№ 6348
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100101119 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *******,
гр. София, ул. *******, и ответникът Р. С. С. с ЕГН **********, гр. София,
ж.к. *******
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ ичл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на
ищеца, че ответникът Р. С. С. дължи сумите, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 34768/2022г. на СРС, 55
състав, а именно:
- 87 794.35 лева – главница по сключен договор за ипотечен кредит от
09.11.2007г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;
- 79 466.34 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2010г. до
11.05.2022г.;
-1 466.25 лева – неустойка /санкционна лихва/ за периода от
28.02.2013г. до 11.05.2022.;
- 1 170.59 лева – обезщетение за забава за периода от 12.05.2022г. до
28.06.2022г.;
- 1 140.00 лева – такси за управление;
- 1 280.89 лева – застрахователни премии;
- 518.38 лева – такса за подновяване на ипотека;
-120.00 лева – такса изискуемост.
1
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен
договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г., по силата на който ищецът, в
качеството си на кредитодател е предоставил на ответника Р. С. С., в
качеството му на кредитополучател банков кредит в размер на 92880 лева със
срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване -
20.11.2007г.
За предоставения кредит кредитополучателят заплащал първоначална
лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на
1,4%. За останалия срок на кредита било уговорено кредитополучателят да
заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за
ползване на преференциален лихвен процент по програма Уют. Към датата на
сключване на договора базовият лихвен процент бил в размер от 4,19%, а
стандартната надбавка била в размер на 4,1%. Кредитът се обезпечавал с
договорна ипотека върхунедвижим имот, собственост на Г.Р. С. както следва:
апартамент № 37, находящ се във вх. Б в жилищната сграда, която се изгражда
в гр. София, р-н Искър, ж. к. „Дружба“ на втори жилищен етаж, състоящ се от
дневна с кухненски бокс, две спални, два балкона и сервизни помещения, със
застроена площ от 87.10 к в. м., заедно с мазе № 37 на сутерена в вх. Б с площ
3 кв. м., заедно с прилежащите 1,742% ид. ч. от общите части на жилищната
част от сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж
върху урегулирания поземлен имот, в който се изгражда сградата, целият с
площ по скица от 2072 кв. м., съставляващ съгласно скица УПИ II - 780, 781 в
квартал 18А по плана на гр. София.
Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и
съгласно т. 20.2, раздел VII „Отговорности и санкции” от Общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити към Договор за ипотечен кредит от
09.11.2007г., във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, банката е упражнила правото си да
превърне кредита в предсрочно изискуем , което било сведено до знанието на
кредитополучателя. За целта било изпратено уведомление с изх. № 01-20-
08608/11.05.2022г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Същото
било връчено на кредитополучателя лично на 12.05.2022г.
Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем не били
погасени общо 131 броя погасителни вноски като дължимите вноски по
погасителния план били внасяни до м.05.2011г.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от
ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че исковете са
неоснователни като в тази връзка са релевирани следните възражения:
процесните вземания са погасени по давност; разпоредбите на чл.7, чл.12,
чл.13 и чл.14 от процесния договор за кредит, както и чл.9.1, чл.9.5, чл.11.2,
чл.11.3, чл.25.1.,т.6, чл.25.2, чл.25.3 и чл.26.1 от процесните ОУ към договора
за кредит, свързани с определяне на методиката за изчисление и изменение на
БЛП и възнаградителната лихва по кредита са нищожни, доколкото същите са
неравноправни; процесните вземания са недължими, доколкото са изчислени
при нередовна счетоводна отчетност от страна на ищцовото дружество.
предявени от „Банка ДСК“ ЕАД обективно съединени искове.
2
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ е да установи: 1. наличие
на валидно облигационно правоотношение между ответника и ищеца по
сключен договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г., с параметри посочени в
исковата молба; 2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението; 3.
предаване на договорената сума на кредитополучателя; 4. настъпила
предсрочна изискуемост на вземането; 5. уведомяване на ответника за
настъпилата предсрочна изискуемост.
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал.
1, пр. 2 ЗЗД за суми в размер на 1140.00 лева – такса управление; сума в размер
на 1280.89 лева – застраховка; сума в размер на 518.38 лева – такса за вписване
на ипотека; сума в размер на 120.00 лева – такса изискуемост, е в
доказателствената тежест на ищеца да установи основанието и размера на
претендираните суми.
По предявените искове с правно основание с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сума в общ размер от 79466.34 лева –
възнаградителна лихва за периода от 20.08.2010г. до 11.05.2022г. е в
доказателствената тежест на ищеца да установи основанието и размера на
претендираната сума.
По предявените искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД е в доказателствената тежест на ищеца да установи: 1. парично
задължение на ответника, 2. настъпила забава на последния за изпълнение на
паричното задължение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и
правна страна:
Между „Банка ДСК“ АД и Р. С. е сключен договор за ипотечен кредит от
09.11.2007г. за сумата 92 880 лева с краен падеж 20.04.2022г., обезпечен с
ипотека върху подробно описан имот - ап.37, находящ се в гр. София, ж.к.
Дружба.
Между същите страни е бил сключен и друг договор за ипотечен кредит
- от 30.07.2008г. За неизпълнените задължения по него „Банка ДСК“ АД е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
образувано е заповедно производство ч.гр.д. № 27503/2013г. на СРС, 34 състав
и въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано приложеното и.д.
№ 510/2013г. на ЧСИ Н..
По отношение на вземанията по процесния договор за ипотечен кредит
от 09.11.2007г. „Банка ДСК“ АД е подала заявление за издавана на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК на 21.06.2013г., по което е образувано ч.гр.д. №
27502/2013г. на СРС, 37 състав. На 02.07.2013г. съдът е издал заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
С този изпълнителен лист от 02.07.2013г. „Банка ДСК“ АД се
присъединила на 02.12.2015г. към и.д. № 510/2013г. на ЧСИ Н..
Представена е покана за доброволно изпълнение от 24.10.2016г. по и.д.
№ 510/2013г. на ЧСИ Н., с която ответникът е поканен да плати задълженията
си и по двата изпълнителни листа – този, издаден по ч.гр.д. № 27502/2013г. на
3
СРС, 37 състав от 02.07.2013г., както и този, издаден по ч.гр.д. № 27503/2013г.
на СРС, 34 състав от 15.07.2013г. В поканата е посочено, че се връчват
преписи от подлежащите на принудително изпълнение актове. Същата е
връчена на длъжника на 31.10.2016г.
Р. С. подал възражение по чл.414 ГПК и частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение от
02.07.2013г. В резултата на жалбата разпореждането, с което е допуснато
незабавно изпълнение, е отменено и изпълнителният лист от 02.07.2013г. е
обезсилен с определение от 14.03.2017г. на СГС, ЧЖ, 4 състав по ч.гр.д. №
2405/2017г., като съдът е приел, че банката не е удостоверила, че е обявила
кредит за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението.
На „Банка ДСК“ АД е връчено разпореждане за предявяване на иск по
чл.422 ГПК, като в дадения срок по чл.415, ал.4 ГПК банката не предявила
иск, поради което заповедта за изпълнение била обезсилена с определение от
27.04.2019г. по ч.гр.д. № 27502/2013г. на СРС, 37 състав.
По и.д. № 510/2013г. на ЧСИ Н. последното изпълнително действие е
насрочване на публична продан през периода 06.12.2013г.-06.01.2014г., която е
нестанала.
Представено е уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем от 11.05.2022г., получено от длъжника на 12.05.2022г.
На 28.06.2022г. банката подала заявление по чл.417 ГПК. Било
образувано ч.гр.д. № 34768/2022г. на СРС, 55 състав, по което са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 25.07.2022г. Срещу
заповедта е постъпило възражение от 08.09.2022г. в срок – ПДИ е връчена на
12.10.2022г. /л.57 от заповедното производство/ и е образувано настоящото
исково производство.
Съгласно заключението към ССчЕ сметката по кредита е заверена на
20.11.2007г. със сумата 92880 лева, като е отразено плащане на такси в общ
размер 140 лева, тоест постъпила е сумата 92740 лева. Общо платените от
длъжника суми са в размер 24 741, 45 лева, като затруднения в плащанията се
установят в края на 2010г., а последната платена сума е постъпила на
13.03.2012г.
За предоставения кредит първоначално за период от 36 месеца е
уговорена възнаградителна лихва, формирана от базов лихвен процент и
надбавка в размер на 1,4 %. Към датата на договора БЛП е в размер 4,19% или
годишната лихва е в размер 5,59%, за първите три години вноската е 532,62
лева. За срока след 36-ия месец възнаградителната лихва се формира от БЛП –
4,19% и стандартна надбавка от 4,1%, която може да бъде намалена с
отстъпка, съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент
по програма Уют. При годишна лихва от 8,29% месечната вноска е в размер на
688,66 лева.
От писмените доказателства се установява, че е имало две
преструктурирания на кредита 2010-2011г., но на 14.04.2022г. е извършено
декапитализиране на лихви и корекция на начислените лихви и погасените
главници чрез прилагане на погасяване по първоначален погасителен план – за
първите 36 месеца при лихва 5,59 % - месечна вноска 532,62 лева и за
4
следващите месеци при лихва 8,29% - месечна вноска от 688,66 лева.
Непогасената главница към 12.05.2022г. е в размер на 87 794,35 лева.
Непогасената възнаградителна лихва е в размер на 79 466,33 лева.
Неустойка за забава за периода 28.02.2013г.-11.05.2022г. /т. нар.
санкционираща лихва, уговорена в т.20.1 от ОУ, съгласно която при забава на
плащане на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Ако вноската се
погаси в 7 дневен срок след падежа, наказателна надбавка не се дължи/ за
исковия период е в размер на 1466,25 лева, а за периода 12.05.2022г.-
28.06.2022г. – 1170,59 лева.
Начислените такси за управление на кредита за 14г. за периода 2008-
2022г. са в общ размер 1330 лева, платени са такси в размер на 190 лева и
остават дължими такси от 1140 лева.
Начислените и непогасени застрахователни премии за периода
26.11.2009г. – 20.05.2021г. са в размер на 1280 лева.
На 02.11.2017г. банката е платила такси за подновяване на ипотеката в
общ размер 518,38 лева, а на 12.05.2022г. е начислила такса изискуемост в
размер на 120 лева.
Относно възражението на ответника за нищожност на клаузи от
договора и ОУ, касаещи начина на определяне на възнаградителната лихва, а
именно разпоредбите на чл.7, чл.12, чл.13 и чл.14 от процесния договор за
кредит, както и чл.9.1, чл.9.5, чл.11.2, чл.11.3, чл.25.1.,т.6, чл.25.2, чл.25.3 и
чл.26.1: клаузите, които предвиждат едностранна възможност на банката да
променя възнаградителната лихва без в договора да е посочена методика за
това, са нищожни на основание чл.146, вр. чл.143, ал.1 ЗЗП. В случая обаче
това възражение за нищожност не води до промяна в размера задълженията,
тъй като, както е посочило вещото лице по ССчЕ, претендираните задължения
са начислени при условията на първоначалния погасителен план – без да се
увеличава БЛП или договорната надбавка, над размерите, както са уговорени
в договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г. Дори и при преструктурирането
/когато на кредитополучателя е предоставен гратисен период/ да е имало
капитализиране на лихви, на 14.04.2022г. е извършено декапитализиране на
лихви и корекция на начислените лихви и погасените главници чрез прилагане
на погасяване по първоначален погасителен план – за първите 36 месеца при
лихва 5,59 % - месечна вноска 532,62 лева и за следващите месеци при лихва
8,29% - месечна вноска от 688,66 лева.
Следва да се посочи, че засилената защита по ЗПК /отм./ по отношение
на неравноправните клаузи в случая е неприложима, тъй като обезпеченият с
ипотека договор е извън приложното му поле /чл.3, ал.5, т.1 ЗПК отм./.
Основателно е обаче възражението за недължимост на такса
„Изискуемост“ от 120 лева – доколкото в представената към договора Тарифа
за таксите на л.16, такава такса не е предвидена.
Относно възражението на ответника за изчисляване на договорната
5
лихва без да се приложи отстъпка от 0,5 % по програма „ДСК Уют“: на л.14 от
делото са представени условията за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „ДСК Уют“ – предвидена е отстъпка от 0,5% от
договорената стандартна лихвена надбавка. Посочени са две условия, за да
бъде получена отстъпката – открита разплащателна сметка в лева и ползване
на допълнителни услуги. Представена е заявка от 09.11.2007г. от
кредитополучателя да ползва преференциална лихвена отстъпка, като е
заявил, че ще плаща две допълнителни услуги.
Съгласно заключението към ССчЕ в края на 2010г. и началото на 2011г.
е имало затруднения в погасяването на кредита, като е приет облекчен режим
на погасяване на лихви и гратисен период за главници. Исковият период,
видно от исковата молба, започва от 20.06.2011г., като от тогава задълженията
са просрочени. При това положение, след като длъжникът изобщо не е плащал
задълженията си по договора за кредит за исковия период, то той не е
отговарял на второто условие за прилагане на отстъпката от 0,5% - да заплаща
две допълнителни услуги. Предвид изложеното, възражението за неправилно
изчислена възнаградителна лихва е неоснователно.
Относно възражението за давност: Относно въпроса дали погасителна
давност тече от падежа на всяка вноска по договор за кредит или от падежа на
последната вноска, съдът намира, че следва да се приложи посоченото в
мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. №
5/2019 г., ОСГТК, докладчици съдия Любка Андонова и съдия Петя Хорозова:
„Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно
парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена,
връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на
кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
При договорите с периодично или продължително действие, през всеки
период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях
възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които
имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло
вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило
еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът
е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да
е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните
вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в
който е обявена предсрочната изискуемост….“
По отношение на спорния въпрос кога е обявена предсрочната
изискуемост: за уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост не е
установен начин на връчване или реквизити, които да са задължителни, освен
че самото уведомление следва да е в писмена форма, да изхожда от кредитора,
6
а ако не изхожда от кредитора – да е възпроизведено във връчения на
длъжника документ и да бъде връчено на длъжника, като редовността на
връчването се преценява според избрания метод на връчване. В този смисъл
уведомлението може да се направи и с нотариална покана, и с искова молба
или като приложение към искова молба. В случая относно първото заповедно
производство по ч.гр.д. № 27502/2013г. на СРС, 37 състав, такова връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост не се установява – заявлението по
чл.417 ГПК не се връчва на длъжника, връчената заповед за незабавно
изпълнение е по разпореждане на съда и не съдържа самото уведомление,
връчената призовка за доброволно изпълнение е по разпореждане на ЧСИ и
също не съдържа уведомление за предсрочна изискуемост. Както е посочено в
Решение № 77 от 10.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3247/2014 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Емилия Василева: „Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на
банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до
произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не
се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. …“ /в този смисъл и Определение № 488
от 14.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4644/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Албена Бонева/. Доколкото се установява, че заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 27502/2013г. на СРС, 37 състав, е била обезсилена,
както и издаденият изпълнителен лист, то в рамките за заповедното и
изпълнителното производство не се доказва връчване на уведомление за
предсрочна изискуемост, а тъкмо обратното – изпълнителният лист е
обезсилен и е отменено разпореждането за незабавно изпълнение именно
защото не е настъпила предсрочна изискуемост.
След като изпълнителният лист е обезсилен, присъединяването на
банката към и.д. № 510/2013г. на ЧСИ Н. по отношение на процесните
вземания губи правното си значение, поради което е ирелевантно кога е
извършено последното изпълнително действие, тъй като давност не е
започнала да тече.
В случая обявяването на предсрочна изискуемост е настъпило на
12.05.2022г. и от тази дата тече погасителна давност, която не е изтекла към
датата на подаване на заявлението по чл.417 на 29.06.2022г. по отношение на
главницата и възнаградителните лихви.
7
По отношение на претендираната неустойка /санкционна лихва/ в
размер на 1466,25 лева за периода 28.02.2013г.-11.05.2022г.: Уговоранета
неустойка не представлява неравноправна клауза, тъй като страните имат
право да уговорят отнапред обезщетение за вреди от неизпълнение.
Уговореният размер на неустойката не противоречи на добрите нрави – по-
нисък е от обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД и не излиза извън присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
За неустойката, като акцесорно вземане обаче се прилага кратката 3-
годишна давност. Съгласно чл.111, б.б ЗЗД с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор.
В процесния случай вземанията за неустойка са погасени по давност за
периода преди 12.05.2019г. и се дължат за периода 12.05.2019г. – 11.05.2022г.
/крайната дата, до която се претендират/. Към 11.05.2022г. общият размер на
задължението съгласно приложение №1 към заключението към ССчЕ е
1447,97 лева. От тази сума следва да се извади като погасена чрез плащане
сумата 25,88 лева, както и погасеното по давност задължение в размер
745,03лева. Предвид изложеното, искът е основателен за сумата 677,06 лева.
Дължи се на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава за периода
12.05.2022г. – 28.06.2022г. в размер на 1170,59 лева.
По отношение таксите за управление – същите са уговорени между
страните – т.12 от договора и видно от представената Тарифа за таксите са в
размер на 95 лева/годишно. За тях също се прилага кратката 3-годишна
давност, поради което се дължат за периода 12.05.2019г. – 11.05.2022г. в
размер на 285 лева. За предходни периоди са погасени по давност, тъй като са
периодични плащания.
По отношение на задълженията за застрахователните премии –
уговорено е между страните, че заплащането им е задължение на
кредитополучателя – в раздел 5, т.13.5, 13.6, 13.7 ОУ. Те не са периодични
плащания, тъй като се дължат на основание допълнителни застрахователни
договори с трето лице - застраховател, поради което се изсрочват с общата 5
годишна погасителна давност. За периода 20.05.2017г. – 20.05.2021г.
вземанията на банката за застрахователни премии са в размер 438,68 лева.
По отношение на вземането за такса за подновяване на ипотеката:
Страните са уговорила в раздел 6, т.17.2, че държавните, нотариални и други
такси за учредяване, подновяване и заличаване на обезпеченията са за сметка
на кредитополучателя. В случая от заключението към ССчЕ се установява, че
банката е платила такси за подновяване на ипотеката в размер на 518, 38 лева,
извършено на 02.11.2017г. Това вземане, тъй като не е периодично, се погасява
с общата 5-годишна давност, не е погасено по давност и се дължи от
ответника.
Относно разноските: Предявени са искове с материален интерес 172 956,80
лева.
Съдът е намерил исковете за основателни за сума в общ размер 170 350,40
лева.
Ищецът е направил разноски по заповедното производство: 3459,14 лева –
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и в исковото
8
производство – 3541,17 лева – държавна такса и 400 лева за депозит за вещо
лице. Поискал е присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова
следва да му бъде определено и присъдено в размер на 200 лева. Общият
размер на разноските е 7650,31 лева. Следва да му се присъди сумата 7535,02
лева – разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски за 3000 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, депозит за вещо лице в размер
300 лева и 14 000 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за исковото
производство. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Следва да се посочи, че минималното адвокатско възнаграждение по
чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ при материален интерес от 172956,80 лева е в размер на
11 568,27 лева без ДДС /13 881,92 лева с ДДС/. Както е посочено в
Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение по ч.гр.д.
№ 991 по описа за 2024 г. с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да
възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели
на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила
труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото
размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по
доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-
следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с
размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е
уговорила и изплатила. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по
чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е
бил съществено надценен.
По отношение на възнаграждението за заповедното производство съдът
отчита, че макар самото възражение по чл.414 ГПК да не е израз на
материално-правна защита, в случая е направено и искане за спиране на
изпълнението по чл.420 ГПК, което е подробно аргументирано. Развило се е
производство по обжалване на определението по чл.420 ГПК, с което
производството е спряно, като спирането е потвърдено от въззивната
инстанция. Процесуалният представител на ответника е подал както
възражение по чл.414 ГПК, така и молба за спиране с писмени доказателства
и отговор по частната жалба на банката, като за извършения труд му се дължи
възнаграждение. Минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.1, т.7
НМРАВ е 3856,09 лева без ДДС, като претендираният размер е под минимума.
В случая, предвид изложеното по-горе и като взима предвид правната и
фактическа сложност на делото, обемът на писмените доказателства и
приетата по делото счетоводна експертиза, съдът намира, че претендираното
9
адвокатско възнаграждение както за заповедното, така и за исковото
производство не следва да бъде намалявано, тъй като адвокатският труд не е
съществено надценен. На ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 260,71 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. С. С. с ЕГН **********, гр.
София, ж.к. *******, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *******, гр. София,
ул. *******, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, сумите, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
34768/2022г. на СРС, 55 състав, а именно:
- 87 794.35 лева – главница по сключен договор за ипотечен кредит от
09.11.2007г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;
- 79 466.34 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2010г. до
11.05.2022г. по сключен договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г.;
- 677,06 лева – неустойка /санкционна лихва/ за периода 12.05.2019г. -
11.05.2022., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 677,06 лева до предявения
размер от 1 466.25 лева, както и за периода 28.02.2013г. – 11.05.2019г.;
- 1 170.59 лева – обезщетение за забава за периода от 12.05.2022г. до
28.06.2022г.;
- 285 лева – такси за управление за периода 12.05.2019г. – 11.05.2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 285 лева до предявения размер от 1
140.00 лева, както и за периода 20.11.2011г.-11.05.2019г.;
- 438,68 лева – застрахователни премии, за периода 20.05.2017г.-
20.05.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 438,68 лева до предявения
размер от 1 280.89 лева и за периода 26.11.2009г.-19.05.2017г.;
- 518.38 лева – такса за подновяване на ипотека;
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *******, гр.
10
София, ул. ******* срещу Р. С. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******,
иск за сумата 120.00 лева, представляваща такса „Изискуемост“ по договор за
ипотечен кредит от 09.11.2007г..
ОСЪЖДА Р. С. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, да плати
на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *******, гр. София, ул. *******, сумата 7535,02
лева – разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *******, гр. София, ул. *******,
да плати на Р. С. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, сумата 260,71
лева - разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11