ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Гълъбово, 28.08.2019г.
Гълъбовският районен съд,
гражданско отделение в закрито заседание на 28.08.2019г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи
за разглеждане Гр.дело №364 по описа за 2019г.
докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от В.З.Г. ***
срещу „П.К.Б.“ ЕООД гр.София, с която е предявен иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи сумата по издаден изпълнителен лист от
30.05.2013г. по т.д. №2745/2013г. по описа на СГС за сумите от 7014,86лв.
главница, законна лихва върху главницата от 10.01.2013г., неолихвяема
сума от 530,82лв. и такси в размер на 886,54лв., като искът е предявен като
частичен – за сумата от 1000,00лв. Ищцата твърди, че е била поръчител по
договор за кредит с кредитополучател Мария Генова Станчева, сключен с
ответника. Твърди, че не дължи изпълнение по издадения изпълнителен лист, тъй
като задължението било изплатено от кредитополучателя, освен това договорът за
кредит съдържал неравноправни клаузи, и освен това била изтекла погасителна
давност за събиране на вземането.
Съдът е изпратил препис от исковата
молба на ответника за подаване на писмен отговор по реда на чл.131 ГПК. В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с
който от една страна прави възражение за недопустимост на предявения иск, а от
друга страна твърди и неоснователност. Излага съображения, че между страните е
водено производство и постановено влязло в сила Арбитражно решение
№755/10.01.2013г. по описа на Арбитражен съд Арбитер Юстициарум СНЦ, което било пречка за пререшаване на спора,
тъй като пораждало правните последици на влязло в сила съдебно решение.
Арбитражната клауза била предвидена в договора за кредит, по който ищцата била
поръчител. Арбитражните решения могат да бъдат отменени само по специалния ред
предвиден в чл.47 от ЗМТА, каквото производство не е било инициирано в
надлежния срок. Моли съдът да прекрати делото и да му присъди направените
разноски.
Съдът намира предявения иск за
недопустим, поради следните съображения:
Видно от приложеното към писмения отговор на ответника копие на Арбитражно решение №755/10.01.2013г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, ответникът по настоящото производство е водил арбитражно дело срещу Мария Генова Станчева в качеството на кредитополучател и В.З.Г. в качеството на поръчител по договор за револвиращ кредит №**********/05.04.2011г. С постановеното решение двете ответници по арбитражното дело са осъдени да заплатят солидарно на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 7014,86лв. главница, законна лихва върху главницата от 10.01.2013г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноски в размер на 530,59лв. Възражението за неподведомственост на спора е заявено в срока, визиран в чл.8, ал.1 от Закона за международния търговски арбитраж, съгласно която разпоредба, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Арбитражното споразумение е било допустимо с оглед редакцията на разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК, действаща към момента на сключване на договора за кредит и решаване на спора от арбитраж.
Разпоредбата на чл.14 ГПК постановява подведомственост на всички граждански дела на съдилищата, с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разглеждане на други органи. С чл.19 ГПК /в редакцията към момента на сключване на договора за кредит и решаване на спора от арбитраж/ е предвидена възможност страните по имуществен спор да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд. С връчване на арбитражното решение на една от страните то влиза в сила и се ползва с присъщите и на решението публичноправни последици – сила на присъдено нещо и изпълнителна сила, а когато е конститутивно – и с конститутивно действие. От това следва, че страните са длъжни да съобразят поведението си с постановеното от арбитража, да преустановят спора, като повторното му предявяване, включително пред съд, се явява недопустимо съгласно чл.299, ал.1 ГПК.Арбитражното решение може да бъде отменено само в хипотезите, по реда и сроковете по чл.47 ЗМТА – по исков ред с молба за отмяна до Върховния касационен съд. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане както съдебно решение, т.е. със сила на пресъдено нещо е установено съществуването или несъществуването на твърдяното от ищеца спорно материално право с белезите които го индивидуализират. В конкретния случай съдът намира, че при разглеждане на делото пред арбитражния съд ищцата е следвало да отправи възраженията за прогласяване на нищожност на договора за кредит, тъй като оспорващият правото трябва да изчерпи във висящия процес всичките си възражения. Видно от представеното арбитражно решение ищцата не е сторила това, поради което съдът приема, че до отмяна на арбитражното решение е преклудирана възможността в отделно производство да поиска обявяване на нищожност на договора за кредит, както и пререшаване на спора относно съществуване на вземането по договора за кредит.
Предвид гореизложеното настоящото производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
На основание чл.78, ал.4 и ал.8 ГПК съдът следва
да осъди ищеца да заплати на ответника направените разноски по делото в размер
на 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по Гр.дело №364 по описа за 2019г.
поради недопустимост на предявения иск.
ОСЪЖДА
В.З.Г.,
ЕГН ********** да заплати на “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С.,
направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв.
/сто лева/.
Определението може да се обжалва пред ОС
– Стара Загора в едноседмичен срок от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: