Р
Е Ш Е
Н И Е № 144
гр.Кюстендил, 11.07.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 106 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на П.В. ***, срещу Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/1564 от 20.01.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2020г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”. Релевирани са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Твърденията са за липса на фактически и правни основания /мотиви/ за постановяване на акта. Извън горното, оспорващият отрича приложимостта на възможните хипотези за прихващане, предвидени в чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, в чл.19, §2 и §3 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, поради отсъствие на предвидените в правните норми материалноправни предпоставки. Отрича се достоверността на данните, отразени в таблица № 1 към оспореното писмо за липса на заявени животни по процесната мярка на основание данните в справка, изготвена от ветеринарния лекар, ангажиран с обслужването на животновъдния обект. Прави се искане за отмяна на административния акт и за връщане на преписката на органа за ново произнасяне.
В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя адв. Е.Д., поддържа изложените в жалбата доводи и искания, като заявява претенция за присъждане на деловодни разноски по приложен списък, вкл. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалния си представител юрк Д. Г., изразява становище за оспорване на жалбата и иска нейното отхвърляне. Приема се, че не съществуват основания за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания на закона при постановяването му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващия.
Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, прие за установено следното: Оспореното Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/1564 от 20.01.2023г. е издадено от В.К.- заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” по заявление на П.В.М. за подпомагане с УИН 10/250620/72155 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020г.
С уведомителното писмо, органът е приел оторизирана сума по процесното направление в размер на 0,00 лева и е наложил санкции за бъдещ период в размер на 4195,19лв. съгласно чл.31 от Делегиран регламент 640/2014, която сума се прихваща в съответствие с чл.28 от Регламент (ЕО) № 908/2014. Сочи се, че 2020 година е пета година от поетия агроекологичен ангажимент по направлението; че общата оторизиране сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление, които данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външни регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, както и с предоставени данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка „Агроекология и климат“.
Органът сочи, че неразделна част от уведомителното писмо са Таблица № 1 – оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева), които са със следното съдържание:
В Таблица № 1 – оторизирани суми, както и в обясненията към нея, са посочени: 15 броя заявени животни за участие по агроекологичната дейност с код АК16 / колони 2 и 3/ според подаденото заявление от кандидата; 0 броя установени животни /колони 4 и 5/ след извършени проверки на място и/или административни проверки и спрямо условията за допустимост за участие по мярката съгласно Наредба № 7 от 24.02.2015г.; 15 броя животни с нередности /колони 6 и 7/, равняващи се разликата между колона 2 и колона 4, съотв. между колона 3 и колона 5; 0 броя животни с представени документи за загуба или брак /колони 8 и 9/; наддеклариране – 100% /колана 10/, изчислен съгласно чл.31 от Регламент № 640/2014г. - отношение на броя животни с нередност по колона 6 спрямо броя на установените животни по колона 4, като при разлика над 3 броя животни и над 50% - земеделският производител не получава агроекологични плащания за текущата календарна година и се санкционира за бъдещ период от 3 години до сума, отговаряща на разликата между броя на одобрените за участие животни и броя на установените животни; санкция за неспазени изисквания за управление – 15% /колона 11/; намаление и санкция за наддеклариране и за бракувани животни – 4195,19 лв. /колона 12/, представляваща разлика между исканата сума по съответната дейност, установената сума след налагане на санкцията за наддеклариране и животните, превърнати в ЖЕ, за които е предоставен документ по чл.43, ал.1 от Наредба № 7/2015г.; стойности 0 в колони 13-18 включително, съотв. за неспазени изисквания за управление, липса на дневник за извършените земеделски дейности в стопанството, санкция при констатирана системност на неспазване на изискване, закъсняло подаване и/или редакция на заявлението, неспазено кръстосано съответствие и неспазване на минималните изисквания за торене и използване на продукти за РЗ; обща сума 4195,19лв. /колона 19/, съставляваща сбор от колони 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 и оторизирана сума – 0 лева /колона 20/, образувана от декларираните животни, превърнати в ЖЕ, умножени по ставката за съответния код, намалена с общия размер на наложените санкции и редукции.
В Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева), са вписани нулеви стойности в колоните за оторизирана сума, прихваната сума и изплатена сума.
Решението е съобщено на оспорващия на 13.03.2023г. чрез системата за сигурно електронно връчване, а жалбата е изпратена чрез куриер на 24.03.2023г.
Видно от
материалите към административната преписка, жалбоподателят е регистриран
земеделски производител с УРН 207797 и е подал заявление за подпомагане за
кампания 2020 пред ДФЗ на 09.05.2020г.,
видно от което е поискал финансова помощ за схеми и мерки от ПРСР, вкл. за
процесната мярка 10 „Агроекология и климат“, направление
„Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското
стопанство“ като е кандидатствал с 19 броя животни, включително с 15 броя коне, порода „каракачански кон“ с
описани уши марки в таблица, приложение към заявлението. При извършени автоматични
проверки на въведените данни в заявлението, няма констатации за грешки,
относими към декларираните животни.
Оспорващият е
приложил към жалбата: анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин по образец от МЗХГ с дата 23.01.2020г.,
в която са посочени животни като брой, порода и ушни марки, идентични със
заявлението за подпомагане; Справка за наличните животни в ОЕЗ- животновъден
обект с адрес с. Пастра, община Рила, изготвена от Т.В.Б., видно от която към 20.01.2020г. в обекта
са налични 19 броя коне, от които 4 броя без порода и 15 броя от порода
„каракачанска“ със съответните инжектируеми транспондери, както и Удостоверение
за регистрация на животновъден обект № КН-1445/19.03.2021год., издадено от директора на ОДБХ – Кюстендил по
заявление с вх. № КН-1298/11.03.2021г. на П.В.М. и на основание чл137, ал.6 или
ал.17 от ЗВМД, за животновъден обект – ферма за целогодишно пасищно отглеждане
на коне с капацитет до 20 броя, намиращ се в с. Пастра, община Рила, който
обект е одобрен с протокол на комисия с вх. № КН-1445/18.03.2021г. В
удостоверението се сочи, че обектът е вписан в регистър на ОДБХ – Кюстендил и в
ИИС на БАБХ.
Във връзка с
компетентността на издателя на оспореното уведомително писмо, по делото е
представена заповед № ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с
която на В.И.К.– заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ са
делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане / т.І.1/.
В съдебното производство са приети
писмени доказателствени средства, представени от страните, а именно:
жалбоподателят е приложил договор за дейност по развъждане и репродукция в
коневъдството от 06.12.2019г., сключен
със Сдружение с нестопанска цел „Асоциация на коневъдите в България“, с който е
приел да извършва развъдна дейност в съответствие с нормативните изисквания на
15 броя коне; Констативен протокол № 4 от 11.10.2021г. на ветеринарен лекар,
удостоверяващ смъртта на един брой животно- кобила с посочен транспондер; 15
броя паспорти на коне, издадени от Националната асоциация по коневъдство в РБ.
Ответникът е представил Становище с изх. №
02-100-6500/1564 от 21.04.2023г. на заместник изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“, в което се сочи, че на заявлението за
подпомагане на оспорващия са извършени всички административни проверки на осн.
чл.37 от ЗПЗП, резултатите от които са представени в изпратеното уведомително
писмо с изх. № 02-100-6500/1564 от 20.01.2023г.; че заявлението на кандидата не
е попаднало в извадката на Риск анализа за проверка на място и такава не е
извършена; че след промяната на чл.137 от ЗВМД, в сила от 11 август 2020г. и в
изпълнение на § 7 от ЗР към ЗИД на ЗВМД,
собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, за които към датата на
влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по
чл.137, ал.6 и в които се отглеждат или
са настанени животни, идентифицирани в системата по чл.5, ал.3, подават
заявление за регистрация на животновъдния обект по чл.137, ал.1 в срок до 6
месеца от влизането в сила на този закон; че след промяната в закона, за кампания 2020г. е задължителна регистрацията
по реда на този член за обектите, в които се отглеждат животни, заявени за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, като на кандидатите е
даден гратисен период да получат тази регистрация; че след извършване на
административна проверка по заявлението за подпомагане на жалбоподател е
установено, че в базата данни на БАБХ, животновъдният обект – собственост на П.В.М.,
в който се отглеждат заявените от него животни, не е регистриран по реда на
чл.137 от ЗВМД, като удостоверението за регистрация е издадено едва на
19.03.2021г.; че липсата на регистрация по чл.137 от ЗВМД в този обект води до
наддеклариране на заявените за подпомагане животни като е наложена санкция за бъдещ период в
размер на исканата сума – 4195,19лв. в съответствие с чл.30 и чл.31 от
Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014г.
В съдебното заседание, проведено на
06.06.2023г. пълномощникът на ответника юрк Г. заявява, че не оспорва
обстоятелството, че заявените животни са налични в обекта през кампания 2020г.
Съдът е разпитал свидетелите К.М.и Т.Б.,
посочени от жалбоподателя. От показанията им се установява, че за подпомагане
по мярка 10 са заявени 15 броя породисти коне, които са били налични в
животновъдния обект на оспорващия през кампания 2020г., което обстоятелство е
удостоверено с издадена справка за
налични животни от свид. Б. в качеството му на ветеринарен лекар. Последният
свидетел сочи, че животновъдният обект на оспорващия е вписан в интегрираната
информационна система на БАБХ – ВетИС; че във връзка със задълженията на
собствениците на ЖО за регистрация по
чл.137 от ЗВМД процедурата е предвиждала подаване на заявление, извършване на
проверка и издаване на удостоверение по чл.137 от ЗВМД за това, че ЖО отговаря
на ветеринарно-медицинските изисквания по отношение на био сигурност и хуманно
отношение към животните; че ЖО на жалбоподателя не е променян за целите на
регистрацията.
По делото е прието писмо на директора
на ОДБХ – Кюстендил с данни за това, че ЖО с рег. № 2631-0028, собственост на П.В.М.,***
е вписан в Интегрираната информационна система „ВетИС“ на БАБХ на 04.01.2007г.
, когато там са се отглеждали 25 броя коне, а от изпратените документи е видно,
че жалбоподателят е подал заявление за регистрация по чл.137 от ЗВМД на
10.03.2021г., а удостоверение за регистрация с № КН-1445 е издадено на
19.03.2021г.
За сведение съдът е приел извадка от
електронен сайт с интервю на изп. директор на ДФЗ от 11.03.2021г. във връзка с
изискванията на чл.137 от ЗВМД и условията за получаване на субсидии за кампания
2020г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в предвидения от закона срок по чл.149, ал.1 АПК, от адресата на издаденото уведомително писмо, което представлява индивидуален административен акт и пряко засяга имуществените права и интереси на жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, организира и
ръководи дейността й и я представлява. Държавният фонд „Земеделие" е акредитиран за единствена
разплащателна агенция за Република
България за прилагане на ОСП на ЕС /чл.11а от Закона за подпомагане на земеделските производители/, а
Разплащателната агенция, съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки. В разпоредбата
на чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, съответстваща на
законовата норма на чл.20а, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, е предвидена възможност за изпълнителния
директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения
на заместник-изпълнителните директори.
В случая със Заповед № ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на В.К.-
заместник изпълнителен директор на ДФЗ, са делегирани
правомощия да издава и подписва уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане /
т.І.1/. Следва, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на
делегираните му правомощия, поради което е валиден административен акт.
Страните не спорят по компетентността.
Уведомителното писмо на органа е издадено в предвидената
от закона писмена форма, но без задължителни реквизити от съдържанието си и при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Налице са
отменителните основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Административният
орган не е спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4
от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на
същия сочи на липса на фактически и
правни основания за издаването му, с оглед на което наведените от
жалбоподателя оплаквания за липса на мотиви, са основателни. Органът
не е посочил фактите, от които черпи упражненото право на отказ от оторизация,
на наложена санкция за бъдещ период и на
прихващане, както и нормативните разпоредби, в които тези права са предвидени. Отсъствието на визираните
задължителни реквизити на уведомителното писмо възпрепятства заявителя при
упражняване на правото му на защита, както и съдебната преценка за приложението
на материалния закон. Фактическите
обстоятелства и правното
основание за постановения отказ от
оторизирани суми за финансово
подпомагане на земеделския производител, както и за наложената санкция за бъдещ
период, не се съдържат в акта.
Горната констатация за порок на писмото съдът обосновава след проверка на съдържанието му, включително на таблиците с №№ 1 и 2 – приложения към него ведно с обясненията към тях. Видно е, че съществува яснота за мярката, във връзка с чието изпълнение е издаден оспорения акт, а именно мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от ПРСР 2014-2020. Ясна е кампанията, във връзка с която е подаденото от оспорващия заявление за подпомагане, а именно за кампания 2020 година, която е петата година от поетия агроекологичен ангажимент. Но конкретните данни са ограничени само до горните две обстоятелства. Следват общи констатации за изчисляване на оторизираната сума чрез ИСАК; за приложение на процедурата по чл.37 от ЗПЗП за извършване на проверки, без конкретизация дали в случая са проведени административна и/или проверка на място, както и за сравнителен анализ на събраните данни с информацията във външните регистри по чл.30 от ЗПЗП и предоставената такава от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка „Агроекология и климат“. Тук е мястото да се посочи, че източниците на сравнителни данни не са уточнени и не могат да бъдат установени при справка с чл.30 от ЗПЗП, която е обща нормативна разпоредба. Очевидна е липсата на факти, с които органът свързва постановения отказ за оторизация /приетата оторизация в размер на 0,00 лева/ и наложената санкция за бъдещ период.
Както
се посочи, фактически констатации, съставляващи
материалноправни предпоставки за
упражненото от зам. изпълнителния
директор на ДФЗ, правомощие не се съдържат и в приложените към уведомителното
писмо таблици, вкл. разясненията към тях, които съдът коректно е отразил
по-горе в настоящото решение. Неясно е
основанието – фактическо и правно, във връзка с което органът е приел, че
всички 15 броя заявени животни са животни с нередности и е определил
наддеклариране в размер на 100 % /вж.
колони 6, 7 и 10 от таблица № 1/. Налице е препращане към чл.31 от Регламент №
640/2014г., която разпоредба регламентира критериите за изчисление на процента
наддеклариране /без да си служи с горния термин/ като съотношение между броя животни с нередности спрямо броя на
установените животни. В случая обаче не са изложени обстоятелствата, послужили за квалифициране
на процесните животни като такива с
нередности и водещи до наддеклариране в
приложения процент. Относима информация за горното не може да бъде
изведена и от обясненията към таблица № 1, в която се сочи само, че 100 % наддеклариране е изчислен съгласно чл.31 от Регламент №
640/2014г. С визираната разпоредба се предвиждат административни
санкции за дейностите с животни по схемите за помощи за животни или мерките за
подпомагане за животни, вкл. условията и
реда за прилагането им, както и критериите
за определяне процента намаление на средствата за подпомагане. Видно е, че редуцирането
на помощта се свързва с броя неустановени животни спрямо броя на установените животни, а последните, по правилото на чл.30, параграф 2 от същия регламент,
са идентифицираните животни в заявлението за помощ или искането за плащане.
Т.е. и препратката към правилата на регламента не внася яснота във връзка с
фактическото основание за издаване на оспорения акт. При съпоставка на данните в таблица № 1 и разпоредбата
на чл.31 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, има възможност единствено да се установи, че в случая органът
е приложил хипотезата, при която при повече от три неустановени животни и над
50 процента, определени по реда на
чл.31, земеделският производител
не получава агроекологични плащания за текущата календарна година и се
санкционира за бъдещ период от 3 години до сума, отговаряща на разликата между
броя на одобрените за участие животни и броя на установените животни.
Нормативното правило за отказа за оторизация и за налагане на санкцията за
бъдещ период обаче не е обосновано с конкретни факти, представляващи предпоставки за прилагането му.
Волята на административния орган е неясна и от
документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на оспорения акт, която
документация е приложена към административната преписка. Заявлението на
жалбоподателя и приложенията към него, вкл. таблицата за отглежданите животни
за кампания 2020 и справката за наличните животни в обекта, както и резултатите
от административните проверки,
установяват изпълнение на изискванията на Наредба № 7/2015г. Видно е, че фактически
обстоятелства, относими към упражненото правомощие на органа с оспореното
уведомително писмо, не са изложени.
Съдът счита, че установяването
и конкретизирането на основанията за издаване на административния акт в съдебното производство, чрез представеното становище на органа с изх. № 02-100-6500/1564
от 21.04.2023г., е процесуално недопустимо средство за отстраняване и саниране
на допуснатото съществено нарушение на
изискванията за форма и на административнопроизводствените правила от
издателя на административния акт, поради което проверката по същество на визираните
допълнително твърдения, не е дължима. Крайният извод от изложеното е за липса на мотиви за издаване
на оспореното уведомително писмо. Налице са
основанията за незаконосъобразност по
чл.146, т.2 и т.3 от АПК на акта, който
следва да се отмени.
Независимо от горното и за пълнота на
изложението, включително във връзка с релевираното от органа в съдебното
производство основание за издаване на оспорения акт, а именно липса на
регистрация на ЖО на жалбоподателя по реда на чл.137 от ЗВМД, съдът счита за
необходимо да формира изводи и относно приложението на материалния закон, както
следва:
Оспореното
уведомително писмо е материалноправно незаконосъобразно. Правилата
за подпомагане на земеделските производители, относими към процесната
мярка се съдържат в Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на
мярка „Агроекология и климат“. По делото
е безспорно, че жалбоподателят извършва агроекологичната
дейност по направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ в
обхвата за подпомагане по чл.3, т.6 от Наредбата и за кампания 2020 е
установил, че заявените животни са негова собственост и са налични, каквито са
изискванията на чл.15, ал.2 от Наредбата
/ вж. Справка за наличните животни в ОЕЗ- животновъден обект с адрес с.
Пастра, община Рила, изготвена от Т.В.Б./. Общите предпоставки за да се откаже
финансова помощ или да се намали същата по всички направления
от мярката са посочени в чл.17, ал.1-ал.3 от Наредбата и събраните доказателства не установяват
наличие на нито едно от тях. Не се доказва неизпълнение и на специалните
изисквания за процесното направление по
чл.21, ал.1 и ал.2; чл.25, ал.6; раздел VІІ и чл.46, т.4 от Наредбата. Неоснователни
са и наведените от органа доводи в приложеното становище за това,
че липсата на регистрация по чл.137 от
ЗВМД на животновъдният обект –
собственост на П.В.М., води до наддеклариране на заявените за подпомагане
животни, с оглед на което му е наложена
санкция за бъдещ период в размер на исканата сума – 4195,19лв. в съответствие с
чл.30 и чл.31 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014г. Визираните разпоредби на
регламента, не предвиждат като критерий за намаляване на финансовата помощ и като
основание за административни санкции липсата на регистрация на животни от вида
на заявените от жалбоподателя /с чл.30, пар. 4 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014г. е
уредена хипотезата при установени
несъответствия във връзка със системата за идентификация и регистрация на едър
рогат добитък и животни от рода на овцете и козите/. Изисквания свързани с информацията във външните за ДФЗ, регистри се съдържат в
чл.52, ал.2 от в Наредба № 7/2015г., според която при извършване на административни проверки по
направленията по чл.
3, т. 5 и 6 ДФЗ – РА използва наличната в регистъра на Българската агенция
по безопасност на храните към датата на подаване на заявление от земеделските
стопани информация, а за направлението по чл. 3,
т. 6 ДФЗ използва и информацията от регистъра на БАБХ към 80 дни след последния
ден за подаване на заявленията за подпомагане съгласно чл.
12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. Действително регистрацията на ЖО по
чл.137 от ЗВМД се извършва в ОДБХ
като местни структури на БАБХ и в случая такава е извършена едва на
19.03.2021г., когато е издадено удостоверението от директора на ОБДХ –
Кюстендил. Цитираната разпоредба на Наредбата обаче установява
правила за събиране на информация от регистрите на БАБХ при извършване на
административните проверки от страна на ДФЗ, но не предвижда данните в регистрите и липсата на регистрация като материалноправно
основание, относимо към финансовото подпомагане на земеделските производители. От горното
следва извода, че отказът за оторизация и наложената санкция за бъдещ период с
оспореното писмо на органа, противоречи на материалния закон.
С оглед на изложеното, е дължимо решение на основание чл.173, ал.2 от АПК за отмяна на уведомителното писмо на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и за връщане на преписката на органа за ново произнасяне в съответствие с дадените по-горе указания по приложението на закона.
Предвид изхода по спора и на осн.
чл.143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя
се следват деловодни разноски, платими от ДФ “Земеделие”. Според
приложения списък, претенцията е в общ размер
от 1569,00лв. и включва разноските за държавна такса в размер на
10,00лв., за призоваване на свидетел в размер на 20,00лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1539,00лв.
Във връзка с последното, пълномощникът на ответника е предявил възражение за
прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, което съдът счита
за неоснователно с оглед преценката за действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното и на осн. чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по оспорването с жалбата на П.В. ***, Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/1564 от 20.01.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2020г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”.
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне по заявлението на П.В.М. за подпомагане
по мярка
10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020г., при
съобразяване с дадените в
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136
да заплати на П.В.М. с ЕГН **********,***, деловодни
разноски в общ размер от
1569,00лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: