№ 4110
гр. София, 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110171073 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. СТ., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС срещу „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от З С Р А М с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 417.95 лева, представляваща недължимо платени суми по
договор за кредит № *****/03.01.2017г., договор за кредит № ******/04.01.2017 г. и договор
за кредит № ******/05.01.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане;
Ищецът твърди, че между страните са сключени три договора за кредит както следва:
На 03.01.2017 г. М. П. СТ. сключила договор за кредит № ***** с „ФИРМА” ЕООД. В
договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1000.00 лева, а общата сума
която следва да върне М.С. е в размер на 1130.08 лева, платима пет дни след сключването на
договора. Уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 40.30 %, а годишният
процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.50 %. Също така в договора е уговорено, че М.С.
дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 124.56 лева. На 04.01.2017 г. М.С.
сключила нов договор за кредит № ****** с „ФИРМА” ЕООД, с който й била отпусната
допълнително сумата от 600.00 лева. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е
в размер на 600.00 лева, а общата сума която следва да върне М.С. е в размер на 761.99 лева,
платима тридесет дни след сключването на договора. Уговореният годишен лихвен процент
/ГЛП/ е в размер на 40.98 %, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.60 %.
Също така в договора е уговорено, че М.С. дължи и такса за експресно разглеждане в размер
на 141.78 лева. На 05.01.2017 г. М.С. сключила трети поред договор за кредит № ****** с
„ФИРМА” ЕООД, с който й била отпусната нова допълнителна сумата от 500.00 лева. В
договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 500.00 лева, а общата сума
която следва да върне М.С. е в размер на 639.99 лева, платима тридесет дни след
сключването на договора. Уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 40.98
%, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.60 %. Също така в договора е
уговорено, че М.С. дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 123.15 лева.
1
Твърди се, че М. П. СТ. е погасила изцяло сумите по гореописаните договори, а
именно в общ размер на 2517.95 лева.
Твърди се, че договорите са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.
Сочи се, че всеки един договор е нищожен:
-на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от
закона форма.
- на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита.
- на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/.Твърди
се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а
действителният такъв / в размер на 975.60 % за договор за кредит № *****, 323.98 % за
договор за кредит № ******, респективно 335.98 % за договор за кредит № ****** е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от кредитополучателя.
По отношение на такса за експресно разглеждане в общ размер на 389.49 лева (124.56 лева
за договор за кредит № *****, 141.78 лева за договор за кредит № ******, респективно
123.15 лева за договор за кредит № ******), която сума впоследствие е изплатена заедно с
останалите дължими суми по кредита на „ФИРМА” ЕООД, се сочи, че тя не се дължи на
основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за действия,
свързани е усвояване и управление на кредита, а не са включени в ГПР разходите за
заплащане на „такса за експресно разглеждане“.
Твърди се, че начислените такси за експресно обслужване са заплатени при начална
липса на основание и представляват заплащане на възнаграждение за услуга, която реално
не е предоставена на М.С..
- на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. тъй като
клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
-на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК. тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването.
- на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както
и за размера на лихвения процент на ден.
Твърди се и, че договорът е унищожаем на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед
сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Евентуално, се твърди, че ако договорът е валиден и действителен, нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради
неравноправност,са отделни клаузи от процесия договор.
Претендират се разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като неоснователен, необоснован и недоказан.
Не се оспорва, че между страните са сключени посочените 3 броя договори за кредит
като се, сочи, че:
- на 04.01.2017 г. М.С. е погасила своето задължение към „ФИРМА“ ЕООД по Договор
за кредит № *****, като е внесла сумата на стойност 1130.08 /хиляда сто и тридесет лева и
осем стотинки/ лева,
-на 04.01.2017 г. М.С. е погасила своето задължение към „ФИРМА“ ЕООД по Договор
за кредит № ******, като е внесла сумата на стойност 1257.97 /хиляда двеста петдесет и
седем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева и
-на 06.01.2017 г. М.С. е погасила своето задължение към „ФИРМА“ ЕООД по Договор
за кредит № ******, като е внесла сумата на стойност 1259.98 /хиляда двеста петдесет и
девет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева.
Оспорват се твърденията, че не е спазена предвидената от закона форма на сключване
на договор за кредит. Оспорва се договорите да се нищожни са нищожни на основание
чл.11, ал, 1, т. 7, т.10, т.9 и т. 11 от ЗПК.
Оспорват се твърденията относно ГПР по договора, като се сочи, че той включва
единствено договорната лихва, определена на годишна база. Твърди се, че таксата за
експресно разглеждане е цена на допълнителна услуга, нямаща отношение към процесния
договор, а само км първоначалния етап на кандидатстване.
Сочи се, че договорната лихва не нарушава нормите на ЗПК и ЗЗД.
Претендират се разноски. Възразява се срещу претендираните разноски от ищеца.
С протоколно определение от 19.04.2022 г. е допуснато изменение на иска чрез
увеличаване на размера му, като се претендира сумата от 648.03 лева, представляваща
недължимо платени суми по договор за кредит № *****/03.01.2017г., договор за кредит №
******/04.01.2017 г. и договор за кредит № ******/05.01.2017г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В рамките на процеса е налице промяна на фирменото наименование на ответника от
„ФИРМА“ ЕООД на „ФИРМА“ ЕООД с вписване в ТР с №********* което следва да се
отчете при постановяване на съдебния акт.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че
между страните са сключени процесните три договора за кредит по смисъла на чл. 6 от
ЗПФУР, като от страна на ответника е представена по делото преддоговорна информация по
смисъла на чл.18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР.
Установява се, че на 03.01.2017 г. е сключен Договор за кредит № *****/л.8 от делото/,
по силата на който е отпуснат заем в размер на 1000 лева, усвоен от ищцата, за което е
приложено преводно нареждане/ л. 33 от делото/. В предоговорената информация и
договора, част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика е посочено, че сумата от 1000 лева се отпуска за 5 дни – до
08.01.2017 г. при обща дължима сума 1130.08 лева, лихва 5.52 лева и такса за бързо
разглеждане 124.56 лева. Посочен е размер на фиксиран годишен лихвен процент – 40.3 % и
ГПР 49.5 %. Не се спори, че на 04.01.2017 г. М.С. е погасила своето задължение към
„ФИРМА“ ЕООД по Договор за кредит № *****, като е внесла сумата на стойност 1130.08
лева.
Установява се, че на 04.01.2017 г. е сключен Договор за кредит № ****** /л. 36 и 40/,
3
по силата на който след използване на услугата допълнителен кредит по смисъла на т.8 от
ОУ, е отпуснат заем в размер на 1000 лева, усвоен от ищцата, за което са приложени
преводни нареждания/ л. 37 и 41/ от делото/. В предоговорената информация и договора,
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика е посочено, че сумата от 1000 лева се отпуска за 30 дни – до 03.02.2017 г. при
обща дължима сума 1257.97 лева, лихва 33.68 лева и такса за бързо разглеждане 224.29 лева.
Посочен е размер на фиксиран годишен лихвен процент – 40.97 % и ГПР 49.6 %. Не се
спори, че на 04.01.2017 г. М.С. е погасила своето задължение към „ФИРМА“ ЕООД по
Договор за кредит № ******, като е внесла сумата на стойност 1257.97 лева.
Установява се, че на 04.01.2017 г. е сключен Договор за кредит № ****** /л. 44 и 48/,
по силата на който след използване на услугата допълнителен кредит по смисъла на т.8 от
ОУ, е отпуснат заем в размер на 1000 лева, усвоен от ищцата, за което са приложени
преводни нареждания/ л. 45 и 49/ от делото/. В предоговорената информация и договора,
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика е посочено, че сумата от 1000 лева се отпуска за 30 дни – до 04.02.2017 г. при
обща дължима сума 1259.98 лева, лихва 33.68 лева и такса за бързо разглеждане 226.30 лева.
Посочен е размер на фиксиран годишен лихвен процент – 40.98 % и ГПР 49.6 %. Не се
спори, че на 06.01.2017 г. М.С. е погасила своето задължение към „ФИРМА“ ЕООД по
Договор за кредит № ******, като е внесла сумата на стойност 1259.98 лева.
По делото са приложени общите условия на договорите за кредит. В т.2.4. е посочено,
че таксата за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на
кредит гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане
на кредит и/или допълнителен кредит(и) при срокове и условия, посочени в Общите
условия. В т.2.4 е уредено, че за допълнителната незадължителна услуга за експресно
разглеждане на кандидатури на кредитополучатели - както за кредит, така и за
допълнителен кредит, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане, която се
изчислява спрямо сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора за
кредит.
В т. 4.1 от ОУ е посочено, че ГПР представлява процент; отразяващ общите разходи за
кредита (настоящи и бъдещи), като например лихва, комисионни, преки и косвени разходи,
известни на кредитора и дължими от кредитополучателя. ГПР не включва разходите, които
кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения,
както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по негово искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите. В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Начислената в договорите такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита е свързана с усвояване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на
чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за
начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради
което начисляването на такава в противоречие със закона и е недължима от ответника.
Неравноправността на клауза в посочената хипотеза представлява частен случай на
противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че
размерът й е несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на
4
заетата сума от 5/30 дни. Затова такава също е неоснователно начислена в тежест на ищцата
като част от платените от нея за погасяване кредита суми.
Таксата за тази услуга, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта й да е обусловена от това дали кредиторът е
изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата,
като освен това както възнграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая
това видно от правилото посочено в общите условия не е сторено.
В случая в т.2.4 от ОУ само формално е уговорена такса, а СРС намира, че фактически
се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.
Същата такса е включена изначално в преддогвоорната информация по чл. 18, ал.1, т. 1 от
ЗПФУР. За съда е неясно как кредитополучателя би могъл да избегне заплащането на тази
такса в рамките на автоматизирания процес чрез електронната система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика за отпускане на кредита.
Налага се извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито допълнителна нито незадължителна.
Напротив, във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в сферата на кредитора.
Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща, заедно с
общата дължима сума по кредита.
Фактически не се касае за такса за извършване на допълнителна услуга, а за вземане,
което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е
уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора. След като тази такса е нищожна, тя не се дължи от ответника. След като това е
така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните
постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и тази такса за експресно разглеждане, която е
сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.30 и
40.93%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането
съответно от 124.56 лева, 224.29 лева и 226.30 лева, формално уговорено като такса за
допълнителна услуга. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният
годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от по 124.56
лева, 224.29 лева и 226.30 лева. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. С включването й размера на ГПР, той надвишава законовия максимум- 50 %, а имено
представлява повече от пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целите договори за заем следва да бъдат приети за недействителни – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай по 1000 лева
за всеки един от трите договора, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената такса, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП
и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
5
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай страните не спорят, че ищцата е заплатила в полза на ответника
сумата от общо 3648.03 лева. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже само предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума.
Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно
плащането на сумата е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е
налице правно основание за даването или плащането е на ответника, тъй като именно
наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения
срещу него иск да бъде отхвърлен./ Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
3000 -чистата стойност на недействителните, на основание чл. 23 от ЗПК, договор за кредит
№ *****/03.01.2017г., договор за кредит № ******/04.01.2017 г. и договор за кредит №
******/05.01.2017г.
Въз основа на горния извод на съда сумата от 648.03 лева е заплатена от заемателя без
основание- по нищожна договорна клауза. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание,
така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание./ в т.см. Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Доколкото се установява, че сумата от 648.03 лева е платена при начална липса на
основание, то иска за тази сума следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска – 10.12.2021 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 50 лева държавна такса. Тъй като
адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 300 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от З С Р А М да заплати на М. П. СТ., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС сумата в размер на 648.03 лева, представляваща недължимо платена сума по
Договор за кредит № *****/03.01.2017г., Договор за кредит № ******/04.01.2017 г. и
Договор за кредит № ******/05.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 648.03
лева, считано от датата на депозиране на исковата молба /10.12.2021 г./ до окончателното й
изплащане както и сума в размер на 50 лева- съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от З С Р А М да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв.
И П Н, ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7