РЕШЕНИЕ
№ /(16/18.05.2021г. град Брезник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Брезнишки районен съд, наказателен състав в публично съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
При участието на секретар Марияна Гигова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 64 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.Й.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, против Наказателно
постановление № **-****-******/14.05.2014г. на Началника на РУ - гр. Брезник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 182 ал.1 т.2, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50лв., за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № **-****-******/14.05.2014г. е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуално-правни норми, не е доказано авторството на деянието, както и е изтекла абсолютната давност за налагане на административни наказания.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, / районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2014г. свидетелите И.С.И. /тогава на длъжност мл. Автоконтрольор към РУ-Брезник и Н.П. *** се намирали на ул.“Андрей Михайлов“ в гр. Брезник. Извършвали контрол на ППС и водачите им, за нарушения свързани с управление на МПС и нарушение на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, в частност контрол на скоростта на движене. Към към около 10.23ч. св. И.И. установил, че техническото средство, с
което измервал скоростта на преминаващите МГ1С- Трафик Радар TR-4D с фабричен № 335/02- отчело, че приближаващият в посока от гр. Перник към гр. Трън лек автомобил се движи с превишена за населеното място скорост. Св. И. подал сигнал със стоп-палка на приближаващ се по пътя лек автомобил марка „О“ модел „А“, с per. № С ****НА. Автомобила бил управляван от въззивника В.Й.С., а автомобила бил собственост на Г. С. А.с ЕГН: **********. При измерване на скоростта на движение се установило, че лекия автомобил се движи със 72 км.ч. при разрешена скорост от 50 км.ч. за населено място. На дисплея на радара били отчетни точна дата и час и показани на водача. Автомобила управляван от въззвника бил единствен в обхвата на радара. При проверката водача предоставил на служителите на КАТ контролния талон и свидетелството за управление на МПС. Св. И. съставил след извършване на проверка на въззивника АУАН №** /27.04.2014г. серия Т, на бланката и сериен № ******, в което описал подробно констатациите. Преди съставяне на АУАН св. И. обяснил на въззивника какво нарушение е констатирал. Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен на жалбоподателя същия ден 27.04.2014г. като е отбелязана датата на неговото подписване - и липсата на възражения от страна на водача.
Възражения по съставения акт не са постъпили пред Началника на РУ на МВР-Брезник в законоустановения тридневен срок съгласно разпоредбата на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.
По наказателното постановление :
Въз основа на така съставения акт Началникът на РУ на МВР- Брезник, упълномощен със Заповед № 1з-1745/28.08.2012 година на Министъра на вътрешните работи на Република България е издал наказателно постановление № **-****-******/14.05.2014г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП, наложил на В.Й.С. административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение на разпоредбата на 21 ал.1 от ЗДвП.
В описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено, че „на 27.04.2014г„ около 10.23ч. в гр.Брезник, ул.“Андрей Михайлов“ с посока на движение от гр.Перник към гр.Трън, като водач на лек автомобил - „О А“, с рег.№ С ****НА, собственост на Г. С. А., с ЕГН: **********, като при ограничение на скоростта за населено място 50 км.ч. водача се движи с 72 км.ч.. Нарушението е установено техническо средство „Трафик радар TR-4D“, с фабричен № 33502 с точен час и дата и е показан на водача. Автомобила е сам в обсега на радарното устройство.“
Горната фактическа обстановка се установява приложените писмени доказателства, а разпитаните по делото свидетели И.С.И. и
Н.П.П. твърдят, че не помнят случая, но потвръждават констатираните в АУАН нарушения. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите И. и П., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.
При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.
При така, установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за установено следното:
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган .
Актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа всички реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
И актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения - издаден е от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН, съдържат всички необходими реквизити. Видно от представеният първи екземпляр на АУАН № **/27.04.2014г. серия Т на бланката и сериен № ****** същия е съставен от компетентно за това длъжностно лице в рамките на правомощията си, какъвто се явява св. И.С.И., по правилата за съставяне и предявяване на акта, с разясняване на правата на нарушителя. По време на извършването на проверката и съставянето на АУАН св.И. е бил назначен на длъжността младши автоконтрольор видно от представените по делото писмени доказателства за това, както и е бил обучен за работа с „Трафик радар“. По повод наведени възражения от въззивника за нарушени процесуални правила, свързани с това, че не му е било известно за съставен АУАН настоящия съдебен състав намира, че същото е неоснователно- описанието на административното нарушение в акта е достатъчно информативно и изчерпателно, видно от свидетелските показания на св. И. и П., както и обективирано в АУАН по отношение липсата на възражения. Въззивника като водач е знаел изискванията на Закона за движение по пътищата относно, че разрешената скорост за придвижване в населено място е 50 км.ч. Настоящия съдебен
състав намира, че са спазени изискванията за попълване на изрично изброените реквизити на НП визирани в чл. 57 от ЗАНН, включително и по отношение на достатъчно информативното описание на нарушението описано в пункт втори, дата и място където е извършено, обстоятелствата, при които е извършен, както и доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които нарушават, както и вида и размера на наказанието. Основните елементи на състава на това административно нарушение са описани надлежно както в АУАН, така и в атакуваното НП.
При издаване на НП не е допуснато съществено процесуално нарушение.
По съществото на спора:
Безспорно е по делото, че срешу В.Й.С. е бил съставен АУАН на 27.04.2014 г., връчен му на същата дата, за извършено и установено на тази дата административно нарушение, включително по чл.21, ал.1 от ЗДвП. С това са спазени сроковете - три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, предвидени в чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство.
Въз основа на този АУАН от 27.04.2014г. е издадено НП на 14.05.2014 г., при спазване на предвидения в чл.34, ал.З от ЗАНН 6-месечен срок от съставянето на акта за издаване на наказателното постановление. Тоест всички срокове, предвидени за административнонаказателното производство в специалния ЗАНН са спазени.
Предвид точка 2 от задължителното за съдилищата Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II Колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
Съгласно посочената от АНО в случая дата на извършване на административното нарушение - 27.04.2014 г., приложение намира уредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, в действащата редакция (изм.ДВ бр.26 от 2010 г.), според която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. Съгласно чл.80, ал.З от НК, давността за преследване започва от довършването на престъплението, респ. в процесния случай - административното нарушение. Изрично с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. по н.д. №96/82 г. на ОСНК на ВС е възприето, че за давността по чл.34 от ЗАНН се прилагат институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл.81 НК. Според чл.81, ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В процесния случай давността за административнонаказателно преследване се прекъсва с издаването на НП
№**-****-****** на 14.05.2014 г., след което започва да тече нова 3-годишна давност, която изтича на 14.05.2017 г., без да бъде осъществено друго действие на надлежните органи, тъй като наказателното постановление е връчено на наказаното лице В.Й.С. след тази дата, а именно на 10.05.2019г.
По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Административнонаказателното преследване е било погасено по давност преди връчването на НП и въззивният съд следва да отмени НП на това основание.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че в мотивите на горецитираното Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. изрично е посочено, че т.нар. изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването , на наложената административна санкция, понастоящем е регламентирана в чл.82 от ЗАНН. След като този въпрос е уреден в ЗАНН, то чл.82, ал.1, т.5 от НК не намира субсидиарно приложение в административнонаказателното производство, тъй като препращането към разпоредбите на общата част от Наказателния кодекс е извършено с чл.11 от ЗАНН само относно непредвидените в този закон случаи.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед изхода на делото направено искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане направени разноски следва да бъде уважено, като се осъди ОДМВР- Перник да заплати на жалбоподателя сумата от 200 лева.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Предвид изложеното и в същия смисъл на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №**-****-******/14.05.2014г. на Началника на РУ - гр. Брезник, срещу В.Й.С., ЕГН **********, адрес: *** с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 182 ал.1 т.2, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50лв., за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Перник ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 200 /двеста/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред Административен съд -гр.Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ : |