№ 1360
гр. С., 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500820 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД
срещу решение № 717/04.02.2025г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по
гр.д. № 13757/23г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ над 120 000 лв. до 200 000 лв. за обезщетение за неимуществени
вреди.
Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната от него част е
неправилно. Счита, че неправилно е приложен чл.52 от ЗЗД и определеното
обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер с оглед на
минималната работна заплата към момента на настъпване на събитието – 780
лв., както и с оглед на липсата на съществени трайни последици от травмите.
Поддържа, че неправилно не е приет принос на ищеца към вредите, като той е
50%.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди над 120000 лв. до 200000лв.
Ищецът С. Л. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита
1
първоинстанционното решение за правилно в обжалваната част, а жалбата за
неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че
на 24.07.2023г. около 13.30ч. в гр. С. е управлявал мотоциклет „Сузуки“,
модел „ГСХ-Р7520“ с рег. № ********. Движел се е по бул. „Н. Петков“ в
лявата от двете пътни ленти в посока от бул. „ Цар Б. III“ към ул.
„Пушкин“. В района на № 55 лек автомобил „Киа К5 с рег. № ********,
управляван от З. Д. Н., който се е движел по бул. „Н. Петков“ в обратна посока
на движението, е предприел завой на ляв, пресякъл е двойна непрекъсната
линия и между тях е настъпил удар. След това лекият автомобил се е отклонил
и е реализирал удар с паркиран в ляво лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №
********. Виновен за инцидента е водачът на лек автомобила „Киа К5“, който
е нарушил правилата за движение по пътищата. При него ищецът е получил
тежки травми: открито счупване на лявата предмишница и открито счупване
на лява подбедрица, дълбока кървяща рана на десен долен крайник, луксация
на дясната коленна става, травма в окосмената част на главата, множество
разкъсно- контузни рани по крайниците. Той е бил приет в УМБАЛСМ „
Пирогов“ ЕАД в тежко общо състояние в шокова зала с болки и ограничени
движения на десен долен крайник и лява предмишница. Дясната коленна
става е била деформирана и е имал дълбока рана на същия крак. На
24.07.2023г. е бил опериран по спешност като след щателно почистване и
изолиране на оперативното поле са му поставени шпилки. Две на ниво
ситална подбедрица, една на ниво проксимална подбедрица и две на ниво
дистално бедро, една на ниво проксимално бедро. Поставен е външен
фиксатор. Извършена е била репозиция на фрактурата на предмишницата.
Отстранени са били авиталните костни фрагменти и авитални тъкани. Под
рентгенов контрол е извършена репозиция на фрактурата. Въведен е
интрамедуларен пирон, който е застопорен с два винта. Проведени са му били
пет операции- 24.07.2023г., 26.07.2023г., 01.08.2023г., 02.08.2023г. и на
07.08.2023г. Фрактурата на радиуса е била репонирана и стабилизирана чрез
2
12 дупкова преконтурирана LCP плака. През директен дорзален достъп се е
проникнало в дълбочина по остър и тъп начин до фрактурата на улната,
репонирала се е и е обшита посредством три броя серклажни конци.
Стабилизирана е посредством 1бл. К-игла. Направен е лаваж с антисептични
разтвори. Извършени са му били две операции за премахване на
девитализирани тъкани от предна мускулна група на лява предмишница.
Извършен е лаваж с антисептични разтвори, превръзка с хибитан и гипсова
имобилизация. Поради установен мекотъканен дефект в областта на
дисталната лявата предмишница с неправилна форма с размери 8/3 см. е бил
настанен в Клиника по пластично възстановяване, където му е извършена
ексцизия на раневите дефекти в областта на лявата ръка с последващо
поставяне на разцепен кожен автоимплант с площ от 150 кв. см. от областта на
лявото бедро. Поради продължаващи болки и ограничени движения на левия
горен крайник е бил приет в Клиника по ортопедия и травматология, където
на 18.08.2023г. е бил опериран. На 23.08.2023г. отново е бил опериран в
отделение по Реконструктивна ортопедична хирургия на горен и долен
крайник. Разглобен е външният фиксатор на долния десен крайник и се е
пристъпило към отстраняване на Шанц винтовете от дясна табия и десен
фемур. Поставена му е била ортеза. Състоянието му след ПТП е било
изключително тежко. Изпитвал е болки по цялото тяло, бил е напълно
обездвижен и без възможност да се обслужва самостоятелно. Получил е
синусова тахикардия, за която приема медикаменти. Към момента
състоянието му е критично. Чувства се зле психически. Болките му
продължават. Непрекъснато приема обезболяващи медикаменти. Не може да
спи и е силно тревожен. Гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил е била застрахована при ответника. Затова ищецът моли съда да го
осъди да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200
000 лв., в едно със законната лихва от 11.09.2023г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срок ответникът завява, че оспорва иска
по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Поддържа, че
пътният инцидент е настъпил, тъй като ищецът като водач на МПС не е
изпълнил задължението си да се движи в крайна дясната част на платното в
посоката си на движение, поради което е причинил челен удар с насрещно
движещият се лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване от страна
3
на ищеца, тъй като е нарушил чл.5, ал.3, т.1, чл.15, чл.20 и чл.21 от ЗДвП,
движел се е на разделителната линия, а не в крайната дясна част на платното
за движение, управлявал е мотоциклета с несъобразена и превишена скорост
и не се е съобразил с пътната обстановка и движението на другите превозни
средства. С това поведение ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат в обем от 50%. Оспорва причинно- следствената връзка
между ПТП и неблагоприятните последици за ищеца, както и че в резултат на
събитието за него са настъпили всички описани в исковата молба, като вид и
характер, увреждания. Оспорва претенцията за лихвата за забава.
Безспорно е, че на 24.07.2023г. е настъпило описаното в исковата молба,
ПТП. За него е съставен Констативен протокол № К-439/24.07.2023г. ,
протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът като водач на
мотоциклет.
Не се спори, че за лек автомобил „Киа К5“ с рег. № ******** е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към
датата на произшествието.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното
дружество на 04.09.2023г., както и че такова не е платено доброволно.
С оглед твърденията в исковата молба са представени медицински
документи за ищеца- епикризи от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД от 2023г.
Към отговора на исковата молба е представена застрахователна полица
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Киа К5“.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар ортопед- травматолог. Тя е установила
травматичните увреждания, получени от ищеца: открита фрактура на лява
предмишница, открита фрактура на лява подбедрица, луксация на дясна
коленна става, разкъсно- контузна рана в областта на дясна подбедрица.
Вещото лице е описало проведеното лечение – оперативно с поставени
импланти. Травмите са довели до трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник, на левия и десния долен крайник за период по- дълъг от 30
4
дни. На 19.03.2024г. е проведен личен преглед на ищеца, като в заключението
е посочено, какво е констатирано при него. За в бъдеще ищецът ще търпи
болки в областта на травмите при промяна на климатичните условия и смяна
на сезоните поради вътреставния характер на увредите. В съдебно заседание
вещото лице е допълнило заключението си.
В хода на съдебното дирене е приета автотехническа експертиза, която
при изготвяне на заключението, като е взела предвид и депозираните
свидетелски показания, е изяснила механизма на ПТП, мястото на удара,
скоростта на движение на МПС преди удара, опасната зона на спиране, каква
маневра е предприел водачът на лекия автомобил, пътната маркировка.
Експертът е направил извод за предотвратимостта на удара по отношение на
мотоциклетистта. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си, че и при 50 км.ч. ищецът не би могъл да предотврати удара.
При по- ниска скорост уврежданията биха били по- малки.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни. Те са основани на науката и професионалния опит на
експертите
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М. е майка на ищеца. Тя депозира показания за получените
травми от ищеца, за физическото му състояние веднага след инцидента. В
домашни условия е имал нужда от чужда помощ. След третия месец е
започнал да се придвижва с проходилка и патерици. Предприел е
рехабилитация, която продължава и в момента. Има двигателни
ограничения. Преди инцидента е спортувал, бил е много енергичен. Сега
ходи на кинезитерапия и плува. Психически е по-добре, защото посещава
психотерапевт. Станал е по- затворен.
Свидетелят З. познава ищеца. Той е пострадал при същото ПТП.
Пътувал е на мотора. Излага непосредствените си впечатления от
настъпването на инцидента. Движели са се от Горнобански път по бул. „Н.
Петков“ по посока Бояна. Било е слънчево. В тяхната посока са били две
ленти. Те са се движели в дясната. Има двойна непрекъсната линия.
Автомобилът е започнал да прави ляв завой пред тях и е бил много близо до
тях. Ищецът е управлявал мотора и се е опитал да спре. Били са с каски.
Свидетелят не знае в коя част на колата са се ударили.
5
Свидетелят Н. е бил водачът на лекия автомобил, участвал в пътния
инцидент. Той си спомня за него. Станал е на 24.07.2023г. Движел се от
Околовръстното шосе към „Овча купел“. Скоростта му не е била висока. По
време на шофирането му е притъмняло, завъртяла му се е главата и нищо не
си спомня. Събудил се е в храстите, където е бил автомобилът. Не знае кой
кого е ударил. Предният калник от дясно е бил ударен, както и гумата. Не е
видял мотоциклета.
Свидетелят Б. – С. познава ищеца от престоя му в „Пирогов“. Тя работи
в лечебното заведение. Тогава е била извикана от колегите си от хирургията.
Те са се притеснявали да започнат операцията преди свидетелят да говори с
ищеца. Той е бил много тревожен, несигурен, объркан и плачещ. Провела е
спешна кризисна психологична интервенция, за да може да бъде по- спокоен.
Емоционалното му състояние не е било добро. Във времето е продължила да
се среща с него за около три месеца след изписването му. Споделял е, че
продължава да има кошмари и преживява събитието. Към момента е
значително по-добре, стара е се и полага усилия. Продължава да посещава
свидетеля. Не изпитва вина за инцидента.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Счита за
достоверни тези на свидетеля М. при условията на чл.172 от ГПК поради
близката родствена връзка с ищеца.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв.
и не е приел за основателно възражението за съпричиняване.
Пред настоящата инстанция като нови доказателства са представени
писмени доказателства, които са приети на основание чл.266 от ГПК-
епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“ и споразумение, сключено между З. Н. и
прокуратурата, с което той се е признал за виновен за настъпилото на
24.07.2023г. ПТП, при което е пострадал ищецът.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
6
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и
от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към въззивника. В тримесечният срок застрахователят не е изплатил
обезщетение. С оглед на това следва да се приеме, че предявените искове за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той
има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
7
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на водача за лек
автомобил „КИА К5“ е била застрахована при жалбоподателя. Застраховката
е била валидна към момента на настъпване на произшествието. Пред
въззивния съд не се оспорва настъпилото ПТП, както и че са се
осъществили предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования
водач. Споразумението има характер на присъда и правните му последици са
същите като при нея и са задължителни за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието на основание чл.300 от ГПК. По
отношение на тези обстоятелства има формирана сила на пресъдено нещо.
Застрахователят е пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявения иск като страна по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на лекия автомобил.
Ищецът като пострадал при ПТП, за което вина има застрахован при
ответника водач, е активно материално легитимиран и надлежна страна да
предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и основателността на възражението
за съпричиняване от страна на ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените
8
от ищеца травми: открита фрактура на лява предмишница, открита фрактура
на лява подбедрица, луксация на дясна коленна става, разкъсно- контузна рана
в областта на дясна подбедрица. Вещото лице е описало проведеното лечение
– оперативно са поставени импланти. Травмите са довели до трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник, на левия и десния долен
крайник за период по- дълъг от 30 дни. На ищеца са извършени четири
оперативни интервенции на горния ляв крайник, една да долния ляв крайник.
Десният долен крайник е бил имобилизиран с външен фиксатор в областта на
коленната става след постигане на закрита репозиция на ставата. Получените
телесни увреждания са причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота на С. Л.. Той е търпял най- интензивни болки и
страдания в периода между настъпване на травмите и предприетите
оперативни интервенции, както и в ранния постоперативен период след всяка
една от тях. С всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет,
поради действието на оздравителните процеси. Общият лечебно-
възстановителен период е около 9 месеца. Установените уврежданията са в
причинна връзка с ПТП. Тези травматични увреди са допринесли за временен
дискомфорт на ищеца в ежедневието му поради болките, които е изпитвал.
Те са създали значително неудобство за пострадалия в начина му на живот,
при задоволяване на битовите му нужди. Изживения дискомфорт и травмите
са се отразили на обичайния му начин на живот. Той е станал затворен. Бил е
обездвижен напълно и се е нуждаел от чужда помощ./ Св. М./ От
психологична страна, ищецът е имал негативни преживявания от инцидента,
по -интензивни от обичайните за този вид събития. Наложило се е да му
бъде оказана психологическа помощ още преди оперативните интервенции /
св. С./, както и след изписването му от лечебното заведение. Ищецът
продължава да ползва професионалната помощ на свидетеля С., но в момента
е по- добре емоционално. При личния преглед на ищеца на 19.03.2024г., една
година след инцидента, той има оплаквания за болка в областта на лява
лакътна става след претоварване, постоянна болка в дясното коляно, болка в
лявата подбедрица предимно вечер и след натоварване. Тези болки налагат
прием на обезболяващи медикаменти. Вещото лице е установило, че ищецът
е с нормостатичен хабитус и правилно развита опорно- двигателна система.
Походката му е самостоятелна без накуцване, но при по- дълго ходене
понякога ползва бастун. Реализира самостоятелен изправен строеж на двата
9
долни крайника поотделно. Клякането е ограничено до 45 градуса в
коленните стави поради наличие на скованост в дясното коляно. Долните
крайници са с еднаква дължина. В областта на левия горен ляв крайник и
двата долни крайника има множество цикатрикси от стари оперативни
интервенции. Те са зараснали с хиперпигментация, без възпалителни промени.
Тези белези са добре забележими и загрозяват външния вид на ищеца. Липсват
отоци в дисталните отдели по четирите крайника. Има обемни разлики в
лявата и дясна предмишница. В дясното коляно се наблюдава умерен оток в
супра-парапателарните рецесури. В лявата лакътна става има ограничаване на
обема на движения при сгъване и разгъване, както и при лявата предмишница
и гривнена става. В дясната коленна става има ограничаване на движенията
при сгъване. При направените рентгенови снимки на 19.03.2024г. се
наблюдава пълна консолидация на двете кости на лявата предмишница, на
лявата табия. Налице е вторично костно срастване на фрагментите с
образуване на калус. Ищецът е възстановил нормалното си функциониране
като организъм. Установените от вещото лице при прегледа функционални
ограничения в движението на увредените крайници имат белезите на трайни
последици от травмите. Като такива следва да се приемат и появилите се
посттравматични дегенеративни изменения в областта на дясното коляно,
които са усложнения от луксацията, получена при ПТП. Те са довели до
необратима увреда на ставата, чиято функционалност никога няма да бъде
възстановена до нормата, в която е била преди увреждането. Очаква се за в
бъдеще по- ранно развитие на гонартроза. Налице е хипотрофия на
мускулатурата и намаляване на хватателната способност на лявата ръка.
Констатираните дефиците в движенията на травмираните крайници в бъдеще
няма да постигнат максималния си обем. Като обсъди заключението на
медицинската експертиза и показанията на свидетеля М., сравнително дългия
лечебен и възстановителен период, проведеното интензивно и натоварващо
оперативно лечение, наличието на значителни и трайни последици от
уврежданото, които ще оказват влияние за в бъдеще върху живота на ищеца,
множество загрозяващи белези, съдът приема за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 200 000лв. При определянето му
съдът съобрази извършените две оперативни интервенции за изваждане на
остеосинтезния материал, състояли се през месец април 2024г. и месец
декември 2024г. на основание чл.235, ал.3 от ГПК, както и възрастта С.Л.
10
към 24.07.2023г.- 26г., неговото добро общо здравословно състояние, което
допринася за по- бързото възстановяване.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2023г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен критерий
за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р № 60090/29.07.2021г. по
т.д. № 1472/20г., ВКС, II т.о./. Обезщетението отразява степента на
уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение на С. Л. от
200 000 лв. представлява 256 минимални работни заплати за страната за
2023г./780 лв. МРЗ за 2023г./ Определеното обезщетение е съответно на
жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Жалбоподателят е направил
своевременно правоизключващо възражение за съпричиняване.
Възражението за съпричиняване следва да се разгледа в рамките на заявеното
в отговора на исковата молба. В него възражението за принос от страна на
ищеца е формулирано като нарушаване на чл.5, ал.3, т.1, чл.15, чл.20 и чл.21
от ЗДвП, движение на разделителната линия, а не в крайната дясна част на
11
платното за движение, управляване на мотоциклета с несъобразена и
превишена скорост и не съобразяване с пътната обстановка и движението на
другите превозни средства. За да се приеме наличието на съпричиняване е
необходимо приносът на пострадалия да е обективен, защото не всяко
нарушаване на правилата, може да се счита за такъв. Според т.7 от ППВС №
17/ 18.11.63г. обезщетението за вреди може да се намали, ако самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване като не е необходимо да има
вина. Приносът може да се изразява в действие или бездействие, но всякога
поведението на пострадалия трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен/ т.7 на
ТР № 1/2014г./23.12.2015г. на ОСТК на ВКС/ Следва да бъде направено
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
ПТП като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от
ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо него самия, което също
води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. В случая възражението по чл.51,
ал.2 от ЗЗД се отнася до приноса на пострадалия за настъпване на самото
застрахователно събитие. Като участник в движението по пътищата водачът на
мотоциклет е длъжен да спазва правилата, които го регулират. Те са
установени в обществен и частен интерес. Ищецът, като водач на пътно
превозно средство, има задължението да използва платното за движение
съобразно сигнализацията с пътни знаци и маркировка. Няма спор, че в
района на настъпване на ПТП, платното за движение е имало по една пътна
лента за движение на МПС за всяка посока. Безспорно е, че лекият
автомобил и моторът са се движели срещуположно, както и че ударът е
настъпил в лентата за движение на ищеца. Не се спори и по наличната
хоризонтална и вертикална пътна маркировка. Двете ленти за движение са
разделени с двойна непрекъсната линия – М2, както и че ищецът се е движел
по път с предимство. Твърдението на застрахователя е, че мотоциклетът,
управляван от С. Л., се е движел най-вляво на платното си за движение близо
до двойната непрекъсната линия. Видно от протокола за оглед и
автотехническата експертиза е, че лентата за движение на мотоциклета е
широка 6,20м. Ищецът се е движел на 1, 5 м. в ляво от десния край на
платното по посока на движението си. До двойната непрекъсната
разделителна линия остават 4, 70м., което означава, че той не се е движел най-
вляво на платното за движение и в близост до нея и не е допуснал нарушение
12
на чл.15, ал.1 от ЗДвП. Не се установи С. Л. да е управлявал мотоциклета под
въздействието на алкохол, като в тежест на ответника е да го докаже в процеса
с всички относими и допустими доказателства. Водачът на лекия автомобил
е нарушил правилата за движение по пътищата като е предприел маневра
„завой наляво“ без да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в
движението. Т.е. не е пропуснал движещият се в насрещната лента ищец и не
се е съобразил неговото положение, посока и скорост на движение- чл.25, ал.1
от ЗДвП. Той е започнал завиване на ляво на забранено за това място и при
пресичане на двойна непрекъсната линия М2. От друга страна С. Л. се е
движел с несъобразена скорост за конкретната пътна обстановка и с
останалите участници в движението- чл.21 от ЗДвП. Видно от
автотехническата експертиза е, че скоростта му преди удара е 62 км/ч. т.е. над
разрешената от 50 км/ч. По този начин не е могъл да контролира МПС, което
управлява в по- голяма степен. При движение със съобразена скорост
увредите биха били по-малко и не толкова тежки. Първопричината за пътния
инцидент е поведението на водача на лекия автомобил, предприемайки
маневра в разрез с правилата за движение и създавайки опасност за
останалите участници в движението. Поради това намира, че приносът му е
по- голям от този на ищеца Л. за настъпване на ПТП. /Р № 81/14.06.2016г. по
т.д. № 1529/15г., ВКС, II т.о./ Възражението за съпричиняване е основателно в
обем от 20%. С него следва да се намали определеното обезщетение за
неимуществени вреди или да се присъди такова от 160 000лв.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в
частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен над
120000лв. до 160 000лв. и се отмени в частта, в която е уважен до 200 000лв.
Решението следва да се отмени в частта, в която в полза на съда е
присъдена държавна такса над 6400лв. и адвокатско възнаграждение по чл.38
от ЗАдв. в полза на адв. С. Н. над 10120лв.
По разноските.
На жалбоподателя не се дължат разноски за производството пред САС,
тъй като такива не е сторил.
На адв. Н. следва да се присъди възнаграждение за въззивното
производство по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. в размер на 2000 лв. При
13
определяне на възнаграждението следва да се съобрази, че делото пред
въззивната инстанция не представлява фактическа и правна сложност, не са
събирани доказателства, поради което установените факти в
първоинстанционното производство не са променени. Съдът съобрази и
формираната сила на пресъдено нещо по предмета на спора досежно
основателността на иска, което рефлектира върху правната му сложност.
При този изход на спора на ответника се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от иска. За СГС- 200лв. и 1000лв. за въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 717/04.02.2025г. на СГС, ГО, 20 състав,
постановено по гр.д. № 13757/23г. в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ над 160 000 лв. до 200 000 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта, в която е присъдена държавна такса
по сметка на СГС над сумата от 6400лв., както и в частта, в която на адв. С.
Н. е присъдено възнаграждение над 10120лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВРЪЛЯ иска, предявен от С. Л. Л., с. *** срещу ЗК „Лев Инс“ АД,
гр. С., с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди над 160 000лв. до 200 000 като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди над 120
000 лв. до 160 000лв.
ОСЪЖДА ЗК „ Лев Инс “ АД, ЕИК *********, гр. С., бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. С. К. Н. -Т., гр. С., бул.
„Македония“ № 12, ет.3 сумата от 2000лв./ две хиляди лева/адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. за производството пред
САС.
ОСЪЖДА от С. Л. Л., ЕГН **********,с. ***, ул. „***“ № 6 и със
съдебен адрес: гр. С., гр. С., бул. „Македония“ № 12, ет.3 чрез адв. С. Н. да
14
заплати на ЗК „ Лев Инс “ АД, ЕИК *********, гр. С., бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А сумата от 200 лв./ двеста лева / разноски по делото пред
СГС и 1000лв. / хиляда лева/ разноски за производство пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15