечерта се засилили и се разпространили по тила. Изтръпнала и лявата ръка на ищцата,
отишла на лекар и диагностицирали травма на мускула и сухожилия на шия вляво,
предписано й било лечение, на домашен режим. Силните болки и до момента не били
отшумели. Инцидентът се отразил негативно и психически на ищцата – станала тревожна,
раздразнителна. Преди инцидента била активна физически, пътувала много, а след това
избягвала да пътува, избягвала да шофира сама колата, което я карало да се чувства
непълноценна. Сънувала и кошмари, свързани с катастрофата. Домашното лечение
продължило продължително време – два месеца. Неимуществените вреди оценява на 10000
лв. (съобразно увеличение на размера на иска от съдебно заседание на 18.11.2024 г.)
Виновният водач на л.а. „Ситроен“, ДК № ** бил със задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ при ответника ЗК „Уника“ АД. Ответникът бил сезиран с претенция да плати
обезщетение, но отказал. Ответникът образувал щета № 0410-165-0076/2017 г., но
ответникът отказал плащане. Ето защо ищцата предявява иск за сумата в размер на 10000
лв., главница, представляваща обезщетение за неимуществуени вреди, ведно със законната
лихва, считано от исковата молба 30.01.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
1
Ответникът ЗК „Уника“ АД оспорва иска. Твърди, че не са налице основания за
ангажиране на отговорността му. Оспорва да е доказан механизмът на произшествието.
Оспорва да са доказани вредите. Твърди и съпричиняване на вредите от факта, че ищцата
късно е отишла на лекар. Твърди, че ищцата е имала предходни заболявания, които да
довели до вредите. Оспорва иска и като завишен. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните
съгласно чл. 12 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
В тежест на доказване на ищеца по предявения иск са: 1. предпоставките по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическия
състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което
са произлезли вреди – телесни увреждания (респ. болки и страдания) и 2. наличието на
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„гражданска отговорност“ между този водач и ответника. Вината се предполага – чл. 45, ал.
2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване. В тежест на доказване на ответника са фактите, обосноваващи
неговото възражение за съпричиняване.
По делото е безспорно, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност“ между ответника и
собственика на л.а. „Ситроен“, ДК № **.
От показанията на св. Г., собственица на л.а. „Ситроен“, ДК № **, и пътница на
12.07.2021 г., когато този автомобил е управляван от съпруга й ** **, чийто показания съдът
кредитира, като кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото, вкл. на
двустранния констативен протокол за ПТП от 12.07.2021 г., се установява, че на посочената
дата е станало ПТП, причинено от поведението на водача ** **, който на кръстовище не
спрял напълно на знак „Стоп“ и предизвикал сблъсък с правилно навлизащ в кръстовището
л.а. „Рено Каптюр“, с ДК № СВ **РТ, управляван от ищцата. Механизмът на
произшествието е потвърден от неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение
на САТЕ, според което причина за произшествието е неспазването на знака „Стоп“ и
отнемането на предимството, а водачката на л.а. „Ситроен“ – ищцата – не е имала
техническа възможност да спре или да предприеме аварийна маневра. Виновното нарушение
на правилото на чл. 50, ал. 1 ЗДвП от водача на л.а. „Ситроен“, ДК № **, е причинило
произшествието и вредите. Ето защо съдът намира, че е установена деликтната отговорност
на водача на ** ** за инцидента на 12.07.2021 г. г., при който на ищцата са причинени болки
и страдания. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил факти,
обосноваващи приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и в частност не е установено ищцата да се е
движела без колан.
На следващо място, от разпита на св. Г. се установява, че при инцидента автомобилът
на ищцата се превъртял няколко пъти, на ищцата видимо й нямало нищо, но била
2
изключително притеснена, защото преди години претърпяла инцидент или операция и сега
се притеснявала и не се чувствала добре, чакала линейка. Съгласно неоспореното от
страните и кредитирано от съда заключение на СМЕ на в.л. доц. Г. при удара ищцата е
получила контузия на шийните прешлени – ударът е бил камшичен за шията и лявата
раменна област и ляво на гърба; била е общо 59 дни в болничен, като се е оплаквала от
болки. Вещото лице сочи, че е проведено консервативно лечение, съобразено с по-дългия
период на болки за ищцата. Този период е вероятно да е бил по-дълъг във връзка с това, че
през 2013 г. и 2018 г. ищцата е оперирана двукратно за шийни хернии.
С оглед горното съдът намира, че ищцата е търпяла неимуществени вреди от
процесния инцидент – болки и страдания, както и притеснения и стрес от самия инцидент.
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД обезщетение при деликтната отговорност се дължи
за всички вреди, които са пряка и непоследствена последица от увреждането. Тук несъмнено
се включват и неимуществените вреди, обезщетението за което на основание чл. 52 ЗЗД се
определя от съда по справедливост. Т.е. всяка неимуществена вреда, всяко неприятно
изживяване, което е достатъчно интензивно и/или продължително и е в причинна връзка с
деликта, подлежи на обезщетяване. Размерът на дължимото обезщетение съдът определи по
правилата на чл. 52 ЗЗД след преценката на конкретните обективно съществуващи
обстоятелства на случая, продължителността на негативните преживявания и тяхното
естество.
В случая от процесния инцидент ищецът не е претърпял трайни увреждания, в
момента е в добро здравословно състояние, но е изпитвала болки около 2 месеца, причинени
от инцидента. Според показанията на св. Х., които съдът кредитира по реда на чл. 172 ГПК,
тъй като е майка на ищцата, в първите дни след инцидента ищцата подскачала в леглото,
била неспокойна, имало и притеснения през цялото лято, но сега вече положението е
спокойно.
С оглед на това съдът намира, че справедливото обезщетение за реално търпените от
ищеца неимуществени вреди е в размер на 3500 лв. (1000 лв. за стреса и притеснението при
и след самата катастрофа и 2000 лв. за болките и страданията в следващите 2 месеца). Съдът
намира, че обезщетение в по-голям размер от този не би съответствал на присъщата на
гражданската отговорност обезщетителна функция. Гражданската отговорност по нашето
право няма за цел да накаже делинквента (или лицето, което отговаря гаранционно-
обезпечително по чл. 49 ЗЗД за действията или бездействията на делинквента), така че да
действа превантивно върху бъдещото му поведение, а цели единствено да репарира
неприятните изживявания на пострадалия, като му достави такива парични блага, с които
той да може да превъзмогне преживяното.
Следва да се има предвид, че претърпените болки и страдания от ищцата са
причинени именно от процесния инцидент, а не от предходни заболявания на ищцата, като
независимо от факта, че съгласно заключението на вещото лице по СМЕ е вероятно болките
и страданията да са били по-.кратки по време, ако ищцата не е претърпяла в миналото
операции на шийни прешлени, то болки и страдания тя търпи именно поради деликтната
3
отговорност на водача л.а. „Ситроен“, ДК № **, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника. Застрахователят по прекия иск по чл. 432 КЗ по застраховка
„Гражданска отговорност“, която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото
лице дори когато застрахованият го е увредил умишлено – т.е. във всички случаи отговаря за
всички преки и непосредствени вреди, без да може да се екскулпира с възражение за
непредвидимост на размера на вредите (арг. чл. 82, изр. 2 ЗЗД и чл. 51, ал. 1 ЗЗД).
Възражението следователно, че ответникът следва да отговаря в по-малък размер – за
вредите, които ищцата би претърпяла, ако нямаше предходни операции на шията, е
неоснователно.
Предвид изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата от 3500 лв. (ведно със законната лихва от исковата молба 30.01.2024 г. до
окончателното изплащане), а до пълния предявен по делото размер от 10000 лв. – отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е сторила разноски в размер на 400 лв. държавна такса, 1000 лв. адвокатски
хонорар, и 700 лв. депозити за вещи лица, или общо 2100 лв. Съразмерно на уважената част
от иска ищцата има право на разноски в размер на 735 лв.
Ответникът е доказал съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лв. за депозити за
вещи лица, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г., съдът определя
размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Така общо разноските на ответника са
450 лв., а пропорционално на отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски от
292,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. Л. Х., ЕГН
**********, на основание чл. 432 КЗ сумата от 3500 лв., обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 12.07.2021 г. около
12:30 часа в с. Белчински бани, причинено виновно при управление на л.а. „Ситроен“, ДК №
**, със застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със
законната лихва, считано от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск за разликата над 3500 лв. до пълния предявен размер от
10000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. Л. Х., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 735 лв., разноски, сторени в
производството.
ОСЪЖДА М. Л. Х., ЕГН **********, да заплати на ЗК „Уника“ АД, ЕИК
4
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 292,50 лв., разноски, сторени в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5